scaner

Е да де, това е доктрината закрепена на Никейският събор. Но до нея се е стигнало след филтрация и подбор за политкоректност на текстовете, Останалите са обявени за апокрифни, даже голяма част и унищожени. Но по запазилите се може да се види точно това, че при ранните християни вярата е била друга. Много протестантски течения се придържат именно към първоначалната версия, Конкретно за християнството говоря, да не намесваме други религии че съвсем ще забатачим темата

Това е една от стандартните логически грешки, които вярващите (а и не само те) правят. Не може принципно да се докаже несъществуване на физически обект. За целта трябва да се прерови и обходи цялата вселена, да се провери навсякъде да не би случайно там да се е скрил, което не е възможно. Самата задача за доказване на несъществуване е некоректна. Но може да се докаже обратното, че нещото съществува - просто като се покаже. Затова пред вас стои една много лесна и зпълнима задача

Е там е въпросът, че това не може да е вярно. Всеки вярва индивидуално, колкото човека попитате, толкова лични версии на Бог и християнството ще срещнете. И поголовно се нарушават рамките записани в светите книги, дори от редовните църковни посетители. Суеверията са само видимата страна на айсберга. Но това е лесно обяснимо, хората нямат водещ пример, само една абстракция. Няма как у всички тази абстракция да е еднаква. Всичко това обяснява и защо християнството се рзпадна и разпада на такова необятно количество конфесии. Хвърлете поглед на книгата която ви споменах, Ерих Фром е направил голямо проучване как се е зародил и как се е променял с времето догматът за Христос. Ще забележите как плавно и подмолно историята се обръща с хастара навън, как от отхвърлянето на богатите, изразено чрез Христовото твърдение "Да, казвам ви: по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство" се стига до обсебване на църквата от богатите и първенците, как от първоначалното вярване на ранните християни, че Исус е бил човешки син, възвисен от Отца в бог, се е стигнало до обратната ситуация - бог, станал човек. Как се подменя началната вяра, че Исус е изкупил всички грехове, до удобната за управление на масите хватка, че всеки трябва да се чувства виновен, продължава да е грешен и трябва да продължава цял живот да си изкупува греховете си. И това за едни 250 години се получава.

Възприемането няма отношение към разглежданият въпрос. Важен е източникът на информацията, дали е обективен, или е плод на същото възприятие, т.е. абстракцията. Ами докажете че Бог е участвал, и нещата ще се подредят. Това което всички ние наблюдаваме, е пълна липса на Бог в цялата вселена сега. А да се вярва на легенди, че е участвал в миналото, е повече от несериозно. Няма как да има преки свидетели. Ами как да не го възприема, като му е накачулила несъвместими с реалността качества (споменах някои)? Само абстракция може да понесе такова издевателство. Разбира се, тук мога да изкажа няколко хипотези. Например, че идеята за Бог се е изкривила спрямо раннте години, и т.н. отци на църквата и техните последователи са прекалили в трудовете си. А другата идея е, че Бог изначално е бил абстракция, първо на първичните природни сили, после идеята се развива по посока хомоцентризъм, с разум и воля. Има едно добро изследване на Ерих Фром, "Догмата за Хирстос", където той доста аргументирано показва как идеята за Христос от ранното християнство се обръща на 180 градуса до времето на Константин Велики. Това също може да го пишем върху променливостта на Бог

Стандартна реакция, невежеството да се маскира чрез сарказъм... Теорията на големият взрив не е изключваща теория. Изобщо на науката не и влиза в работата да изключва ни Бог, ни Летящото спагетено чудовище, ни проочие догматични построения без никаква основа, които не проявяват фактическо съществуване. Ако има Бог, и ако има някакво смислено въздействие на вселената, ще влезе в уравненията, Като си трае, негов проблем, няма да участва. И без него нещата се получават добре.

