scaner

Хайде така. Сядаш, почваш да изследваш вълновият фронт. Премяташ се всякак, през глава и уши, какво ще получиш? Сфера, R=c.T. Какви елипси и други вълнови фронтове имаме в реалността? Другият, прави същата процедура. Получава ли при изследването си елипса? Не, получава сфера, R'=c.T'. Елипсата не е фронтът на "първия" - за другия този фронт не е наблюдаем по никакъв начин. Няма фронт с елиптична форма за нито един от наблюдателите. Това което е показано на картинката, е вид от абсолютното пространство-време. Наблюдателите нямат достъп до този поглед, това е погледът на "Бог". Те по необходимост разрязват абсолютното пространство-време на пространство и време, и така формират отправната си система (червената или синята равнина), в която получават това което описах по-горе - собствен светлинен конус, на който всеки е във върха. Какво ще наблюдава другият, се получава с трансформациите - и те трябва от сферата на единият да получат сферата на другият, което и правят, защото те преобразуват конуса на единия в конуса на другия. Никъде не се сблъскваме с наблюдение на сфера За съвпадение на сферите не може да се говори - по причина че няма две сфери в нито едната отправна система. Но във всяка от тях светлинният фронт е геометрично място на точки в даден момент, равно отдалечени от център, затова се наричат и сфера.

Младенов, не е ли крайно време да спреш да се правиш на психотерапевт на природата, а да научиш основите на физиката? Какво собствено движение, какви пет лева пак са те унесли? Мериш доплерово отместване спрямо Андромеда, получаваш 120 км/с. Телескопът Гоя открива в периферията на галактиката звезди, чието доплерово отместване дава 700 км/с. Мериш доплеровото отместване спрямо CMB, 370 км/с. Кое от всичките тези сдвижения е "собствено движение", и с какво е получило това превилигировано име? Глупости разправяш. Нютоновата физика разрешава и зелените еднорози. Физиците с право не се съгласяват с Нютон, защото тази му философия не дава количествени връзки, и за това не е физична. Единственото абсолютно движение в неговата теория, което е описано от нея и е прието от всички, е ускорителното. Самият Нютон твърди, че равномерното и праволинейно движение (инерциалното) не е абсолютно, а относително. И СТО използва само инерциални системи, Физиката не разчита на авторитети, какво е казал някой трябва да се свърже с останалата част на тази наука, за да се получи кохерентна система. "Абсолютното място" и "абсолютното пространство" не са част от тази кохерентна система, и физиците с право са ги разкритикували. И тъй като тази философия не е част от физиката изначално (количествено), нейното отрязване на променя нищо. Абсолютно нищо. Само променя мисленето да е по-всеобхватно. Това показва, че независимо от толкова писане по темата, нищо не си разбрал. Нищичко. Андромеда в примера не е отправна точка. Отправната точка е спътника, който я наблюдава, земята ако я наблюдаваш от нея. Ние сме неподвижни в тази отправна система с тази отправна точк, Андромеда е само обект в нея който се описва - обект който възниква, живее, завива и умира, и отправната система може да опише всичко това. Описва движението на нейните зародиши, описва движението на самата Андромеда, описва движението на продуктите на разпада. Сега още нямаме информация за продуктите на разпада, наблюдаваме движение на Андромеда в миналото спрямо тази отправна система. Тя Андромеда така или иначе се движи във всички отправни системи може да я описваш във всяка от тях. Информацията която получаваме чрез светлината носи информация какво е движението на Андромеда когато я е имало спрямо нашата отправна система . Тука няма никакви екзистенциални колизии, ама тя сега била изчезнала вече но не знаем, какво правим... Щом има светлина, Андромеда я е имало, нейното движение спрямо тази отправна система в миналотого е имало и се изучава чрез светлината. Ускоряваш космически кораб към нея, там светлината от нея ще има друг доплер, ще изучаваш нейното движение спрямо този кораб, неговата отправна система. Друга отправна система, други резултати за движението. Отправната система на Андромеда ще ти е нужна, за да опишеш в нея примерно движението на Земята. В нея може да опишеш и гибелта на Андромеда, нямаш никакви проблеми - просто в тази система Андромеда ще е неподвижна по условие, и в нея може да се опишат новите движения които тя ще придобие в резултат на някакъв катаклизъм. Ако ти си в тази отправна система (която покрива цялото пространство, т.е. не е нужно да си точно до Андромеда, а може да си в рамките на слънчевата система), изчезването на Андромеда не променя нищо - нейната отправна система не изчезва, защото ти си в нея, ти си равноценна отправна точка в тази система - и винаги може да се върнеш в това състояние, дори да го напуснеш). Но за да опишем какво се случва с Андромеда, с реликтовото лъчение, с началната плазма на вселената - нужна ни е само нашата отправна система, всичките споменати обекти са просто материални обекти, чиито закономерности се описват в нашата система. И ако тя е инерциална, това описание е вярно във всяка друга инерциална система, след съответните трансформации. Но, запомни основното: отправната точка, отправната система е тук, това е предното стъкло на телескопа с който гледаш, движението се измерва спрямо него, или детектора на спътника който мери, или всичко което регистрира каквото и да било с неподвижна спрямо апаратурата система от метри и часовници, защото всичко което се мери е в единици, зависещи от тези еталони. Да резюмирам: това което се мери е движението на Андромеда в момента на излъчване в отправната система на кораба на експедицията - сега описваме минало движение. На практика винаги е така, в една или друга степен. Тебе те обърква това, че скоростта на светлината е крайна. Нютоновата теория насажда мисленето, че информация може да се пренася с неограничена скорост. Едно че фактите сочат, че това не е така и трябва да се съобразяваме с него, второ в случая ние просто наблюдаваме и описваме момент от миналото - какво е било движението на Андромеда, когато още е излъчвала. Физиката има това свойство да описва минали (и бъдещи!) движения, и това трябва да се разбере и използва правилно. И запомни - релативизма не може да ти е виновен с нищо, защото всичките въпроси до тук са въпроси от класическата физика

