Santiago

На базата на какво твърдиш, че няма как? Изворите, които съм цитирал, свидетелстват за друго. Защо на няколко пъти освен това, когато през следващите 2 години куманите изоставят Калоян, той не се решава да продължи военните действия срещу латините със собсвтени сили и се оттегля? А?! А пък съмнението ти, че куманите изобщо са взели участие в самата битка е просто смехотворно, при положение, че всички извори говорят за това. При любимия ти Русион пък това категорично не е цялата Калоянова войска, а просто един по-голям отряд, освен това съставен от кумани, българи и гърци. Изворите са твърде ясни и недвусмислени, но изглежда, че предпочитате да ги четете както Дявола Евангелието...

Frujin Assen, на фона на категоричната изворова информация по този въпрос, опитът ти за ирония изглежда доста плосък. Анонимната френска хроника съвсем ясно разкрива, че Дандоло с неговите хора последват отряда на император Бодуен, но пристигат при подстъпите на полесражението едва когато то вече е приключило и заварват бягството на спасилите се рицари и сержанти. Виждайки огромното множество от българи и кумани те преценяват, че е най добре да се върнат обратно в лагера заедно с бегълците. Всички те се прибират в латинския лагер под стените на Адрианопол "почти вече по мръкнало", където отстъплението им е посрещнато от Вилардуен и Лил, които ги организират и построяват в бойна линия пред лагера. Така строени те успяват да отблъснат настъплението на дошлия малко по-късно кавалерийски авангард на Калоян и да респектират достатъчно българския цар, за да не се реши да щурмува позицията им. Мислех, че тъкмо ти държеше да се придържаме към изворите, а не към свободните разсъждения. Колкото и да не ти се иска да го приемеш, сравнителният анализ на изворите категорично доказва, че сражението е било изключително кавалерийско и в него латинска пехота не участва. И колкото и да ви се иска да раздуете броя на латинската войска участвала в самата битка, това просто няма как да стане. В нея са участвали не повече от 1500-2000 латински конника, от които рицарите верочтно са били ок. 300-350 души. Впрочем една друга Анонимна френска хроника от края на 13 в., чието авторство е приписвано на Бодуен д'Авен, свидетелства, че при последната засада, в която попада император Бодуен (след като отряда на граф Луи вече е бил напълно елиминиран), 20-ина души са нападали 1, което е някаква отправна точка за размисъл относно съотношението на двете армии, които са се сблъскали там. Известно е, че императорът е излязъл с 220 рицари. Ако условно към всеки един от тези рицари добавим по 5 конни сержанта (каквото съотношение може да бъде изведено на базата на изворовите свидетелства, отнасящи се до Четвъртия кръстоносен поход и ранните години на Латинската империя) излиза, че последният отряд е наброявал ок. 1100 латински конника. Ако приемем съотношението 20:1, то излиза, че армията на цар Калоян е възлизала на 22 000 души (българи, власи, кумани, туркомани, гърци). Сега нека си припомним и останалите извори, които до един свидетелстват за смазващото числено превъзходство на Калояновата армия и ще видим, че е много вероятно сведението на Анонимна френска хроника от края на 13 в., чието авторство е приписвано на Бодуен д'Авен, което споменава съотношение 20:1, все пак да не е чак толкова преувеличено и съотвено далече от истината: - Жофроа дьо Вилардуен: "Йоанис, кралят на Влахия идваше да подпомогне тези от Адрианопол с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани, които не бяха покръстени".[1] - Робер дьо Клари: "...Йоан Влахът и куманите с много хора..."[2] - Анонимната френска хроника "Croisade de Constantinople": "...Те са толкова много, че ако отидете напред, никой няма да се измъкне..."[3] - Никита Хониат: "Йоан поведе своите отреди и помощната войска от скити, почти незичислима по брой, стараейки се да скре от латинците голямата (им) численост...” „...масата от скитите като черен облак нападна...” „...притиснати от множество скити, падаха от конете, понеже мнозина обкръжаваха едного".[4] - "Морейска хроника" (арагонска версия): "Калоян Асен...повика аланите (куманите) и взе на служба 23 хиляди от тях. И той се отправи от там с голям брой от тези войници и хора от своята земя към Адрианопол."[5] - "Морейска хроника" (гръцка версия): „Кир Йоанис...бързо изпратил вест в Кумания; десет хиляди дошли, все отбрани кумани заедно с отбрани туркомани, всичките на коне…Свикал той още войски от цялата си подвластна земя и събрал огромна и смела армия, и се хвърлил в мощно нападение, започвайки война с франките.”[6] - "Похвално слово на Йоан Поливодски" от патриарх Евтимий: „Тогава той (Калоян) изпратил войници по плячка към Одрин, а по-голямата войска скрил в известни места. Поставеният пък от франките цар Балдувин, без да знае скритата измама, бързо с тия, които имал тогава под ръка, впуснал се върху тях. Те се престорили че бягат, докато го докарали до скритата войска. И изведнъж отвсякъде българите се събрали, уловили го и го отвели в Търново, здето го предали на смърт.”[7] [1] Жофроа дьо Вилардуен, с. 105, § 352. [2] Робер дьо Клари, с. 159, § CXII. [3] Анонимна старофренска хроника, с. 26. [4] Nicetas Choniates, с. 74, 76. [5] Христоматия по история на България. т. 2, С., 1978, с. 66. [6] Crusaders as Conquerors. The Chronicle of Morea, pp. 97-98. [7] Превод на В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1972, с. 226, бел. 1. Съвсем спокойно можем да приемем, че освен 14 000 кумани, цар Калоян е водел още и 8 000 българи, власи и гърци. Така че изворите в случая може и да разкриват една напълно достоверна картина и цифрите в тях да не са чак толкова преувеличени.

