Santiago

Да

На 21 и 22 юни 2014 г. в двора на Боянската църква врати ще отвори първият столичен Средновековен панаир, който във форма̀та на „живата история” по оригинален начин ще пресъздаде бита, занаятите, изкуствата, военното дело и културата на ежедневието на средновековните хора през XI-XIV в. от региона на България, Византия, Източна, Западна и Северна Европа, Латинските държави на Балканите и в Близкия Изток. В няколко обособени зони ще бъдат представени различни експозиции, демонстрации, презентации, семинари, спектакли и концерти, където посетителите ще могат да се запознаят със света на средновековния българин и неговите съседи, съюзници и врагове от Изтока и Запада и същевременно непосредствено да се докоснат до цвета, вкуса и аромата на Средновековието чрез интерактивната си среща с „живата история”. ВХОД СВОБОДЕН - ЗАПОВЯДАЙТЕ! https://www.facebook.com/events/704574142935798/?ref=3&ref_newsfeed_story_type=regular

Колеги, тук съм качил някои от научните си публикации (част от тях са свързани тъкмо с Кръстоносните походи и Латинския Ориент). Надявам се да са ви интересни: https://swu.academia.edu/KalinYordanov Поздрави

The Imperial Army of the Third Crusade Frederick Barbarossa, western Roman Emperor, King of the Romans, King of Burgundy, nominally the King of Italy Frederick von Hohenstaufen, duke of Swabia Markward von Anweiler, Imperial Marshal Markward von Neuenburg, Imperial Chamberlian Rupert, count of Nassau and his kinsmen, Count Walram Henry, count of Dietz Hermann II von Katzenellenbogen, bishop of Munster Rudolph von Zahringen, bishop-prince of Liege Gottfried Ivon Spitzenberg-Helfenstein, bishop of Wuzburg Diepold von Berg, bishop of Passau Conrad, bishop of Regensburg Heinrich I von Horburg, bishop-prince of Basel Martin, bishop of Meisen Arno von Altena, bishop of Osnabruck and count of Altena Archbishop of Tarentaise Pierre de Brizey, bishop-count of Toul Abbot Isenric of Admont Berthold, duke of Dalmatia and Meran (Croatia), margrave of Istria Berthold, margrave of Vohburg Hermann von Zahringen, margrave of Baden Florent III, count of Holland Heinrich I von Sayn, count of Sayn Walram von Sponheim, count of Sponheim Heinrich II von Arnsberg, count of Cuyk and Arnsberg (Low Countries) Dietrich von Wied, count of Wied Adolf V von Berg, count of Berg Simon II von Saarbrucken, count of Saarbrucken Henry I de Bar, count of Bar-le-Duc Count of Abenberg Poppo VI von Henneberg, count of Henneberg Heinrich von Altenberg, count of Altenberg From Swabia Frederick I von Ottingen, count of Ottingen Count of Kyburg Count of Dillingen Count of Nimburg Count of Vohringen From Bavaria Count of Dollnstein Count of Liebenau Count of Dornberg Werner II von Bolanden, count of Falkenstein From Saxony Adolf, count of Schaumburg and Holstein Maurice, count of Oldenburg Wildbrand II, count of Hallermund Count of Woltigerode From the Duchy of Brabant Henry I de Louvain, duke of Lothier and Brabant Thierry IV de Cleves, count of Cleves Othon II de Trazegnies, baron of Trazegnies Othon von Wassemberg, count of Guelder and Zutphen Burggrave of Magdeburg Frederick von Berg, vogt (advocate) of Metz Estimation of forces: Knights- 4,200 Junkers, Ministriales, Sergeants, and other heavy cavalry- 17,000 Foot sergeants (Swabian swordsmen, Burgundian spearmen, Lowland archers) - perhaps as many as 50,000 Non-combatants and support troops- 10,000 Those that joined later Conrad Otto, duke of Bohemia and Moravia Godfrey, duke of Lower Lorraine Henry III, duke of Limburg and his son eldest son and heir Waleran Otto II von Henneberg, bishop-prince of Speyer Rogier de Waurin, bishop-count of Cambrai Louis von Thuringen, landgrave of Thuringia Leopold von Babenburg, duke of Austria and Styria Perhaps as many as 800 knights, 3,400 other cavalry, and 12,000 infantry

