*abi*

Нека си е андоргинен. Това пак не променя съществено проявите на едната или другата природа, може би заради ролите и биол. особености. За "коя" сила ще говорим, защото мъжете са по-силни физически. И тази сила трябва да се прояви по един или друг начин като необходимост.

По-точно проверявахте дали е зелен хайвера Черен е, но знам, че няма да го опитате. Вече се върнах в същината на темата и междувременно отговорих на друг участник по нея. В което време Вие (не някой друг) ме занимахте с енциклопедичните справки. И не се порових заради Вас, а заради принципа. Имате го и в изданието от 2008. Но не ползвате азбучния показалец. Ялом е споменат на 414 страница в оригиналното издание. Лека нощ от мен.

Хайде мирясайте вече. Третото издание на енциклопедията от 2004 (за България би трябвало да е от 2008), където е упомената и датата на смъртта на Айзенк. https://the-eye.eu/public/WorldTracker.org/Reference/Encyclopedia's/Encyclopedia of Psychology and Behavioral Science.pdf В изданието от 1987 това няма как да бъде упоменато. Може да се упоменат разработките по ред причини, като справката се отнася до конкретна професионална насока. Биографични справки за живи хора се правят много внимателно в изданията и принципно се избягват. Вие търсехте биография "къф е тоя? къде е работил?" Не е да не сме срещали из форума доста напористи личности, дето питат "къф е тоя професор и има ли той почва у нас" Оказва се, че отчаяно търсите само и единствено споменаването някъде на нечие име, за да демонстрирате ерудиция или да се опитвате да оборвате събеседник... Кое птиченце Ви подшушна, че Ялом относно работата си не присъства в енциклопедията?

Вие говорите за по-късно издание на енциклопедията, като ако не се лъжа първото издание у нас е от 1998 г. Почти съм убедена, че и във второто издание на оригинала от 1994, съответно при нас 1998 надали е спомената биографична справка. Защо ми губите времето?

Добре. Намери се виновният. Сега да се връщаме към същината на темата.

Идеята е, че характеристиките се проявяват в различни степени при половете. За това се говори условно за "типично женски" и "типично мъжки" прояви. Също така за "женски принцип", "женски елемент", "женски компонент в психиката", "обучаван по мъжки женски дух" и т.н. Съгласна съм, че е трудно да се диференцират, но се наблюдават характерни разлики при проявите е и за това налага такава понятност, прим. при юнгианците. Точно при югианците се среща следното тълкувание: "тя не може да се свързва с мъже по по-доверчив, женски начин - не само сексуално, но и еротично в по-широк смисъл на свързаност на нивото на осъзнатата ѝ еротичност" Което кореспондира с два момента от цитираната статия: "Когато мъжът е интимен с жената той казва: "Аз правя секс" и това е буквално така. Когато жената е интимна с мъжа тя казва: "Аз правя любов" и това също е буквално " и "че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. " (бях пуснала и още един характерен цитат от юнгианците, който описваше доста добре конкретната ситуация "Но даже и при жена, която външно е много женствена, Анимусът може да бъде непоклатима сила. Човек може да се отзове пред нещо упорито, студено и абсолютно недостъпно у жевата") **** За това не разбирам следното - не се съгласявате с Юнг по тези въпроси? Защото написаното в статията в това отношение казва същото, с по-различни думи. И също така все още не разбирам кое точно не одобрихте в цитата/респ. статията. Не, че одобрявам как е написана статията, но бе даден цитат, а той изцяло кореспондира с юнгианството, не мога да разбера несъгласието - към тази теза за женско-мъжкото изобщо ли е? Защото ако не се лъжа май писахте, че приемате Анимус и Анима. А в цитата се говори точно за ролята им, но без да се използват понятията. Този цитат аз го виждам като интерпретация по Юнг (но изменено текстово, за да не е "преписано" и да звучи оригинално) Или ми се привижда несъгласие, което е мой грешен подход към написаното.

