*abi*

Не е моя добавка.

Цитатът е от българския превод, страница 224, главата е "Психологическите предпоставки за религията". Изрично съм уточнила, че се спирам по-специално на тези две глави. Буквално цитирам винаги всеки текст с който боравя, на езика на който го ползвам.

Дори и с вторичен или страничен както е преведено, (нямам нищо напротив засечката да се махне) не променя становището ми. Без база опит и знания самото съзнание създава странна "продукция", а опитът и знанията само я правят още по-разнообразна (и често идиотска).

Налага се директно да минем в сферата на психологията.

ПС. Цитатът е на стр. 188 тук:

http://www.antitheists.co.uk/resources/Richard%20Dawkins%20-%20The%20God%20Delusion.pdf

misfiring ))

Мисля, че ми вменяваш някакво "представление" на тема на Докинс каквото обаче не мисля, че съм правила.

За целта съм привела цитат (именно с цел да не бъде Докинс погрешно разбран или погрешно преразказан), както и съм обяснила защо не съм напълно съгласна със становището на Докинс.

Мога пак: Не съм съгласна защото в предположението си Докинс прескача цяла ера от развитието на човешката мисъл. Смятам, че магическото, а в последствие религиозното мислене са естествен етап от развитието на съзнанието и изобщо не са "засечка" (това казва Докинс, аз го наричам "бъг", което му отива не по-малко) нито "вирус". Винаги слагано в кавички (което също има своето значение). Моето мнение е, че е било неизбежно да се породи подобно поведение на самото мислене. Че то е резултат от естествен еволюционен процес при разумните същества поне в условията на тази планета. И че то е породено първо от желанието за контрол над Природата (останалите мотиви са второстепенни вкл. и страха). Тоест, човешкият вид съзнателно започва да търси начини да манипулира ситуацията (ситуаиците) в пожелателен план и мащаби. Когато е започнал да ползва причинно-следствените връзки с цел предизвикване на събития. В този етап трябва да се търси отговора, а не в по-късните периоди (породили сложни рел. системи), които Докинс разглежда.

Идеята е да се намери обяснение за еволюционното предимство на религията.

Там е работата, че Фрейзър го обяснява в доста логичен план. Който е отлична база на която може да стъпи последвалото развитие на една цялостна теория.

Докато Докинс на моменти буквално търси под вола теле. За да не съм толкова крайна - изпада в подробности без особен смисъл за търсенето на истинската причина (причини), само и само с цел да докаже, че религиозните индивиди мислят погрешно. Това обаче само обърква излишно нещата.

Първо, леко не съм съгласен с псевдонаучния взаимстван от информатиката сленг от типа на бъг,

Мисля, че въпросният Фрейзър (не съм го чел, та евентуално се извинявам ако бъркам)

Всъщност "бъг" е много подходящо в случая. За целта трябва да се прочете Докинс и по специално главите, които съм посочила както и последващата глава "Моля не стъпвайте върху моите меми". За да се разбере от къде идва внедряването на "бъг" се налага и по-детайлно изучаване на Мемо теорията. "Себичният ген" на Докинс (издание което вече се откирва само с лупа) и "Мемомашината" на Сюзън Блекмор са едно добро начало.

Фрейзър може да бъде прочетен в Читанката инфо. Дала съм линк.

Еволюционният процес е пряко свързан и с развитието на културния процес (не разбирам в какъв смисъл употребяваш "припознаването"). Не би било възможно да бъде по друг начин ако следваме ТЕ. В противен случай се отзоваваме в сферата на чисто дуалистичен креационизъм и отделяме душата (Разума) от тялото, за да не "припознаваме" процесите. Директно попадаме в сферата на религията, където Душата се явява външна и внедрена в носител.

При положение, че изберем монизма няма шанс да отделим културното и еволюционното развитие.

Според мен объркването често идва от това, че от някакъв хипотетичен момент нататък мозъкът започва да функционира все по-добре и по-добре в полза на съзнанието, на логическите връзки, а натрупаните вече опит и информация, развитите лингвистични способности и естествено появата на писмените знаци, правят процесите да изглеждат привидно отделни един от друг защото мисловния започва да се развива все по-бързо. Въпреки това културният процес остава компонент от еволюционния. Повтарям - при положение, че държим да останем монисти.

