Santiago

Ако прочетеш внимателно, съм писал около 600 рицари към 1205 г.. В тези сметки обаче не влиза венецианското рицарство, каквото несъмнено също е имало в армията на Латинската империя, но за съжаление за него почти нищо не се знае, понеже изворите не осветяват особено този въпрос. Освен това, от писмото на император Анри от септември 1206 г., става ясно, че императорът поверил Русион на Тиери дьо Термонд, давайки му "много рицари и сержанти". При шевошето на Тиери в крепостта останали като гарнизон около 30 рицари и сержантите. След разгрома на 110-те рицари пред Русион през нощтта от там се изтеглили всичките 40 рицари (30-те + 10-те оцелели от преследването), заедно със сержантите, чийто брой явно е бил значителен, за да може все пак тази група сравнително спокойно и сигурно да се изнесе към Родесто, въпреки огромната опасност. Този интересен момент, както и факта, че Анри, Вилардуен и Хониат споменват единствено рицари в сблъсъка със 7000 кумано-влахо-гръцка конница, ме кара да мисля, че в шевошето и респективно сблъсъка с вражеската кавалерия вероятно не са участвали латински сержанти и помощни отреди. Но естествено това може да бъде само предположение и спекулация. За съжаление при наличните извори, повече от това не може да се извади в случая.

В началото на XIII в. стандарти за "бойна единица" или „рицарско копие” (gleve), формулиращи съотношението 1 рицар=N броя оръженосци + N броя сержанти, напрактика не са съществували. И ако в проекто-договора между кръстоносците и венецианците от 1201 г. има известен намек за подобна пропорционалност, то тя е останала единствено в сферата на пожеланията, защото изворите за Четвъртия кръстоносен поход и за ранната Латинска империя разкриват редица примери за най-различни и неподчинени на каквато и да било логика или съотношение форми на пропорционалност между рицарските отреди и тези на сержантите, вариращи от 1:0 до 1:4. В голяма степен наличието на оръженосци и сержанти в личната рицарска свита са зависели от възможностите на всеки един отделен рицар и неговия фиеф, както и от тези на неговия пряк сеньор. В действителност в Четвъртия кръстоносен поход е имало както барони и богати и заможни рицари, които са можели да си позволят да поддържат лична свита от рицари, сержанти, оръженосци, стрелци и т.н., така и множество бедни рицари, които изобщо не са могли да си позволят не само да имат помощници, но дори и личната им бойна екипировка е била непълна и даже минимална. Напрактика единствено големите барони и сеньори са можели да поддържат лична придворна свита, т.нар. "maisnie", която принципно не била особено голяма и често включвала роднини, придворни (домашни) рицари, сержанти, капелани и прислужници. За щастие една дарителска грамота е съхранила представата за приблизителния състав на придворната свита ("maisnie") или личния отряд на един от големите барони в Латинската империя и важен участник в сражението при Адрианопол – граф Луи дьо Блоа. Този докумет разкрива, че графът поддържал свита от петима рицари, само двама от които били придружавани от техни собствени сержанти и двама духовници, единият от които бил негов личен капелан. Не е ясно дали някои от придворните рицари на графа не са отсъствали в този момет и дали прислужниците и оръженосците му не са пропуснати в този списък, но прaви впечатление, че дори личната свита на голям барон като граф Луи дьо Блоа е твърде скромна. Във всеки случай, действително много често към споменаваните в изворите от епохата рицари (milites) по подразбиране е имало и конни сержанти (servientes loricati или serjans a cheval) и оръженосци (armigeri или ecuyers), но техния брой, както вече бе отбелязано, не е бил подчинен на някакъв утвърден стандарт, а е варирал и е зависел изключително от възможностите на всеки отделен рицар (в случаите, в които рицарят изобщо е могъл да си позволи да издържа такива). И докато проблема за принципното участие на оръженосците в битка (освен в изключителни и критични ситуации) е дискусионен и остава под въпрос, то няма съмнение, че в повечето случаи рицарите са били придружавани от конни сержанти в сраженията. Известно е, че през XII в. в „кръстоносните” държави в Латинския Ориент принципно сержантите формирали военен резерв, който обикновено не е бил свикван при първия сбор и не е участвал в първата кавалерийска атака, която била приоритет на рицарството. Човешкият и военен ресурс в Латинската империя още от самото начало е бил твърде ограничен и с много редки и напрактика спорадични изключения е бил попълван с нови минимални по численост военни подкрепления от Латинския Ориент и Запад. Същевременно този ресурс е бил постоянно и безвъзвратно изчерпван, понеже латинския контингент в Романия е търпял чести и значителни загуби в сраженията по многобройните фронтове, на които се налагало франките да се сражават постоянно. Към 1205 г. капацитета на рицарския състав на армията на Латинската империя е бил около 600 рицари, а на Солунското кралство вероятно около 200 рицари. Вилардуен рядко споменава сержанти към рицарите и вероятно това се дължи тъкмо на факта, че не е имало стандартно уравнение, а поддръжката на такива е зависела от възможностите на всеки отделен рицар. Поради това само в изключителни случаи, когато става въпрос за по-внушителни контингенти от сержанти, Вилардуен споменава тяхното число. Така на места в хрониката си той споменава групи от по 500 и най-много 2000 сержанти. Един от малкото случаи, в които маршала на Романия споменава заедно рицари и сержанти, чрез който евентуално и с цялата условност на всичко споменато дотук, би могло да се изведе някаква пропорционална зависимост е следния: когато маркиз Бонифас дьо Монфера разрешава на рицаря Гийом дьо Шамплит да напусне армията му и да потегли към Морея задно с Жофроа дьо Вилардуен (племенник), за да осъществи завоеванието й, при което му дава „около сто рицари и една значителна част конни сержанти”, общо не повече от „500 конници”.. Ще рече съотношение 1:4. При Русион на 30 януари 1206 г. Тиери дьо Термонд извежда от крепостта 120 рицари от гарнизона ( в 6 отряда от по 20 рицари - в оригиналния текст), за да извърши нощно шевоше в околността . На зазоряване този отряд прави изненадващ набег в едно от околните села, където избива множество от разположените там власи и кумани и задига около 40 от техните коне. Междувременно пред стените на Русион се изсипва преминаваща през региона 7000-на кумано-влахо-гръцка лека конница, която виждайки, че не е способна да направи нищо на гарнизона се оттегля от крепостта. На около 7 километра от Русион те се натъкват на завръщащата се от набега кавалерия на Тиери, състояща се от 120 рицари, които при вида на вражеското множество се прегрупират в 4 отряда и решават бързо да се изтеглят към крепостта. Тогава 7000-ната кумано-влахо-гръцка лека конница ги погва и започва яростно да ги преследва и да ги притиска все по-плътно, обстрелвайки ги масирано и ранявайки конете и самите рицари, като по такъв начин постепенно елиминира почти целия състав на препускащите за живота си 4 рицарски отреда от по 30 рицари, от които едва 10-ина успяват да достигнат Русион и да се спасят зад стените му. И тук отново пряк фронтален сблъсък няма, а и численото съотношение е смазващо...

http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=5rLo42YbfJU#t=348s

Resavski, разбрах кой ти е източника. Дословно си превел статийката в Укипедия за битката при Русион. Това е несериозно. Ако обаче беше си направил труда да прочетеш поне Вилардуен (посочих ти дори конкретните параграфи), нямаше да задаваш неумни въпроси. А излаза на Тиери и неговите 120 рицари не е никакъв поход, а си е класическо шевоше, ако изобщо разбираш за какво става въпрос...

Да пусна своето описание, а аз ти отговорих и по-рано. Посочих ти да си погледнеш и конкретните параграфи у Вилардуен. Твърде превратно тълкуваш беглото и не особено ясно сведение на Хониат, а и свидетелството на Вилардуен е много по-подробно и ясно и много по-близо до първоизточника. Да, при изненадващата среща с вражеското множество 120-те рицари (друга кавалерия изобщо не се споменава в изворите, не знам откъде сия измисли) са се групирали в четири отряда за да се изтеглят по-бързо и организирано в крепостта, но през цялото време препускат, бягайки от преследващата ги 7000 кумано-влашко-гръцка лека конница, която ги притиска все по-силно (т.е. обсипва с дъжд от стрели, ранява и избива конете им и самите рицари). Фронтална битка и реален сблъсък няма. Има яростно преследване, масирано обстрелване и смазване с числено превъзходство. До пряк сблъсък отново просто не се стига. Това е.

