selous

Ми...добре

Признавам не съм дочел поста докрай (но ще го направя), но няма как да не коментирам, че досега срещам много wishfull thinking, натоварен изказ, дидактически тон и най-вече инжинерен подход (имаме някакви ресурси, фактори, играчи, въобще пионки на дъската в суров вид - съчленени в някаква система от взаимодействия и мислим как да разчепкаме системата, така че, като краен резултат, да имаме макс. output от системата. Ако въобще има социален фактор - прилагаме социално инженерство. Та такова мислене имам предвид). Това е историческа алтернатива, колкото аз съм трамвай. Някаква алтернатива е все пак - няма спор. Но от историческа гледна точка са банални глупости. Драги sharkani не ми обяснявай какво е анахронизъм. Не употребявам съвременното понятие за суверенитет, употребявам тогавашното. Не помня дали имаше суверенитет в договора (Преди години в мрежата имаше пълният текст на Вестфалския мир), но пък това няма особено значение. Има го в произведенията на Боден и Гроции. Вестфалския мир просто закрепява едно ново естествено състояние на нещата и едно ново мислене. Дотогава просто идеята, че може да има баланс на силите, че може да има владетел, който да настоява да не му се бъркат (особено по религиозни въпроси) в делата на държавата по имперска линия, е била лекинко така странна, да не кажа абсурдна. Всъщност първото такова прокарване е в Аусбургския мир, но пък само за лутераните. Но доста нелепа и също така абсурдна за тогавашните протестанти би била именно идеята за протестантска империя. Съгласно калвинистката политичекса мисъл това си е направо оксиморон някакъв. Значи остава свободна конфедерация някаква. С толкова разхлабени връзки, че не ставя ясно как ще функционира като единно политическо тяло, освен може би чрез deus ex machina (волята на инжинера). А тогавашният Папа естетсвено, че ще е против тези договори. От една страна, че те закрепят формално протестантските сили като равни с католическите, но като добавка този суверенитет директно се бие с католическата мисия на Църквата. Политическата идеология на Папството е твърдо на противоположни позиции, имах си хас да не е против тези договори. Кромуел - от една страна имал проекти, но пък от друга не управлявал, не упражнявал власт. Ами тия проекти какво са в крайна сметка. Не са ли опит за управленски решение. И не били успешни. Ама защо не били успешни - те другите били против. А да не би случайно да са били против поради некадръността на въпросните проекти? И пък това, че живял дълго ерго имал характеристиката на владетел-консолидатор първо е баш wishfull-thinking, а второ не е вярно. Има достатъчно лавиращи и оцеляващи владетели в историята (вкл. и в този период), които нищо не са консолидирали. От едното не следва другото. Пък и той след това не е живял живота на политик. Не оцелява в политически смисъл на думата. Полша - тук просто има недооценяване на един куп фактори от историята й. Де да беше само съсипания зърнен бизнес, който я бил издигнал и който спомогнал да падне. Първо нито това е основната причнина за възхода и разбира се не това е за провала. Могат да се посочат един куп неща, като например това че там де факто побеждава фрондата, която се оказва реакционна, а не абсолютизмът, който пък всъщност е прогресивен . И други разни такива работи. Обясненията пък как в тази алтернатива Полша щяла за нула време да колонизира Сибир, та и чак до Япония са особено ярък пример за инжинерен подход. Но пропускът, че чисто технически е невъзможно усвояването и задържането на такава територия (защо сухопътната колонизация е по-трудна от морската нали е ясно?) е дори провал и на инжинерното мислене. От там нататък спях да чета внимателно. Забелязва се пълна компютърна страст към приобщаване на гоолеееми територии без оглед на каквото и да е съобразяване с реалиите (както в случая с Полша. Всъщност променям си мнението. Няма да чета поста докрай. С такива неща не ми се занимава. Те дори не са забавни. Въобще тази алтенатива първо и най-важно не отчита мисленето на хората. Културният им хоризионт и от там и политическите им нагласи и идеологии. Не отчита и традициите. Не отчита и развитието на военното дело и начините на воюване, а в по-широк план и развитието на техниката, техническите познания и прогрес. Не отчита и географските особености. .... Нейната точка на отклонение беше, че всъщност в Европа, в току що възцарилият се и правно-политически закрепен баланс на силите и крахът на иеята, че може да има една доминанта (дотогава тези претенции, ги е имала католическата, имперска линия) изведнъж всъщност има държава, която съумява да постигне решаващо превъзходство над друга държава. Англия е държавата и като плод на това превъзходство тя завладява Нидерландия и решава да я обедини в протестантски commonwealth. Хайде сега да отчетем пропуснатите особености и да видим какво би се случило. Тази общност ще има ли военният потенциал да завладее със сила нещо из Европа? Не няма. Има гигантски, огромен стратегически потенциал за установяване на морска мощ. Но на сушата - щом не може да овладее нещо със сила, дали не може успешно да отбива атаките на останалите със сила? Доста спорно е, вкл. и като вземем предвид огромната й морска мощ. А ако няма силата да завладява би ли мога да убеди останалите към доброволно присъединяване? Много спорно, първо предвид фактът, че протестантските политически тежнения са центробежни и принципно обратни на идеята за голямо обединение. И второ и най-най-най-важно - тази алтернативка напълно пренебрегва зараждащите се тогава стремления за постигане на национален образ, към уникална национална изява. Това е основният двигател в историята на Европа за следващите 300 години нататък! И това че го има съвсем не е случайно. Не се дължи само на политическото раздробяване, освен политическо има и етническо осъзнаване сред хората тогава. Че една португало-испанска уния не издържа и 100 години доколкото си спомням (при това в католически страни!), та какво остава да говорим за протестантски? Само по себе си това поставя дори идеята за англо-холандска общност под въпрос за период по-дълъг от 20-30 год... Въобще религиозните обозначения не са само етикетчета, това са същности. Различни идеи, политики, въжделения. Така е и с географските особености - не са само места по картата, а физически препятсвия. А нерядко и фактори, които формират особено уникално мислене, което пък търси своето си, частно поле за изява. Тъй че Шаркани. Зарежи тия глупости. Нямам против алтернативките - напротив обожавам ги, но хайде да са поне малко исторически обмислени...

