*abi*

Кажете ми кой от познатите ви религиозни не мисли критично, рационално и практично по въпросите от ежедневието. И кое точно ви притеснява в това един човек да смята, че има висша сила, която управлява света и в дадени аспекти регулира обстоятелствата. Разгледано през ежедневните му занимания, отговорности и социално поведение. Моля ви не бъркайте кемтрейлс и др. конспирации с религията - там се набеждават реални хора, че вредят на други хора. В религията отговорност носим ние самите според етиката и морала си (съдим предимно себе си), наред с един имагинерен набеден, че регулира обстоятелствата свързани с нас, но саморегулацията е оставена на собствената ни съвест.

Абсолютно не е така. Всички, които познавам зарибени по ваксини, кемтрейлс и др. щуротии, за разлика от Вас, мен и други участници тук не проявяват никакъв интерес към науката. Тоест, имат в пъти по-малко информация от нас (половината и то некоректната). За други, които нямат същата информация щуротиите не са приоритет (нямат деца за ваксиниране, за което не се зарибяват) или средата им помага да не се зарибят (ако имат нещо за ваксиниране). Ако имаха и разбираха тази част от информацията, която ние имаме (дори благодарение на този форум) е вероятно да преосмислят зарибявката. Във ФБ (беше даден за пример) съм виждала десетки споделяния, без проверка на източника. Ако съм проявявала съмнение за истинност (и интерес) съм преглеждала източника. Ако не съм проявявала интерес - съм оставала със споделената информация. Имаше един фрапантен случай, в който бе снимана кола. Колата качена на тротоара и смачкала една фиданка. Текст под снимката за назидание на водача. Гръмки коментари къф е идиот, за съд и т.н. Появяват се очевидци от другата страна, които пуска повече снимки и разказват случая - става тройно ПТП и колата е изхвърлена там където е снимана. 80% от коментиращите не видяха тази част от коментарите и продължаваха да споделят снимката, но и гръмко да коментират. Какво критично мислене, какви си ги говорим при липса на допълващата информация. Впрочем снимката бе крайно убедителна - ако не бях се заровила в коментарите, бих я приела за чиста монета. Нямах цялата истина. За да мислиш критично трябва ако не цялата, то в повече и най-вече да е коректна. Не изхождайте от себе си, когато говорите за другите. Всеки може да се подведе и да бъде манипулиран. Достатъчно е да попадне на "авторитет" подходящ да впрегне мисловната му дейност в своя полза. Пример - правен е психологически експеримент. В него деца в празна стая са накарани да играят игра, която ще донесе награда за победителя. Когато децата не са наблюдавани мамят. Когато на децата им се каже, че невидимо същество следи за правилата на играта не мамят. Целият експеримент, колкото и пъти да е проведен показва, че "под наблюдение" от страна на "висше същество" децата не смеят да нарушават правилата. Психологията се изказва по въпроса - Необходим ни е висш наблюдател, съдник, за да ни предизвиква повече към саморегулация. За да се чувстваме защитени, да разчитаме на справедливи развръзки и т.н. Какво към момента не дава подобна "дълговечен" психически усет за сигурност? За това ако трябва ще си я измислим, но за нас е желателна регулиращата равновесието сила в противен случай правилата може да загубят стойност и "доброто" поведение да се ревизира в полза на лошото. - това не са мои приумици, а мнения от различни източници занимаващи се с въпроса в дълбочина. Вижте това: „Критичното мислене е смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме“. Горният експеримент е показателен, че ако вярваме, че ни наблюдават, ще решаваме и как да постъпваме под наблюдение. Но идеята да се замени едно имагинерно наблюдение с реално май не е много добра...Все пак Висшето същество е удобно с това, че изхождаме от ирационални тълкувания за намесата му, предимно по съвест. Ние ще изберем дали ни "вижда" или не, според висотата на морала си, но все пак си поставяме морална дилема - доброволно ще сравним добрите си намерения с последиците от лошите.

Пристрастни сме защото нямаме (не искаме и/или не можем да се сдобием) с цялата информация, което също ни лишава от обективност. Когато не сме обективни критичното мислене може да е въображаемо, а всъщност да сме жертва на заблуди. Че правим подбор от наличната информация - спор няма. Но за коспирациите ако се изчисти невярната и се добави малко повече към вярната - се надяваме една част от привържениците на някои твърдения да отпаднат. Проблемът както знаем е в наличието и създаването на невярната "информация". За това ако се придържаме към идеята, че под информация ще разбираме истинност, това би трябвало да повиши критичното мислене. Но каквото и да си говорим, кой крив, кой прав: https://www.ploshtadslaveikov.com/film-na-netfliks-s-45-mln-gledaniya-za-1-sedmitsa/ Това едва ли не казва "всичко". Сега прочетох тази статия. Седим си тук и пледираме за критично мислене, обективност и т.н. а хората доволно участват "в разни филми". Загубих смисъл пред реалността!

