selous

И това на границата 19-20 век така ли? Това е несериозно. Период от 30-40 години и се дават данните за последните две. За мен има разлика например в шансовете на немската армия за решаваща победа през 1887, 1905, 1908, 1911, 1914 години, а насреща ми се говори за границата 19-20век. Все едно между 1880 и 1914 не се е случило нищо във военното дело и нещата са статични, цифрите и те едни и същи. 25 корпуса, пък резерва и той в корпуси през цялото време! Когато и да поиска немската армия просто трябва да се разходи срещу французите! Немските политици просто трябва да изберат правилния стратегически момент и voila... Детски работи. Момчета четете, четете бе. Ако не си трайте. Или ако не можете да траете, поне не пишете с такава категорична убеденост. Хайде за да успокоя наранените ви нежни германофилски души ще ви кажа, че примерно при Босненската криза според мен немската армия има много по-големи шансове за решителна победа срещу Франция. Ама много. Но пък много по-малки през 1911 година!

А пък полкът в Севастопол, като почнали някакви агитации и се разбунил, самите войници взели че арестували агитаторите и после го хвърлили да рита задници сред черноморския флот. Армията остава вярна на властта - както и да го въртиш и сучеш този извод е признат отвсякъде. И какво значи започване на война моля? Ако някой ги нападне ще вземат да кажат: "Моля заповядайте Полша е ваша, Прибалтика тоже, щото тука ние имаме революция и няма да воюваме.' това ли? От другата страна немеца пък ще каже - "Ми те имат революция, дай значи съвсем да оголим Източна Прусия и въобще Изтока." Че по разписание дори и при най-радикалните дислокации на Запад, оставят полеви части при Торн, Позен и Бреслау, да не говоря за крепостните гарнизони. По памет говоря разбира се. Мога да проверя обаче. И при Руско-Френски съюз, активен при това, ако руснаците няма да инвестират Източна Прусия, ако там няма полеви части. При мобилизирана Руска армия. Де факто, ако няма немски войски в Източна Прусия, това означава изпреварваща мобилизация от руска страна. Че те кога друг път ще имат такъв златен шанс! Такова предимство! Пък и в крайна сметка моите разсъждения ги мани, важното е какво са си мислели немците. За щастие знаем какво са си мислели. А именно, че не могат да си позволят да оголят Източна Прусия. И предвиждат да дислоцират части там. Какви точно - да не говоря по памет сега, но мога да проверя.

Защо да го правя. Какво бих спечелил аз от такава тема. Говоря за удоволствие от общуването. От диалога. Какъв диалог се е случил досега, като така и не прочете внимателно какво написах първия път и се наложи да повтарям неща по 2-3 пъти. Та защо да пиша казваш? За да можеш отново да споделиш непоклатимата ти вяра? Да дам още една възможност да покажеш фенска предубеденост? Та ти дори от сега си побързал да декларираш крайните си изводи и съдейки по досегашните ти отговори, независимо какво напиша или не, ще си останеш с фенската предубеденост! Значи...нито можеш да допринесеш нещо в такъв разговор с hard skills (знания по материята, познаване на детайлите), нито можеш да допринесеш и със soft skills (диалогичност, внимателно четене на това какво пишат други участници в темата, критическо мислене и т.н.) И за какво да водя такъв разговор казваш? Пък и да съм смекчал тона си.

Да. И какво точно ще напишеш ти вътре? Общите приказки ли? Или какъв е Немският план 1904/05? На кой ден от мобилизацията предвиждат да са с пълни сили и къде са зоните на разгръщане на различните корпуси по армии? Численост по корпуси и численост на резервните дивизии? Численост на ерзаца и численост на тези резерви, които не са карали военна служба въобще? Численост на частите оставени за охрана на северното и балтийското крайбрежие (нали говорим за 1905, до 1907 знаеш ли какво са мислели в Немския Генщаб по въпроса за английски десант в Дания? А след това?)? Френският план 1905г. И немската оценка за френския план по разузнавателни източници. Т.е. какво са знаели немците. Въоръжение? Тактическа доктрина? Нещо от тези неща в състояние ли си да напишеш? Не мисля.