Съмнявам се на руски да има. Жалко, че не четеш английски. В първия том на "The Papacy and the Levant" на Кенет Сетън има прекрасен биографичен обзор на периода на властването на император Анри. Това е и най-доброто по темата, за което се сещам. Иначе кратък биографичен обзор за него на френски има в "Les compagnons de Villehardouin" на Жан Лоньон.

Считали са се за пълноправни наследници на василевсите, за това и за западняците Латинската империя си се е наричала "Романия". Същевременно обаче понякога самите франки от Романия са я наричали и "Нова Франция". За ранната биография на Анри не се зане много повече от преставеното в укипедия. За пръв път е регистриран в исторически документ през 1194 г., а рожденната му година на различните места е преставяна различно 1175, 1176, 1178 г. Със сигурност обаче във вените му е текла доста кръстоносна кръв, и може да се каже, че е откърмен с кръстоносния и рицарски дух, понеже фамилния му произход е свързан с родовете на поколения кръстоносци от дома на графовете на Фландрия и дома на йерусалимските крале.

Мммм, не! Думите за отмъщението са на император Анри от негово писмо от 1206 г., не на Валансиен. Че той си е голяма историческа фигура! Един от най-ярките персонажи на Латинския Ориент през XIII в., съпоставим по величие с героичните йерусалимски крале от преди 1185 г. (Ардено-Анжуйската династия)

Нека не си измисляме, пленници няма и никъде не са споменати. Докато "намекът" за това, че императорът не иска да бъдат взимани пленници го има черно на бяло. Две години по-рано той копнее "за отмъщаване на позорно пролятата кръв на нашия господар и брат [Бодуен] и на всички, които се сражаваха в Романия..., чиито тела са изложени за храна на земните зверове и на небесните птици...и за отмъщаване на нанесения позор" Преди самата битка при Филипопол Жофроа, маршала на Романия възклицава: "Добри Господи Боже, позволи ни днес да си отмъстим на власите и куманите, ако такава е Твоята воля." В речите преди битката врагът е напълно демонизиран, българите и куманите са преставени като Христови врагове, т.е приравнени са със сарацините, езичниците и еретиците: "Заповядвам на всички ви да се впуснете срещу враговете на Иисус Христос, за да получите опрощение" Повече от ясно е, че латините са жадни за кърваво отмъщение и реванш за Адрианопол. Те не искат пленници, а смъртта на враговете си, безбожните врагове на самия Спасител. За това и се отдават на "безмерно" клане ("безбройно избиване" - "infinita strage" в латинския текст) и не взимат пленници. Такива изобщо не се споменават в текстовете!

Пленници няма, не са взимани. А ето отново и пълните цитати за сверка. Заповед има. Валаниен: "Тогава той повика Госо льо Моан, Никола дьо Беар, Гадул и Алар и не зная още колцина други и им рече: “Сеньори, внимавайте много никой от вас да не нарушава бойния строй, без да съм дал заповед. Добре виждате, че туй не е детска игра или забавление, а толкова кървава и смъртоносна битка, че ако някой от нас плени друг, мисля, че по-скоро би го убил, отколкото да го освободи дори за хиляда безанта”" "И знайте, че при този сблъсък паднаха много убити и ранени. А за падналите нямаше начин да се изправят, защото щом първите събореха някого, идваха следващите и го убиваха" "Какво да ви кажа? Те се обърнаха в бягство, а нашите ги убиваха, докато ги преследваха." "Преследването на Бюрил и хората му продължи много дълго; те се разбягаха като хора, които нямаха смелостта да приемат битката, а нашите ги преследваха, докато не ги изгубиха от погледа си." Писмото на мператор Анри до папата: "Ние победихме...Борил при Филипопол и го прогонихме от полето, след като беше извършено безбройно избиване на неговите хора" Мисля, че е повече от ясно.

При прекия сблъсък с кръстоносците, Маноле, очевидно не им се е получавало, но в засадите, клопките, изтребването от разстояние със стрели(много често отровни) и доразмазването с числено превъзходство, виж в това много ги е бивало действително. Frujin Assen, ами аз не гоприемам така. И мисля, че в случая текста съвсем не е двусмислен. Императорът дава точни и ясни указания и заповеди на рицарите си. Той отдавна чака тази възможност за отмъщение и няма намерение да бъде милостив. Пленници не му трябват. Трябва му кръв, която да изкупи тази на брат му Бодуен. И я получава. За това и в двата извора не се споменават пленници, затова пък на няколко пъти се набляга на прекомерното клане.

Преди малко тук Frujin Assen питаше пак за пленниците, но нещо му изчезна поста. Отговорил съм ти на този въпрос в пост # 273

Драги Aspandiat, При цялото ми уважение, така няма да стане, ще се научите да четете и сами да си отговаряте на някои въпроси. Иначе е много лесно да сдъвкаш информацията на някой и после форумните мъдри глави, които не са прочели и един извор да обобщават, философстват и всезнайстват...За опустошаването на Тракия от германските кръстоносци от Третия поход си виж изворите в ЛИБИ т. III, както и статията на Данчева-Василева, А. Третият кръстоносен поход в Тракия и съдбата на Пловдив през 1189-1190 г., Родина, 1997, I-III, с. 45-63 Ако забелязваш, аз коментирам темата в сравнително широки рамки 1204-1214 г. и не съм се спрял единствено на битката при Филипопол, изглежда обаче, че тя боде очите на някои и не им дава мира...Е да, не е приятно, но историята има и тези страни...Все си мислех, че под гръмкото си име този форум събира хора с научни и обективни възгледи... Няма да се аргументирам защо ситуацията в българските въоръжени сили е тотално различна 200 години по-късно, и защо и дума не може да става за сравнение между армията на ПБЦ и ВБЦ. Първо това е съвсем отделна тема, която няма пряко отношение към настоящата, второ не ми е интересно да го правя и трето такива обобщения на ангро с баданарката през няколко века и континента са ми противно аисторични.. И прав си, в Бойна Слава характера и тона на дискусите е модерен, напредничав и академичен и за това информацията там е точна и обективна, а аргументите научно издържани. А махалото в бг историография ще си остане замръзнало, докато не се разчупят някои тежко помръдващи тесногръди стереотипи и не се отърсим от националните си комплекси и не почнем да гледаме по-далече от носа си... Та така...

Драги Aspandiat, Проблемът е, че след арабският географ на нормаска (сицилийска) служба Идриси през Тракия минават и войските на германските кръстоносци от Третия поход, че и поостават там половин година и вършеят и мародерстват както те си знаят...Малко след тях се изсипват възстаналите и жадни за ромейска кръв българи и власи и техните кумани...След тях идват кръстоносците от Латинската империя, последвани от безмислостния Калоян, от отмъстителния Анри и Бориловите кумани и българи...От цветущата и плодородна Тракия, която навремето е видял Идриси, уви нищо не е било останало...По това време тя била буквално превърната в пустиня, пепелища и руини...Затова и когато през 1208 г. армията на император Анри я преминава за 12 дни, не може да открие никакви провизии, с които да се изхрани: "Защото знайте добре, че за цели дванадесет дни път не намериха нито жито, нито ечемик, нито вино или овес. А когато нашите хора видяха в каква страна бяха попаднали, не е чудно, че се притесниха...А в онзи момент нашите хора силно се нуждаеха от помощта, която нашият Бог им даде; защото знайте, че те нямаха продоволствия и за още половин ден дори." Ситуацията е била тотално различна 200 години по-късно, така че и дума не може да става за сравнение между армията на ПБЦ и ВБЦ... p.s. По-добре за "власите' да не отваряме приказка, че ще стане мазало...Запознай се с темата за "власите" в БС. В аванс само ще ти кажа, че съвременните средновековни автори не случайно са правели разлика между "българи" и "власи"...

Прегледай си ги ти, Ресавски. Аз вече съм го направил. Според Валансиен веднага след оттеглянето от Боруй латинската армия пристига край Филипопол. От къде го извади този едномесечен интервал? Ето и какво казва според Валансиен Жофроа дьо Вилардуен непосредствено преди битката при Филипопол, коментирайки нападението при Боруй от предходния ден: "Туй, което днес ги заблуждава, е, че вчера ни видяха леко уморени" Моля, дай дефиниция и аргументация за "безспорността" на бориловата победа при Боруй. В текста на Валансиен, който впрочем е единствения източник за събитието, не се споменава и една жертва от латинска страна... А при Русион сражението е толкова "сражение" и е толкова "открито", колкото и битката про Боруй е месец преди тази при Филипопол и колкото Филипопол е латински по време на самата битка между Борил и Анри...Препрочети си Вилардуен (а и Валансиен)и ще откриеш и куманите при Русион и всичко останало, за което вече ти отговорих. Вилардуен § 404-409. В книжките дето ги четеш сигурно пише, че са "българи", ама в изворите изрично си пише "кумани, власи и гърци"...

