*abi*

Защото Бог е абстрактно понятие, което се изменя със времето и се нагажда смислово и образно към него. "Бог" като съдържание и смисъл може да се измени, но не и като "сътворяваща функция". В края на краищата самата причина стига да отговаря на критериите би била обожествена и осмислена. Достатъчно е да е обяснима причинно-следствено. Понеже ние не можем да живеем без "смисъл". Единични бройки от нас, може би. Масово, в общото цяло - не. В някакъв свой странен аспект "смисълът" ни прави разумен вид.

Дали? Проф. Джим Ал-Халили разработва следното приложение: https://www.surrey.ac.uk/mediacentre/press/2018/surrey’s-professor-jim-al-khalili-creates-“time-warper”-smartphone-app-bbc http://www.jimal-khalili.com/blogs/2017/7/20/gravity-and-me-my-bbc4-doc-and-the-problem-with-the-app Резултатите показват нещо много интересно - Гравитационният процес може да е стремеж към "по-бавно стареене". Най-бавно стареем на морското равнище. Или простичко казано: всичко се стреми към ниското, защото там времето тече най-бавно. Изключението разбира се е в Космоса. Например ако преживеем 100 г. на Международната космическа станция ще сме със секунда по-млади от съвременниците ни. При други условия в Космоса ще останем значително по-млади - тепърва се изследват възможностите. И пред теоретичната физика отново и отново се изправя въпросите за връзката между Времето и Гравитацията. Като все по-новите открития показват, че тепърва ще получим още по-интересни отговори за природните закони. Разгледано през рел. концепция за Вечен живот - погребаното тяло не намира вечен живот. То остава на Земята, при Гравитацията, която определено не гарантира безсмъртие. И под нивото на морското равнище. Ентропията в гравитационни условия е неумолима. Но Душата!? отправила се към "небесата" в дадени условия би била едва ли не безсмъртна. А имаме истории за възнесли се тялом!? (пророк Илия - грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. ) Малко по-детайлно - тялото остава на Земята (ад) и се дават 40 дни за възнесение на душата (в нашата рел. космология). Ако душата не се възнесе, не ѝ се даде "вечен живот", тя остава в ада/метафора на смъртта. В Индия просто изгарят телата. Други рел. обичаи ги поддържат "живи", но духът остава свободен и се е "рее из цялата Вселена". Шантаво, но в аналогия на гравит. процес - стреми се да живее вечно/да не остарее ** да не умре. Вратичка за рел. "глупости", защото не веднъж се е оказвало, че в митовете на древните племена се разкриват съвсем реални събития. Предавани във времето на поколенията чрез инфантилни истории, танци и ритуали. Та идеята за разделяне на дух и тяло може би си има някакъв странен резон ... Не, че пледирам за вярване в "извънземни", но само подчертавам, как времето ме научи да не изключвам никакви възможности като "абсурдни" и да не подценяваме човешката митология. Защото когато чух за приложението и прочетох за резултатите - първата аналогия бе "я виж ти! приликите с идеята за Вечния живот трябва ли да се изключват?". Повече за резултатите от приложението тук: https://www.youtube.com/watch?v=6qGucb958rI /Целият филм/ https://www.youtube.com/watch?v=2_p2ELD7npw /и тук повече подробности/ За това малко предпазливост. Може да се окаже, че онези древни "глупаци" са "мислили в правилната посока".

Да сте живи и здрави и само така. Хубаво е предколедно да се чуват повече такива истории. Весели празници!

