scaner

Да. И сътворил най големите бели в християнството...

Това е недоразумение на база терминологична салата Използват се думи с еднакъв корен, но различен смисъл. Например, човек може да има съзнание, но да не е съзнателен, нали? И това не изключва съзнанието да е страничен ефект. Да, не страничен ефект от падане на чук (или пък лекарства), а от друго. В интервюто Шмидхубер е дал приличен пример. Не знам кой ИИ ползваш, че му е изтекла безплатната версия. И ChatGPT, и Gemini, и на Claude безплатната версия си работи, просто има ограничения на запитванията в рамките на деня, не вярвам да си ги достигнала даже.

Във веществата няма духовен елемент. Духовността е вследствие вътрешната интерпретация на усещанията - които са еднотипни и за медитативните техники, и за веществата. Лично аз мисля, че изключително много се спекулира с този термин "духовност", но това е друг разговор. Съществува така наречената абдуктивна логика: когато нещо изглежда като куче, лае като куче и хапе като куче, най-вероятно това е куче. На база тази логика се създават и проработват хипотези. В случая можем да я приложим за наличната хипотеза и механизма за въздействие върху съзнанието чрез биохимия: и медитацията, и психеделиците променят потоците на невромедиаторите и хормоните, предизвиквайки сходно въздействие върху нервната система, и сходно проявление в изкривяването на съзнанието. Има ли място тук редукционизма? Не мисля, обратното е, защото самото усложняване на системите води до емерджентност, до проява на нови свойства, липсващи в съставните части на системата (диалектическият закон че количеството преминава в качество). Но тази емерджентност не трябва да ни заблуждава, новите качества не идват свише, от нищото, не сочат наличие на висш разум и т.н. - те са продукт на множеството нови връзки, възникнали с увеличаване на подсистемите. Простият пример с изкуственият интелект: един неврон не може да разпознава изображения, но система от сто и петдесет неврона вече може да разпознава ръкописни цифри, от милиард неврона вече може да води смислен разговор - това е проява на емерджентност при усложняване на система. Логично е да наречем някакъв комплекс невронни дейности "съзнание", влагайки смисъла на общата дефиниция. Ние сме конструирали невроните на ИИ по аналогия с биологичните неврони, и вече сме доказали, че множество от тези неврони на практика емулират всички дейности на съзнанието. Тук работи и абдуктивната логика. Да, текущата хипотеза за съзнанието още не може да обясни много неща, но притежава потенциалът да се справи. А и ако ги беше обяснила, нямаше да водим този разговор. В науката винаги остава поле нещо още да се изучава, нормално е. Просто качеството на съответните хипотези трябва да се оценяват по обосноваността си, не по субективната си привлекателност и перспективност. За свободната воля също може много да се спори - доколко е лично действие, или е логично последствие от множеството обстоятелства... Да, това е друг разговор.