Интересът ми е личен и породен от дългогодишните ми знимания с християнството, юдаизма и нездраво любопитсво към човешкта психология. Да речем, че съм от хората, които искат да знаят "Защо?". А културната антропология буквално ме въодушевява.

Изобщо не се учудвам от мястото на Фрейзър и Докинс в културната антропология. Интересно обаче кое точно е това, което ги поставя в такава незавидна позиция. Напипвам го, но не мога да го "хвана".

Южняк,

да ти призная много ми се иска да вляза в онази "първа" глава и да видя света през нейните очи. Дори и най-примитивните племена днес са на светлинни години напред от възприятията на онези, еволюирали постепенно до хомо сапиенса. Особено като се има предвид, че нашият вид е съвсем нов и в никакъв случай не бих твърдяла, че самият той не се ползва от външен, предходен опит, от заемки в светогледа си.

Ако изобщо можем да говорим за "бъгване" при хомосапиенс то също е предвид някакви заемки, които добре се вписват в мемо теорията. Хомосапиенс е продукт на разумен вид и единственото което ми хрумва ако ще си говорим за "ментални вируси" са вероятните психически заболявания в самия човешки род. Искам да кажа, че както днес имаме разумни, социално функциониращи, дори цинични в известна степен индивиди, които са в състояние да приемат безпрекословно идеите на болен човек изобщо не виждайки психическото му разстройство (обикновено то се осйзнава на по-късен етап), този процес трябва да се случвал и по време на еволюцията на съзнанието на вече разумния вид. От там и налагането на крайно "странни" обичаи и практики, които се оказва, че са против естествения морал на вида ни.

Обаче асоциативните връзки в много случаи е невъзможно да бъдат други (предметът прилича на фалос, дори може да бъде сбъркан с него, да го "замести" и това е). В този смисъл видовете магия са очакван резултат от случайни (повтаряеми) събития и неизбежни асоциации. Дори животните се приучават да асоциират и извършват действия с очакван за повтарянето си ефект.

Фрейзър отлично описва прехода между магията и религията. Мисля, че неговата теза трябва да се развива в детайли, като повечето странични теории могат да са допълнение към нея, но поне за сега не смятам, че могат напълно да я заместят.

и т.н.

И аз не се разбирам особено)) Особено трети прочит)))

Ще се опитам пак - мисля, че естественото развитие на съзнанието неизбежно минава по пътя на магическите (съгласна съм с Фрейзър за предхождащата религията магия), а след това и на религиозните схващания. Прогресивно в развитието си от самото начало на логическия мисловен процес. Неизбежен процес поради естеството на самото функциониране на съзнанието (ако мога да се изразя така) предвид комплекса фактори.

Не съм съгласна с Докинс за "вируса", за "нещото друго", което е залитнало в посока на религията.

Мисля, че естествения път на изграждането на логическите връзки в познаването на света неминуемо е правило асоциациите такива, каквито сме ги наследили и до днес. Не е могло да стане по никакъв друг начин без опит, без познание, без практика, без външна намеса (от свръх умните зелени човечета).

Искам да кажа, че харесва ни или не това е биологичният и културен модел, който нашето съзнание единствено е можело да следва. Както еволюцията е такава каквато е (мисля, че всяка друга опция е в сферата на фантастиката) така и мисловният процес е такъв какъвто е.еволюирал предвид всеки детайл по трасето на развитието му при всеки индивид.

общо взето това ми се искаше да споделя

От известно време ме занимава този проблем изложен в "Делюзията Бог" на Ричард Докинс. За да стане приблизитено ясно това, което ще се опитам да засегна е желателно да се обърне внимание на частта Корените на религията и по-специално на главите "Религията като страничен продукт на нещо друго" и "Психологическите предпоставки за религията". "Делюзията Бог" все още не е публикувана в он-лайн библиотеките за да цитирам за улеснение. Но "Златната Клонка" на Фрейзър е, а Докинс се позовава и на нея в една от посочените глави.

