
Atom
Потребител-
Брой отговори
7016 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
198
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Да, така е. Но не са само религиите и идеологиите. Почти всичко което ни прави хора и ни отличава от животните е резултат от фикции и измишльотини. Умението на хората да създават колективно въображение и да превръщат илюзиите в някаква въображаема реалност (за самите тях) е забележително. Способността на човека да създава и вярва в абстрактни концепции е основен елемент във взаимодействието на човешките същества при изграждането на сложни общества. Без тази способност щяхме да си останем на нивото на шимпанзетата.
-
Ние вече минахме през този етап. Имахме си дирижирана икономика в продължение на 45 години. Не мисля обаче, че нещо подобно може да се повтори в някакъв нео-соц вариант, а още по-малко във варианта на капиталистическо дирижиране на азиатските тигри. Сега се намираме в съвсем различна демографска среда и демографски тенденции в сравнение с тези които сме имали през периода на първата петилетка. Каквото било, било. За мен е по-добре да се опитаме да реформираме и заздравим институтите на сегашната политическа система и да ги направим по-ефективни, а не да си зачертаем изцяло политическата система, защото видиш ли била "чужда". А и каква е алтернативата? - нито знаем в какво трябва да се състои , нито какви ще са нейните резултати.
-
Добре де, а защо ти е това? Монархии има една камара. И Швеция и Испания и Саудитска Арабия са монархии, но всичко им е различно. При републиките е същата работа, както и при разните типове олигархия. Ако тръгнеш да ги класифицираш и картотекираш, сигурно ще трябва да напишеш цял труд. Не знам обаче каква ще е ползата от това упражнение.
-
Какво значение има дали са били под властта на чужда сила или на собствена сила. Да не би преди завладяването на българите от турците, тукашните царства и деспотства да са били либерални. Всяка една идея идва с времето си. От къде според теб идва идеята за либерализма, проявен при по-голямата част от депутатите на Учредителното събрание. Във всеки случай не пада от небето, нито се разпространява благодарение на харизматичните качества на големите лидери - Султана, Императора или Кайзера. Идеята за либерализма е култивирана през предходния период - през възраждането. Млади срещу стари, либерали-националисти срещу консерватори - това е основното разделение и през възраждането и през първите години на княжеството. Идеите на либерализма могат да си видят отчетливо в по-голямата част на писмените свидетелства от политически характер, които са останали от видните ни възрожденци: Каравелов, 1869: В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята „за права на човека“ и идеята „за права на народа“, за народността, за независимото политическо битие на народността. Славейков, 1867 - гражданин, тоест человек свободен, член на едно устроено общество, имеюш право да участвува в управлението му. Славейков, 1872 - Человеческият разум не допууща съсловията (кастите), т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-ниско стоящи членове на обществото. Ботев, 1871: Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ — дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?…
-
И какъв ще е този нов подход? Във всяко държавно управление, независимо на какво се опира е важно да има устойчиви институции. Институтите принципно са деперсонализирани, дори и в по-по-най-абсолютните монархии. В Египет например властва института "фараон", без значение как се казва личността която олицетворява този институт и независимо колко е "велика" тази личност. В републикански Рим властта принадлежи на института на сената, консулството, разни трибуни.... В Руската империя властта е на института на императора и т.н. Тъй като държавната власт е институционална, всякакви политически персонални мрежи и отношения (вкл. патрон-клиент) които са извън институционалната рамка, винаги малко или много подронват държавността. Ако на теб ти се вижда по-добре новият подход да се опира на отношенията патрон-клиент и тези отношения да влязат в институционалната рамка като се официализират, то за мен това е супер лоша идея. Ако тези отношения придобият институционалност и са гръбнакът на новата система, то това ще доведе до нео-феодализъм и до нищо друго. С какво точно една нео-феодална система ще е по-добра от либерализма?