Да моето мение е такова. Почива на доста изчетена литература по въпроса за ситуацията преди Първата Световна Война. Както казах готов съм да посоча източници + научен апарат, за да си проследяваш първични източници, ако искаш. А пък ти смятай каквото искаш. Досега твоето мнение не почива на нищо повече освен на вътрешна убеденост и на 'не може да е другояче'. Не ти достигат знания по тази материя, но изглежда го компенсираш с честолюбие. И сляпа вяра. С вярата не се спори. И не възнамерявам да ти преча на свободния полет на въображението . Виж ако искаш да поставиш под съмнение някои неща, ако ти се занимава с критическо мислене, с детайли и си факти - си добре дошъл за разговор.

Писна ми да повтарям едни и същи неща. Освен оръжие, винаги споменавам и усвояване. Тактика. Тактическо използване на това оръжие. Непрекъснат изнасям факти, за да прочета после "да, ама..." и общи приказки. Прочетете някои неща момчета. На Дорн Брозе книгата я има онлайн. Тя поне е едно добро начало. "Kaiser's Army 1870-1914" май се казваше. Или нещо подобно.

Не не са предназначени за Изток. Писах го още първия път, но явно не внимаваш. За да компенсира оголването на Европейска Русия, след като изпраща войски в Манджурия, Русия провежда частична мобилизация. Части които остават в Европейска Русия. Седят си там. Никъде не ходят. Споменах е като проценти даже са по-силни от към кавалерия отколкото преди изпращането на войски към Манджурия. По-слаби с около 10% в артилерия, и м/у 10% и 20% в пехота. Точните цифри ги пише в дебелите книги. И немците отчитат това. Отчитат и факта, че изведнъж руската армия има повече картечници на ниво полк. А 1905 година немската армия казва: 'не сме готови'. Точно сега не са готови за удар срещу Франция. Трябва да се доставят нови оръдия, да се готвят полеви наръчници, да се отиграват идеите в тях по учения, да се преоценява ситуацията с тези италиянци, пък и изведнъж Шлифен пуска едни идеи за разни там радикални обходи. Привърженици на нов удар винаги е имало, но тези, които взимат решения на най-високо ниво мислят. Така че в алтернативката, ако ще има война, то няма да има 'решаващ френски разгром и триумфален марш към Париж'. Войната ще се затегне.

По време на Военната Игра 1905/06 Лотринген пробива Шлифен в центъра и Шлифен с абсолютно здрави нерви мести части от дясното крило на Юг. Това не е паническо решение. Това е разционалното решение на най-големия немски стратег тогава. Върху тази игра са писани коментари от адютанта му.

И това според кой немски план е? 1904/1905? Или 1905/1906? Щото такова нещо в тях няма. Вижте идеите в денкшрифта на Шлифен няма как да бъдат въплътени в официалните немски планове преди 1906/1907. Тук говорим първо за война при първата Мароканска криза. Която няма как да бъде само на един фронт. Най-малкото немците са смятали, че ще е на два. А между другото и руснаците са смятали да е на два . И специално за това са мобилизирали допълнително войски в Европейска Русия. При тази война немците ще се разгърнат съобразно действащи официално приети планове. Те не предвиждат нещата, показани на картата пусната от Ресавски. При тази война немците ще я започнат частично въоръжени с ново скорострелно оръдие, което поне да се доближи малко до Френската седемдесет и петица. Оръдие което към 1905 нито е усвоено напълно, нито е постъпило на въоръжение навсякъде. Ще имат превъзходство в тежка артилерия 15 cm schwere FH 02 (приета на въоръжение 1903), което е добре, но не е достатъчно ако леката ти артилерия е класи под тази на противника. Ще трябва да пускат тези гаубици за контрабатарейна борба, което пък ги лишава от възможности да ги масират където си искат за пробив (както се случва 1914) и т.н. При тази война немците ще очакват италиянски корпуси по горен Рейн, но те едва ли ще дойдат, защото откакто Англия е в Антантата Италия изведнъж охладнява към идеята да се бие рамо до рамо с Тройния Съюз. Това е проблем, защото ще трябва да се пренастройват планове на момента, което създава хаос и забавя стратегическото разгръщане. При тази война немците няма да имат достатъчно оперативни единици, за да направят дълбок обход през Белгия (за Холандия да не говорим). Просто нямат толкова действаща армия тогава, а пък резервите все още са само до ниво дивизия. През тази война французите ще са мобилизирали първи (юни 05 съгласно развитието на Мароканската криза). Нещата са различни от 1914 г. Това не значи, че французите категорично ще ги бият. Но значи, че е крайно невероятно немците да направят "триумфален марш към Париж"! Въобще 1905 година немската армия си има проблеми. Това за мен отговаря на въпроса, защо изведнъж клекват след като Франция мобилизира частично през Юни 05.