Ех, Ресавски...Не спираш да ме смайваш с интерпретацията си на изворите. Я да ги видим! За т. нар. от теб открит бой при Русион от 1206 г.: 7000 кумано-влашка конница погва и преследва 120 рицари, които бягат от тях, за да се спасят зад стените на едноименния град. Очевидно натискът, който множеството на "леко въоръжените" кумани и власи оказвали върху бягащите "тежковъоръжени" рицари, за който пише Вилардуен, описвайки преследването, се е изразявал в залпове от срели, които са ранили и в крайна сметка избили по-голямата част от латините и техните коне, като едва 10 рицари успели да достигнат и да се спасят зад стените на Русион. Другото голямо и "открито" геройство от същия тип - т.нар. битка при Берое от 1208 г., ден преди битката при Филипопол: Валансиен: "Императорът стигна до Берюа; там те прекараха нощта; а на другия ден по изгрев слънце Бюрил се приближи до тях тихомълком и ги нападна. А тогава от всичките ни хора въоръжени бяха само ариергардът и авангардът. Който бе там, можеше да ги види как яростно се сражават и стрелят едни по други. И понеже хората ни още не се бяха подредили, не бе чудно че бяха почти изпаднали в паника. Защото дори всички от Романия да бяха там срещу Бюрил и хората му, и дори да им бяха дошли на помощ всички от Фландрия, Франция и Нормандия, те пак нямаше да спечелят, освен ако сам Бог не им помогнеше...врага...тъй безмилостно стреляше по нашите хора." Очевидно е, че още докато латинската армия спи в палатките си Бориловите стрелци от многохилядната му армия, която през нощта обсадила лагера на кръстоносците, ги изненадват по бели гащи и започват да ги опсипват с дъжд от стрели. Докато ариергардът и авангардът, които били единствените снаражени по това време части, удържали атаката и отвръщали на свой ред със стрелба, изглежда че било организирано отстъплението на кръстоносната армия към Филипопол. Отново няма открит бой... Не случайно ви попитах по-рано защо цар Калоян не се решава да довърши латинската армия пред полето на Адрианопол през 1205, след като вече е погубил "цвета на латинското рицарство" (любимото ми клише!!!). Маршалът на Романия и Шампан разказва, че след като в лагера на кръстоносците се завръщат оцелели от погрома рицари и оръженосци, които съобщават за засадата и гибелта на поведената от граф Луи и последвалия го император Бодуен кавалерия, самия той и Манасие дьо Лил, които дотогава охранявали лагера, заедно със своите рицари и венецианците успяват да спрат отстъплението и да организират остатъка от армията както и завърналите се от полесражението оцелели конници. Те подреждат така сформираната част в боен строй пред лагера срещу лицето на достигналите до тях войски на цар Калоян. При вида на излязлата в полето и строена за бой кръстоносна армия, последните обаче така и не се решават да влязат в сражение с нея и да продължат победоносния си ход, биейки латините до окончателен разгром, а се задоволяват само и единствено с това да я обстрелват от разстояние, след което се оттеглят. Защо победоносния Калоян се е отказал да довърши латините и да обере всички плодове на победата си?!... Вероятно ключът към разгадаването на това енигматично поведение на победоносната Калоянова армия се крие в едно наблюдение на прозорливия византисйки историк Никита Хониат, според когото "Йоан се боеше от копието им [на латинците] като от огнен меч". Какво може да означава това? Изглежда че в случая Никита Хониат намеква за сериозния респект към рицарската тактика и техника, изразяващи се в прочутата по това време неудържима кавалерийска атака на франките и мощния им таранен удар с копие, който вероятно още първите кръстоносци оставили в балкано-византийския свят, и който е бил отразен по-рано и от Ана Комнина, според чиято уместна метафора франкската рицарска конница можела да премине дори през стените на Вавилон. Прави впечатление, че при всички срещи на цар Калоян с латинската армия на император Анри при последвалите кампании в Тракия през 1206 г. и 1207 г. българският владетел съвсем целенасочено и последователно отбягва открита среща с рицарската конница на бойното поле като на няколко пъти се оттегля при приближаването на кръстоносната войска, така както изненадващо се спира и оттегля при вида на строената срещу него латинска армия, излязла на полето пред кръстоносния лагер при Адрианопол през 1205 г., малко след като е разгромил попадналите в засада 300 рицари и дори е пленил самия император. Вилардуен свидетелства за това как на няколко пъти през лятото на 1206 г. армията на българския владетел, която опустошавала по това време Тракия, се оттегля от Димотика и Адрианопол при приближаването на латинската войска, предвождана от император Анри. Никита Хониат също не е пропуснал да отбележи загрижеността на войските на цар Калоян от приближаването на латинската армия по време на войната в Тракия през късното лято на 1206 г.: „Без да се уплаши от числеността на противниците и без да си спомни изобщо за неуспехите в предходните войни, той [император Анри] самело пак предприе поход...И тъй се приближи до Адрианопол и видя власите да треперят при вида на латинците, въпреки че те не бяха станали нито по-едри тялом от преди, нито по-храбри духом, но и не бяха изгубили обичайната си дързост и опитността си във военните действия въпреки преживяното”. Вероятно това странно поведение има своето тактическо обяснение, защото е добре известно, че силата на българо-куманската военна стратегия и тактика от този период не е била в открития бой, а напротив е била типично източна - с примамки, фалшиви отстъпления, засади и клопки, в които изключително важна роля е играела мобилната и ефективна лека конница от стрелци с лък. Докато военната стратегия и тактика на западноевропейските армии по същото време е била тъкмо обратното - в откритите полеви сражения, където тежката рицарска конница и останалите подпомагащи я родове войски биха могли да се разгърнат и да победят врага със силата на своята стратегия, тактика и военна техника. Впрочем авторът на гръцката версия на Морейската хроника недвусмислено обръща внимание на този факт като съвсем ясно дефинира и противопоставя тактическия модел на воюване на двете армии, които се сразили край Адрианопол: „Кир Йоанис... се хвърлил в мощно нападение, започвайки война с франките, но не като се бие на полето, лице в лице, а с хитрина, какъвто е обичая на турците;…така било сторено и с Бодуен, императора на Града; със засади и клопки те [франките] били заблудени;...Tе [куманите] не се бият като франките – да чакат на полето, за да ударят с копия, не, те се бият с техните лъкове, както отстъпват...;...и техните армии са всички скрити в засада и чакат;…и франките като хора неопитни в този вид воюване, започнали да ги преследват, за да ги хванат; и те отново както побягнали обстрелвали бойните коне, които те [франките] яздели. Така те ги отклонили и заблудили, довеждайки ги до засадата; бързо турците и куманите излезли от засада и започнали да стрелят по бойните коне на франките. Сега франките очаквали да им дадат сражение с копия и мечове както било обичайно (както били привикнали да правят). Но куманите побегнали и не се приближавали към тях; те само стреляли с техните лъкове по тях и пуснали токлова много стрели, че ги избили; тъй като бойните коне загинали, паднали и рицарите. Те имали турски боздугани и сопи, с тези те ги биели по шлемовете и убили императора и всичките му войски. Погледнете унищожението, което се случило в този ден и оплачете всеки един благороден воин, защото те загинали несправедливо, без дори да имат възможност да се бият!...” В случая несъмнено става въпрос за сблъсък на две коренно различни светогледни, морални и военни системи, в който успех би имала тази страна, която би успяла да примами и принуди противника да се сражава по нейния начин. Латините все пак явно са осъзнавали добре този факт, защото не малко от тях са имали опит в сражения с турците, които воювали по сходен начин, в Сирия и Палестина по време на Третия и Четвъртия кръстоносни походи и това ясно проличава в анализа и решенията на военния съвет в деня преди Адрианополската битка, на който преследването на леката куманска стрелкова конница от рицарите било осъдено и определено като „голяма лудост”, както и в научения урок, който демонстрирали в полето крак Филипопол през 1208 г. „Играта на нерви” била решаваща за психологическото и тактическо надхитряне във войната между двете страни и избора на съответно степния или западния/рицарския модел, стратегия и тактика на воюване. Борил може и да е бил некадърен военачалник и не особено далновиден пълководец, но за разлика от Калоян определено му е стискало да се изправи и то на няколко няколко пъти лице в лице срещу рицарската конница и да приеме с доблест едно достойно и мъжко сражение. Сарацините в Светите земи също преимуществено използвали източната тактика срещу кръстоносците, но това не им пречело същевременно да им дават и открити сражения и сблъсъци, в които не рядко отнасяли победата. За това и Саладин печели моето лично уважение, за разлика от Калоян.