(Надявам се да разполагате с "Делюзията" или ако имате линк към нея да го включим в темата)

Докинс предлага и една културно-еволюционна страна на проблема, предполагайки, че:

"Всъщност общата теория (това название много ми харесва - бел. аби) на религията като случаен страничен продукт - "засечка" на нещо полезно - това, на което искам да се спра. Детайлите са най-различни, комплицирани, отворени за дебат. И за да илюстрирам мисълта си, отново ще се позова на моята теория на "доверчивото дете", която е представителна за всички теории за "страничния продукт" като цяло. Тази теория, че детският мозък (по обясними причини) е податлив на инфекции от ментални вируси - вероятно ще се стори непълна на някои читатели. Добре, би било податливо, но защо му трябва на съзнанието да се заразява точно от този вирус, а не от някой друг? И дали някои вируси са специално "устроени" за да заразяват податливите съзнания? А защо инфекцията се проявява като религия, а не като... ами и аз не се сещам като какво."

Веднага след това се позовава на Фрейзър и по-специално на:

http://chitanka.info/text/5438/6#textstart

и следва:

1. Принцип на магията

ГЛАВА III. Индуктивна магия

2. Хомеопатична или имитативна магия

3. Контагьозна магия

4. Възходът на магьосника

ГЛАВА IV. Магия и религия

В своят труд Фрейзър стига до извода, че магията е предхождащият стадий на религията. Мисля, че това е резонно заключение. Моля зя целта на темата да обърнете внимание на главата "Магия и религия" и по специално на тази част и последвалите я изводи:

"И така, установихме, че в много епохи и в много земи магията прелива в
религията, но има основание да се смята, че това сливане не е първично, а
е имало време, когато човекът е разчитал единствено на магията да
задоволи нужди, които са надминавали непосредствените му животински
апетити. Преди всичко анализът на основните представи на магията и
религията ни навеждат на предположението, че магията предхожда религията
в историята на човечеството. Вече видяхме, че, от една страна, магията
се свежда до погрешно прилагане на най-елементарни мисловни процеси, а
именно асоциация на идеите по подобие или съприкосновение, а от друга —
религията предполага наличието на съзнателни или лични сили, които
превъзхождат човека и се намират зад видимата природа. Очевидно
схващането за личните сили е по-сложно от простото разпознаване на
подобие или съприкосновение на идеи, а теорията, която приема, че ходът
на природата се определя от съзнателни сили, е по-сложна и по-отвлечена и
за да се схване, са необходими далеч по-висша степен на разум и
мислене, отколкото разбирането, че нещата следват едно след друго просто
поради близостта или подобието си. Дори и животните свързват идеите за
нещата, които си приличат или в своя опит са намирали заедно и не биха
оцелели нито ден, ако престанат да правят това. Но кой приписва на
животните вяра, че природните явления се ръководят, зад кулисите от
множество невидими животни или от едно огромно и изумително животно.
Едва ли ще сме несправедливи към зверовете, ако приемем, че честта да
разработи подобна теория е запазена за човешкото съзнание. И така, ако
магията може да се извлече непосредствено от елементарните мисловни
процеси и е фактически грешка, която мисълта прави почти спонтанно, а
религията почива на схващания, до каквито едва ли може да се очаква да е
достигнало обикновеното животинско съзнание, съществува вероятност в
еволюцията на човечеството магията да е възникнала преди религията и
човекът да се е опитвал да подчини природата на желанията си с помощта
на заклинания и магии, преди да започне да ласкае и омилостивява едно
кокетно, капризно или раздразнително божество с помощта на кротко
подмазване под формата на молитви и жертвоприношения. Заключенията, до
които стигнахме по дедуктивен път, докато разглеждахме основните идеи на
магията и религията, се потвърждават индуктивно от наблюдението, че
сред австралийските аборигени, най-първичните диваци, за които
притежаваме точна информация, магията се практикува навсякъде, докато с
религията в смисъл на омилостивяване и спечелване на по-висши сили
изглежда почти неизвестна. Общо взето, всички хора в Австралия са
магьосници и нито един от тях — свещенослужител; всеки си въобразява, че
може да повлияе върху събратята си или върху природните процеси с
помощта на индуктивна магия, обаче на никого и през ум не минава да
предразположи боговете с молитви и жертвоприношения."