Да. Интересното при тази военан игра е, какво прави човекът, който де факто ще ръководи немската армия в реална ситуация тогава. Точно тогава той изтегля войски на юг. А и плановете са за това да се видоизменят. От година на година. Немската армия си има действащо разписание за мобилизиация и разгръщане. Сериозна промяна в това разписание не се случва току така на момента. Войските се разгръщат според плана и след това се ги местиш ако ситуацията е различна. Между другото точно така го отиграват и на военни игри.

Имат по-малък шанс за успех. Много по-малък. Немската армия 1905 е в по-лошо положение отколкото немската армия 1914. И като планиране и като въоръжение.

1905 В действие е План 1904/1905. Шлифен го е писал 1904г. (Т.е. това не е планът Шлифен, щото денкшрифта с плана Шлифен е писан 1905.) Планът включва разгръщане на два фронта Ауфмарш Вест и Ауфмарш Ост, с много по-голяма тежест на Западния. На Западния фронт с тежест на дясното крило, но никаква Холандия, никакъв обход на Париж. А при военни игри Шлифен мести при френски пробив войски от дясното крило на юг. по ж.п. линиите. От пролетта на 1906 (Март-Април) в сила е План 1905/1906. Странна работа, ама и той се различава от денкшрифта, дето Шлифен го е писал предишната година. Такива ми ти работи. Факти.

Мда. Скучно нещо са фактите. Друго си е свободният полет на въображението.

Да, написал съм ти, но ти не четеш внимателно. С тях са към 200 000. Като обръщам ти внимание, дори и войната да беше на един фронт - крепостните гарнизони си стоят. Така е по бойно разписание.

Виждам сега разни добавени постове относно западния фронт. Виж т.6. Тя не случайно седи там. Немската армия 1905 г. не е същата като немската армия 1914. По-лошо въоръжена е най-малкото. В процес на налагане на ново оръжие е. Това значи и налагане на нови доктрини и т.н. (това би трябвало да ти подскаже защо може би 1905 не се стига всъщност до война ) Мда. Точно легенда . Виж т.5 И тя не случайно стои там. Именно Шлифен е ръководел създаването на плановете за стратегическо разгръщане на немската армия в случай на конфликт. Та познай какво пише в тези планове . Официалните планове. Не денкшрифта. Също така. Именно Шлифен ръководи немските военни игри през периода. като тази от 1905-1906 е призната за най-голямата и сложна военна игра в цялата история на немския генщаб. В нея Шлифен играе с германците. С французите последователно играят Клук, Лотринген и вече ми се хуби третото име. Та при френски пробив в Лотарингия-Люксембург познай какво прави Шлифен с немските войски от десния фланг . Пак казвам. Има литература. Чети. После пиши различни неща от общите приказки. Или да ти напиша "Така е, защото аз ти казвам, че е така" ?

Да приемем ли, че по въпроса за Западния Фронт няма да има възражения? 160 000 са в Осма армия. С крепостните гарнизони и ерзац дивизиите към 200 000. И това 1914 година. А колко трябва да има според плановете за алтернативата знаеш ли? Или вече окончателно я изостави? Само да отбележа, че в тогавашните официални планове според които немската армия е щяла да се разгръща, Остхеера е по-голям отккото през 1914. И пак не е 500 000 . Ами опасявам се вярно е. Прочетох го у Ерих Дорн Брозе + на още едно-две места. В разни книжки, където се говори и за немските разузнавателни оценки за Руската армия, какво са мислили германците за руснаците и т.н. Искаш ли, когато си проверя литературата да ти цитирам страници? И библиография? И научен апарат? От там ако ти се занимава (и ако имаш възможностите) можеш да си потърсиш първични източници. През 1905 Руската армия остава вярна на властта - има достатъчно документирани случаи на полкове, които след първоначална агитация сами аретсуват агитаторите и след това са използвани в потушаване на разни там метежи. При това такива агитации не се случват във всички полкове. Изолирани случаи са- и пак не успяват. 1905 няма бунтове в сухопътните части. Има във флота. Където са потушавани именно от сухопътни части.

