scaner

Аз тук бих заложил повече на разликата между "вярвам" и "разчитам". При реллигията ти вярваш, това е пасивно действие, приемаш бога който си идва с религията. При партията ти искаш, и ти активно може да участваш във формирането на схемата (поне в неизкривеният вариант), разчитайки че участието ти ще остави промяна. Според мен институцията в институционализираната религия е това което прилича на партия, не самата религия.

Добре де, но фактът, че несъзнаваното обработва данни предварително, не премахва субекта, а просто описва неговия хардуер. Свободата не изисква да контролираш всеки неврон, а да имаш последната дума върху крайния резултат. Самият ти пример го доказва: ако при еднакви условия субектът прави различни избори в различни моменти, това не е доказателство за несъзнаван детерминизъм, а за наличието на субектност. Ако бяхме просто алгоритми, резултатът винаги щеше да е един и същ при еднакви входни данни. Тук се връщаме на разликата между "вярвам" и "разчитам": несъзнаваното може да ни подава "тежнения", но съзнателният субект е този, който избира на кое от тях да разчита и да превърне в действие. Без този финален акт на волята, твоето собствено психопознание би било невъзможно, тъй като ти самият нямаше да можеш да направиш завоя срещу несъзнаваните си тежнения. Сега, ако настояваш, че „моментното състояние на системата“ е било различно и за това имаме различни избори, нагазваме в безкраен регрес с недоказуеми твърдения, който обезсмисля самото понятие "познание“.

Хм, хубав въпрос! Да го погледнем от към разликата между структура и съдържание. Политическата партия и институционализираната религия наистина споделят сходни методи за социално инженерство, но се различават фундаментално по източникът на легитимност и обхватът на властта. - Политическата партия търси легитимност в народа или идеологията за земното устройство. Тя решава проблемите "тук и сега". Докато религията претендира за легитимност, идваща от трансцендентното (Божественото). Просто казано: партията иска гласа ти, а институционализираната религия - душата ти. - Политическата партия се стреми към контрол върху социалните и икономическите процеси, тя регулира поведението. Докато религията (като идеология) се опитва да регулира смисъла на живота, смъртта и морала. Партията е временен инструмент, религията е вечен проект. Накратко: религията е политическа партия, която е добавила "вечността" в програмата си, за да направи подчинението по-ефективно. Но вярата е това, което остава, когато човек напусне и двете.

Разграничението между избор и решение е интересно, но то не премахва субектността, а само я описва. Да, всяко решение е контекстно зависимо, но субектът е този, който претегля контекста. Ако твърдиш, че свободата е само "под условие", тогава как обясняваш актовете на саможертва или решенията, които противоречат на различни биологични и социални условия (като гладните стачки или мъченичеството за идея)? Там условията диктуват оцеляване, но човекът избира нещо друго. Тук е разковничето: Психопознанието може да обясни механизма на решението, но не може да обясни автора на избора. Ако всичко е само контекст и невропроцеси, твоят собствен опит да изведеш нови понятия (като Психостаза) е просто химична реакция, а не интелектуален подвиг. Не мислиш ли, че отричайки волята, ти превръщаш собствения си ум в обикновен калкулатор, който просто изчислява това, което средата му е задала?

Разбирам, че твоят модел е комплексен и изисква специфична компетенция. Но всяко знание, колкото и да е сложно (дори квантовата механика), трябва да може да бъде артикулирано чрез логически категории, ако иска да бъде предмет на диалог. В противен случай, ние не обменяме идеи, а просто констатираме, че имаме различни "операционни системи". Ако твоята синтезна схема изключва свободната воля (личния избор на вяра), а моят опит я потвърждава, то въпросът не е във липсата на компетенция, а в изходната точка. Твоето психопознание описва как несъзнаваното ни ограничава, но не обяснява как човек успява да действа въпреки тези ограничения – което е същината на вярата. Накратко: ако един модел е толкова сложен, че не може да бъде обяснен просто, често това е защото самият модел пренебрегва простите, но фундаментални истини на човешкия дух. Демек ми казваш, че за психопознанието "воля" и "избор" звучат като остарели етикети на сложни механизми. Добре, но дори да ги деконструираме до невропроцеси и несъзнавани импулси, фактът на тяхната функционалност остава. Ако "изборът" няма покритие, тогава защо самото ти психопознание те е довело до "рязък завой" и избор на себе си като обект? Ако всичко е детерминирано, тогава твоята концепция за "психостаза" е просто неизбежен биологичен продукт, а не резултат от търсене на истината. Тук е парадоксът: ако отречеш волята, отричаш и валидността на собствените си постижения, защото те стават просто случайни реакции на средата. Вярата не е философска концепция, а практически акт, чрез който индивидът интегрира тези процеси в посока, която не е просто механично следствие от миналото. Доколкото знам, дори в съвременната невронаука съществува понятие като "субектност", което е научното покритие на това, което наричаме избор.

