scaner

А проверихте ли преди това дали вие не сте далтонист в това отношение? Вие сигурен ли сте, че сте разбрали какво точно ви казват? Или само сте зацепили това което ви е харесало? Ми водата и във въздух става на сфера. Вгледайте се внимателно как се формират и как падат капките от чешмата, и каква форма придобиват. Липсата на сили освен повърхностното напрежение е формиращият сферата елемент На водата в чашата, дето не е сфера, и действат още луп сили, силата на гравитацията и реакцията на опората, които формират формата на водата. Това май сте го пропуснал? Или не ви е харесало на идеологията която защитавате? Аз лично съм учил, и веднага ми става ясно че вие идея си нямате какво се прави в университет, съответно никога не сте посещавали такъв (освен като през музей) и за всичките ви изказани впечатления някой подло ви е изманипулирал - най-простото обяснение. Има и по-сложни. Хич няма да ви е лесно, защото първо трябва да разберете какво е това 'физика'. А като ви чета, това е задача неизпълнима за вас. Вие под 'физика' разбирате вашите предразсъдъци за нея. Тук сте прав. Абсурди дал господ, и примерът от тук: абсурдно е човек който хал хабер си няма от физика, да я критикува. Щом толкова лесно сте се прецакал, това показва много нисък праг на самокритичност. Не сте сам, среща се понякога...

Ето ТУК е събран списък статии, доказващи един или друг аспект на теорията на относителността. Атомният часивник е много отдавна, има доста по-точни и разнообразни експерименти.

Квантовата механика е разбира се теория, но теория много стриктно проверена от практиката. Тя предсказва неща, които съвпадат 11 цифри с измерените резултати, ако имате представа какво означава такава точност. Така че е много сериозно нещо. Разбирам ви какво имате пред вид. Но за да разберете нещата по-дълбоко, е нужно да имате по-дълбоки представи за теорията на относителността. В самата базова формулировка на основните закономерности на теорията, времето под определена форма участва равносилно с останалите пространствени координати. Теорията на относителността има една много проста и елегантна формулировка, дадена и от Минковски, т.н. Геометрия на Минковски. В тази геометрична интерпретация ясно се вижда равноправието на времето с другите координати и опростяването от това на теорията. Например известните Лоренцови трансформации във формулировката на Минковски представляват проста геометрическа ротация в пространство-времето на ъгъл, определен от взаимната скорост. Тази бликаща от всякъде симетрия на времевото измерение с пространствените по употреба и води до този термин пространство-време (ии време-пространство, зависи кой как представя метриката

Именно за това е нужна статистиката. И това което казвам разчита на статистиката, за да отличи квантовата от класическата величина на корелацията.

Хубаво, една частица. Теорията предсказва корелация 0.66, измерваме за конкретната частица 0.60. Верна ли е корелацията или не, и какво означава тази стойност, доказва ли наличие на сплетена двойка или как?

Разбира се, но защо трябва да се използват такива сплетени двойки? Не е ли по-удобно д се растеризира изображението което се кове от принтера (то всъщност е в електронен вид) и да се прави с конвенционален предавател където и да било? Просто, евтино, сигурно.

За да се установи величината на корелация, винаги е нужна статистика. При единични случаи закономерностите могат да са лъжливи, известният от психологията "закон за малките числа" при субективната статистика :)

Квантовата механика изисква доста подготовка, усилие и специфичен начин на мислене, защото законите там се различават от ежедневните. Спокойно, не сте се провалили, това е масово състояние при пръв сблъсък с нея. Вече ако човек е настоятелен, постепенно свиква. Самият Ричард Файнма шеговито е казал: "Мисля, че спокойно мога да кажа, че никой не разбира квантовата механика.". А ние тук си имаме дежурни спорове по стари теми, на които познаваме контекста, и по тази причина те могат да са абсолютно непонятни за външни хора...

