selous

Не са само офицерите недостатъчно. Съпорт части не достигат по щата дори преди 1912 година, та камо ли за такова мегаломанско нарастване на армията, за каквото си бълнува автора. Ние имаме де факто корпусна структура с дивизионни щабове и съпорт части, които са крайно недостатъчни и това се вижда вече в края на Балканската война. А пък чуждите армии автора ги има за нищо. Гърция има най-малко мобилизационно усилие от всички балкански съюзници, 1913 има части в резерв, има части в Епир, има флот (транспортни възможности, каквито България няма). Теоретично страната би могла да бъде извадена от войната само с дипломатически средства, но за такива се иска умереност в българските искания, каквато напълно липсва в главите на Царя, правителството, генералитета и въобще общественото мнение... Местенето на частите по карта на вражеска територия пък е тотална комедия - дори в компютърните игри е по-трудно отколкото автора си го представя. Глупости на търкалета ама пълни.

Да, разбира се, че е можел.

Ебати селския популизъм... Мда, цялата алтернативка всъщност е инструмент. Българско Конго "съществува", само за да може министър-председателя му да произнесе въпросната реч /политическа програма/. След като се издрайфам, ще намина в някой секс шоп. И после на мол. Ей така за принципа!

Продължавам да не виждам връзката с темата...тя май не е за куриози по принцип.

Е и? Не виждам връзката с темата...

Според мен не става, защото Австро-Унгария не може да играе ролята на балансьор и буфер м/у Франция и Англия. Прекалено е обвързана в определена посока в европейската политика и поради това няма необходимия потенциал да е буфер. Тя си е съперник. А такава огромна територия в сърцето на Африка е оставена белгийска поради: 1) В началото частните амбиции на Леополд и Стенли 2) после по случайност 3) и накрая и най-важно - като буфер, за да не се стига до пряка конфронтация м/у Франция и Англия. Фашода е сигнал за потенциални много сериозни проблеми. Това колонизацията на Африка е доста тънка работа. Така че Конго няма как да е австрийско. Няма как да е на съперник на Англия или на Франция. Няма как и да е на някоя малка и незначителна балканска държава. Просто в тези случаи една от двете супер колониални сили в Африка ще го глътне за нула време. И никой не може да й попречи, освен другата супер колониална сила. А ако двете действат съгласувано, няма сила, която би им попречила. Малка и незначителна балканска държава просто няма потенциала да владее големи територии в Африка. Няма импулса, няма и средствата и силите най-малкото да усвои територията - въпросната колония ще я глътнат за едно десетилетие максимум. Ако алтернативката има смисъл то е само с малка територия на принципа на куриозна историческа случайност. А в такъв случай според мен Кабинда е идеалният вариант.

Щото никой не може да позволи на Фердинанд, който общо взето е 'г-н Никой' тогава, да се сдобие с такава огромна територия и щото после (първите 5-20 години, тъкмо когато се разпределя Африка) България не може да задържи такава гигантска територия. Пък и Португалия сериозно се е настанила там и има амбиции да свърже Мозамбик с Ангола - не се случва, щото чичко англичанин им резва мераците. Докато Кабинда общо взето е забравено от бога място, което португалците формално държат, но много много не ги е еня за него. Лесно като отправна точка на алтернативката може да се измисли някакъв вариант където, Фердинанд чрез някаква сделка се докопва до това. Примерно: Запознава се със Стенли в някакъв брюкселски бардак, сдушават се, онзи почва да лобира за него, пръкват се една две статии за "смелият млад офицер, издънка от Орлеанската линия, който се е нагърбил с цивилизаторката си мисия по африканското крайбрежие" организира се начинание - компания, набират се фондове, сключва се с сделка с португалците, формално Австро-Унгария трябва да признае територията, но с огромно нежелание и изведнъж хоп- Фердинанд получава княжески престол, АУ си отдъхва, първите кораби със затворници, русофили поемат на юг и готово...

Е то султанатът Виту също е бая малък, не е цяла Кения. Но Кабинда е по-добрият вариант - заради липсата на Великобритания там. Аз пък смятам, че селското стопанство може да го издуха, но за 7 хил кв. км бивша тропическа гора - ок, може все пак и някакви фермички и малки стопанства да се пръкнат. Но пак няма да има за всички - масата ще са пак ще са що годе неуспешно урбанизирани селяни . С което "традиционният морал" отива на кино, но пък алтернативата е доста по-реалистична, а африканските българи - доооста богати ... и с несъразмерно голям дял в африканската геополитика спрямо размера и броя си.

