*abi*

И аз не знам.

Но при започването на практическото практикуване на контролирано мислене в посока цел, наблюдавам от 6 години подредба (предизвикване!?) на събития, водещи до реализация на целите поставяни пред този период. Наблюдавам синхроничност.

Някой ще каже, че в това няма нищо научно. Ще се съглася. Защото все още е толкова сюрреалистично, че ако зависеше от мен, с удоволствие бих се съгласила, че си въобразявам, особен предвид неприятните събития довели до реализирането на целите. Проблемът е, че имам 6 години практика, с от 2 до 5 цели (сериозни, мащабни цели, не да си намеря такси за 5 минути) годишно и имам 80% успеваемост. Направо не знам как да го приемам вече това.

Е, чак абсурдно не е. По-високата температура в близост до клечките също е допринесла за пораждането на огъня, тоест, тя също е една от причините, необходими за разпалването му. Пробвай да търкаш две клечки при температура минус 40 градуса и ще се убедиш, че огънят няма да лумне като при плюс 20 градуса.

Ако е така, както казваш, как би обяснил ситуациите, при които мислите ни оказват въздействие върху физическото ни състояние? Например, сещаш се за лимон и получаваш "скомина"; сещаш се как си се изложил пред някого - изчервяваш се; сещаш се за някой, който те е ядосал - пулсът ти се ускорява... и т.н. Примерите са много и при всички тях мисълта ти всъщност поражда събития в "обективната действителност", към която безспорно принадлежи и твоето тяло.

Не знам. Но ако съпоставим огромното многообразие от мисли и чувства при различните хора с общо взето еднотипните процеси, които се осъществяват в мозъците ни, това многообразие май ще се окаже напълно необяснимо.

Илюзорни или не, мислите на Айнщайн са го довели до Теорията на относителността; с мислите си Сервантес е сътворил "Дон Кихот", а пък други субекти не стигат с мислите си по-далече от скалъпването на някое чалга-парче. А дали тези фрапантни различия се дължат само на някакви материални предпоставки и хим. процеси в мозъците? Пак ще кажа: не знам. Затова и няма да споря повече.

По последното - да, при поставена цел и определена психическа настройка на вяра в нея имаме почти 100% шанс за реализация. На тази база се градят и широко прилаганите в мениджмънта и маркетинга мотивационни техники. Въпросът е - кой, кого и какво всъщност манипулира?

Сириус, това което ме интересува е Синхроничността http://www.varvar.ru/arhiv/texts/jung2.html (Карл Густав Юнг. Синхронистичность)

като аз проверявам техниката на т.нар. "транссърфинг" не заради друго, но защото когато прочетох за него и за това каква методика предлага един доста съмнителен тип (с претенцията да е квантов физик, което е под биографичен въпрос) установих, че инстинктивно съм правила нещо като транссърфинг, породен от личностните ми характеристики - наличие на подходящата психическа нагласа.

Под "контролиране, насочване на мисълта" се разбира следното в случая - желаната цел трябва да се определи и да се работи редовно върху и с нея. Но не като "фикс" идея, а по-скоро като страничен на реалния живот мисловен компонент. За цел, която се иска да бъде постигната е необходима конкретна психическа (и физическа) настройка. Тя изисква този контрол на мисълта, за когото споменавам.

Примерно: в целта трябва да се вярва, въпреки обстоятелствата, въпреки привидната невъзможност за постигането и, като съзнанието непрекъснато (или при придобит опит в рамките на някакъв период) трябва да се чисти от съмненията. Тоест, то трябва да се манипулира съзнателно от самия прилагащ техниката. Отделно, че всеки трябва да изработи своя подходяща техника (според принципите) за да се справя според личностните си особености. И т.н.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това, което мен ме притеснява е какво ще се случи ако се докаже, че тази теория (за предизвикващата събития мисъл) е вярна.

И бих искала да насочим разговора ни по-скоро на там.

Какво ще се случи ако хората овладеят подобна техника? Мисля, че всеки от нас си дава сметка колко опасно би могло да е всъщност това.

Моите лични наблюдения показват, че анализът на събитията довели до всяка печеливша цел, показва реализиране и чрез нечии или собствени загуби. Нищо не се е случва от "нищото" или само, чрез благоприятно стечение на обстоятелствата. Винаги се отнема от някъде (материално и дори физически) за да се даде на друго място. Това разбира се е естествено в природата и социума, но какво би станало ако е изкуствено, съзнателно предизвиквано?

Друг е въпросът, че анализите в моя опит показват, че целите не се постигат по странични пътища, а по парадоксално най-преките възможни такива. Тоест, ние съзнателно не бихме избрали "нещата да се случат така". Когато се ползва такава техника следва да не могат да се поставят условия или-или, ако-в противен случай. Или се иска да се постигне нещо, или не, което означава да се приеме, че то ще се случи на ...всяка цена (разбираме и чрез напълно нежелани събития от морална и етична гледна точка).

П.С. Моя е грешката от самото начало: аз не знам дали мисълта може да предизвика само събития без фиксирана цел. Начинът за когото говоря е избор на цел - събитията се случват поради избраната цел, а не поради избора на самите събития. Наричам го "предизвикване събития" поради това, че целта не може да се случи, без наличието на събития. Не съм мислила за по-удачна формулировка, а и не ми е била нужна до сега.