Съпоставяйки теорията на Фрейзър и предположенията на Докинс на този етап имам следното становище (търпи критика и забележки):

Религиозното мислене не е "вирус", "бъг" или "страничен продукт на нещо друго". То етап от естествения мисловен процес, започнал от най-примитивната си форма, чрез първоначалните асоцииации в опознаването на света. Това, което днес наричаме "погрешни логически заключения". Първоначалният мисловен процес на логическата връзка между „понятие-съждение-умозаключение“ е базиран на примитивна логика, която е в състояние да премине на страната на правилното мислене едва след изключително дълъг еволюционно-съзнателен период, който е бил неизбежен за вида ни. Не се е "бъгнало" или заразило от нещо самото Съзнание, а комплексните фактори са наложили мисловните процеси да се развиват именно по този начин.

В противен случай (така както го представя метафорично Докинс) имаме "правилно мислещи" първобитни хора и "бъгнали се" такива, което съгласете се е неправилен подход, най-малкото защото процеса на опознаването на околния свят е изключително примитивен в зародиш (можем да се позовем на наблюденията върху маймуни в естествената им среда), бавно, налагащо нескончаема повтаряемост на действия, натрупване на опит и наблюдения.

Нито е процес който изпълнява скокове - цитирам Фрейзър:

"Може да се предполага, че по-будните умове са направили великия преход
от магията към религията по този или подобен на него път. Но дори и при
тях промяната едва ли е била внезапна. Вероятно тя се е извършвала много
бавно и са били необходими много векове, за да се стигне до нейната
повече или по-малко съвършена форма. Защото човекът вероятно постепенно е
осъзнал безсилието си да повлияе на природния закон в голям мащаб, но
не му е било възможно да се освободи с един удар от цялата си
въображаема власт. Сигурно е отстъпвал крачка по крачка от възвишеното
си положение, педя по педя е освобождавал от територията, която преди е
смятал за своя. Едно по едно той признавал, че не може да управлява —
първо вятъра, после дъжда, слънцето, гърма. От ръцете му се измъквали
област след област от природата, докато най-сетне каквото преди
изглеждало като царство, заплашвало да се превърне в затвор и човекът
вероятно е оставал под все по-силното впечатление на собствената си
безпомощност и могъществото на невидимите същества, с които вярвал, че е
заобиколен. Така религията започнала като слабо и частично признание на
превъзхождащи човека сили, с нарастването на познанието тя постепенно
се задълбочавала в признание за пълната и абсолютна зависимост на човека
от божественото; предишното свободно поведение се заменило с
най-смирено преклонение пред тайнствените сили на незримото, неговото
най-висше достойнство било да преклони волята си пред тяхната: In la sua
volontade e nostra pace.^[5]
Но това задълбочаващо се религиозно чувство, това все по-пълно
подчинение на божествената воля във всичко, засяга само хората с по-висш
интелект, чийто поглед е достатъчно широк да схване безбрежността на
Вселената и колко е мъничък човекът. Дребните умове не са способни да
схващат велики идеи; при тяхното ограничено разбиране, при тяхното
късогледство нищо извън тях самите не изглежда голямо и важно. Едва ли
подобни умове изобщо са се издигали до религията. На практика те са
приучени от себеподобните да се подчиняват външно на нейните догми и да
изповядват устно нейните постулати, но в сърцето си се придържат към
старите магически суеверия, които религията повече не търпи и забранява,
но не може да изкорени, докато са така дълбоко вкоренени в умствената
нагласа и съдържание на голямото мнозинство от човечеството."

Този процес на приемане-отхвърляне на изводи и заключения е в основата на религиозното мислене, като преходът към бъдещето на логическата импликация е едва в своя зародиш, но предвид съвременните обстоятелства ще е значително по-бърз от този в миналото. Въпреки това (предвид аборигените и примитивните все още племена) за дълго (а може би и никога) няма да е повсеместен.

С тази тема искам да посоча следното - смятам, че на религиозното мислене се приписват излишна сложност чрез "плод на нещо друго, което е било полезно и се е заразило от "вирус" (Докинс). Не съм съгласна с метафората. Тя предполага, че мисленето изначално е било логически издържано, но се заразява внезапно от нещо външно. Че "полезното", да речем мисълта се "изкривява" в някакъв определен момент. Или мисълта е винаги наред, но "нещо друго полезно" дава рецидив.