Получателят, гледайки своите данни, нищо не разбира, те са напълно хаотични. Така както са напълно хаотични и данните на "предаващият". Единствено в съпоставянето им, в корелацията между тези данни, може да се намери смисъл. Аз и преди давах този довод, и сега ще го дам. Разликата между квантовата и класическата физика се проявява във величината на корелацията (при непаралелни спинове), а е по причина неопределеността на състоянието в квантовата механика. Класическите частици си носят величината на спинна и я проявяват при измерваането, и се подчиняват на класическата статистика и съответно се получава величината на корелация, която трябва да се очаква според класическата физика. Квантовите частици не носят величината на спина, те я придобиват при измерването. По тази причина те се подчиняват на квантовата статистика, която дава различен резултат. Сега си представи: измерваме едната частица, и имаме някакво действие от разстояние, което определя величината на спина при другата частица. И след това я измерваме другата. Какво имаме: чисто класическа ситуация, същата както при частицата която си носи спина в класическата механика, за това състояние е приложима класическата статистика и получаваме величина за корелацията, съответстваща на класическата физика. Но ядец, резултатът е корелация, подчиняваща се на квантовата механика, както показват резултатите. Затова действието на разстояние, колкото и да е привлекателно, е несериозно. Квантовата механика е нелокална теория, тя може да е нелокална и без действие от разстояние, което пасва на нашата ситуация.

Вече имаше твма в която дъвкахме този казус. не, не разбираме че нещо се предава, това е неудачен опит за класическо обяснение. Следователно, не получаваме информация (а и да получаваме, не сме я предали ние/другата страна, и това не е свръхсветлинен предавател). Промяната от състояние А в състояние В (както си го мислим че изглежда класически) дали е аналогична на промяната от неопределено състояние в състояние В (каквото се случва на практика), и дали може да лежи в основата на предаване на информация? И така нататък.

Пак не сме точнни, но в такъв популярен преразказ нещата няма как да са точни. Има еди квантов закон, който казва, че не можем да дублираме състояието на една частица (no cloning theorem). Което, в крайна сметка означава, че ако ние се телепортираме по квантовият механизъм, няма да сме двама напълно еднакви. Частицата, от която се взема състоянието, придобива ново (в общият случай случайно), т.е. ако ти се телепортираш по този начин, първоначалното ти АЗ ще загине и ще се разпадне. От друга страна, не е задължително частицата на която предаваме новото състояние, някак да съхрани старото върху друга частица (поне аз не знам за такава възможност). Тоест в случая не става дума за размяна на състояния, а за еднопосочно действие - състоянието на частица А на земята се прехвърля върху частица В на луната например (като комуникацията между земята и луната е със скорост по-бавна от тази на светлината, може да е толкова бавна, колкото по-дълго успяваме да съхраним квантовото състояние. Защото то има тенденция да се разпада, поради околният шум причинен от другите кванти, с които сплетената двойка-преносител може случайно да взимодейства и да се разруши. Това в момента е и основният проблем пред квантовите компютри, малкото време на живот на кубитите, техните битове, по същата причина. Трансферът на данни е очевиден, състоянието е форма на данни, при това не от елементарният вид, с който сме свикнали при обикновените компютри тип има-няма.. Засега се телепортират само единични частици, най-вече фотони, защото лесно се пренася състояние върху тях. По-сложните комплекси очакват експоненциално нарастване на трудностите.

Сплитането е квантов процес, той няма аналог в окръжаващият ни свят. Досега в обясненията използвахме класически поятия, но в пълнота само квантовата механика може да опише свойствата на сплетената двойка, и те се проявяват при квантови процеси. Иначе, за идеята за телепортацията. Елементарните частици нямат индивидуалност. Това означава, че два електрона тук и на Марс са напълно неразличими, освен по динамическите си характеристики. Не може някак да си нарочите един електрон и да проследявате само неговото поведение, няма начин. Всичките динамически характеристики, които има един електрон, формират неговото състояние. Реално две еднотипни елементарни частици се различават само по това си състояние. Процесът на квантова телепортация прави това - той прехвърля състоянието на една частица върху друга, която е на друго място, при което втората става идентична с първата (а първата в този процес си променя състоянието). Това е напълно еквивалентно с телепортацията на частица - все едно двете са си разменили местата,без реално да се премествт в пространството. Ако по някакъв начин успеете да телепортирате по този начин не една, а цял комплекс от частици, нпример съставящите един часовник, на новото място ще се създаде идеално копие на този часовник, което илюстрира телепортацията по-добре. А това пренасяне на състояние всъщност е частен случай на пренасяне на информация.