Ами моята теза е, че "духовният" ефект е резултат от интерпретация на усещанията. Тоест, зависи с какви нагласи подхождаш, коя "идеология" те е зарибила. Слагам кавички, за да не ограничавам общността... Психеделиците имат огромен спектър на въздействие, те покриват освен тесният случай, медитативните усещания, още много други области на въздействие, на които мозъкът реагира с изкривяване на осъзнаването. Затова и масовото друсане може да не попадне (много често) в тясната област, маркираща медитативните усещания. Ако ти не си настроен "духовно", просто ще си се друсаш, без да намираш нещо по-различно, защото просто не търсиш. Ако търсиш нещо по начало, в хаоса, шума от усещания винаги ще филтрираш нещо и ще го интерпретираш в светлината на търсеното (според теорията на информацията, от шумов сигнал може да се филтрира сигнал, за който е настроен филтъра, причината за сигнала е филтъра). Просто усещанията в тази област не са от ежедневният спектър, човек няма голям опит с тях, няма понятия за да ги опише точно, от там объркването, и ползва известните му патерици... Духовността е част от този спектър непознати преживявания. Всеки психеделик въздейства на съзнанието, но не всеки психеделик става за духовност. Вземи примера с аяуаската. Тя за това се е използвала от жреците, за облекчаване и поддържане влизането в състояние на транс, в което те намират цялата търсена духовност... И там си трябва подготовка, иначе част от биохимията на организма чупи този ефект, и се подготвят със специални диети, за да попаднат в тесният диапазон покриван от стандартните медитативни практики. Иначе лоши трипове да искаш... Като начало, тази идея, че съзнанието не идва от мозъка, няма научна основа, няма никакви потвърждения. Обратно, идеята че съзнанието е продукт на мозъка много добре обяснява всичко, което наблюдаваме до сега. Ако си припомним бръсначът на Окам, защо да увеличаваме същностите? Защо да въвеждаме нова хипотеза, след като наличната се справя много добре? Освен че ще се почувстваме по-добре , което, разбира се, не е аргумент. Сега, предполагам, ще изместим разговорът на това, какво е съзнанието. Краткият отговор е, че то е субективно преживяване на външни и вътрешни състояния. За невронауката съзнанието е емерджентно свойство на мозъчната дейност. Тоест резултат от сложните взаимодействия между невроните. Доказано е, че медитацията води до промени в нивата на невротрансмитерите и хормоните, и влияе върху кръвообращението в мозъка. Може да повиши допамина, да промени серотонина, да увеличи ГАБА, както и да промени хормоналният баланс, нивата на кортизол, мелатонин и други. Демек пряко въздействие върху невронният комплекс, и всъщност върху съзнанието (което в различни степени правят и психеделиците). Сега, особено с бурното развитие на изкуственият интелект, въпросът какво е съзнанието, могат ли машините да имат съзнание (и как да им го създадем), дали и животните освен хората не притежават макар и по-слаборазвити форми на съзнание, става доста актуален. Има един известен учен, специалист по дълбоко обучение, считан за един от "бащите" на ИИ - Juergen Schmidhuber. Няма да се задълбочавам много, но съвсем накратко, той счита, че съзнанието е страничен продукт от компресирането на данни, на усещанията. Едно интервю с него, където той дава пример в тази насока, и че ИИ вече има (макар и примитивно) съзнание: The non-mystery of consciousness: the theory of Juergen Schmidhuber

Всичко духовно (както и да го дефинираш) в случая се гради на възприятията, тоест на физиологията и биохимията, интерпретация на възприятия чрез някаква, да го наречем най-общо, идеология. Духовното от медитативните практики е точно толкова духовно и от психеделиците. Теологичните аспекти идват чрез интерпретацията. Зависи от много неща, и от химикалът, и от концентрацията, и от състоянието на организма също. Повдигнах въпроса, защото всичките техники действат със сходен резултат на един и същи обект - мозъка, оказвайки натиск върху нормалната му дейност. Да, химикалите имат много по-широк обхват от медитативните техники, затова и обхващат всякакви bad trip, но принципна разлика няма. Защо? Явлението е продукт от въздействие върху мозъка (без значение външно или не), както се вижда от сходните ефекти. С някои разлики, които съм изброил в предният коментар. Накратко, мистичното състояние е краткотрайно, дълбоко и трансформиращо преживяване, при което човек губи усещането си за отделно "аз" и се чувства в състояние на единство или връзка с реалност, много по-голяма от самия него. Четирите общоприети характеристики на мистицичното състояние според дефиницията от психолога Уилям Джеймс са: Неизразимост (Ineffability): Преживяването е толкова различно от обичайното, че не може да бъде адекватно описано с думи. Единственият начин да го разбереш е да го преживееш. Това е качеството "трябваше да си там". Познавателен характер (Noetic Quality): Участниците не просто чувстват нещо, те са убедени, че са получили достъп до дълбоко, обективно познание или истина. Преживяването носи усещане за прозрение или откровение, което променя разбирането им за света. Краткотрайност (Transiency): Тези състояния не продължават дълго – от няколко минути до няколко часа. Въпреки това, споменът за тях и влиянието им върху живота на човека могат да останат завинаги. Пасивност (Passivity): Човек има усещането, че е "обхванат" или "ръководен" от външна, по-висша сила. Волята е на заден план и преживяването се разгръща от само себе си, без съзнателен контрол от страна на индивида. По какво се отличава например ефектът на LSD по отношение на тези характеристики във връзка с духовността? Според моят опит, няма разлика. Ефектът е по-бърз и силен, което за неподготвен човек може да е стресиращо в началото и да го отклони от "духовността" (а и не е за всеки...). Казват, че и с аяуаска е така, но по-мек ефект. Другите психеделици могат да са по-едностранчиви.