Опасявам се, че не знаят (следата успешно е успяла да ги заблуди за авторитетите) или "не искат" да знаят. Тези, които знаят в повече умело поставят граници - и по лесно минават към рационалните доводи. Забелязала съм, че хората и умишлено игнорират узнаването на източника на информация. Например всички вярващи в Плоската Земя умишлено игнорират естеството на източниците си, профила на съмишлениците си и факта, че никой от тях не се е завърнал с фоторепортаж от ръба на нищото. И тук се намесва изследването на необходимостта от удобни заместители - защо те са по-удобни, интересни и привлекателни. Прим. при зависимостите лесно може да се обясни защо Религията е стимул и дори да се интегрира по някакъв начин за стимул. Докато при вярващите в Плоската Земя лично на мен ми е много трудно да си обясня мотивацията за подобна заблуда. Изобщо Религията си има своите ясни и недвусмислени обяснения за психическите нагласи. Други заблуди обаче минават далеч зад границите на полезното в мистичното. И т.н. Но пак започваме да си говорим по предъвквани теми до безкрай.

Страдащият човек също така може да се озлоби до крайна степен и да действа според собствените си емоционални заблуди. За това си има сентенции от типа на - ако не си помогнеш сам и Господ няма да ти помогне. Религията не обявява Господ за вездесъщ за делата ни. Свободният избор, "скъсването на пъпната връв" е нашата вездесъщност. Ерих Фром пиши отлично по тези въпроси. За съжаление вече не е на мода.

Ако се имаш за устойчив човек, то не трябва да си подвластен на никакви влияния. Което не е вярно - всички сме подвластни на заблуди, защото нямаме "цялата информация". Дали щуротии или наука ще се използват некоректно, все тая ако се концентрираме в коректното и некоректното ползване на нещата изобщо. И дали ще е устойчив !? или неустойчив един човек, зависи от индивидуалните му характеристики, средата, информацията, която му е налична и т.н. Освен това много зависи и от начина ни на мислене. В горния пример: Както казва Уайнбърг. С и без религия добрите хора ще правят добри неща и лошите ще правят лоши. Но да имаш добри хора правещи лоши неща, за това е необходима религия. Кое съдим - хората или постъпките? Ако съдим постъпките няма добри и лоши хора, само добри и лоши действия. Ако разделим хората на добри и лоши, то изключваме добрите хора да правят лоши неща и обратното. Тогава няма как да изведем, че добрите хора правят лоши неща по какъвто и да било повод. Но ако приемем, че хората са и добри и лоши и действията и добри лоши и си говорим на юрюш както ни е удобно за тях - тогава как "добрите" атеисти се случва да постъпят много лошо без религия? Достатъчно е да се клишираме и да възприемем позиция - тогава всички сме в някаква заблуда. Най-вече защото няма как да имаме всичките данни за каквото и да било за да сме 100% обективни (на този етап).

Нито критикувам, нито защитавам - спирам се на различни страни на проблема. И двете страни ако са двуполюсни имат резон. За "идиотът" бе ироничен въпрос - няма застраховани от "ирационалното" в широкия аспект, в който тръгнахме да го употребяваме. Дори и Вие изведохте, че за съседа Ви е постъпил така защото се е насочил към Религия, но това може да е заблуда - да е постъпил така, защото диагнозата му е много тежка, но е спрял да си пие лекарствата. Ако ще делим хората на едни или други, то ирационалните са тези, които вярват в мистичното - в тесния смисъл на понятието, към който предпочитам да се придържам. Единодушни сме за образованието - колкото повече и коректно, толкова по-добре.

Това, че би се обърнал към заблуди не го прави по-добър от ирационалния тип / имам предвид следното https://bg.wikipedia.org/wiki/Ирационализъм/ Например ирационалният тип може да си ваксинира детето, защото това не е приоритет на ирационалните му схващания (че светът може би е непознаваем, че има нещо повече от нас, че шестото чувство и интуицята са важни и т.н./. Другият "заблуден" обаче може да откаже да го направи, защото е прочел пет псевдонаучни статии и една пиятелка казала.... За подобна глупост не се изисква вяра в божественото. Е и? Кой е по-големият "идиот". Човешката глупост, злите намерения и подобни ще се проявяват със или без религия. Премахнете едното, веднага ще се намери мотив в другото...