Щото примерно мама Митохондриалната е по-сигурен източник от оня БалАДАМурник Нали знаеш - Майката винаги е доказуема докато за бащата все се спори, няма яйца без кокошки, Майката Природа и т.н. Обяснения да искаш.

Направо се изкушавам да го пусна където му е мястото, но публиката там вече е повече от кекава.

Не, аз не казвам, че раличните мисли не са свързани с различни импулси. Питам защо смяташ, че ги пораждат. Ето пример, ако търкам две клечки, въздуха близко до тях повишава температирата си, след време клечките започват да горят. В зависимост от скороста на търкането температурата на въздуха ще се промени по различен начин и огъня ще започне по различно време. Абсурдно би било да се твърди, че по-вискота тепература в близост до пръчките е породила огъня. Не е ли възможно с мислите да е подобно? Мислите, това че взимам речения или си представям различни неща дори може да е илюзия. Не е ли възможно порецесите в мозъка, които водят до тези състояния, които ние смятаме за мисли и взимане на решения да са съпроводени и с различни електрични импулси т.е. импулсите и мислите са корелирани, имат обща причина, но не са свързани каузално.

Смятам и че трябва да се съберат колкото е възможно повече хора за опит с контролираната, насочена мисъл. И да се проведе дълъг и цялостен експеримент, обаче проблемът е в сериозните и съвестните кандидати. Има и някои задължителни условия, които трябва да се спазват. Това надали ще се случи и най-вероятно физиците отново ще са пионерите в тази област.

Използвам и да се извиня за предходните си постигни (грешки, повтаряемост и нестройност) но обикновено пиша в среда, която не ми позволява нужната концентрация.

Добре де, но нали вече обсъждахме, че известните на науката електрически импулси, свързани с дейността на мозъка са доста слаби, регистрират се само в непосредствена близост до черепа, така че въздействие без усилващата и предаваща сигнала апаратура няма.

Иначе кой ли не се е опитвал да въздейства с мисъл - "Стискам палци!" , когато искаш твоят човек да победи; "Обърни се!", когато искаш да те погледне; "Спъни се!", когато му се ядосаш

Сещам се и за великото стихотворение "Жди меня, и я вернусь"

Това със стискането на палци е ритуален акт. Целта му е да се подсили именно психическата настройка за нещо като целева мисъл - ако стискам палците, то вероятността за победа е по голяма. Само, че техниката не работи по този начин или ако проработи е плод на случайно правилната настройка на целевата мисъл. Освен това може да е по-слаба от противниковата мотивация за победа, така че другата страна ще постигне пожелания резултат. Всичко това приемаме за логически вярно само в случай, че теоретично приемаме "влиянието на мисълта върху събитията за вярно".

Напълно е възможно хора с изключително добра техника да стигнат до ниво винаги предизвикване на желаното събитие. Нали си предствяш каква психическа енергия (в чисто псих. смисъл) ще се налага да влагат в такава ярка, моментна и силна мисъл, правейки непрекъснато такива неща? Моите проучвания за сега показват, че това е ненадеждно, дори най-вероятно опасно за упражнаващите я.

На този етап контролираната мисъл иска време. И в това време парадоксално се включва и примирието със себе си, че целта може и да не се постигне изобщо. Може да се отдаде на естествена на психическа защита.

Аз също (както и други занимали се с това) препоръчвам срокове. Такива се препоръчват и в мотивационните прилагани техники. Очевидно целта трябва да отлежи и да се намали напрежението.

Освен това не препоръчвам изобщо да се пробва с такива цели, като спъването, обръщането и стискането на палците. Препоръчвам сериозни и наистина желани цели, с градивна йерархия. Моят опит досега показва, че целите с едногодишен срок и логичен мащаб, както и правилно поставени в йерархията на нуждите са най-удобни за експериментиране.

Искам да кажа следното - моят опит до сега показва, че за настройване на мисълта в желаната посока времето играе ключове роля. Нужна е точно конкретна нагласа, която лично на мен ми отнема около два месеца. От първоначалната еуфория (при мен се появява такава) до постигането на мир със себе си. Отдавам го и на мащабите на желаната цел, които винаги са достатъчно големи за да се приемат за невъзможни и обстоятелствата са такива, че с нищо не показват, че биха могли да се изпълнят.

Има и странични ефекти, но нека да се огранича с това за сега.

Така написано е ясно, че не става дума за наука, нито метафизика, а за пара/псевдо-наука. Лично моето подозрение е, че това "стават подозрително много" е резултат именно на несистематичност и избирателност(макар и неволна) на данините или неправилин анализ. Човек много лесно може да се подведе и заблуди. Но аз чакам с интерес да напишеш конкретно за какви наблюдения става дума.

Напротив. Занимавам се с това до колкото ми е възможно систематично от 6 години, като стартирах от друга изходна точка - ефекта на мотивационните техники. Първоначално на шега, запознах се първо с материали от "паранормалната светлина" на избълваното в писмен вид, но много бързо ми се наложи да променя несериозното си отношение към въпроса, литературата, а и самия подход.

Не трябва и да става дума за избирателност (така би било повече от несериозно, нито би дало отговор на търсеното). Проблемът по-скоро е в това, че нямам сериозен екип, с който да си съдействам. Много трудно се събират данни по този начин.