Изберете нещо малко по-реалистично. Конго е белгийско защото е буфер м/у Френските и Английските интереси. Това няма как да стане нито с Фердинанд като частно лице, нито с малка и недоразвита България в последните 20 год. на 19 век. Освен това настрани от прецаканата география и климат, страната (Княжество България) просто няма потенциал и импулс за усвояване на такава територия във времето, в което се 'реже африканската баница'. Затова вземете нещо по-смислено - я примерно султаната Виту. Или не. Още по-добре - Кабинда. Португалия е слаба тогава и не може много да се намесва . А районът поне по-става за живеене от климатична гледна точка и има петрол стабилно... ... нататък пак ще е смях, но поне в рамките на някакво приличие. Така към 1970 г. може да има около 300 - 400к заселници, с не повече от около 10% местно население... ще трябва да се откажете и от агро-мечтанията, на такава малка територия икономиката определено ще е ориентирана към добив на петрол, услуги и инфраструктурен хъб - "врата към Конго и Централна Африка и т.н." Нещо като един побългарен т.е. по-неорганизиран, по-африкански т.е. по-слабо развит заради инфрастуктурния потенциал, но пък аморално богат на петрол Сингапур на Африка... Този вариант съдържа и огромен недоразвит потенциал за алтернативно протичане на конфликта м/у Ангола и Южна Африка през 70те...

ИМХО и да се е запазила тази държава, нямаше да има такива силни континентални позиции. Щеше да има една обширна Бургундия, а на юг щеше да има запазена много по-силна аквитано-провансалска идентичност. С локални владетели, които да са буфер м/у короната на Арагон и Англия. Съответно нямаше да има Италиански войни. Може ни именно Лангедок би се превърнал в полето на което да се разиграват еквивалентите на Италианските войни. Т.е. територията на днешна Франция с нейните ресурси като жива сила, богатство от търговия, земеделие и т.н. нямаше да е същата. По-вероятно да не е обединена, да е арена на конфликти, по-чести разорения и т.н. А една Англия с толкова засилен интерес на континента едва ли би се превърнала в морската сила, която да се опъне на Католическата монархия. По-интересно е, Бургундия в какво страшилище би се превърнала. И всъщност дали... Да кажем тя остава в рамките на Свещената римска империя, като владее територии извън границите на империята. Няма Швейцарска Конфедерация, подчинени са като васали на Бургундците, освен Граубунден да речем, които са нещо като Савоя... Пък и няма бургундско наследство, няма Хабсбурги, които да владеят територии в Иберия и в Германия... Кой знае тогава как ще се разреши въпросът с наследството Кастилската корона... а отделно нищо чудно Бургундският (вече) крал да бъде избран за император - това Вариант 1 Вариант 2 - император е или германски Хабсбург или Вителсбах, а Бургундия става протестантска, при това баш Цвинглианско-Калвинистка радикално протестантска. Тогава ще е страшилище. Все едно обединените провинции х 3 ...

Ха-ха, току що прочетох нещо, което на практика обезмисля идеята за каквато и да е германска победа преди 1913 година. Haber-Bosch nitrogen fixation process Британският флот просто спира доставките от Чили и всичко приключва до година максимум.

Кой точно е президент на САЩ, тогава и каква точно изолационистка опозиция има тогава? В пика на имперската експанзионистична идеология на Рузвелт? Големия бял флот около света, медиаторстането м/у всички големи конфликти, вренето на носа навсякъде, морската пехота в Мароко и т.н. ? Абе наистина ли нищо не знаете за 1905 -1910, че непрекъснато пишете за 1914 ?

Е ресавский ...получи фактите, получи цитатите, получи детайлите. Въобще получи си всичко, което изначално ти липсваше в тази размяна на реплики (защото диалог със сигурност не беше). В правилата тук има едно страхотно нещо - за позитивизма, за това, че: По тази точка (номер 30 от правилата) се проваляш тотално. Очевидно не познаваш въпросната фактология. Но си позволяваш мнения и то как при това! Като ти липсват знанията, можеше поне да дадеш като свой дял малко критическо мислене, малко непредубеденост. Опит за осмисляне на всичката очевидно нова информация за теб. Но както виждам, дори и това не се случва. Явно толкова си можеш. Според мен обаче не е от глупост. От честолюбие е. Така де, пишеш си тук някакви непроверени и неподкрепени с факти неща, подхвърляте си реплики, идилия една такава и изведнъж идва някой и общо взето ти прави алтернативката на пух и прах. С факти... Толкова ли е трудно да кажеш: "Хмм, да. В Грешка съм." Не боли, повярвай.

