scaner

Пенчо, това обяснява всичко. Страшно авторитетен източник си намерил да се учиш на факти.

Пенчо, всичко което фантазираш са безпочвени предположения. Експериментално е доказано, с много голяма точност, че гравитацията не се екранира - няма го този 'етерен' ефект, на който се надяваш. Просто нямаш опит в измерването, от там е цялата беда. Точността на везните ти не е достатъчна, разликата в теглата е в границите на грешката на везната - под 0.01%.

Пенчо, страшно ти куцат познанията по физика. Ако поне мъничко се беше занимавал с нея, щеше да знаеш, че студентите първата си година се занимават с една дейност, нарича се 'Лабораторни упражнения', с която те трябва да се научат как се правт измервания. Ти това си го пропуснал, и затова си получил неверни реаултати. Първото което трябва да се знае при работа с електронна везна, това е за каква максимална маса съответства указаната точност в случая 0.0001 г. За различните везни е различно, но в никакъв случай това не е вярно за маси от порядъка на 100 грама, както ти си се захванал (обикновено е 1 грам, но зависи от фирмата производител). При по-големи от дадената максимална маса, се ползува относителна, а не абсолютна точност. Второто което трябва да се знае е, че тази чувствителност се отнася за центъра на везната. Ако поставиш тяло в центъра и, ще получиш максималната точност на измерване. Ако го поставиш някъде по периферията, точността намалява. С документацията на качествените везни идват едни графики, по които това може да се отчете, ако ти трябват точни измервания. Предмет, който заема някаква площ върху везната, също намалява точността с която тази везна мери. И трето и най-важното, едно мерене никога не е достатъчно. Трябва да се мери няколко пъти, и резултатите да се обработват поне с усредняване. При теб, в зависимост от начина на поставяне на легналият предмет, ще се получи различен резултат. Ако спазиш трите условия, гарантирам ти че ще се получи еднаква тежест независимо как поставяш тялото, легнало или изправено. Но по-голямият проблем при тебе е с;ледният. Ако гравитацията беше резултат от наляганетпо на етерните частици от космоса, трябва телата поставени в легнало положение, тоест с голямата си повърхност към космоса, да тежат повече, защото етерните частици натискат по-голяма площ. А твоите собствени резултати показват обратното От там и цялата ти теория се опровергава.

А когато вашият гравитон отмине, процесът се повтаря, но в другата посока. И се оказва че обяснението ви е само половинчато и затова погрешно. Вие премълчавате че като отмине гравитона според вашето обяснение трябва 'вещевите' да се образуват в посока отминалия гравитон (не падащият). Пренебрегвате също че гравитонът би могъл да предаде и импулс в посоката си нма движение. И никакви сили на привличане не остават. Аз ви казах че изводите ви нямат общо с основните ви идеи, и причината е че нямате механизъм по който да извлечете логично следствие, вие нехаете. С многото неясни думи сам се давите.

Здравейте st_jordan! На пиене носите, а на истина не?

.

Шпага, не знам ти на какво викаш 'оборване', при толкова съществени аргумненти против.

Малоум, вие нищо не сте разбрали от казаното от мен. Аз обсъждам въображаемата сила на отблъскване, измислена от Пенчо, а не някаква сила на привличане. Дори вашите гравитони ще отблъскват, а няма да привличат. Методът ви на налучкване не действа, опитайте с нещо друго.