С положителност мога да твърдя, че има определени характери, носители на черти, които не могат изобщо да участват в подобни експерименти за сега (а вероятно някои и никога няма да се справят добре с контрола на мисълта). Скептиците и песимистите, например. Първите нямат желанието и търпението, а вторите не могат да концентрират мисълта си, поради песимизма си - те винаги я обръща в негативната за целта посока. Хората с пораженска психика също трудно могат да се включат, освен ако не направят опит самите те са променят. Защото се движат по течението или засядат в психически "вирове".

Оптимистите обаче се справят чудесно!

Ползвам изпитания метод на наблюдение с малки промени предвид естеството на заниманието:

1. Наблюдавани са явления (твърденията на хора за неслучайни-случайности в точното време, място и предвид конкретна мисловна цел - да я наречм желание, интерес или мечта - зависи от синдивидуалния случай)

2. Предложени са хипотези (формулировките са спорни, но някои служат за целта)

3. Предсказани са логични следствия от хипотезите (да не изпадаме за сега в критики на този тип логика)

4. Тестване

5. Преглед за грешки (те са свързани предимно с естеството на самите тестове)

Тестването протича в следния вид: цел - концентриране върху целта - оставяне на целта в подсъзнателна позиция - приемане на срок достатъчно дълъг за да се постигне желаното, но не и прекалено дълъг за целта на експеримента - следене дали събитията се "подреждат" в полза на целта - достигане на целта. На пук на насмешката, с която започнах резултатите дават предимно положителен знак. Опитът ми до сега показва, че предлаганите разработки (слагайте ги в категорията паранормално, няма проблем) са често погрешни. И в техниката, която масово предлагат и в твърденията си за естеството на резултатите. Последното са подробности, които няма да засягам сега.

Друг е въпросът, че много хора се запалват моментално да опитат, но се отказват бързо. Което е обяснимо. Също така им липсва и методика, както и търпение. Съответно при негативни, нулеви резултати спират да се занимават или много бързо променят целите си. А такава хаотичност е сигурен индекс за провал. И пречат за по бързото събиране на данни.

Естествено, че все още дълбоко се съмнявам в произхода на постигнатите желани резултати. Са ли те плод на психическата нагласа? Са ли "съвпаденията", "пожелателните събития" (има голям проблем с вида на самите събития) естествено (не бих го нарекла избирателно) подбирани предвид целта? Са ли действитено предизвикани по мисловен път? Е ли афектът главен фактор за естествения подбор на избора в действията за приближаване към целта? И т.н. Сложно е. В момента систематизирам, но не разполагам и с време за концентрация върху тематиката, повече от половината ми библиотека не е на разположение, което също е голям проблем.

Пак повтарям, ако наистина имах повече сериозни хора, с които да си сътруднича, нещата щяха да стоят доста по различно.

И така, аз не се бутам в дебрите на квантовата физика. Нямам представа дали някой е останал с подобно впечатление и защо... Когато казах, че това с което експериментирам държи да бъде обяснено и с нея, съм напълно права. Мога да дам доста материали по този въпрос, за да видите как и защо я намесват, някои са честно казано...смешни.

Може да се погледне и отново това, което съм написала, за да не ми се приписват твърдения, които не съм правила (че примерно се занимавам с някакви квантови експерименти )) !!!

Интересува дали твърденията за подобни техники имат резон, дали действително мисленето може да се настройва на физически успяваща вълна, дали тези техники правят индивида "по-успешен" в избора и действията си. Лошото (ако може да се нарече лошо) е, че ако тези техники работят наистина по начина, който им се вменява, те са на принципа, че нищо не идва от "никъде". Което логично, а и опитът ми до сега показва, че са свързани и с нежелани и неприятни събития на получаване-отнемане. Тоест, когато един човек постига, понякога "събитието" е за сметка на друг. Разбирате какво всъщност следва от това ако не е чиста случайност нали?

и т.н.

В един или друг смисъл на въздействието - е. Ето, виж как хубаво ми въздейства на мен и веднага прописах в отговор))

Мен обаче ме интересува канализираната, насочена мисъл дали предизвиква събития? Или самият мисловен процес под вид афект (в псих.) става чувствителен за възприемата на реалността по начин, който определя действията. В този процес на наблюдения, това което стои като основен въпрос са появата на нарочните "случайности". Проблемът е, че в процес на контролирана мисъл, те започват да стават подозрително много (което не е чак толкова странно) и подозрително...желани (което е любопитното).

Естествено веднага трябва да се търси отговор и на това - а неконтролираната мисъл? Нейното място в този процес, ако действително има такъв? И къде се намесват с конституционните предпоставки на характера и ранната възраст (детето, което е под родителски контрол).

Дори изходната точка на такива наблюдения и събиране на данни е проблем...

Ето такива неща ме "тревожат" мен.

Аз не знам защо решихте, че съм тръгнала да оспорвам Пенроуз изобщо (подобно нещо и през ум не би ми минало). Направих забележка относно синопсиса в тази му част:

Британският физик Роджър Пенроуз помага на Хамерофф в изследването. Той

стигнал до извода, че частиците на човешката душа се намират в специални

микротръбички, разположени в клетките на главния мозък. Пенроуз и Хамерофф

смятат, че човешкото съзнание е резултат от процесите, които протичат в тези

микротръбички.