В какво се изразява "вярата" в институциите? Не ги ли изграждаме, защото разчитаме те да вършат работата за която сме ги измислили? Защото само да вярваме че ще извършват тази работа, според мен е изначално много несигурно и хлъзгаво...

Разбирам, че се движиш по специфичен път на самонаблюдение. Но тук възниква епистемологичен проблем: ако едно знание е толкова субективно и "авторско", че не може да бъде преведено на езика на общите понятия или философията, то спира да бъде инструмент за диалог и разбиране и се превръща в лична митология. Твърдението, че вярата е изцяло детерминирана от несъзнаваното и средата, остава недоказуемо, ако единственото доказателство е твоят личен интроспективен опит ("Психостаза"). В науката, дори в квантовата механика, която цитираш, истината е валидна само ако може да бъде споделена и разбрана от другите чрез общи модели. Ако твоят модел изключва възможността за волеви избор (вяра), това описва твоята вътрешна архитектура, но не непременно универсалната човешка природа. Не е ли самото ти "дистанциране", за което говориш, висша форма на личен избор, която опровергава идеята, че сме напълно подвластни на несъзнаваното?

Питах за повече информация ИИ, и той казва следното. Разликата между „вярвам“ и „разчитам“ е фундаментална и засяга прехода от теория към практика или от интелектуално съгласие към жизнена зависимост. В психологията и богословието тази граница често се описва като разликата между това да знаеш, че мостът е здрав, и това да стъпиш на него. Ето подробен анализ на разликите: 1. Интелектуално признание vs. Екзистенциален риск Вярвам (Belief): Това е акт на ума. Мога да вярвам, че един парашут е конструиран перфектно, без изобщо да имам намерение да скоча с него. Вярата тук е приемане на информация за вярна. Разчитам (Reliance/Trust): Това е акт на волята и тялото. Започвам да разчитам на парашута в момента, в който скоча от самолета. Тук вече има залог. Ако се окажа неправ, последствията са лични и осезаеми. 2. Пасивност vs. Активност Вярвам: Може да бъде напълно пасивно състояние. Мога да вярвам в добротата на хората, докато стоя заключен вкъщи. Това не променя начина ми на живот. Разчитам: Винаги е активно. Да разчиташ на някого означава да делегираш част от своята сигурност или успех в негови ръце. То изисква предаване на контрола. 3. Обектът на отношението Вярвам (в нещо): Често е насочено към факти, догми или идеи. Разчитам (на някого): Обикновено е насочено към конкретен механизъм или личност. Разчитането изисква връзка (релация). Не можеш да разчиташ на някого, ако нямаш очакване за неговата вярност или надеждност. Аналогията с въжеиграча (Илюстрация на разликата) Има една известна история за френския въжеиграч Шарл Блонден, който пресичал Ниагарския водопад по въже: Той преминал с празна количка и попитал тълпата: „Вярвате ли, че мога да прекарам и човек вътре?“ – Всички извикали: „Да, вярваме!“ (Това е вяра). Тогава той попитал: „Кой от вас ще седне в количката?“ – Настъпила тишина. (Това е разчитане). Религиозен и философски аспект В християнския контекст тази разлика е ключова. Дяволът също „вярва“, че Бог съществува (знае го като факт), но той не „разчита“ на Него, не Му се доверява.