-
Какъвто и подход да се измисли, той пак ще е чужд за по-голямата част от населението ни и неотговарящ на неговия манталитет. При това независимо дали ще е копиран от някъде другаде или е "измислен на местна почва". Собствените ни политически традиции и колективна политическа памет стигат до възраждането и до османщината. За по-назад във времето нямаме политическа приемственост - нито с ПБЦ, нито с второто българско царство. Либерализмът поне е пряко свързан с българската история, с българското възраждането и с формирането на българската нация и малко или много е 'свой'. Каквото и друго да се измисли ще бъде много по-чуждо
-
Разбира се, че е враждебен. Цялото ни възраждане по същество е отрицание на старото и стремеж към новото. А новото за възрожденците е свободата - лична и на народа, човешките права и прогреса. Българите не искат да върнат лентата назад и да установят собствено феодално или неофеодално царство. Целта на възрожденците е да се създаде ново и модерно общество, базирано на либералните принципи за „Свобода, братство и напредък“. Идеалът за възрожденците е едно общество без касти, "без калугерократия и без аристократия". Ако искаме да се отречем от либерализма, ние трябва да се отречем и от възраждането. А ако търсим някакви собствени "традиции" от преди този период, неминуемо ще се натъкнем на политическите традиции на османския провинциализъм. Въпросът е защо и в името на какво трябва да правим нещо подобно?
-
На практика механизмът е един и същ. Как ще го възприемем зависи от институциите - дали работят или не, дали са ефективни или не. Ако институтите не работят или са неефективни, а "социалният капитал" работи добре ще кажем, че има "връзкарство". Ако институтите работят добре и са ефективни и социалният капитал също работи добре, ще кажем, че става въпрос за "социални връзки". Това, че институтите са неефективни, не работят добре и в резултат на това се получават някакви дефицити не означава, че за дефицитите е виновен социалния капитал. В случая той се явява само като механизъм за компенсация. Естествено при неработещи институти, освен компенсиране на дефицитите със сигурност може да има и злоупотреби.
-
Не мисля, че връзкарството има каквато и да е връзка с патернализма. Връзкарството е пряко следствие от реципрочния алтруизъм и в повечето случаи е хоризонтално. Всеки човек има една камара приятели и лични познати на които може да разчита, когато се наложи. Приятели от детинство, съученици, колеги от университета, от разни други алумни мрежи, бивши и настоящи колеги от месторабота, общо членство в разни спортни, културни и всякакви други клубове и т.н. и т.н. Аз затова и писах, че всеки човек малко или много е "връзкар". Форма на някакво връзкарство също се препоръките, които се изискват от работодателите и от приемни комисии в разни институции (учебни, разни клубове), при наемане на жилище и др. Форма на връзкарство са предимствата които се дават на някакви основания. Например предимствата които имат при прием децата на възпитаниците на елитните университети в САЩ, както и на служители в самите университети.
-
Не е точно по темета, но някой има ли информация, какви са най-новите изводи за обектите с трапецовидните ниши в Родопите. Четох разни неща за тях, но не разбрах нещо. Нито какво е датирането на тези артефакти (диапазонът в който попадат разните хипотези е много голям), нито с кои други култури могат да се свържат тези ниши. Има ли вероятност тези ниши да са свързани по някакъв начин с пробите от КА, Свиленград, Стамболово.... Обект с трапецовидни ниши има в Мезек, който е на около 25 км. от Капитан Андреево и на Глухите камъни, които са малко по-отдалечени - 40 километра.
-
Не всички български турци, а само една от изселническите организации. Бойкот на предстоящите парламентарни избори обяви една от организациите на българските изселници в Турция. От Сдружение "Бултюрк" посочват, че решението за бойкот на изборите на 27-и октомври е резултат от натрупаните с години несправедливости, разочарования, пренебрегнати права и игнорирани искания. Няма да подкрепим тези, които виждат представяните от нас турски граждани като втора категория хора, допълват от организацията. От "Бултюрк" искат представители на изселниците в Турция да бъдат избирани за български депутати, както и обявяват, че решителността им за бойкот ще продължи, докато не получат това право. Сдружението отправя призив към всички политически партии в България: която партия предприеме стъпки да даде право на турците, живеещи в Турция, да бъдат избирани, и която ни представи достойни кандидати, ние ще я подкрепим. Вече няма да се ръководим само от име или етническа принадлежност, а ще подкрепяме партии, които реално защитават интересите ни, подчертават от "Бултюрк". https://bnr.bg/horizont/post/102062035/organizacia-na-balgarskite-izselnici-v-turcia-obavi-boikot-na-izborite
-
Връзкарството е различен феномен. То се различава както от системата патрон-клиент, така и от непотизма. Патрон-клиент системата се характеризира с ясно изразена йерархия, където патронът има значителна власт и контрол над клиента. Връзкарството, от друга страна предполага по-равностойни отношения, базирани на взаимна помощ и подкрепа. Естествено връзкарството не изключва напълно йерархията и това двете страни да не са равностойни, но йерархичните отношения въобще не са задължителни. Освен това патрон-клиент отношенията обикновено са по-трайни и силно обвързващи, докато проявите на връзкарството са по-необвързващи и временни. Връзкарството съществува във всички човешки общества и във всички времена. Всеки човек притежава някакъв "социален капитал" под формата на връзки и контакти с други хора. Следователно всеки човек малко или много е "връзкар". Много по-малко хора обаче се явяват "клиенти" на някакъв патрон и още по-малко са "патрони".