Моя грешка - обяд.

Граф Луи излиза от лагера след като поредното куманско нападение прекъсва обяда му. Вероятно преследването започва по обед и ранен следобед и продължава до късния следобед. Когато император Бодуен застига отряда на оттеглящия се от първата засада граф Луи и го намира напълно разбит, а графа тежо ранен, последният предупреждава Бодуен да се връща, защото "скоро ще мръкне". Когато Дандоло с венецианската пехота достига подстъпите на полесражението, където я посрещат бягащите оцелели рицари и сержанти и заедно с тях се завръща обратно в лагера е "почти вече мръкнало". Това пък е според Анонимната френска хроника.

Забележете също ролята на сержантите, които явно с щитовете си бранят рицарите от обстрела.

Според свидетелството на Жан дьо Жоанвил дори и само гамбезон (ватиран платнен доспех носен под/над ризницата - какъвто нося на снимката на аватара си) е осигурявал сравнително надеждна защита срещу масиран обстрел. Ето какво разказва той от първа ръка като участник в битката при Мансура в Египет през 1250 г.: "Ние бяхме покрити целите със стрели, които бяха пропуснали сержантите. Случи се, че аз бях намерил един сарацински гамбезон, ватиран с кълчища; обърнах външната му страна към себе си и от гамбезона направих щит, който всъщност ми послужи много добре, защото бях ранен от стрелите само на 5 места, а конят ми - на 15."

Съгласен съм. Едно е сигурно - рицарите, които са се биели редом с императора до последно, са продали скъпо живота си. Анонимната хроника свидетелства, че сражението е приключило малко преди да се мръкне. Сега е средата на април, виждате кога се здрачава...

