*abi*

Ако се опише с качества придаващи и същност ще стане лично.

Приемам, че запазваш (позволявам си на ти) дистанция.

Но съм почти убедена, че ако всеки от вас започне да описва науката с този възторг, който тя предизвиква в него, с тази тръпка, която събужда винаги когато се изправи пред ново предизвикателство и пожелае да я "одухотвори", да се вложи емоция темата ще стане доста по-интересна (поне за мен).

Тов е лесно .

Систематизирано знание, обяснено логически и обосновано експериментално. Тов знание може да бъде променяно, но винаги трябва да е обосновано.

Какво значи да придадем човешки качества? Науката е обективна и тм където има субективизъм, знанието и науката престават да бидат такива.

Въпросите са коректно зададени. Не питам "какво е науката", а "какво е за вас науката". Както и как бихте я описали ако трябва да и придадете човешки качества.

Ако не сте в състояние да отговаряте или нямате желание да се впуснете в личната метафора на усета си за науката - просто не го правите и толкова.

Който има желание обаче нека да се включи със свободно съчинение за това какво е науката за него, какво му дава, как би я описал и т.н. Няки са го правили пи това доста успешно:

http://bostonzest.typepad.com/.a/6a00e54fc42bb88834017c3638bbda970b-500wi

и не виждам защо и вие да не можете да се справите влагайки поне малко емоция и чувство в заданието...

Систематизиране, описване, разучаване, систематизиране на мислите, идеите да гениалните от Бога дарени личности от страна на грамотни но по-малко даровити хора....

прекалено общо и не до там лично

хайде още по-субективно, става ли?

ПС. Бързо ще стане ясно, че всъщност не е никак лесно ...

Каква ли ще да е тази "атеистична гледна точка"...

Какво е за вас науката?

Въпросът е към всички.

Подвъпрос: ако трябваше да и придадете човешки качества - какви биха били те? Опишете науката.

Безспорно съм съгласна с теб.

В действителност трябва да се връщаме все по назад и по назад във времето отнемайки рел. добавки (религията е градивен процес) в някакъв момент по някаква причина/природна особеност е сформиран този възглед. Интересното е какво всъщност го е "отключило". За всеки случай не е външен логически анализ, а вътрешен - себепоставяне във времето и пространството с оглед на личната/вътрешната нужда. Мисля, че предимство има...егоизма ))), а останалото е само "оправданието" за него. Дори антропния принцип своего рода е егоистично съждение за мястото на разума във Вселената.

И в силния, и в слабия антропен принцип Вселената поражда разума (силният е по-интересен за темата ни). В големите монотеистични религии обаче Разумът е самото Начало. Предхожда Вселената. Това отива в съвсем други рамки на съждение. От тук и разликата между атеисти и вярващи (поне в Западния, ок, монотеистичния свят) в подхода за аналитичното изучаване.

Както и да е. Няма да обсъждам антропния принцип на този етап. Мисля, че може да се поднови тази тема:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9906, но тук с нужната цел. Може би по-късно ще го направя ако съм в настроение.

Има една категория растения, ентеогенните - наименованието обяснява какво причиняват

Най известното от ентеогенните сигурно е аиахуаската на ам. индианци (http://en.wikipedia.org/wiki/Ayahuasca). Най общо казано, продуктите на тази категория причиняват общение с Божественото, религиозно чувство, усещане за свещенно, за сакралност и божествено присъствие в света и т.н. Нямам представа дали хармалата или сирийската трева е позната в България, дали си има име на български и т.н. На английски е хармала или syrian rue. (http://en.wikipedia.org/wiki/Peganum_harmala). Мисълта ми е, това е близкоизточно растение, употребата на което предизвиква вяра и чувство за общение с Бог, религиозен опит. Близкият Изток е особено място по отношение на религиите и човешката вяра - там са се зародили и там са свещенните места на поне три световни религии. Чудя се в основата на колко от тях е хармалата. За една от трите - няма да казвам коя - знам със сигурност - че употребата на хармала при определени събития и практики е задължителна, тя е една - немного известна част от инструментариума на тази религиия, и не е за чудене, щом вкарва в религиозно състояние. На база на горното, мисля, че вярата се предопределя от биохимията на мозъка ни, както и рабзбирането ни за Г-д. Атеист да вземе хармала е като болен да вземе хапче - биохимията му временно се нормализира. Механизмите на действие на хармалата са горе долу ясни, както е ясно и това, че, колкото и да е странно, към религиозното ни чувство имат отношение и група гени - вж. тук - http://en.wikipedia.org/wiki/God_gene - и по специално SLC18A2, който произвежда един конкретен протеин, vesicular monoamine transporter 2 (VMAT2) . Оттам нататък някой да обяснява защо вярва, а друг да обяснява защо не вярва, ми се вижда безсмисленои ми се стува, че и тези неща са предопределени от биохимията ни. Оттам нататък да обясняваш на атеист какво е вяра и религия е точно толкова безсмислено, колкото да обясняваш на далтонист какво е цвят. За щастие атеистите са пълно малцинство, нещо от порядъка 1 на няколко хиляди; останалите *вярват*, че са атеисти, но всъщност не са. Естественото религиозно чувство се намира почти у всеки човек и е част от природата ни, от човешката ни природа. А защо е така, не знам.

1. Вярата се проявява съвсем внезапно (или е методично вменявана) при по значителния брой хора, които не употребяват никакви вещества, а има и атеисти употребяващи вещества...поне за мен тази версия не обяснява проблема, може би е част от него, но не и негов отговор.

2. В такъв случай тези гени и по-конкретно протеинът са отговорни за поне една психическа особеност, която води до вярване в Институцията.

Аз обаче смятам, че разковничето е в теорията на Фройд за предедиповия и Едиповия комплекс водещ до инцестната зависимост и дори симбиоза (отличен пример за инцестна симбиоза са споменатите племена самоотждествящи се с Бог)

На руски тук:

http://gendocs.ru/v35218/%D1%8D%D1%80%D0%B8%D1%85_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BC._%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0?page=4

Може да се потърси и на други удобни за вас езици в Мрежата - Душата на Човека, Ерих Фром.

Най-краткото и все пак доста изчерпателно представяне на базата върху, която обмислям проблема.

Струва си да си направите труда и да прочетете и цялата книга, но задължително цитирана част от нея.