Нека и аз да се впиша в тая тема... Попитах ИИ да ми даде повече информация за приликата на преживяванията достигнати чрез психоактивни вещества, и преживяванията на база разнообразни медитативни практики. Отговорът е следният, преразказвам: Да, съвременната наука все повече доказва, че по естествен път може да се постигне състояние на съзнанието, което има много сходства с преживяванията, предизвикани от психоактивни вещества (като псилоцибин, LSD или аяуаска). Разликите обаче са съществени и се крият в начина на достигане, контрола върху преживяването и дългосрочния ефект. Както напредналите медитативни практики, така и психоактивните вещества могат да доведат до т.нар. "пикови преживявания" или "мистични състояния", които се характеризират с: Разтваряне на егото: Усещането, че границите между теб и останалия свят изчезват. Променено възприятие за време и пространство: Минути могат да изглеждат като часове или обратното. Дълбоко чувство за свързаност: Усещане за единство с природата, вселената или човечеството. Дълбоки емоционални преживявания: Често катарзисни, носещи прозрения и усещане за смисъл. Науката открива и поразителни прилики в мозъчната дейност. Ключова роля тук играе т.нар. "Мрежа по подразбиране" (Default Mode Network - DMN). Какво е DMN? Представете си я като "автопилота" или "скрийнсейвъра" на мозъка. Това е мрежата, която е активна, когато не сме фокусирани върху конкретна задача – когато мислим за миналото, тревожим се за бъдещето, мислим за себе си и за мнението на другите. DMN е неврологичният център на нашето его. Общият ефект: Както високите дози псилоцибин, така и дълбоката, продължителна медитация значително намаляват активността на DMN. Когато "автопилотът" на егото се изключи, мозъкът става по-гъвкав. Различни мозъчни региони, които обикновено не комуникират помежду си, започват да създават нови, временни връзки. Именно това се смята за причината за креативните прозрения, новите перспективи и усещането за единство. Ключови разлики: Скоростта на достигане на състоянието. Медитацията е като да изкачиш планина пеша, докато психоактивните вещества са като да вземеш свръхбърз асансьор до върха. Гледката от върха може да е сходна, но преживяването, уменията и рисковете са коренно различни. Контрол. При медитация вие сте "шофьорът". Процесът е постепенен и контролиран. Развивате умения (концентрация, осъзнатост) и можете да прекратите или задълбочите състоянието по свое желание. При психоактивни вещества вие сте "пътник". Процесът е внезапен и неконтролируем. Предавате контрола на веществото, което може да доведе до силно плашещи преживявания. Интеграция. При медитативни практики промяната е постоянна и вградена в ежедневието. Не просто достигате до пиково състояние, а променяте базовото си ниво на осъзнатост, спокойствие и възприятие. При психоактивни вещества промяната е временна. Пиковото състояние трае няколко часа. Ползата идва от интеграцията – осмислянето на преживяването след това. Без интеграция, то остава просто спомен. Безопасност. При медитативните практики рисковете са минимални и основно психологически (сблъсък с трудни емоции). Процесът е бавен и стабилен. При психоактивни вещества рисковете са значително по-високи – психологически (психоза при предразположени индивиди), физически (в зависимост от веществото). Медитацията не е единственият път. Други практики, които могат да доведат до подобни "необичайни състояния на съзнанието", включват: Дихателни практики: Техники като Холотропно дишане или методите на Вим Хоф могат да предизвикат много силни и дълбоки преживявания. Сензорна депривация: Престоят във флотационна капсула (изолирана от звук и светлина) може да доведе до дълбока интроспекция и променени състояния. Интензивни физически натоварвания: Бягане на дълги разстояния ("еуфория на бегача"), екстатични танци, някои видове йога. Сън и осъзнато сънуване (Lucid Dreaming): Осъзнатото сънуване е естествено състояние, в което човек знае, че сънува и може да контролира съня, което често води до невероятни преживявания и прозрения. Изводът е, че мистичните състояния са рядък, но естествен връх в преживяванията на човешкото съзнание, а не отклонение от нормата. Независимо по кой начин са достигнати, бавен или бърз. По същността си не се отличават от действието на наркотиците. Връзките с божественото са резултат само от интерпретация на усещанията.