Допускам, разбира се. Вероятно такава е била съдбата на някои от рицарите и сержантите. Според авторът на гръцката версия на Мореската хроника се е случило тъкмо това: "Но куманите побегнали и не се приближавали към тях; те само стреляли с техните лъкове по тях и пуснали токлова много стрели, че ги избили; тъй като бойните коне загинали, паднали и рицарите. Те имали турски боздугани и сопи, с тези те ги биели по шлемовете и убили императора и всичките му войски. Погледнете унищожението, което се случило в този ден и оплачете всеки един благороден воин, защото те загинали несправедливо, без дори да имат възможност да се бият!..." Според Никита Хониат обаче е имало и ръкопашни схватки: "...притиснати от множество скити, падаха от конете, понеже мнозина обкръжаваха едного" Други части обаче макар и спешени, продължавали дълго и герочно да се сражават докато не били избити или омаломощени и пленени. Според самия Вилардуен, който предава свидетелствата на оцелелите от сражението: "и тези, които бяха там свидетелстват убедително, че никога един рицар не се е защитавал по-добре от колкото той (император Бодуен). Така тази битка продължи дълго (NB!). Там имаше такива, които се държаха добре, и други, които го изоставиха."

Разбира се, в самата битка участва латинска кавалерия максимум от ок. 1500-2000 души. Голямата тежест на това сражение се придава най-вече поради факта, че в него падат двама от водачите на Четвъртия кръстоносен поход - император Бодуен е пленен, а граф Луи загива, както и че в засадата падат близо 300 рицари, което си е било повече от 1/3 от рицарския състав на Латинската армия по това време. За латините в Романия това си е била същинска катастрофа. Точно и поради това император Анри е такава голяма историческа фигура, защото въпреки тази огромна криза, от която вкупом тръгват да се възползват както българите, така и никейците и епиротите, успява да изправи на крака бедстващата империя и да се справи с всичките си врагове по всички фронтове на империята.

Допълва и подкрепя аргументът, че след като пехота, която следва препускаща кавалерия издъхва и не е годна за битка след като е догонвала конницата на разстояние от 4, 7 км., то на разстояние от 9-15 км. тя просто няма никакъв шанс. Елемнтарна логика. Толкова ли е трудно да я проумееш? Пехотни части разбира се, че е имало в латинския лагер и такива могат да бъдат разпознати в изворите описващи обсадата на Адрианопол, но в самото преследване на куманите и в последвалата битка няма как да е имало. Не само защото в този епизод таква не е спомената в изворите, а защото логиката, емпиризма и примерите от изворите от епохата го доказват недвусмислено. Нещо, което също явно ти убягва е, че в латинския лагер е имало изрична императорска забрана за излизане от него и за преследване на куманите. За всички е било ясно, че това са провокации, целящи да изкарат латинската войска в преследване и попадане в засади. Нарушаването на тази заповед е било инцидентно и спонтанно решение на граф Луи, който излиза да преследва и накаже дразнителите от куманската лека конница със своя личен кавалерийски отряд. Императорът също напуска лагера със своя кавалерийски отряд, но само за да защити и върне обратно своя непокорен васал и приятел. Нито първия, нито втория са очаквали да влязат в същинско сражение. Граф Луи е искал просто да се разправи с нахалниците, които смутили закуската му, а император Бодуен да го настигне и прибере обратно в лагера. А лека вражеска конница не се преследва с пехота - това винаги е било кавалерийска задача! Изненадата от тези действия в самия латински лагер е била голяма и вероятно е имало голямо колебание и скепсис как точно да се действа в създалата се ситуация и кой е отговорен да вземе решение за това в отсъствието на императора. Навярно останалите отряди просто не са посмяли да нарушат заповедта. Впоследствие Дандоло все пак се решава да изпрати своята пехота, но тя достига подстъпите на полесражението часове по-късно, вероятно чак по здрачаване, посрещайки панически бягащите оцелели конници от битката - тези, които са изоставили своя император под напора на настъпващата Калоянова армия.

Именно - не пише. Просто такава не е участвала в сражението, което е било чисто кавалерийско. Сравнителният анализ на изворите доказва, че практически пехотата не е могла да догони кавалерията на такова голямо разстояние (между 9 км и 15 км. от лагера). Изворите са добре известни и многократно цитирани. А даденият от теб пример от Хоният за битката при Сяр само допълва аргументите в подкрепа на съответните изводи, че в Адрианополската битка латинска пехота просто не е участвала. Още веднъж благодаря за този наситина ценен пример!