Тук опираме до общите интереси. Ако партньорът се вълнува от футбол, а дамата от психология нещата стават много размити в обсъждането. Дори на интелектуални теми пак стават размити... Проблемното при двама интелигентни партньори ( специфична философско-интуитивна и абстрактна, творческа перцепция, която притежават всички творчески хора и учени, въобще всички интелигентни хора, които вечно остават "незавършени" поради нестихващият им интерес към познание, открития, експлорейшънс.) може да се породи от наличието на мнения по дадени въпроси. Които мнения да създадат такива разлики, че тези двамата да не могат да търпят капацитетите си. Освен това, често артистичните натури са готови да се откажат от моногамията. Това любопитство, интелектуалното непрекъснато търси нови стимули, а както знаем за хора от този тип самото интелектуално е възбуждащо. Въпрос на обстоятелства е дали няма да се потърси нова муза за будния ум... За това казвам, че ирационалното в началото прави нещата прекрасни и хората склонни на далеч по-големи компромиси от колкото биха правили в едно необозримо бъдеще. Важното е да се опитва. А на къде ще тръгне една връзка - времето ще покаже. Виждала съм такива драматични обрати там където съм се кълняла, че няма сила на света да ги раздели ... Мисля, че трябва да се действа по "инстинкт". Онова вътрешно, шесто, шестнайсто чувство, което подсказва, че една връзка би имала бъдеще и да ѝ се даде шанс. Също така "нашият начин" не е чуждият начин. Хорските похвати за пробив може да ни се струват странни, но това си е тяхната посока на действие. Ето защо вече не се учудвам нито на силикон, нито на татуировки или половин килограм пиърсинг. Може да не ми е по вкус или стил, но този тип групиратдоста успешно - това им е начинът, това им е визията...те така са...шастливи било то и временно. А дали ще се справят с реда? Не може да се знае предварително, колкото и отлично да са зададени параметрите.

Няма как при такава динамика. Налага се да се приспособяваме всеки ден. Но Вие си гледайте Вашите нужди - за всеки влак си има пътници и всеки му според поисканото. Не се тревожете за останалите и по принцип. Животът е прекалено кратък, за да се тревожим за неща, които са извън средата ни. Ако си създавате Ваша клетка, неко да е по-размер и удобства :)

Не е война. Само така изглежда. Приспособяване е. Къде може би грешно, къде видимо правилно... Не се тревожете за това. Всичко ще си дойде на мястото, защото нуждите ще си кажат последната дума.

Само малко за стереотипите. Някога са търсели "здрави" жени с червени бузи, яки бедра, защото това е налагала ситуацията - да роди няколко деца, да е работлива, да избута домочадието.... Сега се търсят конкретни размери, защото сме в ерата на презентирането. При всички положения партньорът е вид "трофей", който върши някаква необходима за времето дейност. За това ако жената търси стабилен финансово мъж тя е напълно права - разходите само по едно дете понякога надхвърлят месечната издръжка на възрастен! А ако мъжът се чувства по-така с една Барби, то стига това да го вдъхнови да е успешен, не виждам проблем. Моди или каквото щем...Човечеството винаги е минавало през фази. Дори бих казала, че търсенето стимулира предлагането. Нека повече мъже се борят за стабилност - днес "ловът" е под такава форма. Повече стабилно-финансово мъже, по-богато общество *** Ред и хаос Втори закон на термодинамиката - ентропията на системата нараства и процесът е необратим. Обаче животът има свойството да създава нов ред. Връзките също са такива метафорично - ентропията им нараства. Ако и двата партньора не участват в създаването на ред, връзката ще се разпадне. Какъв ред ще има във дадена връзка е въпрос на индивидуалните профили на двамата, обстоятелствата, ресурсите и т.н. Въпросът е да се поддържа ред. И понеже сме "машини", чиято енергия се изчерпва с времето е добре редът да се стреми към редукция на неприятното, за да могат "машините" да функционират добре. Защото физическото тяло е напълно подвластно на ентропията. Вътрешният ред оабче може да се поддържа. Стига разумно да се употребяват ресурсите и да се подхожда по-скоро рационално към обстоятелствата с повече хумор, повече позитивизъм, като се отделя по-малко време за щуротии (мисли и действия). Това е скалъпено много набързо, но онагледява някак си процеса във времето.

Много поетично, много ми хареса. Ще си присвоя за позитивно мото.