Няма капан. Това наистина не е аргумент.

Ами не, не е хитър Бисмарков капан. както казах Буланже си действа така, независимо кой германец е срещу него. И ако срещу него е бил Вилхелм II и неговите съветници, то война е щяло да има със сигурност. А въпросната теза не е подкрепа с никакви доказателства, напротив действията на Бисмарк показват друго. така че по нищо не изглежда това да е така. И между впрочем въпросната теза предимно е защитавана от поклонниците на тезата за "естествения, направо вечния, агресивния и подпалвачески разни конфликти Пруски милитаризъм". Всъщност в последно време май няма някой, който да я защитава сериозно.

Много ми говори. Само дето Буланже, действа така със или без Бисмарк отсреща, така че това пак не е аргумент. Още повече, че ако се разровя, ще намеря някъде информация за недоволство от страна на Бисмарк относно въпросният Буланже. Също така, ако ще се ползват такива циркаджийски реплики, спокойо мога да кажа: "Жул Фери надявам се ти говори нещо"? А той впорчем има доста по-сериозна роля във Френската политика за тогавашния период.

Да Бисмарк не е планирал удар срещу Франция. Това не значи, че няма да воюва, ако обстоятелстват му го наложат, но Бисмарк не е планирал агресивн, първи, изпреварващ удар срещу Фрация. Това, което си написал не е аргумент срещу това, която аз пиша по повод Бисмарк и политиката му срещу Франция. Политиката на Бисмарк срещу Франция е да я отклоняа от идеята за реванш, да я прикотква срещу Англия и да всява недоверие между тях. Да окуражава Франция да разширява колониалната си империя и да се дърли с Англия (Тунис, централна Африка, Сенегал) и т.н. Всичко това е добре описано във всеки нормален учебник по история и в повечето популярни книжки по въпроса. В сериозните вече е разгледано подробно. А и като добавка 1871 (обърни внимание на годината) Бисмарк се скарва с Молтке, с генералитета защото е против да присъединява Елзас и Лотарингия. Аргументът му е, че не иска да дава постоянна причина на Франция да е във вражда с Германия. Аргументът на генералитета е, че Франция трябва да бъде лишена от офанзивни позиции срещу Германия и че Елзас и Лотарингия и дават географско предимство. Молтке дори е искал да присединят и традиционната верига крепости Белфор - Тул - Епинал. С което Франция става на практика незащитима. Генералите са разсъждавали като военни, а Бисмарк като политик.

Какво значи заплаха за Германия? Виж писмата Вили-Ники. Има ги май в нета. Николай втори Ноември 1905 ; " Нашият съюз с Франция е отбранителен" Витте, по повод Кайзера: "On all occasions he has affirmed and proved his desire of not causing us any embarrassment, of aiding us as far as was in his power and keeping us out of all complications. However, the essence of the relations between Russia and France have not changed" Le Temps, Sept. 21, 1905

Бисмарк не бленува за удар срещу Германия. Ако на власт 1905 год. имаше канцлер с бисмаркова политика, Германия нямаше да се държи като Бай-Ганьо в операта, да провокира, заплашва и настройва всички срещу себе си, така че те наистина накрая да се сплотят, мого здравп срещу нея. Ако на власт имаше канцлер с бисмаркова политика, той щеше да се стреми всячески да отклонява идеята да реванш във Франция, да подклажда враждата й с Англия, а не да прави такава политика, че да сплотява два врага срещу себе си. Бисмарк не бленува за втори удар срещу Франция. Ти бленуваш.

Бисмарк?! 1905?! Бисмарк не бленува за втори удар по Франция. Дори напротив .

Их бре курорте! Вредно е да се пише без да се изчита докрай. Не искаш ли да ти цитирам противположни оценки. За това как Русия не иска да воюва.