Много вярно е изведено, че човек има три вида живот - обществен, личен и таен (вкл. ще допълня - и таен за самия него в тайния живот). В случая искаме отговор от тайния живот, въпреки че всеки неминуемо ще даде отговор само от личния си живот и то по преценка до колко да го направи обществено достояние във публичен форум. А в действителност отговорът се крие в тайния от самите ни нас вътрешен живот, който често не е достояние на нас самите. Или ще цитирам Фром от частта която приведох с линк тук:

"Има обаче един проблем, който се крие в разминаването между съзнателното възприемане и безсъзнателната действителност. Ако един мъж си спомня или си представя сексуални желания по отношение на майка си, той се сблъсква със съпротива (на признанието пред себе си - бел.аби), но тъй като познава природата на сексуалното желание, то само обектът на неговото желание е онова, което отказва да приеме. Съвсем различно е положението със симбиотичната фиксация, за която тук става дума - желанието да бъдеш обичан като малко дете, изцяло изгубвайки своята независимост, да станеш отново "кърмаче" ии дори да се върнеш в "майчината утроба"; всичко това са все желания, които по никой начин не се покриват от думите "любов", "зависимост" и дори "сексуална фиксация". Всички те бледнеят пред силата на онова изживяване, което изразяват.

....Думите, които използваме тук, много затрудняват достигането до безсъзнателното изживяване и за това хората често говорят за своята зависимост и своя страх без всъщност да знаят за какво говорят (или без да могат обективно да го изразят - бел.аби). Езикът, който е адекватен за описването на истинското изживяване е езикът на символите и сънищата в митологията и религията...."

Ето защо мисля, че отговорът се крие в качествата/символите, които се приписват на Бог/Богинята. Той/Тя е "идеалната майка" - безвременен, дълговечен, всемогъщ, всесилен, рвнив, властимащ, любящ, нероден-безсмъртен, справедлив, неподлежащ на оспорване, приемащ, даващ и т.н.

Цялата рел.история на вярванията е изтъкана от инцестната връзка дори симбиоза (отждествявянето-единението). Но как и защо се е породила в тази си форма в човешкия вид - за мен е пълна загадка. До колко можем да говорим за такава връзка при другите живи видове? Можем! Впрост е само да се концентрираме правилно върху темата, да избягаме от рутината и да подоходим наистина сериозно към проблема, защото смятам, че отговорите даване до сега (изобщо) са не само незадоволителни, но често и "плитки". А голям брой изследователи са ни дали ключови нишки за проучвания и разсъждения. Има причина/смисъл/нужда да вярваме - впросът е коя е тя (или кои са те, причините).

Да не говорим какво ли ще стане ако се опитаме да ги отстраним защото, цитирам:

"Най-дълбокото равнище а фиксация върху майката е това на "нцестната симбиоза". Какво се има предвид под "симбиоза"? Има различни степени на симбиоза, но всички е притежават един общ елемент: симбиотично обвързаният е неделима част от "домакина", към който е привързан. Той не може да живее без този човек* и ако връзката бъде застрашена, се чувства изключително тревожен и уплашен. При близките до шизофрения пациенти, раздялата може да доведе до внезапен шизофреничен срив."

*Ако прочетете цитирания от мен линк, няма да ви стане трудно да направите връзката между инцестната зависимост и нуждата от появата на един Бого-човек, човек или Бог!? в плът и кръв и неговата обожвана майка от преди 2000 години. Няма да ви е трудно да изтълкувате в нова светлина и куп други добре познати ви връзки

Има една категория растения, ентеогенните - наименованието обяснява какво причиняват

Най известното от ентеогенните сигурно е аиахуаската на ам. индианци (http://en.wikipedia.org/wiki/Ayahuasca). Най общо казано, продуктите на тази категория причиняват общение с Божественото, религиозно чувство, усещане за свещенно, за сакралност и божествено присъствие в света и т.н. Нямам представа дали хармалата или сирийската трева е позната в България, дали си има име на български и т.н. На английски е хармала или syrian rue. (http://en.wikipedia.org/wiki/Peganum_harmala). Мисълта ми е, това е близкоизточно растение, употребата на което предизвиква вяра и чувство за общение с Бог, религиозен опит. Близкият Изток е особено място по отношение на религиите и човешката вяра - там са се зародили и там са свещенните места на поне три световни религии. Чудя се в основата на колко от тях е хармалата. За една от трите - няма да казвам коя - знам със сигурност - че употребата на хармала при определени събития и практики е задължителна, тя е една - немного известна част от инструментариума на тази религиия, и не е за чудене, щом вкарва в религиозно състояние. На база на горното, мисля, че вярата се предопределя от биохимията на мозъка ни, както и рабзбирането ни за Г-д. Атеист да вземе хармала е като болен да вземе хапче - биохимията му временно се нормализира. Механизмите на действие на хармалата са горе долу ясни, както е ясно и това, че, колкото и да е странно, към религиозното ни чувство имат отношение и група гени - вж. тук - http://en.wikipedia.org/wiki/God_gene - и по специално SLC18A2, който произвежда един конкретен протеин, vesicular monoamine transporter 2 (VMAT2) . Оттам нататък някой да обяснява защо вярва, а друг да обяснява защо не вярва, ми се вижда безсмисленои ми се стува, че и тези неща са предопределени от биохимията ни. Оттам нататък да обясняваш на атеист какво е вяра и религия е точно толкова безсмислено, колкото да обясняваш на далтонист какво е цвят. За щастие атеистите са пълно малцинство, нещо от порядъка 1 на няколко хиляди; останалите *вярват*, че са атеисти, но всъщност не са. Естественото религиозно чувство се намира почти у всеки човек и е част от природата ни, от човешката ни природа. А защо е така, не знам.

1. Вярата се проявява съвсем внезапно (или е методично вменявана) при по значителния брой хора, които не употребяват никакви вещества, а има и атеисти употребяващи вещества...поне за мен тази версия не обяснява проблема, може би е част от него, но не и негов отговор.

2. В такъв случай тези гени и по-конкретно протеинът са отговорни за поне една психическа особеност, която води до вярване в Институцията.

Аз обаче смятам, че разковничето е в теорията на Фройд за предедиповия и Едиповия комплекс водещ до инцестната зависимост и дори симбиоза (отличен пример за инцестна симбиоза са споменатите племена самоотждествящи се с Бог)

На руски тук:

http://gendocs.ru/v35218/%D1%8D%D1%80%D0%B8%D1%85_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BC._%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0?page=4

Може да се потърси и на други удобни за вас езици в Мрежата - Душата на Човека, Ерих Фром.

