Kujiro

Принципно не мога да се съглася със становището на Ървинг относно британската империя "Няма от какво да се срамуваме...". Поне ми стана ясно, че е привърженик на британския колониализъм. Аз съм против всеки колониализъм, затова.

Преди месец попаднах на едно видео на Дейвид Ървинг (британски историк, писател-ревизионист), който въпреки, че е заклеймяван като лъжец и антисемит след няколко негови книги, засягащи "т.нар митове относно Холокоста, евреите и др." безспорно е сериозен историк, написал множество книги, които се основават на архивни документи, дневници и разкази с оцелели. След като изгледах почти всичко, което може да се намери в ютюб, останах силно раздвоен, дали този човек е антисемит, ревизионист или нещо друго ? Както и да е в едно съм сигурен - положителното му отношение към британската империя, за която казва "няма от какво да се срамуваме". Това го е казвал в контекст, как Чърчил я е съсипал. Пускам няколко линка: - инфо за Ървинг на български език - http://revisionist.blog.bg/politika/2008/08/02/deivid-yrving.218826 - сайта на Ървинг, може да свалите безплатно, много от книгите му - http://www.fpp.co.uk/ - няколко видеа в ютюб.-

Последният плакат представлява реклама на бира. Явно е била популярна сред моряците. С червени букви пише - Бира "Кирин".

Тито за мен не може да бъде положителна личност.

Мммм ... Ето как стоят нещата : в Японския език има много думи, даже почти всички, които могат да се изговарят по един и същ начин, но се изписват с различни йероглифи. Което обуславя използването им, иначе всичко щеше да е написано с фонетичните им азбуки и хората щяха да се чудят това "коку" за количество ли е, държава ли е и тн. "Коку" за мерна единица се изписва с различен йероглиф от "коку" за държава. Освен него има и "коку", което е прилагателно за жесток. Защо обаче думата "коку" в комбинация със "сен" не е "Сенкоку" ? Защото в японския, когато се образуват думи от няколко йероглифа вторият се озвучава, щом започва със съгласен звук (определени съгласни звукове) и "коку" става на "гоку". Ако се върнеш по-горе в постовете ми ще видиш как съм написал "река Сумида". "Река" е "кава", но на японски "река Сумида" не е "Сумидакава", а СумидаГава". Именно заради озвучаването.

За Сенгоку с провинции мисля че е най-точно и близко до самото му значение. На руски е пак така "Эпоха воюющих провинций" (пак епоха :/). Иначе ако се задълбочим, думата "Сенгоку" е изписана от 2 йероглифа. "Сен" е за "война, битка". С него се пише "война" на японски "сенсо". "Гоку" всъщност е "коку" с първо значение "държава, държавно формирование, регион, провинция на Япония(забележи къде чак е провинция), дом (роден град или държава) и земя. Та буквалния превод би бил "воюващи държавици", като "държавици" точно в смисъла на провинции. Нещо по-малко от държава, но повече от просто една провинция. Не е царство или нещо такова (за това си има друга дума). Провинции става, макар че за тогавашните провинции си има друга дума също. За "Мейджи", ние по лекциите не сме го превеждали като нарицателно, просто сме посочвали значението на двата йероглифа. "Мей" е за светлина, светло, мъдрост, просветеност, "джи" най-често в политически термини значи "управление, управлявам, в мир съм, запазвам, поправям" . Може да се интерпретира като "просветеният владетел", в Уикипедия периодът Мейджи е наречен "Просветителното управление". За да звучи по-добре, лично аз наричам нещата с японските им имена, а после давам обяснения и превод. Много задълбахме в лингвистиката.

Ами, освен тези, които съм посочил други неточности по изписването не виждам. Въпреки че статията може и да не претендира за нищо, но предоставя доста, и то в електронен формат, и то на български. В къщи имам около 3 книги с общото название "История на Япония", всички са доста кратки, а периодът Сенгоку е наречен "междуособици между различни фракции" Така че статията не е за подценяване.