Явно сте напред с материала, но чак пък толкова самокритичност... оставете другите да кажат, че дращите.  Хайде сега детински номера... Аз съм Ви виновна, че упорито участвате в теми за психологията, имате необорими мнения!?, а едва вчера прочетохте, че имало някакъв проф. Ялом издаван на ... не знам и аз колко езика...

В издаваните енциклопедиите принципно не се споменават биографии на живи хора, докато Роло Мей отдавна е починал Съображенията са много, но най-логичното е, че една биография все още не е приключила, за да бъде напълно упомената. Уикипедия също има строги правила за публикуването на биографии на живи личности. Biographies include living people, rare in general encyclopedias. Ако не се лъжа, за да се упомене жива личност в издавана енциклопедия се свързват с нея и би станало само с изричното съгласие, но това много рядко се практикува за издаваните енциклопедии. Уикипедията е гъвкава и позволява навременни промени, докато хартиеното издание е "един път за винаги". Ето, надрасках ви нещо полезно.

...за психиатър и за медикаменти... ясно

...или параноя, нали?

Толкова ли е трудно със CV-то? Наистина лесно могат да ви хванат да хапвате зелен хайвер... http://www.yalom.com/pagemaker.php?nav=cv&subframe= EDUCATION George Washington University, Washington, D.C. Bachelor of Arts, 1952 Boston University School of Medicine Doctor of Medicine, 1956 Mount Sinai Hospital, New York Internship, 1957 Phipps Clinic, Johns Hopkins Hospital Residency, 1960 LICENSE CERTIFICATION Licensed to practice medicine in Hawaii and California (G6165) Diplomate American Board of Psychiatry and Neurology, Certified Psychiatry, 1964 HONORS Prix Des Lecteurs for The Spinoza Problem (French Translation) - 2014 Oscar Pfister Award for contributions to Religion and Psychiatry The American Psychiatric Association - 2002 Commonwealth Club Gold Medal Award for fiction Best Novel of 1992 - awarded Sept, 1993 Fellowship Award Rockefeller Foundation, Bellagio, Italy, 1988 Fellowship Award Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences, Palo Alto, California, 1977 Foundation's Fund Award for research in psychiatry American Psychiatric Association, 1976 Edward Strecker Award For significant contribution to the field of psychiatry patient care, 1974, presented by the Institute of the Pennsylvania Hospital Phi Beta Kappa 1952 PROFESSIONAL EXPERIENCE 1994-present Emeritus Professor of Psychiatry Stanford University School of Medicine 1984-1994 Consultant Inpatient and Outpatient Units Stanford University Medical Center 1981-1984 Medical Director Stanford University Hospital Psychiatric Inpatient Unit 1977-1978 Fellow The Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences, Palo Alto, California 1973-1994 Professor of Psychiatry Stanford University School of Medicine 1968-1973 Associate Professor of Psychiatry, with tenure Stanford University School of Medicine 1973-1988 Assistant Director Adult Psychiatry Clinic, Stanford University School of Medicine 1963-1968 Assistant Professor of Psychiatry Stanford University School of Medicine 1962-1963 Instructor in Psychiatry Stanford University School of Medicine 1960-1962 Captain U.S. Army Tripler General Hospital, Honolulu, Hawaii 1959-1960 Consultant The Patuxent Institution, Jessup, Maryland 1957-1960 Psychiatric Residency Henry Phipps Clinic, Johns Hopkins Hospital, Baltimore, Maryland 1956-1957 Rotating Internship Mount Sinai Hospital, New York, New York VIDEO TAPES Understanding Group therapy. Three Volume, Five Tape Video Series (Volume One—outpatient groups; Volume