Сериозно? По научен и нерелигиозен начин, от нищото? Прочети нещо по-сериозно от популярната литература за масите, за да оцениш проблема.

Е как Творецът да не е абстракция, като са му накачулени куп несъстоятелни качества? Ето по-горе, не можел да се променя, ама на, може - непроменимостта не е качество на реално нещо. Старият пример, че бил всеселен, ама на, не може да направи толкова голям камък, че не може да го вдигне - всемогъществото не може да е качество на реален Бог. Не ми се занимава, бих натрупал още куп абстрактни качества, които не могат да бъдат присъщи на реално съществуващо нещо. Самата християнска доктрина се е докарала до тук, да се вярва в абстракция. И проблемът е, че тя допълнително вярва че това не е абстракция. Самият термин "творение" е подвеждащ, сам си води "творец". Ако наречем нещата с общоприетото им име - вселена, от къде следва че трябва да се приеме някакъв творец? Само защото познаваме малко тази вселена, а мозъкът ни еволюционно е така устроен, че не търпи липса на кохерентност в наблюденията ни, поради което ние си доизмисляме "логични" обяснения? Това качество е много ценно за оцеляването и за еволюцията, но в някои отношения е контрапродуктивно, особено когато големи организирани групи почнат целенасочено и масово да го практикуват...

Информацията е нещо повече от сбор на субективни възприятия. Има цяла наука за информацията, има понятие ентропия на информацията, пропускна способност на информационен канал (и по такъв канал не вървят субективни възприятия ). Но важното е, че имаме консенсус по подчертаното. Знанието за съществуването в случая няма някакво значение. Смисълът на съществуващото е друг - то може да променя променяйки се. Абстракцията "Бог", от друга страна, нищо не може да свърши сама. И да и се приписва създаването на света, какъв е смисъла? От друга страна, Бог като абстракция е изключително силно променлив. Само да се огледаме, колко различни версии са се нароили от него, Алах, Йехова, Спагетеното чудовище... А наистина ли имате свидетели? Онази книга с легендите ли казва така? То че вярвате хубаво, ама някакво по-сериозно доказателство? Защо църковните събори са се занимавали с филтриране на свидетели и свидетелства по политкоректен образ и подобие? Както и да е, това няма отношение към въпроса. Обосновах се, че Бог не може да не се променя. Обратното твърдение означава, че Той е мъртъв.

За братушките, има една конспиративна теория, че за да не се провали назначеният за 22-ри април всенароден референдум за новата конституция (която ще узакони още мандати на Путин) умишлено се фалшифицира бройката на заразените. Като им знам здравната система и гъмжилото от народ в Москва и Петербург, силно съм склонен да и вярвам Но рано или късно това ще си проличи.

Съгласен съм, но в статията от която е картинката се твърди точно обратното - за да се намали смъртността и удара над здравната система, трябва да се ограничат бързо контактите. Лапландеца описва точно обратната ситуация, и според същата статия прогнозата хич не е благоприятна в близкото бъдеще. Не знам, там може и студът да им помогне, но не съм сигурен доколко е определящ фактор. Може като кихат капчиците веднага да замръзват и да падат на улицата