А! И забравих да попитам. Защо точно 500 000? От къде накъде немската армия ще има 500 000 души ако не воюва с/у Русия? Колко са два немски корпуса и 5 резервни дивизии? Колко са 4-5 немски корпуса? (колкото, ако не се лъжа, е било предвиждане в тогавашните планове за Aufmarch Ost 04/05?) Та, защо точно 500 000?

Коментарите ми в пурпурно. Предвид горното ми изречение, тук алтернативката се 'затваря' така да се каже. В заложената в темата алтернативка няма как Германия да има има 500 000 души повече на Западния фронт. Хайде значи да си измислим отделна алтернативка - започва една отделна линия на разсъждения по метода на общите приказки. Та тази 'страшна сила' само дето не може да обърне немската кампания, като резултат от немските планове. Тази кампания не е 'всяка кампания'. Тя е една конкретна. Води се на определен терен, определена география, с предимства и недостатъци, върху които военни стратези са си блъскали главите да рафинират и усвършенстват стъпките си година след година. Няма нищо непремислено, нищо пропуснато, нищо непредвидено. Та няколко въпроса, да видим дали можеш по-конкретно или си само по общите приказки: Първо тези 500 000 от ландвера ли са или от редовната армия? Демек в корпуси ли са или само като дивизии и ерзац дивизии? Второ къде стоят? В Елзас няма смисъл - Елзас е cul de sac. Не случайно там е отделено място само за италианци, ландвер, ландщурм от едната страна и за резервни дивизии и крепостни гарнизони от другата. На Trouée de Charmes няма място - там седят достатъчно редовни войски и от двете страни. Гъчканица голяма. На юг от Мец-Дидиенхофен - същото като по-горе. Зад Мец-Дидиенхофен като резерв? На Север с/у Белгия - там на първа линия седят най-добрите немски армии. Между тях няма място, зад тях тряба да е достатъчно далеч от тях По Рейн (среден и долен Рейн) предвид снабдяването на тези армии. Ако седят там и ги вкарат после за усилване на дясното крило това води до увеличаване на проблемите описани в т.8. Ако ги преместят на юг да отразяват френско настъпление (а точно тогава, точно това се разиграва на щабни игри на немската армия - значи е това е и по-вероятното развитие), то тогава французите няма да настъпят през Люксембург и след победата си в челните сблъсъцив граничното сражение е много вероятно да загубят следващото. Резултатът пак е stalemate и достатъчно далеч от решителна немска победа и "триумфален марш към Париж" Още по на север? - Това значи настъпление и през Холандия, което многократно усилва проблемите описани в т.8 Та как ще стане тая работа с тези 500 000? Има литература по въпроса. И онлайн и офлайн. Чети, образовай се.