Resavski, Frijin assen, твърденията ви за реставрацията на Филипополското дукство преди битката на 31.07 1208 г. са несериозни. Аргументирайте се с извори, моля. Последната крепост, в която латините се задържат след напускането на Филипопол пред настъпващите армии на цар Калоян през лятото на 1205 г., е Стенимахос, от където на 16-17 юли 12O6 г. напълно откъснатия от Латинската империя филипополски дук Рение дьо Три и останалите му верни 15 рицари биват освободени и спасени след 13-месечна обсада, която изкарват в родопската крепост, и изтеглени от там с една спасителна акция по време на похода на регента Анри и неговата латинска армия срещу обсадените Адрианопол и Димотика (юни-юли 12O6 г.). Тази спасителна операция е водена от самия Жофрoа дьо Вилардуен и Конон дьо Бетюн и в нея участват няколко отряда френски рицари, туркопули и един венециянски отряд, които рискуват да навлязат твърде дълбоко в българските земи и прекосявайки източните Родопи достигат Стенимахос. Експедицията е успешна и спасява и изтегля Рение дьо Три и неговите хора от крепостта, връщайки ги обратно в Константинопол. Следващите кампании на Анри в българските земи през 1206 и 1207 г. не са насочени към Филипопол и не достигат териториите на изгубеното дукство. Най-близката точка до която при тези кампании отново достигат латините е Боруй. Филипопол е тотално сринат и унищожен от цар Калоян още през 1205 г. след оттеглянето на Рение дьо Три в Стенимахос и превземането на града от войските на българския цар. По това време Анри няма нито финансов ресурс да възстанови толкова бързо града, нито военен и човешки ресурс да се задържи в един още повече напълно неукрепен град сред полето, при това в тотално откъснат от империята регион, в който мародерстват български и кумански дружини. Войната е подновена едва през лятото на 1208 г. и едва тогава, след битката край руините на Филипопол на Анри се удава шанс да си възвърне този регион и да реставрира Филипополското дукство като своеобразна гранична имперска марка, която оцелява до 20-те години на XIII в. Ако градът беше латински преди сражението, той несъмнено щеше да се превърне в изходна база на кръстоносната армия за похода срещу Борил и би подсигурил най-малкото убежище, продоволствия и някаква логистика за отстъпващата от Боруй латинската армия, която е бедствала и мизерствала от глад...А и важно събитие като възвръщането на третия по значимост град на империята все щеше да е отразено от Вилардуен или Валансиен...Как ще коментирате обръщението на капелана Филип към латинската армия непосредствено преди самата битка: "Събрали сте се в чужда страна, в която нямате друга твърдина, освен вашите щитове, друго спасение освен вашите мечове и друго прибежище освен вашите коне и, разбира се, Божията помощ, която ще ви се даде, ако се изповядате от сърце"? Самият Рение дьо Три, който се появява отново на историческата сцена едва при битката при Филипопол от 1208 г. изобщо не е споменат дори номинално като филипополски дук, нито пък действията му подсказват да се държи като такъв или най-малкото Анри не търси съдействие и съвет от него като такъв. У Валансиен Рение дьо Три е просто един от рицарите в армията на Анри...