Пол Кругман: Защо не се веселим като през 1999 г.? (Подзаглавие от професор Игор Липсиц: "Рецесията се отлага във връзка с подготовката за крах") Икономическата реалност обича да ви подхвърля изненадващи събития, които не сте предвидили, когато сте правили прогнози. Например, повечето икономисти, включително и аз, очаквахме, че основното икономическо събитие през 2025 г. ще бъдат митата. Защото само за няколко месеца Тръмп премахна 90 години протърговска политика на САЩ, като повиши средното ниво на тарифите до максимума от 1934 г. Както можеше да се очаква, веригите на доставки са нарушени, цените за потребителите растат, а фермерите не могат да продават реколтата си в чужбина. И все пак икономическите последствия от тази саморазрушителна политика бяха компенсирани, а може би дори и надмогнати от развитие, което не е свързано с решенията на правителството: рязък скок в разходите за „изкуствен интелект“. Именно този скок на инвестициите в ИИ – технологичен бум, какъвто не е имало от 90-те години насам – временно поддържа икономиката, компенсирайки щетите от тарифите на Тръмп. Без бума на центровете за данни икономиката вероятно вече би изпаднала в рецесия. Но стотиците милиарди долари, инвестирани в строителството и оборудването на тези центрове, раздвижиха инвестициите, а бързият ръст на борсовите котировки подкрепи потреблението на богатите слоеве от населението, дори когато търсенето от най-бедните и средната класа отслабва. Настоящият бум на изкуствения интелект до голяма степен прилича на технологичния бум от 90-те години: неудържимият ръст на разходите е съпроводен от гръмки изявления, че „всичко ще се промени“. Тази нажежена риторика е сигурен признак за спекулативен балон. Това се потвърждава и от факта, че големите технологични компании харчат за ИИ повече, отколкото печелят, и сега активно натрупват дългове. Но има и ключова разлика. В края на 90-те години цареше почти всеобщ оптимизъм. Икономическият бум по времето на Клинтън породи усещането, че просперитетът е норма, поради което избирателите лесно преминаха към републиканеца Буш. Днес корпорациите отново инвестират колосални средства в технологии, но на фона на безпрецедентен обществен песимизъм. Възниква въпросът: защо виждаме същата хиперактивност, но не изпитваме същата надежда? Защо не се радваме, както през 1999 г.? Достатъчно е да погледнем индекса на потребителските настроения. В края на 90-те години той беше много висок, а днес съответства приблизително на нивото от времето на глобалната финансова криза. През 1999 г. около 60% от американците бяха доволни от посоката на развитие на страната; сега те са два пъти по-малко. Защо гледаме толкова мрачно в бъдещето, дори когато бизнесът залага на мощна и, вероятно, революционна технология? Има три причини. Първо, икономиката на САЩ при Тръмп се чувства по-зле, отколкото показват формалните показатели. Рецесия няма – главно благодарение на строителството на центрове за данни, което компенсира удара от тарифите. Безработицата също е ниска, приблизително като през 1999 г. Но пазарът на труда е странно „замръзнал“: работодателите не бързат да наемат, а служителите – да напускат. Това се дължи на несигурността, породена от резки и непоследователни решения на администрацията. Според данни на The Conference Board, през април 1999 г. 47,4% от анкетираните са заявили, че търсенето на работа е лесно, а само 12,5% – че е трудно. През август 2025 г. съответно 26,9% и 19,1%. Няма масови съкращения, но страхът да загубиш работата си и да не намериш нова е силен. Второ, в края на 90-те години интернет предизвикваше ентусиазъм, а не тревога. Хората виждаха нови възможности, а не заплахи за работните си места или обществото. Тогава малцина осъзнаваха колко вреда ще нанесат по-късно социалните мрежи. С ИИ ситуацията е обратна: трудно е да се намери човек, който да не се тревожи за бъдещето. Широко разпространени са опасенията, че ИИ ще унищожи цели професии и ще доведе до масово безработица. Първият риск е реален – историята на технологичните промени говори сама за себе си. Масовата безработица се предсказва от 1930-те години, но така и не настъпи. Въпреки това тревогата е налице тук и сега. Трето, политическата обстановка оказва силно влияние върху възприемането на икономиката. Мнозина виждат случващото се като опасен автократичен опит за завземане на властта. При това привържениците на Тръмп едновременно заявяват, че „това е най-добрата икономическа ситуация в историята на страната“ и че градовете се превръщат в зони на анархия. Тези две нарративи не се съчетават добре с оптимизма. Моята прогноза: настоящият технологичен бум ще завърши с болезнен спад, както през 90-те години. Тръмп уверява, че икономиката е „страхотна“, а обкръжението му обещава, че „през следващата година ще стане още по-добре“. Но като се има предвид колко зле хората оценяват положението дори в условия на временен бум, аз не бих заложил на техния оптимизъм.