И сега почва интересното. Немският план за мобилизация принципно влиза в сила на 1 април всяка година. Значи лятото на 1905 ще е в сила План 05/06 и то по-точно Вариант I, за война на един фронт. Това са 72 дивизии (цялата немска армия + резервните дивизии) + Италиянци по горен Рейн. Тъй като обаче италиянците няма да дойдат (Англия подкрепя Франция, а Италия няма да воюва с Англия). Това ще наложи разместване т.е. забавяне с няколо дни - това първо. А това е зле за Германия, защото и без това те знаят, че Франция има достатъчно жп Линии за да има, ако не предимство то фактически паритет с Германия относно скоростта на дислоциране по границата. Като второ - немската разузнавателна оценка за Франция приема, че без Русия Франция ще има по-предпазливи ходове и няма да атакува. Ако Франция не атакува Шлифен смята, че обхода няма да даде нужния резултат. Това второ. Така ли ще направят Французите? Това е преди яростите лекции на Гранмезон от 1911г. Франция е напълно възможно да има, ако не дефанзивна, то поне не агресивна идея за кампанията, още повече, че ще знае, че има много по-малко дивизии от немските. това трето. В немската армия превъоръжаването с новото полско оръдие тече с темп два корпуса годишно, до края на 1905 е прието на въоръжение в 5 корпуса. Като трябва да приемем, че на практика знаят да го използват в тези, които са провели учения с него. т.е. не повече от половината. В това време пък текат спорове дали оръдието трябва да има щит или не (за да не спира атакуващият устрем на артилеристите. Това четвърто. В това време във Френската армия, 75цата е усвоена напълно, оръдието има щит и има практическа далекобойност с 1000м. по-добра от немската. Френската армия тренира пехотна поддръжка с това оръдие, стрелба по площ и т.н., взаимодействие на частите, батареите в оперативните единици и т.н. Примерно 12 френски оръдия изпращат 100 снаряда в квадрат с приблизителни страни 1 х 1.5 км. За минута! Същевременно френските снаряди тогава са по-добри от немските. Взривателите са по-добри и оръдието може ефективно да стреля със шрапнел по цялата си далекобойност. Това пето. Немската армия все още не е усвоила изцяло и тежката си артилерия. Несъмнено много по-добра от френската, но недостатъчно като бройка. Напрактика за разлика от 1914г. немската армия няма превъзходство в артилерия. Това шесто. Прословутият шлифенов маньовър тогава все още не е бил написан в мемурандума. Въпреки силния си уклон на десния фланг, немската армия (щабните офицери) не са разигравали и оттренирали дълбок обход през Белгия. А ако не минат с много части през Белгия т.е. при Лиеж, означава, че ще пресекат Мьоз с малко части, а това означава, че тези малко части ще бъдат отеделни от основната маса на немската армия чрез Мьоз и Ардените и могат да бъдат бити на части. Това между другото самият Шлифен го коментирал. Това седмо. Пак според Шлифен всеки офицер в Европа е наясно, че или немците или французите трябва да минат през Белгия (пространство не достига)и нахлуването в Белгия не представлява изненада. И че ако Франция има по-предпазлив план, а е по-вероятно тя да има такъв (виж второ и трето) тя ще масира една армия при Седан, а защо не и при Лил-Мьобеж. Това осмо. Дълбок обход през Белгия означава за разлика от 1914 година сериозно инвестиране на белгийските кепости, защото все още няма толкова (като количесто и качество) тежка артилерия. И колкото по-на север е обхода, толкова повече крепости има да се инвестират, а това значи повече войски. Това девето. Колкото по на север е обхода, толкова повече войски трябват, а това увеличава проблемите с командването, контролирането и синхронизирането на тези войски. За пример през 1914 комуникацията (заповед натам и заповед обратно) м/у щабовете на 1 и 2 армия и Кобленц по безжичен път отнема 24 часа по немски оценки. Когато Хенч интервюира щабни офицери първо в едната а после в другата армия, всеки му казва че съседите (отляво или отдясно) си имат проблеми и са в тежко положение. Докато и двете армия всъщност точно тогава си печелят преките сблъсъци с противника. За такива проблеми става дума! Няма причина да се мисли, че 1905 това ще е по-добре. Това десето Като се вземе предвид всичко това е много по-вероятно обходът през Белгия да няма резултатите от 1914 година. Алтернативите работят с вероятности. Кое е по-вероятно и кое е по-малко вероятно. А не кое ни се иска на нас. Други варианти. Ако французите при новината за германско нахлуване в Белгия се решат да атакуват могат да го направят при Намюр, при Седан или по на юг при Мец. През 1914 при Намюр Ланрезак ги бие лошо и се измъква от три немски армии. 1905 това ще си е срещно сражение и има всички основания да се приеме, че французите могат да имат успех в него. Обаче при Мец ще си е удар по фланговете в дупката между немските групировки и тогава удар през Белгия се проваля. защото точно при такъв вариант във военните игри Шлифен обръща три (!) армии с фронт на Юг и бие по фланговете на атакуващите французи. И при трите варианта на играта, ако французите атакуват Шлифен бие някъде м/у 17 и 30 ден от мобилизацията. Но дори и при такъв вариант това не означава триумфален марш към Париж, означава победа в граничното сражение в Северна Лотарингия и Югоизточна Белгия. т.е. войната се затяга. Ако французите не атакуват, а имат изцяло защитно разположение войната се затяга. На военните игри има и 'Френско разрешение'. Над него се трудят 11 офицера и предислоцират френската армия дефанзивно. Почти по същия начиин, по който се предвижда и във френския план от 1911 год. Шлифен не пожелал нито да коментира, нито да разиграва този вариант! Ако приемем да не изкривяваме толкова дипломатическата част, можем да приемем, че няма съюз м/у Германия и Русия. Тогава Германия използва План 05/06 Вариант 2. Т.е. 3 корпуса и 4 резервни дивизии са на Изток. на запад са 62 дивизии, като северно от Битбург няма никой. Това означава обход през Белгия на изток от Мьоз максимум и срещен сблъсък по протежение на границата. Където Франция по-вероятно не атакува, а Германия няма толкова значително числено преимущество. Много вероятно е да има първоначален френски успех последван от немски успех във последващото сражение. И да няма френски успех, много малко вероятно е да има решаващ немски успех при челен удар. И войната се затяга. А есента на 1905 Русия, която в този подвариант, ако не сте забравили не е немски съюзник, сключва мир с Япония (вече под много по-сериозен английски натиск), Англия стоварва 40 000 души в Дания и 30 000 - 40 000 в Антверп (тогава още няма BEF, няма сътрудничество с френския щаб). Хаос, мизерия, комедия от грешки, но ангажират немски резерви към Холщайн и войски от първа и втора линия към Белгия. А пък Русия получава кредитите си от Франция и Англия и прави една малка (по руски мащаби) демонстрацийка към Източна Прусия. Бити са лошо, но както винаги могат да си позволят да разменят хора и пространство за време. Австрия вече се включва във войната, като остава минимум 2 армии на Юг и Югозапад. Следва пълна руска мобилизация и войната пак се затяга. Абе големият проблем на тази алтернативка е, че Руско-Японската война и Мароканската криза не съвпадат достатъчно дълго във времето.

