scaner

Отправната система няма памет, няма и продължителност на живот. Ние винаги можем да реконструираме такава отправна система, просто ускорявайки се с подходящо ускорение. На база физичните закони в нея може да се реконструра движение в миналото. Факт е, че можем да измерваме разстояние до събития в миналото, скорост на обекти в миналото. Представи си го така. По принцип, вселената е пълна с материя, на практика във всеки обем имаме нещо, което се движи и взаимодейства. Тези безброй обекти във вселената покриват на практика целият диапазон от възможни скорости, т.е. те реализират всички мислими отправни системи, всеки обект е неподвижен в такава система, и прескача от една в друга в резултат на взаимодействията си. Следователно, на нас ни остава възможността ускорявайки се, да преминаваме от една отправна система в друга, и независимо че не сме били до тогава в нея, да опишем миналото на вселената в тази отправна система, наблюдавайки я. Можем да се ускорим, напускайки тази отправна система, после след милион години да се ускорим обратно и да се върнем - миналото което ще наблюдаваме ще продължава да тече като на филм, идвайки чрез светлината. Това е един схематичен подход, който позволява опростяване на разбирането. В миналото, звездата която наблюдаваме е излъчила във всички мислими отправни системи. За неподвижни наблюдатели в тези системи излъчилият обект се движи с най-различни скорости. В зависимост сега в каква отправна система ние наблюдаваме светлината, доплеровият ефект пряко ще зависи от това и ще регистрира такава скорост, с която някога излъчващият обект се е движел спрямо тази отправна система. Ние не сме търсили конкретно тази, земята по някаква случайност сега попада в една от отправните системи в които източникът е излъчил някога. И поради познатите вече физични закономерности можем да реконструираме миналото на обекта в нея. Може да се получава малко объркано това изложение, но има прости неща, които допълнителен опит за опростяване само усложнява... Това което виждаме сега, са събития, които са се случили с източника, и още не сме получили събитията свързани с неговото евентуално изчезване. А ако се замислиш, всяко движение е непрекъсната поредица от събития. така че наблюдавайки сега тези събития, ние можем да реконструираме движението. И то не е спрямо някакъв дух, получаваме реална скорост с която се е движел обекта :)

Движение спрямо проекция няма. В миналото там е имало движещ се обект, и ние сега установяваме как той се е движел. Забележи, обекта се е движел в нашата стационарна система, това е резултатът от наблюдението. Нашето движение спрямо неговата система (в която той тогава е бил неподвижен) е пряко следствие от това. Добър пример за разликата между проекция и обект е например паралакса. Той позволява точно това - да измерваме какво е разстоянието до обекта в минал момент, в момента в който той е излъчил светлината която сега виждаме. Това не е разстояние до проекция, а до точка в която е имало обект в даден момент (или накратко, до събитие). Проекцията е при нас, проектира се състоянието на обекта в миналото, чрез светлината, върху нашата апаратура, и тази проекция няма движение, до нея няма разстояние. Е, сега дали ще определяме скоростта - промяната на разстоянието до събитието - чрез много точен метод за мерене на паралакс, или много по-удобният за мерене доплеров ефект, няма значение. И скоростта която получаваме не може да е скорост спрямо проекция. Затова, като се нарекат нещата с правилните имена, изчезват такива неопределени неща като "движение в космоса или вакуума", присъщо за всички обекти и затова безсмислено при опит за диференциране на движението. "Собствено движение" се връща към ограничения смисъл, койхто му дава първият постулат - израз на различие на законите в различни инерциалниотправни системи, а не някакви свободни интерпретации включващи всичко. Движението спрямо CMB се връща в семейството на относителните движение. И с тази яснота продължаваме нататък. Изобщо, още един коментар. Физиката работи и описва само промени. Всяка промяна се случва с материален обект, форма на материята, на някакво място в момент време. Мястото само по себе си - без промяната и материалният обект - няма смисъл, не е различимо от останалите места. Момента време - също. Затова единствено събитията може да се разглеждат като точки от пространството и времето, и само те се описват от физиката (при полетата е малко по-прикрито, но принципно е същото). По тази причина абсолютното пространство на Нютон търпи критика - то е ненаблюдаемо и не влияещо на нищо, ако в някаква точка няма материя с която да се случва събитие. И това е още в класическата физика. Всичко това по-късно се разрешава в геометрията на Минковски, в която геометричните точки са само събития. Тук вече няма нищо, което да е излишно, ненаблюдаемо и неучастващо във физиката - имаме абсолютно пространство-време, изградено от събития, то включва всичко което се случва. Сега, тази концепция търпи известни промени според квантовата механика и нейната нелокалност, но това е вече друг разговор, и не пречи на това което дискутираме в неквантово приближение.

