Адраазар

Вярно е, че названието τριήρης, τετρήρης, πεντήρης , не се определя от броя на нивата на които седят гребците, а от броя гребци в една група по височина. Кораб с един ред/ниво гребла, но с по 3 гребци на гребло е триера/трирема. Така са били първите триери от 8 в пр.н.е. /всъщност се произнася триира/. По-късно обаче се появяват кораби с 2 и 3 нива, на които гребците седят стъпъловидно един над друг, наредени като музикални ноти, погледнато и надлъжно и напречно. Тогава броят гребци в една група във височина може да е 3 гребци на 2 гребла /пак триира/, 4 гребци на 2 гребла /тетрира, или квадрирема/, 5 гребци на 2 или 3 гребла /пентира, квинквирема/, 6 гребци на 2 или 3 гребла, 7 гребци на 3 гребла, 8 гребци на 3 гребла, 9 гребци на 3 гребла и така стигаме до основния въпрос, който не е бил ясен на John Morrison, известен с това, че построява демонстрационния модел на древногръцка триера Olympias. Въпросът е там, че всъщност той е построил търговски, а не военен кораб. За съжаление, от построените няколко хиляди триреми, квадриреми и прочее, до днес са намерените останките точно на "0.00" такива. Тези кораби не са имали нито особен товар, нито баласт, защото без друго са били достатъчно устойчиви на клатене благодарение многото си гребла, а дървен кораб отива на дъното само ако е натоварен. Така че всичките са отишли за дърва, а чертежи също няма. Джон Морисън е спазил някаква логика: Спазил е някаква логика, но не е схванал в какво се състои логиката на военно-морското гребане. В търговски кораб, гребците са малко, защото са скъпи и не се гони висока скорост. Те са нависоко и са близо до бордовете, за да остане свободна вътрешността и долната част на кораба за товарите. Греблата са сравнително отвесни. Никога не са наредени на нива, защото без друго са малко - гребат си на едно ниво и са достатъчно. Ето как При военния кораб, гребците са събрани в центъра на кораба, първо за да не ги избият веднага, второ за да има свободно място до бордовете за стрелци, абордажни средства, щитове, амуниции и т.н. При военен кораб да си хванал гребло е смъртоносен риск. Затова краищата на греблата отвътре, на всяко ниво и от всяка страна са хванати с една дълга греда или въжено-гредова конструкция. Сечението на греблото е квадратно, за да не се върти при възвратно-постъпателно движение на гредата. Тази греда е хваната с напречни лостове за също такава греда, от срещуположната страна. Получава се ферма, подобна на легнала стълба, а гребците дърпат /по-точно въртят/ напречните пръти/лостове. На един такъв лост може да се наредят и 8 и 10 гребци, защото е бронзов или железен. Гребците не държат греблата. Как си го представяте иначе, като убият гребец, греблото му де се влачи и бие в останалите ли? А като избият 1/3, какво става? А как почиват - прибират си 6 метровото гребло, блъсвайки съседите по главите или пускат греблото да се влачи по водата, пречейки на останалите да гребат или всички спират за почивка заедно? А как спят? А как изобщо гребат с лост, чието рамо навътре от опорната точка е 2-3 пъти по-късо от рамото, което стърчи навън - дори за повдигане е трудно, камо ли да се гребе във вода, особено от седналите на високите нива чийто гребла са най-дългите - т.нар. θρανίταις. Истината е, че древните военни кораби са машини проектирани от математици, греблата са висяли на кантар - колкото тежи изнесеното навън, толкова тежи и отвътре. Радиусите на въртене на вътрешните краища са били не повече от 1/2 кубит /около 22 см/, а външните краища се въртят с такъв радиус че да не пресичат конуса на въртене на другото гребло и същевременно да се потапят минимално и корабът да "лети". Въпросните надлъжни греди са играели роля и на контратежест. Краищата им са били хванати в колело на кърмата и на носа, така че да извършват точно определено кръгообразно движение. Имало е баланс и настройка, имало е специални смазочници, които са смазвали връзките. Всяка греда е хващала по 20-30 и повече гребла от всеки ред. Ако сам човек седне върху централната ферма, образувана от 2 срещулежащи греди и свързващите ги напречни лостове, за секунди фермовата конструкция потъва плавно и веслата и от двете страни се вдигат нагоре. Дори сам човек може да я повдигне, хващайки който и да е от напречните лостове и греблата бавно се потапят. Когато на всеки напречен лост се хванат по 5,6 и т.н. гребци, очевидно се получава изключителна тяга, а гребците нищо не дърпат и натискат, а се люлеят използвайки тежестта на собственото си тяло, описвайки кръгобразно движение с лоста. Ако се счупи гребло то остава заклинено в гредата и не разбива ничия глава или гръбнак. Пак се седи на нива, но вече може да има кораб дори с 4 и 5 нива гребла и само 2 - 3 нива гребци. Просто гредите на съседните нива са съединени и отпадат част от напречените лостове. Някой ще каже, че така не може да се завива, защото няма как греблата от едната страна да са потопени, а от другата да са вдигнати. Първо - има начин, но само в бойно положение и второ - не си е струвало, именно затова на всички изображения на кораби виждаме кърмови весла - да завиват с тях. За какво са им кърмови весла, ако завиваха с едностранно гребане като канутата. Ако всеки държеше гребло, щяха да завиват и без кърмови гребла, достатъчно беше едната страна да не гребе. Да, ама не са държали гребла. Държали са ги в търговските кораби и в най-древните гребни схеми. Дотам. А картинката горе - напречен разрез не отговаря на действителността. Преди всичко, да събереш всички лопати на греблата в една и съща диря, както е нарисувано е крайно неефективно. Колкото по-далеч от кораба се гребе, толкова по-бързо върви, за което обаче трябва греблото да е "на кантар" защото иначе, не може да се помръдне и гребците биха се споминали от жажда и изтощение. Съвсем не са били за пренебрегване древните.