Two—inpatient groups; Volume Three—interview). Brooks Cole Publishing Pacific Grove, Ca. Distributed by Victor Yalom through Psychotherapy.net. The Gift of Therapy, an Interview with Irvin Yalom, M.D. © 2002, Psychotherapist Resources. Distributed by Victor Yalom through Psychotherapy.net Irvin Yalom: Live Case Consultation © 2005, Psychotherapist Resources. Distributed by Victor Yalom through Psychotherapy.net. MONOGRAPHS “Encounter Groups and Psychiatry,” Report of the American Psychiatric Association Task Force on Recent Developments in the Use of Small Groups, Chairman, Washington, D.C., American Psychiatric Association, April, 1970. “Existential Factors in Group Therapy,” Strecker Monograph Series, No. XI, 1974. EDITED WORKS Yalom, I.D., (Ed) “Group Psychotherapy” in American Psychiatric Association Annual Review, Vol 5. American Psychiatric Press, Inc. Washington, D.C., 1986. Yalom, I. General Editor for Jossy Bass Library of Current Clinical Technique. Thirteen volumes: 1996 - 1998. Treating the Elderly (J. Sheikh, ed.) Treating Alcoholism (S. Brown, ed.) Treating Schizophrenia (S. Vinogradov, ed.) Treating Women Molested in Childhood (C. Classen, ed.) Treating Depression (I. Glick, ed.) Treating Eating Disorders (J. Werne, ed.) Treating Dissociative Identity Disorder (J. Spira, ed.) Treating Couples (H. Kessler, ed.) Treating Adolescents (H. Steiner, ed.) Treating Anxiety Disorders (T. Roth, ed.) Treating Difficult Personality Disorders (M. Rosenbluth, ed.) Treating Sexual Disorders (R, Charlton, ed.) Treating Psychological Consequences HIV (Michael F. O'Connor, ed.) ARTICLES, CHAPTERS Yalom, I. “Lysergic acid diethylamide,” Maryland State Medical Journal, 8:14-17, 1959. Yalom, I. “Aggression and forbiddenness in voyeurism,” Archives of General Psychiatry, 3:305-319, 1960. Yalom, I. “Organic brain diseases of senility,” Maryland State Medical Journal, December, 1960. Yalom, I. “Group therapy of Incarcerated Sexual Deviants,” Journal of Nerve and Mental Disorders, 132:158-170, 1961. Jackson, D. and Yalom, I. “Family homeostasis and patient changes,” Current Psychiatric Therapies, IV:155-165, 1964. Yalom, I. “Planter warts: a case study,” Journal of Nerve and Mental Disorders, 1964. Yalom, I. “Observation on mourning,” The New Physician, 13:80-81, 1964. Yalom, I. and Moos, R. “The use of small interactional groups in the teaching of psychiatry,” International Journal of Group Psychotherapy, 15:242-250, 1965. Jackson, D. and Yalom, I. “Conjoint family therapy as an aid to intensive psychotherapy,” in Burton, A. (Ed.) Modern Psychotherapeutic Practice, Palo Alto, CA: Science and Behavior Books, Inc., pp. 81-99, 1965. Yalom, I. “Problems of neophyte group therapists,” International Journal of Social Psychiatry, 7:52-59, 1966. Yalom, I. “A study of group therapy dropouts,” Archives of General Psychiatry, 14:393-414, 1966. Yalom, I. and Handlon, J. “The use of multiple therapists in the teaching of psychiatric residents,” Journal of Nerve and Mental Disorders, 141:684-692, 1966. Moos, R. and Yalom, I. “Medical students attitudes toward psychiatry and psychiatrists,” Mental Hygiene, 50:246-256, 1966. Yalom, I. and Rand, K. “Compatibility and cohesiveness in therapy groups,” Archives of General Psychiatry, 15:267-275, 1966. Jackson, D. and Yalom, I. “Family research on the problem of ulcerative colitis,” Archives of General Psychiatry, 15:410-418, 1966. Yalom, I. “Some aspects of symptom removal,” Short Circuit, 1, 1966. Yalom, I., Houts, P., Zimerberg, S., and Rand, K. “Prediction in improvement in group