Виж сега, подчертал съм в твоите думи това, което изведох чрез лоренцовите трансформации и което непрекъснато повтарям. А, както вече споменах, няма гледна точка, в която да виждаш чуждия фронт. От своята гледна точка всеки вижда само един фронт, не вижда "чуждия", защото той не съществува в неговата отправна система - наблюдателят е или в синята или в червената равнина от чертежа. А не съществува, защото фронта физически е само един, създаден от една светлина (или набор,слой фотони ако ти е по-удобно), и само се описва различно в различни отправни системи. Какъв е чуждият фронт може да получиш само чрез координатните трансформации, а те пак водят до сфера, както си споменал сам, и както показах. Картинките които даваш това обясняват. Останалото са математически проекции на нереални неща.

Ами тя в този и след този момент не ми и трябва за материална точка. Тя ми е нужна като материална точка само докато излъчва светлина, и тази светлина после има самосстоятелен живот и без Андромеда. Наблюдавайки тази светлина, ние съдим с каква скорост се е движела Андромеда когато е можело да се разглежда като материална точка. Щом има светлина - имало е материална точка, която е била референция, и е определяла поведението на тази светлина. Сега има ли я тази точка или не, не е важно - светлината е запечатала движението в миналото, и това което измерваме е това движение. Същото мерят и спътниците, само дето за тях периода е още по-назад във времето. Наблюдавайки светлината от звездите, ти виждаш историята - и измерените величини се отнасят за нея, не за сега. Няма такъв въпрос "валидна ли е отправната система". Отправната система описва цялото пространство и време. Независимо какво се случва с Андромеда или който и да е, тази отправна система може да опише непрекъсната история, от зараждането на света. Андромеда не е нужна за отправната система, тя има само свойството да е неподвижна в нея. Ако Андромеда се движи с постоянна скорост, ние можем да пресъздадем отправната система, в която тя е неподвижна, знаейки само нейната скорост и посоката и - така както се пресъздава система с изотропно по честота CMB. Но, в нашата задача дори не се използва отправната система на Андромеда. Използва се нашата отправна система, защото всички наблюдения са в нея. Първо, светлината не се избира за отправна "точка" (?!?) в никой момент. Второ, в нашата задача се определя движението на Андромеда преди тя да е изчезнала - а за това има всичко необходимо, светлината която сега наблюдаваме. Трето, не ти ли писна да се въртиш в някакъв порочен кръг?