Ами това че не познаваш такива хора говори само че ти е ограничена извадката, от която даваш примери И изваждаш градските легенди като чиста истина някаква... Аз например имам голям опит от контакт с една особена група хора, високофункционалните аутисти. При много от тях "вярването" протича по доста по-различен начин от нормалните хора. Обикновените хора в подавляващото си невротипични. Те често антропоморфизират вселената, зад случайните събития виждат план, намерение или знаци. При мнозинството високофункционални аутисти поради различия в начина, по който те обработват социалните сигнали, за тях е по-трудно да си представят невидим субект с намерения. и затова те често възприемат света като система от правила и физични закони, а не като диалог с висша сила. Разбира се, има и едно малцинство сред тях, които по отношение на вярванията се доближават до невриотипичните хора. Религиозността много често е свързана с интуитивното мислене. А високофункционалните аутисти са склонни към силно аналитично и систематизиращо мислене. Те търсят логическа последователност и доказателства. И по тази причина много аутисти намират метафизиката за нелогична и излишна. Статистически, хората от РАС (това е Разстройства от Аутистичен Спектър) са много по-склонни да се идентифицират като атеисти или агностици в сравнение с останалата част от населението. И според гореказаното, за тях няма смисъл да се молят. Нещо повече, при тези хора има възприемане по друг начин на страховете свързани с живота, много по-малко такива страхове има - а това също силно се отразява на "религиозността" им. Това разбира се не изключва нещо като "вяра" при такива субекти, но това е вяра чрез правила - те могат да намерят сигурност в строгите ритуали, догми и логическите структури на религията. Търсенето на такава сигурност в ритуали и повтаряеми действия е много разпространено при тях (при по-тежките случаи това се изразява във видими повторяеми психомоторни действия, непрекъснато клатене и подобни). Това е повече заблуда за околните, че тези хора "вярват". Към РАС-групата по отношение на вярването по мои наблюдения се доближават и инженери, програмисти и математици, които предпочитат детерминистични модели на света. Чел съм за изследвания, които причисляват към тази група и хора, които не могат да визуализират образи в ума си - за такива хора концепцията за невидими същества и светове е много трудно представима. И като говоря за високофункционалните аутисти, това не е някаква пренебрежима част от населението, това се оказва огромен спектър. И тенденцията в последните години е той да нараства неотклонно.

То за това има контролни органи, за да не ти се налага да вярваш в такива неща. Защото и да вярваш, и да не вярваш, това няма да промени реалността - ако мошеник стане стоматолог, пак ще ти чегърта зъбите, защото няма да знаеш какъв е. В случая не вярваш, а разчиташ че контролните органи си изпълняват работата. Има голяма разлика между вярване и разчитане, докато вярването основно е пасивно действие, насочено към факти или идеи, разчитането винаги е активно, насочено към личности или обекти. А колкото до това което правя, смисълът му влагам аз - иначе не бих го правил. Дали другите намират или не свой смисъл в него, общо взето е техен проблем.

Тук съм готов да споря Фактът, че можем да анализираме собственото си несъзнавано и влиянието на средата (така както правим тук), доказва, че сме способни да се дистанцираме от тях. Щом мога да видя влиянието на средата, аз вече не съм неин сляп роб. С което възстановявам възможността си за избор. Да, социалната среда може да ни научи на религиозни ритуали, но тя не може например да принуди сърцето да вярва или да обича. Вярата е интимен акт, който се случва в "светая светих" на личността, където нито обществото, нито несъзнаваното имат пълен контрол. И забележи парадоксалността на твоето твърдение. Ако твърдиш, че всяко вярване е плод само на несъзнаваното и средата, тогава твоето собствено убеждение в това също е плод на твоята среда, а не на обективна истина. А щом ти не избираш мислите си, защо трябва да приемаме аргументите ти за валидни, след като те са просто "екзистенциална даденост", а не логически извод?

Това ми напомни за един продължаващ спор във физиката - а дали теоремата на Гьодел за непълнотата не показва невъзможността за построяване на "теория на всичкото"? И известната лекция на Стивън Хокинг "Гьодел и краят на физиката"... При това положение всяка концепция, опитваща се да формулира физиката чрез система от краен брой аксиоми ще бъде непълна, или противоречива. В този смисъл, дори да се опитаме да обединим квантовата механика и гравитацията в единна аксиоматична система, твърдението на Гьодел подсказва, че в такава система ще има верни, но невъзможни за доказване чрез наличните инструменти твърдения. Тоест никоя формула няма да е последно и пълно описание на реалността. Което ни приканва да намалим тревожността от липса на обяснение за някои неща - такова обяснение може и да няма, принципно