Най-краткото и все пак доста изчерпателно представяне на базата върху, която обмислям проблема.

Струва си да си направите труда и да прочетете и цялата книга, но задължително цитирана част от нея.

Много вярно е изведено, че човек има три вида живот - обществен, личен и таен (вкл. ще допълня - и таен за самия него в тайния живот). В случая искаме отговор от тайния живот, въпреки че всеки неминуемо ще даде отговор само от личния си живот и то по преценка до колко да го направи обществено достояние във публичен форум. А в действителност отговорът се крие в тайния от самите ни нас вътрешен живот, който често не е достояние на нас самите. Или ще цитирам Фром от частта която приведох с линк тук:

"Има обаче един проблем, който се крие в разминаването между съзнателното възприемане и безсъзнателната действителност. Ако един мъж си спомня или си представя сексуални желания по отношение на майка си, той се сблъсква със съпротива (на признанието пред себе си - бел.аби), но тъй като познава природата на сексуалното желание, то само обектът на неговото желание е онова, което отказва да приеме. Съвсем различно е положението със симбиотичната фиксация, за която тук става дума - желанието да бъдеш обичан като малко дете, изцяло изгубвайки своята независимост, да станеш отново "кърмаче" ии дори да се върнеш в "майчината утроба"; всичко това са все желания, които по никой начин не се покриват от думите "любов", "зависимост" и дори "сексуална фиксация". Всички те бледнеят пред силата на онова изживяване, което изразяват.

....Думите, които използваме тук

Това за клетките звучи доста в разрез с биологията.

Според мен, най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за съществуването на Бог е атропния принцип.

И аз мисля, че най-общо детерминистичността на Вселената няма значение за съществуването на Бог.

Детерминистичността би могла да е от значение обаче в друг смисъл - за възможността да се случват и да се наблюдават чудеса.

Според мен не е от значение за тази тема - така както мисля, че се опитва да я постави авторът и. Извеждането на антропния принцип е "вторичен продукт".

Първоначалните вярвания са били толкова далеч от осмислянето на формулировки като антропния принцип, колкото ние сме далеч от слънцето...За да се стигне до подобни логически заключения е необходима база от познания (термини като еволюция, Вселена, разумен живот и т.н.), които не са присъствали в изначалните "верски прозрения".

Ако темата е за "причината", не виждам смисъл да намесваме в нея антропния принцип.

Причината сама по-себе си е някъде там в миналото, в дуалистичната нагласа "его" и светът извън мен, осъзнаване и интерпретация на случващото се около "мен" и т.н. И това е валидно и днес. Според мен е част от природата на разумното същество - човек, но коя и каква е "причината" да се случва отново и отново е въпрос на още и още проучвания.

Иначе да - права си. И аз мисля, че най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за самото съществуване на Бог е антропният принцип.

Идеята ми за темата не беше за това защо хората вярват или не вярват. Темата беше за личните причини поради които всеки един от нас вярва или не вярва. Това, че ни е вродено няма как да е вярно, поне не универсално вярно. Все пак има хора които от атеисти стават вярващи и от вярващи стават атеисти. Също така психиката е нещо което не е постояно от рождение на до гроб, развива се, променя се...Разбира се, вярата или липсата и може да е константа.

Но за да стане малко по-ясно какво очаквах от темата, нека да си променя въпроса малко. Ти си вярващ и смяташ, че това е вродено свойство на психиката ти. Добре нека е вродено. Ако можем да върнем времето до рождения ти ден, и всичко да започно от начало (за теб), и имаш възможност сега да направиш избор да бъдеш вярващ или не. Какъв избор би направил и защо? Предполагам, че би избрал пак да си вярващ. И въпроса ми е каква е причинта?

Да го кажа още веднъж. Ако имахте избор бихте ли си променили вярата/невярата, и по каква причина.

Мисля, че нито както беше поставен преди, нито както е поставен сега въпросът ти може да има еднозначен отговор по ред причини.

Една от тях е, че за да се даде наистина верният отговор (сам за себе си) всеки трябва да се самонализира, а представата ни за самите себе си най-често не е обективна. Ще се опитам да онагледя това, което имам предвид доколкото ми е възможно, а нека и да е ...забавно (нещо като дините и черешките отстоящи на километри в астрономията)

Ако приемем че психиката е Меню от три ястия и част от психиката на вярващите в бог е Пилешка супа (за случая приемаме, че именно "пилешката супа" е виновната в менюто), то при всеки съставките на супата са различни и като количество, и като ...качество. Ако заменим продуктите с 4-те основни форми на страх, с 3-те основни форми на Синдромите на развитие или личен упадък (да речем, че именно те са причините да се вярва в Бог) при всеки от вярващите количеството и качеството ще са различни, но супата ще си остане...пилешка.

Същите съставки ще ги има и в супата на атеистите, само дето там балансът е такъв, че се поражда вкус - атеизъм. Напълно възможно е при вярващите да има подправка или съставка, която при атеистите или да липсва или да я има (това все още не го знаем, въпрос на догадки е), която да прави разликата "вярвам" не "вярвам" (примерно супата е застроена или не е застроена с яйце). Или обобщено:

1. Предпоставките (продуктите) при всички хора са едни същи - едни и същи страхове, едни и същи вродени характеристики, една и съща изходна база симптоми/синдроми и т.н., но въпросът е само в баланса, качеството и количеството

2. При едните или "липсва", или "присъства" нещо, което дава разликата - което не съм склонна да го приема на този етап - съмнявам се, че някои личности са оперирани от "съставка в супата"...и все пак?

Съответно психиката не може да не се разглежда като комплексна и в случая на атеизъм и рел.вярване, но какво формира възгледа е въпрос на лично проучване (самоанализ), което субективно е невъзможно да бъде направено.

Защо е невъзможно? Посочих малка част от фомиращите психиката причини:

1. Страхът от себеотдаването, преживяван като загуба-на-Аза и зависимост - шизоидна личност

2. Страхът от ставането-самия-себе-си, преживяван като незащитеност и изолиране - депресивна личност

3. Страхът от промяната, преживяван като преходност и несигурност - натраплива личност 4. Страхът от необходимостта, преживяван като окончателност и несвобода - хистерична личност

синдром на растежа (позитивно развитие) - биофилия (любов към живота), алтруизъм/любов към света-хората-природата, независимост/свобода

нормалност - когато имаме "баланс" между синдромите на упадък и растеж

синдром на упадъка (негативно развитие) - некрофилия (юбов към смъртта/разрухата), нарцисизъм, инцестна симбиоза/фиксация към майката

При всеки човек степените на страх и зависимост/синдроми са различни. До колко ще се самоанализира някой дори само в такъв план е изцяло субективно, дълбоко лично, абсолютна изповед, а за някои индивиди самоанализирането без нужната подготовка е дори опасно (често е по-добре да не си признаваме пред себе си, без правилната помощ, доколко сме подвластни на горните).