Тц. Не, не казвам това. Ти просто не успяваш да вкараш парадигмата "движение", която се учи още в детската градина в ограничените си представи. От там нататък трагедията сама се поддържа, а ти не разбираш другите какво казват, налага се да го интерполираш чрез предубежденията си, и се формират халюцинациите. Нещата са прекомерно елементарни. В тази отправна система, в която сега наблюдаваме светлината от Андромеда (ще я наричаме "наша"), в предишен момент например, момента Т = -2 млрд години, е излъчена светлина. Източникът тогава е бил на разстояне R = 2 млрд светлинни години. Това ни казва тази светлина, която сега наблюдаваме. Нека сега детайлизираме процеса на излъчване: нека в този момент Т е излъчен един период на светлинната вълна. Малко по-късно, в момента Т+∆Т ще бъде излъчен следващият период на светлинната вълна, където ∆Т се определя от нейната честота при източника. За този интервал от време източникът на вълната се е преместил на разстояние R+∆R, където ∆R = V.∆T. Величината V е скоростта с която този източнник се е движел в този момент спрямо нашата отправна система. Това е промяната на разстоянието, което се запечатва във светлинната вълна, ∆R. А се запечатва така: в резултат на промененото разстояние, вълните по посока на движението на източника ще се сгъстяват (или разреждат, ако той се отдалечава от базовата ни отправна система), защото следващият период ще е излъчен по-близо до нашата отправна система, и ще му трябва по-малко време за да дойде. Всичко това ще доведе до изместване на честотата на вълната. Така формираната вълна сега се наблюдава, и по тази промяна в честотата може да се определи величината V, скоростта на източника в момента на излъчване. Това е референцията, която определя "движение" в картинката. Това описание на процеса е добра база за упражнение да си изведеш сам формулата за доплеровият ефект, за да почувстваш физиката. Забележи, в нито един от етапите не ни се налага да мерим разстояние до каквото и да било. Нужно ни е само да определим скоросттаа с която то се е променяло в момента на излъчване, и тази информация под формата на V се носи от самата светлина чрез нейната честота, и се определя при наблюденията сега. Всякакви такива приказаки "не се изисква материална точка", "точка във вакуумното пространство" и прочие простотии са само демонстрация на невежество, на някаква индоктринация.

"Въображението е като велоергометър за ума. Може и да не те отведе никъде, но с него ще стигнеш далеч" Тери Пратчет Но за да стигнеш в науката далеч, трябва още пътят до там в голямата си част да е вече асфалтиран... И ти да си го изминал.

Ти мериш разстоянието до точката на излъчване, в отправната система на наблюдателя. Това е разстоянието което се променя - източникът във всеки следващ момент е в друга, по-далечна или по-близка точка, ако се движи спрямо наблюдателя. Щом има точка на излъчване, има и източник който да излъчва в нея. И светлината в спектъра си носи информация за скоростта на този източник, което се определя по доплеровият ефект. Независимо че по-късно източникът изчезва - той вече е излъчил светлината идваща към нас, и е заапечатал в нея поведението си. Когато спре да идва светлината, ще му мислим, но до тогава наблюдаваме светлина, излъчена от някаква точка някога, в която точка е имало източник, и по характеристиките на тази светлина може да определим скоростта на източника когато я е излъчвал. Променя се разстоянието до точките в която е била създадена светлината, която още наблюдаваме. Но преди някой да тръгне да критикува нещо по физиката, трябва да ги знае тези елементарни неща.