therapy: an exploratory study,” Archives of General Psychiatry, 17:159-169, 1967. Yalom, I., Houts, P., Newell, G., and Rand, K. “Preparation of patients for group therapy: a controlled study,” Archives of General Psychiatry, 17:416-427, 1967. Hamburg, D., Moos, R., and Yalom, I. “Studies of premenstrual and postpartum distress,” in Michael, R. (Ed.) Endocrinology and Human Behavior, New York: Oxford University Press, pp. 94-116, 1968. Yalom, I., Lunde, D., Moos, R., and Hamburg, D. “Postpartum blues syndrome: a description and related variables,” Archives of General Psychiatry, 18:16-27, 1968. Yalom, I. and Terrazas, F. “Group therapy for psychotic elderly patients,” American Journal of Nursing, August 1968, 1960-1964. Ebersole, G., Leiderman, P., and Yalom, I. “Training the non-professional group therapist: a controlled study,” Journal of Nervous Mental Disorders, 149:294-302, 1969. Moos, R., Kopell, B., Melges, F., Yalom, I., Lunde, D., Clayton, R., and Hamburg, D. “Fluctuations in symptoms and moods during the menstrual cycle,” Journal of Psychosomatic Research, 13:37-44, 1969. Sklar, A., Yalom, I., Zimerberg, S., and Newell, G. “Time-extended group therapy: a controlled study,” Comparative Group Studies, November 1970, 373-386. Lieberman, M., Yalom, I., and Miles, M. “The group experience project: a comparison of ten encounter technologies,” in L. Blank, M. Gottsegen, G. Gottsegen (Eds.) Encounter, New York: The MacMillan Company, 1971. Yalom, I. and Yalom, M., Hemingway: “A Psychiatric View,” Archives of General Psychiatry, 24:485-494, 1971. Yalom, I. “A study of encounter group casualties,” Archives of General Psychiatry, 25:16-30, 1971. Leiberman, M., Yalom, I., and Miles, M. “Impact on participants,” New Perspectives on Encounter Groups, Solomon and Berzon, Jossey-Bass, Inc., pp. 119-170, 1972. Yalom, I., and Moffat, S. “Instant intimacy,” Encyclopedia Britannica, pp. 408-423, Britannica Yearbook of Science and the Future, 1972, Encyclopedia Britannica, Inc. Lieberman, M., Yalom, I., and Miles, M. “The impact of encounter groups on participants: some preliminary findings,” The Journal of Applied Behavioral Sciences, 8:1, 1972. Costell, Ronald, M., and Yalom, I. “The institutional treatment of sex offenders,” in Resnik and Wolfgang (Eds.) Treatment of the Sexual Offender, New York: Little, Brown and Co., 1972. Yalom, I. “The future of group therapy,” in Hamburg and Brodie (Eds.) The American Handbook of Psychiatry, Vol 6, New York: Basic Books, 1973. Yalom, I., Green, R., and Fisk, N. “Intrauterine female hormone exposure and psychosexual development in human males,” Archives of General Psychiatry, Vol 28, 1973. Yalom, I. “Freud, group psychology and group psychotherapy,” International Journal of Group Psychotherapy, Vol XXIV, No. 1, January 1974. Yalom, I. “Group therapy and alcoholism,” Annals of the New York Academy of Sciences, 233:85-103, 1974. Yalom, I., Brown, S., and Bloch, S. “The written summary as a group psychotherapy technique,” Archives of General Psychiatry, 32:605-613, 1975. Yalom, I. “Using the here-and-now in group therapy,” Proceedings of the Third Annual Conference of the Group Therapy Department, Washington Square Institute for Psychotherapy and Mental Health, May 1976. Bloch, S., Bond, G., Qualls, B., Yalom, I., and Zimmerman, E. “Patients expectations of therapeutic improvement and their outcomes,” American Journal of Psychiatry, 133:12, December 1976, pp. 1457-1460. Yalom, I., Bond, G., Bloch, S., Zimmerman, E., and Friedmand, L. “The impact of a weekend group experience on