Нека дам за пример себе си, защото съм подготвена за самоанализ, практикувам го и знам къде да спра ако се наложи. Имам и четирите форми на страх в една или друга степен. Имам и различни "нива" от симптоматиката на растежа и упадъка, като залитам и в едната и в другата посока според обстоятелствата но нивата се запазват. Подвластна съм на инцестната симбиоза достатъчно, за да вляза в категорията на вярващите ( за сега дълбоко подозирам, че именно тя е основният продукт на ястието Религиозност, пилето в "пилешката супа").

Ако приемем теорията ми, че именно инцестната симбиоза е виновникът за религиозната ни настройка, то тя трябва в същата степен да влияе и на останалите вярващи, както е подсилвана и от външните фактори при тях - убеждавани са в инцестна симбиоза към рел.институция/Бог. Зависимостта е станала почти непреодолима.

В такъв случай "изборът", за който говориш е въпрос на психическо оцеляване предвид степента и естеството на зависимостта. Той не може да се направи току така - избирам си, тралала. Напротив. "Изборът" е бавен процес, формиран и от останалите "продукти", които посочих, от вътрешни и външни влияния, от формиран светоглед, толкова чувствителен при някои хора, че ако "изведнъж" се "докаже", че няма Бог доста хора буквално ще полудеят, защото ще ескалира патология, която е по-добре да си стои там където е понеже именно чрез рел.вярване се регулира/потиска.

При всички положения имаме някаква нужда да вярваме и в Бог иначе отдавна щеше да е елиминирана. Но на какво се дължи тя, защо е толкова силна и мащабна е само в сферата на предположеният за сега. За всеки случай трябва да се има предвид, че много хора я търсят. Поради, което в някакъв момент получават "внезапно откровение" (изследвала съм до някъде такива случаи), за което твърдят, че е "вид осъзнаване на Божественото присъствие". За мен това говори, че "нещо" им е липсвало за да балансират за себе си вкуса на ястието в Менюто. След получаването на "откровението" е почти невъзможно (според мен направо е невъзможно) да се приеме другата позиция - атеизъм.

Точно обратното важи за много от атеистите! Те прекъсват инцестната зависимост/фиксацията към майката, в случая заместена от фиксацията към религиозната институция, защото тя или не им е необходима!? или е "в повече" в супата (заменят я с друг метафоричен образ на майката - клан, род, партия, държава и т.н.)

Приключвам - дадох само пример как биха могли да стоят нещата. Не твърдя, че изложеното е вярно, но се надявам, че донякъде илюстрира как евентуално протичат част от процесите. Исках да подчертая, че това което искаш да ти се отговори е практически невъзможно на този етап - никой сам за себе си не може да каже една аргументирана причина да вярва в Бог, защото имаме комплекс от причини водещи до такава нагласа. Мисля, че всеки от вярващите в тази тема обаче би се съгласил с "причината", която ще изтъкна сега, а тя е "Чувствам се добре с (присъствието на вярата) Бог в живота ми" - типичен израз на формирането на "усещане за Божие присъствие". Алегорията в този отговор сама по себе си дава насоките. Сам по себе си дори не е правилно структуриран защото води до въпроси без емпиричен отговор:

- как присъства?

- къде присъства?

- присъства ли?

. защо в "живота ми"?

и т.н.

Само, че ако продължиш да задаваш въпроса за "причината" ще чуваш именно такива отговори, които ще ти изглеждат лишени от всякаква логика защото за сега "причината" не подлежи на словесно описание. Изключително трудно е да се описва "вътрешния" емоционален/чувствен живот на индивида, особено ако трябва да го прави ...самият той. Външният наблюдател за сега (богатство на езика, езикова култура, чистота и индивидуалност на понятията) може само да чете между редовете.

Аз не мога да разбера защо повечето от атеистите изпитват, а често и демонстрират, някаква тъпа гордост от това, че са атеисти - тоест, от това, че вярват в "съвършеното" безсмислие на всичко, включително и на собствения си живот. Според мен е много по... ами да кажем: по-човешко да се вярва в нещо, което може и да е само една велика илюзия...

Защото не осъзнават/не анализират степента на ицестната си симбиоза и не вникват в това с какво точно са я заменили за себе си (убедена съм, че ако започнат да си "признават" това-онова ще открием за всеки институцията, която им дава нужното, за да се "чувстват добре"). При всички случаи има или замяна или тя не определящата за психическото им оцеляване.

И понеже знаем, че изключително малък брой хора са наистина "свободни" (в психологическия смисъл на понятието "свобода"), а самата психическа свобода е дори вид утопия за Човека изобщо, то определено и повечето атеисти си имат своите инцестни кусурчета.

Темата е много дълга.

Или е чудо или не е.

Това какво общо има. Става дума за това, че аз не разбирам как може да се съчетава вяра в Бог и физика. Например, ако бог може да накара дадено тяло да се движи със скорост по-голяма от тази на светлината, то това е край на физиката. Не защото теорията ни е грешна, а за това че не може да има теория, след като Бог може да се намеси, т.е. принципно е невъзможно да се опознава света. Ако бог може, дори само принципно, да прави такива неща то тогава никаква физика не е възможна. Единственият вариант е Бог да не може по никакъв начин да се намесва в тази вселена. Но тогава той става само абстрактна идея.

п.п. Забравих да добавя. Ако за дадено чудо имаш атеистично обяснение т.е. обяснение, което не се опира на свръхстествени неща т.е. показващо че няма нищо чудновато в чудото, а само непознато, то тогава какво чудо е това чудо!

Не съвсем. Има вариант, в който са съвместими. И официалните тълкувания се крепят именно на този вариант.

Аз пък не виждам нищо повече от баналното което се случва в подобни теми. Това не е сериозна тема за Психологията на атеиста, а раздумка на мегдана. И жалките опити, които са правени темата да влезе що годе в руслото на научното се провалят от акитвен спам от всякакъв вид.

Жалко. Можеше да излезе далеч по-добро нещо от това което се е получило.