Най-лаишки изведено от това излиза, че частиците напускат човека и се изстрелват на воля. Няма лошо (супер привлекателна переспектива е това). Но когато се говори за Глобалното информационно поле следва да се включи цялата информация и тогава веднага се пораждат сериозни въпроси от типа: "А на другите живи същества къде им се поместват частиците ако си нямат тръбички" и какво става с техните частици (предполагаме същото). Тоест, мен ме дразни (ако изобщо мога да го нарека дразнене) това, че тези теории са предимно антропоцентрични, поради което дават повод за какво ли не небивалици произхождащи от тях.

Да не говорим, че ако станем още по-дребнави трябва да уточним какво е душа (в кой смисъл употребяваме понятието), какво е "сянка" (предвид различната употреба на понятието "сянка" в психологията) и т.н.

Физиците много се дрязнят когато се говори за Енергия "метафорично" и доста често в такива теми трябва първо да се уточняваме за това, което психологията разбира под Енергия (поради беден стартов речник взаимствала понятието, но придала му разлличен аспект) и често стават големи недоразумения - кой какво е искал да каже. Важи и за Сила. Отново взаимставенто на понятието между науките поражда нюанси на неразбирателство.

Ето и аз веднага се питам какво се има предвид под "Сенките на разума" защото автоматично (така съм настроена) го разбирам в коренно различен смисъл. Съжалявам - няма да я прочета докато не се издаде на български. За мое съжаление руският ми не е до там добър за да чета разработки именно в тази сфера.

Може би наистина е добре да се опитваме да се разбираме предварително, защото вместо да си говорим за по-важни и нитересуващи ни неща изпаднахме в излишното.

Сега, в новия ти пост виждам, че се основаваш на науката философия, но ако прочетеш по-внимателно, ще видиш, че авторът на статията говори за метафизика не в философския и смисъл , а самата теория на Пенроуз и Хамерофф не се базира на философия, а на математика, физика и неврофизиология и се възприема сериозно от научната общност.

Колкото и да ви е странно съзнанието е обект не само на философията и психологията, но и на други науки.

Предимно на психологията.

Разбира се, че трябва да е обект и на други науки)) Иначе как щеше да се предписва литий за овладяването му когато се смахне в неизвестна посока))

Но от гледна точка на другите науки могат да се правят забележки, в които другите науки все пак знаят и нещо "по-така", което има своето значение.

Що се касае до моето становище, физиката трябва да се занимава с разума, но когато се говори на тези теми от страна учените трябва и по-голяма предпазливост. За да се намали информационния боклук създаден в последствие от невниманието.

Съжалявам но "душа отлитаща на юг" без здрава необорима теория, без преки доказателства ако щете е идеален повод за такъв.

Предполагам си имате на представа какъв бълвоч е изписан и се списва по тези въпроси само защото "някой физик казал...".

Разваляш ми пейзажа с последните забележки...Аз си представях нещо като Хавай без вулкани )) или поне маслинена офанзива (зехтинът става наш национален продукт!)

Има голяма промяна в Западна Македония също. Започнаха летни жеги стигащи до 42 с дълги седмици на температури 38-40. А е един от най-чистите екологично райони в страната (и за Балканите изобщо). Стане ли привлекателен за заселване (климатична миграция) предвид новите обстоятелства, ще съсипят и него за нула време.

а емигранти от пустинята?

Това със или без климатичните промени ще се случи ако се натикаме в Шенген.

Статиите са чудесни, благодаря.

Ще взема предвид следното, според посоката, която неволно прие разговора:

Ако някой читател си е помислил, че
темата на тази лекция е метафизична, ще трябва да го поправя: тя е метафизична
на куб.

Първо,
защото в тесния смисъл понятието “метафизика” означава “физиката, възникнала
след и заменила Аристотелевата физика”. А физиката на Галилей, Декарт, Нютон е
точно такава.

Второ,
защото в по-общ смисъл “метафизика” означава системата от принципи, които лежат
в основата на една частнонаучна област на знанията. Декарт създава именно
такава система от епистемологични принципи, които съставят методологичната
основа на физиката (на природознанието).

Трето,
защото съвременната физика сочи тенденция да замени Декартовата метафизика с
нова, която да съответства на стремежа разумът да бъде включен в кръга на физическото
знание.

Метафизиката
обаче винаги е интересувала физиците. Затова тук се споменават главно имена на
физици, а философ единствено е
... Декарт.

В този форум липсва раздел Метафизика. Поради което на участниците се налага неволно да избират терминът "паранаука" като наименование за това, в което не са убедени, че няма да бъдат изритани от мястото на публикация, взети на подбив, или иронизирани ако то бъде подето като тема. Отделно, че когато физици се занимават с подобни тематики се правят научни публикации, гледа се сериозно на разработките им, но недай си боже някой извън претенцията да се е занимавал професионално с физика ги подхване веднага излита в сферата на езотериката или "там където му е мястото", но в редки случаи се приема на сериозно (това обаче не пречи на физиците да черпят идеите си за изледвания и от такива източници)

Което е меко казано неуважително, не за друго, а защото и хората не занимаващи с физика понякога са изключително ценни когато споделят идеите на някои теории. Защото са наблюдатели, а това е дейност извършвана от разумни същества. И когато те споделят някакво свое становище за явления и опит(и), най-малкото което заслужават е надменност.

За кого развиват физиците теориите си? За хората или за да задоволят егоцентричност? Дълбоко се съмнявам, че второто е мотив. Повечето физици, които лично познавам са прекрасни хора, влюбени в сферата на заниманията си. И, да, отлично знам, че логиката на физиката е различна от логиката на "простосмъртните", обаче логигата на "психолозите" е различна от логиката на физиците, също различна от логиката на "простосмъртните". И понеже съм във втората спомената категория, мисленето ми е настроено по логиката на психологията виждам някои пропуски, които все още правят, поне според мен теорията подлежаща на спорове.