Наближават междинните избори в САЩ. Какво може да се очаква във връзка с тях? Мнение от интернет. Какви са шансовете на републиканците? - През ноември 2026 г. в САЩ ще се проведат междинни избори. На тях ще бъдат преизбрани всички 435 членове на Камарата на представителите на Конгреса и 33 сенатори. Междинните избори играят важна роля в политическата система на САЩ, тъй като партията, която има мнозинство в Конгреса и Сената, определя кой ще оглави важните комисии и ще получи предимство при приемането на закони и формирането на политическата програма. Тук могат да се посочат още няколко причини „защо“, но ще се огранича до две. - Въпреки че изборите все още са далеч, вече можем да размислим върху перспективите на двете партии. Да започнем с републиканците. Първо, негативните фактори. Основният им проблем е рекордно ниската популярност на Доналд Тръмп. Според проучване на American Research Group, дейността му се подкрепя само от 35% от американците, а 63% изразяват недоволство. Quinnipiac University в началото на февруари показа 37% одобрение. AP-NORC също отбеляза одобрение на ниво 36%. Проучването на CBS News/YouGov показа общ рейтинг на одобрение от 41%. - Тези цифри са изключително важни, защото всеки президент след Хари Труман с рейтинг на одобрение под 50% в момента на междинните избори е губил места в Камарата на представителите. Исторически партията на президента губи средно 27 места, а при нисък рейтинг на президента загубите могат да достигнат 32 места. - Не по-малко тревожен сигнал са резултатите от специалните избори, които често се считат за индикатор за настроенията на избирателите преди основните избори. Според анализ на The Conversation, в 88 специални избори, проведени след ноември 2024 г., демократите изпреварват средно резултатите на Камала Харис от 2024 г. с 13%. Особено показателни са победите на демократите в окръзи, които Тръмп спечели с увереност. Например, Чейсти Мартинес спечели специалните избори за Камарата на представителите на Луизиана с 62% от гласовете в окръг, където победи Тръмп. - Подкрепата му сред ключовите групи избиратели също отслабва. От него се отвръщат избирателите от поколението Z и белите евангелисти. Нисък рейтинг има и сред независимите (30%) и латиноамериканците (38%). Доверието спада особено по въпроса за имиграцията. 6 от 10 американци смятат, че Тръмп е отишъл твърде далеч в имиграционната си политика. - Икономическата политика също предизвиква недоволство: само 32-39% одобряват подхода му към икономиката, а 74% смятат, че администрацията не прави достатъчно за понижаване на цените. Още повече, проучването на Pew Research показа, че 52% смятат, че политиката на Тръмп е влошила ситуацията в страната. - Самият Тръмп изглежда осъзнава своята уязвимост. В интервю за Fox News той заяви, че президентът винаги губи на междинните избори, дори и да се справя добре. Той също така промени реториката си по отношение на имиграцията, като заяви пред NBC News, че администрацията му може да използва „по-мек подход“. - Сега за положителните фактори. Въпреки спада в общата популярност на Тръмп, подкрепата за него в партията остава много висока. Според Quinnipiac University 86% от републиканците одобряват работата му. CBS News/YouGov отбеляза 90% одобрение сред републиканците — най-високият показател за три месеца. - Най-важното предимство на републиканците е тяхното финансово превъзходство. Според The New York Times, Републиканската партия и свързаните с нея комитети започнаха 2026 г. с повече от 550 млн. долара, което е над три пъти повече от 137 млн. долара на демократите. - Освен това избирателите продължават да вярват повече на републиканците, отколкото на демократите по повечето ключови въпроси. Проучване на Wall Street Journal показа, че републиканците имат огромно предимство по отношение на сигурността на границите (48% срещу 20%), имиграцията (разлика от 11 пункта), както и малко предимство по отношение на икономиката, инфлацията, тарифите и външната политика. - Най-вероятният изход за републиканците изглежда е загуба на контрол над Камарата на представителите при запазване на Сената, но дори и това не е гарантирано, като се имат предвид множеството променливи, които могат да се променят през оставащите до изборите месеци. Какви са шансовете на