Доста се забавлявах да прочета всичко написано от снощи до сега. Хора, вие извори не четете ли? Стига с тези остарели бг историографски клишета. Опитайте се да анализирате изворите и да си изградите собствена предастава за ситуацията, а не да ползвате гнили патерици. Ще си позволя да ви досадя с един собствен авто цитат от друг форум по подобна тема, понеже, честно казано ме мързи в момента да го кажа по друг начин. Aко изобщо включванията ми в тази дискусия са имали някаква цел и идея, то тя е била единствено да обърна вниманието на участниците в нея и на читателите на този форум, че обективната представа за историята (доколкото тя е възможна, разбира се) се гради върху информацията и фактите от изворите и техния анализ. Едва след това идват заключенията, обобщенията и тезите. А не обратното - с готови тези и заключения, при това подсилени от една изключително патриотична перспектива към миналото, която разглежда историята в черно-бели краски и съответно в "добри" и "лоши" герои, по един такъв начин тенденциозно да се подхожда към изворите. Защото именно така се съдават националните митологии и источеските клишета, които изкривяват и израждат представата за миналото. Най-лошото обаче е, че тези клишета създават "исторически аксиоми", които за поколения напред осигуряват една бетонирана изкривена представа за миналото, която изключително трудно би могла да бъде ревизирана. Защото сякаш отвъд клишетата, веднъж възприети като факт, друга истината за историята, освен нашата "свещена" истина, не съществува...Какво обаче става, ако някой все пак дръзне да прегледа отново изворите, да ги анализира и да предложи едно обективно преразглеждане на фактите, което би ревизирало грандомандските ни представи за собственото ни Велико Минало, зад които грижливо са прикрити националните ни комплекси?!.... За съжаление, до тук не видях никой да анализира и да се аргументира с конкретни цитати от изворите...Само до болка познатото манифестиране на още по-познатите бг историографски клишета... За Филипополската битка имаме два извора - Хрониката на Валансиен и писмото на император Анри до папа Инокентий III от 1208 г., с което го уведомява за сражението. И двата източника недвусмислено и категорично разкриват разгрома на латините над българите и победата на рицарите. Как при все това Frujin Assen можеш да твърдиш толкова убедено, че битката била завършила с равенство, а българската армия била съхранила на 100% боеспособността си?!...И двата извора описващи сражението са на преки очевидци и участници в него, което го прави обективни извори от първа ръка. Естествено е, че има доза тенденциозност. Кой извор няма? Това обаче не значи, че щом не изнасят на националната ни история трябва да ги клеймосаме като ненадеждни!...Ето как започва хрониката си самия Валансиен: "Анри дьо Валансиен казва, че щом човек се захване да пише и разказва, и щом върши това с благоволението на люде с власт, но скромни, той трябва да се старае да заслужи тази оказана нему милост чрез истинността на своя разказ. Ето защо той желае да разкаже неща, на чиято достоверност са свидетели доблестните мъже, взели участие в сблъсъка на императора на Константинопол Анри с Бюрил . Той иска славата, с която се сдобиха там по Божията воля императорът и неговите поданици, да стане достояние на всички. Защото Анри [дьо Валансиен] видя със собствените си очи всичко, случило се там, и знаеше за всички решения на високопоставените и бароните." Защо да не се доверим на цифрите за двете армии? Латинската империя действително е страдала от сериозен дефицит на жива военна сила още от края на самия четвърти кръстоносен поход и напрактика към 1208 г. не е разполагала с много повече от това, с което Анри е тръгнал на поход към България. Темата за числеността на нейната армия в периода 1204-1211 съм изложил детайлно в тази дискусия http://www.modvsvivendi.org/forum_1/viewtopic.php?f=31&t=751 , поради което няма сега да се повтарям. Относно числеността на армията на Борил. Ако битката беше спечелена от Борил при това съотношение на силите, сигурен съм, че цифрата на Валансиен нямаше да бъде подлагана на съмнение. Понеже са ни попиляли обаче, тази численост веднага следва да бъде припозната като нереална и преувеличена. Ами добре, нека видимкакво казват изворите от епохата за армията на цар Калоян само три години по-рано в битката при Адрианопол: - Жофроа дьо Вилардуен: "Йоанис, кралят на Влахия идваше да подпомогне тези от Адрианопол с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани, които не бяха покръстени". - Робер дьо Клари: "...Йоан Влахът и куманите с много хора..." - Анонимната френска хроника "Croisade de Constantinople": "...Те са толкова много, че ако отидете напред, никой няма да се измъкне..." - Никита Хониат: "Йоан поведе своите отреди и помощната войска от скити, почти незичислима по брой, стараейки се да скре от латинците голямата (им) численост...” „...масата от скитите като черен облак нападна...” „...притиснати от множество скити, падаха от конете, понеже мнозина обкръжаваха едного". - "Морейска хроника" (арагонска версия): "Калоян Асен...повика аланите (куманите) и взе на служба 23 хиляди от тях. И той се отправи от там с голям брой от тези войници и хора от своята земя към Адрианопол." - "Морейска хроника" (гръцка версия): „Кир Йоанис...бързо изпратил вест в Кумания; десет хиляди дошли, все отбрани кумани заедно с отбрани туркомани, всичките на коне…Свикал той още войски от цялата си подвластна земя и събрал огромна и смела армия, и се хвърлил в мощно нападение, започвайки война с франките.” Всички тези извори, въпреки че не посочват точната обща численост на цялата войска на цар Калоян, недвусмислено разкриват предствата за огромното и многократно числено превъзходство на състоящата се от вероятно няколко десетки хиляди воини армия на българския владетел, от чиито контингенти поне отряда на куманите се е измервал в пет-цифрено число. Защо тогава трябва да ни изненадва и смущава факта, че три години по-късно Борил събира 33 000 армия за кампанията срещу Латинската империя?! Валансиен освен това дава прецизен и детайлен разбор на числеността на отделните отряди в нея. Очевидно е, че в случая е било ползвано военно разузнаване, а и вероятно е бил правен и опит за приблизително изчисляване при разполагането и строяването на Бориловите отреди в полето. Да не забравяме и ролята на Алексий Слав като съюзник и съответно информатор на Анри. Първият фронтален сблъсък между двете армии в полето край Филипопол очевидно е кавалерийски, за което подсказват някои моменти от текста на Валансиен, който никъде не споменава изрично пехота и опълчение: "...враговете им бяха доста близо до тях, строени по дължината, на едно обрасло с калуна място. А Бюрил, който беше с тях, бе подредил бойните си части в редица. Те започнаха да се приближават едни към други, докато не взеха ясно да се различават. Шумът, врявата и цвиленето на конете, които идваха от всички страни, бяха толкова оглушителни, че нямаше как да се чуе и Божия гръмотевица." "Ето, че бойните части, яздейки в строг боен ред, настъпват една към друга и вече са толкова близо, че могат да се различат ясно." "...тези, които първи трябваше да се впуснат напред по негова заповед, като избраха време и място, пришпориха конете си един по един и с насочени напред копия извикаха “Гроб Господен!” с голямо смирение. Сблъскаха се с власите и куманите и всеки повали своя противник на земята с голяма ярост. И знайте, че при този сблъсък паднаха много убити и ранени. А за падналите нямаше начин да се изправят, защото щом първите събореха някого, идваха следващите и го убиваха." Поради това си позволих да предположа, че вероятно проваляйки се в опита си да наложи своята тактика на бой по модела на Адрианополската битка, Борил приема тактиката на врага и минава на вариант Б, който вероятно е бил експериментално техническо нововъведение (естествено предварително подготвено), а именно възприемането на франкската строева кавалерийска атака с копия. Опит, в който естествено напълно се е провалил. Факт е обаче, че през късния XIII и особено през целия XIV в. под влияние на франкските съседи на Балканите и контактите с италианските морски републики и Запада балканското и в частност българско воинство започва да заимства и приема някои елементи от западната култура на войната, така че в навечерието на османското нашествие балканският воин започва доста да напомня на западноевропейския рицар. Процес, чиито корени следва да се търсят именно във времето на първите сблъсъци и контакти между кръстоносците и местното балканско население, особено от епохата на Четвъртия кръстоносен поход и периода на установяването на франкократията на Балканите. По въпроса за клането, пленниците и преследването. Ето ви още цитати от изворите: Валаниен: "Тогава той повика Госо льо Моан, Никола дьо Беар, Гадул и Алар и не зная още колцина други и им рече: “Сеньори, внимавайте много никой от вас да не нарушава бойния строй, без да съм дал заповед. Добре виждате, че туй не е детска игра или забавление, а толкова кървава и смъртоносна битка, че ако някой от нас плени друг, мисля, че по-скоро би го убил, отколкото да го освободи дори за хиляда безанта”" "И знайте, че при този сблъсък паднаха много убити и ранени. А за падналите нямаше начин да се изправят, защото щом първите събореха някого, идваха следващите и го убиваха" "Какво да ви кажа? Те се обърнаха в бягство, а нашите ги убиваха, докато ги преследваха." "Преследването на Бюрил и хората му продължи много дълго; те се разбягаха като хора, които нямаха смелостта да приемат битката, а нашите ги преследваха, докато не ги изгубиха от погледа си." Писмото на мператор Анри до папата: "Ние победихме...Борил при Филипопол и го прогонихме от полето, след като беше извършено безбройно избиване на неговите хора" Заповедтта на Анри, който е търсел реванш за Адрианопол и отмъщение за братовата си кръв, още от самото начало е била недвусмислена - пленници да не бъдат взимани, дори с цел откуп. Клането е било поголовно, а преследването дълго. Къде тук е равния изход от сражението, не разбрах?!!!... "Много бързо власи и кумани разбраха колко пагубна и жестока ставаше за тях тази битка и се разбягаха, без да му мислят много – едни се пръснаха натам, други насам, като чучулиги пред ястреби...Те се обърнаха в бягство, а нашите ги убиваха, докато ги преследваха. И за да се добере по-скоро до сигурно място, всеки захвърляше на земята оръжието си...Преследването на Бюрил и хората му продължи много дълго; те се разбягаха като хора, които нямаха смелостта да приемат битката, а нашите ги преследваха, докато не ги изгубиха от погледа си...След сражението нашият Господ прати на армията ни такова изобилие от продоволствия, че всички се изпълниха с радост." Реасавски, ти на това организирано оттегляне ли му викаш?!... Относно териториалните придобивки и значението на битката: Писмото на мператор Анри до папата: "Ние победихме...Борил при Филипопол...И за ваша и Наша радост в Господа, ние притежаваме към нашата империя земя, възлизаща на петнадесет дни път, която завладяхме от него. Нашето положение се подобри и от ден на ден се утвърждава..." Валансиен: "Стига толкова приказки! Вече чухте какви чудеса стори за християните в този ден нашият Бог, как увеличи териториите на Константинополската империя и прослави Римската църква." Кои точно тракийски и родопски земи и градове включва това териториано разширение е трудно да се каже. Със сигурност обаче това вклювало възстановяването на Филипополското дукство (Веднага след битката Анри отива в Кричим, където възстановява и укрепва града и замъка, а после и в Стенимахос). Филипополското дукство не е възстановявано преди Филипополската битка! Вероятно по-късно започва и възстановяването и укрепването на самия Филипопол, чийто нов дук (вероятно след смъртта на Рение дьо Три) става Жерар дьо Стрьом. Сетне на връщане от Филипополската битка Анри отива в Памфилион, който също укрепва и възстановява и оставя гарнизон в него. В двора на Алексий Слав Анри също оставя два военни контингента от французи и гърци. Изглежда, че постепенно Анри предприема политика за възстановяването (след по-раншните разрушения на Калоян)на отново придобитите след сражението при Филипопол части от Тракия. След като Тракия е върната в ръцете на империята, театърт на военните действия не продължава там (NB!!!), a се пренася в Македония, където Борил и Стрз продължават да търпят погром след погром от латинските войски (този път от бароните от Солунското кралство) - двете битки в Битолското поле през 1211 г. Същевременно Анри воюва на още няколко фронта - срещу епиротите на Михаил Комнин, срещу никейските ромеи на Теодор Ласкарис и срещу разбунтувалите се ломбарски барони в Солунското кралство - като навсякъде жъне победи срещу враговете си. В този смисъл дипломатическите усилия завършват и овенчават военните му начинания и в частност отношенията с Алексий Слав и Борил са част тъкмо от една много по-мащабна политическа програма за стабилизирането на завоюваните с оръжие позиции на империята на Блаканите и в Мала Азия. Впрочем, нека спрем да гледаме толко тесногръдо на историята и само през тясната призма единстено на нашата собствена кошарка. Васалните клетви и династични бракове действително уреждат мирните и съюзнически отношения между латините и надвитите българи и слагат край на започналата с Адрианополската кампания от 1205 г. продължителна и кървава българо-латинска война, но те не са единствените подобни дипломатически ходове на Анри. Същевременно латинският император умело сключва поредица от васални договори и династически бракове с почти всичките си врагове, които междувременно е надвил на бойното поле, с което урежда статуквото на своята държава като достоен наследник на ромейските василевси. Деспот Алексий Слав, севастократор Стрез и епирския деспот Михаил Комнин полагат васални клетви пред Анри. Самият император Анри се жени за дъщеря на цар Калоян, а деспот Алексий Слав за дъщеря на император Анри. Три от племенниците си Анри жени за цар Борил, никейския император Теодор Ласкарис и за унгарския крал Андраш II. Собствения си брат Йосташ пък жени в епирския двор, сродявайки се по такъв начин с Михаил Комнин. По-късно Анри дори предприема още по-мащабен проект - покоряването и поделянето на Сърбия. Стига се до съвместни военни кампании из Балканския п-ов като напр. латинско-българския боен поход срещу сръбските земи през 1214 г. Постът стана твърде дълъг. Може и да съм пропуснал някои въпроси, но се надявам да съм отговорил донякъде на повечето до тук. Поздрави!