Считам, че отговорът е далеч по-опростен в теорията на Фрейзър и той се крие в естественото развитие на логическата мисъл в паралел с биологичните особености на вида и особеностите на средата (възможност за асоциативност, събития, природни дадености) - според натрупването на знания и опит.

Или:

"С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus; Кант: Handlungen des Verstandes),
а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез
понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е
присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно
положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз
основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за
правилното мислене“

С положителност развитието на мисълта в посоката "правилно" (философията) е достояние на тези, които първи се усъмняват в предходните заключения и нездравата претенция за доказан опит още в най-дълбоката древност. Логическо мислене в пресепектива, което е спъвано винаги от два основни фактора - авторитета и невъзможността за предлагане на по-добро решение за момента.

Въпреки това процесът е естествен (магия-култ). Не би могъл да бъде различен без развитието на мозъка, натрупването на опит, познанието и случайните или неслучайни обстоятелства, нуждата за оцеляване и буквално неизбежната нужда за владеене, както и вменено "знанине" от чисти импровизации. Залитанията в крайности са в резултат от лавинообразни погрешни логически връзки, лидерства от нездрави психически индивиди (дори днес това познание и разпознаване на индивида все още е в зародиш и е привилегия на малко, обучени за целта хора), авторитарност на традицията и необразованост.

Но това, което искам да подчертая е свързано с развитието на логиката в мащаби, а именно, че на онзи първоначален етап логиката е била в тези рамки на съзнанието, които са отделили човека от предшественика си. Най-вероятно тя не е можела, нямало е избор да бъде по-различна, защото предполага съвсем друго ниво на мислене, с каквото той не е разполагал, а тепърва е трябвало да гради от "нулата", за който имаме приблизителна представа, но смятам, че знаем много малко за него и често подценяваме нуждата да търсим още и още отговори за развитието му.

Извинявам се за нестройния текст и някои недоглеждания, всъщност нахвърлям мисли, лични бележки и ще съм благодарна за нови идеи и забележки предвид задълбоченото развитие на въпроса.

Може изобщо да няма други планети или луни,подходящи за масова колонизация.Това ни е голямия проблем за далечното бъдеще според мен.

Не разполагаме с лукса наречен "време".

Това само по себе си дава отговора. И да има, и да няма все тая.

Ние така или иначе не разполагаме с времето за това.

Разбирай: нашите деца са обречени ако продължава така защото не сме от привилегированите класи. А към тези проблеми човек трябва да подхожда първо егоистично, за да има шанс да се спаси, защото личният егоизъм обединен с всеки друг егоизъм би следвало да канализира системата (всеки до последното циганче на планетата, бяха споменати и те, трябва да участва в балансирането и то фанатично). Колкото и егоистично да звучи това

Ами защото има ресурси за 10 000 000 000 души!? Твоята паника звучи перифразирано така: Ние имаме само 2 ръце, но е време да започнем да се притесняваме, че могат да станат 3 или 4. А за мен има проблем само ако вече не са 2. Факта, че говорим за няколко милиарда аванс не е ли успокояващ? А може би ще ни е по-спокойно, ако се върнем на популация от 2 милиона примерно? Факта, че населението на планетата се увеличава само показва, че има благоприятни условия за това. Нашите деди са се борили тъкмо за това. Това е идеята на фермерството, животновъдството, видовата селекция, промишлеността, разделението на труда, строителството, медицината... Би било нелепо при тези условия хората да не искат деца.

"Фактът" не е никак успокояващ. В действително сме на предела. Нямаме аванс, напротив. Вече ползваме резервната гума.

Признаците, че сме минали поносимия лимит са на лице по цялата планета. Освен всичко останало нарушеният баланс на поносимост взима своите жертви и на псхическо ниво.

Соц-утопията, че може да има за всеки, че можем да живеем като птички и пчелички, още в края на 80-те започна да показва несъстоятелността си.

Създадоха се драматични човешки колонии от типа на 17 милионни градове. Това е неестествено състояние за вида ни, въпреки убеждаването ни в противното. Ние вече сме си противни, зарити сме в боклук, консумираме безогледно, изчерпваме всеки шанс на планетата да функционира нормално. А това никак не е добра тенденция.