Ако разиграя този вариант ще се чувствам малко като да споря със себе си, но... Решението на задачата първо и основно е възможно с дипломатически средства, а не с военни. Има един единствен възможен вариант, при който Германия да оголи източния си фронт и това е при съюз с Русия. Иначе другата ситуация я описахме (и аз и митакът) - самото наличие на мобилизирана руска армия, която седи в Европейска Русия, ще кара Германия да държи войски на Изток. Но ако Русия и Германия са съюзници, това ще елиминира основателната подозрителност на немския генерален щаб и той ще може да дислоцира всичко на Запад. Има такъв съюз - от Юли 1905 м/у Николай и Вилхелм в Бьорко (Финландия). Отбранителен. Само че тука има 2 проблема. Първо е сключен твърде късно за тая алтернативка и второ Русия го сключва, с идеята към него да се присъедини и Франция. Защото далечната цел на Германия е насочена всъщност не срещу Франция, а срещу Англия. Германия играе, за да извади от играта френския външен министър Делкасе (голям привърженик на съюз с Англия и с Русия и въобще анти-германнист), после си представя, че при една благлосклонна Франция, последната ще предостави на Германия ей така срещу нищо картбланш в Мароко. Общо взето Вилхелм и съветниците му са глупави, общото впечатление е за пъчене на гърди, тропане по масата и незрялост. В реалността, когато конфликтът нараства, Делксасе е принуден да подаде оставка и се отдегля. Френският премиер и външен министър тълкува нещата приблизително така:" Добре, направихме компромис, сега вече Германия ще оттегли натиска, ще се разберем с отделно споразумение с тях относно Мароко". Обаче германците в прав текст му заявяват, ами не "Ние ще сме приятели разбира се, ама това е обвързано с това всъщност да ни дадете Мароко, при това искаме конференция, така че всички да го видят и признаят". На французите им идва малко нанагорно, тъкмо тогава и Едуард идва в Париж да ги окуражава да се стегнат и да го начукат на немците. Франция не иска война, търси мирно решение на кризата, всъщност тогава никой не иска война. Но все пак франсетата спират летните отпуски в армията, почват да търсят дипломатическа подкрепа и я намират навсякъде. Есента и зимата Русия е впечатлена от това как японския съюзник Англия, заедно с Рузвелт притиска японците, да отстъпят от първоначалните си позиции при преговорите в Портсмут. Същевременно Франция, обвързва обещанието си за заем (Русия е с 3 млрд. рубли назад от войната) срещу подкрепа на конференцията. И в Алхезирас наистина публично го начукват на Германия. Унижението е голямо, щото именно Берлин настоява за конференция. Та какво изисква тази алтернатива: Първо немеца да има такт, дипломатически усет и да не се държи като бай Ганьо в операта (сложно, ама нали това е алтернатива) Второ, предварително да е решил, че целта му е Франция, а не Англия (по-лесно осъществимо). Трето - т.е. да не притиска Франция да разкара Делкасе, а да притиска принципно Франция, така че тя да направи грешка, както през 1870. Да ама Франция не прави грешка в реалността и тук в алтернативата нещата в тази фаза не разчитат само на германците ("ако германците бяха направили така или решили другояче"), тук вече нещата зависят от изцяло тъп и грешен ход от другата страна, което е адски проблемно от гледна точка на алтернативката, щото Франция тогава не иска война, прави компромиси, уволнява външния си министър и т.н. Всичко това е особено важно, защото все се стреми да не бъде назован като безпричинния агресор при един бъдещ конфликт. Това си е част от реалполитиката, защото от такива привидни незначителни неща, понякога може да зависи скоростта, с която съюзникът ти ще те подкрепи, дали ще го направи и т.н. Трябва си повод, легитимен в очите на тогаващната международна общност, какъвто е да речем Бенедети и телеграмата от Емс 1870. Четвърто балансът във времето е особено деликатен тук, защото трябва да започне да притиска Франция по-късно отколкото в реалността, за да може да започне мобилизация и война едва в края на Юли. За Целта, Пето, трябва Русия да се съгласи да подпише договора от Бьорко въпреки, че ще знае, че той е насочен с/у Франция. Това е възможно, ако Германия например обещае кредити на Русия. Но пък Русия не иска кредити преди късната есен на 1905, зимата на 05/06, а тогава ще има съдействието и на Англия и на Франция. Т.е. няма да има нужда от Германия и Германия няма какво да й предложи в замяна на това да се откаже от съюза с Франция. Значи да обобщим, колкото и да се пъне Германия, за да докара нещата до война на един фронт, трябва първо Франция да направи огромна глупост и второ Русия, да реши, че нещо за нищо е добра сделка. ОК, алтернативка е ... някак си става така.