Проблемът с българската армия от началото на XIII в. е, че липсват достатъчно подробни писмени, археологически изобразителни свидетелства от този период, за да бъде изградена една достатъчно детайлна представа за въоръжението и снаражението на българите и техните съюзници и наемници от времето на царете Калоян и Борил. Със сигурност обаче техните армии не са били нито бедно и примитивно екипирани, нито пък са били неопитни и неподготвени. Войната напрактика е била ежедневие за поданниците на ранните Асеневци и напрактика почти не е била стихвала от 80-те години на XII в. Вероятно са се ползвали както халчести и ламеларни, така и текстилни/плъстени и кожени доспехи, шлемове и щитове. Оръжията: мечове, копия, боздугани и прашки. И разбира се основното оръжие на българите и куманите - лъкът. Със сигурност в армиите на калоян и Борил имало различни специализирани родове пехота и кавалерия. През 1207 г. под стените на Солун в Калояновата армия имало "стрелци, копиеносци, шлемоносци, щитоносци, прашкари и всички други видове войници". Освен това техните армии били интернационални и се състояли както от българи и власи, така и от различни немнически и съюзнически контингенти като кумани, гърци, татари, алани и руси. В текста на Валансиен никъде не се споменава изрично пехотата на Борил (при все че такава разбира се няма как да не е имало), но индиректно се споменва за бориловата конница. Същевременно става ясно, че поне първият сблъсък между двете армии е именно кавалерийски. След като не успява да наложи своята тактика (както Калоян при Адрианопол)и да увлече латинската кавалерия в преследване на леката куманска конница, която извършила предизвикателно нападение над франкските фуражири в полето, които обсипала с дъжд от срели, Борил изглежда се решава да води сражението по правилата на врага и разполага частите си във фронтална редица срещу латинската армия като първия удар поема тъкмо неговата конница. Допускам дори, че след като не е успял със степната стратегия и тактика в това сражение българският цар е прибягнал до нещо необичайно и се е опитал да въведе франкския модел на кавалерийска атака с копия, на която мисъл ме навежда именно неговия нетипичен за българите и техните съюзници полеви строй, както и кавалерийската фронтална атака на неговите части и изричното споменаване, че неговата армия била въоръжена с "копия от сурово дърво с дълги остриета от Бохемия" (очевидно внос от Запада). Но за да не се спекулира прекалено, нека видим самия текст на Валансиен и онези пасажи които конкретно се отнасят до самата битка при Филипопол: Анри дьо Валансиен. История на император Анри (прев. И. Буров). С., 2009 "514. ...И ето, че стигнаха до Финепопол и бързо се настаниха на лагер. А когато шатрата на императора бе опъната, бързо му помогнаха да свали доспехите си и той хапна за обяд малко сухар с вино. Тъй сториха и останалите (които имаха), а които нямаха, трябваше да се лишат от обяд. Защото знайте добре, че за цели дванадесет дни път не намериха нито жито, нито ечемик, нито вино или овес. А когато нашите хора видяха в каква страна бяха попаднали, не е чудно, че се притесниха. 515. Пиер дьо Дуе, Рение дьо Три , Ансо дьо Кайо и доста други рицари отидоха при Финепопол да охраняват фуражирите. Когато погледнаха пред себе си, видяха власите, които бяха готови да им навредят, ако можеха. Те спряха фуражирите ни пред Финепопол и ги откъснаха от охраняващите ги. И докато бяха в това положение, при императора пристигна вестоносец, който му каза бързо да яхне коня си и да се притече на помощ на фуражирите си, защото куманите и власите ги бяха нападнали. 516. Щом императорът чу това, бързо се въоръжи, както и хората му... 518. И така Пиер дьо Дуе, Ансо дьо Кайо и Рение дьо Три, както чухте, бяха пред Финепопол, за да охраняват фуражирите. И докато събираха продоволствие, от което имаха крайна нужда, ето че се насочиха към тях власи и кумани; те изпратиха напред стрелците си, от чиито крясъци, вой и врява сякаш цялото поле трепереше. 519. Денят беше хубав, а полето толкова равно – не се виждаше ни ров, ни планина, ни долина. И ако власите и куманите не се бяха отказали от битката, мисля, че нашите нямаше да се откажат...521. Тогава те възседнаха конете си и се втурнаха към власите и куманите. Щом забелязаха бойното знаме на императора, знаците на неговата дружина и нашите хора, които бяха близо две хиляди, този път власите и куманите се обърнаха в отстъпление, без да сторят нищо повече в този момент; нашите хора пък се оттеглиха и не ги преследваха. Е, ако не бяха толкова изморени, те на драго сърце биха се сражавали. И така техните хора се оттеглиха в планината, а нашите се върнаха в стана. 522. Същата нощ армията бе разделена на отделни бойни части и се реши кой да нападне пръв, ако се стигне до битка. Избрани бяха Пиер дьо Брасийо и Никола дьо Майи: на тях двамата се падна да сторят това... 525. След това войската потегли в строг боен ред, а всички в нея носеха оръжия и доспехи, за да се защитават и атакуват противника, ако се наложеше. Беше точно нощта срещу свети Петър, първият августовски ден. Който бе там в този момент, можеше да види доста знамена и щитове с различни гербове, а над всички императорския флаг и самия император, който строяваше и разгръщаше частите си на единия фланг. А пък Пиер дьо Брасийо заедно с Никола дьо Майи вършеха същото на другия фланг. 526. Денят бе хубав и ясен, а полето – толкова равно, че нямаше нищо, в което да се спънат или което да им пречи. Ала не им се вярваше, че битката все още не бе започнала, защото враговете им бяха доста близо до тях, строени по дължината, на едно обрасло с калуна място. А Бюрил, който беше с тях, бе подредил бойните си части в редица. Те започнаха да се приближават едни към други, докато не взеха ясно да се различават. Шумът, врявата и цвиленето на конете, които идваха от всички страни, бяха толкова оглушителни, че нямаше как да се чуе и Божия гръмотевица... 532. Но защо да протакаме разказа? Армиите се приближиха една към друга, обзети от голяма гордост и гняв. Бог да е на помощ на нашите! За Него те ще се раздадат в боя. Ето го Бюрил начело на тридесет и три хилядна армия, разделена на тридесет и шест войскови части. Те носеха копия от сурово дърво с дълги остриета от Бохемия и настъпваха надменно като хора, които не зачитаха нашия император и властта му и искаха да го заловят заедно с всички, които бяха с него. 533. Императорът прати конниците си напред и им заръча да се държат храбро, защото добре виждаше, че това е от което се нуждаеха. После заповяда да държат дорестия му кон Баяр близо до него. След туй завърза шлема си и накара да издигнат пред него императорския флаг. И тъй войсковите части се приближиха една към друга; Пиер дьо Брасийо и Никола дьо Майи бяха в авангарда с маршал Жофроа и му рекоха, че ще препуснат напред заедно с Милон льо Бребан, а Гийом дю Першоа и Лиенар дьо Елем ще ги последват; императорът пък трябваше да подсигурява атакуващите... 536. Тогава те оставиха походните коне и се качиха на бойните; и ако оттук нататък зависи от хората на Бюрил, днес битката ще бъде кървава и жестока, както ще чуете по-нататък. Ето, че бойните части, яздейки в строг боен ред, настъпват една към друга и вече са толкова близо, че могат да се различат ясно... 539. Щом капеланът приключи своята проповед и показа кръста, на който нашият Бог бе издъхнал в мъки, за да изкупи греховете на своя беден народ, тези, които първи трябваше да се впуснат напред по негова заповед, като избраха време и място, пришпориха конете си един по един и с насочени напред копия извикаха “Гроб Господен!” с голямо смирение. Сблъскаха се с власите и куманите и всеки повали своя противник на земята с голяма ярост. И знайте, че при този сблъсък паднаха много убити и ранени. А за падналите нямаше начин да се изправят, защото щом първите събореха някого, идваха следващите и го убиваха. 540. Много бързо власи и кумани разбраха колко пагубна и жестока ставаше за тях тази битка и се разбягаха, без да му мислят много – едни се пръснаха натам, други насам, като чучулиги пред ястреби. А бойните части на Никола дьо Майи и Пиер дьо Брасийо, които чакаха строени, на мига се впуснаха напред към отряда на Бюрил, в който имаше хиляда и шестстотин човека; нашите пък бяха само двайсет и пет и въпреки това нападнаха хиляда и шестстотинте. Жофроа и Милон льо Бребан се хвърлиха в атака всеки със своя отряд. 541. Какво да ви кажа? Те се обърнаха в бягство, а нашите ги убиваха, докато ги преследваха. И за да се добере по-скоро до сигурно място, всеки захвърляше на земята оръжието си... Императорът пък яздеше с такива изящни доспехи, каквито прилягаха на човек с неговото положение; за да го разпознават, бе сложил туника от ален сатен на малки златни кръстчета; по същия начин изглеждаше и шлемът, който бе сложил на главата си. Стига толкова приказки. Когато възсядаше своя кон Баяр във великолепните си доспехи, а пред него се вееше флагът му с малките орнаменти, за които ви разказах, той изглеждаше по-храбър и по-красив от всеки друг рицар. 542. А другарите му по оръжие яздеха и горяха от желание да се хвърлят в атака; пришпорили конете си, те яздеха подир тези, които преследваха бягащите. Трудно човек и един укор би отправил към тях, защото всички се държаха както подобава на доблестни войни. Тези, на които бе заповядано, нападнаха първи, а другите ги подсигуряваха, както и трябваше да бъде. Тази победа бе извоювана в един четвъртък при Финепопол. А в онзи момент нашите хора силно се нуждаеха от помощта, която нашият Бог им даде; защото знайте, че те нямаха продоволствия и за още половин ден дори. 543. Какво да ви говоря? Преследването на Бюрил и хората му продължи много дълго; те се разбягаха като хора, които нямаха смелостта да приемат битката, а нашите ги преследваха, докато не ги изгубиха от погледа си. Тук нашият Бог стори истинско чудо, за да успеят нашите хора да сразят Бюрил, който ги бе нападнал с трийсет и три хилядна армия, разделена на трийсет и шест войскови части; а нашите имаха само петнайсет отряда и още три, които бяха само от грифони . Ала голяма бе разликата между едните и другите, защото във всеки наш отряд имаше само двайсет рицари, като изключим императорския, където имаше петдесет; а в най-малкия отряд на Бюрил имаше деветстотин човека. Силите щяха да бъдат неравни, ако Бог не се бе намесил; а и нашите бяха чисти като ангели, докато хората на Бюрил – дяволи."