Това няма значение. Ти опрееделяш поведението на звездата в миналото, чрез информацията която носи нейният образ. Нарича се индиректно измерване - мериш едно и получаваш информация за друго. Ти не мериш сега разстояние до този образ, така че претенции никакви не може да имаш. Мериш какво е било разстоянието към момента, когато е излъчена тази светлина (чрез паралакс например или други методи), мериш как се е променяло тора разстояние тогава, мериш скоростта на движението тогава - всичко в твоята отправна система, получаваш двойките (x,t) на база които градиш физическите закономерности на движението на обекта тогава, в момента t. . Всичко това гледайки образа сега. Това е движението, обекта тогава се е движел в твоята отправна система. Че се "движи и сега" е вече жаргон - който трябва, знае за какво става дума , а какво се случва сега, още нямаме информация. Така че няма движение спрямо образ - по проекцията определяш физическото поведение на материалното тяло. Първо, това е доктрината на Нютон, класическата физика. Не ти е виновен релативизма. Второ, когато кажеш: тялото в момент Т е имало координата Х, кое е второто тяло, спрямо което тази координата се променя с времето? Координатата се определя от отправната система, която се разпростира в цялото пространство (и време), а конкретното второ тяло е апаратурата, която ти играе ролята на отправна точка. Важното в момента е да проумееш следното: можем да говорим за разстояние в миналото, защото средствата на физиката ни позволяват да описваме такова поведение. Това ни развързва ръцете - апаратурата в миналото може да не е съществувала изобщо, тялото дето тогава се е движело сега може да не съществува, или да не е на тази координата, инерциалността на тази отправна система, която ни гарантира че физическите закони (за движението в случая) не се променят, ни позволява да определим - по някакво поведение което наблюдаваме сега - поведението в миналото. И да определим движение тогава в тази отправна система. Което и правим, наблюдавайки светлината от отдавна умряли звезди. Ще трябва някак да го приемеш и преглътнеш. Ако още не ти е ясно, чети повече в тая посока, но това е рутинна практика и технология във физиката, и тя се гради на основните положения на Нютоновата доктрина. Поне от времето на Рьомер астрономите са започнали да съобразяват крайната скорост на светлината, и че наблюдават движение в миналото, това е подбутнало инструментария на отправните системи. Релативизмът просто е приел без изменение тези вече развити технологии. Това е глупост. До сега говорим за измерване на движение на друг обект в система, в която ракетата е в покой, няма движение. Така че дори да си прав за образа , това с нищо не се отразява на ракетата - но би трябвало да се отразява на физиката като цяло, че едва ли не тя мери поведение на фиктивни образи. Само дето ти е криво разбирането за физика, това вече отдавна лъсна. Стига с това "собствено движение", на тебе ти куца самата концепция за движение. По информацията във светлината ракетата определя движението на обекта който е излъчил светлината, движението му в миналоро, в момента на излъчване в отправната система, в която ракетата е в покой. Това е истината По светлината се определят истинските координати в миналото - координата Х в момент Т, и тази двойка е базата на физическото описание на всеки материален обект, физиката с това работи. Никой не претендира какво се случва сега, поради липса на информация. Но с това което имаме, можем пълно да опишем историята на тялото, историята на неговите движения. Което е целта на задачата. И вече когато си определил движението на обекта в твоята стационарна система, може да говориш за "собствено" движение в отправна система, в която в миналия момент Т обекта дето го изучаваме е бил в покой. Можеш да си спретнеш една ракета и да я засилиш така, че да е неподвижно в тази система - защото знаеш нейната скорост и направление, и да си говорите с нея, ако толкова ти е скучно Ето ти прост ежедневен пример за това, срещу което протестираш. Пускаш една видеокамера да записва какво правиш. Вземаш една писалка от чантата си и я слагаш на масата. Спираш камерата. Замисляш се пет минути. И о, чудо: ами писалката не се движи. Ами сега? Пускаш обаче камерата. Там имаш запечатано миналото движение на писалката. Виждаш образ, не самата писалка сега, сега тя стои неподвижно на масата. По образа може да определиш кога, къде е била, с каква скорост се е местила, къде е спряла, всичките нужни ти двойки (x,t) за да опишеш движението и в миналото. По тази информация може да възстановиш движението, траекторията на писалката, скоростта, да изградиш физика. Е, същото сега правим с далечните обекти, изучавайки светлината от тях. Абсолютно същото е, само дето не можем да превъртим камерата напред.