Да бе само това... Имаме сериозен проблем с промените в климатичния модел (независимо какви са причините за това), което най-вероятно ще наложи преселението на големи човешки групи и намаляването на крайбрежните територии с вече установен цикъл на производство. И не само крайбрежните райони.

Например Филипините вече са силно засегнати. Един от най-големите производители в света на ориз с 92 милиона население в момента търси начини (не особено ефективни и изключително мудни) за овладяване на кризата предизвикана от промените в климата. Силата на тайфуните се е увеличила, дъждовете са зачестили, има промяна в цикъла на земеделския сезон, цели обработваеми и населени територии буквално изчезват заради свлачищата, оризовите полета са нападнати от видове, които до скоро са се срещали само в най-високите планински части на страната (един вид червей с големината на малка змия, който не умира само при разкъсване на две, трябва да се смачка и подкопава корените на растенията, така че унищожава оризовите тераси, а и се размножава доста бързо). Може лесно да се направи връзката: огромно азиатско население - липса на основната храна поради климатичната нестабилност.

С положителност тези феномени се наблюдават на много места. В Мароко изчезва пустинната пчела. Вече е застрашен вид и производителите на мед са принудени да търсят урбанизацията. Няма опрашване и територии се превръщат в пустини, нарушава се биологичния ритъм, няма достатъчно плодове и предстои глад в провинциите около Уарзазат.

Дори на нашата Балканска територия започват да се наблюдават големи проблеми от друго естество. Масово изсичане на горите в Гърция (нелегално) поради намалените доходи и невъзможността да се ползват предходните начини за отопление. Парадоксално, но Гърция въпреки възможностите си за ползване на соларна енергия е с високи данъци и цена н тока, което налага подобни "хватки" и тепърва се очаква още по-сериозен екологичен срив заради обезлесяването.

Остров Хиос губи флората си поради засушаването. Цели територии са изсъхнали. До скоро зелен и китен, сега се превръща в поредната пустинна скала.

И т.н. това са последните неща (само от тези няколко дни), за които съм информирана и споменавам тях на прима виста.

Сега да съберем 2 и 2. Резултатът е повече от ясен. Големи проблеми ни предстоят.

С малко алтернативи за решаването им.

Ограничаването на раждаемостта звучи " бодро" но се оказва практически една от най-трудоемките задачи. Да не говорим, че е въпрос и на лична съвест, на морални дилеми, в известна степен дори етически непосилно. Твърдя го дори от собствен опит.

Не разполагам с решения освен в сферата на утопията. И признавам, че съм много разтревожена за бъдещето. Катаклизмът е пред вратите ни, а в момента не съществува нито един успешен модел за предпазването от него.

Не мога да не адмирирам начинанието!

При всички положения трябваше да се окаже, че е мозайка от древно население (чудя се дали някой разумен човек в съвременността е вярвал в нещо по-различно). Еврейството не е "раса", а начин на живот. Религиозно обединени групи от хора.

Утре по-подробно, ако се налага изместваме темата.

ПС. Напоследък съм на вълна ултрарелигиозните им общности и попаднах на някои потресаващи документални филма. До сега не ми бе оставало време да се занимая и с тези въпроси. Надали някой тук се интересува, но въпросът за политическото и културното влияние на тези общонсти в еврейството продължава да е крайно интересен за мен.

Предполагам разбираш и аз как се радвам

http://www.mfa.gov.il/MFA/History/Early+History+-+Archaeology/Archaeological_archive_of_Israel_online_16-Jan-2013.htm

Археологичният архив на Израел, който се поддържа от Israel Antiquities Authority и съдържа информация за всички археологични обекти в страната вече е компютъризиран и е достъпен чрез Интернет до всички, които имат интереси в тази сфера.

Десетки хиляди документи, снимки, карти, планове и схеми са на разположение за свободно разглеждане.

Тук:

http://www.iaa-archives.org.il/

В биологичните структури продължават да действат законите на физиката, но се появяват и нови явления и закони, които не могат да се сведат до физичните. Също така психиката не може да се обясни само с биология, както и явленията и закономерностите в обществото не могат да се сведат до явленията, характерни за един човек.