Нищо такова няма да се случи. Първо - Русия, за да компенсира силите изпратени по Транс-сибирската провежда частична мобилизация в европейската си част. Има под 20% процента пехота и артилерия по-малко (за артилерията май беше около 10%) и нарастване (над 10%) на кавалерийските части. Това е достатъчно за война. Второ - руската армия остава вярна на властта, моралът е достатъчно висок не само у офицерите, но и сред войниците. Т.е. Русия не възнамерява да отстъпва от договорните си задължения към Франция и ако се наложи смята да воюва. Трето - в резултат на уроците от кампанията в Манджурия руската армия много бързо се въоръжава с картечници на ниво малки и средни тактически единици. Като резултат руската армия е най-наситената с картечници точно през този период упоменат в тази алтернативка. И не само това - знае как да ги използва! Четвърто - немците знаят за и взимат в предвид гореизброените три фактора. Пето - армията е устойчива институция и действа по план. Немската армия си има план за стратегическо разгръщане в случай на конфликт. За упоменатия в тази алтернативка период това е планът за разгръщане приет 1904/1905 или ако предпложим, че в резултат на зимната мобилизация войната започва пролетта на 1906 - планът 1905/1906. И двата плана не предвиждат разгръщане на един фронт. Разбира се работило се е и по такива варианти. Но те не са залегнали в официално приетия документ за конкретната година. От всичко това следва, че дори и да започне война през лятото на 1905 или през пролетта на 1906 тя ще е война на два фронта. Шесто - Точно през този период немската армия все още не се е въоръжила напълно и не е усвоила тактически новите си оръдия - 7.7 cm Feldkanone 96 n.A. Които са приети на въоръжение, като отговор на mademoiselle Soixante-Quinze- френското оръдие Canon de 75 modèle 1897. Немците за пръв път виждат това оръдие в кампанията срещу боксерите и са едновременно очаровани и ужасени. И има защо. Т.е. ако ще има война в упоменатия от тази алтернативка период,предвид т. 3 и т.6, то на немската армия определено ще й е по-трудно, отколкото през август 1914 година. Много по-трудно. Седмо - в упоменатия в тази алтернативка период немската армия няма необходимата численост (като брой оперативни съединения) за широк обход през Белгия. За такъв се разчита на италиянска армия по Рейн и в горен Елзас. И това е евентуално - ако италианците се решат да воюват. Което няма как да стане щом Англия участва във войната. Т.е. в точно този период, ако и Германия да е в много по-добра геостратегическа позиция, то от воено-оперативна гледна точка немската армия е затънала в много дълбоко блато. Осмо - дори и, ако по някакво чудо, немската армия има половин милион войници повече на Западния форнт, това не гарантира победа. Странно е разбирането, че на този театър количеството превъзхожда качеството. Точно обратното се вижда през 1914 година. Победата се постига с по-добро взаимодействие м/у частите, по-съвършенна координация, логистично осигуряване и т.н. Това са command & control проблеми, които предвид развитието на техниката в тогавашния период са разрешими само до определена степен. Няма никакви основания да се смята, че немската армия би се справила по-успешно с тях през 1905/1906, отколкото през 1914. Има всички основания да се смята, че би се справила с тях, точно по същия начин, както през 1914. А именно недостатъчно добре. Да го кажем направо зле. Девето - който говори за блицкриг към Париж и т.н. явно нищо не знае за маневрената война през този период, за това как протича лятната кампания 1914г. И последно Десето - предвид гореказаното напълно вероятно е през този период немската армия да загуби граничното сражение в Лотарингия, да излезе на Седан и Оаз, да е инвестирала в блокади на белгийските крепости и тези сили на запад да са откъснати от френски пробив през Люксембург. Във всеки случай кампанията би била много по-сложна за предвиждане от тази през 1914г. И има много малко основания да се говори за решителна немска победа.

Това дали ще сме били по-добре или по-зле не би трябвало да е от значение за дадена алтернатива. Има един point of divergence и се гледа от него нататък. Това е.

Т.е. ти си напълно съгласен с мнението на немските максималисти от края на ХIX и началото на ХХ век, според които - ако Германия няма флот за открито море, ако Германия няма мощна колониална империя, ако Германия не се изрепчи директно на Англия по въпроса за морското господство то тогава Германия ще е второстепенна сила. Според мен тази позиция е плод не толкова на рационална преценка от гледна точка на realpolitik, колкото на максимализма, за който спомена на два пъти за който аз съм съгласен, че е проблем. Но това е именно вътрешнополитически проблем. Фридрих не е бил съгласен с такова мнение. Както и доста други в Германия. С оглед на целите на Германия, за страната би било добре, да е в съюз с Англия, да има колонии, но да осигурява, чрез собствен флот достатъчен за охрана на крайбрежието и леки сили, които да осигуряват една добра политика на канонерките. Същинската част на охраната на колониите им се пада на съюза с Англия, който позволява и проникване на британските колониални пазари. Това е що се отнася до Англия. Отделно за германската индустрия съществуват руските пазари, балканските пазари, италиянския пазар, османските пазари... Това е другата визия. Напълни исторически адекватно е, в такава алтернатива тази визия да е доминиращата в Германия за известен период от време. И ако това означава да отложим една бъдеща ПСВ с 20на години - ми да, точно това означава. Ние все пак гледаме алтернативата Фридрих на престола, не целим (или поне аз не целя) да напишем сценарии на една Европа без конфликт за следващите 50 години. Нито за една Европа безпроблемно (или не толкова) приела немската доминация.

Въобще не смятам да чета по-внимателно от колкото чета в момента. Колкото толкова. Който иска да приема, да го приема, който не е съгласен, не е. Тоест ще приема риска да се държа, както аз смятам за редно тук, независимо какво си мислиш ти и независмо дали това ще доведе до някакви санкции спрямо мен. Тук има един, максимум още един човек, разговорите с които биха могли да надградят нещо чрез диалог и дискусия. И дали такива разговори ще се случат тук или другаде, няма особено значение.