Дори и това да го има времето може да доведе до цитирам: Ако говорим предимно за началото на една връзка е едно. Но ако проследим развитието на връзките се оказва, че няма универсални правила. Всичките списвани "предпоставки за една добра връзка/един добър брак" са само някакви ориентири, които е добре да се спазват, но може да се окажат неприложими във времето. И да има други дълбоки взаимоотношения ние сме подвластни дори на инциденти, каквито изобщо не сме в състояние да понесем. Например съпруга/съпругата развива психическо заболяване (нали сме във такъв раздел) и съжителството става невъзможно. Всички дълбоки взаимоотношения предхождащи заболяването отиват на кино. Нито деца, нито икономически интереси, нито каквото и да било е в състояние да спаси тази връзка при дадени обстоятелства. Форсмажорни обстоятелства, които няма как да се предвидят в началото и да се проявят 20 години по- късно. Или баналното - хората просто си омръзват. "До смърт", демек до раздяла. Никакво "умствено равенство" не може да ни спаси от рутината, не за друго, а защото ставаме банални в даден момент за партньора. Предвидими, безинтересни и невълнуващи. Човек се изчерпва във възможностите си и не е в състояние непрекъснато да бъде интересен или да развива непременно нови интереси, които да вдъхновяват другия. Наблюдавайте по-възрастните хора. От един момент насетне започват да "въртят една и съща плоча", да разказват едни и същи истории, да повтарят едни и същи модели, някои дори неприятни. След дадена възраст някои задръжки падат и човекът започва да проявява едни неприятни черти, които ако са достатъчно дразнещи, отблъскват. Дългосрочната връзка е рутина. С която всички трябва да се справят всеки ден. Дали рутината ще е поносима или не - честно казано е повече въпрос на "късмет". И този късмет се крепи все повече на липсата на "това, това, това и това и т.н." от колкото да присъства "това, това, това и това и т.н." Защото времето води до извода за редукции, а не до натрупвания. Колкото повече натрупвания, толкова по-зле за връзката. Връзките в даден момент са на принципа "да не ти дойде до главата", а не "да ти се случи немислимото". Защото с възрастта хората по-скоро стават неприятни ...Та идеята е да са достатъчно приятни, за да се ...търпят (да не извадят на показ или развият дразнещи навици и поведение). Една умна жена трудно би се свързала дългосрочно с мъж, който не я цени, по нейните критерии за достойнства. А мъжете се плашат до смърт ако омлетът се окаже глетав. И най-умната жена на света може да се провали пред своя Принц заради един най-обикновен омлет... Критерият "умен" във връзките е много разтегливо понятие. Примерно коя жена е по-умна? Тази която е свела интересите до дома, съпруга и децата, като се справя достатъчно изобретателно и стриктно с тях. Или интелектуалката, която живее в хаоса на интересите си, разконцентрирано и не може да приготви добре дори един омлет? Това са две крайности, но предпоставката за дългосрочната връзка я държи първата жена. Дори и най-великата книга, която е прочела да е на Хорхе Букай. Омлетът винаги пречели пред Букай (времето е неумолимо за тези неща), колкото и специален да е мъжът (значи на интелектуалката задължително ще ѝ трябва специален-спонсор, ако тя не може да спонсорира или не се спонсорират на равно, колкото и да са специални двамата...). Интелектуалката би имала голям проблем ако двойката няма доживотна рента за ресторанти...Дългосрочната връзка иска онова "сиренце" и колкото и да е "умна" една жена, не вложи ли и ресурс в баналното е по-вероятно да отпадне от класацията. Говорим за средната статистика. В живота обаче има толкова изключения, че пак стигаме до това, че "гърнето може и да си намери похлупака". На пук на всяко разсъждение :)

На парче отговарям, но това го видях по-подробно сега. Така мислех докато бях по-млада. Сега си давам сметка, че повечето хора мислят доста правилно за очакванията си. Стереотипите не са проблемни - те се създават от нуждите на времето.Привидно може да изглеждат ирелевантни, но са в тон с необходимостта. По късно ще обясня.