Да.

Извинявайте, но половината тема е за това да има ли тема или да няма. А разделът все пак е "Паранауки", поради което намирам, че мястото и е именно тук.

Проблемът идва от това, че действително няма точни понятия за това, което жълтата наука нарича удобно "енергия" що се касае до влиянието на различните фактори върху човешката психика.

Как бихте назовали най-общо тези влияния? Например какво понятие бихте употребили за действително доказаният психологически и дори физически (засягащ и енергичността) дисбаланс, който може да се създаде в общуването между двама души, когато имаме т.нар. "енергиен вампир". Поне аз не се сещам явлението да е наричано по някакъв друг начин и за това се е наложило най-близкото до усещането отвътре, а именно "енергиен"...физически дисбаланс.

Важно е да се отбележи, че дори най-подробно да анализираме процеса и да покажем чисто научните предпоставки един човек да се почувства като "изпит" след контакта си, краткотраен или продължителен с действащия му като "енергиен вампир", то това ежедневно се случва с много хора, а рано или късно, поне веднъж и с най-вампиро устойчивите

Тоест, май спасение от средата все още няма дори за силно психически тренираните. Последното за успокоение на автора.

Сириус, темата е в раздел биология, а не във философия. Това за 'чуждата намеса' в еволюцията ни /твърдение, неподкрепено с никакви доказателства/ определено е за раздела мистерии и загадки, така че спри със спекулациите и не окепазвай дискусията. Надявам се офтопикът да е дотук.

Аз пък смятам, че сме дали "накъсо" поради някакви условия или събития от изключително важно естество именно за вида ни. Като при шизофренията например (нищо по подходящо не ми едва наум в момента). Нещо се е случило и сме се отделили "чрез късото съединение" в химията в най-разумния вид поради голямата промяна на химическите процеси в организма. Съвсем сериозна съм , но ако смяташ, че е офтопик млъквам засрамено в ъгъла.

За това си оставам фен на онзи култов режисьорски момент в Одисеята до доказване на противното.

Романе, нещо не схващам за какво става дума при положение, че е всеизвестен (за запознатите с биографията на Мохамед) факт, че той се е опитвал да приобщи към исляма местните юдеи и християни. Всъщност една от първите битки, които провежда Мохамед е именно срещу два еврейски рода, живеещи някъде между Мека и Медина, които избива защото отказват да приемат исляма такъв, какъвто го е проповядвал той. В биографията му ясно е упоменато, че е проявявал голям интерес и към двете религии, а "списването" на Корана и естеството му показват същото. Писала съм по въпроса, на друго място, ако не си чел, да го изровя и пейстна и тук.

Какво точно искат да докажат като "сензационно"?

не мисля, че всички от тях го правят съзнателно и умишлено. Някои са убедени в това което твърдят.

Което за мен е по-притеснително дори от печалбарството...Вярата постига "чудеса" чрез убедителността си.

За критическия разбор:

Може ли да се говори за популизъм и демагогия в науката? Коректно ли съм позвала понятията?

Другото, което ме притесни е дали съм права за вида на публикациите. Образованието ми е в сфера, която не налага подобни терзания. Можеш да публикуваш навсякъде стига да умееш да пишеш добре.

И изобщо за популизма в науката (ако е коректно употребено). Не стана ли прекалено много напоследък? Или последователите не са над критичния мининум, но за сметка на това доста по-кресливи...

Във връзка с един креационистки разговор от тези дни, днес в ранни зори, под давлението на сънената муза и горчивото кафе, изстрелях следното становище (с дребни редакции):

Креационизмът на групата "радикални" учени е удобна ниша, в която се наместват не за да режат смело клона, на който седят, а за да утъпкват собствена пътечка на славата към едно поле за изява извън "рутината", защото това е единственият начин да бъдат забелязани.

Предполагам, че самите те нямат какво да предложат от себе си на науката, а самата наука не дава кой знае какви шансове за намиране на пролуки за нови забележителни разработки, освен там където се изисква наистина голям научен талант. В такъв случай е далеч по-лесно е да станеш известен за публиката именно чрез опитите за оборване на установеното от самата наука.