Човече, колко пъти трябва да ти повтарям едно и също, докато стигне до мисловния ти апарат? И не само сега, няколко пъти вече се случва по най-различни поводи. Не избирам никаква звезда за отправна точка. Отправната точка ми е планетата Земя, или апаратурата с която измервам, неподвижна спрямо тази планета. Или ракетата, в която апаратурата е неподвижна. Или метеорит за който съм закрепил апаратурата си. Може и Луната, и каквото имам под ръка, зависи какво искам да постигна. Отправната точка е точката, от която се определят разстоянията. От нея се "отправяш" към другите обекти и места. От апаратуратра може да определиш разстоянието до Горно Камарци, до Луната, до Андромеда, до където си щеш. Това е координатната мрежа на твоята отправна система, началото на която ти си го избираш релативно материалните обекти на база които формираш тая отправна система. Гръмналата звезда, Луната, Андромеда, не са отправни точки в този случай - те са просто обекти, на които описваш положенията в определени моменти време. Ти имаш изключително превратни представи за физиката, излизаш далеко извън понятийната конвенция и за това не ти се получават нещата. Това са отговорите на моите въпроси. Ако ти определяш нещата по същия начин, ти описваш относителни движения в отправна система, независимо от приказките за някакво "абсолютно" движение. А на твоите отговор няма - от точка във вакуума няма как да разпънеш координатна мрежа и да водиш наблюдения, без да имаш материални обекти. Ами липсва му смисъл именно защото не избираме такива обекти за отправни системи. Ти имаш някакви дълбоко объркани представи за отправна система, и за това ти се получават такива безсмислици. Ти всъщност спориш със собственото си невежество по въпроса. Спътниците определят движение спрямо CMB, което съществува и сега. Както прочете в оная статия, "движение спрямо голямо мащабна структура". Никаква принципна разлика с по-малкомащабните структури, като Луната например Но тук няма и помен от абсолютни движения. Което и трябваше да се докаже

Така. Добре, опиши как избираш точката за отправна система. С какво обозначаваш началото на координатната система, за да описваш разстояния. Как определяш, че часовниците са неподвижни в тази отправна система? И най-важното, как определяш, че ти като материален обект (или часовниците) не подменят всъщност отправната точка, за която се мъчиш? Това са въпросите, на които трябва да се отговори за всяка отправна система. За отправната система, в която сега описваме миналите събития, на тези въпроси лесно се отговаря - точката и началото обозначаваме например с левия горен ъгъл на материалната апаратура, с която правим наблюденията, системата материални часовници са неподвижни спрямо това начало. А как се процедира с вакуума? Как ще измерваш каквото и да било без материална апаратура и материални часовници? Защото при вакуум е така Ей това е въпроса, поради който тези системи са отхвърлени Не става само да кажеш някакви думи, трябва да им вложиш и физически смисъл. А "вакуума на пространството за отправна система" е лишено от физически смисъл. Ние използваме отправната система сега, за да опишем поведението на тази материя в миналото. В тази отправна система можем да опишем и точки без никаква материя, дали в миналото, дали сега. Ти обръщаш непрекъснато каруцата пред коня. Когато луната я има, ние можем да определим величина на скорост и посока на движението на земята. Когато я няма, каква е скоростта и посоката? И в ситуацията, в която всичко е същото, но луна никога не е имало, каква е скоростта и посоката на земята? Има ли разлика със ситуацията, когато има Луна?