Това е клише, което може да бъде логически оборено. Много по-успешно е онова за гигантския камък. Мисля, че то не може да бъде оборено.

И на устойчивите нанасят вреда. Религията в много отношения прави изключение защото има достатъчно позитивни послания за баланс, но пак всичко си зависи от личността на човека. И какво ще избере да изповядва разбира се. Не зная будизмът като рел-филос. с-ма да е навредил чак пък толкова на някого...освен ако не се е забил в някоя отявлена секта. Вреда да търси човек. Сега, това само като вметка - науката също вреди когато се използва за некоректни цели. И на здравето и на душата. Това не го казвам, за да обознача едното е по-ок от другото, а че повечето неща си имат добрите, но и лошите страни.

Само дето и Докинс накрая се пречупи да подшушне, че илюзиите (от всякакъв тип) са от ев. необходимост. Излишни кому?

Много хора добруват в рел. общност. Някои започват да "добруват" едва от момент, в който станат част от такава. От написаното излиза, че човек не "добрува" в такава общност, което не е коректно. С какво повече "добрува" едни човек без никаква рел. принадлежност, от човек с такава?

Като се има предвид, че посещението при психиатър може да стане и по каса, в дадени случаи изборът е диктуван от средата. Пак трябва да уточним за какви заболявания става дума. За параноичните да се обръщат към Религия е противопоказно. За тревожно разстройство надали била чак такъв проблем. За алкохолно и наркозависими е по-скоро съпъстваща. И т.н. Има значение какво е заболяването, за да се прецени добре ли е все пак или не. Но защото стана дума за избора - той се диктува много често от средата. Ако лицето е убеждавано да намира "покой" еди къде си, то ще се насочи първо на там, още повече ако има със себе си придружители, а такива със сигурност ще се намерят. Както знаем здравната култура не е висока за психичните болести. И ако средата е предразполагаща да се търси изход в паранормалните лечения - примери стотици. Не само за психичните, но и за други мед. заболявания. Има ситуации, в които дори притчата за давещия се на покрива остава неразбрана, но както знаем изборът е доброволен (освен ако не се наложи спешно хоспитализиране).

Как разсъждават обсебените от науката? Честно казано на мен повечето известни ми от екрана и книгите ми приличат на "обсебени". Но го намирам за чаровно.

И да не се различавал на външен, твърденията са, че се различавал "на вътрешен". А както знаете заниманията на Библията касаят предимно вътрешното, не външното. Въплъщението във физическа форма каквото се приписва на Исус не е единичен случай в Библията. Въплътените притежават способности неприсъщи на обикновените хора. С тезата въплъщението не доказваме пълна еквивалентност.

Мисля, че идеята на това е да бъдат част от общност. Различна от предходната. Може би те имат нужда все пак да бъдат контролирани, защото не могат напълно да поемат контрола в свои ръце.

Имам късмета да познавам двама гении (доказано високо надарени) и те не се държат така. Единият изпитва нещо като "абстиненция" ако не чете. Съвсем сериозно! Включително е зарязвал жена си за по седмица ако му попадне книга, която му е от интерес. Покрива се някъде и докато не прочете - не го търсете За другия грижите за децата са един вид кошмар - определено не са в сферата на интересите му и намира всякакви начини да се измъкне от тези си задължения. Непрекъснато мърмори, че се случва да се занимава и с тях, а не с работата си. Ако не бъде ръчкан с остен не би се заел и за минута. Определено не се държат и не мислят като"обикновени" хора - имат странности, които са доста забавни, стига да не сме преките потърпевши

Лечението в комуните е чрез ерготепария, групови сеанси и т.н., а не чрез замяна на едно със друго. Религиозното е съпътстващо, като се използва повече с "клетвена" цел. Оказва се, че за някои хора е по-удачно да дадат голямото си обещание и да намират подкрепа в нещо висше с над-човешки възможности. Те не стават религиозно-зависими. Ако се запознаете по-добре с практиките на АА или комуните картината ще видите практиките, които се ползват. Дорис е споменала Испанските комуни - те са много добре развити и постигат добри резултати. И аз зная два успешни случая от Испания, като и при двата няма рел.зависимост, но има дългосрочен резултат за отказ от вещества. Български комуни също за взаимствали тези практики и са доста успешни. Религията се използва най-вече за един вид принципност и дисциплина - тя запълва ниша. Иначе се лекува точно причината - при отказа, в груповите сеанси се търсят причините.