Пример в това отношение са купищата параисторическа литература, която т.нар. независими изследователи публикуват с голям ентусиазъм и има своите фанатични почитатели въпреки, че историята е дисциплина, където информацията по-лесно може да бъде проверявана и от любители-историци стига да имат времето и желанието за това. Действително нито един уважаващ себе си историк не би се заел с подобна литература, но често имаме претенции за сензационни теории в това отношение, които почти винаги се оказват въздух под налягане.

Твърди се, че тези учени!?, които поддържат креационизма рискуват да останат гладни, но аз смятам, че са много малко учените, които биха останали гладни, обаче те са съвършено друга порода смелчаци. Тези, които наистина рискуват кариерата си са учените предлагащи разработки сриващи политкоретктната линия. Те правят наука в науката, но това е различен подход, нямащ общо с линията поета от креационистите.

В науката действително има територии за провеждането на битки, както и установени становища подлежащи на оборване. Дълбоко се опасявам обаче, че креационизмът във вида, който го разбират крайните му привърженици не е проява на научен радикализъм, а чиста проба популизъм, от който не само, че не се остава гладен, но и се печелят доста добре различни дивиденти. Креационизъмт е типичен представител на издателствата за паранормална литература, които са в ръцете на грамотни хора, но са специализирани в сензации насочени към неграмотна (или некомпетентна в дадена област) публика със силна склонност към мистификациите. И както доста често се получава, неусетно някои от издателите сами започват да вярват в съдържанието на своите публикации докато се стараят да ги защитават от критиката или да измисят все "по-убедителни" тези (чрез подставени автори) за да не загубят публиката си.

Когато един учен реши веднъж за винаги да влезе в тази игра на "геройски" прояви чрез креационизъм единственото, което му остава след това е да продължи да се прави на герой, оставайки на отсрещния бряг, защото там поне се намира кой да го прегръща. И най-важното: да му се отплаща по един или друг начин.

Това не важи за истинските радикали, защото техните разработки са наистина препъни камък и бързо биват потулени и разстрелвани. За тях се чува по нещичко предимно в научните среди, поради това, че все пак са имали шнаса да публикуват смелите си теории в специализираните и престижни издания.

Докато "радикалите-креационисти" публикуват извън тези издания, вид алиби (ако е извън престижните издания, не се приема на сериозно от научната общност и прави самата разработка да не е с претенциите за научна истинност - разбирай помилване). За тях си има подготвена почва за изява на популистко в научен план ниво където ги чакат с отворени обятия. Научна демагогия.

--------------

Сега очаквам да ме разкъсате на парчета и за терминологията и за написаното, но и да спретнете една наистина адекватна картинка за крайните креационисти (6000ниците), защото ми писна от тях, веднъж и мен ме подведоха. Имам им зъб .

Нито един зевзек не е маркирал, че иска да се прави на велик.

Кеше не само е успял да се промъкне и в този форум, но евентуално ще се домъкне и в България.

http://reporterbg.com/index.php?id=51093

Проблемът обаче са разходите по пристигането и престоя на Кеше. За целта инициаторите на срещата най-вероятно ще отворят дарителска сметка.

Аз като им твърдях на инициаторите, че накрая ще изкарат и пари от тази работа те се клеха, че нямало да правят такива работи

Ами Новата ера е след първото пришествие, след Второто Пришествие ще започне най-новата ера. Само дето Второто пришествие се отъждествява с Втория потоп, което пък е условно обозначение на свършека на света.

Няма да има Втори Потоп.

Обещал го е тържествено.

Търсим други възможности за пълен срив

Eй сега стана проблема:

http://www.standartn...ite-148131.html

Томас редовно си говорел с черепа и така научил, че маите са ни оставили тринадесет магически черепа, които щели да ни спасят от Апокалипсиса (предречен от тях за 21 декември 2012). Спасението щяло да стане след като всеки от тяхната тринадесетторка освободи необходимата енергия и знания, които ще се свържат помежду си за да образуват затворен пояс около планетата. Така ще се отклонят разрушителните енергии от Космоса и човечеството ще се размине с масовата си гибел.

А аз си мислех, че на мен нещо не ми е наред...

Метъл определено води класацията наоколо, но аз съм най-често на Класик ФМ