Доколкото помня, след започването на окупацията на Тракия от армията на Барбароса и откритата война срещу Византия, унгарският контингент бързо се връща у дома, за да демонстрира лоялност към ромеите. А българско участие няма как да има - кръстоносните походи са начинание и ангажимент изцяло на Латинския свят и православните така и не стават съпричастни към него, което става ясно още при Алексий I Комнин по време на първата поклонническа експедиция. Дори и по време на унията с Римската църква, българите не се ангажират по никакъв начин с Петия кръстоносен поход, при все че съседите от Унгария и Латинската империя участват. Единственото изключение от тази тенденция е един българин от Ниш, който се присъединява към пилигримите на Пиер д'Амиен в Похода на простолюдието през 1096 г,, за да се поклони на Божи Гроб, но неговата сетнешна съдба не е известна. Ако Асеневци са демонстрирали някакъв интереси за взаимодействие с кръстоносците, то те са се изчерпвали с въжделенията за владеенето на Константинопол иli претенциите към сръбските земи (Асен и Петър, Калоян, Борил, Йоан Асен II). Но като цяло Ги е прав - Преминаването на Третия поход през Балканите е изръчкано отдавна във всевъзможни аспекти.

Естествено! Примерите са много.

Безспорно. Огромно количество реликви. Няколко години се занимавах да ги издирвам една по една Дисертацята ми бе тъккмо на тази тема. Тръненият венец е друг случай - бил е заложен с цел събиране на средства за спасяването на империята пред лицете на опасността от българо-никейския съюз. Той на практика е една от последните реликви, които напускат Романия и то след повече от 3 десетилетия след завоюването на Константинопол от кръстоносците.

Константинопол и Балканите са две различни неща все пак. Размерът на плячката от Константинопол е дискусионен, но общо взето изследователи като Келър, Мадън и Ферар го изчисляват между 800 000 и 900 000 сребърни марки. Като според Келър и Мадън (800 000), тя била разпределена така: 450 000 за венецианците и 350 000 за франките. От тях франкските кръстоносци (рицари, сержанти и пешаци) от армията си разделили едва ок. 85,700...

Луканиката си е византийско мезе все пак. http://modvsvivendi.org/forum_1/viewtopic.php?f=6&t=37&start=45 Отговорността за състоянието на балканската икономика, и по-точно на Тракия, след 1204 г. е поделена между кръстоносците и Калоян. Иначе за парите в Латинската империя тук: http://www.doaks.org/resources/publications/dumbarton-oaks-papers/dop55/dp55ch10.pdf/view Ги, благодаря за комплимента, но добрите доклади на конференцията изобилстваха и твоя милост също има принос за това.

Изводът от конференцията е, че темата за Кръстоносните походи и Балканите, и изобщо Латинския свят и Балканите в ерата на кръстоносните походи, е изключително жива, актуална и многолика и открива огромно изследователско поле за историците, археолозите и антрополозите, представяйки Балканския свят и контактите м/у Европейския Изток и Запад в една нова и вълнуваща светлина. Вдъхновен от духа на конференцията и срещайки подкрепата на токова именити колеги и съмишленици от Европа и Щатите, лично аз продължавам да копая в това поле с още по-голям ентусиазъм.

Конференцията мина чудесно. Изключително богата програма, силно международно участие и много интересни презентации. Сборник с докладите от конференцията ще има и ще излезне през 2014.