individual therapy,” Archives of General Psychiatry, Vol 34, April 1977, pp. 399-415. Yalom, I. “Existential factors in group psychotherapy,” in O. L. McCabe (Ed.) Changing Human Behavior: Current Therapies and Future Directions, Grune & Stratton, September 1977. Bloch, S., Bond, G., Qualls, B., Yalom, I., and Zimmerman, E. “The evaluation of outcome in psychotherapy by independent judges: a new approach,” British Journal of Psychiatry, 131:410-414, 1977. Yalom, I., and Greaves, C. “Group therapy with the terminally ill,” American Journal of Psychiatry, 134:4, April 1977, pp. 396-400. Brown, S., and Yalom, I. “Interactional group therapy with alcoholics,” Journal of Studies on Alcohol, 38:3, March 1977, pp. 426-456. Spiegel, D., and Yalom, I. “A support group for dying patients,” International Journal of Group Psychotherapy, 28:2, April 1978. Yalom, I., Bloch, S., Bond, G., Zimmerman, E., and Qualls, B. “Alcoholics in interactional group therapy: an outcome study,” Archives of General Psychiatry, 35:419-425, April 1978. Bond, G., Bloch, S., Yalom, I., Zimmerman, E., and Qualls, B. “The evaluation of a ‘Target problem’ approach to outcome measurement,” Psychotherapy, Theory, Research and Practice, 16:1, Spring 1979. Spiegel, D., Bloom, J., and Yalom, I. “Group support for metastatic cancer patients: a randomized prospective outcome study,” Archives of General Psychiatry, 38:527-534, May 1981. Finkelstein, P., Wenegrat, B., and Yalom, I. “Large group awareness training,” in Annual Review of Psychology, 33:515-539, 1982. May, R., and Yalom, I. “Existential psychotherapy,” in R. Corsini (Ed.),” Current Psychotherapies, Third edition, 1985. Leszcz, M., Yalom, I., and Norden, M. “The value of inpatient group psychotherapy and therapeutic process: patients perceptions,” International Journal of Group Psychotherapy, Vol 35, July 1985. Yalom, I. “Interpersonal learning,” in American Psychiatric Association Annual Review: Vol V American Psychiatric Press, Inc., 1986. Yalom, I.D., and Vinogradov, S. “Bereavement groups: techniques and themes,” International Journal of Group Psychotherapy, 38:4, October 1988. Yalom, I., and Vinogradov, S. “Self-disclosure in group therapy,” Self-disclosure in the Therapeutic Relationship ed. by G. Stricker and M. Fisher, Plenum Press, N.Y. 1990. Yalom, I.D., and Yalom, V. “Brief Interactional group psychotherapy,” Annals of Psychiatry, 1990. Yalom, I.D., and Matano, R. “Chemical dependency and interactional group therapy: a synthesis,” International Journal of Group Psychotherapy, July 1991 p269-295. Yalom, I.D., and Lieberman, M. “Bereavement and heightened existential awareness,” Psychiatry 1992. Lieberman, M., and Yalom, I.D. “Brief psychotherapy for the spousally bereaved: A Controlled Study,” International Journal of Group Psychotherapy, vol 42, Jan 1992. Luby, J., and Yalom, I.D. “Group therapy of depressive disorders,” E.S. Paykel (Ed.) Handbook of Affective Disorders:2E, Guilford Press, Churchill-Livingstone, June, 1992. Yalom, I., and Vinogradov, S. “Group therapy,” in Textbook of Psychiatry, American Psychiatric Press, (Hales, Yudofsky, and Talbot, eds) Wash D.C. 2nd ed. 1994. Rogers, C., A Way of Being, Houghton Mifflin (1995), Introduction by Irvin D. Yalom. Yalom, I., and Vinogradov, S. “Group therapy,” in Synopsis of Psychiatry, American Psychiatric Press, Wash. D.C. 1996 page 1063-1097. Rabinowitz, .I, Inside Therapy, St. Martins Press (1998), Introduction by Irvin D. Yalom. Breuer, J. and Freud, S., Studies in Hysteria, Basic Books (2000), Introduction by Irvin D. Yalom.