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

Така де. Останалите алгоритми вградени в ИИ са филтри, целта е да направят отговорът благозвучащ и политкоректен. Но не и верен. Например много често линковете, с които ИИ си подкрепя текста, са фалшиви (дори Perplexity, която ужким работи върху данни от търсачка, фантазира в тази област). Това, което посочих е не, че не си наясно как работи ИИ, а какво значи "обработка на информация" Аз не се възползвам да генерирам някакъв текст и да го плясвам някъде без да рефлексирам върху него. По съвсем друг начин го ползвам. Затова и възклицавам на резултатите. Отклонихме се от темата.

Очевидно не си наясно какво е обработка на информация. При всички случаи - не създаване на текст, предполагайки най-вероятната следваща дума - както прави сегашният ИИ. Едва когато разбереш, сам ще прецениш кое как е. Мъкаааа... Карай,

В Русия има места, където нищо не се променя за много големи периоди време... Астрахан - двете снимки са с разлика повече от 100 години. В царско време дори е имало и трамвай, и улицата е била павирана...

Не разбирам за какво се обиждаш. Текстове, създадени с генератори на текст (LLM са такива генератори в крайна сметка) са със съмнителна познавателна стойност (а и поради присъщите халюцинации на моделите). Затова е неправилно да се ползват като източници на знание за обучение, както и за заместители на търсене в интернет. Такива модели лесно се настройват към теб и почват да ти представят желаното за действително. И това което ти дават е някаква усреднена информация, без конкретен източник, резултат от алгоритъм. Силата на невронните мрежи каквито тези модели са, е в друго - в обработката на информацията. Затова и е коректно полученият резултат да не го плясваш тук като краен продукт, а да го осмислиш, провериш, и да го дадеш със свои думи на български. Така би имало най-голяма полза за всички, и най-вече за теб.

Потвърдено: Нефтепреработвателният завод в Тюмен (бивш Антипински), към който вчера се насочиха пожарни коли, е бил ударен от два дрона. Повредени са ректификационната колона и част от водоснабдителната система, съобщават източници на ASTRA. Така украинските дронове за първи път успешно са ударили нефтопреработвателен завод на разстояние 2000 километра! от най-близката точка на изстрелване.