Точно етруските пък не са никаква мистерия. Херодот толкова подробно описва преселването им от Лидия, че не остава място за никакви догадки, освен в точните дати. Доколкото аз съм информиран е било през 11 в. пр.н е. Херодот казва "по времето на Атис, син на Манес, когато имаше голям недостиг на храна в Лидия", след като няколко години лидийците се борят за оцеляване с всякакви хитрости, като например да залъгват глада с игри, царят разделя народа на две и тегли жребий кой да остане и кой да отпътува. Така царят остава, а отпътува Тирсений /Τυρσηνός/ - принц на Лидия, като преди това строи флот в района на Смирна. Херодот казва, че лидийците слизат при Омбричи /Умбрия/ и основават градове - απικεσθαι ες Oμβρικους, ενθα σφεας ενιδρυσασθαι πολιας, и оттогава живеят там и повече не се наричат Лидийци, а Тиренци, по името на царя, който ги е довел там - Aντι δε Λυδων μετονομασθηναι αυτους επι του βασιλεος του παιδος, ος σφεας ανηγαγε, επι τουτου την επωνυμιην ποιευμενους ονομασθηναι Τυρσηνους. Може да се е произнасяло и Турениус, защото богинята на любовта на етруските например, се е наричала Туран. Интересното е, че названието Лидия произлиза от думата вълк - Λύκος. Който не вярва, да види че до Лидия има и царства с имената Ликия, както и Ликония. И първите два града, които "вълците" основават на апенините, се наричат Волци /Volci/ и Вулсинии /Vulsinii/. Богинята Туран е патрон на Волци. Градовете са подчинени след римо-етруските войни от Тибериус Корунканиус (Coruncanius) през 280 г. пр.н.е. Етруските доста се смесват с галите, нахлули от север в периода 4-3 в. пр.н.е. Затова на някои изображения са ту светли, ту тъмни хора. Последният, който е разбирал етруски език, е и бил император Клавдий, който събира малкото останали старци, знаещи езика и изготвя речник на етруския, който е изгубен и никой след това не е могъл да го разбира. Етруските са големи мистици, но за това друг път. Те сами казват през 2 в. пр.н.е., че хилядолетното им царство /от 11 в.пр.н.е/ е на приключване.