демократите? - Перспективите на Демократическата партия за междинните избори през 2026 г. изглеждат по-оптимистични. Според проучвания и аналитични материали, демократите имат реален шанс да си върнат контрола над Камарата на представителите. - Нека започнем с най-обнадеждаващия за демократите фактор – проучванията на общественото мнение. Според данни на Emerson College, публикувани през януари 2026 г., в националното гласуване за кандидат за Конгреса демократите изпреварват републиканците с резултат 48,1% срещу 41,7%, като 10,2% от избирателите все още не са взели решение. Проучването на Fox News показа още по-впечатляващ резултат: 52% от избирателите биха подкрепили кандидата на демократите срещу 46% за републиканците. - Ключовият фактор, който играе в полза на демократите, е рекордно ниската популярност на Доналд Тръмп (за това по-горе). Освен това, демократите се ползват с недоволството от икономическата и имиграционната политика на Белия дом. Важна е и историческата закономерност – партията на президента обикновено претърпява поражения на междинните избори. Интересно е, че повече от две дузини републиканци от Камарата на представителите вече заявиха, че не възнамеряват да се опитват да запазят местата си. И като цяло, 56,4% от американците смятат, че страната се движи в грешна посока. Но това не е проблем само на конкретна партия. - За отрицателните фактори. Основният проблем на демократите е кризата на лидерството. Днес те нямат силна фигура, способна да обедини различните групи вътре в партията. Залогът на старите (в пряк смисъл на думата) и доказани политици се усложнява от тяхната възраст и загубата на доверие, а по-младите политици често се възприемат като прекалено радикални. В резултат на това в партията почти няма силни центристи, които да са в най-добрата си форма. - Показателно е, че бившият председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси изрази увереност в победата на демократите и е готова да предаде поста на председател на Хаким Джефрис, когото тя описва като „красноречив, уважаван сред членовете на Конгреса“ и „обединител“. Въпреки това, дали Джефрис наистина ще успее да консолидира партията, е голям въпрос. - Сериозен проблем остава негативният имидж на Демократическата партия. Според проучване на Wall Street Journal, 58% от избирателите имат неблагоприятно отношение към демократите, което затруднява използването на слабостите на републиканците. В същото време републиканците запазват предимството си по повечето ключови въпроси, като сигурността на границите, имиграцията, икономиката, инфлацията и външната политика. Демократите имат предимство само по въпросите на здравеопазването и ваксиналната политика (здравей, Робърт Кенеди-младши). Проучването на AP-NORC показа същата тенденция. Рейтингът на симпатиите вътре в партията е спаднал от 85% на 67%. - Що се отнася до конкретните перспективи в Конгреса, ситуацията изглежда по следния начин. В Камарата на представителите демократите имат реален шанс да си върнат контрола. Републиканците разполагат с изключително крехко мнозинство. Победа на демократите в Камарата на представителите фактически ще „замрази“ президентството на Тръмп, тъй като той няма да може да приема закони, а заплахата от трети импийчмънт отново ще стане реална (президентът сам говори за това). - В Сената ситуацията за демократите е значително по-сложна. Географията играе в полза на републиканците, тъй като сенаторите се преизбират основно в надеждни републикански щати, докато демократите трябва да защитават местата си в „колебаещите се“ Джорджия и Мичиган. Демократите трябва да получат чисто предимство от 4 места, за да контролират Сената, което се счита за трудна задача. - По този начин перспективите на демократите могат да бъдат описани като „прозорец на възможности“ на фона на непопулярността на Тръмп, който обаче може да не бъде използван поради вътрешни проблеми в партията. Най-вероятният изход изглежда е връщането на контрола над Камарата на представителите, като републиканците запазват Сената. Но дори и в случай на победа, ги очаква сложен период на вътрешна преструктуризация и търсене на нов лидер. (https://t.me/uncleunion/11138 и следващият коментар, в публикацията има много линкове, свързани с източници на съответните числа и изследвания)