Само че забелязваш, че "абсолютно движение" е в кавички. Съвсем естествено е фииците да използват жаргон за да не приказват много и напоително отдавна известни неща, и кавичките просто сигнализират че това не е абсолютно движение (без кавички). Ти може да питаш за каквото си искаш, след като си изпушил и не си разбрал за какво става дума. Аз непрекъснато говоря, че всички данни от спътниците се основават на червено отметване в една или сдруга степен, и че в тях няма синьо отместване, за да го рисуват по картинките. Диполната анизотропия е нееднородност в тези данни. За това беше спора, и линка показва, че съм прав. Нееднородността в тези червено отместени данни, наречена диполна анизотропия, показва посока в която червеното изместване на изходните данни има определена тенденция на промяна, без те да показват в това направление синьо изместване и статията това показва. - ти настояваш за абсолютно движение - в статията използват кавички, което променя смисъла. Но ти не си запознат с жаргонният език в научната общност, който може да бъде и опасно подвеждащ за незапознати. Затова трябва да се осмисля целият контекст, не да се клъвва по първия познат термин. По-нататъка ти сам цитираш какво остава от "абсолютното движение" - движение спрямо едромащабна структура Абсолютността отива на кино; - ти настояваш за движение спрямо вакуума - в статията не се опредея нищо за вакуума; - ти настояваш за синьо отместване - статията работи само с данните съдържащи огромно червено отместване; - ти настояваш за безотносително движение - в статията казват че "Диполната анизотропия а просто нашата скорост спрямо едро-мащабната структура на реликтовото излъчване". "Спрямо" е само едната страна на относително движение, по дефиниция Аз по много поводи обяснявах, че това е отправна система, в която CMB става честотно изотропно, което е същото. Реликтовото лъчение като цяло е материална система, и аз от кога ти набивам канчето че движение принципно се дефинира само спрямо материални системи/обекти? Самото лъчение е излъчено от подвижни източници и спрямо тях спътниците измерват първичните червено отместени данни, ама нужно ли е това всеки да ти го набива в канчето, или отдавна е станало научен консенсус и всеки е длъжен да го знае, когато продължава напред? Поне от времето на Хъбъл са такива фактите. Едромащабна материална структура, спрямо която да се определя движението, е предлагана поне от времето на Нютон. Това беше и отправната система свързана с "неподвижните звезди", това е по-късно отправна система свързана с "неподвижния етер", идея да се определя движение според центъра на импулса на наблюдаемите звезди, сега е според нееднородност в лъчението, произведено от някогашната плазма. Нито една от тези системи не е абсолютна в смисъла който влага Нютон, движението спрямо такива системи по определение е относително. Проблемът се свежда до удобство, кое от тези движения е по-лесно и удобно за измерване. Движение спрямо слънцето има абсолютно същите качества, но измерването на това движение не е удобно, ако се намираш на 5 милиарда светлини години от него, от там то просто не се вижда за да бъде измерено. Всичко е относително, и всичко опира до удобство. Та коя от глупостите които казваш се потвърждава от статията?

Мда, от злост си ослепял. Два пъти дадох, не заслужаваш повече - очевидно си стигнал сингуларност в мисленето Бягай на доктор докато не е късно. Или смени очилата, или очите, най-добре главата...

Скъсява се лоренцово според частичните сметки в другата система. В самата система отношението радиус/време е точно скоростта на светлината - надлъжно и напречно. Но всичко това може да се очаква, защото и в другата система скоростта на светлината е С във всички посоки, и лоренцовите трансформацци са построени на това. В случая беше важно само да се покаже, че това наистина е така Не ми се върти повече в тоя кръг, освен ако нямаш кардинална идея какво точно не те кефи.

Ми това е най-важната част. Ще се преобразуват в T1,T2 и гарантирам, че ще имаш R1 = c.T1, R2=c.T2. - доказателство, че те са точки от сфера. И тъй като тези времена са произволни по начало, имаш гаранция че всички преобразувани точки ще станат точки от сфера. Макар че гледам, трябва да използваш обратните лоренцови трансформации, което в случая е тривиално.