Валансиен: "Стига толкова приказки! Вече чухте какви чудеса стори за християните в този ден нашият Бог, как увеличи териториите на Константинополската империя и прослави Римската църква." Ресавски, струва ми се, че сам знаеш отговора на въпроса си. В голяма степен кампаниите на император Анри и солунските барони в Тракия и Македония възвръщат в ръцете на латините голяма част от тракийските и вероятно някаква част от македонските земи, които цар Калоян е отвоювал от ромеи и латини преди това. Възстановяването на Филипополското дукство в Тракия и отцепването на земите на Алексий Слав в Родопите, който става васал на Константинополската империя, също е сред важните последици от Филипополското сражение, което в голяма степен заличава Калояновите завоевания от 1205-1207 г. и се явява реванш за Адрианополската битка от 1205 г.

Темата се пораздвижи, това е добре. За защитата на рицарските коне: Вилардуен, книга VI, 1, § 155 "и всички рицари бяха на юсиерите със своите бойни коне; и бяха напълно въоръжени, с пристегнати шлемове, а конете покрити с броня и оседлани..." Frujin Assen, интересен прочит на битката при Филиполол. Само дето Валансиен представя нещата друго яче...А отговорът на въпроса ти защо Анри не е влязъл във Филипопол е много прост. Защото градът е напълно разрушен и разорен от цар Калоян през 1205 г. и явно до 1208 г. не е бил все още възстановен, поради което не е представлявал сериозна защита и убежище. Вилардуен,книга IX, 3, § 401 "Тогава Йоанис изпрати своята армия пред Финепопол...а града накара целия да срутят - кулите и стените, а високите дворци и богатите къщи заповяда да ги изгорят и разрушат. Така бе унищожен благородния град Финепопол..." andreiS40, поздравления и адмирации за твоето изказване и поглед върху проблема. Българската историография често вменява некадърност и импотентност на цар Борил. Но някой изобщо замисля ли се какво е наследството на великия и победоносен цар Калоян, който 10 години не спира да воюва на различни фронтове? Едно уморено, похабено, обедняло и изразходвано в неспирните калоянови войни поколение българи и една напълно разорена и унищожена Тракия...Същевременно ако Българското царство губи своя харизматичен владетел в лицето на калоян, то Латинската империя пък печели своя най-сполучлив владетел и военачалник в лицето на Анри, който освен това търси реванш и отмъщение. Започналата през 1205 г. българо-латинска война навлиза в нова фаза и балансът на силите се променя, при все че като цяло Константинополската империя и Солунското кралство продължават да страдат от постоянен дефицит на жива военна сила.Впрочем, историческата обективност ни принуждава да признаем, че сражението при Адрианопол през 1205 г. е едва първото в една продължителна и кървава война, завършила близо десетилетие по-късно, победителя в която е особено трудно да бъде определен еднозначно. Само три години след битката при Адрианопол, на 31 юли 1208 г. в полето край Филипопол в класическа рицарска битка, при фронтална и открита среща на двете армии, в ясен летен ден и на равен полски терен кръстоносците, предвождани от император Анри взимат своя реванш срещу българите и куманите. Съотношението е приблизително същото както при Адрианопол – ок. 2 000 латини (от които 350 били рицари) срещу 33 000 българо-куманска армия, предвождана от цар Борил (1207-1218). Поражението на българите в това сражение е пълно, а последиците от него – не по-малко сериозни от тези след битката при Адрианопол. Няколко години по-късно, през 1211 г. в разигралото се между април и юли сражение в полето на Пелагония (Битолското поле) кръстоносната армия на регента на солунското кралство граф Бертолд фон Катценеленбоген и на Йосташ, брата на император Анри, разбиват войската на севастократор Стрез и изпратените й на помощ 52 отряда на цар Борил. По-късно, през есента на същата година латинските барони отново разбиват в Македония една армия на цар Борил, състояща се от 24 пехотни 2 конни отряда. Това е историята. Защо трябва да продължаваме да подхождаме избирателно към нея и да приемаме и величаем само фактите, които ни изнасят, а останалите да ги неглежираме и забравяме?! Относно числеността на латинската армия във времето на император Анри: Анри дьо Валансиен, който описва сражението, на няколко места в хрониката си дава много ясен и прецизен разбор на числеността и на двете армии срещнали се в битката при Филипопол, както като обща численост, така и по отделни отреди, като едно просто пресмятане потвърждава посочените и от самия летописец цифри - 2000 латини срещу 33 000 българи и кумани. Вж. Анри дьо Валансиен. История на император Анри. С., 2009, с. 32 § 521, с. 35, § 532, с. 38-39 § 543; По това време Латинската империя продължавала да изпитва сериозна криза и да страда от хроничен дефицит на свежа военна сила, тъй като след битката при Адрианопол така и не успяла да привлече сериозни нови подкрепления от Запада и дори напротив загубила значителни по численост контингенти, които дезертирали и се завърнали по родните си места след новините за Адрианополския погром. Вилардуен свидетелства, че на 24 юни 1206 г. в похода си срещу обсадения от армията на цар Калоян град Димотика, която наброявала ок. 40 000 конници и огромна пехота, император Анри могъл да събере преко сили войска от едва ок. 400 рицари. Вж. Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. С., 1985, с. 120, § 429; През септември 1206, при същия Адрианопол император Анри пише писмо до своя брат Годфроа, с което го моли да настоява пред Филип графа на Намюр и пред други барони от Запада да му бъде изпратена военна помощ "за отмъщаване на позорно пролятата кръв на нашия господар и брат [Бодуен] и на всички, които се сражаваха в Романия..., чиито тела са изложени за храна на земните зверове и на небесните птици...и за отмъщаване на нанесения позор...като знаете с положителност, че с 600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия с Божия помощ ние бихме защитили напълно делото Господне и бихме могли да отмъстим за кръвта на нашия господар и брат, както и за нанесения позор". Вж. Henrici Imperatoris Latinorum. Epistolae. ЛИБИ. т. IV, с. 17; Този документ недвусмислено разкрива, че към есента на 1206 г. император Анри не е разполагал с особено голяма войска, след като е бленувал за армия от „600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия”. Две години по-късно в кампанията срещу България и битката при Филипопол той успял да събере армия от едва 2 000 души, чийто рицарски състав бил формиран от 350 души. Малко по-късно, в битката срещу никейската армия на Теодор Ласкарис, състояла се на 15 октомври 1211 г. при р. Лупаркос, войската на император Анри наброявала по-малко от 1700 души, от които рицарите били едва 275, тъй като по това време не малко латини били дезертирали на служба в противниковия лагер. Впрочем там ситуацията и съотношението на силите не е много по-различна от битката при Филипопол, а резултатът е същият - победа за латините. Ето какво пише самият императот Анри за това сражение: "Когато се приближихме нататък, бяхме поразени от очудване и изненада, като видяхме там толкова многоброен народ, разделен и нареден в бойни отряди. Само в бойния отряд на Ласкарис имаше 1700 мъже, облечени в ризници, значи повече отколкото ние имахме в цялата войска А ние имахме само 15 малобройни бойни отряда и един от тях беше останал да пази палатките ни. Във всеки боен отряд имаше само по 15 рицаря, с изключение на на нашия отряд,в който поставихме 50 рицари. като видяхме обаче, че не можем да избегнем почтено сражението, възложихме всичките си надежди на Бога и Светия Кръст, който бе носен начело на нашите редици. И така заповядахме да се спуснат в атака 12 от нашите бойни отреди, понеже се опасявахме, че ако предприемат атка по-малко на брой отреди, те ще бъдат погълнати от вражеското множество. А те започнаха нападението с мощни викове и със звуци на тръби, като противопоставиха кон срещу кон и меч срещу меч и удържаха достатъчно смело първото сблъскване. Само в продължение на кратко време беше съмнително какъв ще бъде изходът от сражението. И наистина веднага след като понесе първите удари, противната страна започна да отстъпва в бягство Бягайки тя изложи гърба си да поняся удари от мечовете на нашите бойци. Тогава ние започнахме да нападаме по-ожесточено и по-смело и не престанахме да ги поразваме и преследваме по пладне, когато започна стажението, до залез слънце..." Вж. Henrici Imperatoris Latinorum. Epistolae. ЛИБИ. т. IV, с. 22 Въпреки малката си численост в десетилетието на управлението на император Анри латинските войски от Константинополската империя и Солунското кралство печелят поредица от съкрушителни победи срещу враговете си на Балканите и в Мала Азия. Как става това? Отговорът изглежда е преди всичко в стратегията, тактиката и военната техника на кръстоносците, която е твърде различна от тази на ромеите, българите и куманите. В тази връзка нека се върнем към прословутата Адрианополска битка. Традиционно втората и финална фаза на сражението при Адрианопол се подминава и неглежира от изследователите без да бъде детайлно разглеждана и анализирана. Маршалът на Романия и Шампан разказва, че след като в лагера на кръстоносците се завръщат оцелели от погрома рицари и оръженосци, които съобщават за засадата и гибелта на поведената от граф Луи и последвалия го император Бодуен кавалерия, самия той и Манасие дьо Лил, които дотогава охранявали лагера, заедно със своите рицари и венецианците успяват да спрат отстъплението и да организират остатъка от армията както и завърналите се от полесражението оцелели конници. Те подреждат така сформираната част в боен строй пред лагера срещу лицето на достигналите до тях войски на цар Калоян. При вида на излязлата в полето и строена за бой кръстоносна армия, последните обаче така и не се решават да влязат в сражение с нея и да продължат победоносния си ход, биейки латините до окончателен разгром, а се задоволяват само и единствено с това да я обстрелват от разстояние, след което се оттеглят. Защо?