Точният израз на апостол Павел е "неизследими", както спомена по-горе и @deaf. Терминът "неведоми" идва вероятно през църковнославянският език, където думата „неведоми“ (непознати, незнайни) е звучала по-поетично и кратко от библейското „неизследими“.

Очевидно е че се плъзгаш по повърхността, това аз наричам "фейсбучно мислене" Малко повече информация няма да навреди, а обикновено отваря очите... Не можеш първосигнално да сравняваш другите "млади" ядрени държави с Иран. Когато Пакистан или Северна Корея създаваха своите бомби, те го правеха с пряка помощ (от Китай или СССР) и в времена, в която контролът върху доставките беше по-слаб. Иран развива програмата си под денонощното наблюдение на сателити, шпиони и инспектори на МААЕ. И въпреки това отбелязва непрекъснат, макар и бавен прогрес в работата. В момента Иран разполага с уран, обогатен до 60%. За ядрена бомба е необходимо обогатяване до 90%. Преходът от 60% до 90% е технологично много по-лесен и бърз, отколкото от 0% до 60%. И много важно е следното: според последните данни от 2025-2026 г., времето за "пробив“, тоест времето, необходимо за производство на достатъчно материал за една глава на Иран се оценява на по-малко от две седмици. Къде тук виждаш провал? И трябва да си зададеш въпроса: защо Иран все още не е преминал тази граница и не е направил бомбата? Създаването на самото ядрено устройство е само едната част. Другата е миниатюризацията (да го направят достатъчно малко, за да се събере в ракета) и най-вече създаването на ракета, която да издържа на връщане в атмосферата. Иначе бомбата е безпоолезна, какво, да си я взривяват в центъра на Техеран когато ги заплашат ? Затова Иран инвестира огромни средства в балистични ракети точно с тази цел, което показва, че работят по цялата верига, а не само по експлозива. И тук на Иран му трябва още време, затова и върти преговорите около самата бомба, а всячески изключва ракетите - защото в момента те са по-важните, ако там се получи пробив, само за няколко седмици оръжието ще е готово. Ако сега сглобят бомбата (каквато възможност вече имат), това веднага ще доведе до пълна изолация и усилване на санкциите, което ще блокира балистическата програма, и това вече е провал на всичките планове.

Ако ще и 200 да са, какво от това? Ти твърдиш че се е провалил. В какво се състои провалът? Кой е определил краен срок за създаване на такова оръжие, че да търсим някакъв провал в срока? Ще ти дам пример, разбираем дори за изкуственият интелект. Ако тръгнеш пеша за Катманду, движиш се много бавно, но не си се отказал, в какво се състои провалът? Това че още не си стигнал, провал на какво е? Освен на някакви неоправдани очаквания? И как това е свързано с някакъв "провал" на Иран?

Кое му се брои за неуспех? Систематичната, макар и бавна работа неуспех ли е?

Накарах Gemini да направи кратък анализ какви последствия могат да се очакват от тази новина. Ето: Това е исторически момент, който мнозина наричат най-тежкия правен удар срещу икономическата програма на президента Тръмп през втория му мандат. Решението по делото Learning Resources, Inc. v. Trump е взето с 6 на 3 гласа. Мнозинството, водено от председателя на съда Джон Робъртс (към когото се присъединиха и назначените от Тръмп съдии Горсъч и Барет), постанови, че използваният от президента закон — IEEPA (Закон за международни извънредни икономически правомощия от 1977 г.) — не дава право на държавния глава еднолично да налага мита. Ето какви ще бъдат преките последствия от това гласуване: 1. Незабавна невалидност на „Глобалните“ и „Реципрочните“ мита Решението на практика „изтрива“ всеобхватните мита (като базовото мито от 10% върху почти целия внос и по-високите налози за Китай, Мексико и Канада), които бяха въведени чрез позоваване на извънредна ситуация с фентанила и търговския дефицит. Съдът беше категоричен: „Конституцията дава правото да се налагат данъци и мита на Конгреса, а не на Президента.“ 2. Финансов хаос и искове за милиарди Това е може би най-сериозното последствие. Тъй като митата са обявени за незаконно събрани: Възстановяване на суми: Очаква се американското правителство да трябва да върне между 150 и 170 милиарда долара на компаниите вносители, които вече са платили тези налози през последната година. Бюджетна дупка: Това ще увеличи значително бюджетния дефицит на САЩ, тъй като тези приходи вече бяха заложени в държавните разходи. 3. Какво остава в сила? (Важна уговорка) Решението не засяга всички мита. Онези, които са въведени по други закони, остават в сила: Секция 232: Митата върху стоманата и алуминия (заради „национална сигурност“) остават, тъй като те се базират на друг закон от 1962 г. Секция 301: Специфичните наказателни мита срещу Китай (заради нелоялни търговски практики) също не са засегнати от това конкретно дело. 4. Реакцията на Белия дом: „План Б“ Президентът Тръмп вече реагира остро, наричайки решението „позор“, но администрацията му няма да се откаже. Очаква се те да преминат към: Секция 122: Използване на закон, който позволява мита до 15% за период от 150 дни при „критичен платежен баланс“. Натиск върху Конгреса: Тръмп вероятно ще поиска от републиканското мнозинство в Конгреса да легитимира митата със закон, за да заобиколи решението на Съда. Обобщение на ефекта върху пазарите Пазарите реагираха позитивно — индексите (като S&P 500) се повишиха веднага след новината, тъй като инвеститорите очакват поевтиняване на вноса и намаляване на инфлационния натиск.