Пенчо, нещо си попрочел, но нищо не си разбрал по ТО. Аргумнентацията ти се свежда до: 'това не е така защото на мен ми се струва че е иначе'. Тук дори сериозен разговор не може да се подхване. Бяхме започнали да обсъждаме защо формулата ти за 'налягането от магнитните частици' не е вярна, и моят коментар е следният: В това ти е грешката, Пенчо. Няма от къде да се вземе намаляването обратно пропорционално с разстоянието. Първо, ако силата беше резултат от магнитно поле, то нямаше да действа отблъскващо, а взаимодействайки със земното магнитно поле щеше да килне оста на земята, не да я отблъсква. Магнитното поле взаимодейства с друго магнитно поле, и от опит трябва да знаеш че те се привличат, а не се отблъскват ако носителите им са свободни. Второ, ти твърдеше че някакви частици правят това налягане. Ако помислиш малко, ще установиш следното. Налягането е пропорционално на импулса, който частиците отдават за единица време върху единица площ, т.е. при постоянна скорост на частиците е пропорционално на броят им. А няма основание да се счита че скоростта им намалява с отдалечаване от централното светило, поради закона за съхранение на импулса. Тънкият момент тука е, че с отдалечаването от центъра броят частици, които попадат на единица площ, намалява с квадрата на разстоянието. По тази причина силата също ще намалява с квадрата на разстоянието. Трета степен няма как да се сложи. Трето, ако завържеш камък за връвчица и го развъртиш,центробежната сила с която камъка опъва връвчицата, кое магнитно поле я произвежда? Още няколко забележки: Това как го измисли, след като всички сателити се движат по оригиналния Кеплеров закон? Каква е тази връзка между скоростта на ротация и скоростта на сателита, и какво не са открили учените? Напиши я да я видим, нали те питах вече в няколко теми? Не, нямаше да са подредени. Ако центробежната сила беше според класическата физика, скоростта на планета по орбитата и нямаше изобщо да зависи от масата на планетата, и за никаква такава подредба не може да става дума. Скоростта на планетата по орбитата щеше да зависи само от разстоянието до центъра. А планетата Фаетон е древногръцки мит, няма данни че е съществувала. Колкото за подчинението на закона на Кеплер, никакво магнитно поле не трябва ако се вземе класическият закон на Нютон за гравитацията, от него следват и трите закона на Кеплер - без магнитни полета Ти не се ли замисляш, че ако е вярна твоята хипотеза, масите на планетите 'случайно' трябва да са се подбрали така, че да удовлетворяват и законът на Нютон? Не мислиш ли че при толкова тела, обикалящи из слънчевата система, масите им да са подходящи и за Нютоновата теория е някакъв невероятен шанс? Пенчо, астрономите са много умен народ, и те са измислили различни начини за измерване на масата на планетите. Кажи, колко е масата на Луната според твоята хипотеза, аз ще ти кажа как са я измерили астрономите без да използуват законите на Кеплер, и Нютоновия закон. Ти спомена че си завършил Техническият университет. Би трябвало да имаш повече познания по електромагнетизъм (над средношколските!), и трябва да си наясно как законите на Кеплер следват директно от Нютоновият закон за гравитацията.

Браво на модераторите! Класифицираха темата за правилният форум 'Паранауки'

Пенчо, ти някога прочел ли си поне една сериозна книга по СТО или ОТО (не броим популярните списания и вестници)? И какво си разбрал, за да имаш право да се изказваш?

В това ти е грешката, Пенчо. Няма от къде да се вземе намаляването обратно пропорционално с разстоянието. Първо, ако силата беше резултат от магнитно поле, то нямаше да действа отблъскващо, а взаимодействайки със земното магнитно поле щеше да килне оста на земята, не да я отблъсква. Магнитното поле взаимодейства с друго магнитно поле, и от опит трябва да знаеш че те се привличат, а не се отблъскват ако носителите им са свободни. Второ, ти твърдеше че някакви частици правят това налягане. Ако помислиш малко, ще установиш следното. Налягането е пропорционално на импулса, който частиците отдават за единица време върху единица площ, т.е. при постоянна скорост на частиците е пропорционално на броят им. А няма основание да се счита че скоростта им намалява с отдалечаване от централното светило, поради закона за съхранение на импулса. Тънкият момент тука е, че с отдалечаването от центъра броят частици, които попадат на единица площ, намалява с квадрата на разстоянието. По тази причина силата също ще намалява с квадрата на разстоянието. Трета степен няма как да се сложи. Трето, ако завържеш камък за връвчица и го развъртиш,центробежната сила с която камъка опъва връвчицата, кое магнитно поле я произвежда? Още няколко забележки: Това как го измисли, след като всички сателити се движат по оригиналния Кеплеров закон? Каква е тази връзка между скоростта на ротация и скоростта на сателита, и какво не са открили учените? Напиши я да я видим, нали те питах вече в няколко теми? Не, нямаше да са подредени. Ако центробежната сила беше според класическата физика, скоростта на планета по орбитата и нямаше изобщо да зависи от масата на планетата, и за никаква такава подредба не може да става дума. Скоростта на планетата по орбитата щеше да зависи само от разстоянието до центъра. А планетата Фаетон е древногръцки мит, няма данни че е съществувала. Колкото за подчинението на закона на Кеплер, никакво магнитно поле не трябва ако се вземе класическият закон на Нютон за гравитацията, от него следват и трите закона на Кеплер - без магнитни полета Ти не се ли замисляш, че ако е вярна твоята хипотеза, масите на планетите 'случайно' трябва да са се подбрали така, че да удовлетворяват и законът на Нютон? Не мислиш ли че при толкова тела, обикалящи из слънчевата система, масите им да са подходящи и за Нютоновата теория е някакъв невероятен шанс? Пенчо, астрономите са много умен народ, и те са измислили различни начини за измерване на масата на планетите. Кажи, колко е масата на Луната според твоята хипотеза, аз ще ти кажа как са я измерили астрономите без да използуват законите на Кеплер, и Нютоновия закон. Ти спомена че си завършил Техническият университет. Би трябвало да имаш повече познания по електромагнетизъм (над средношколските!), и трябва да си наясно как законите на Кеплер следват от Нютоновият закон за гравитацията.