Форумът се е добър. Тъкмо стигнахме до интересни въпроси за евангелията и ранното християнство . Всеки си има някакви идеологически пристрастия , но заедно с това има глава да разсъждава, а някои имат и повечко знания за религията. Така че с помощта на известните християнски добродетели бихме могли да продължим дискусията в конструктивен дух.

Не мога да не те подкрепя за последното.

Никой не ви пречи да вярвате в каквото си искате. Въпроса е, че когато се опре до аргументи основния ви довод е срещу личността. Вместо да използват силата на убеждението вярващите фанатици (без разлика в религията) пребягват до убеждаването чрез сила.

„Вярвай, или ще те убия!" - ето го основния довод на вярващия човек. Това не е довод на някакви разумни основания, а императив наложен от позицията на силата. Императив, който не оставя място за избор.

Прощавай,

но не е редно да ми приписваш подобни лозунги като „Вярвай, или ще те убия!". Моята религия твърди, че ако не вярваш се "убиваш" сам. Съответно намеса ми е абсолютно излишна (имаме си Бог който ще свърши работата вместо "нас" ) , да не говорим, че с прозелитизъм не се занимаваме (навремето се скарахме жестоко с едно "наше" момче, което реши да прави такива глупости защото беше ясно, че ще ни навлече страхотни бели). Трябва сам да ни се помолиш и то поне три-четири пъти за да те допуснем до "нас". А съответно ще направим каквото ни е по силите за да те разколебаем.

Кавичките са за екзотика на двусмислието.

Има и един юдаист в мое лице, така че ако не друго групата е доволно разнородна

Искам да добавя нещо по въпроса. В цитираната тема е поместено и сведението от Талмуда.

В Талмуда се намира едно сведение за живота на Иисус Христос, което
притежава огромна историческа ценност. Дори само то би било достатъчно,
за да се установи както безспорното историческо съществуване на Иисус
Христос, така и достоверността на образа Му, който ни се разкрива в
евангелията. В споменатото място Иисус се нарича със Собственото Си име,
като към него се добавя презимето "Назарянин" – Иешуа Ханоцери. Това
място гласи дословно:
"В навечерието на празника Пасха Иисус
Назарянин беше повесен. Преди това четиридесет дни вървеше пред него
глашатай, казвайки,че Иисус от Назарет ще бъде убит с камъни, защото се е
занимавал с магьосничество, съблазнявал Израиля и отпаднал от правата
вяра; който може да каже нещо за неговото оправдание, нека дойде и го
каже. Тъй като не бе представено нищо за негово оправдание, той беше
повесен в навечерието на празника Пасха." [Der Babylonische Talmud,
Synhedrin. Fol. 43 a. Herausg von Lazarus Goldschmidt. Berlin und Vien
1925, Bd. VІІ. S. 181.]

Независимо, че Вавилонският Талмуд е оформен окончателно около 500 от н.е., той се предава устно в продължение на вековете. Имаме две гледни точки по въпроса. Първата е, че Исус е споменат за да се омаловажи ролята му, като противопоставяне на юдаизма срещу настъпващото християнство. Втората е, че юдеите съвестно са записали и таи част от устното предание с риск да потвърдят историческата личност.

Аз съм по-склонна да приема втората версия. Юдаизмът изключително цени Преданието, както и Тората (Петокнижието). Принципът е да не се отменя или добавя, нито да се променя каквото и да било. Достатъчно древен е,произлиза от Тора, съответно ако Исус е останал в Устното предание, те не са имали правото да отнемат сведението за него.

@ Шпага

Аз правя заключенията си на база на доказателствата, които имам. Затова съм категорична. Ако някой желае да ми промени мнението, че е имало Исус, ще трябва да докаже, че това е така, а не просто да го твърди. Защото поправи ме, ако греша, но и ти не си брала гъби с Пилат, че да реша, че си Очевидец на Исус, нали?

Имате си тема по въпроса.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8287&page=2

В нея доста е написано, няма нужда от добавяне, а моето становище предвид историческата и политическата обстановка в Юдея, както и появата на няколко кандидата за Месия в този период ме водят до извода, че Исус е бил историческа личност. Освен това последвалото развитие на самия юдаизъм и безспорното премълчаване и дистанция от сектата също ме навеждат на утвърдителна позиция. Темата е доста обширна, но определено мисля, че е несериозно да се твърди, че не е съществувал. Имаме един довод на логиката - юдаизмът не отрича никога активно съществуването му. Реално би имал голям интерес от това. Но напротив, юдаизмът не само, че дълго време мълчи по въпроса, но прави и някои контразаемки, потвърждаващи личност с влиянието на Исус. Ако история подобна на описаната в Евангелията не се бе случила, личност с подобна харизма не бе следвана като кандидат-Месия, то диаспората щеше да се противопостави на истинността и. Въпреки това диаспората мълчи (не се замесва), по-скоро се разграничава по един или друг повод.

С положителност е имало и други сведения освен познатите ни днес за да не се стигне до пълното отричане на разпятието от юдаизма. Имаме и сведението от Вавилонския Талмуд.

Със сигурност в някои научни сфери има табута. По ред обясними причини. Но определено не съм съгласна за физиката. Напротив. Мисля, че Физиката е науката на хилядолетието що се касае до счупването на табутата и закостенялостта.

5. Природата няма цели. Еволюцията не се стреми към някакви резултати.

Зависи какво се разбира под цели и как би била възприета една такава констатация от масовия читател.

Ако поддържането на живота и ефективното му оцеляване не са "целенасочен процес", то се налага да замълча. Човекът като продукт на Природата обаче не само, че има цели, но определено се стреми и към резултати Извън Природата ли е Човекът? Естественият подбор не е ли резултат?

„Научните възгледи“ имат голямо влияние поради успеха в много научни
области. Науката влияе на нашия живот чрез технологиите и съвременната
медицина. Интелектуалният свят е преобразен от огромни научни
постижения, обхващащи материалния свят от елементарните частици до
милиардите галактики в разширяващата се Вселена.

И все пак – във второто десетилетие на XXI век, когато науката и
техниката са в пика си, жънат световен триумф и признание на научните
достижения, науката отвътре се раздира от неочаквани проблеми. Повечето
учени са сигурни в близкото решаване на тези противоречия с помощта на
по-нататъшни изследвания и експерименти. Но други, включително и авторът
на тази статия, смятат тези противоречия за признаци на дълбок недъг.