Синдрома на Лапландеца е ясен, и не подлежи на оправяне... Съгласен съм, че не виждаме реалните неща, а възприемането минава през рецептори. Като отхвърлим граничният случай на подобна екстраполация, солипсизма, ние имаме все пак една наука, която зле или добре се опитва да направи някакво съответствие между тръпката, която ние изпитваме при възприемането, и околната реалност. Но тази наука ни казва, че и християните са хора, и при тях това работи по същият начин, както и при всички други. Нищо лошо няма в това, и тук няма проблем. Проблемът настава, когато започне да се жонглира с понятия като добро и зло, правилно и неправилно. Изначално е ясно, че тези понятия са релативни и допълнителни, т.е. това което е добро за една група, може да е зло за друга и обратното.По тази причина, за да има обществото някаква устойчивост, границите на тези понятия са ограничени с консенсус - "аз няма да те ям, защото това не е добро, макар че съм гладен и на мене ми се струва добро, защото другите ще ме накажат". Този консенсус възниква много преди християнството да стане идея в главите на някои хора, и е продукт на развитието на обществените отношения. Християнството просто замразява процесът на развитие и осъвременяване на тези понятия, налагайки догми, които самото то непрекъснато нарушава ("не убивай" и множеството войни между християнските държави например). Но сега вече сме във време, в което за добро или за зло тези догми не играят съществена роля. Според мен по-скоро за добро, но това е друга тема, самото "добро" се променя и всички участваме в това. По отношение на това, чия реалност е правилна, спорът тук би довел до безсмислено надцакване, само бих казал, че реалност която въздига една абстракция като създател на материалния свят няма как да звучи правилно. Поне докато не се докаже, че това не е абстракция а част от реалността. Тоест доказателството за Бог е самият Бог, а не представата за него.

Има много клинични състояния, които докарват видения, халюцинации, и неверни представи за конструкцията на околният свят. Вие познавате ли всички такива състояния, та можете да отделите вашето виждане от тях? Предполагам, не. Не ви обявявам за болен, извинете ме и не ме разбирайте погрешно, просто такива необосновани и заблуждаващи креационистски твърдения ме карат да ставам по-агресивен понякога Ами хубаво, вие виждате едно, аз пък не го виждам така. Кой е прав тогава? Дайте преки доказателства за вашата теза. Какво, нямате? Ами нали с това започнахме Но нали знаете, това че в момента науката нещо не знае, не е доказателство за никоя теза, включая креационизма. Възхищението от света без да сте наясно как той работи не е доказателство за нещо, освен за това че можете да му се възхищавате... Тогава дайте косвени доказателства. Ама да водят еднозначно към Бог, а не да потвърждават същевременно и теорията за Големият взрив. И такива нямате? Е каква е практичаската полза от едно с нищо необосновано вярване, освен някакъв преследван завоалиран психотерапевтичен ефект? Докато теорията нза Големият взрив все пак дава възможност да се консолидират и проверят познанията ни за света и да произлязат от това нови знания. Ако имахте доказателства, нямаше да водим такива разговори изобщо...

Точно това му е проблемът на православието - не вижда реалните неща, а си е въобразило някаква абстракция. Гоненето на абстракции е хубаво нещо, но до тогава, докато корелира с реалността. Какво му е абсолютно доброто на Бог, който допуска смърт в творението си? Тук в християнството виждам ярко проявление на Стокхолмският синдром... Всичко съществуващо обменя информация с околният свят, поради което околният свят узнава че то съществува, както и съществуващото узнава за околният свят. На това се основава самото понятие "съществуване" - ако принципно никой никога не може да узнае нещо за теб, каквото и да е, ти не съществуваш, просто те няма. Тази нова информаация променя състоянието на съществуващото, то вече не е в предишното си състояние в което е било без новата информация. Това е най-общата картинка, детайлите вече са различни в зависимост от съшността на съществуващото - дали ще е промяна на енергия, движение, цялостност и т.н., нещо при всички случаи ще се промени. По този начин Господ, наблюдавайки света, се променя, може да вземе нови решения ("и Бог наказа Адам", промяна спрямо предишно състояние в което още не го е наказал), без значение е реакцията му при тази промяна. Светът от своя страна усеща действията на Бог в резултат на тези промени. И ако няма промяна у Бог, това е неговата смърт. Абстракцията не може да създаде Творението, тя може само да бъде стимул Човекът да изяви собствените си възможности. Това е същественото Забележете, никой не го интересува гледната точка на Бог, Той е непознаваем нали, интересува ни гледната точка на човека по отношение на Бог - ако Той е абстракция, Той не съществува реално, той се оказва само удобен психотерапевтичен инструмент! А това дава възможност да се погледне на нещата от друг ъгъл.