Ето един сериозен научен сайт, където всеки индивидуално, чрез антропометричния калкулатор - леко надолу вдясно, може да си определи на коя народност носи чертите. Дава бърз и точен резултат, за разлика от лутането в историята на колективен принцип: http://dienekes.blogspot.com

Нямам нищо против. Но все пак намерих текста: Θρῆικες τε γλαυκοὺς καὶ πυρρούς [φασι πέλεσθαι] Буквално: Траките - и сребристи/бляскави и също огнени/червеникави [казва в движение] . Това накрая в скобите е сценичното действие вероятно. Нормално е да си представят боговете да са сребристи, бляскави и огнени.

Значи, трябва да проверя и Ксенофан от Колофон, който наистина не е онзи Ксенофон, който пишем като Ксенофонт и който е военния хронист. Правилна забележка.

На Ксенофонт може да се вярва. Бил е военен човек, в пряк досег с траките. Проблемът е, че не съм срещал такъв текст. Той е питал траките, как изглеждат боговете им и те са му отговорили, че са червенокоси и светлооки. По темата за траките, в „Анавасис” Ксенофонт още нарича траките от днешна Турция, „хранещи се с просо” и отбелязва склонността им да маркират с гранични камъни бреговата линия, за да нападат корабокрушенците в своята територия, защото преди да я маркират по този начин, често се случвало да се избиват взаимно в спор за плячката. Пак Ксенофонт, но този път в „Спомени” споменава, че траките са традициионно въоръжени с кожени щитове и леки копия, скитите – традиционно с лъкове, а лакедемонците – с бронзови щитове и дълги копия, като всеки от изброените е добър със своето си оръжие и не би могъл така добре да си служи с чуждото. Не ми се вярва яки мъжаги да си служат с кожени щитове и леки копия, да не споменавам и комичния за онова време навик, като бягат, да махат с кожения щит назад. Ксенофонт описва лисичите шапки и дългите кожуси на траките през зимата, когато елините замръзват с късите си туники и наметала в снеговете. Елините на Ксенофонт не желаят да лагеруват заедно с траките на Севт, като и едните и другите имат неприятности с така наречените планински траки. Но ще направя точна справка, какво Ксенофонт е казал в оригинал по горния цитат.

За англо-саксонската пропаганда съм абсолютно съгласен, затова цитирам само древни автори, именно за да не се разпространяват измислици. Знаем какви ги е забърквало кралското научно дружество. Дори латинските автори - Овидий, Апиан, Йосиф Флавий, не са авторитетни по въпроса за древните траки, които всъщност не познават, да не говорим че не дават никакви ценни етнографски сведения за тях. Днешните гърци няма да чуят нищо ново; те знаят с колко много народи са се смесвали, а тези по островите пък са си останали с древното средиземноморско генетично наследство. Някой открадна поне 1/4 от книга 7 на Страбон, точно за траките и македонците, та в книга 7 на "География" сега не е точният текст на Страбон, а само коментари върху Страбон, дадени от Евстатий – епископ на Солун от 1175 г. Отдавна са тези конспирации, особено като бъде прочетен /че и грешно/ някой топоним и тръгнат да произвеждат от това цял етнос. Затова, нека се върнем пак на Омир, който освен че нарича траките „трики”/Θρηικες/ уточнява, че са ακροκομοι, т.е. с дълга коса на темето, в Илиада, Книга ІІ, стих 4.530. Дали това е просто дълга коса вързана на възел, плитка или чембас, не можем да знаем, но съм виждал каменна глава с изобразена дълга коса вързана отгоре. По това време, ахейците са известни като „καρηκομοωντες”, т.е. с коса оставена да расте във всички посоки, а авантите /племе в Евбея/, например – като οπιθεν κομοωντες т.е. с коса оставена да расте само назад. Не е изключено формата на фригийския шлем да е продиктувана именно от нуждата на върха да се събере тази дълга коса, а нищо чудно по време на троянската война да са я изваждали отгоре през отвор на шлема /това е само спекулация разбира се, в очакване да се намери някой шлем с отвор/.