Полезно за всички, интересуващи се от японска история. Ще си позволя само някои пояснения с цел изчистване на неточности и една лека стилистична бележка. "епохата Сенгоку Джидай" - Нека не го наричаме "епоха", според мен тази дума обозначава нещо доста по-мащабно. Предлагам просто "период", както си е прието в западната литература ( в България също се използва тази дума, поне в лекциите по японска история на ВТУ, в Софийския също смятам ползват това). В "Сенгоку Джидай" думата "джидай" означава просто период, епоха, ера. Затова е най-добре да се нарече "периодът Сенгоку". Тази грешка се наблюдава и при един куп други наименования на японски. Пример "планината "Фуджияма" - "яма" означава планина - планината "Фуджи". Река "Сумидагава" - гава (гауа), когато е озвучена, или "кава" (когато не е) означава просто "река" - така че "река Сумида". Стилистичната бележка е за "Сатсумското въстание", нека го наречем "въстанието на Сатсума" или "Сацума" - все едно и също е.

Днес думата има доста негативен смисъл и е обидна. За чужденец в неутрален смисъл се използва "гайкокуджин" или уважителното "гаикоку но ката".

Последните две малки картини не мога да нарека точно пропагандни плакати, в смисъла, който ние влагаме. Това са по-скоро рисунки (може и гравюри да са), като първата изобразява някакъв момент от войната, а втората е нещо като цинична карикатура. Плакатът с Рузвелт,се оказа, че не е точно плакат, а най-вероятно заглавна страница на пропагандно комиксче за "лошите САЩ". Надписът до него просто гласи "манга" (японски комикс).

Васил Левски, след него Махатма Ганди.

На петия поред плакат са изобразени адмирали, като ще добавя информация за тях после, че е доста. Шестият - вертикално - "Нация, заедно, надигни се", може да се интерпретира като "Народе, вдигни се вкупом!" Отдолу хоризонтално - най-вероятно името на художника или нещо подобно.

На първия плакат пише "Пораженията след газова атака в града". Плакат, по повод закона за защита на населението от газови атаки, който бива приет след избухването на втората японско-китайска война. Вторият - (вертикално от дясно на ляво) "За да станат храбри войни." после "изграждане на силен и здрав" (явно се отнася за войните/моряците). Отдолу, хоризонтално от ляво на дясно - "Запиши се доброволец в пункта" (за набиране) В плакати често се използват само йероглифи, без да се добавят букви, за краткост и за по-добро визуално възприемане. Това прави малко труден превода, защото чрез буквите се показват наклонения, времена, и тн. Третият (вертикално, от дясно на ляво) - "Почитай, лоялност, пази, опечалено семейство, ". После - "Министерство на здравеопазването и социалните грижи". Може да се тълкува като "Почитай лоялността, защитавай опечаленото семейство! " Майка с двете си деца (явно бащата е загинал) гледат към светлината идваща от "тори" (порта към шинтоистки храм). Тази "тори" стои на входа на храма "Ясукуни" - храм, където се почитат далите живота си за Японската империя, построен по времето на император Мейджи. Четвъртият - "10-ти март" и "Министерство на наземния транспорт"

Ако някой иска превод, да ми пише.

Ердоган няма да си тръгне лесно. След застреляната студентка тия дни, протестите ще продължават. А такива демагози като него най-много мразят гражданското неподчинение - за тях народът е свещен, докато ги подкрепя, стане ли нещо друго, обаче, той трябва да бъде смазан. Дано военните се намесят, все пак и те пострадаха от неговото управление. Пострада по-скоро състоянието им на държава в държавата, но какво пък, може ида го махнат.

Според мен, ако Аляска не беше продадена тя щеше да стане плячка на Великобритания/Канада при една евентуална следваща война с повод или без повод. Дори САЩ може би щяха да се възползват и да я анексират. Мисля че продажбата е била необходима въпреки загубата на територията.

Ходих на прожекцията му във Великотърновския университет, там присъстваше и един от участниците. Хубав филм, единственото нещо, създадено по случай 100 годишнината от балканската война.

Информацията е същата която съм превел от японски. Няма нищо повече.