Значи, основни принципи на меренето на спин. Вземаш една частица, пускаш я през ориентирано в някаква посока магнитно поле. Мери се проекцията на спина по това направление, т.е. спина ще има някаква стойност плюс посока по направлението или обратно. Тази частица с вероятност 50% може да се окаже със спин нагоре, със същата вероятност със спин надолу. Ако повториш със същата частица и по същият начин ориентирано поле, тя ще запази стойността която е имала на спина от предното измерване. Ако обаче за полследващо измерване смениш посоката на полето с перпендикулярна, отново с вероятност 50% ще получиш една или друга стойност. Ако посоката не е точно перпендикулярна а друг ъгъл, вероятността е функция на този ъгъл, може да се сметне. До тук не става дума за сплетени частици. Но така ще се държи и всяка от сплетените частици при този, дето я мери. Особеното на сплетените частици е, че между резултатите от техните измервания има корелация - сумата им е нула. И главната особеност - след като веднъж си измерил сплетената двойка, при повторно измерване всяка частица ще се държи самостоятелно по схемата както описах по-горе (например, ако смениш полето на перпендикулярно и повторно измериш всяка от двете частици, вече сумата от резултатите им няма да е нула, защото те вече не са сплетени). В цялата история интересното идва, когато единият измерва едната частица с поле насочено на горе, а другият измерва другата частица с поел сключващо някакъв ъгъл с първото, например 60 градуса. Тогава корелацията в резултатите от измерването няма да е толкова проста, векторите на спиновете не са противоположни и сумарно не се нулират. Но тогава величината на корелация между стойностите на двете частици може да бъде изчислена от теорията, и тик е интересното: класическата механика дава една корелация, квантовата механика дава леко различна. И по тази разлика може да се провери дали квантовата механика е коректна наука. И тя се оказва коректна. Ако и сега са объркващи нещата, добре е да се почете повече, в уикипедията (само че на английски, не на български) са добре изложени.

Спинът (или поляризацията при фотоните) има определена проекция по дадено направление. Запазване на условията означава да запазваш при измерване посоката на магнитното поле, с което определяш спина. Ако магнитното ти поле има посока отдолу нагоре, то спин +1 е насочен отдолу нагоре, -1 е насочен отгоре надолу. Ако магнитното поле е насочено от ляво надясно, спин -1 ще има посока от дясно наляво, това е идеята. Така че преди измерване и двамата измерващи избирате посока на магнитното поле, с което ще измервате. Тук разглеждаме най-простата ситуация, когато и двамата сте избрали една и съща посока, например поле отдолу нагоре (може да изберете различни посоки, тогава вече става интересно с корелацията между измерените от двамата спинове, но това е по-сложно...). Еднакви условия означава, че след като веднъж си измерил частицата при зададена посока на полето, ако повториш измерването върху същата частица със същото поле, ще получиш същата стойност на спина. Ако смениш посоката на полето, от вертикално на хоризонтално, ще получиш друга стойност на спина. Самите условия не гарантират изхода от първото мерене. С еднаква вероятност измерената частица може да има спин +1 или -1, тук цари пълна случайност. Закономерността е, че другата частица след измерване при тези условия ще има обратен спин. Но тъй като не можеш да контролираш резултата от първото измерване, не можеш чрез това измерване да предадеш информация. Всъщност една добра аналогия за измерване, когато и двете полета са с една и съща посока, се дава чрез примера с ръкавиците. Вземаш комплект ръкавици, слагаш лявата в една кутия, дясната в друга кутия, размесваш кутиите добре, и пращаш едната на Марс. Това са ти двете частици на сплетената двойка. В момента в който едната кутия бъде отворена (измерена), е ясно какво има в другата. Но не управляваш коя кутия да бъде отворена. И това с ръкавиците, независимо че се случва мигновено определянетона другата ръкавица :), не е предаване на информация. Примерът не е съвсем адекватен, той покрива само част от свойствата на сплетената двойка в случая, но демонстрира защо не се предава така информация.