Ти не измерваш движението на обекта сега, за да твърдиш, че след като обекта го няма, то е спрямо нищото. Ти зимерваш движение, което обекта е направил, когато го е имало - движение в твоята отправна система. В тази система някога обекта е бил на координата Х1, след време е бил на координата Х2, и това определя неговата скорост - която се получава и чрез доплера. Има спрямо какво, и това е отправната система - в която измерваш. Когато обекта е излъчвал, той е излъчвал във всички отправни системи. И се е движел в тях с целият набор възможни скорости. В тази система, в която в момента е земята и наблюдаваме светлината от миналото, в това минало обекта е излъчил тази светлина, движейки се с някаква скорост в тази система - и ние сега определяме тази скорост. Ако изпратим някаква ракета с друга скорост спрямо земята, тя ще попадне в отправна система, в която обектът се е движил с друга скорост, и в тази отправна система ще се мери друга величина на доплеров ефект. В Началата на Нютон няма да срещнеш подобни задачи - Нютон не е разглеждал проблеми, свързани с крайната скорост на пренос на информацията. Едно че не му е трябвало, две че не се е сетил, три че тогава го е владеела идеята че взаимодействията са мигновени. Идеята за отправнитре системи като мощен инструмент се е появила доста по-късно, разрешавайки тези неясни проблеми без да променя нищо в принципите на класическата физика. Този инструментариум отваря и очите на физиците, че абсолютното пространство е несъвместимо с класическата физика. Важното в случая е, че движението винаги може да се опише в отправна система, както движение сега, така и минало движение, така и да се прогнозира бъдещо движение. Има много начини да бъде определено това движение. Единият е чрез доплеровият ефект, удобен начин. Другият е да пратиш там един асистент неподвижен в твоята отправна система, той да регистрира движението и да ти прати информация, която ти пак ще регистрираш със закъснение, както и доплеровият ефект. Резултатът по физичните закони между двата метода ще съвпадне. Така че ти мериш движение в отправна система, когато наблюдаваният обект се е движел. Твоят въпрос може да го зададем и за примера с луната, на който чакам отговора. Ако луната изведнъж изчезне, какво ще остане от движението на земята? И по какво това състояние ще се отличава от същата ситуация, но в която луната никога не я е имало. С каква абсолютна скорост ще се движи тогава земята и защо?

Естествено, говоря за движението на обекта в тази отправна система. Скорост - промяна на разстояние. Къде тук става дума за "самостоятелно движение без отправна точка"? Всичко което казвам е от класическата механика. За да не ти давам възможност да си търсиш оправдания Какво стана с примера за луната, дето го дадох? За да разберем какво му е абсолютното на движението там?

Не. Изисква се само определяне на скорост. Скоростта е промяна на разстояние, по дефиниция. А доплеровият ефект измерва точно такава скорост. Движението винаги е на обект в отправна система. Дали съществува този обект или не в момента на измерването, щом нещо изобщо се мери, той е съществувал и се е движел в тази отправна система - и това движение се измерва. И запом,ни, в момента говорим само за класическа физика. Релативизма друг път ще го мъчим, като усвоиш класическата физика. Просто разглеждам две сходни ситуации, за да разберем всички тук какво изобщо разбира Младенов под "движение". Защото за сега всичко му е кръгова дефиниция И си чакам отговора за Луната.

Казал е. В нашия случай: махаме Луната, ей така някак изчезва. Ще се запази ли "абсолютността" на движението на земята? И по каква характеристика ще се различава това движение от ситуацията, в която например луната никога не е съществувала?

Не. Решава се, че източникът се е движел когато е излъчвал, спрямо отправната система на ракетата в която тя измерва сега лъчението. Иначе отправни системи има безкрайно множество - след всяко ускорение ракетата попада в някоя от тях.

И как правим разликата, че тези движения не са относителни?

Права си. Но който не го разбира, се опитва да си доизмисля физиката

Благодаря. Сегашният модел ме кефи - изключително прост, реалистичен, интуитивен, с огромна предсказателна мощ, потвърден желязно експериментално, релевантен на действителността. Изпълнява перфектно всички задачи, които един модел трябва да изпълнява, решава без изключение поставените задачи. Не виждам абсолютно никаква смислена причина да го сменям, такива качества рядко се събират така на куп. Но разбирам защо все "грешки" виждаш. Обикновено повечето хора бързо се усещат че грешката е у тях и вземат адекватни мерки, Но вероятно някои ги държи по-дълго...

Не засега. Според общата теория на относителността цялата материя трябва да се събере в точка в центъра на черната дупка, сингуларност с безкрайна плътност. От друга страна, квантовата механика от най-общи съображения - принципът за неопределеност - забранява такова състояние. Нямаме теория, която да опише коректно вътрешността на черна дупка.