Или със сигурност ще си намери подходящия вариант за себе си. Защото ще е в роля. Избирателната способност на вниманието ще го води към търсените партньори. 80 % от жените, които познавам, търсещи осигурен мъж се сдобиха с осигурен мъж и от тях 75 % са щастливи в браковете си (говорим за връзки над 20 години) . И разбира се са положили нужните усилия, за да привлекат подобен партньор - визия, поведение, задоволяване на очакванията му. Ролята е роля. Персоната си върши отлично работата, когато знаем какво искаме. Търкулва се гърнето и си намира похлупака. Сега, ако човек има нереалистични очаквания спрямо собствените си възможности тогава става по-сложно...Например Крокодил - Ален Делон трудно ще хване. Но и това не е невъзможно...Убедих се с времето, че всичко е възможно.

"Целевата програма" не включва само меркантилни визии. Например можеш да отпишеш другия не само защото не се грижи за децата, но им и вреди. Няма как да прецениш кой какъв родител ще е преди брака. Или да започне да играе хазарат (няма нищо меркантилно в това да се разделиш преди да те разорят). Просто няма как да предвидиш рационалните мотиви, които ще е появят за отписването на един човек. Това няма как да стане. Десетката се уцелва в пъти по малко от непредвидимия избор. Времевата графика показва, че колкото и рационални да са хората по време на най-ирационалната част от програмата, влюбването, те обикновено не познават човека до себе си. Освен това както ние, така и партньорът се променя и няма начин да се предвиди лесно в каква посока ще е. Случват се големи изненади. Например партньорът започва да злоупотребява са алкохол с времето. В началото всичко е изглеждало нормално и под контрол. На хартия стои добре, но на практика всеки случай е индивидуален и с индивидуален подход. Според горния пример има хора, които загубват работата си, безработицата започва да им се харесва, другият партньор поема цялата издръжка и в даден момент пасивният започва да злоупотребява със ситуацията. В края на краищата активният може да вземе обратен завой - всеки заслужава втори шанс. Така или иначе любовта и уважението са отминали - любовта се е превърнала в съжаление, а уважението е взело обрат на презрение. Никой нормален човек не може да съществува гдълга в подобна раздвоеност - хем да съжалява, хем да презира. По достойно е да се оттегли. И колкото и да се вглежда в партньора си, няма да открие стойност, която да го задържи. Искам да кажа, че някакви препоръки са добри за връзките, но вършат работа за едно и никаква работа за друго. Дори семеен психолог няма да спаси подобна двойка. Защото пак казвам - ирационалното си отива безвъзвратно от даден момент на връзката. Ако останат някакви частици от него те са само благодариние на това, че рационалната картина си пасва. Тези двойки издържат "докато смъртта ги раздели".

То огромна част от връзките се разпадат и когато най-после видим другия такъв какъвто всъщност е.

+100! За справка Меган и Хари!

Ще се повторя. Ирационалното се изправя пред рационалното. И ако рационалното не отговаря на очакванията ни (на целите, намеренията, оценката, приоритетите), вероятността замъкът да се разпадне е много голяма. "Любовта е любов, но сиренцето е ресурси".

Това също подлежи на времевата графика. Като цяло е вярно, но има много варианти, които не опират до гняв, жажда за мъст и т.н. Обикновено те са присъщи на все още свободните двойки, които имат време да си хабят емоциите за подобни луксове. Когато са отделени много време и ресурс за един партньор, то завръщането му може да е рационална необходимост, а не само себедоказване. - Двойката има деца и те стават приоритет. - Намесени са странични фактори/лица, които имат предимство пред достойнството. Не е задължително да проявим само и единствено егоизъм. - Понякога просто е по-разумно да се избере "познатото зло" защото има добра практическа приложимост. Колкото повече минава времето и се натрупват причини, които могат да налагат едно партньорство да се крепи върху компромиси, толкова по-разнообразни стават мотивите да се приеме "блудното дете" обратно. И те могат да нямат нищо общо с "малък нарцис" или наранена гордост. Замесват се икономически интереси, етични нагласи, съображения с трето/трети лица...Изобщо не е толкова просто да се разделим "културно" когато връзките имат "минало". И сме пределно наясно защо го допускаме обаче в даден момент това е най-правилният избор преди да се вземат окончателните решения. Има един такъв момент във връзките, когато човек се бори за всичко друго, но не само и единствено за себе си, защото не винаги е приоритетен и други ценности са по-важни. Егоизмът се заменя с алтруизъм (гръмко, но описва мотивацията).