Дал съм линк как се смята. Но ти както винаги спираш на първото изречение. Иначе да, намира се във всеки сериозен учебник по математическа физика, и на който му трябва, го учи. Сега има много модерни приложения, за подобряване на разпознаването на невронните мрежи например Ей тука показват как тази математика се прилага конкретно за обработка на CMB данните. Иначе може да си пуснеш Гугъла с "multipole moments" например и осле да задълбаеш на диполния. Това е стандартен начин за обработка на такива данни,.

И поради что се срамиш да сметнеш, за да видим какво е тази "несфера"? Нещо забуксувахме. Не искам така. Искам да кацат на сфера с радиус R = c.T, и те кацат.

Какъв линк, това са базови неща от статистиката. АКо не си учил статисстика, за какво се бориш тук? Данните от спътника са ясни, температурата на реликтовото лъчение във всички посоки, от порядъка на 2.73 К. В този масив данни се търси диполен момент. Ето ти линк как се изчисляват всичките мултиполи, лесно ще си го приведеш за дипол.

Погледни формулите дето съм ги разписал. Те са общи, стават за всякакви събития. Замести си едно избрано примерно за тебе събитие, и ще получиш в какво се преобразува. Накрая съм написал и общата формула: събитие което се преобразува до времева координата T за вторият наблюдател, се преобразува с пространствена координата X = c.T за същия наблюдател. Т.е. винаги лежи на сфера и никъде другаде. За какво го водим тоя разговор като развален телефон? Замести във формулите, получи резултат, и да го обсъдим.

Диполната анизотропия е разлика от червеното отместване в едната посока с червеното отместване в другата. Това е нейният произход - всички измерени данни от които се тръгва вече са претърпяли червено изместване, от всички посоки. Температура на реликтовото лъчение от средно 2.722 К в едната посока, и 2.728 К в другата посока, това са разликите в дипола на диполната анизотропия, са претърпяли вече червено отместване (от температури около 3000К). Както забелязваш, става дума за разлика във вече червено отместени данни. За никакви сини отмествания не може да се говори, и никой уважаващ себе си учен няма да падне толкова. Знам че не ги знаеш тези неща, щото в Уикипедията не са на първата страница. Любопитното е, че колкото повече се вживяваш, вместо да се опиташ да научиш поне нещичко, тебе толкова повече те напуска и остатъците от здрав разум. Този ефект е многократно доказан експериментално тук и на други места Познати психолози ми обясняваха, че това се дължи на някакви проблеми с егото и някаква борба с депресии, но на мен ми се струва нещо доста по-зле...

Дефинирай "една и съща точка". Имаме събития. Намирането на фотона в момент 1 сскунда на координата 1с е събитие за първия. Това събитие се случва и за втория, нали? То е същото събитие, и това са точките в СТО, които са различими и сравними. Това рзбира се е само общ но задължителен философски принцип, не казва нищо за формата на светлиният фронт. Но геометричното място на точки R = c.T което се получи от лоренцовите трансформации, описва сфера. Толкова може да кажем за "същите точки". В случая връзката между събитията в двете системи е малко шахматна, и може би това те обърква: събитие (1,1с) в едната система се преобразува в събитие (8,8с) в другата. Това е поради неедовременността. Но събитие (1,1с) във втората също се реализира, например при събитие в първата (0.7,0.7с). Тъй като двете системи нямат общи времена (и общи координати), тази разлика е съвсем нормална. Важното е целият спектър събития които ги има в едната система, да се случат в другата. И ако се случват в такова количествено съотношение (t,c.t), те ще са част от сфера и в двете системи).

Тц. Закон на Хъбъл Чети. Има само червено отместване във всички посоки, в една или друга степен, отколкото по-далеко идва лъчението, толкова е по-червено изместено, релктовото търпи над 1000 пъти честотна промяна. Не може да има синьо отместване, и не се наблюдава такова, особено при отдалечените обекти - по наблюдение. Това твърди официалната наука. Ама както винаги, нищичко не си схванал от нея. Диполната анизотропия се получава поради наличие на област с голямо червено отместване в едната посока, и област с маааалко по-малко червено отместване в другата посока. И това червено отместване се определя като спад на честотата на ярко жълта светлина до някакви 160 гигахерца. Синьото изместване е някаква твоя фиксация.. Чел недочел, но богато доизфантазирал си. Не казвам аз. Хъбъл казва. Официалната наука, която призоваваш на помощ Но молитвата нещо дефектна, а?