За столетия науката е обрасла с предположения, които с годините са се
затвърдили и са станали догми. Без тях науката би била по-добра –
по-свободна, по-интересна и дори по-забавна.

Най-голямата научна заблуда от всички е, че науката вече знае
отговорите. Някои детайли все още се нуждаят от решение, но по принцип
фундаменталните въпроси вече са изгладени.

Съвременната наука лежи върху схващането, че всичко в нашия свят е
материално. Че цялата реалност се състои изключително от материя,
подчиняваща се на физични и химични закони. Съзнанието се разглежда като
продукт на физико-химическата дейност на мозъка. Материята е
безсъзнателна.

Еволюцията е безцелна. Бог съществува единствено във вид на идея в
човешките умове и следователно – само в човешките глави. Тази гледна
точка е много разпространена не защото нейните привърженици подхождат
към нея критично. По-скоро обратното. Науката трябва да се отърси от
догмите. Тя ще стане съвсем различна, ако се отърве от сковаващите я
предубеждения.

Научното кредо

Тук са изредени научните предубеждения, които учените възприемат безусловно.

1. Механизация. Например, кучетата – по-скоро комплексни механизми,
отколкото живи същества, преследващи свои цели. Дори хората са машини,
роботи с мозък в ролята на генетично програмиран компютър.

2. Цялата материя е безсъзнателна. Нейната структура не е жива, не е
субективна и няма гледна точка. Човешкото съзнание е илюзия,
произвеждана от материята на мозъка.

3. Общият обем материя и енергия винаги е еднакъв (изключение – Големият
взрив, когато материята и енергията внезапно се появили от
сингулярност).

4. Законите на природата са неизменни. Те са такива, каквито са били и по-рано. Такива ще останат и в бъдеще.

5. Природата няма цели. Еволюцията не се стреми към някакви резултати.

6. Биологичната наследственост е материална, неин носител е генетичният материал от ДНК и прочие материални структури.

7. Разумът е ограничен от черепната кутия и се явява продукт на
активността на мозъка. Когато гледаме дърво, неговото изображение се
появява не някъде отвън, а вътре в мозъка.

8. Спомените се съхраняват в материални хранилища и със смъртта изчезват.

9. Необясними феномени от рода на телепатията са илюзорни.

10. Механичната медицина е единствената, която има ефект.

Заедно тези твърдения съставят философията и идеологията на
материализма, централна идея на който се явява първичността на
материята, а не на съзнанието. Това обучение преобладава от средата на
XIX век и до днес се приема като истина.

Във всекидневния живот материализмът е станал начин на живот, посветен
изключително на материални интереси – стремеж към натрупване на
имущество, богатство и разкош.

Кризата на научния свят

Повече от 200 години материалистите обещават, че науката ще обясни
всички термини във физиката и химията. Науката ще докаже, че живите
организми са сложни машини, умът е продукт на дейността на мозъка, а
природата е безцелна. Философът Карл Попър нарича тази позиция
„обещаният материализъм”, защото става дума за обещани от науката
открития, които още не са направени. Независимо от всички постижения на
науката и техниката материализмът сега стои пред криза, която е била
немислима през ХХ век.

Проблемите за първичността на материята или съзнанието досега не са
решени. Открити са много детайли, уредите за сканиране на мозъка са се
издигнали на качествено ново ниво. Но досега няма преки доказателства,
че животът и съзнанието може да се обяснят изключително с физически и
химически процеси.

Философът Дейвид Чалмърс излага своята идея за субективната реалност,
като я нарича „труден проблем на съзнанието”. Трудността се състои в
това, че тя отхвърля механичната терминология. Дори ако материализмът
обяснява реакцията на очите и мозъка на червения цвят, „усещането за
червено” не се обяснява никак.

В очите на биолозите и психолозите ролята на материализма пада. Ще
спасят ли физиците ситуацията? Някои привърженици на материализма
наричат себе си физикалисти, подчертавайки надеждите си за успех на
съвременната физика. Но степента на доверие към физикалистите се
намалява от самата физика поради някои причини.

Първо, много физици настояват, че принципите на квантовата механика
не могат да бъдат формулирани, без да се вземе предвид разумът на
наблюдателя. Те твърдят, че съзнанието не може да бъде сведено към
физиката, доколкото физиката определя съзнанието на физиците.

Второ, най-амбициозните физични теории, такива като теорията на
струните и М-теорията, предполагащи наличието на десет или единайсет
измерения, извеждат науката в съвършено неизследвани територии. Странно,
но Стивън Хокинг в книгата си „Великият дизайн” твърди: „Никой не знае
кой стои зад буквата „М” (става дума за М-теорията).” Това може да е и
„Господарят”, и „Чудо”, и „Тайна” (англ. Master, Miracle, Mystery). Към
това, което Хокинг нарича „моделнозависим реализъм”, може бъдат
приложени различни теории в различни ситуации. „Всяка теория може да
подразбира своята версия за реалност, но според моделнозависимия
реализъм това е приемливо, докато се съгласува с предсказанията на тези
теории.”

Теорията на струните и М-теорията все още не могат да се проверят
експериментално, така че тяхната ефективност засега се потвърждава от
съседни теории много повече, отколкото от експерименти. Тези теории също
потвърждават наличието на безкрайно количество паралелни вселени, които
никой никога не е виждал.

Трето, с началото на новото столетие стана ясно, че известните
материя и енергия са само 4% от Вселената. Останалото се състои от тъмна
материя и тъмна енергия. 96% от физическата реалност в пряк смисъл са
невидими.

Четвърто, Космологичният принцип твърди, че ние виждаме Вселената
такава изключително поради това, че именно в такава вселена може да
възникне човекът. Тук се поставят под съмнение фактите, отнасящи се до
Големия взрив.

Определил ли е Божият замисъл всички закони и константи в самото
начало? За да избегнат намесата на Бога Създател, най-отявлените
космолози предпочитат да смятат, че нашата Вселена е един от множество
варианти, всеки със свои закони и константи. Което се споделя и от
М-теорията. И че ние съществуваме в свят, който просто ни подхожда.

Материализмът предполага просто виждане на света през миналото
столетие, но науката на XXI век отдавна е изоставила всичко това.
Обещанията на материализма не бяха изпълнени и неговите „активи” се
обезцениха от научната хиперинфлация.

Науката съдържа догми, станали табута. Тези вярвания защитават цитаделата на науката, но пречат да се мисли открито.

http://megavselena.com/dogmite-na-savremennata-nauka/
 

Споделяте ли частта "Научно кредо"?