Да, далеч съм от мисълта, че трябва да се използва при сериозните разстройства. Споменах го само като пример за какъв ефект има ирационалното при писхиката. Има ниша, но общо взето май само при леки случаи на личностни...така да се каже... колебания... Впрочем не идват ли някои от пациентите със сериозни разстройства препълнени с ирационални мисли и вярвания? В тези случаи нали трябва да се прави точно обратното и да бъдат върнати в реалността колкото е възможно по-бързо? Не съм запозната и не навлизам със съждения в територия, която ми е чужда.

И аз ти се извинявам, след като не съм разбрала целта на видеото.

Предупредих ли нещо за спаменето? Ще си върна модераторските права и част от форумните "умници" ще получите много дълга отпуска лично от мен. Последно предупреждение.

С каквото иска да ги прави. Въпросът е друг - натоварим ли нещо с качества, то "придобива" тези качества и работи за нас на психично ниво. Например набедим ли едно езеро, че в него има Лох Нес - чудовище, чудовището рано или късно ще се появи под някаква форма. За това ако паметта на водата им помага да "запаметяват" супер-сили, с които ги дарява - ок, няма проблем. Проблемът е когато нещо се натоварва с негативни качества. И някои хора се ентусиазират да му намират и приложение (черни магии). Ирационалното си има добрите страни, но и много негативни. Използватето му е много спорно и трябва много да се внимава.

Той го беше казал в прав текст - психологията не може да структурира личността и на психолозите им се привижда Анима. Това според мен се опитва да докаже. Защото не може да го докаже аргументирано (абсурд, трябват му два тона научни публикации и едно 5-10 години работа по доказателствата), минава на похвати като "щом наоколо няма психолог с международна слава, значи психологията е некадърна наука". Де го сееш, де никне...

Чия беше репликата с ЕЙ ТАКИВА БУКВИ, че "няма истински учени". Кой заяви, че психологията "не можела да структурира личността" и че бил станал "псевдоучен", защото "нямало учени" ... За кого казахте 1 добра дума? Псевдо"учен" сте станал защото си избирате за водещи източниците на парапсихологията. И компанията, която си подбирате споделя същите убеждения. Да не говорим, че е срамно човек, който не приема по 5-6 пациента на ден, които са с разбита психика и трябва да е едва ли не тъждествен на нея в работното си време, за да постигне резултати - да слага психолозите под общ знаменател. Вие имате ли представа какво е да се работи в диспансер, че сте толкова самонадеян в изказванията? До там води псевдото, за което говори и Дора през цялото време. Лично аз съм благодарна за участието Ви в тези теми, защото е добра илюстрация на подбор и средства.

Почти никой от тези, които предполагам, че сте гледали на записите не може да се справи чрез презентациите си с 99 % от разстройствата изредени тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Психично_разстройство Май нямате представа какво е психично разстройство. Освен това всеки специализира в определен вид разстройства и не се занимава с различни от тези, към които се е насочил. Какви са тези хора? Психолози? Психиатри? Какво точно гледате? Кобилкина? Изредете имена които гледахте, за да уточним дали има практика лицето или няма.

Ето защо можело да се гледа на боб! :)

Ако Ви се занимава пробвайте да промените конструкта. Най-невинно казвате, че косата трябва да се отрязва периодично "за да влезе новото в живота, да се впрегне силата в нова жизнена енергия" и "да се махне негативната енергия натрупана в мъртвите клетки в краищата ѝ". Или каквото там се сетите, че е подходящо. Дори заявете, че ѝ цветът трябва да се сменя, за да се промени "матрицата". Ако решите да експериментирате ще потърся дали някое гуру твърди такива неща - за да се включи и авторитет. Ще Ви оставят на мира и ще се грижат по-добре за косите си

Да. При децата тези неща работят почти безотказно.