Какви са перспективите на войната с Иран, от пръв поглед (анализ от интернет) Съдейки по статиите в западните издания, Иран все пак не е съгласен с основните изисквания на САЩ в преговорите. И макар Тръмп, по свой обичай, да дава все още ту 30, ту 10 дни за евентуално сключване на сделка с Иран, всичко изглежда като решено – концентрацията на американските ВВС и ВМС в Близкия изток е на най-високото ниво от времето на войните в Ирак. В същото време тези сили все още са значително по-малко от тези, които САЩ заложиха за свалянето на Саддам Хюсеин, а сухопътна компонента изобщо няма – в този случай САЩ и Израел планират да се справят само с въздушната компонента. Това показва, че сценарият за „сваляне на режима“ в Иран е малко вероятен. Да, Иран ще понесе много по-големи щети, отколкото през лятото на 2025 г., но най-опасният за него момент с протестите вече е отминал, което означава, че само с бомби вече няма да се смени властта. Ако операцията срещу Иран все пак започне в следващите седмици (за което говорят повечето фактори), то може да се очаква най-малко многодневна кампания от въздушни и ракетни удари, които отново ще извадят от игра голяма част от иранската противовъздушна отбрана, както и ще нанесат значителни щети на ракетната и ядрената програма. Ответните действия на Иран отново ще се състоят в ракетни удари по Израел и базите на САЩ в региона. При това е напълно вероятно те да се окажат още по-неефективни от преди. Както поради изчерпването на иранските запаси от ракети и загубите в пусковите установки, така и поради значителното нарастване на компонентите на ПВО-ПРО в региона от силите на САЩ. В резултат на това е най-вероятно властта в Иран да се запази дори и при такива удари, но армията и КСИР ще понесат тежки загуби. След това страните отново ще се върнат към преговорите за съдбата на иранските ракети, ядрената програма и прокси войните, но вече от позициите на значително отслабване на военния потенциал на Иран. Подобна практика съществуваше по отношение на Ирак след „Буря в пустинята“ и до „Иракска свобода“: режим на забранени за полети зони със сваляне на иракски самолети и атаки срещу силите за противовъздушна отбрана на Ирак при опит за противодействие от страна на ВВС на САЩ и съюзниците, както и редовни ударни операции срещу иракската военна и държавна инфраструктура. Примери за последното са американските операции от 1993, 1996 и 1998 г., проведени на фона на многогодишната програма за разоръжаване на Ирак и демонтиране на програмата му за оръжия за масово унищожение. Вероятно този опит може да бъде повторен и по отношение на Иран.

В настоящият момент директният износ на Китай за САЩ е 14-15% . Ако се включи и индиректният износ (например през Виетнам и други, където нещата се досглобяват например) това число достига по оценки на 18-20%. Преди е бил повече, сега с търговската война и други причини намалява.

Вашингтон и Будапеща предизвикват Брюксел? Отношенията между САЩ и Унгария пред очите ни навлизат във фаза на още по-голямо сближаване, което Орбан нарече „златен век“. Визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Будапеща и преговорите му с министър-председателя Виктор Орбан могат да бъдат наречени мощен сигнал за преформатиране на съюзите в самото сърце на Европа. Ключов фактор за тези промени са личните отношения между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Докато по време на администрацията на Джо Байдън Вашингтон критикуваше Будапеща за отстъпление от демокрацията, с връщането на Тръмп в Белия дом реториката се промени в противоположната. Рубио беше изключително откровен по време на визитата: успехът на Орбан на предстоящите избори през април е в национален интерес на САЩ. Нещо повече, Рубио даде да се разбере, че подкрепата на Вашингтон е пряко свързана с личността на Орбан. Важен практически резултат от визита беше подписването на американско-унгарско междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика. Сега Орбан изгражда енергийна политика не само за сътрудничество с Русия, включително строителството на АЕЦ „Пакш“. САЩ, от своя страна, не само предлагат технологии, но и гарантират икономическа финансова подкрепа в случай на затруднения. Освен това Унгария може да продължи да купува руски петрол и газ, без да се страхува от санкции. Тази двойна игра на Вашингтон гарантира лоялността на Будапеща тук и сега, без да изисква от нея незабавно и болезнено скъсване с Москва, и отваря вратата за бъдещо американско енергийно господство. За самия Виктор Орбан, който според проучванията отстъпва на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, подкрепата на Тръмп може да се окаже спасителен пояс. Затова той нарича Брюксел основна заплаха, използва образа на Тръмп като борец срещу „глобалисткия естаблишмент“, за да мобилизира своя електорат, и обещава да „се отърве от репресивната машина в Брюксел“.