-
Според мен, запазването на някаква популация на днешните ни територии, която е със силен неолитен генетичен профил не бива да се изключва на 100%. Тукашните планини винаги да били убежище през прекалено динамичните времена. Ако теоретично една такава популация усвои планинския номадизъм, те могат да оцелеят практически за хилядолетия. Вече от къде и кога идват тук траките е отделен въпрос. Няма да се учудя, ако отделните компоненти на т.н. траки пристигат по различно време и от различни изходни ареали. Например неолитния компонент да си е тукашен от близките планини, основната мъжка група E-V13 някъде от средна Европа (или от другаде?), а езикът (или езиците?) от източна Европа.
-
Хайде моля ти се. БРЦК е финалния етап. При неговото създаване нацията вече е факт. БРЦК и останалите революционни лидери работят за реализиране на идеята за Свободата. За да се освободи някой обаче, първо трябва да съществува - да го има. Т.е. субектът който ще се 'освобождава' трябва вече да е наличен и да е роден (формиран). Да разбирам ли все пак, че според теб нацията ни е формирана от Султана?
-
Ако нямахме вече формирана нация, нямаше да имаме и държава. Последователността е следната: 1. формиране на нацията 2. поставяне на българския въпрос 3. военното решение (руско-турската война) и правното регулиране на последствията от войната (Берлински конгрес) 4. Формиране на държавата Формирането на нацията е най-важната точка, тъй като без нея нямаше да ги има и останалите. Явно според теб заслугата за формирането на нацията ни се дължи изцяло на Султана.
-
Българите към края на 18-ти век представляват съвкупност в насипно състояние от многобройни "съставни части". По това време не съществува българска нация, а многобройни локални общности, всяка със своя си диалект, свои специфични носии, специфични обичаи, култура и т.н. През втората половина на 19-ти век обаче българската нация е факт. Тя е призната като единна общност и си има своя собствена институция, която олицетворява единството на нацията - Екзархията. Според собствената ти теория, това дело би трябвало да е извършено от някакъв харизматичния лидер, който "авторитарно" от някакви локални съставни части е успял да сглоби цялост и да формира българската нация. Кой е този харизматичен лидер?
-
Добре, а дали традиционното патриархално общество може да трансформира селския патернализъм в държавен патернализъм с Баща на нацията и йерархична държавна структура подобна на руския вертикаль власти? По-скоро не. Не само, че няма да го трансформира, но това традиционно общество не е в състояние да формира нито нация, нито държава. Иван Хаджийски задава въпроса който ни вълнува в прав текст: "Пред нашата общественост стои един голям и съдбовен въпрос: из кой път трябва да бъде поведена близката ни политическа история — по пътя на демокрацията или по пътя на авторитаризма и автокрацията?" И отговорът му е категоричен и еднозначен: "Демокрацията е вселена в съзнанието на нашия народ, защото тя беше условие за неговото обособяване като нация за неговото освобождение и обществено развитие. Тя е необходимо условие и за бъдещото му развитие."
-
А от къде да дойде традицията за този национален патернализъм или общо-българско признание на единствения Баща на нацията. От любов и преклонение пред Султана? Бащици - да, такива имаме колкото искаш. Това обаче са вождове и бащици на политически "племена". В момента в който се опитат да играят ролята на 'Бащата но нацията' и са дотам. Ако нещо в момента е специфично за България това не е българския патернализъм, а българския трибализъм.