Не съм съгласна защото практически не задължително религията да замени в същата степен предхождащата я зависимост. Не се развива непременно РОК - по-скоро рядко се развива в същата степен. Може да има едно временно състояние на "вкопчване", но то отслабва много по-леко и без необходимост от терапия, за разлика от зависимости като алкохолната, хазарта и т.н. Човек може спокойно, неусетно (и обикновено става така) да премине към умерена религиозност от състояние на по-засилена такава. Но не и да стане умерен пияч, контролиращ се играч и т.н. Религията остава спомагаща, съпътстваща, а не обсесивна. И това е известно в средите, в противен случай не биха препоръчвали замяната, когато намират, че тя е удачна за профила на пациента.

Мисля, че изобщо не разбрахте защо използвах този пример :) Използвах го защото настоявам, че в древните вярвания може да има резон за "придобити знания" с неизвестен към момента източник. Много такива примери съм давала тук във времето - древни ритуали, митове и сякаш безсмислени "забавления", които се оказва, че имат първопричина и то научна. Елементарността на представянето на това познание е заблуждаващата за "измислица". Не твърдя, че във всичко има резон и не е измислица. Но аналогията е достатъчно добра и си струва да бъде отбелязана. Написала съм и предното си мнение защо употребявам този пример и тази аналогия и защо смятам, че не бива да клеймим митовете. Така подценяваме и труда/сферата на много техни изследователи, които чрез тях са допринесли доста за науката. Тези периоди са неизбежни за историята и ги наричам "ваканция". Времената, в които знанията отлежават, добиват стойност, за да се възродят в нещо по-градивно. При научните скокове се наблюдава тенденция в разминаване с масовите нагласи. Социалната адаптация е по-бавна и изисква своето време и усилия. В момента имаме съжителстващи поколения (и продължителността на живота е увеличена), които технологично не могат да комуникират едно с друго. Не се ли случи някаква пауза, социално нещата също могат да излязат от контрол. Не съм за регрес, но прекаленият напредък също дава рецидиви. За съжаление не съм в състояние да предложа идеи за умерен преход и синхрон между наука и социална адаптация. За Вашия съсед мога да предположа, че не си е пиел редовно лекарствата. И/или е консумирал алкохол с тях. Дали религиозният му период е оказал съществено влияние за резултата - това трябва да се докаже по неоспорим начин. Като се започне от типа на разстройството (шизофрения е много общо казано) и т.н. Ако нямате тези доказателства - връзката религия-убийство е вид ирационално съЖдение (причинно-следствено). Не ползвам примери от вестници за такива сериозни теми. Да, знам, че не настоявате за насилствено лечение. Това го написах, за да обясня защо се получава така, че някои хора отиват първо в рел. институция и ако намерят там своя вътрешен покой не отиват на психолог/психиатър. За някои хора това е достатъчно смислена стъпка и намират баланс и равновесие. Дали е добро или не - тепърва ще се вижда във времето според резултатите от клиничния опит. Лично аз се надявам той да "победи" с резултатите и да лекуваме душевните заболявания успешно. И последно: На дадения етап нещата са много, много по-сложни, объркани и неадекватно планирани от предходните времена. Така, че не се чудете ако временно мащабите на неразбирането се задълбочат, вместо да се уравняват с напредъка. Е, все пак има една добра новина за бъдещите гимназисти - чух, че ще има реформа точно за природонаучните паралелки с увеличаване на профилирането в тези области. Но наистина съвсем се отклонихме от темата по моя вина :)

Някаква наша представа за изгледа на художника. Автопортрет обаче не ни е оставил. Или е, но да речем само Хокинг е имал усета за абстаркцията "Образ и подобие" може да има разни версии в разбирането. Мислете абстрактно

Така е, но пътят към свободата е труден процес за почти всеки човек ...и ако се осъществява чрез замяна по-малкото зло е по-доброто решение. Явно при даден тип хора клиничната практика не работи така добре, както замяната. Теорията звучи много правилно, но има още много да се работи по нея докато се постигнат такива резултати, че клиничното лечение да бъде първият избор.