Крайно време е. За Нютон само ускорителното движение е абсолютно. Друго абсолютно в класическата физика е забранено. Абсолютно всяко движение е във вакуума или космоса. Без изключение. Не това движение е неоткриваемо. Класическата физика също забранява определен вид движение като неоткриваемо. Какъв е тоя навик, когато не ти е ясно нещо, да обвиняваш релативизма? Обвинявай Нютон, от него са всички злини Значи и модела на класическата физика е неправилен, щото принципа за относителност от там идва. Майтапи... Аман от "мислители" дето физиката непрекъснато им се струвала грешна... Един експеримент няма за "движение без отправна система", само за него бълнуват.

Ами теоретически най-плътното състояние е хипотетичният неутрониум - плътна упаковка от неутрони максимално близо един до друг, с плътност от порядъка на 4×1017 kg/m3 Самите неутрони обаче се състоят от въртящи се кварки и още много празно пространство. Но физически не можем да пресоваме повече, защото в това състояние ядрените сили се обръщат на отблъскване. Само гравитацията може да уплътни още нещата, до кваркова течност, преди да стане черна дупка

Още по-малък обем, ще се събере в по-малко от 1/6 кубически сантиметра (ако считаме че всеки човек тежи средно 100 кг). А ако считаме, че и неутрона всъщност е празно продтранство, може да смъкнем много порядъци надолу. Но само като оценка, ядрените сили спират намаляването.

Всъщност второто твърдение противоречи на първото "Обратната" лоренцова трансформация принципно не се различава от "правата", обичайната. Ако имаме две отправни системи, А и Б, нормалната трансформация ще даде от изходните данни в А (сфера) това което ще се наблюдава в Б (пак сфера). Обратната трансформация би дала от това което се наблюдава в Б това което трябва да се наблюдава в А. Тоест обратният избор изходни данни -> резултат. В случая без никакви деформации. А и Б в случая се различават само по посоката на скоростта на взаимно движение - ако в системата на А Б се движи от ляво на дясно, то в системата на Б А ще се движи от дясно наляво, скоростта на движение сменя посоката, запазва големината си. Тази смяна се отразява само с промяна на знак в лоренцовите трансформации, и само това ги прави "обратни". Всъщност коя е права и коя обратна е съвсем условно, зависи от избора в коя посока ще се счита положителна скорост. Същото е и при Галилеевите трансформации. Картинката остава симетрична, и други разлики няма, защото движението е относително.

Ами няма друг смисъл "собствено движение", това е проблема Какво може да се направи, след като първичният факт е, че наблюдаемият обект (Андромеда, слънце) се движи? "Собствено движение" тук изниква вторично, на база тълкувание чрез известни физични закони, за относителното движение. Друго собствено движение и със свещ не се вижда. Тва е положението.

А тук става за друго движение: неразличимост между състояние на равномерно праволинейно движение и покой". В случая имаме едно от двете неотличими според законите състояния, различаваме ги по избор. "Собствено движение" тук има само един единствен смисъл - движение спрямо друга отправна система. Аз така и съм го описал по-горе - относително движение, тълкуваме го като "собствено" т.е. при избрана отправна система Андромеда, или покой - избрана отправна система спътника. Щом Андромеда се движи спрямо нас, по закон може да счетем, че ние се движим спрямо нея - и това е "собственото движение". От началото това се има пред вид под "собствено движение" - откривайки че Андромеда се движи спрямо спътника, значи спътника се движи спрямо нея, има собствено движение в нейната система. Това движение никой не забранява да бъде открито, напротив, на него се гради цялата физика, и двете състояния са неотличими според физическите закони Неоткриваемото движение има съвсем друг смисъл, то не може да е относително - и още Нютон е въвел забраната да може да се открива, дефинирайки равномерното праволинейно движение като само относително. Стъпи на земята, то е толкова неоткриваемо и в класическата физика. Така че мисли с нейните понятия, за да не се оплитраш в извинения. Принципът на относителност на Галилей лежи в основата на Нютоновата физика, и е крайно време да го разбереш. Така че повече внимание в основните понятия, и всичко ще си дойде на мястото.

Ама ти така или иначе трябва да спреш да спориш, защото просто не си прав. ОК, спътниците мерят собственото си движение спрямо Андромеда (или нейното движение в своята отправна система), мерят собственото си движение спрямо анизотропията на CMB (или движението на CMB в собствената си система), мерят собственото си движение спрямо първичната плазма (или нейното движение в собствената си отправна система) и т.н.. Тази форма на "собствено движение" удовлетворява ли те?