С времето този ефект се получава не само от проекция, но и от съвсем реално оценяване в разминаването на целите. Тогава колкото и да гледаме другия и да проявим интерес към него, ако целите/намеренията за живота са различни, връзката ще се разпадне. Другият може да е много ценен сам по себе си, но в една обща връзка освен индивидуалните цели има и "общо планиране". Когато такова липсва, връзката не може да се развива. Това изобщо не зависи от ценността на партньорите. Сами по себе си те може да са много ценни, дори да се оценяват един друг - въпреки това ако те могат да следват едновременно и сътрудничейки си визии, които ги обединяват има следните варианти: - единият партньор да се откаже от своите цели за сметка на другия (лош вариант когато напредничавият партньор прави компромисите) - единият партньор да следва предимно целите на другия (лош вариант когато инициативният партньор убедително налага ирационални цели) - раздяла (може би най-добрият вариант когато разминаването е много голямо) Връзките се крепят не само на вътрешни усещания и любов, защото първоначалният патос не може да се поддържа когато има практически разминавания. В този смисъл идеалната страст не съществува, защото подлежи на времевите графики. Рано или късно връзките се превръщат в целева програма, защото всички са принудени да се погрижат и за оцеляването си. При неудачно изпълнявана целева програма личностните качества променят стойностите си. Оценявани през нея те вече не са същите каквито сме виждали в началото на връзката. Вече не е въпрос на претенции, а на рационално мислене. Любовта е повече ирационална, но намеси ли се рациноалното, тогава картината се променя и или партньорът (м/ж) се вписва в нея, или започва отписването.

Сега ще Ви обясня какво значи нездраво в случая. Когато човек започне да се изкушава прекалено много да се рови където не е много наясно какво ще намери и как ще го разбере. Ако един човек осъзнае, че му е "нездраво любопитството" по-лесно може да си сложи граници и с ръка на сърце да признава - това не го знам, не го разбирам, до тук съм. За мен вече не е проблем да признавам когато не съм наясно с нещо - защото осмислих с времето, че знанието е като море, което постоянно сменя формата на бреговете си. И нищо не е окончателно.

Всяко любопитство към човешката психология е нездраво. Например Вашето любопитство в момента към моя профил също е нездраво.

Вие своя път ли търсите? Че така се притеснихте за етиката, морала, че и в профилите на събеседниците си ровите с цел какво? Да ги унижите?

За компулсивното преяждане говорим и всичките му странични ефекти. Не следите нишката на разговора.

Стига де! Ще вземем да го превърнем това тука в съвсем "искрено и лично". И направо ще ни сложат поредния катинар

За това ви похвалвам. Давайте повече пример на околните Ви в това отношение. Много се прекалява с алкохола, масово. Много уважавам хората, които не пият или пият умерено.

В момента си говорим за компулсивно преяждане. Схващате ли за какво си говорим? Питам - схващате ли? Ако не схващате - върнете се три страници назад и започвайте да си четете за конкретното разстройство.

Не се дръжте инфантилно. Тук темите не са принадлежност на авторите. Тези номера ги прилагайте в други форуми с друг тип участници. Авторството на една тема не Ви дава правото да ръсите глупости из нея, нито да подбирате кой да пише в темата. Подборът се извършва само на ниво познания и крайна инстанция са модераторите. Както имате тема, така може и да ви изчезне темата... А Вашите познания са под критичния минимум, независимо от това, че си позволявате да пускате "нова тема". И освен това прекалявате с гроздето. А ако греша - толкова по-зле ...що се касае за причината на прекаляването...