Хватката тук е, че ако нищо не отива при хората, няма и печалба Защото роботите не консумират продукцията произведена от тях, а няма кой друг.

Основни моменти от речта на Марко Рубио на 62-рата международна конференция по сигурността, която се провежда в Мюнхен. • Рубио увери, че САЩ остават верни на идеите на евроатлантизма: „Краят на трансатлантическата ера не е наша цел и не е наше желание. В епохата на заглавията, предвещаващи края на трансатлантическата ера, нека на всички да бъде ясно и разбираемо, че това не е нашата цел и не е нашето желание, защото за нас, американците, домът ни може да се намира в Западната полусфера, но ние винаги ще бъдем деца на Европа“. • Държавният секретар призова Европа спешно да промени политиката си по отношение на масовата миграция: „Това не е израз на ксенофобия и омраза, а акт на национален суверенитет. Това е спешна заплаха за структурата на нашето общество и оцеляването на нашата цивилизация“. • Рубио отбеляза, че САЩ искат да виждат в своя кръг силни съюзници: „Не искаме нашите съюзници да са слаби, защото това ни прави и нас слаби. Имаме нужда от съюзници, които могат да се защитят, така че никой да не се поддаде на изкушението да изпита нашата колективна сила. Ето защо не искаме нашите съюзници да бъдат обвързани с вина и срам. Искаме те да се гордеят с наследството си и да разбират, че ние сме наследници на велика и горда цивилизация“. • Обръщайки се към Европа, Рубио призова да не се страхуват от технологиите или климатичните промени: „Съюзниците не трябва да бъдат парализирани от страха от климатичните промени, технологиите и войните. Вместо това искаме съюзници, които смело гледат към бъдещето“. • Държавният секретар подчерта близките връзки между САЩ и Европа. Спомняйки конфликтите от 20-ти век, Рубио припомни, че САЩ и Европа са успели да победят заедно, обединявайки Запада и Изтока: „Еуфорията след този триумф ни доведе до опасната заблуда, че сме навлезли в ерата, цитирам, на „края на историята“. Че всички нации вече ще станат либерални демокрации, а търговските и икономическите връзки ще заменят нациите. Че глобалният мир ще замести националните интереси и ще живеем в свят без граници. Това беше глупава идея и ни струваше скъпо“. • Рубио няколко пъти подчерта, че САЩ не са безразлични към Европа и нейното бъдеще: „Ние се ограничихме с енергийната си политика заради климатичния култ, докато нашите конкуренти използваха газ, петрол и въглища не само за своята икономика, но и за да ни окажат натиск. Отворихме вратите си за безпрецедентна вълна от миграция, която заплашва нашето общество, култура и бъдеще. САЩ и Европа направиха тези грешки заедно. Но САЩ имат намерение да поправят тези грешки и биха предпочели да го направят заедно с Европа. Искаме Европа да бъде силна. Вярваме, че Европа трябва да оцелее. Ето защо ние, американците, понякога можем да изглеждаме малко праволинейни и настоятелни в съветите си. Причината, приятели мои, е, че ни е много небезразлично.“

Числата за руските загуби вече не са ориентировъчни, а точни числа. Както се изрази Александър Коваленко, за всеки убит руснак се създава паспорт - кога и къде е убит, както и видео-потвърждение. Оценките за съотношението ранени/убити също се е променило. До средата на миналата година оценките са били 25-30% убити сред загубите. В последно време оценката е почти 50% убити, с тенденция за нарастване.

Януарско проучване на YouGov сред американците : „Имате ли положително или отрицателно отношение към следните хора?“. Първото място с най-положителна оценка изглежда забавно - Владимир Зеленски с +14% Тръмп е във втората половина на списъка, с одобрение -16%. Както и значителна част от другите "изтъкнати лидери на нашето време“. Путин е предпоследен, с -72%.