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ "НАЙ-ТУЧНИТЕ ЛИВАДИ НА СВЕТА": КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ И КРЪСТОНОСЦИ НА БАЛКАНИТЕ (7–9 ноември 2013 г., Велико Търново). Програмата е повече от интереснa: http://www.uni-vt.bg/1/?page=8270&zid=4 Заповядайте! p.s. Моята скромна персона също ще участва.

http://nauka.bg/a/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BB Цитираната статия е написана доста наивно и съдържа неточна и неверна информация като тази напр.: "В това време куманите обходили по фланговете авангарда и нападнали главните сили. В настъпилата неразбория били убити много французи, сам императорът бил хванат с ласо и съборен от коня. След това куманина започнал да го влачи по земята към своите, за да го вземат в плен. Спасила го единствено съобразителността на рицаря Лиенард който с меча си срязъл въжето, а след това с тялото си, облечено в тежка броня, прикрил императора от куманските стрели." Император Анри никога не е бил свалян от коня си и още повече пленяван от куманите, нещо повече, сам той предприема дързък рейд, врязвайки се съвсем сам в редиците на враговете си, за да спаси своя васал, пленения рицар Лиенар. Анри дьо Валансиен отдавна е преведен и издаден на български език.

Хахаха, Galahad, голям си! Ами пиши, де! Защо не пишеш?! Хайде, напиши една книга за МНОГО ГОЛЯМАТА ПРОФЕСИОНАЛНА армия на Латинската империя и я предложи на Osprey!... Нито работата с извори, нито обобщенията на едро ти се получават...Виж, за форумни словоблудства те бива! Професионални армии в края на 12 и началото на 13 в. няма нито в България, нито в Западна Европа! За армията на латинската империя каквото съм имал да казвам, вече съм го казал и написал със съответните анализи и аргументи. Впрочем, най-новите професионални изследвания за ранната Латинска империя, излезли наскоро потвърждават напълно моите наблюдения, анализи и изводи. Така че, който иска да разбере, ще го направи. А ти продължавай да дерзааеш в същия дух! Аналогията ти за Адрианополската битка и войната на Саддам с НАТО просто кърти!...Както вече писах, ГОЛЯМ си!

Между 22 и 27 август в София ще се проведе XXII Международен конгрес за византийски изследвания. http://22byzantinecongress.org/bg/ Обърнете внимание на програмата и съпътстващите събития.

Излязоха брой 2 и специалното издание на списание "MEDIAEVALIA": http://www.mediaevalia.eu/

Тезата е наистина интересна и в нея има резон. По време на Албигойския поход еретиците на Запад освен "бугри" са били наричани и "калояни" - един малко познат факт, който в този контекст би дал още поводи за размисъл. Иначе, по повод офтопика, Никита Хониат описва първия латински патриарх на Константинопол, венецианеца Морозини, като гладко обръснат.

Всъщност, за целта се е използвала теменната част на черепа.

Да не забравяме и не малкото случаи на гостуващи в Константинопол короновани особи от латинския Запад и Ориент в епохата на Кръстоносните походи.

Galahad, твърде опростенческа постановка за толкова комплексно събитие като Четвъртия кръстоносен поход и събитията, довели до отклоняването му. КГ125, ти е дал в резюме някои основни насочващи аргумента (а те не са и единствените), защо не е така. Освен това същата експедиция все пак си има и втори фронт - в Светите земи. Крепостите, може би да. Това обаче е Константинопол и за 9 века преди кръстоносците никой не е успявал да го превземе. Не подценявай с лека ръка този факт. В средновековието е била популярна една венецианска поговорка: "Siamo veneziani poi christiani"...

Драги mitaca, Отдавана съм се потрудил и от 13 страници насам в тази тема редовно дискутирам. Това, че се появяваш чак сега и решаваш да се правиш на особено остроумен, си е твой проблем. Работата ми е да боравя професионално с тези извори и да ги анализирам и го правя вече 15 години. За разлика от теб, и съм язил, и съм носил реплики на рицарска екипировка, и години наред съм тренирал и с реплики на средновековни мечове, и с копие, и със степен рефлексен и с английски дълъг лък съм стрелял, тъкмо, за да се опитам да добия по-ясна представа за проблемите, които изучавам и изследвам. Вярно, не съм започнал на 7, а когато бях на 25, но вече 7-8 години се занимавам с тези неща.