Никой не говори за съюз в дългосрочен план. Алтернативата разглежда Фридрих на престола за по-дълго време, а е факт, че той е бил привърженик имено на такава стратегия - Германия развива колониите и търговията си (на базата на индустриалната си мощ) в съюз с Англия. Това е напълно реалистично в икономически план за следващите 20на години след 1888. Немските стоки имат добър пазар из цяла Европа въпреки протекционистичните политики (вкл. в Англия и Русия), за Балканите и Османската империя да не говорим. Има си изследвания по икономическа история, не точно по този въпрос, но които засягат и тази тема. По-скоро алтернативата Фридрих е проблемна във вътрешно-политически план. В икономически с Англия за съюзник, дори е напълно реалистично британският флот да охранява морските пътища към колониите, по които британо-немски дружества да търгуват с британските колонии (не с немските, които и без това са малко и незначители, като пазари, а именно с британските). Прецеденти с англо-холандкси или англо-френски (след 1905г.) дружества има.

Това е старо клише, но не съвсем вярно в конкретната немска ситуация. Страната ще има колонии, но спокойно може да се озове в ситуацията на Холандия и Холандската ост-индийска компания, т.е. с не толкова агресивна колониална политика и флот, който да не е насочен пряко с/у морското господство на Англия. Освен това пазари има и другаде. Дори и най-силният протекционизъм не би могъл да опази чуждите пазари от немските стоки. Особено това важи за съюзниците й (в това число Великобритания), а от враговете й - за Русия. Иначе за максимализмът в целите - това е така. Но пък, ако си германец не се тръгва така лесно с/у Кайзер, дори и да си индустриалец. Това е пълна глупост. Виждат се, като съюзици, но не и като част от Германия. Френско-Австрийски съюз не значи, автоматично война с/у Германия. Има и отбранителни съюзи, има нюанси във външната политика. Такъв съюз е нереален но с оглед стратегиите на двете страни. Ако Италия беше такъв дразнител, то само тогава може би да. Един съюз, агресивно насочен само с/у Италия. Това, че Англия би имала по-големи шансове за успех заедно с Франция и Русия е вярно, но пък от това автоматично не следва, че този вариент би бил по-реален в тази алтернативка. Това не е шахмат. Има фактори върху които Англия няма контрол - а именно френско-руската агресивност. Има също така и инерцията от отношенията с Германия. Т.е. напълно реално е първо да има една война м/у Франция и Русия от една страна и Германия и Австрия от друга, като разбира се Англия ще остане благосклонно неутрална в такъв случай.

Ако Фридрих остане на престола първо Германия ще има друга грандстратегия. Няма да има агресивна колониална политика т.е. няма да има толкова силна флотска програма, Англия е съюзник и приятел, а не враг (още повече, такива са настроенията спрямо Германия и в Англия до края на XIX век). Програмата на Фридрих е насочена навътре (към вътрешно либерализиране 'отгоре' т.е. по английски модел и стремейки се при всички случаи да избягва ексцесиите), а не навън. Навън страната просто трябва да си кротува, да трупа икономически мускули и да изтисква все повече отстъпки от Англия. Де факто мирът работи за Германия, страната няма интерес да воюва. При всички случаи Германия ще е в по-изгодно положение отколкото в реалността през 1914г. където цялото управление на Вилхелм II де факто е едно непрекъснато отслабване на стратегическото положение и на международната позиция на Германия. При такава ситуация разбира се рано или късно Англия би се усетила и би се обърнала с/у Германия, тя няма интерес да губи икономическото си първенство, въпросът е кога ще стане това - заедно с Франция/Русия (аналогично на реалността) или след Френско-Руския удар с/у Германия. Второто е по-вероятно, защото и Франция и Русия няма да имат търпение да ударят. Но такава война вече си заслужава отделна алтернативка. Колкото до Австрия, Рудолф дори и да има либерални симпатии и про-френска ориентация, няма как да ги осъществи, защото безумно ще рискува, както трона си, така и целостта на империята. Австрия може да е либерална (донякъде), но в Германския лагер. Особено ако и Германия се либерализира. Btw Зита, до смъртта си е твърдяла, че Рудолф е бил убит и че има информацията директно от Двора. Или по-точно от баща му. Остава отворен въпросът, доколко е възможна такава либерализация и в Германия и в Австрия. Юнкерите, крайните националисти и антисемити няма да простят на Фридрих, но армията ще е с него. В АУ пък ще е 'майка плаче' - в Цислайтания ще е по-лесно, но с тези нгарци не ми се мисли...