Но да се върнем на "простосмъртните". Преди малко влиянието на мисълта върху събитията беше в сферата на езотериката, а сега е линквана бодра и чудесна статия, която казва следното:

Може би по същия начин след няколко
десетилетия учените ще обсъждат конкретни физически аспекти на разума. И това
няма да учудва никого. Но в днешно време въпросите са значително повече от
отговорите. Ето някои от тях:

а) Дали
разумът (съзнанието, субектът на познанието) може да бъде активен участник (“не
само зрител, но и актьор”) във физическите процеси?

б) ако да,
то как, по какъв начин?

в)
Класическата наука възниква и получава мощно развитие през 17-19 вв. въз основа
на Декартовата парадигма за обективната рационалност. Наричам тази парадигма “Декартов
рай”, защото тя създава огромен комфорт на научното изследване: разумът е
пасивен (безучастен, безплътен) наблюдател на събитията в природата и не носи
никаква отговорност за тяхното протичане и техните закономерности. Колкото и
странни да са някои наблюдения и изводи, готовият отговор е: “така е в природата”.

Но ако
разумът се окаже активен участник в тези събития, отговорът далеч не е така
прост. Не означава ли това, че щом търси физическа същност на разума, науката
доброволно се отказва от своя Декартов рай? (Да си спомним библейската притча:
човекът е изгонен от рая, защото е дръзнал да вкуси плодовете на дървото на
познанието.) И ако бъде изгонена от рая, какви ще бъдат последствията за
физиката и науката въобще?

Тоест, ако Аби (например) спомене нещо за г-жа Мисълта/Съзнанието в клуб физика заминава директно по тъч линията, но ако евентуално го е направил Паскал, това вече е нещо друго: "Силата управлява света, а не мисълта, но мисълта се използува от силата."

Излиза ли, че физиците могат да си задават подобни въпроси, а странични на физиката наблюдатели, не би следвало да го правят докато не се появи някой авторитет, който да им каже до какви изводи е стигнал по въпроса? И да речем, че ако са приели, че на база следване правилата на научния метод (онези, известните в най-синтезиран вид 5 точки) и са достигнали до свои заключения, то ще бъдат на подбив, само защото са се осмелили да подемат разговор за своя опит защото не са физици?

Всичкото това са риторични въпроси породени от факта, че един напълно непознат участник в мое лице си позволи да изкаже становище (без да крие, че не е професионалист, но обича тази наука и все пак се интересува от въпроса засегнат в темата), да сподели някакви свои интереси и разговорът веднага премина в занимания относно неговия капацитет, което напоследък е тенденция в мрежата.

А, ако някой се е засегнал от казаното, че физиците вече се бутат и в по-малко познати им до сега сфери (тази на Съзнанието), да ме извини (нищо лично към съфорумците нямаше в това), но причина за голяма част от партенките (псевдонаучното) са именно някои необмислено гръмки, прибързани изказвания от страна на авторитетни физици с понятия, които общоприето се тълкуват в различен смисъл. И тук отлично го знаете.

ПС. Надявам се и че когато споделих каквото споделих, сте обърнали внимание, че не става дума за влияние на "мисълта върху материята" , нещо от типа на "да чекнеш вилицата с възторжен копнеж". Вметвам го само за да се застраховам от поредното недоразумение за нещо си там...

Успех!

Няма причини за съжаление.

Струва ми се, че съм виждал подобен експеримент във филм свързан с паметта на водата.

Там имаше наредени буркани с ориз или нещо подобно.

Експериментаторът ругаеше един от бурканите, а към друг се отнасяше много мило.

Резултатът бе, че оризът в буркана - обект на мило отношение бе запазил "добър" вид и качества, а другият - обект на лошо отношение бе започнал да гние.

Филмът е пълна спекулация и псевдо наука, но имаше известен успех. Много хора повярваха в някакви си свойства на водата, които тя не притежава или най-малкото няма реални доказателства за съществуването им.

Нищо общо няма с това.

А това за водата е всеизвестна партенка . Знам я.

Общо взето съм запозната с повечето партенки пръкнали се на този свят.

Отново лек ден.

Теорията спомената в тази тема може да е много спекулативна, но е научна.

От друга страна, твоите наблюдения, за които ще чакаме да ги споменеш в съответния раздел, предполагам не са проведени систематично и научно т.е. съмнявам се, че имаш подготовката да провеждаш правилно експерименти/наблюдения и да анализираш данните.

т.е. при подобна предубеденост към непознат потребител (не се сещам да сме се запознавали) ще предпочета да се въздържа от каквото и да било продължение в Паранука, защото цялата работа започва да ми намирисва на чисто заяждане, а не на диалог.

Лек ден на всички.

От гледна точка на нито една. За сега въпроси бол, отговори - съмнителни.

Това обаче не пречи ако резултатите се окажат задоволително положителни, да има резонност за по-задълбочени проучвания, да се търси къде би могла да се вмести и чрез кои науки могат да се търсят отговорите.

Например много отговори на различни въпроси са комплексни. Обясняват се и чрез психологията, и чрез биологията и социологията. Културната антропология да речем неизбежно търси отговорите навсякъде където има смисъл за да се изградят теориите и.