Честита Нова година! С новата година излезе и първият брой на новото българско електронно списание за средновековна история, археология и култура "MEDIAEVALIA": http://www.mediaevalia.eu/ Да ни е честито и за много години!

Благодаря за уточнението, Дрейк. Monte Christo, тежестта на рицарското снаряжение от началото на XIII в. е зависела от пълнотата на екипировката, понеже е имало както напълно екипирани рицари, така и рицари с минимална базисна екипировка. Като цяло пълната рицарска екипировка от това време се е състояла приблизително от следното: акетон/гамбезон (многослоен или подпълнен с дреб или конски косми платнен доспех, носен под/над халчеста ризница) + дълга халчеста ризница (хаубергон) с дълги или 3/4 ръкави, със или без 1 или 2 халчести ръкавици + интегрален или отделен коиф (халчеста качулка) + халчести крачоли + платнен оувъркоут (връхна, често хералдическа туника без ръкави) + шлем (коничен спангхелм или потхелм) със или без маска + кавалерийски щит; кавалерийско копие; едноръчен меч, дълъг меч - ръка и половина; боздуган; бойна брадва; боен кинжал; лък/арбалет; щпори. В тази епоха в западното снаряжение навлезли и някои източни елементи като ламеларния или люспестия доспех, който можело да бъде носен като алтернатива на (или над) халчестата ризница (като допълнителна защита). Пълнотата и вариациите на комплектоване на тази екипировка са зависели от статуса, фиефа и съответно финансовите възможности на рицаря, който можел да бъде покрит в желязо от глава до пети или пък да носи единствено базовия и задължителен минимум, който включвал гамбезон (многослоен или натъпкан платнен доспех) + шлем + щит + оръжие, каквито случаи има описани при обсадата на Константинопол през 1203/4 г. или в похода на император Анри срещу българите през 1208 г., и каквито се виждат по изображения от епохата, и върху който вече екипировката можело да се надгражда и допълва с някои отделни или всички останали елементи. Понякога пълнотата и вариациите на комплектоване на рицарската екипировка зависели и от конкретните обстоятелства. Вилардуен често споменава ризниците, шлемовете и щитовете на рицарите на различни места в хрониката си. В разказа си за битката край Русион през 1206 г., в която куманите, власите и гърците разбиват отряда от 120 рицари на конетабъла на империята Тиери дьо Танремонд, между другото Вилардуен споменава, че първите пленили "много добри коне и добри ризници" от латините. Същевременно в кръстоносната армия имало и доста по-леко въоръжени рицари като Йосташ дьо Марше, един от рицарите на Анри дьо Ено, който, според Вилардуен, при завладяването на Константинопол носел "само гамбезон, желязна каска и щит". Валансиен пък свидетелства, че в битката про Боруй (1208 г.) самият император Анри се впуснал сред редиците на българите, за да спасява един свой пленен рицар, защитен единствено от своя гамбезон. Малко по-късно в битката при Филипопол (1208 г.) Валансиен описва снаражението на императора по следния начин: "Императорът пък яздеше с такива изящни доспехи, каквито прилягаха на човек с неговото положение; за да го разпознават, бе сложил туника от ален сатен на малки златни кръстчета; по същия начин изглеждаше и шлемът, който бе сложил на главата си. Когато възсядаше своя кон Баяр във великолепните си доспехи, а пред него се вееше флагът му с малките орнаменти, за които ви разказах, той изглеждаше по-храбър и по-красив от всеки друг рицар". Рицарят-трубадур Реймбаут дьо Вакейрас, от контингента на маркиз Бонифас дьо Монфера, описва собствената си екипировка при щурма на Константинопол през 1204 г. като издържана в "Брабантски стил" и състояща се от шлем, ризница и голям гамбезон. Вилардуен описва също, че при обсадата на Константинопол през 1203 г. бойните коне на рицарите били "покрити с броня". Може да се приеме условно, че един среден вариант на добре комплектована рицарска екипировка (без конската "броня")от средата на второто десетилетие на XIII в. е тежала между 20 и 30 кг., чиято тежест обаче се разпределя равномерно по тялото и съвсем не е непосилна за един активен и физически здрав мъж. Съвременните реенкатмент експерименти недвусмислено доказват, че "тежестта" на екипировката също така не означава в никакъв случай скованост или трудноподвижност. На функционално ниво, в чисто военен контекст, вероятно може да се търси известна аналогия, за каквато питаш, но иначе, във всички останали аспекти, струва ми се, че не би могло да бъде правено сходство и равнозначност между института на западното рицарство и византийските катафракти. Вероятно тъкмо заради това външно сходство Вилардуен споменава за "гръцки рицари" във византийската армия при завладаването на Константинопол.

С интерес прочетох дискусията и с изненада установх колко буквално идентично разсъждаваме с потребителя Дрейк... Уважаеми Дрейк, когато използвате чужди мисли и писания имайте поне доблестта да цитирате или посочвате източника си на информация, вместо да присвоявате и представяте чужди идеи и мнения за свои. Нали знаете как се нарича това? Другият вариант е поне да се опитате да ги пререфразирате, но и за това се изисква някакво усилие все пак... 3/4 от меродавните ви мнения в тази дискусия предават напълно буквално и на 100% моите собствени писания от една друга подобна тема и дискусия, протекла преди няколко години в един друг форум. За справка: http://www.modvsvivendi.org/forum_1/viewtopic.php?f=31&t=751 За щастие онази дискусия навремето ме провокира да оформя и защитя разсъжденията и изследванията си по въпроса в статия, която е под печат. Поздрави! Caballero de Santiago