Вие сте заложили саможертвен експеримент, който ще покаже така липсващите предполагаеми високи точки от експоненциалните криви...

Бихте ли ни доказали, че това е Негово творение? Онзи сборник от легенди и митове не върши работа за доказателство. Пък и дали то е толкова съвършено, че работело като швейцарски часовник? За да твърдите, че нещо работи правилно или съвършено, вие трябва да знаете как се очаква то да работи, какъв е идейният проект. В случая вие не знаете това. Вие само наблюдавате ходът на някакви процеси, и поради непознаването на цялата картина това за вас е всичко, върхът на съвършенството и правилността. По гледната точка на лешоядите, има толкова много смърт във вселената, че храна има за всички. За тяхната ограниченост това е върха на съвършенството. Дали такива ограничения спомагат, за да се описва някакво съвършенство, в лицето на Бог? Ами ако Бог е сбъркал кардинално и необратимо, пак ли трябва да го пишем съвършен? Дали самото творение е съвършено? Ми огледайте се, то неотклонно върви към самоунищожение. Ентропията расте неотклонно, горивото на звездите се изчерпва неотклонно, ясно е до какво ще доведе това в бъдеще. Нищо хубаво не го чака това творение ако продължава по тази пързалка и ако не се правят своевременни ремонти А щом такива ремонти биха се наложили, какво му е съвършеното на творението? Изобщо, има ли нещо общо Бос с вселената, освен нечии недоказуеми твърдения? Тук сме научен форум, дайте с факти да говорим

Какво значи "добро"? Добро ли е да откъсна главата на съседката от горният етаж за да престане да ми вдига шум? Почвам да съм склонен да мисля, че това ще е добро, и не само за мене... "Добро" е дълбоко субективно понятие, а в съвременният свят търпи и колективен консенсус. В този смисъл, твори ли Бог добро? Защо позволява толкова глад и смърт? Това поведение на добротворец ли е? Не. Съвършено ли е такова същество? Кое му е съвършеното? Сляпото преклонение не позволява да се прави оценка за съвършенство, защото заслепява. Но в отговорът ви не намирам нищо по същество. Въпросът е, след като Бог не се променял, защо трябва да твърдим, че изобщо съществува? Защото не е достатъчно само да измислите абстракция с несъвместими свойства... Абстракциите могат да са всякакви, триъгълен четириъгълник например, какво общо имат с реалност и съществуване? Идеятта ми е, не прекалявайте с абсурдни качества за Бог.

Аз само казвам, че в случая човешката представа за Бог е несъвместима с човешката представа за "непроменящ се". Тоест, че човеците не трябва да се изразяват чрез противоречия, иначе изразеното е без смисъл. Предполагам сте съгласен с това?

Разбира се че не е мъртва картината. Тя гние бавно, нападната от всякакви плесени и микроби. Боите деградират в резултат на падащата светлина, в резултат на термичното излъчване от околните тела. Дали някой иска или не да я поправя няма общо с някакво съвършенство. Съвършенството е субективно понятие, за мен споменатата картина не е нещо особено например. Съвършенството на Бог също е субективно - опит мислена абстракция да се докара до крайност, което винаги води до вътрешни противоречия. А че е абстракция е ясно, защото никой няма опит с някакво божие съвършенство, включително и вие. Какво тогава защитавате? Какво значи "да не се променя"? Творчеството е свързано с промяна. Наблюдението е свързано с промяна. Дори самото съществуване е свързано с промяна, поради взаимодействието с обектите "документиращи" съществуването. Пълната липса на промяна е липса на съществуване. Затова и алегорично казвам, че това е смърт. Всъщност е по-зле положеието... Има нещо, което не твори, не наблюдава, не съществува, демек го няма... Оксиморон. Често като контрааргумент се излиза с положението, че божийте понятия са различни от човешките, затова не можем да го разберем и познаем. Проблемът за такава аргументация е, че ние сме хора и можем да мислим и се изразавяме само с общоприетите човешки понятия, други понятия нямат значение. Забележете, всичко по-горе е желязно от човешка гледна точка, според човешкият език и понятия. Няма промяна == не съществува. Затова и някакви твърдения, опитващи се да съвместят липсата на промяна като качество на Бог, са абсурдни и вътрешно противоречиви, съответно нямат смисъл.