Има ли смисъл да се продължава този разговор за сега?

Или направо да съжалявам, че изобщо споменах каквото и да било?

От гледна точка на коя наука, от която разбирате, теорията не е научно издържана?

Извинявам се, не видях към коя част от отговорите ми е зададен въпросът.

От гледна точка на това, че трябва де обясни всяко разумно същество ли си има "тръбички" по които бандата частици се подвизава. Всяка форма на живот ли си има такива частици, какво е "душата", а тези частици "разумни" ли са и т.н.

Поне аз така мисля.

Шегата на страна, но съм пряк свидетел на промените от последните 20 години. Темповете на затоплянето в Гърция са наистина впечатляващо бързи. Периодите с рекордни температури са все по дълги и изнурителни. В последните години летните горещини започнаха да стават непоносими. В Солун вече има "естествени" седмици с температури над 40 стигащи и до 46.

Ако предвижданията изложени в проучването са верни, то ще граничим с...някаква ужасна пустиня.

Перспектива: "Витошка " с палми и лимонови дръвчета, а Борисовата градина тропически рай?

Ей, господин модератор, откога квантовата физика е станала паранаука?

Само споменах, че се опитват да обяснят това влияние с квантовата физика, но аз го отнасям към раздел паранауки (дълбоко се съмнявам в квантовата му "природа").

Всичките ми постове имат своя логичен ред: - което е наука е наука, което не се знае какво е, е паранаука и за това отива в онзи раздел.

Нещо не се доразбрахме ..

Имах предвид, че Аби спомена някъде, че резултатите от опитите и да влияе върху събития с помощта на мисълта ще бъдат публикувани някой ден в раздел паранауки. /Които ще очаквам да прочета с нетърпение/

...

Та на въпроса ти..

Кога КМ е станала паранаука - ми не знам отговорът на този въпрос и нямам никаква идея защо точно аз трябва да отговоря на него, след като подобно нещо и през ум не ми е минавало.

...

Това мога да отговоря на тоз етап, уважаема госпожо..

скобите би трябвало да показват, че вметката е само пояснение за това в какви други версии намесват квантовата физика, а не твърдение, че тя категорично е намесена

демек, не твърдя, че подобни теории са научно издържани

както не намирам и че теорията изложена в тази тема е научно издържана

"Влияние на мисълта върху събития" има в езотериката, а не във физиката, нито в квантовата, нито в класическата.

точно за това ако реша да споделя каквото и да било за босъждане ще го спомена там където му е мястото, а не където не му е

тоест, дадох един пример за това, къде се тикат "квантови теории" - където най-вероятно не им е мястото

най-малкото пък очаквах нещо вметнато между другото да предизвика такъв бум

кратко резюме има в първата част, преди съдържанието. може да се спреш само на него.

останалото няма как да е...кратко

гръцката банка са основен спонсор на изследването (доста са спонсорираните от нея проучвания)

и естествено, че има нужда от пари...изобщо ще има голяма нужда от пари

особено ако климатът се промени в световен мащаб така, че започнат големи миграции от климатични бежанци

отдавна следя проблема

климатичните миграции вече са факт по места, защото все повече хора губят прехраната си (предимно такива занимаващи се с дребна земеделска дейност)

Пуснах го.

Синопсисът в началото дава една приблизителна представа.

Останалото е за маниаци...500 страници доказателства.

Пълният доклад от 494 страници тук:

Надявах се, че поне този форум ще се спаси.

И че ще остане в сферата на чисто научните, сериозни обсъждания по тематиката.

Но не бе...писано

Тази мода започва силно да ме дразни, защото хвърля прах в очите на сериозните учени. Изобщо не е първият случай на попара от какво ли не. А доста често и без тяхното съгласие или знание ги намесват в доказването на разни псевдотеории, като ги цитират избирателно.

Някои посредствени в областта си пък твърдо заемат това поприще и честно казано ги разбирам що се касае до доходността.

Но все пак намирам, че някои радикални предположения си струват да бъдат проучвани. Колкото и странно да звучат на прима виста.

Лично експериментирам с една теория (от типа влиянието на мисълта върху събития, отново защитавана и чрез квантовата физика), която до момента напук на абсурда показва положителни резултати, но понеже е направо в сферата на паранауката предпочитам да се въздържа и докато не събера достатъчно доводи няма да я споделям тук за обсъждане (разбира се в подходящи яза това раздел ).

Британският физик Роджър Пенроуз помага на Хамерофф в изследването. Той

стигнал до извода, че частиците на човешката душа се намират в специални

микротръбички, разположени в клетките на главния мозък. Пенроуз и Хамерофф

смятат, че човешкото съзнание е резултат от процесите, които протичат в тези

микротръбички.

Всичко това е много хубаво, но ще трябва обяснят къде и как се подвизават частиците на всичките живи организми. Освен ако човешката душа няма някаква своя запазена територия в Квантовата теория. Ще трябва да обяснят и какво точно е Душата естествено. Банда организирани частици?

Честно казано от както физиците започнаха да се бутат в разни не толкова близки им сфери на науката, се сътворяват какви ли не...щуротии.

струва ми се или глобалното затопляне - пресушаване е факт?

Вчера излее най-после проучването на тенденциите в климата за Гърция от Солунския университет.

Ситуацията е доста хм....лоша переспектива.