Автохтонизмът пропуска маса детайли. Първо, биологически не е особено вероятно природата на балканския полуостров, с неговите дълбоки гори, реки, пасища и дивеч, да произведе такива шикалки като траките. Балканите биха произвели исполини, ако не руси, поне светли и най-вероятно коренното население на балканите са елините, каквито е имало и в родопите. Късни са тези описания, но все пак... Еврипид, в Електра, намеква че брат и Орестис, син на Агамемнон е рус. Поетът Аполониос Родиос описва всички аргонавти като руси, поетът Вакхилид /Бакхлид/споменава русите жени на Спарта, а географът Дикеарх, казва същото за тиванците. Понеже са били по-едри, елините са печелели лесно, а траките са известни като посредствени воини и даже на когото са били съюзник, все е губил - троянците губят, персите губят, Атина губи пелопонеската война срещу Спарта. Не обсъждам за късните "траки". Ако някой ми говори за траки след 3 в. пр. н. ера, когато са се омесили с елини, перси, македонци, северни скити и др., въобще спирам да слушам. Траките може би са коренното население на Мала Азия, там където после се намира Фригия. Преди да възникне подигравателното "траки", което има друга етимология, най-старите автори - Омир, Херодот и Еврипид, всъщност не пишат "траки", а "трики", но понеже се пише с тета, може да се чете и "фрики", т.е. "фриги". И днес на руски се казва "фраки". Затова има и прилики със съседните на Фригия троянци. В книга 13, раздел 1, параграф 22 Страбон казва: „Има река Арисвос в Тракия ... има много имена, общи за траките и троянците: има траки с име „скеи” , река Скеос и скеонска стена, а в Троя - Скеонски порти. Има траки с име „ксанти” и в Троя има река Ксантис. В Троя има река Арисвос, която се влива в Хебрус, както има и град Арисве. Rма река Рисос в Троя и Рисос/Резос/ - който е тракийски цар...” - εστι δε και ποταμος Aρισβος εν Θρακη... πολλαι δ’ ομωνυμιαι Θραξι και Τρωσιν, οιον Σκαιοι Θρακες τινες και Σκαιος ποταμος και Σκαιον τειχος και εν Τροια Σκαιαι πυλει Ξενθιοι Θρακες Ξανθος ποταμος εν Τροια Aρισβος ο εμβαλλων εις τον Eβρον Aρισβη εν Τροια• Pησος ποταμος εν Τροια, Pησος δε και ο βασιλευς των Θρακων... Страбон казва, че „ ритъмът и музикалните инструменти на траките са „азиатски”, както и че Перия, Олимп и Пимпла и планините са били в миналото тракийски места", а също и „планината Хеликон /бел. в южна Атика/ е била посветена на музите от траките, които се заселват в Беотия, същите, които посвещават пещерата на нимфите –ливитриади". Отттук разбираме, че траките заселват Балканския п-ов много рано и са преобладавали като население, а елинистичната култура е по-късна. До Фригия, също в днешна Турция, е било и другото царство с име Мизия, което може да се чете и като Музия, което се счита за родствено на Фригия и Тракия. Страбон (може би малко пресилено) твърди, че в миналото Атическият полуостров е бил владение на траките водени от Евмолпий, а Фокия /бел.до Измир/е била владяна от Терес, родом от Долида - γαρ Aττικην οι μετα Ευμολπου Θρακες εσχον της δε Φωκιδος την Δαυλιδα Τηρευς. В книга 10, глава 3 на "География" Страбон казва, че култовете на Бендида и Котис, практикувани от траките, сред които се заражда и орфическият култ, са подобни на фригийските и че не е изключено фригийците да са колонисти от Тракия. Страбон обаче е твърде късен автор, за да може да знае колко пъти е имало движение между Тракия и Мала азия и в коя посока е най-старото такова. Изглежда греши и всъщност траките са колонистите дошли от Мала азия, а не обратно. Не е много за вярване, че "триките" идват от Балканския п-ов, бият се на страната на троянците, губят войната и вместо да се приберат в Тракия да си я пазят от елините, тръгват да се заселват в близост до завладяната от противника Троя. Предвид участието на балкански "фрики" в троянската война, може да е имало миграция от Мала азия към Балканите доста преди 15 в. пр.н.е., т.е. още преди така наречената държава на хетите, след чието разпадане се появява и географско понятие Фригия. Във Фригия има почти 100 погребални могили "тумулус", една от които минава за гробница на цар Мидас /или баща му/, но има и много скални гробници, каквито няма в Тракия. Всичко това започва на 100-тина километра западно от Анкара и е в посока на запад.