Пенчо, във разсъжденията си си допуснал грешка. Твоята инерционна центробежна сила (не знам защо си я кръстил така, така се нарича класическата центробежна сила, основана именно на инертността на движещото се тяло, при тебе няма такова нещо) намалява с квадрата на разстоянието при отдалечаване от централното тяло. Защото, както правилно си посочил, налягането се разпределя на цялата площ, а отношението на площа на планетата (константа) към площа на сферата, на която действа налягането, намалява с квадрата на разстоянието. При постоянно общо налягане, както ти твърдиш, центробежната ти сила ще намалява също с квадрата (а не с трета степен, както твърдиш). От тук важно следствие - и силата на привличане, и силата на отблъскване зависят от квадрата на разстоянието. Поради което няма разстояние, на което двете сили да се уравновесяват (едната ще бъде навсякъде по-голяма от другата, освен в много частният случай когато навсякъде двете ще са еднакви). От тук всички останали сметки няма да ти се получат.

Аз съм се напрегнал, но не трябва само аз да го правя. И за това съм погледнал математиката, защото това е точният начин да бъде казано нещо във физиката. А в случая имаме разхождение на казаното с думи от казаното чрез математика. Имаме разхождение между желание и действителност. Гравитацията не е причина за движение. Пример: ти, сега както си седиш някъде и работиш, движиш ли се около земята? Нали и на теб ти действа земната гравитация? Имаш ли относително движение относно хладилника в кухнята? Ама как нямаш, след като ти действа гравитацията на земята, и тя трябва да е причина за такова относително и още повече реално движение? Това имам пред вид аз.

Ако добавиш заключението, че движението е и 'реално' и 'относително' и винаги с двете характеристики в тандем, поради което във физиката 'реално' се пропуска поради тафтология (не може да е друго движението), би трябвало да разбереш отговора на въпроса си. Да, земята се движи без причина около Слънцето. Ако го нямаше слънцето, земята пак ще ше да се движи. Слънцето е отговорно за това, че земята се движи в ограничена област. Отговорно е само за характера на това движение, а не за наличността му. Но очевидно се хващаш само за някакви дреболии. Извинявай, като се заобикаля същественото, както се стараят и нашите изобретатели, няма да се разберат проблемите в творението им.

Отклоняваме се от болната тема. Вече обсъждахме този въпрос. В ОТО полето е резултат от избор на отправна система, на начин за движение в пространство-времето. А над всичко е самото пространство-време, чийто свойства се определят от разпределението на материята в него. Казано просто, царува пространство-времето, а дали ще възприемаме царуването му като поле или като липса на такова, зависи от отправната ни система. Няма поле в ОТО, и това е, затова е нереално защото го няма, пространство-времето със своите особености се проявяа като такова при подходящо движение през него. В случая обаче не говорим за ОТО или СТО, а за творението на нашите откриватели и за опитите им да залъжат небдителните читатели.

Пенчо, много ясно съм написал коя формула трябва да напишеш за да докажеш твърденията си. Как центробежната сила се определвя от скоростта на въртене на централното тяло. В класическата механика знаем каква е центробежната сила, която се определя от въртенето на самият сателит: F = m.w2.r, където w е ъгловата скорост на въртене, r - разстоянието на сателита от центъра на въртене. Каква е формулата при тебе, зависеща от въртенето на централното тяло?

Да, Шпага, не мога да се съглася с твоите обяснения. Защото в тях има елементарно объркване на понятията, подложено от нашите откриватели. Противоположното на 'реално' е 'нереално' или 'фиктивно'. Противоположното на 'относително' е 'абсолютно'. Термините 'реално' и 'относително' не са антагонистични. Едно движение може да бъде едновременно и реално, и относително. Нещо повече, нереални, фиктивни движения няма. Така както няма и абсолютни. Затова във тази област на физиката 'реално' и 'относително' имат еднакъв смисъл по отношение на 'движение'. Играта на думи, която са захванали нашите изобретатели в тази посока е обречена. Нещо повече. Движението няма причина. То е неотменен атрибут на материята, така, както няма причина и за съществуването на материята. Материята съществува чрез движение, и това не са празни твърдения. И последно. Никъде в сметките на нашите изобретатели не се използува някакво особено свойство на движението, засягащо каквато и да било по смисъл 'реалност'. Те просто си въвеждат някаква координатна система, и си смятат в нея. Това че с думи настояват това да е слънцето, по никакъв начин не се отразява на резултата. Както дадох един пример, земята се върти заедно със слънцето около галактичното ядро, и това движение дори по ограничения смисъл на 'реалност', измислен от нашите откриватели, е също реално. Имаме две различни 'реални' движения, което е достатъчно да е в сила противоречието за което споменах, и да се изхвърли теорията им на бунището на забравените хипотези. Не че тя го е напускала, по много други причини, които също споменах и за които изобретателите не отговориха - защото не могат. Особено за объркването им с тъждеството 1 = 1, което дори ти самата можеш да разбереш ако ти помогна с просто обяснение за него, и ако можеш да смяташ прости сметки наум. Защото намирането на едни обяснения за логични, и дали те наистина са логични, са две съвсем различни неща. Но за теб не си струва да се стараеш, аз пък не мога да помогна с друго.