Вярването за водата може да се използва като пласебо-ефект. Това имах предвид като написах, че на хората може да им се помага и чрез шантавите им вярвания. И ако някой е намерил начин да използва подобна ниша в терапията я оправдавам в някакви граници. Ефикасни техники с водата са "пречистване" (външно и вътрешно), "слънчева вода", "лунна вода" и подобни. Например камъните много им помагат. Вярват, че са талисмани, енергийно наситени и т.н. Когато притежават един такъв предмет, който са натоварили с някаква сила, те се чувстват по-добре, по-сигурни и защитени. Влиянието на ирационалното може да се види много добре при децата. При терапията се използват "супер-герой" за преодоляване на страховете и необходимост от защита, "спрей против чудовища" преди заспиване (продава се в мрежата в търговски вид) и други. Когато мисията на предмета, средството е изпълнена, необходимостта от него преминава по естествен път. За това и при възрастните хора ако червен конец на китката би свършил повече работа от 1000-ди думи, то нека бъде вързан там. С времето ще престане да е необходим ако вярването изпълни своята пласебо-мисия. С това нямам предвид да се прекали и да се вменяват нарочно ирационални вярвания. Човекът трябва да дойде с тях и те да бъдат финно и умело интегрирани в неговата терапия. В България има един психолог от СУ, който използва т.нар. "счупващи" техники, като променя конструираните модели. Някои от техниките, които предлага изглеждат ирационални, но бих казала, че са изключително находчиви. Предлага и нещо още по-радикално - всеки да измисля свои техники. Много ми хареса една за "нуждата от внимание", която е измислена от фенове на Бъчев. Имаш нужда от внимание? Поне една седмица се разхождаш у дома със светлоотразителна жилетка. Изпробвала съм тестово някои техники предлагани от Бъчев и фенове и се оказаха много ефикасни. Действително конструираният модел се променя. Примерно при светлоотразителната жилетка, в рамките на седмицата, човек преосмисля "нуждата си от внимание" и осъзнава, че всъщност го получава от околните и то не му е жизнено необходимо, за да продължи напред. Самочувствието се повишава и това води до едно различно отношение към него и от средата. За това ако Вашите познати за сега вярват, че не бива да си режат косите и това им вдъхва някаква увереност, че притежвата мистични сили, то нека си се разхождат с дълги коси. Времето ще промени матрицата и тази нужда би трябвало да отпадне. Подчертавам, че всичко си има мряка. Ако се преминат някои граници в ирационалните вярвания нещата се променят и човек започва да се държи и мисли налудничаво. Позитивните ирационални вярвания биха могли да се запазят. Негативните обаче трябва да се изкореняват. При хора податливи на такива е добре негативните да се заместят с позитивни. Например ако едно дете вярва, че в стаята му нощем се появяват чудовища, е добре да се използват "защитни" средства и да бъде убедено, че в стаята му идват феи. Колкото и да се мъчим да убедим дете, че чудовища няма, успех се постига в много редки случаи докато то не надрасте това си ирационално вярване. За това е по-добре просто да заменим и защитим, докато необходимостта отмине. Така или иначе след една, две години ще разбере, че чудовища няма. и .т.н.

Геният, талантът са изключението, не правилото. Не мога да твърдя къде епредимно се проявява без условните 10000 часа труд, но прим. във физиката (където не е нужна физическа сила) пак му трябват едни 10000 часа. Защото колкото и да е талант/гений ако не си изучи науката стриктно, със всичките и формули и иширети - талантът му не може да се изяви. Тук се обсъждаше дали един терапевт О.Б е ок. Възможно е да е ок заради един фин вътрешен усет към пациента, който за разлика от други терапевти той проявява. Така да се каже го носи в себе си. Въпреки това е учил. Не в най-престижните институции, но повече е развил таланта си в работата с хората, защото се твърди, че постига добри резултати - успешен е. Да, но това е изключение. Правилото е, че човек трябва да се образова колкото може по-добре за професията си.

Вие имате ли си на представа колко време човек се учи да свири, за да се яви на конкурс? Случайно да сте чували за теорията 10000 часа?

Това не е аргумент. Врачки, дъновисти, четвърт юнгианци и каквото си измислите с претенции за постижения има и в държавите с най-високо научно развитие. Вирусът на парапсихологията е вносен, при това роден в държави с уау постижения. И ако има почва у нас, това не не е по вина на науката или на Психологията. Не може да не бъде афиширано. Нито може да не бъде проверявано кой къде, колко и какво е учил ако търсите помощ за конкретно страдание. Ако пренебрегнем времето за учене и качеството му се обосновем на професионален талант чрез доказани резултати, то възможно е да открием и такъв- но е рядкост да се случи. Природен талант, пианист, за по-тежките психични разстройства няма да намерите никъде. Врачките, колкото и да опитни и популярни не се занимават с такива предизвикателства.