Хахаха, успя да ме развеселиш определено! Предлагам ти, след като отказваш да приемеш аргументирания анализ на извори и елементарната логика, просто да се състезаваш с галопиращ кон и да видиш къде ще го настигнеш! УСПЕХ!!!...

Отново бъркаш - всички извори оставят впечатлението за бързо и трескаво излизане от лагера и за лудо преследване, ако конницата се движеше бавно в тръс - преследване просто нямаше да има. Освен това преследването не става в строй. Чарджът (кавалерийската атака) става в строй. А това са две различни неща и две коренно различни дистанции, които кавалерията трябва да преодолее. Като историци и хора от 21 век се доверяваме както на изворите, така и на емпиризма и логиката. Всички те взето заедно доказват, че след като пехота, която догонва кавалерията издъхва на 4,7 км. и повече не е годна за нищо полезно, то на разтояние от 9 км или още повече от 15 км. тя просто няма никакъв шанс да догони кавалерията. Толкоз по този въпрос.

Йончев, благодаря за оценката. Фружин Асен, определено бъркаш - конетабълът на империятаТиери дьо Термонд изобщо не е участвал в сражението и изобщо в кампанията, доколкото ми е известно, и най-вероятно е останал в Константинопол. Поне нито един извор не го споменава по отношение на тези събития, доколкото знам. Откъде е твоята информация? Император Бодуен е този, който последва отряда на граф Луи. Колкото до битката при Сяр и пехотата, които даваш като пример за сравнение, то не мисля че е удачен. Битката при Адрианопол се случва на разстояние отстояващо от лагера на 9 км, според Вилардуен и на 15 км. според Анонимната хроника. Това е разстояние, на което латинската пехота не би могла да догони кавалерията. В битката при Сяр пехотата на Исак Комнин следва кавалерията на разстояние от 30 стадия според Хоният, което е равно на 4,7 км., след изминаването на което разстояние "не била годна за нищо полезно"... Мисля, че в случая сам можеш да си направиш изводите и да си отговориш на поставения с ирония въпрос. Останалото Йончев твърде добре ти е го е разяснил вече. И благодаря, даденият изворов пример от епохата напълно подкрепя моята аргументация! Иначе, както става ясно от Анонимната хроника преследването и битката са се е водили на етапи като засадите са били на няколко места по пътя. Граф Луи е паднал с хората си в първата, а император Бодуен във втората. Много е вероятно Вилардуен, давайки разстоянието 9 км от лагера да е отбелязал мястото на първата засада, а Анонимната хроника, давайки разстоянието 15 км от лагера да е отбелязала мястото на втората засада и финалната част от сражението, където е пленен император Бодуен.

Графе, с Къзъл бей сме приятели и колеги и вече сме коментирали въпроса, а колкото до втората възможност, то не съм убеден, че това е правилната инстанция. Във всеки случай проектът стои като идея и ще продължаваме да търсим възможности за реализирането му. Ако някой има подходящи връзки, предложения или идеи, моля нека ми пише л.с.

Благодаря, графе. Има и по-директен линк: http://www.academia.edu/5120305/%D0%9D%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB_1205_%D0%B3._._A_new_look_on_the_battle_of_Adrianople_The_military_resource_of_the_early_Latin_Empire_and_the_campaign_of_April_1205_ Статията е поостаряла вече и както писах с мой колега подготвяме разширена студия по темата, в която някои моменти от този текст ще претърпят известна ревизия или развитие, а проблемът като цяло ще бъде по-мащабно и всестранно разгледан. Междувременно със същия мой колега, вярваме че успяхме да локализираме и конкретното място на сражението и ако се намери държавна или частна академична институция с добри връзки в Турция, която би проявила интерес и би застанала зад инициирането на археологическо проучване на терена, тази инициатива вероятно би довела и до отговори на още много въпроси свързани с Адрианополската битка. Някои малко известни и любопитни факти около самото сражение и съдбата на някои от загиналите в него барони съм засегнал косвено и в предстоящата ми книга "Кръстоносните походи: реликви и чудеса", която ще излезе до края на месеца. Моля да ми простите откритата самореклама, но вярвам, че това е едно от подходящите места, където подобно четиво би срещнало достойна публика. Поздрави на всички активни или пасивни участници в дискусията!