Това измисляне придружава цялата човешка история, което показва, че е необходимост. Ако се вгледате детайлно ще забележите, че то не е попречило на научния прогрес. Дори в моменти на спънки не самия научен факт, а социалните предпоставки се явяват спънката и предизвикват отричане, при това предимно от страна на заинтересовани лица. Човечеството има тенденцията да възприема някои новости с голяма съпротива. Въпреки това сме в 21-век и говорим за заселване на Марс. Това "измисляне", по-скоро опит за рационални обяснения на ирационалното си има и своите предимства. Пропуските в тези отговори поставят нови въпроси и настояването за получаване на отговори води до прогрес. За лекуването - то е доброволно. Къде ще избере да се лекува един човек е не може да бъде наложено. Освен това лечения за някои проблеми все още не са разработени добре в клинични условия. И все още обръщането към по-висша сила продължава да е с най-добрия ефект. Една от най-добре работещите организации за лечение на нарко-зависими в България е с религиозна насоченост. За предпочитане е човекът да стане по-религиозен от това да остане наркоман. Това обръщане на състояние не е привидно - при конкретната общност е с доказан положителен развой. Докато тази система работи добре за туширането на различни проблеми тя не бива да бъде премахвана. Може да се замени едва когато клиничните резултати са в пъти по-успешни. За образователната пропаст не е виновна религията. Сам знаете, че едни то най-великите умове са били религиозни и това не е пречило на развитието им. Образователната пропаст се създава от обр. система. Знаете ли, че в София има едва две гимназии предлагащи добра подготовка за природо-научен профил (около 120 места)? И още две-три предлагащи що годе профилиране в този профил? Говоря Ви за около 200 учебни места общо! Като само 120-те са наистина със по-висока стойност на образованието (другите по-скоро се водят към този профил). Ето го проблемът. Ако Ви интересува с точност - ще взема справочник и ще преброя точно местата. Няма да минем 200. Няма да мога да намеря повече от 8 паралелки с по 26 места - търся ги от две години. Тоест, ако детето Ви иска да се развива в тази насока - то няма къде да учи. Защото местата са толкова ограничени, че и с пълно отличие по биология, химия и физика, може да не влезе в паралелка с желания профил за няколко точки...(защото може да се представи отлично на матурата по мат. , на да не е "гений" на матурата по български и тава да му снижи бала) Направете си труда да проверите в коя Гимназия в София се учи активно физика. Ще останете много изненадан. Единствената сериозно профилирана паралелка с едва 26 места е в НПМГ. Това са пет години за развитие на детето Ви и ако то обича физиката, иска да учи повече Физика, на по-високо ниво - не влезе ли в тази паралелка, то ще загуби тези 5 години и ще чака за Университет. Така, че нека не виним Религията. Тя е последната виновница за пропастта.

Защото не можем да живеем без да си задаваме въпроси и да се опитваме да намерим отговорите, а и няма как да се подмине лесно впечатляващо събитие с ирационална подсказка. Разбира се! Лично аз споделям неговото мнение. И все повече хора приемат метафората. Тя е много удобна. От една страна не се нарушава нуждата от вяра, от друга се приема научния прогрес. Това е добър процес и много полезен. Отричането е опасното. По-горе към Гравити обясних коя според мен е тънката разлика, която ни прехвърля от един вътрешен свят към друг.

Разликата е само в това, че аз вярвам в хипотезата, че Вселената има повече възможности от видимите към момента. Докато един атеист вярва само на данните към момента. Това е същността на разликата между атеисти и вярващи. Получава се следният парадокс - вярващите обръщат повече внимание на ирационалното. Например към момента никой не може да ме убеди, че генетичните мутации са "грешки". Според мен това е невярно схващане. Няма да навлизам в дебрите на доводите ми. Докато атеистите отхвърлят ирационалното с идеята, че според наличните данни в някакъв момент и ирационалното ще си намери обяснението. Обаче има ирационални неща, които въобще не си намират обяснението. В една съседна тема дадох пример от книга, където известна психиатърка споделя, че нейният дядо винаги сънува с куфар някой, който ще почине. Отговор за сдобиването с информация за предстоящото събитие - няма. Проблемът е, че сънува и хора, с които отдавна няма пряка връзка, за да е "забелязвал нещо". В семейството просто свикнали с този феномен. Но обяснение за подобни феномени - няма. За това вярващите, вярваме в "нещо повече". Докато атеистите подминават тези "знаци" и в края на краищата можем само да чакаме и да видим кой крив, кой прав. Но каквото и да пледират атеистите докато подобни събития нямат рационално обяснение - вярата ще съществува. Ако ще и милион дебати да се проведат. ПС. Написаното не е с цел да изкара едните по-добри /по-умни или възвишени от другите. Различни във вътрешния си мир сме. Нищо повече. И в някакъв смисъл сме необходими едни на други.