Предаване със скоростта на светлината е напълно възможно, и радиото и телевизията почиват на такъв принцип - електромагнитните вълни се движат със скоростта на светлината. Не е възможно предаване с по-голяма скорост, разчитайки на мигновеността при манипулиране на двойката.

Просто въведох индекс 1, за да обознача нова двойка от частици А1 и В1. С прости думи, зависи как искаш да предаваш информация. Ако разчиташ мигновено, със свръх-светлинна скорост, променяйки едното и в приемника да се промени другото, забрави. Ти не можеш целенасочено да задаваш стойности при измерването: може случайно да измери А като +1 или -1, и този който мери В ще получи допълнителната стойност, която за него също ще бъде случайна. Информация се предава, ако можеш да сравниш двете стойности. Това означава ти по друг канал (по стандартен начин, със скорост под тази на светлината) да пратиш на получателя при В стойността която ти си измерил, и той, съпоставяйки я с измереното от него, да реши дали двойката е сплетена. Сега, разбира се, това още не е предаване на информация. Предаване става, когато твоя частица със определено избрано от тебе състояние сплетеш с едната от частиците в двойката. Тогава резултатът след сравняването на двете измерени състояния може да се използва за създаване на нова частица при този, на когото пращаш съобщението, която да носи характеристиките на твоята с известни характеристики. Този процес се нарича квантова телепортация, и при него информацията, както виждаш, се предава със скорост под тази на светлината. Както се вижда, процесът е доста сложен и объркано звучи. Какъв смисъл има тогава? Смисъла е в свойствата на сплетената двойка. Тя позволява само едно измерване. Ако ти си организираш канал за предаване на информация като горния, и някой подслушва информацията, то той, за да подслушва, трябва да прави някакво измерване. Това измерване ще рзруши сплетеността, и няма да може да се предава информация, канала спира да работи. Тоест със сплетени двойки правиш канал, който да не може да се подслушва. Това лежи пък в основата на квантовата криптография. Това са нещата съвсем повърхностно, така да се каже.

Нека да го кажем по-строго. Идеята е, че ако за А премериш спин +1, то когато измериш В (и двойката е сплетена), се очаква да получиш резултат -1 (сумарният спин изначално е бил нула, и сумата не се променя). Тоест резултатът е, че двете стойности корелират с коефициент на корелация 100%. Но след като А вече има измерен спин, при следващо измерване при същите условия тя пак ще покаже спин +1, а В: -1. Може да получиш нова сплетена двойка, А1В1. И ако случайно измериш А1 със спин -1, то за В1 се очаква резултат +1. Въпросът е, че не определяш какво ще се получи при измерването на първият елемент (А) - с равна вероятност то ще бъде +1 или -1. Тогава вторият елемент от двойката ще трябва да покаже обратен спин на първия. Това не е механизъм, който можеш да управляваш, например да предаваш информация чрез него. не, не е това. Както вече споменах, преди измерването А и В са в неопределено състояние, нито 1, нито 0 (това се нарича сплетена двойка). Измерването ги поставя в определено състояние, и ни дава какво е то. След измерването вече те не са в неопределено състояние, нямат свойствата на началната двойка, тя вече не е сплетена.