Нещо не се разбираме. Аз съм сметнал, а изводът е твой. Така че ти трябва да ме убеждаваш и доказваш. Моите сметки не потвърждават твоя извод, така че аз съм си свършил домашното.

Какво значи "всяка точка на сферата по различно време"? Ако фотонът в момент 1 секунда за първият наблюдател ще е на координата 1с, то в момент 1 секунда за втория ще е на координата 1с по неговата отправна система. В момент 8 секунди ще е на координата 8с, същото ще е и за първия. Няма къде другаде да ходи.

Ами и аз това казвах до сега - всеки наблюдава сферата в своята отправна система (е, не в един и същ момент, поради относителната едновременност, но във фиксиран свой момент), т.е. тя е сфера по неговите еталони за дължина и време. Ами формулите които съм разписал са точно лоренцовите трансформации. И извода на края е, че и вторият ще наблюдава сфера. Т.е. геометричното място на координатните точки, получени от трансформацията, е сфера във всеки фиксиран момент. Е тука не разбирам как стигаш до тоя извод. P.S.. Дай да прехвърлим обсъждането в темата за Специалната теория на относителността, там е по-близка тематиката, и да не разваляме рахатлъка на хората тук

Ми той доплера във всички посоки е червен. Някои го наричат Закон на Хъбъл - колкото е по-далеко един източник, толкова по-голямо червено отместване има, независимо от посоката. А реликтовото лъчение има най-голямо изместване, защото идва от най-далеко - ранната вселена. Ма трябва да се чете, щото иначе с това вегетативно мислене си за никъде. Ти си мислиш че се перчиш, а всъщност генерално се излагаш Просто не го осъзнаваш, ама и тука нещата са свързани...

Има, и това е разширението на вселената. Когато от вдната страна източниците се отдалечават, и от другата също се отдалечават, не се ли движат спрямо теб или да? Предполагам, много е трудно за разбиране , но е факт.

Хахаха, смях Официалната наука е СТО. Я да те видя в строя! Не се стръпяваш поне два параграфа, без да излъжеш. Ма то иначе не може, трябва някак да се оправдаваш.

Ами разбира се, всичко се движи в космоса. Няма движение извън космоса, никой още не е забелязал такова. Вземаш един телескоп и гледаш, що е камъни по слънчевата система, не се движат в кухнята, а в космоса се движат. Въртейки се около центъра на галактиката, и слънчевата система извършва абсолютно движение (според Нютон), и вероятно още куп други движения заедно с галактиката, и скоростта на това движение е известна още много преди да си се родил на тоя свят - ама никой не прави истерия, освен ти. Никой не може да отрече това абсолютно движение, разбира се. Ама ти чак сега откриваш топлата вода. Е, мислиш ли че другите учени са по-глупави от тебе, че да оспорват движението в космоса, когато няма алтернатива? И след като движението по необходимост е в космоса, то и диполната анизотропия, в хипотезата в която се разглежда като причинена от движение, говори за движение в космоса. Както всяко друго движение без изключение. Ами приеми го, след като не противоречи с нищо. Какво те сърби, че все на него се връщаш? Да беше някой твърдял за движение извън ксмоса, да го дискутираме. Ама на, всичко се движи в космоса, по един или друг начин.. Ти наистина не симулураш, а си си изначално тъп като тухла... Казал съм, че не представлява движение? Я прочети какво непрекъснато повтарям: ако тълкуваш диполната анизотропия като движение (защото има още много варианти), та ако я тълкуваш като движение, това е относително движениие на спътниците с източниците на това лъчение - самото намесване на доплеров ефект ни принуждава за това тълкуване. Толкова ти го бия това нещо по кофата, и пак не си го чул? Е, какви са изводите? Тъп и лъжлив. Ма явно само толкова можеш. И никакви признаци на прогрес.