Здравейте st_jordan! Интересни награди предлагате: Мога да коментирам само следното. И в една таблица по интеграли или в таблицата на умножение, математическите операции са без грешки. Но никой не казва че това е физическа теория. Защо ли? Защото в тях няма физика. И при вас е така, може би физиката се е удавила в някоя чашка? Това разбира се не ви е попречило да изплагиатствате готовите формули на Айнщайн, и от равенството 1 = 1 да получите каквото ви хрумне Към Шпага имам един насочващ въпрос. Как от следните две твърдения ти избра че е вярно само първото: 1) на st_jordan: Човекът продължава да приравнява движението на Земята около слънчевия център с безбройните едновременни относителни движения, все едно конник да препуска едновременно във всички посоки. 2) моето: Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна Kато пренебрегнем фактът че примерът на st_jordan не е логичен (един обект наистина има безброй относителни движения относно различни отправни системи, но не може да се движи едновременно във всички посоки), би ли сравнила тези твърдения с еквивалентните на Айнщайн: 1) скоростта на светлината в ИС на даден конктретен наблюдател е 300000 км/с. 2) скоростта на светлината във всички ИС е 300000 км/с. Всяко първо твърдение от двете групи се отнася за конкретна КС, всяко второ показва нещата по отношение на другите КС. Първото твърдение само по себе си не е нищо особено (както и твърдението на st_jordan за творението му по отношение на една КС, свързана със слънцето). Второто обаче е обърнало цялата физика - и не само за това, че включва първото. При нашите откриватели неизвестно защо те се срамуват да признаят, че математиката им се отнася за произволни КС (който не вярва да провери) и наблягат само на една от тях. Защото за една от тях се прикриват противоречията, които следват от тяхното математическо философстване, и удавената в питиета физика в основата му. Напоследък обективността ти изневерява. С кой ли?

Погледнах и новото му творчество. Там г-н st_jordan направо ви се подиграва (а може би и на себе си също?) с незнанието ви на математиката. Но няма да го коментирам. Само ми е любопитно, за кого пише такива усукани математически текстове и ги слага тук?

Благодаря, Шпага, за интересната характеристика. Но какво друго мога да дочакам, след като наследникът на Ръдиард Киплинг спекулира с това, че тук почти никой не знае математика и не може да разбере фалша на това, което той пише? Добре, ръкопляскайте му, заслужили сте го, той само за това се мъчи тук. Пък елементарната научна етика ще я погребем заедно с физиката.

Пенчо, това са глупости, защото по Нютоновият закон не може да се изчисли масата на планетата.

Пенчо, дай количествен израз на центробежната сила както е според тебе, и тогава ще разсъждаваме.

Пенчо, напиши количествена формула как скоростта на въртене на централното тяло определя центробежната сила. Така с голи приказки нищо няма да полуичиш. Напиши формула, за да видим дали тя е вярна за слънцето, за Земята, за Юпитер. Само така може да ми докажеш че си прав. А като я напишеш, съм ти подготвил изненада за слънцето

Това е само половината истина. Другата половина е, че математическите манипулации на г-н st_jordan са приложими във всички произволни КС. Това че г-н st_jordan се ограничава в разсъжденията си, не ограничава приложимостта на резултатите и показваща тяхната противоречивост. Едно такова безоснователно ограничение е по-скоро манипулативно за четящите. Наистина, за движение на наблюдател в една конкретна КС (коя да е от безкрайното множество, не е нужно да налагаме магическата дума СВ на нея) скоростта на светлината определяна от наблюдателя ще бъде една единствена (според математическите резултати). Но след като самият избор на тази отправна система в която се движи наблюдателят определя различна скорост, се достига до противоречието което съм показал. Поставете си очилата, г-н Петков, не обвинявайте други за вашето късогледство.