Аspandiat, да, доколкото ми е известно рискували са, има не малко сведения за истински полеви кавалерийски сблъсъци. При един такъв например Ансо дьо Кайю е тежко ранен в гърлото от острието на гръцо кавалерийско копие, което разкъсва врата му при таранен удар. Отговорът на този въпрос е елементарен, resavsky, но за това е нужен по-мащабен поглед към епохата, какъвто от тясната перспектива на нашата историография, която традиционно обяснява историческия процес през призмата на собствената ни кочинка, е трудно да бъде постигнат. Но това е присъщо на историографията на малки държави с национални коплекси. Смъртта на император Анри съвпада с времето на смъртта на папа Инокентий III (който е най-ревностният поддържник на Латинската империя, на която през целия си понтификат той е гледал като на свой личен проект. Тъкмо в негово лице Бодуен и Анри са имали един от най-могъщите си съюзници, който е могъл да убеди Запада във важността на поддържането на и подкрепата за Латинската империя като латински форпост на Балканите и в Мала Азия и като база за отвоюването на Палестина). От друга страна смъртта на Анри съвпада и с началото и подготовката на едно ново мащабно начинание, което обединило стремежите и интересите на Запада - Петият кръстоносен поход, който бил проект на наследника на Инокентий III - папа Хонорий III - и който насочил всички усилия на латинския свят към Египет и Палестина, пренебрегвайки по такъв начин нуждите и каузата на Латинската империя, която все повече се превръщала в кауза, която Западът все повече губел интерес да поддържа. Така Петият кръстоносен поход ангажирал и акомулирал голяма част от военната енергия и финансовия потециал на Запада. Не малко барони и рицарски отряди от самата Латинска империя също се отправили към Египет и Сирия, за да участват в кампанията, което допълнително обезкървило и без друго разклатената след смъртта на Анри държава. Същевременно самата Латинска империя затъвала все повече и поради кризата с уреждането на престолонаследието в Константинопол, която продължила твърде дълго и допълнително отслабила и без друго разкъсваната от вътрешни противоречия залязваща империя. Знам, че очакваше челобитно да ти отговоря колко велик е Йоан Асен II (не че не е бил, разбира се ), но в случая нещата имат далеч по-сложно обяснение...