Отвсякъде! От седем годишен рицаря се учи да бъде професионален воин. За разлика от немития куманин, рицаря владее не само ездата и трелбата с лък и арбалет, но и изкуството на едноръчния меч и меча ръка и половина, на кавалерийското копие, на ръкопашния бой и боя с кинжал; той може да се сражава самостоятелно и в строй, както на кон, така и спешен, да се катери и воюва по крепостните стени при обсада, да воюва и по море. Това е професионалния воин. Куманина е отличен ездач, стрелец и грабител и с това общо взето воинските му качества се изчерпват.

mitaca, kуманите CA влизали в числото на Бориловата армия. Ако си следил внимателно темата, числеността на латинската армия и рицарските отреди се извежда на базата на сравнителен анализ на различни извори, не само на една или друга хроника. В почти всички извори от периода 1205-1211 г. отделния рицарски отряд в армията на Лазтинската империя се състои от около 20 рицари (в редовите сражения по подразбиране в тях са влизали и сержантите, оръженосците, стрелците и т.н.). Ето един пример (NB! обърнете също внимание още през 1203 г. с колко рицари разполага цялата кръстоносна армия): Граф Юг дьо Сен-Пол, Вилардуен и Клари свидетелстват, че когато в началото на юли 1203 г. непосредствено преди първия щурм на ромейската столица, кръстоносците се строили край стените на Константинопол, за да се сразят с византийската императорска армия, те успели да организират „едва седем отряда (batailles), съставени от седемстотин конника (chevaliers), тъй като нямаха повече, а и от тези седемстотин, петдесет бяха пешком”. По всичко изглежда, че по това време кръстоносците не са могли да съберат повече от 700 рицари, групирани в 7 отряда "тъй като нямаха повече", от които 200 (според Вилардуен) или 50 (според Клари) са били спешени. Към тях е имало и отреди от пеши сержанти и оръженосци, които, групирани в от 3 до 5 части следвали всеки един конен отряд, както и стрелци с лък и арбалет, които пък стояли пред рицарите, за което свидетелстват Жофроа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари.

Няма нужда от евтин сарказъм. Просто са били най-добрите, елитни и професионални воини на Европа по това време и когато им се е удавал шанса за същинско сражение просто са ни попилявали. Факт, който явно трудно може да приемете и преглътнете... Някой тук беше направил едно условно сравнение между рицарството и офицерството. Нима съвременните армии се състоят само от офицери?!!! В армията на Латинската империя е имало рицари, конни и пеши сержанти, оръженосци, туркопули, стрелци с лък и арбалет, нередовна пехота, наемници, гръцки отряди, сапьори, техници, моряци, готвачи, фуражири, слуги, свещеници и разбира се проститутки...Венецианците както споменах също са имали свое рицарство в Романия, за което обаче се знае малко. Както бях споменавал и преди, принципно армиите на кръстоносните държави както на Балканите, така и в Сирия и Палестина били твърде малки, поради което тези статистики за числеността на рицарството в Романия съвсем не са изненадващи. Само 18 години преди сражението при Адрианопол, в битката при Хатин се събира най-голямата сборна армия на Латинския Ориент - почти цялoто рицарство на Отвъдморските франкски държави, в чийто състав влизали общо ок. 1200 рицари. Малко по-рано, по времето на йерусалимския крал Бодуен IV Прокажения Йерусалимското кралство е разполагало с 675 рицари, 5025 сержанти и известен брой туркопули и наемници. Графство Триполи разполагало с ок. 200 рицари, а княжество Антиохия със 700 рицари. Ордените на Тамплиери и Хоспиталиери в Светите земи пък съответно с по около 300 рицари всеки. И това е статистиката за класическия златен период на кръстоносните държави в Светите земи. Какво остава за Латинската империя, която от самото си съзадаване до гибелта си е била обречена да страда от постоянен дефицит на жива военна сила и към която, за разлика от Светите земи, Западът много бързо губи интерес и мотив да поддържа с военна сила, колонисти и финансиране?!...