(Ако темата вече е обсъждана се извинявам за недоглеждането и може да бъде изтрита)

Защо реши, че казвам "чао"? Спирам обсъждане в този аспект. Ако има нещо, по натам което да ми привлече вниманието ще продължа с него.

Аби не си ме разбрала за клиничната психология. Беше пример за това, че трябва да се използват прилагателни за да се уточни, а не пример за наука. Клиничната психология не е наука. Въобще критерият за наука е моделите да правят предвиждания, които да могат да бъдат проверявани(поне принципно) и да могат евентуално да бъдат опровергавани. Не разбирам обаче защо реагираш толкова емоцинално. Няма нищо лошо в това дадена дисциплина да не бъде наука.

Говорим на различни езици. Например е излишно в повечето случаи да казваме през призмата на кой дял от дадена дисциплина сме преценили, че можем (в състояние сме) да разглеждаме даден проблем. Първо ще товарим отговорите си, второ предполага се, че хората наоколо имат интелигентността да зацепят за посоката на проблема и трето това е форум. Изобщо не е задължително да правим научни разработки, за които на всичкото отгоре не се плаща. А форумите (поне според мен) предполагат обсъждането на позиции, гледни точки, дори напълно радикални или алтернативни становища, докато официалните публикации можем да си ги четем и сами.

Няма да споря Психологията наука ли е или не. Няма да споря дори Теологията наука ли е или не (просто се счита, че трябва да сте наясно, че богословието е учение). Намирам, че тази посока на разговора е проява на парвенющина. И да, ставам много емоционална, когато някой започне да ми губи времето (и клубно време) с такива глупости (50% от този форум с претенции за научен е пълен с какви ли не излишни излияния, пререкания, спам и мерене на мозъчни мускули, както и предълги обяснения коя тема къде да се вмъкнела - следя го от три години). Да приемем, че ме е яд на мен самата когато се опитвам да обсъждам нещо по същество, а се вкарвам в такива игри и да спрем до тук по този въпрос.

Да, психологията не е наука, и тези терии не са научни. Тук става дума за психологията в смисъла, който ти влагаш в думата. От друга страна дисциплината когнитивна психология е наука.

Хайде малко по сериозно. Конгнитивната психология е дял от психологията. На всичкото отгоре до скоро беше интердисциплинарен дял.

А тези теории принадлежат предимно на дял Social/Personality Psychology, но общо взето на тях се базира цялата съвременна психология, да не говорим, че без тях Клиничната психология щеше да е още пеленаче.

Този глупав спор наистина отказвам да го продължавам.

Под нивото ми на интелигентност е, което (проблемът е само в теб) системно се опитваш да подценяваш.

Психиатрията е за психично болните, а горе-долу нормалните ги изучава психологията.

"Различните течения в изучаване на философията се базират именно на основния й въпрос: Кое е първичното - материята или съзнанието? и съответно, от отговора на този въпрос, занимаващите се делят на материалисти и идеалисти." - точно така, основен въпрос, основни постулати , това го има във всяка наука, но в тази са свързани с основния въпрос на темата.

Още през 2009 някой тук чинно е обяснил разликите.

В кратце и от мен по лесната система. Психиатрите са лекари с мед. образование. Обаче карат практиката си в псих.клиники. А на психолозите е отредена друга съдба. Да се ровят в помията и да градят възвишени теории (някои от които доста съмнителни). Когато се стигне до дъното (луди за връзване) психиатрите взимат нещата в своите ръце.

А ето и нещо духовито и съществено:

Неслучайно възникват неясноти по този въпрос - изброените професии имат много общо помежду си:

• Осигуряване на достатъчно време, защитено пространство, конфиденциалност и липса на морално осъждане.
• Интерес към всички аспекти от личността и функционирането, а не само към отделен симптом.
• Разбиране за влиянието на психиката върху телесното здраве.
• Уважение към пациента; приемането му като говорещ субект, който

  участва равностойно в своето лечение, а не като обект на изследвания и

  манипулации.

Основни разлики:

• Психиатърът е лекар; само той може да предписва (и спира)

  медикаменти. От друга страна, специалността по психиатрия сама по себе

  си не е достатъчна за практикуване на психотерапия - необходимо е

  допълнително формиране.

• Не всеки психолог е клиничен психолог, има и други възможни

  специализации - спортен психолог, училищен психолог, бизнес психолог и

  т.н.

• Клиничният психолог е обучен да работи с телесно и психично болни

  хора, да провежда диагностика с помощта на психологични тестове, да

  прилага определен психотерапевтичен метод, в зависимост от формирането

  си.

• Психотерапевтът е обикновено психолог или психиатър (понякога и с

  друга специалност), който има допълнително формиране с три основни

  компонента: (1) лична терапия; (2) теоретично обучение; (3) работа под

  супервизия. Не всеки психотерапевт е психоаналитик.

• Психоаналитик е човекът, който се е осмелил да изследва собственото

  си несъзнавано и да преоткрие "на собствен гръб" теорията на Зигмунд

  Фройд. Той ще поиска от Вас да казвате всичко, което Ви дойде на ум, да

  не премълчавате нищо от съображения, че не е важно, не е удобно или не е

  свързано с темата.

И общо взето психоаналитикът си има свой психоаналитик. Може да му се наложи да прибегне до ...психиатър в някакъв момент. Дори и на психиатрите им се случва да не издържат особено дълга там където са се набутали. Познавам поне двама такива.

аз също предпочитам първото определение, но има тематика за която то не съдържателно. Например ако се натикаме в дебрите на културната антропология, на пон. религия се налага да покрива обширни тези. Тук да ме поправят по-адекватните от мен.

спазването на десетте заповеди е само част от програмата. напротив, от миряните се очаква да изпадат в "транс" - това е редовното молене, постенето, взимането на причастие, ползването на тамян, хорове, а харизматиците направо проговарят на "чужди езици". много подценяваш рел.техники в нашите вилаети )) те докарват какви ли не нуминозуми, вкл. и видения.

и между тях стоят посредниците на бога, равини(рави-учител), свещеници, ходжи, тълкуватели, мъртви светци и т.н.

а при йогите -учители, гуру и т.н., за които често се твърди, че имали ефект дори от снимка. идеалният заместител на светеца. обект на обсебване. техниките целят същото. естествено са по-полезни ако не за друго, то поне за физическата ф-ма.