resavsky, изворите се анализират сравнително, за да бъдат направени съответните изводи относно приблизителната численост на войските, участвали в сражението. Ако изворите бяха дали пълна информация нямаше да има нужда от подобна дискусия. В този смисъл спекулация не може да няма, но когато тя е добре аргументирана и подкрепена с източници от епохата, тя вече се превръща в една достатъчно логична и приемлива хипотеза. Каквото съм имал да кажа по темата вече многократно съм излагал по форумите и съм обобщил в статията си по въпроса. Смятам, че достатъчно пространно и задълбочено съм разгледал и анализирал всички налични извори, за да изведа аргументирана теза за числеността на латинската армия в кампанията от март-април 1205 г. и в частност в самата Адрианополска битка. За такива праволинейни скептици като теб, които отказват да приемат фактите, дори когато бъдат представени черно на бяло, подготвям и специална студия по темата, която живот и здраве ще бъде публикувана като книга. Но понеже все пак настояваш за извори относно смазващото числено превъзходство, ето ги и тях: - Жофроа дьо Вилардуен: "Йоанис, кралят на Влахия идваше да подпомогне тези от Адрианопол с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани, които не бяха покръстени".[1] - Робер дьо Клари: "...Йоан Влахът и куманите с много хора..."[2] - Анонимната френска хроника "Croisade de Constantinople": "...Те са толкова много, че ако отидете напред, никой няма да се измъкне..."[3] - Никита Хониат: "Йоан поведе своите отреди и помощната войска от скити, почти незичислима по брой, стараейки се да скре от латинците голямата (им) численост...” „...масата от скитите като черен облак нападна...” „...притиснати от множество скити, падаха от конете, понеже мнозина обкръжаваха едного".[4] - "Морейска хроника" (арагонска версия): "Калоян Асен...повика аланите (куманите) и взе на служба 23 хиляди от тях. И той се отправи от там с голям брой от тези войници и хора от своята земя към Адрианопол."[5] - "Морейска хроника" (гръцка версия): „Кир Йоанис...бързо изпратил вест в Кумания; десет хиляди дошли, все отбрани кумани заедно с отбрани туркомани, всичките на коне…Свикал той още войски от цялата си подвластна земя и събрал огромна и смела армия, и се хвърлил в мощно нападение, започвайки война с франките.”[6] - "Похвално слово на Йоан Поливодски" от патриарх Евтимий: „Тогава той (Калоян) изпратил войници по плячка към Одрин, а по-голямата войска скрил в известни места. Поставеният пък от франките цар Балдувин, без да знае скритата измама, бързо с тия, които имал тогава под ръка, впуснал се върху тях. Те се престорили че бягат, докато го докарали до скритата войска. И изведнъж отвсякъде българите се събрали, уловили го и го отвели в Търново, здето го предали на смърт.”[7] [1] Жофроа дьо Вилардуен, с. 105, § 352. [2] Робер дьо Клари, с. 159, § CXII. [3] Анонимна старофренска хроника, с. 26. [4] Nicetas Choniates, с. 74, 76. [5] Христоматия по история на България. т. 2, С., 1978, с. 66. [6] Crusaders as Conquerors. The Chronicle of Morea, pp. 97-98. [7] Превод на В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1972, с. 226, бел. 1. Както добре се вижда от тези цитати, за всички съвременници, включително и за средновековните българи (в лицето на патриарх Евтимий) е било напълно недвусмислено и повече от ясно, че тъкмо численото превъзходство и стратегическото предимство на българския цар са решили сражението. За теб resavsky, обаче това явно не е така... Според изчисленията изведени на базата на изворовия сравнителен анализ, които съм направил в статията си, срещу това огромно множество на Калояновата армия граф Луи дьо Блоа и последвалия своя неразумен васал император Бодуен, са извели от лагера пред Адрианопол кавалерия от не повече от 1500-2000 конника (от които ок. 350 рицари). Латинска пехота в сражението категорично не е участвала. Колкото до любимата ти "битка" при Русион, отново освен да освежа паметта ти и да копирам онова, което вече многократно съм ти казвал, не виждам какво повече мога да направя. Изворите са категорични в случая, дори много по-конкретни от случая с Адрианополската битка: От писмото на император Анри от септември 1206 г., става ясно, че императорът поверил Русион на Тиери дьо Термонд, давайки му "много рицари и сержанти" (много - според стандартите на Латинската империя, която изначално е страдала от количествен дефицит на жива военна сила, а след Адрианополската битка - още повече. В този смисъл за император Анри отряд от 150 рицари са си били наистина "много рицари" - на практика по това време това е била приблизително 1/5 от целия рицарски състав на Латинската империя). При шевошето на Тиери в крепостта останали като гарнизон около 30 рицари и сержантите. След разгрома пред Русион на завръщащия се от шевоше отряд от 110-те рицари, през нощтта от крепостта се изтеглили всичките останали 40 рицари (30-те от гарнизона + 10-те оцелели от преследването), заедно със сержантите, чийто брой явно е бил значителен, за да може все пак тази група сравнително спокойно и сигурно да се изнесе към Родесто, въпреки огромната опасност. Този интересен момент, както и факта, че Анри, Вилардуен и Хониат споменват единствено рицари в сблъсъка със 7000 кумано-влахо-гръцка конница, ме кара да мисля, че в шевошето и респективно сблъсъка с вражеската кавалерия вероятно не са участвали латински сержанти и помощни отреди. Но естествено това може да бъде само предположение и спекулация. За съжаление при наличните извори, повече от това не може да се извади в случая. Но дори и да приемем хипотетично, че в шевошето с рицарите все пак е имало и някакви конни сержанти, то техния брой едва ли е бил голям, предвид че при наличните си силиТиери не се решава да приеме сражение, а напълно разумно предпочита да се опита да избяга и да се скрие зад стените на Русион. При изненадващата среща с вражеското множество 120-те рицари на Тиери (друга кавалерия изобщо не се споменава в изворите) са се групирали в четири отряда за да се изтеглят по-бързо и организирано в крепостта, но през цялото време препускат, бягайки от преследващата ги 7000 кумано-влашко-гръцка лека конница, която ги притиска все по-силно (т.е. обсипва с дъжд от стрели, ранява и избива конете им и самите рицари). Фронтална битка и реален сблъсък няма. Има яростно преследване, масирано обстрелване и смазване с огромно числено превъзходство. До пряк сблъсък отново просто не се стига. Това е. Мъжественият сблъсък на Калояновите войни с рицарите в повечето случаи е ставал от дистанция от няклко стотин до няколко десетки метра. Доубиването на оцелелите и останали без коне и ранени от множество стрели рицари (и сержанти) си е било чисто мародерско клане...