И едно бързо видео с малко повече подробности, на руски:

Нобелова награда за физика 2025: за съединяването на квантовия и класическия свят Наградата ще получат британецът Джон Кларк, французинът Мишел Деворе и американецът Джон М. Мартинис — за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергията в електрически вериги, съобщиха от официалния акаунт на Нобеловата награда. Учените доказаха, че квантовите ефекти — като тунелиране и дискретност на енергийните нива — могат да се проявяват не само в микросвета, но и в макроскопични електрически схеми. Това откритие фактически свърза два свята – квантовия и класическия – и стана основа за разработването на съвременни квантови компютри на свръхпроводящи кубити. Кларк е професор в Калифорнийския университет в Бъркли, Деворе е водещ изследовател на квантови схеми в Йеил, а Мартинис е професор в Калифорнийския университет в Санта Барбара и участник в квантови проекти на Google.

Напротив, точно обратното е.

Този закон затваря дупка в съществуващото законодателство, уточнявайки неуточнени срокове. В този смисъл въпросът - демократичен или не е законът, е безсмислен.

Твърдят, че Патриотите са вече в Украйна (сам Зеленски го спомена преди три дни), а това най-вероятно са зенитни ракети за тях, PAC-2 (GEM+)

Елвис Пресли, сержант от американската армия, 1-ви среден батальон, 32-ра бронирана дивизия, разположена в казармата Рей, Фридберг, Германия, се прицелва с базука. Декември 1958.

Почти 40% от капацитета на петролните рафинерии в Русия е спрян По данни на РБК, към 28 септември 38% от капацитета за първична преработка на петрол, или 338 000 тона на ден, не работи в рафинериите в страната, позовавайки се на данни от агенцията за количествена информация Siala. Общото количество на наличните мощности за производство на бензин и дизелово гориво е намаляло с 6% през август и с още 18% през септември. Мащабът на престоя на рафинериите е безпрецедентен в исторически план: той надхвърля рекорда за август (23%, 206 000 тона на ден), както и предишните рекорди от май 2022 г. (196 000 тона на ден) и май 2020 г. (164 000 тона на ден). Около 70% от престоя, според изчисленията на Сиала, е резултат от атаките на безпилотни самолети на ВСУ: до края на септември те са извадили от строя около една четвърт от руските петролни рафинерии, или около 236 хил. тона на ден, сочат оценките на агенцията. През септември още четири руски рафинерии спряха производството си след набези на БЛА. Сред тях бяха Кинеф в Ленинградска област, която има втория по големина капацитет в Русия, и рафинерията Рязан на Роснефт, която е сред петте най-големи. Първата затвори на 14 септември, а втората - на 5 септември. Рафинерията в Новокуйбишевск също спря рафинирането на 20 септември, а ГПЗ на Газпром в Астрахан спря рафинирането на 22 септември. В резултат на това производството на бензин през септември е спаднало с 1 млн. тона, а на вътрешния пазар липсват 20% от потреблението, заяви за „Комерсант“ източник, запознат със ситуацията.