Цитат от поета Бакхлид: Νηρη δος ατρομητος υιος ωστ' εν κυανανθει Θρακι ναυβατας - Безстрашни синове на нимфата Ниридис, сред тъмнокожите траки. Цитат от Аристофан - Ахарняни /Аχαρνεις/, диалог между Дикеополис и Теорос – за две драхми /шепи/, те [траките], ще прегазят цяла Беотия /бел. съюзник на Спарта/ - τουτοις εαν τις δυο δραχμας μισθον διδω, κατα πελτασονται την Βοιωτιαν ολην. На което Дикеополис се учудва – „по две драхми на ден на тези резняци"? - τοισδι δυο δραχμας τοις απεψωλημενοις. Цитат от Тукидид, където той уточнява, че предпоставка за клането в Микалисос всъщност е това, че атиняните решили, вместо да платят на траките-дии, които не заминали с Демостен, да ги отдадат в разпореждане на атинския пълководец Диитрефис, като ги оставят да плячкосат Микалисос : τους ουν Θρακας τους τω Δημοσθενει υστερησαντας δια την παρουσαν αποριαν των χρηματων ου βουλομενοι δαπαναν ευθυς απέπεμπον, προστάξαντες κομισαι αυτους Διειτρέφει .... και αποβιβάσας ες την Βοιωτιαν ηγεν αυτους επι Μυκαλησσον. При нужда - експонат от софийския археологически музей - крива тракийска махайра, прототип на ятагана.

Сещам се за едно "автохтонно", население, отговарящо на описанието за траките - дребно, мургаво, отглеждащо хилави коне, но с изявени музикални таланти, окултни практики, склонност към пищни увеселения и към набези на тумби, лесни за разпръскване със сила. И то не е дало на света нито един философ, оратор, драматург, поет, архитект, скулптор, историк, или географ. В техническо отношение проявява известен интерес към металообработването. Сещам се за резняците Одоманти /справка Аристофан, Аχαρνεις/ и случаят с 1300-те родопски главорези, които насмалко не се озовават в Сицилия с Демостен /справка Тукидид/, където с ятяганите си да участват в тамошната "автохтонност" /говоря за диите-махирофори/.

Къде са "конкретните доказателства" оборващи някое от "свободните съчинения"? Да видим някое, та било то и каменно.

Най-съгласен съм с понятието "политоним". Да се търси генотип и да се проследява развитие на етнос при конните народи е чиста утопия. Това не са уседнали брити. Моето лично мнение, е че понятието тюрки е плод на добре познати езикови вариации, които обаче се използват с политически цели през последните 5-6 века, откъдето произлезе цяла една псевдонаука. Скитите, наричани от гърците ту ΘРАКЕΣ, ту ΣKYΘА, са този многоброен народ, за който пише Херодот, защото народът на балканските траки определено не е стигал чак до Индия. Когато обаче се досетим, че под ΘРАКЕΣ, и ΣKYΘА елините са имали предвид едно и също, всичко си идва на мястото. Потвърждение дават и персите, които завоювайки Тракия я записват като Скудра,(ΣKYΘА)- въпрос на транскрипция. "Скудра" е с "р", защото означава страната, а "скуда", без "р" е населението,т. е. "скит". По време на гръко-персийските войни и след походите на Александър III, сред скитските народи, населявали земи до Индия, се засилва езиковият обмен. Затова, недотам уважителното прозвище ΘРАКЕΣ, или ТРАКН /означаващо, както писах в темата "Траките" груби, окъсани, т.е. варвари/, се пренася на изток, върху всички скити, сиреч почти до Индия. Точно както ние обръщаме Г-ре-ки на Г-ър-ци, иранските народи обръщат "траки", на "тарки" и понеже в персийския език "а"-то често е дифтонг с "о", се стига до "торк", като и днес се казва на персийски. Персите бързо /за около 70 години/ са се отървали от Александровите наследници, но тази страна "Торан" или "Туран", остава да олицетворява поселенията на скитските народи, които персите основателно могат да считат за предатели и нашественици участвали в походите на Александър ІІІ. Тюрките, разбира се не са един етнос и всеки може да произхожда откъдето си иска, но може да се говори за тюркска езикова група, доколкото скитите са се разбирали добре на някакъв общ свой пра-език. Всичко това обаче се разкъсва и изкривява с времето, а монголите още повече усложняват картината с появата си. Така, че опитах да обясня само откъде идва наименованието "тюрки" - от ТРАКН /вкл. написано във вид на "ТРК"/