Очаква се увеличение на температурите на места до 4 градуса, като п-ов Пелопонес неумолимо се превръща в пустиня.

Повече подробности - щом се снабдя с материала.

Южняк,

на мен ми се връзва сметката...

theory of mind

intentional stance
third order intentionality

по-скоро мисля, че Докинс добре го е напипал, но слабо го е развил. И по-добре да не се заема с това. Бих предложила на Ялом, но той се занимава сега с други неща)))

Нали се сещаш какво се случва в процеса на осъзнаване под натиска на действителността в психологически аспект? Направо не може да бъде понесена, предвид емоциите, които поражда, а и те според мен еволюират (засилват се) в някаква степен. (осъзната емоционалност + памет, напомняне, асоциативна памет и т.н.)

Манджа с грозде ако рано или късно не вземат контрола в свои ръце!

А дуализмът изглежда напълно естествен, даже доста по естествен от монизма, защото монизмът сам по себе си предполага нужното ниво на научни познания.

Нали разбираш? Никой не усеща как мозъкът му работи физически (освен при някои шизофренни състояния, където буквално имаме описания какво се случва в главата на пациента). Май... няма как съзнанието да е монистично що се касае до осъзнаването. Самият монизъм е познание, а не състояние. Докато дуализмът си е естественото състояние на функицонирането тяло-душа.

И лесно се преминава към умствена теория, умишленост, преднамереност. Просто разумът дава възможност за контрол над събития и той лесно е могъл да се подведе от идеята за контрол в големи мащаби. После някак си осъзнава, че контрол в такива мащаби все още не може да осъществи, но по своята логика (тогава) извежда възможността за контрол от висши същества и сили с антропоморфен характер. И всичкото това само и само за да оцелее психически, защото дори самия разум е нещо...трудно поносимо.

Нещо такова...

Ако намериш време - моля те малко повече за мемите.

Аха, намерих го. Аз си мислех, че говориш за предходната част със заглавие както на тази тема. Ето го и на английски

"The general theory of religion as an accidental by-product - a misfiring of something useful - is the one I wish to advocate. The details are various, complicated and disputable. For the sake of illustration, I shall continue to use my 'gullible child' theory as representative of 'by-product' theories in general. This theory - that the child brain is, for good reasons, vulnerable to infection by mental 'viruses' - will strike some readers as incomplete. Vulnerable the mind may be, but why should it be infected by this virus rather than that? Are some viruses especially proficient at infecting vulnerable minds? Why does 'infection' manifest itself as religion rather than as . . . well, what? Part of what I want to say is that it doesn't matter what particular style of nonsense infects the child brain. Once infected, the child will grow up and infect the next generation with the same nonsense, whatever it happens to be."

Сега към твоето несъгласие. Ти казваш, че религията е част от естественото развитие на човешкото мислене (ако съм те разбрал правилно) а не страничен продукт. Но остава да обясниш защо не е изчезнало след като не представлява предимство в процеса на оцеляване. Племената които се по-малко религиозни имат предимство пред по-религиозните. Докато вторите губят време в ритуали, първите събират храна и т.н. С течение на времето те имат по-голям шанс за оцеляване. Така еволюцията би отсяла религията. И имено тук идеята за религията като страничен продукт дава добро обяснение. Религията може да е е предимство за оцеляването, но не е изчезлнала защото е страничен резултат от нещо което е такова предимство.

Това не е така обаче (и до колкото си спомням Докинс само изразява удивление "защо ли?", а не твърдение). Племената, които изобщо не са религиозни са в най-примитивен стадий на развитие. Аборигените.

Колкото по-сложно реигиозно-философска система има едно общество, толкова по-развито се оказва то. Време за ритуали и събиране на храна - колкото искаш. Едното изобщо не пречи, не е пречело и както се очертава няма и да пречи на другото.

Но еволюцията не само, че не отсява религията, не само, че не отсява дуалистичното мислене, но и го развива в съвършенство до там, че днес имаме цяла нова наука породена именно от него - Психологията. Ако преди

са лекували професионално тялото, днес лекуват "това", което е в него. И забележи - в психоанализата говорят за него предимно като отделен субект.

Ето защо смятам, че религиозното мислене е естествен еволюционен продукт. Не страничен. То е аспект на самото мислене, на самото осъзнаване на разумните индивиди. И аз твърдя (на друго място съм изказвала това мнение), че т.нар. атеистичен светоглед ще даде своя дан също в дуалистичен аспект. Твърдях, че ще даде рецидив, ако религията действително е продукт на "нещо друго", докато не установих поне за себе си, че "рецидивът" идва от самия начин по който мислим за себе си и света, и че ако искаме да продължим да сме здрави психически индивиди еволюцията ни налага да мислим по този начин. Което означава, че ще са ни нужни идоли, култове и ритуали, докато не еволюираме в онази "напълно свободна личност", която обаче ще е променила стереотипа си на мисъл, тоест самият мисловен процес ще е различен от сегашния. Което може да означава само едно - няма да има нуждата от идола, култа и ритуала за да функционира оптимистично. Но ще ги замени с други ценностни настройки за прогрес, точно както религиозната система измества магическата ера.

В интерес на истината това е проблем изцяло подценяван от Докинс. Например Докинс пропуска, че случайно или не Библейските текстове загатват за едно такова бъдеще на личността. И е изключително интересно, че юдаизмът е стигнал до такива изводи, че психологията е именно наука произхождаща то среди с юдаистична зкваска и че вече имаме учен реално описващ това ново бъдеще в лицето на Е.Фром.