Това са пълни глупости. В България има около 2000 болнични легла за интензивно лечение, за най-засегнатите случаи. Статистиката сочи, че за коронавируса такива са около 10% от заразените. Тоест при 20000 заразени в България, леглата за нуждаещите се изчерпват, и останалите се оставят на естествените процеси - който може, оздравява, който не, да си ходи. Смъртността при тази стратегия изкуствено се повишава поради липсата на адекватно лечение, и имаме положението като в Италия - там здравната им система се счупи от претоварването. Ограничаването на заразата ще даде възможност нуждаещите се да се доберат до някое от тези 2000 легл и да им бъде оказана адекватна помощ, което би намалило смъртността.

ВНИМАНИЕ! По последна информация, интерактивната карта за коронавируса на университета John Hopkins изглежда е пробита от хакери и способства разпространение на зловреден код. Повече информация: https://krebsonsecurity.com/2020/03/live-coronavirus-map-used-to-spread-malware/

Шпага, когато целта е да се анализира влиянието на конкретен аспект върху някакви явления, основната цел е да се елиминира влиянието на останалите фактори. Затова се опитвам да излюстрирам тази елиминация със разбираеми средства. Представи си, човечеството е безкрайно могъщо, знае абсолютно всичко. Елиминираме по този начин всякакви технически проблеми, можем да проследим всякакви влияния, и можем да се съсредоточим само на конкретният проблем. При тази идеализация, можем ли да твърдим че има случайни събития? Класическата физика казва - не, всичко е детерминирано - щом знаем всичко точно, ние можем да предскажем какво ще се случи, и то няма къде да се дене. Квантовата механика казва друго - и да си изядем ущите от всезнание, ние не можем да предскажем точно какво ще се случи при конкретно събитие. Причината е случайността на събитията. Двата варианта дават различни измерими вероятности, които дори немощно човечество като нас, което не знае и не претендира да знае кой знае колко, може да измери, и да определи - има или няма истински случайности. И резултатът е ясен. Приказки за скорости на светлината и теории на относителности тук нямат място. Ако защита на статуквото наричаш опитите ми да ти представя поглед извън коловоза, ок. Хипотезата на Еверет не е алтернатива на квантовата механика, а само нейна интерпретация. Никой не заобикаля чрез нея квантовата механика.

Само тези варианти ли има? Например камъкът не е закон на физиката, не е човешка абстракция, ама е нещо друго. Така че изреждането ти не е пълно, затова заключението е противоречиво. В случая не времето, а отношението на времената и местоположенията в две системи е законът.

Където и да е, ако нищо не се променя, то Той нищо не прави. Напълно мъртъв е, по дефиниция.