Прегледах си книгите. Предишните ми мнения са пълни с грешки и неточности по повечето въпроси. Намерих няколко потвърждения, за това че Русия стои твърдо на съюзната позиция с Франция. Вкл. мога да цитирам и изказване на Витте по въпроса от лятото на 1905г. Обаче намерих и информация за противоположната позиция. При всички случаи най-неточен съм относно стойността на информацията за немското планиране, като източник по темата. Немските планове винаги включват разписание за стратегическо разгръщане, както за война на два фронта, така и за война на един фронт. Освен това има такива оперативни изследвания и военни игри за война с Русия (38 дивизии на Изток!), че всеки запознат, на практика може да защити каквато си иска теза, ако се позовава само на тези източници. Намерих и информация за немската разузнавателна оценка за състоянието на Руската армия писано през 04/05 година. Само по себе си то също може да е напълно достатъчно, да се заключи, че който си мисли, че немците са възнамерявали да оголят Източния си фронт е идиот. Обаче нещата са малко по-сложни. В интерес на истината, трябва да призная, че намерих вариант за война на един фронт срещу Фрация, напълно възможен в рамките на тази алтернатива. В един много кратък отрязък от време в началото. Всъщност в самия зародиш на Мароканската криза, а не след нея, както е в алтернативката. Разбира се ресавкий не се възрадвай. Не бих казал, че си го нацелил и по случайност. То твоето мога да го оприлича, на човек, на който му дават пушка,показват му къде е цевта, къде е приклада, той я хваща, спират го, карат го да хване пушката наопаки, да прикладва, слагат му пръста на спусъка, той замижа и стреля и уцелва някъде по мишената. И това веднъж от 10 пъти.

Това не е концерт пожелание. Засега ще трябва да се задоволиш само със: "Защото, аз така ти казвам".