"Траки" е събирателно наименовение, използвано от елините за съседните на Елада скитски племена. ΘРАКЕΣ произлиза от TA PAKH - за отхвърляне /което не става за употреба/. В деншните думи "ракия" и "рак", този смисъл частично е останал. Траките не са се наричали така, едно че са знаели гръцки и второ, че са си имали племенни имена в изобилие. В по-положителните си писания, елините са наричали траките скити (ΣΚYΘA),а скитските стрелци са известна антична формация, отговаряща за реда в Атина /нещо като антична полиция/. По късно PAKOΣ, мн.ч PAKH значи нещо повредено, износено, накъсано, грубо. В още по-късния гръцки /от 6-5 в. пр. н.е./ PAKOΣ (ρακος, ρακή или ρακι) се използва най-често в смисъл на "дрипа" на доста места в литературата ( напр. Аристофан - Θεσμοφοριάζουσαι, или Ἀχαρνεῖς или Еврипид - трагедии). По-късно ТРАΞYΣ (τραхῦς)се използва само в смисъл на "грубо направен". Накрая римската империя съживява употребата на думата, наричайки провинцията "Тракия", което поради историческа грешка с буквите тау и гама се прехвърля като Гракия (Graecia). Тази грешка обаче не е случайна, защото тракийските коннишки съсловия имат много по-голяма роля в създаването на Римската империя отколкото историята признава и са се стеремели не само да завладеят земите от където са дошли, но и да налагат своите наименования. Не случайно легендарният римски цар, обявяван и за етруски е Тарквин (TARKVN, има Гракхи /GRACCVS - пак казусът тау-гама). Това обаче са дребни подробности. Самият латински език, варира "п" в "б", "о" в "у", точно както траките, персите и скитите са варирали гръцките думи. Когато персийските армии на генерал Мардуния(или Μαρδόνιος на гръцки),създават плацдармите си в Тракия и Македония, за да подготвят нападението срещу Елада, те наричат траките "Скуда", а Тракия - "Скудра". Точно така "Скудра" е написано на скалните надписи на ахеменидските царе в Накш-е-Рустам. Защото ΣΚYΘA, може да се прочете точно "Скуда", а страната - Скудра, в зависимост от вариацията на тета и ипсилон. Римският щит се нарича "scutum", т.е. Скит. И в български, думата "щит" идва от "скит", но пряко. В заключение: Траки и Скити са едно и също нещо, за да не казвам етнос или друг термин, за който някой ще се хване, че не е точен.

Благодаря за вниманието към моята теза. Не цитирам коментарите в отговора, защото по същество няма на какво да възразя. Приемам ги като уточнения, с които съм по начало съгласен. Да, няма друг владетел с пояснение "subigi" освен КАNAC /евентуално архон "subigi"/. За еволюцията на понятието архонт не съм толкова сведущ. Има един печат, приписван на Кубер, на който пише АРХОNTI TωN CEPMHCI ANωNSBVΛГАР, т.е освен архонт имаме ANωN, вместо КАNAC, което ме озадачава. И архонти и хана в един надпис...