Вечната тема... Ще си позволя само няколко забележки към последното изложение на Фружин Асен: -първата и по-съществена е, че Рение дьо Три напуска Филипопол и се укрепява в Стенимахос чак през юни 1205 г., т.е. близо два месеца след Адрианополската битка. Факт, който заслужава размисъл. -Освен това въпросният барон от Ено е носел титлата дук на Филипопол, а не германската й версия херцог. -Анри не е дьо Фландър, а е дьо Ено. -останалите са по-незначителни и се отнасят до грешки в изписването и предаването на имената: -Юг дьо Сен-Пол, а не Хуго дьо Сет-Пол -Тиери дьо Танремонд, а не Тандремонд -Макер дьо Сент-Менеулд, а не Машер дьо Сент-Менеху -Блоа, а не Блуа и т.н. p.s. По повод скорошната годишнина от битката ето ви и две статии (подписани от академици,професори и доценти...), които искрено ме забавляваха. Достойни са за алтернативна история или историческо фентъзи. http://www.desant.net/show-news/31983/ http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=37450&hc_location=ufi

Mне, Грозер Гоним Михаля...

Бай Маджарин

СОФИЙСКИ СРЕДНОВЕКОВЕН ПАНАИР / SOFIA MEDIEVAL FAIR 5 - 6 ЮЛИ в двора на Boyana church Боянската църква. Във форма̀та „жива история” по атрактивен начин ще бъдат пресъздадени бита, занаятите, изкуствата, военното дело и културата на ежедневието през периода XII-XIV в. от региона на България, Византия, Латинския Запад и Изток. Музей на открито с различни експозиции, демонстрации, презентации, семинари, концерти със старинна музика и средновековен базар ще среща посетителите със света на средновековния българин и неговите съседи, съюзници и врагове от Изтока и Запада. Едно уникално докосване до цвета, вкуса и аромата на Средновековието чрез интерактивна среща с „живата история”. В събитието ще участват клубовете за исторически реконструкции и възстановки MODVS VIVENDI - Средновековно Общество в България, Чигот - Исторически възстановки и музикалните групи Eriney, Ambient Folklore, “Der Dudelgeist” и Дуо “Bass Dance”. СОФИЙСКИ СРЕДНОВЕКОВЕН ПАНАИР (5-6 ЮЛИ) – ПРОГРАМА: 5 юли (събота) 10:00 - Начало 10:00 -10:30 Концерт на група "Der Dudelgeist" - Средновековна западноевропейска гайда, български тъпан и персийски даф 11:30-12:30 Пресъздаване на средновековен бой с реконструкции на въоръжение и снаряжение от XII-XIV в. 14:00-15:00 Концерт на група "Der Dudelgeist" 16:00-17:00 Пресъздаване на средновековен бой с реконструкции на въоръжение и снаряжение от XII-XIV в. 17:00-18:00 Концерт на група "Eriney" (neo-Medieval/Balkan neo-folk) 18:30-19:30 Концерт на група "Ambient Folklore” (neo-Medieval/Balkan neo-folk) 6 юли (неделя) 10:00-10:45 Концерт на група "Der Dudelgeist" 11:30-12:30 Пресъздаване на средновековен бой с реконструкции на въоръжение и снаряжение от XII-XIV в. 13:30-14:15 Концерт на група "Der Dudelgeist" 14:30-15:30 Демонстрация по средновековна фехтовка 16:00-17:00 Концерт на дуо "Bass