Пак не се разбираме. Цялата безкрайна специфика включва и всички течения и промени, включително и отчитането на закъсняващите въздействия - като знаем всичко и имаме точните закони, теоретично можем да направим това. Нашата немощ на някакво ниво няма общо с това принципно положение. Всичко наистина означава познаване на всичко. Принципно, без значение на техническите проблеми. Нека да го кажа по друг начин. Нека ние наистина не можем да знаем всичко и да правим точни предсказания. При този случай обаче, пак можем да отличим истинската случайност от псевдослучайност породена от ограниченото ни знание. Оказва се, че вероятността за конкретни събития, оценена по доктрината за абсолютен детерминизъм се различава от вероятността оценена по доктрината на квантовата механика. Първият вариант е моделът на скритите параметри, който предлага Айнщайн - няма случайности, всичко е детерминирано, просто имаме параметри които влияят по класически начин но ние не ги познаваме. Вторият вариант, както казах е квантовомеханически - имаме истинска случайност, резултатът от всяка промяна е вероятностен, с няколко варианта с различна вероятност. Както казах, двата варианта предполагат леко различаващи се вероятности за определени процеси, и това теоретично се доказва с теоремата на Бел. Практиката пък показва, че в нашият свят квантовата доктрина е много по-адекватна от класическата, от доктрината включваща лапласовият детерминизъм. Така че нашето непознаване на всичко не ни помага да омаловажим или да се отървем от вероятностите. Те не могат да бъдат избегнати принципно, особено когато се описват очаквания. И дори Бог нищо не може да стори тук. Всичко това го пиша само за да покажа безсмислието на онази "хипотеза" с фотони за връзка и подобни простотии, която омазва и принизява всяка смислена тема чрез механистичното си опростачаване. Иначе достатъчно далеко се отклонихме от същността на темата.

"Става факт" вече е минало време. За него вероятности няма, всичко там оценявано от "сега" е реализирано. Но помисли за бъдещето - а ще се случи ли заплануваното събитие, на което се готвиш да обърнеш внимание? Доколко предпоставките го предполагат? Дали ще намериш пирони в рибен магазин? Вероятностите имат отношение към още неслучили се събития. От никъде не следва, че миналото е реално съществуващо, и това няма отношение към разглежданият въпрос. Вероятността е настояща оценка за бъдещето. Тук се разминаваме в смисъла на "детерминираност". Според мен единият вариант на този термин е, че в конкретно събитие винаги може да се проследи причнно-следствената му връзка с други събития случили се в миналото. Това се нарича причинно-следствена връзка, събитието А е следствие (детерминирано е) от събитието В, събитието В от събитието С - т.н. Тук нямаме проблеми с детерминизма. Другият вариант е в обратна посока - към бъдещето. Дали ако познаваме събитието С, събитието В и цялата безкрайна специфика около тях, можем да твърдим че събитието А ще се случи (да твърдим, но преди още да се е случило)? Тук можем да изградим, на база опита си, няколко доктрини. Едната е, че да, ако познаваме всички детайли около събитията и познаваме точно физическите закони, ние можем със сигурност да оценим ще се случи ли събитието А. Това е т.н. Лапласов, или абсолютен детерминизъм, почиващ на приемането, че законите на класическата физика са верни. Друга доктрина е следствие от квантовата механика - колкото и безкрайно добре да познаваме всички детайли на процеса, системата може да премине не в едно, а в много различни бъдещи състояния с някаква вероятност. Ние вероятностите ги знаем, но не знаем кой вариант свързан с тях ще се реализира. Тоест лапласовият детерминизъм тук не работи, не можем - принципно - да предскажем ще или не ще да се случи избраното очаквано събитие А. Само можем да оценим вероятността то да се случи. По тази причина според тази доктрина настоящето не е детерминирано точно от миналото - миналото дава само множество пътеки, по които може да мине настоящето по пътя си към бъдещето, но коя то ще си избере, не може да се предскаже, т.е. липсва класическият детерминизъм тук. Както пита Гравити, ти отричаш с твърдението си тази възможност, макар че науката я сочи за вярната. Защо? Дори и при лапласовият детерминизъм, ние не винаги познаваме всички детайли. Затова и там също работим с вероятностни оценки. По тази причина прилагането на вероятностните оценки не определя дали работим с истински случайности, или само с псевдослучайности. Но квантовата механика ни сочи, че дори в основата на псевдослучайностите лежат истински случайности. Затова всякакви приказки за "фотони за връзка" и други простотии, оправдаващи случайностите само с нашето ограничено знание и противоречащи на известните ни резултати, са откровена глупост.