Тази информация трябва да я добавя също.

Още за барон Сейго Ямадзава Нека съберем в тази тема всичката информация за този японски военен, свързан малко и с нашата история. Информацията съм превеждал от японски сайтове и ще я добавя към статията в Уикипедия на български. Информацията е преведена от японската Уикипедия. Тя е от японското министерство на външните работи и няколко други източника. От статиите на български съм си позволил да добавя информацията само от сайта на „Един завет“ за ордените, защото са показани на снимката и най-вероятно информацията е коректна. Другата информация и неяснотите около нея не съм включил, докато не открия източници, или източници на японски език. Има няколко неточности относно образованието му в САЩ и Франция, които съм коригирал. Сейго Ямадзава (山沢静吾) /изписва се с тези йероглифи, дано ви излизат/ , роден на 12 януари 1846 г. (15 декември през 2-рата година на периода Коука, който започва на 2 декември 1844г. и продължава до 28 февруари 1848 г.) и умира на 30 март 1897 г. Той е военнослужещ на служба в японската армия. Най-високият му ранг (последния получен) е генерал-лейтенант. Има титла барон. (Пояснявам – „барон“ според японската аристократична йерархия, установена след реформацията „Мейджи“. Тя е и най-ниската по степен. Подредени във възходящ ред са както следва барон, виконт, граф, маркиз и принц.) Има няколко псевдонима, единият е Тетсуношин (鉄之進), другият предполагам е Мориюки или Моричи (盛致). Той е най-голям син на Ямадзава Джудайю (山沢十太夫), който е бил самурай от провинция Сатсума (днес част от по-голямата префектура Кагошима). През 1869 г. участва във войната Бошин (конфликт между фракции на страната на императора и шогуна), като става командващ на 1-ви батальон, 5-ти взвод. През същата година вече в качеството си на Гошинпей (御親兵 – буквално „почетен императорски защитник/пазител“ – военно формирование, натоварено със защита на императора, както и на императорския дворец, директно подчинено на него, създадено през ранните години на управлението на император Мейджи.) се се насочва към столицата. През 1871 г. е произведен в армейски чин капитан (според тогавашната армейска система на ранговете, валидна от реформацията „Мейджи“ до реформирането на армията в силите за самоотбрана.) През 1872 г. се уволнява от военна служба и отпътува за САЩ за да прави проучване в областта на животновъдството. През май 1874 г. се завръща в Япония и през октомври същата година е произведен в армейски чин подполковник. Работи в министерството на войната. Бива изпратен във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище. От май 1877 г. до юли същата година е изпратен като военен наблюдател по време на Руско-турската (освободителна) война от 1877-1878 г. и след обсадата на Плевен получава руски и румънски военни отличия за военна заслуга. Те са както следва: японски „Орден на изгряващото слънце“ руски Орден „Свети Владимир“ IV степен руски орден на Георгиевско-Андреевската лента с медала за участие в Руско-турската война румънски медал, т.нар. “Дунавски кръст” Командва съответно 3-ти пехотен полк, 1-ви пехотен полк от японската императорска армия както и и първи императорски гвардейски пехотен полк. През май 1885 г. е повишен в чин генерал-майор. Командва 3-та пехотна бригада, 10-та пехотна бригада заедно с 10-та пехотна бригада (за защита на главните острови), а през януари 1895 г. е повишен в чин генерал-лейтенант от пехотата. Участва в Първата японско-китайска война (1894-1895 г.) като командващ на 5-та пехотна дивизия (за защита на главните острови) и на 4-та пехотна дивизия. През декември 1895 г. заради участието си в бунта на Сатсума и Първата японско-китайска война е награден с титлата барон.

Да, грешка. Да, груба. Ако имаме проблем с транслитерацията на имената на чужденци на български, какво остава за съдържанието на текста, бих казал аз ...

Груба грешка в статията - може би символ че липсват познания въобще по темата. Адмирал Нелсън не е "Хорейшо", а "Хорацио". Ако това не се знае, Бога ми, какво пишете, тогава ?