Dance" - Западноевропейска музика от XIV-XVI в 17:00 Край ПРОГРАМА „ЖИВА ИСТОРИЯ” – целодневно (10:00-18:00) на 5 юли и (10:00-17:00) на 6 юли: Mузей на открито (XII-XIV в.) - Средновековен лагер с шатри; бит и ежедневие; мъжки, женски и детски цивилни костюми и аксесоари, и въоръжение и доспехи от региона на България, Византия, Руските княжества, Кумания, Западна Европа и Кръстоносните държави на Балканите и в Близкия Изток; стрелба с реконструкция на средновековен рефлексен лък; демонстрация на средновековни занаяти (сечене на монети; правене на книга;тъкане с дъсчици на реплика на средновековен портативен стан; обущарство; изработка на нитована халчеста ризница); дегустация на средновековни напитки и лакомства от Византия и Западна Европа; семинар по средновековна диетология; демонстрация на средновековни игри от Изтока, Запада и Севера. *Средновековен базар – целодневно на 5 и 6 юли ВХОД СВОБОДЕН Повече информация на страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/1392376814344731/?ref=22

Програмата и плакатът на Софийския средновековен панаир са готови! А вие готови ли сте за една вдъхновяваща разходка в Средновековието? 21 юни (събота) 10:00 - Начало 10:10-10:30 Концерт на група "Der Dudelgeist" - Средновековна западноевропейска гайда, български тъпан и персийски даф 10:30-11:00 Концерт на Ансамбъл "Saltarello" – Западноевропейска музика от XIII-XIV в. 11:30-12:30 Пресъздаване на средновековен бой 14:00-15:00 Концерт на група "Der Dudelgeist" 16:00-17:00 Пресъздаване на средновековен бой 17:00-18:00 Концерт на група "Eriney" (neo-Medieval/Balkan neo-folk) 18:30-19:30 Концерт на група "Ambient Folklore” (neo-Medieval/Balkan neo-folk) 22 юни (неделя) 10:00-11:00 Концерт на група "Der Dudelgeist" 11:30-12:30 Пресъздаване на средновековен бой 13:00-14:00 Концерт на дуо "Bass Dance" - Западноевропейска музика от XIV-XVI в. 14:00-15:00 Концерт на група "Der Dudelgeist" 16:00-17:00 Демонстрация по средновековна фехтовка 17:00 Край ПРОГРАМА „ЖИВА ИСТОРИЯ” – целодневно от 10:00 до 18:00 на 21 юни и от 10:00 до 17:00 на 22 юни: Mузей на открито (XII-XIV в.) - Средновековен лагер с шатри; бит и ежедневие; мъжки, женски и детски цивилни костюми и аксесоари, и въоръжение и доспехи от региона на България, Византия, Руските княжества, Кумания, Западна Европа и Кръстоносните държави на Балканите и в Близкия Изток; стрелба с реконструкция на средновековен рефлексен лък; демонстрация на средновековни занаяти (сечене на монети; правене на книга;тъкане с дъсчици на реплика на средновековен портативен стан; обущарство; изработка на нитована халчеста ризница); дегустация на средновековни напитки и лакомства от Византия и Западна Европа; семинар по средновековна диетология; демонстрация на средновековни игри от Изтока, Запада и Севера; средновековно жонгльорство *Средновековен базар – целодневно на 21 и 22 юни ВХОД СВОБОДЕН