Още за барон Сейго Ямадзава
Нека съберем в тази тема всичката информация за този японски военен, свързан малко и с нашата история. Информацията съм превеждал от японски сайтове и ще я добавя към статията в Уикипедия на български. Информацията е преведена от японската Уикипедия. Тя е от японското министерство на външните работи и няколко други източника. От статиите на български съм си позволил да добавя информацията само от сайта на „Един завет“ за ордените, защото са показани на снимката и най-вероятно информацията е коректна. Другата информация и неяснотите около нея не съм включил, докато не открия източници, или източници на японски език. Има няколко неточности относно образованието му в САЩ и Франция, които съм коригирал.
Сейго Ямадзава (山沢静吾) /изписва се с тези йероглифи, дано ви излизат/ , роден на 12 януари 1846 г. (15 декември през 2-рата година на периода Коука, който започва на 2 декември 1844г. и продължава до 28 февруари 1848 г.) и умира на 30 март 1897 г. Той е военнослужещ на служба в японската армия. Най-високият му ранг (последния получен) е генерал-лейтенант. Има титла барон. (Пояснявам – „барон“ според японската аристократична йерархия, установена след реформацията „Мейджи“. Тя е и най-ниската по степен. Подредени във възходящ ред са както следва барон, виконт, граф, маркиз и принц.) Има няколко псевдонима, единият е Тетсуношин (鉄之進), другият предполагам е Мориюки или Моричи (盛致).
Той е най-голям син на Ямадзава Джудайю (山沢十太夫), който е бил самурай от провинция Сатсума (днес част от по-голямата префектура Кагошима).
През 1869 г. участва във войната Бошин (конфликт между фракции на страната на императора и шогуна), като става командващ на 1-ви батальон, 5-ти взвод. През същата година вече в качеството си на Гошинпей (御親兵 – буквално „почетен императорски защитник/пазител“ – военно формирование, натоварено със защита на императора, както и на императорския дворец, директно подчинено на него, създадено през ранните години на управлението на император Мейджи.) се се насочва към столицата. През 1871 г. е произведен в армейски чин капитан (според тогавашната армейска система на ранговете, валидна от реформацията „Мейджи“ до реформирането на армията в силите за самоотбрана.) През 1872 г. се уволнява от военна служба и отпътува за САЩ за да прави проучване в областта на животновъдството. През май 1874 г. се завръща в Япония и през октомври същата година е произведен в армейски чин подполковник. Работи в министерството на войната. Бива изпратен във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище. От май 1877 г. до юли същата година е изпратен като военен наблюдател по време на Руско-турската (освободителна) война от 1877-1878 г. и след обсадата на Плевен получава руски и румънски военни отличия за военна заслуга.
Те са както следва:
японски „Орден на изгряващото слънце“
руски Орден „Свети Владимир“ IV степен
руски орден на Георгиевско-Андреевската лента с медала за участие в Руско-турската война
румънски медал, т.нар. “Дунавски кръст”
Командва съответно 3-ти пехотен полк, 1-ви пехотен полк от японската императорска армия както и и първи императорски гвардейски пехотен полк. През май 1885 г. е повишен в чин генерал-майор. Командва 3-та пехотна бригада, 10-та пехотна бригада заедно с 10-та пехотна бригада (за защита на главните острови), а през януари 1895 г. е повишен в чин генерал-лейтенант от пехотата. Участва в Първата японско-китайска война (1894-1895 г.) като командващ на 5-та пехотна дивизия (за защита на главните острови) и на 4-та пехотна дивизия.
През декември 1895 г. заради участието си в бунта на Сатсума и Първата японско-китайска война е награден с титлата барон.