Тоест преходът вече е започнал някъде да се извършва. Не е "страничен", не е "засечка" или " мутация". Щом рел.култове възникват спонтанно, от нищото, често с изключителен успех на независими едно от друго места (виж.главата а Карго-култовете ) веднага се досещаме, че в главите на хомосапиенса се случва едно и също, което не може да е нищо "друго" освен естествен мисловен процес на вида ни. Той си е функционирал така от самото начало на отделянето на Аз-а от тялото, което най-вероятно е началото на самия разумен процес. В противен случай нямаше култовите практики да са световно разпространени. Някъде щяха да "засичат", другаде не...Обаче първите хора са "засекли" както излиза от предположението на Докинс, а това може да се дължи само на факта на себеосъзнаването неминуемо породило практически дуализъм (ритуалите).

Простичко формулирано чрез моите изводи до момента - религиозното мислене е инструмент за оцеляване на разумните същества от психологическия натиск на осъзнатата реалност.

Ето как се вписва отлично в еволюционната теория, където нищо не е на случаен принцип и следва да носи оцелявачна стойност.

Общо взето той нахвърля най-различни идеи. Някои от които смели и алтернативни, достойно за проучване. Според мен проблемът идва от това, че отдава прекалено много време на това да доказва, че религиозно мислещите хора са глупаци, докато атеизмът (дори и това е спорен в естеството си светоглед, непроучена все още територия) е възвишен форма на мислене. Последното го казвам без да взимам страна (кой е по-по-най), само посочвам къде си хаби силите Докинс, което парадоксално е...загуба на сили и време.

Южняк, ти си засегнал една фундаментална страна и именно нея искам да се спра. Дуализмът. Както казах трябва да се прехвърлим в сферата на психологията. Най-простичко казано дуалистичното мислене вероятно е единствената за сега форма а психическото оцеляване на индивида. Или да речем, мисленето е еволюирало само до това ниво, по този начин. От там и съзнателното - несъзнателното. В това отношение сме още на старта в познанието си. Науката е все още млада, а теориите често доста противоречиви, дори влизащи в разрив една с друга.

Въпреки апела на Е.Фром да се самоанализираме с цел градивното израстване на личността, самоанализирането може да отвори "кутията на Пандора". Да речем, че един човек с ниско ниво на култура и образованост започне да мисли за мисленето си, за вътрешния си духовен свят единствено през призмата на химически процес извършван в самия него. Съгласи се, че това е доста странно ако непрекъснато осъзнаваме мисловния си процес единствено като плод на нашите химически възможности. Смело мога да заявя, че за повечето хора това ще доведе до невроза, психоза, психосоматични проблеми или поне до някаква депресия. Тоест, за да оцелеем като разумни същества, ние изключваме факта, че това е вътрешен процес и гледаме на себе си буквално дуалистично. Тялото ни е едно, а душата друго. За тялото си мислим опознавателно, често като различен обект, който ни принадлежи. Тоест, Азът приема, че тялото е даденост, а самия Аз играе доминиращата роля. От там и приписването на одухотвореност дори и на неживата природа, предвид наблюдаването на това, че и тя има поведение.

Искам да кажа, че дуализмът е естествен процес дори за възприемането на света. Всичко се приема като живо, до доказване на противното и често въпреки доказването.

Магическите ритуали, в последствие примитивните и развитите рел.системи според мен се явяват резултат от регулацията на мисленето. Съзнанието създава "фалшива" представа за "отделеност", която от своя страна иска нужното внимание, работа и контрол над себе си - т.нар. душа.

Например древните ритуали за дъжд (актуални и в момента). Те ни най-малко не са загуба на време и сили, предвид ползата от желания резултат. А в тази полза е включено и подпомагането на (да го наречем за целта на темата) на Аза. В ритуалите се съдържа голяма етическа и морална сила. Защото за оцеляването на вида, на една група от вида или на цяло общество е необходима оптимистична "закваска". А един от най-добри начини за поддържане на оптимизма е ритуалността. Предвид промяната на химичните процеси в организма при присъствието, извършването на даден ритуал.

Не песимизмът, а оптимизмът е движещата сила напред в оцеляването на разумните същества. И дуалистичната ни природа хитро е измислила практически начини той да се поддържа буден. Идеята на ритуала е не само да се донесе полезния дъжд, но и докато той се чака, оптимистичната нагласа да градира (не случайно някои ритуали хитро се проточват с дни, често изкуствено се разтягат или се подкрепят от допълнителни такива, само и само да се печели...време). Ето защо тук времето не е от значение. Важен е резултатът колкото и "трудоемък" да е изглежда той. А трудоемкостта идва от това, че за да се постигне нужното ниво на оптимизъм се изисква "повече работа" и над Аза.

Елементарно и неправилно е да се разглеждат ритуалите само от гледна точка на чисто материалния ефект. Психологическия е също толкова важен, а може би дори по-важен за целта на разглеждания тук проблем. И той веднага обяснява защо се "губи" време, сили и привидната безполезност.

Докинс се досеща за това, споменавайки за сурвивалната стойност на религията и за универсалните истини. Но определено не е в сферата му да се занимае подробна с това. Мисля, че ако един добър психолог (стига да обича културната антропология) се заеме с подобна разработка резултатите ще бъдат изключително интересни.

За другото после.