Едва ли. Не. Абе не са феодални, даже именно идеята за понятието суверенитет е плод на вече една модерност, която си е баш анти-феодална по дух и зараждане. А иначе Полша, която да не западне също малко вероятно ми се види. А и друго - въобще как точно Ричард Кромуел, който е доста посредствен като лидер, ще успее да обедини толкова разнородни играчи на Европейската сцена??

Много отгоре-отгоре и на едро го раздаваш. Дори и да се приеме в името на алтернативката Англо-Холандския съюз, то по-нататък става направо неземно с тия общо европейски протестантски съюзи от имперски тип в една поствестфалска Европа, където тъкмо се е възцарила идеята за суверенитет на владетеля (и то главно протестантските владетели най-много напират в тая посока) и баланс м/у много, но сравнително равнопоставени играчи. Като странично наблюдение и OT - чудя се как така, масово, едва ли не всяка алтернативка залита към мега-държавни обединения, с обхват големи територии и прилапване на все нови и нови? Не е ли малко като компютърна игра това? Никой за нищо ли ги няма географията и държавните граници?

Обществена подкрепа е употребено за удобство на изказа. В случая означава очевидното - подкрепа от обществото. Такова в Русия през 1825 разбира се има, със съответните му идиосинкретични според руската действителност и тогавашното време елементи. Т.е. армия, църква,аристокрация, поземлена класа, чиновничество, градски жители доколкото ги има, казаци, селяни, крепостни, поляци, други народности и прочее. Вместо да изброявам всички тези елементи, използвах 'общество'. Така дали е по-ясно? По основният въпрос - че самодържавната визия ще се радва на по-голяма обществена подкрепа, сравнено с декабристката (реформистка) надявам се възражения няма. Нали?

Максимум година по-късно, ще има успешен самодържавен преврат, радващ се на много по-широка обществена подкрепа, отколкото декабристите.