Ще опитам, колкото мога. Действително „субиги” и „василевс” са в известно противоречие, затова няма известен надпис, в който и двете да са употребени едновременно за един и същи владетел. В известен смисъл може и един цар да бъде подчинен на император. До времената на Ираклий, например владетелят на ИРИ е изписван „Imperator Caesar /Име/ Augustus”. Ако тогава имаше български “rex”, той можеше теоретично да е „subigi”. След като сред хановете и имало хан-цезар /кесар/ и след него - хан, който се задоволил да бъде патриций (затвърждавайки братската традиция, владетелите на ИРИ и България да бягат един при друг), нищо не пречи след това да има и хан-субиги. Така българският владетел си осигурява титлата хан, която за разлика от подарените ромейски титли не могат да му отнемат, защото не са му я давали, а от друга страна уточнението „субиги” прави титлата хан напълно поносима и ясна за империята. Архонт /Άρχων/, никога не е значело нещо повече от старши управител, независимо от божията благословия. В най –„пресния” документален източник за Омуртаг - „анонимният” Йосиф Генесиос, писан един век след Омуртаг, той е наречен, както знаем „κυριοζ Βουλγαριαζ” – господарят на българите. Появата на Βουλγαρων βασιλευζ дължим на анонимните „продължения” на Теофан, писани най-рано в края на 10 в., а по-късните преписи от продълженията (напр.от Скилица) дори е безсмислено да се коментират. Не е редно обаче, да се придва равностойно значение на термина субиги от съвременен политически договор и съвременен каменен надпис от една страна и от друта – титлата βασιλευζ, изписана 150 години след събитията, от анонимен писар в епично произведение, предназначено за дворцовата младеж, каквото е продължението на Теофан, където дори името на хана е изменено на Мортагон, както за да не го бъркат с Омир, така и за да звучи по-епично /далечен цар, със страховито име, спасил империята от пролетарските бунтове на Тома /. Освен всичко, в края на 10 век няма и кой да се обиди толкова на василевс, защото, императорите вече по.често се титулуват „автократор”. Може да се допусне /от надписа от Маломирово/, че най-късно при Крум империята взема мерки, за да не се повтаря случаят „Тервел”, т.е да не се провъзгласяват и наследяват всевъзможни кесари на север. Както кесар е латинска титла, така и субиги е на латински, за да се подчертае, с присъща имперска пунктуалност, че това е специално насочена мярка, специално породена от случая „Тервел”. Владетелят на България може да си носи каквато титла иска, само да не е кесар и за да не му хрумне да твърди, че неговата е равна на кесар, се слага едно субиги след нея. Затова няма да намерим субиги от това време за владетелите на други земи, защото там не е имало и кесари, какъвто е уникалният случай „Тервел”. Явно българските владетели не са се гордяли с тази чужда добавка, защото иначе, ако субиги беше българска титла, щаха да си я запазят, така както турските султани, от първия до последния, са си пазели титлата хан. Не е изключено, все пак Омуртаг да е получил „повишение” приживе (причини разни – франки, мирен договор, заслуги при бунта на Тома), а Маламир например да не го е получил след това, оставайки KANAΣYBIΓI. В надгорбния надпис от Маломирово, относно Крумовите сражения, действително пише YBHNГН , а не CYBIГI, както при Омуртаговия Чаталарски надпис. Защо обаче вярваме, че пишещите тези надписи са били достатъчно грамотни. За пишещите (очевидно от криволиците) ще да е било мъчително дори преписването на готов текст. Как се пишат латински думи с гръцки букви е било загадка дори за придворните писари, видно от различните транскрипции на едни и същи думи. Употребата на латински намалява все повече по онова време и все по-малко са тези, които си спомнят откъде е дошла думата и как се спряга например глагол в 6 времена, 6 падежа и 3 наклонения. Тогава се общува предимно „слухово” . Не би било за учудване, ако Usem sibi subegerit /той покори Узите/, казано от римлянин на някой азиатски владетел, с времето се възприеме от последния в титлата „бег” на Узите или Узбек. Впоследствие, би могло да се твърди че това е от „бага” – „велик” на старо-персийски, какъвто всъщност тогава въпросният народ вече не е говорел.