Бъдещето на руския език: Политика, идентичност и глобални промени

[mnogoznaiko]

Езикът е многостранно явление. На пръв поглед изглежда като инструмент за взаимно разбиране, но в действителност определя много повече. Не случайно се казва, че езикът е диалект с армия и флот. Зад всеки държавен език почти винаги стои силата на държавата. В 21-ви век, особено в Русия и страните от бившия СССР, спорове относно езика не са въпрос на филология, а преди всичко на политика.

Нека разгледаме руския език. До скоро го руският език се е възприемал като един от влиятелните световни езици - наследство на огромна страна, език на междунационалното общуване в постсъветското пространство, официален език в ООН. В републиките от бившия СССР милиони хора продължаваха да говорят руски в по-голяма или по-малка степен.

В Украйна през 2019 година цели 81% от гражданите са подкрепяли преподаването на руски в училищата, докато около четвърт от населението го е използвало активно в ежедневието си. Подобна е била картината и в Централна Азия - в Казахстан, Киргизстан и Таджикистан руският все още е доминирал в образованието и бизнес средите. 

2022 година обърна всичко

Войната на Русия срещу Украйна породи ефект, по същество обратен на обявената цел за защита на рускоговорящите.

В самата Украйна отношението към руския език рязко се промени. Естественото двуезичие на страната започна да се възприема съвсем различно. Още в първите месеци на войната множество хора, израснали в рускоговоряща среда, принципно преминаха на украински от протест и солидарност. Руската реч започна да се асоциира с езика на врага.

Масово се засили усещането, че украинският е символ на единство и съпротива. 

• Училищата почти напълно се отказаха от преподаване на руски език
• Ако преди войната го изучаваха като предмет около половин милион деца, до 2025 година останаха само 345 такива ученици
• В бита същата тенденция - делът на чисто рускоговорящите домакинства спадна от 25% на 13%

При това не бяха въведени забрани на разговорната реч. Просто се промени отношението на самите хора. Руският за мнозина стана болезнено напомняне за войната. Всичко руско започна да предизвиква отхвърляне.

Украйна не е единственият пример. Други съседи на Русия също започнаха ускорено да се дистанцират от руския език.

Латвия реши да изключи руския като втори чужд език от училищната програма. От 2026 година на децата ще предлагат езиците на страните-членки на ЕС. Министърът на образованието заяви директно, че след войната руският е неприемлив за значителна част от обществото в ролята на задължителен предмет.

Естония и Литва последователно преобразуват образованието на държавни езици и ограничават руския в публичната сфера. В Естония руските училища преминават на обучение на естонски, познаването на естонски става задължително за множество професии.

В Грузия още от 2000-те години вторият език при младежта е английският.

Казахстан е особен случай. Руският запазва там статут на език на междунационалното общуване и го знае мнозинството. Но все повече сфери преминават на казахски, държавните учреждения изискват познаването му. Беше направена и символична стъпка - преминаване на казахската писменост от кирилица на латиница. Преходът се планира да завърши до 2030 година. Узбекистан и Туркменистан смениха азбуката още по-рано. След 2022 година съседите на Русия културно и политически се отдалечават от руския език. 

Укрепване на национална идентичност

След разпада на СССР много държави се опитваха да върнат на своите езици мястото, което някога бе заело руският в хода на русификацията.

В Прибалтика училищата преведоха обучението на национални езици. В Украйна от края на 2000-те започнаха да действат квоти за украински език по радиото и телевизията. През 2019 година приеха закон, според който украинският стана задължителен в сферата на държавните услуги и образованието. За тези страни поддръжката на родния език е начин да подчертаят: "Ние сме самостоятелни, вече не сме част от бившата империя."

Кремъл неведнъж оправдаваше своите действия зад граница със защитата на рускоговорящите. За съседните страни големите руски общности започнаха да изглеждат като потенциален повод за намеса. Логиката е ясна: ако новото поколение говори на друг език, а не на руски, тогава и поводите за намеса ще намалеят.

Младежта в постсъветските страни сама все по-малко вижда смисъл да учи руски, ако има английски и други по-глобални езици. Познаването на английски се смята за престижно и полезно за кариерата, а руският е език по подразбиране, който всички знаят, но вече не отваря вратите към големия свят.

Икономическа мотивация

Когато търговията с Русия беше активна и носеше забележима печалба, руският имаше практическа стойност. Отваряше достъп до огромния съседен пазар, помагаше за изграждане на кариера в бизнеса. Но сега по време на войната, санкциите и съкращаването на икономическите връзки тази мотивация намалява. За новото поколение е по-логично да инвестира в езици, които отварят път към глобалните пазари, а не в такъв, който все повече се затваря в себе си.

След войната, санкциите и изолацията руският език просто престава да бъде символ на култура и сила, а започна да се асоциира с агресия. Дори тези, които не изпитват антипатия към руската култура, се питат: защо да заложат на език, около който има толкова негатив?

На фона на тези процеси и в самата Русия се променя езиковата политика - става все по-централизирана. Конституцията гарантира правото на роден език, републиките имат свои държавни езици. Но тяхната роля започна да се ограничава.

През 90-те години регионите имаха повече свобода. В Татарстан например татарският беше задължителен в училище. Задължителното изучаване на езиците на републиките беше отменено през 2018 година. Сега родният език може да се изучава, но само по заявление на родителите. Лидерите на Татарстан, Башкирия и Чувашия предупреждаваха, че без задължителен статут техните езици са обречени на изчезване.

От 2026 година родният език и родната литература стават избираеми предмети в училищата. Вместо това въвеждат нови задължителни уроци по патриотизъм, основи на безопасността и защитата на родината, духовно-нравствената култура на Русия.