Всички начини са еднакво верни, затова са свързани с координатни трансформации. Но в примера който до сега дъвкахме, Андромеда не е отправна система и няма смисъл да бъде. Съвсем умишлено беше опростен примера, за да не те изваждам от очерталия се плитък басейн на знанията ти. Видя се, че дори на него издишаш. Сега се опитваш да разсъждаваш за неща които са ти още по-неясни. Ми с учене става тая работа, ама тук не сме вечерно училище обаче. И първо опитай от по-простото да тръгне, после с по-сложното. Това че се нервиш че неща които си мислиш че знаеш се оказва че не са такива, не може да е причина да ме гониш там от където явно ти идваш

И какво като са симетрични? Ние сме избрали една отправна система, в която Андромеда е обект, и това че тя гръмва с нищо не може да ни накриви шапката - движението на Андромеда се описва в тази отправна система. Ако много настояваш, избери си отправната система на Андромеда, описвай от нея движението - там тя е неподвижна, земята се движи, Андромеда гръмва и изчезва, земята продължава да се движи в тази отправна система. Отправната система я има, щом като ти описваш в нея. Ти си отправното тяло в случая, и това че Андромеда е гръмнала с нищо не променя физиката на движението. Най-важното положение, от което трябва да се тръгне - един обект е в движение (или относителен покой) във всички отправни системи. И това му състояние може да бъде описано във всяка от тях, и тези описания са свързани с координатните трансформации. Координатните трансформации ти решават проблема ако някоя отправна система ти "изчезне" от кръгозора (образно казано), какво се случва с движението - винаги може да получиш непрекъснато описание. Вместо да се заяждаш за неща, които не знаеш, не е ли по-добре да си преговориш физиката? Наблегни на отправните системи, много има да наваксваш.

Кое от тях не съм изтълкувал? В контекста на задачата - какъв е фронта - съм написал точно резултата, и той не търпи никакви тълкувания - сфера. В контекста с млеконадоя от кравата Пенка, не съм тълкувал нищо. Картинките които даде дават сфера за другия. Погледни първата картинка: Чеервената равнина space (първи наблюдател) и перпендикулярно време по оста на конуса, сферичен фронт. Погледни втората картинка. Синята равнина space (втори наблюдател) и перпендикулярно време по оста на конуса, сферичен фронт.

Не е отправна точка, а просто обект описван в отправната сиестема на нашия земен наблюдател. Ти му присвои етикета "отправна точка" и насочи на там азговора, защо се сърдиш на другите. Ти и за първичната плазма я спрягаше за отправна система наместо спътника, ама тогава беше хептен заслепен и не четеше какво ти се обяснява. Това са последствията сега. Но не и едновременно. Или едното е отправна точка за описание на другото, или обратното - един наблюдател може да бъде само в една отправна система. И за нашият случай тази отправна система е съвсем естествена - земята. Ако пратиш човек на Андромеда, той ще ти прати после по телефона информация за движението на земята в неговата отправна система. Но това е съвсем друга история. Разглеждането на двете отправни точки в случая само ни показва, че движението е относително - имаме движение на единия обект в втората отправна система, което е и движение на втората отправна точка в първата система. И забележи, движението е на обект в отправна система. Обекта може да се е движел в тази отправна система и преди наблюдателя да се е появил на тоя свят, няма значение - отправната система покрива целият възможен времеви и пространствен интервал, за да опишше движенията на обектите в нея. Всеки обект се движи във всички мислими отправни системи, винаги. В нашият пример тя не е отправната система, отправната система е земята. На земята се извършват измерванията, изискващи отправна система. В земната отправна система ще опише и гръмването на вселената, стига да има някой способен да пише тогава Осъзнай се за какво говорим, това вече пет пъти ти го набивам в канчето. Пречи ни липсата на каквато и да било информация за това материално тяло. Информацията която получаваш от материалното тяло в миналото, ти дава възможност да опишеш неговото поведение. От произволна точка във вакуума не идва такава информация. Това ни пречи. Като се появи там информация от материално тяло - тогава няма проблем, описваш си движение в съответния прозорец време Това идва още от класическата физика - първи принцип на Нютон Ей ти го за първолаци тук: В контекста на общата и специалната теория на относителността класически теории са онези, които се подчиняват на принципа на относителност на Галилей. Казах ти, не ти е виновен релативизма - ти просто не познаваш основите на физиката, от където е тръгнало всичко, и това ограничение те цака на всяка стъпка. Така че и да се пениш, и да не се пениш, проблемите са ясни. Трябва да им намериш решение.