Само малко забележки, с идеята да бъдат инкорпорирани в трета (ако може) редакция: През 1882 Франция няма да реагира. Всъщност тогава относително погледнато Германия е много по-мощна спрямо Франция отколкото през 1914. До 1885 Френският генщаб не планира офанзивни действия с/у Германия. Колкото и да им се е искало - все пак са били реалисти. Немският Генщаб само си е мечтаел тогава за повод, да довърши окончателно Франция . Съшо - точно тогава е президенството на Фери, където има затопляне на отношенията с Германия, Бисмарк умело подклажда Френската колониална експанзия и се старае новосъздаващите се немски колонии да не засягат френски интереси. Точно в тоя период Франция чисто и просто следва единствената възможна реалистична политика. Ако в алтернативката ще има такъв конфликт, нека да има малко реализъм - примерно 1887 при инцидента със Шнебеле, френският кабинет вместо да отхвърли с един глас (както е в действителност)предложението на генерал Буланже (този Бойко Борисов на тогавашна Франция), го приема с един глас и тогава ще има война - немският Генщаб макар и не с такъв ентусиазъм както през 1882, няма да пропусне възможността. Италия спокойно може да е австрийски съюзник. Депретис точно тогава вкарва Италия в Тройния Съюз (т.е. колониалните амбциции взимат връх над иредентизма), да кажем, че в интерес на алтернативката, правим Депретис да умре малко по-рано, а Криспи да заеме поста му, Криспи тогава всячески се е опитвал да разпали война с Франция и е трябвало Германци и Англичани да го удържат. Руско - Френски съюз тогава (1887) все още няма, но обстоятелствата биха могли да наложат нещо подобно. От друга страна това със сигурност ще означава Русия да се конфронтира пряко с Германия, а доколктоо схванах в тази алтернативка, това не й е в интересите. Т.е. по-вероятно, е Френските вопли да останат недочути. Австрия няма проблем да се съюзи с Франция. Там все още са подозрителни спрямо Берлин и при едно затопляне на м/у Германия и Русия, спокойно могат да се възродят старите про-френски симпатии от 1870г. Но това означава, че ще воюва задължително и с Италия (заради Криспи и неговата антифренска ориентация). Русия воювайки с/у Австрия за Балканите, няма да е турски съюзник, а обратното. Даже по-скоро Турция ще иска да отсъпи Босна, и Македония на Астрия само и само да я спасяват от Русия. Англия ще бъде балансьор сглавна цел да не допусне проливите да попаднат в руски ръце. Флотът и е в пъти по-силен от всички останали и ще може да налага блокади да пристанища, особено ако Турция и позволи да вкара кораби през Дарданелите - това означава блокада на Варна, Добруджанското крайбрежие, въобще Русия няма да може да слезе през традиционния си най-кратък път (Добруджа и Сев.Източна България)нкъм Одрин. Да не говорим, че крепостния четириъгълник ще е още по-укрепен. Демек - трябва и Рмъния за съюзник. Ако Германия е на руска страна, то румънците още по-радостно ще скочат в руски обятия. Значи имаме конфликт някъде към 1887г. от Едната страна Франция, Австрия, може би Турция - ако изтъргува западните Балкани на Австрия. Това при положение, че не намери английската защита за достатъчна. от Другата - Германия, Русия, Италия От Трета - Англия, може би Турция (ако Английската закрила е от самото начало на конфликта, което е по-малко вероятно. По-скоро Англия в началото ще изчаква, няма да взима страна, само ще възпира Русия на Балканите). Ако Англия обаче от самото начало вземе пряко участие в конфликта, то Италия ще е неутрална - задължително. Няма как иначе с тяхната брегова линия. И Германия и Русия останат сами. Ако Англия остане неутрална - тогава, както казах в едната коалиция влизат Франция, Австрия, Турция, в другата - Германия, Русия, Италия (с чисто сърце). Какво правят Балканските страни. Както казах Румъния е в Руско-Немския лагер. Сърбия - тук пак е по италиански сложно. От една страна про-австрийски, но щом Турция е в Австрийския лагер демек обещала е западните Балкани до Солун на Виена, то Сърбия е мнооого вероятно да изкара панславянските симпатии на преден план и да стане и тя руски съюзник. От Москва ще дойде някой нов Черняев и така... Гърция - ако Англия взима пряко участие в бойни действия, ще следва италианската линия - неутрална. География - какво да се прави. При неутрална Англия - и тя ще е в Руския лагер. Просто не си представям Гърция да вземе да застане на една страна с Турция. не и 1887г. При всички положения, въпреки все по-засилената ни Национална Идея при това на цялата, непокътната територия на Османската Империя, ние ще гризнем дървото по албански модел. Като резултат от войната ще има Българска Държава, но с орязани територии предвид интересите на вюоюващите страни. Силно вероятно е Българско партизанско движение инспирирано и подкрепяно от Русия. Гърция още не е възбудила македономахията, но пък може в алтернативката да го направи по-рано предвид натиска на събитията, Сърбия ще гледа да вземе плячка от Австрия. В най-добър вариант за нас при Руско-Немска победа: след мрния договор за края на войната, ще се събудим с държава без Сев. Добруджа (Румъния), с орязана Македония (северната част за Сърбия).Сърбия ще иска повече но на конференцията ще й запушат устата с Босна и може би дори Хърватска. Гърция ще си вземе Солун и Крит (Италия според мен няма да я огрее там). Но по-на Север от Солун не знам. Много зависи дали ще има Македономахия с Българите. Колко учатсие във войната ще е взела Гърция, доколко Русия ще е благосклонна точно към нея и доколко ще иска да е по-скоро арбитър - Русия ще знае, че всяко нейно действие възприето като несправедливост от Балканските държавици, ще стане повод и съюзникът й Германия и Англия да трупат влияние на Балканите и да й пречат там. Италия ще излезе от Войната с Албания и Либия, Англия с Кипър и може би Месопотамия, Русия - до Карс и с Бесарабия. Турция по-скоро ще си запази Беломорското крайбрежие, проливите и Хинтерланда на Балканския полуостров. Както и Анадола. Франция ще е лошо бита на Немския Фронт, толкова лошо, че победите и на Алпийския фронт с/у Италия няма да имат значение. Може би ще загуби територии до Белфор и Епинал (за да е съвсем беззъба с/у Германия). Но няма да загуби Савоя. Италия ще бъде компенсирана с Тирол и Далмация. Австрия няма как да оцелее с/у Германия и Русия. Колкото и да е зле руската армия тогава, няма такъв филм просто. Не ми се гадае какво ще стане с Двойната Монархия. Ако иска някой друг (Глишев) да развие точно този въпрос. Германия ще затвърди позицията си като Хегемон на континента. Това означава със сигурност за в бъдеще конфликт с/у Англия, Франция и Русия - демек Първата световна ще се повтори в познатите линии, ОСВЕН АКО.... ....освен ако наследника на Вилхелм не е болен от рак и заеме престола за по-дълг период от няколко месеца. Тогава Германия ще се ориентира постепенно към по-голяма либерализация 'отгоре', няма да предизвиква Англия в глобален план, ами напротив ще бъде про-английска. Това е моят вариант глишевата редакция.