През август 2025 година Министерството на образованието на Русия обяви съкращаване на часовете и по английски език. Официалната причина е претоварването на учениците. Но основната причина е английският да отстъпи място на патриотичните предмети. Излиза, че се ограничава всичко, което може да конкурира руския - били то езиците на републиките или чуждите езици.

Отделна тема в Русия са мигрантите и тяхната интеграция. През последните десетилетия страната стана дом на милиони пристигащи от Централна Азия и Южен Кавказ. На строежите, в службите за доставка, в сферата на обслужването, в медицината - навсякъде работят хора, за които руският не е роден език.

В съветско време жителите на съюзните републики учеха руски в училищата масово и можеха да говорят свободно. Но новите поколения израснали след 1991 година, не винаги го говорят и знанията им по руски език са ограничени.

Руската държава се опитва да реши този проблем като въвежда изпити. За да се получи разрешение за работа или вид на жителство, трябва да се издържи тест по руски език, история и закони. Формално без да изкараш тези изпити не можеш легално да работиш в Русия. На практика обаче знанията често остават много слаби, защото система за обучение на езика няма. Мигрантът, пристигайки в Русия, вече трябва да е готов да издържа този изпит, което е доста нелогично.

С децата на мигрантите по-рано ситуацията беше по-проста. Те вече учеха в руски училища и често говореха руски по-добре, отколкото на езика на родителите. Но сега самото попадане в училищата стана много по-трудно. От 1 април тази година влезе в сила закон, който просто забранява приема на деца на мигранти без законен статут и без познаване на руски език.

С такива мерки държавата само изолира децата и техните родители, лишавайки ги от възможности да се адаптират.

Достатъчно е да се появят информационни табели на таджикски или узбекски език на обществено място - както стана през 2021 година в московското метро по маршрута към миграционния център - и веднага се появяват възмутени гласове: "Понаехали мигранты! Скоро забудем русский!"

Иронията е, че точно такива мерки всъщност спомагат за успешната интеграция. Когато мигрант може да прочете правилата и инструкциите на метрото на разбираем за него език, той много по-бързо разбира как функционира системата и се адаптира към новата среда.

Комбинацията от достъпна информация на родния език плюс възможността да учи руски, да работи легално и да общува с местните хора всъщност създава най-силната мотивация за овладяване на езика на страната. Когато човек се чувства приет и има достъп до основна информация, той естествено се стремѝ да се интегрира по-пълно в обществото.

Проблемът е, че в Русия подходът е обратен - смята се, че колкото по-малко отстъпки се правят на мигрантите, толкова по-бързо те ще се асимилират. Но практиката показва друго. Когато хората са изолирани и оставени "да се оправят сами", се получава точно онова, от което мнозина се страхуват: затворени диаспори, паралелни общности, собствена инфраструктура без контакт с околните.

Така че критиците на многоезичните табели всъщност сами си вредят - създават условия за точно онази изолация, която твърдят че искат да избегнат.

Руските мигранти се разселиха по целия свят - Берлин, Тел Авив, Ню Йорк, Бали, Мелбърн, Лондон, Дубай. Навсякъде, където се заселват в по-големи групи, те естествено се събират в общности, създават своя общност - отварят магазини с познати продукти, руски кафенета и ресторанти, книжарници, детски градини и училища за деца.

На Брайтън Бийч в Ню Йорк изобщо имаш усещането, че си попаднал в някакъв постсъветски град, а не в сърцето на Америка. Надписи на кирилица, руска реч от всички страни, родни понички и пирожки на всеки ъгъл. Магазините предлагат гречка, сирене, кисело мляко и всичко онова, което носи вкуса на дома. По улиците се чува руска музика, в кафенетата обсъждат новини от родината, а възрастните хора се събират на пейките и разговарят, сякаш никога не са напускали малкия си роден град. През 2000 г. около 6% от населението на Бруклин е говорило руски у дома, според Бюрото за преброяване на населението на САЩ.

Подобни руски квартали съществуват и в Берлин - в района на Шарлотенбург, където има цели улици с руски магазини и услуги. В Тел Авив също има силна руска общност, особено след вълните на имиграция от 90-те години насам. Дори в по-екзотични дестинации като Бали руските дигитални номади създават свои коуъркинг пространства и кафенета.

За хората езикът става начин да запазят усещането за дом в чужбина. Това е емоционална връзка с корените, с детството, с културата. Руският език на тези места не е просто средство за комуникация - той е мост към идентичността, към споделените спомени и ценности. За хората езикът става начин да запазят усещането за дом. Но времето си казва думата. Децата на мигрантите ходят в местни училища и преминават на езика на страната.

Често се получава класическата картина: родителите вкъщи говорят на руски, а детето им отговаря на английски или немски. Второто поколение частично губи езика на предците, ако родителите специално не го поддържат.

Класически примери от Латвия: момиче поръчва кафе на руски, връща се при приятелите и продължава на латвийски. Или в Казахстан - в офиса говорят на руски, вкъщи с родителите на казахски.

Бъдещето на руския език е тясно свързано с политическите и социални процеси в региона и света. От език на междунационално общуване и културна връзка той се трансформира в символ на политически конфликти и идентичност.

Съседните на Русия държави активно се отдалечават от руския език, младото поколение избира други езици за своето развитие, а вътрешната езикова политика на Русия става все по-централизирана и затворена. Времето ще покаже дали руският език ще запази своето значение като глобален език или ще остане предимно език на руската държава и диаспората.

Снимка: Брайтън Бийч, Ню Йорк