Да, могат. Тогава експериментът е най-чист. Могат да се произвеждат единични двойки. Зависи какъв смисъл влагаш под "постоянно измерване". Всяка двойка след измерването си разрушава сплетеното състояние. Идеята на сплетеното състояние е, че преди измерването двете частици нямат определен спин, определена е само сумата от спиновете, например нула. След измерването тази неопределеност изчезва. Но постоянно може да мериш нови двойки, и да натрупваш статистика (в случая статистиката се основава на корелацията между спиновете на двете частици). Зависи. Като лабораторна установка изглежда примерно така (има всякакви варианти): (от тук: https://www.researchgate.net/figure/Detailed-picture-of-the-optics-comprising-the-portable-entangled-photon-source_fig9_251970951) Но може да се поуплътни и да стане доста по-компактно. Как двойка да замества кристала в процесора?

За калибриран консуматор нещата са малко сложни. Може да ползвате активно съпротивление с някаква точност/сертифицирано, такива лесно ще се намерят, но това няма да тества реакцията на електромера на фазови размествания, каквито някои консуматори създават. Според мен, добре е да си нарочите някакъв консуматор, и да сравнявате измерванията на електромера с измерване от калибрирани уреди, Тогава ще ви трябва някакъв калибриран ватметър. Погледнете например това: https://emsyst.com/pdf/Broshure_EE-120A_500V_ColorBulg.pdf Това обаче може да се окаже скъпа покупка, затова ако вече разполагате с някакви измервателни уреди, може да си ги сертифицирате, например тук.

Всъщност религията е използвана за управление и подчинение на големи маси хора. Сега за това се разработват други средства, например Фейсбук. Той в това отношение обхваща и атеисти :)

Благодаря за насоката към тази книга. Първият поглед към началото и съдържанието подсказват, че ще е полезна. Ще инвестирам достатъчно време за нея. Тъкмо привърших "Мисленето" на Даниел Канеман, и тази по удивителен начин се съчетава с изводите и постановките в последната.

Естествено че е по-различно. Агресивността с късмета първи да развием съществен интелект.

Възможно е, възможно е. Ако знаех всичко, както се казва, нямаше да съм тук. Ама щом все пак съм тук, продължава да ми е интересно как могат да се примиряват такива взаимоизключващи се идеи в един мироглед... Аз, да си призная, не го мога това, пък и не ми се налага. Затова и ми е интересно.

Говорим за различни неща. Библията е сборник от разкази, които могат да се кажат верни в един или друг исторически контекст, но не могат да дадат кохерентна картина в причинно-следствената връзка, в кочто са изложени - чрез присъствието на Бог. Може да е имало потоп, може да е имало човек Ной, може и да е построил кораб на връх на планина. Но цялостната история се дъни. Примерът ми с генетиката - пречупено през притчата за Ной, всички (сухоземни) животински видове, включая човека, трябва да имат в миналото си период на изключително ниско генно многообразие, и то по едно и също време. Фактите опровергават това. Вероятният геоложки потоп е някъде към 10-20 хиляди години назад (по Библията около 4000 години). Човека в генетично отношение е имал проблем около 100000 години назад, скоро четох за изследвания показващи че човешкото генетично разнообразие се основава на около 600 индивида тогава. Другите видове нямат такива минимуми, хептен пък по същото време. Един генетик, вярващ в християнския Бог, някак трябва да преглътне това противоречие и да го примири със съвестта си, за да продължи да е вярващ.

Не става дума дали най-простото обяснение е вярно или невярно - за това има други средства, чрез които се установява. Тръгването от най-простото обяснение е смисълът на принципът на Окам - подхождай без предразсъдъци. Предразсъдъците са нагласи, за които нямаш рационална основа. В този смисъл, тръгването напред с рогата "има Бог" е предразсъдък и е контрапродуктивно в науката. Атеизмът от тази гледна точка е естествения подход към науката. Атеизмът, преразказан чрез бръзначът на Окам, твърди: Бог не е причина, докато не се окаже причина. Сигурността на Хокинг идва от дълбокото му познаване на науката, в която такава причина няма място.