ако питаш мен - всяка, абсолютно всяка система закрепостява духа. важи и за йога (дано не те разочаровам). с каквото удоволствие се отдава рел.човек на рел.практики (в твоя смисъл на рел.) с такова се отдава и човека на йога. но духа си остава закрепостен именно поради отдадеността. при което стигаме до парадоксалния извод, че за да се освободи един дух, първо трябва да изпита - робство.

има една съществена разлика - при йога свободата се обещава в този живот, или поне частична свобода, докато при религията иска доживотна отдаденост. тоест, шансовете на йога са "по-добри" ако човек държи да стане свидетел или да ускори процеса във времето (не се сещам западен човек да е постигал тотален нуминозум чрез йога, поправи ме ако греша, но той странно защо си остава приоритет на изтока). но в един или друг смисъл трябва да се жертва.

И тук се питам инициацията до колко е присъща на системата йога? трябва да се поразровя по въпроса.

Искам само да се извиня правилното понятие е нУминозум. Сгрешила съм го неволно
на няколко пъти, а съм изгубила времето за редакция. От както се помня, ми се случва да запомням някои думи първо погрешно и после трудно се освобождавам от това. Вероятно е от леката ф-ма на дислексия, която имам. Моля, да ме извините принципно за такива грешки.

Аз се опасявам, че говорим за различни неща или по-скоро от различна понятност. Вие говорите за религията в широко приетия аспект на разбирането, но от доста проучванията показват, че религиозната нагласа трябва да се разглежда по-обективно. Според мен вие имате предвид това:

"Религията (от лат. religio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система." (копи-пейст за най-удобно)

Но Религията има един по-дълбок, по-глобален смисъл и тук вече можем да разглеждаме нагласата за религиозност още по-задълбочено от антропологическа, социологическа, психологическа и т.н. позиция, а именно:

Определена нагласа на духа, внимателно вглеждане и наблюдение, отнасящо се до определени "сили" (не случайно е в кавички, защото подлежи на задълбочен коментар): духове, демони, богове, закони, идеали - или всъщност нагласа към всичко, което е впечатлило човека достатъчно, за да предизвика в него обожание, покорство, страхопочитание и любов. Много важно тук е да включим "номинозума" - преживяване на човека, независимо от неговата воля (качество, принадлежащо на осезаем обект или въздействие на някакво неосезаемо присъствие, което причинява особена промяна на съзнанието). Религиозното преживяване винаги е свързано с нуминозум. А нуминозумът не се поддава на рационално обяснение, но изглежда, като предаване на някакво индивидуално съобщение, което е мистериозно, загадъчно или дълбоко впечатляващо. Също така е вид мистично, необикновено, считано за непостижимо преживяване. Състоянието на номинозум е достатъчно ефектно и трудно може да бъде забравено, напротив, може да бъде съпреживявано или възпроизвеждано. При възпроизвеждането отново носи усещане за нуминозум (определено се свързва с желана химична реакция в организма).

Тук отново се появява Аз-ът, а той е длъжен да отговаря на изискванията на цялата личност. Това до което системата Йога най-много се доближава е индивидуацията или т.нар. процес на себеосъществяването. Което обаче е цел и на повечето рел.системи. Подобно осъществяване придобива рел. значимост, защото придава смисъл на индивидуалните усилия.

В този смисъл можем да разглеждаме Йога и като рел.система защото имаме номинозум, който за разлика от "обикновения", внезапен номинозум (рядъко за психически здравите индивиди и не непременно психопатологичено преживяване) е предизвикан такъв чрез техники за достигане на определено нагласа на духа. Впрочем ритуалността и практиките в чисто рел.системи имат за цел постигането на номинозум. Ето две такива пикови преживявания:

http://www.dar-center.com/article/?article=553

И Йога и да речем християнството (в цялост) имат за цел освобождаването на духовното от материалното. Но докато християнството ползва за идеал познанието за Бога, Йога идеализира освобождението на Аза и друга йерархична система за постигането на резултат.

Значи, да се разберем - рел.системи са и вид философски такива. Йога се класира като философска система, но трансцендентното, нуминозумът, благовението пред целта Свръхсъзнание все още е и в сферата на религията. Наличието на учители, духовни водачи и т.н. също не я отличава особено от светопоклонничеството. Разбира се Йога е една чудесна практика.

Южняк някъде имаше един много показателен постинг в тази тема за това как хората си мислят, че са "избягали" от религията, но поради естеството на психичната дейност все още по един или друг начин остават свързани с нея и си поставят религиозни цели под други имена.

Разбира се, познанието въобще е по-обширно, но за да се разберем по принципни въпроси, трябва да спазваме някаква терминологична конвенция, подобаваща за научен форум..

Що се касае да терминологичната конвенция ще имаме проблем. Особено в раздел Теология. (Не, че няма проблем и в други раздели и с представители на други раздели в Теология). Понятията са остарели, някои са осъвременени смислово, но ако човек не се занимава с предмета ще стават недоразумения, да не говорим, че в Теология едно понятие може да се разглежда от разбирането в му в поне още две науки...

Трудно е.

това подчертаното може да го обсъдим някой път в нова тема

когато решиш - на линия съм (надявам се)

Не бъди толкова сигурна, Сидхартха сигурно го е постигнал, както някои йоги напримерно... Човек може да постигне страшно много, особено ако залага на собствените си сили и ресурси.

И ти не си сигурен.

За какво изобщо спорим тогава?

ПС. Със сигурност йогите са схванали същността на задачата. Обаче и при тях се постига чрез духовни практики, което все още си е някъде в сферата на религията

С постигането чрез залог на собствени сили и ресурси съм на +100. С едно условие - човек да се е родил в подходящата за това среда и да е имал онова дето го наричаме шанс,късмет ...както ти харесва. Само не ме карай да обяснявам защо.

по принцип тази тема не е за тук. трябваше да си е в раздел психология и да се обсъжда на съвсем различно ниво. няма нищо общо с раздел наречен рел. метафизика

"Не (ти) е ясно. Всяко нещо или (про)явление може да бъде обект на дадена
наука, независмо от научната си стойност или липсата на такава. Важното
е подходът да е научен."

Ти схвана ли на какво съм отговорила? Защото твоето е приблизителното на моето. Само дето аз иронизирах, пък ти го взе на сериозно

Здрасти, Аби, може да имаш право, просто не знам достатъчно - и не ми стигат силите - да го коментирам.

Май никой не е напълно сигурен, така че по-скоро е вметка, без нужда от коментари.

И аз не съм се задълбочавала чак до там.