Да пусна и аз моите пет стотинки по темата. Преди време попаднах на една дискусия, в която привърженици на диктатурата критикуват привържениците на демокрацията, сочейки като аргумент хаоса в Ирак и Либия. Ще приведа отговорът на поддръжниците на демокрацията. Основният въпрос беше: „И какво, в Либия започнаха ли да живеят по-добре след свалянето на Кадафи? За вас най-важното е да свалите диктатора. А това, че страната за едно поколение (поколения?) се плъзга в беззаконие, хаос, насилие, е дреболия. Стотици хиляди убити, осакатени, разрушени съдби, разбити семейства. Но за сметка на това има демокрация.“ Какво не е вярно тук? Всичко. Не демокрацията е причината за спада в стандарта на живот, а диктаторът, който унищожи всички граждански институции, за да запази властта си. Основната грешка на онези, които носталгират по диктаторите, е убеждението, че Кадафи или Саддам „поддържаха реда” в процъфтяваща държава. Това не е вярно. Те поддържаха фасадата. Представете си къща, в която всички носещи греди, основи и тавани са изгнили. За да не се срути, диктаторът я подкрепя от всички страни със стоманени греди (армия, тайни полиции, пропаганда). Отвън къщата може да изглежда цяла, в нея дори светят лампи. Но махнете тези външни подпори и той мигновено се превръща в купчина боклук, защото вътре в него вече няма нищо. Стабилността при диктатора е стабилността на концентрационен лагер. Има ясен дневен ред, храна по график, редът се поддържа със сила. Диктаторът оставя след себе си пепел. Всеки, който е способен на самостоятелно политическо мислене – либерали, умерени националисти, социалдемократи – бива физически унищожен, хвърлен в затвора или изгонен от страната. Независимите съдилища, свободната преса, парламентът, профсъюзите, доброволците и другите нестопански организации – всичко това се замества от симулакри, напълно подчинени на диктатора. Държавните институции престават да работят за благото на обществото и започват да работят за запазването на властта на един човек. Всякакви хоризонтални връзки между хората се потискат. На хората е забранено да се доверяват един на друг, те трябва да се доверяват само на „лидера на нацията“. Когато диктаторът бъде свален, в страната се образува политически вакуум. В страната не остава нищо, освен единствената партия на чекистите и функционерите. И в тази празнота незабавно се втурват най-жизнените, най-радикалните и най-примитивните форми на организация, които са успели да оцелеят в нелегалност или са били създадени от самия диктатор за борба с враговете: радикални ислямисти, племенни милиции, престъпни банди, войници, върнали се от фронта с оръжие, национална престъпност. Диктаторът никога не подготвя свой наследник (освен ако не е негов близък роднина), защото вижда във всеки потенциален наследник заплаха. Той не изгражда система, която да функционира след него. Основната му цел е да умре в собственото си легло. Когато такъв лидер изчезне, останалата „елита” се оказва напълно неспособна да управлява страната. Те умеят само да крадат и да изпълняват заповеди, но не и да се договарят, да търсят компромиси и да изграждат сложни системи. А когато желязната ръка на диктатора изчезне, всички тези потиснати, натрупани обиди, исторически сметки и взаимна омраза избухват с удвоена сила. Започва гражданска война, защото не съществуват никакви законни механизми (съдилища, парламенти) за разрешаване на тези спорове. И в Югославия това също се случи. Представете си хирург, който отстранява раков тумор. Веднага след операцията пациентът изпитва силна болка, слаб е, раните му болят. Чувства се по-зле, отколкото преди операцията. Означава ли това, че операцията не е била необходима? Не, защото без нея туморът (диктаторът) все пак щеше да го убие, само че по-бавно и по-мъчително. Диктаторът е тази болест, а хаосът след това е тежък, но неизбежен период на възстановяване.

Първа цветна снимка на зараждащите се The Beatles в 1957 году. Джон Ленън е бил на 16, Джордж Харисон - на 14, а Пол Маккартни - на 15. Снимката е направена от по-малкият брат на Пол - Майк Маккартни.

Ами и аз нали това казах по-горе. Досегашната концепция да се пускат първо въздушно-десантниците вече не работи, а да ги пускаш накрая е безсмислено - наземните части вече са установили контрол, и такава идея не е била част от военна доктрина. Така че използването им вече се обезсмисля.

Е как си ги измисляш тези неща... Съответните документи са публикувани например в RUSI Institute или пък в Associated Press и бързо прочитане ще ти посочи например следното: Цитат от документа: възможностите за въздушно десантиране на бронирани машини на полета и други открити терени в близост до пристанища и летища в Тайван ще позволят на въздушно-десантните подразделения значително да увеличат своята бойна способност и да заплашват с превземане на инфраструктурата, за да проправят път за последващите десантирани войски. Тоест точно обратното на твоите предположения.