Р. Теодосиев

В темата за Русия се пуснаха тези видеа, но те посветени точно на това, какво ще се случи след Путин за това ги пускам и тук:

Хайде сега да не се правим на неразбрали, а да се опитаме да разберем Ние сме в клуба на богатите и за да сме там трябва да спазваме техните правила. Това е ясно, но защо когато трябва да се съобразяваме с тези правила рязко не сме съгласни. Ами хайде сега ние последно искаме ли да сме в този клуб или не искаме? Искаме ли да бъдем богати, дори и най-бедни в този клуб, искаме ли да пътуваме лесно искаме ли да търгуваме, да правим бизнес и да купуваме по-качествени стоки и да можем да се възползваме от това да имаме по-лесен и хубав живот...и т.н. или искаме там нещо...ама какво не е много ясно Ние ще сме част от еврозоната, въпроса е кога. И ето малко материал да видите, кои са тези които са против еврото и какви интереси се защитават: Tази седмица дебатът за приемането на еврото продължи под една доста странна форма: разменяне на постове в социалните мрежи за облика на евромонетата, за стъпкан лъв, Мадарския конник и спорове кой е по-голям патриот. Същевременно истинско значение за влизанетo на България в еврозоната имаше заседанието на икономическата комисия в парламента. Това обаче сякаш остана на по-заден план. Разказът какво се случи тогава е важен, защото ни дава представа коя партия къде стои с действията си въпреки гръмогласните заявки за евроатлантизъм. Накратко, трябваше да се гласува малко допълнение в Кодекса за застраховането, но залогът беше пътят на България към еврозоната. Това, което стана накрая, е, че двете най-кресливи на тема "евроатлантизъм" партии на практика спънаха европейското развитие на България. В този епизод на "Гласът на Капитал" разговаряме с финансория редактор в "Капитал" Николай Стоянов за това защо техническата промяна в Кодекса за застраховането има потенциал да се окаже фатална пречка за приемането на България в еврозоната през 2024 г., както и по какъв начин с казуса се оказа свързан баретата Алексей Петров. Ще чуете още: Какъв е проблемът "Зелена карта"? Какво общо има поправката при застраховането, разгледана на комисии тази седмица, с влизането ни в еврозоната? Как се държаха партиите по време на гласуването? По какъв начин в казуса са намесени "Лев инс" и неформалният й собственик Алексей Петров? Кой е Алексей Петров и какво е миналото му с Борисов? Какви са прогнозите и свирен ли е мачът за еврото? https://www.capital.bg/biblioteka/6180-kapital-broy-5/?ref=breaking_news

Фирмите в България благодарение на ЕС имат по-малко корупция (до колкото е възможно) и необятен пазар в лицето на целия ЕС. Всички продават в Западна Европа, имат складове в Германия, фирмите са регистрирани в Естония, а банковите сметки в Малта или Кипът. Това без ЕС няма как да стане. Масово се говори за минусите, но си представете един ден без ЕС, визи, мита, опашки на летищата. Скъпите билети ще са ни най-малкия проблем. Почивка в Гърция - никакъв шанс! Хайде малко сериозни в тези разговори. Всеки си пише каквото му падне, но накрая излиза, че се възползва от всичко, което ЕС дава, но се съмнява в нейните намерения. Руската пропаганда яко попиваме, ама европейската е лоша.

Какви деца какви фирми? Аз съм работил в организация за международни осиновявания и мога да ти кажа, че България никакви деца не дава, дори слепи, сакачи и такива болни от неизлечими болести - пак не ги дават. Идват хора от къде ли не, с много пари и казват - ние ще се грижим за тези деца. Българската държава едва дава нещо, а здрави деца не излизат от системата, за да се цоцат едни пари от системата. И това са социалните работници с министерството. Европа няма думата тук. А това с фирмите не го разбирам, аз с много фирми работя - няма драма там. Проблема на българските фирми не е ЕС, а българската държава.

Ти си пример за това колко малко се знае и се разбира какво ЕС иска от нас и какво ЕС всъщност представлява. Ние искаме да сме в клуба на богатите, но с нашите правила - няма как да стане.

До колкото разбирам находищата или са трудно достъпни - разбирай прекалено скъпи, за да си заслужава или не са открити заради по-старата технолигия на търсене. Последните години не се инвестира въобще в нови находища въобще по целия свят както на нефт така и на въглища и други изкопаеми горива, защото голямата икономика не спираше да говори за зелена енергия и прекратяване на стария начин на правене на ток. Но сега нещата се обърнаха и в момента всички истерично се обръщат на ново към този стар начин на енергия. Малко се рестартират вижданията и реалистичния поглед на света се връхща.

А това е от преди малко:

Статуя на Ясуке, африкански роб, който пристига в Япония през 1579 г. и става първият черен самурай.

Миналата година лятото бях в Кения и там видях какво правят Китай - брутални инфрастуктурни проекти, като се финансират изцяло от китайското правителство. Но в замяна искат ресурси. Открили някакво находище на невт в Кения и веднага го дали на китайците. Но в заняма им строят държавата. Толкова много китайци има там, че си имат вестници, които се издават там на китайси. Африка в момента е много интересна за всички. Ще гледаме и следим с интерес какво се случва там

#Полша: През тази година Варшава ще увеличи разходите за отбрана до 4% от БВП, което е най-високото ниво сред всички страни от НАТО. https://t.me/drmjournal

#Етиопия: според данни на американската администрация, еритрейските войски, които подпомагат етиопското правителство срещу бунтовниците в района Тиграй, все още не са се изтеглили от Етиопия, противно на твърдението на етиопските власти, че те вече са напуснали. Говорителят на тиграйските сили отхвърли твърденията, че еритрейските войски са напуснали Тиграй и заяви, че "хиляди" все още са разположени в района. Преди това напускането на еритрейските войски беше обявявано няколко пъти, но оставаше непотвърдено. Еритрейските войски се сражаваха заедно с етиопските военни и съюзническите милиции в двугодишния конфликт в региона Тиграй. През ноември обаче етиопското правителство и Народният освободителен фронт на Тигра (TPLF) подписаха мирно споразумение за прекратяване на военните действия, отнели живота на над половин милион души. Ситуацията е все още нестабилна, а Еритрея е обвинена в извършване на военни престъпления в Етиопия. Конфликтът привлече участието на трети страни, включително Емирствата, Турция, Египет и Иран. https://t.me/drmjournal

Уганда официално стартира програма за сондиране на нефт, стремейки да се присъедини към клуба на нациите производителки на суров петрол с мегапроект, който разгневи екологичните групи. Находището Кингфишър е част от схема на стойност 10 милиарда долара за разработване на петролните запаси на Уганда под езеро в западната част на страната и изграждане на огромен тръбопровод за транспортиране на суровия петрол до международните пазари през пристанище в Индийския океан в Танзания. Първият петрол на Уганда е се очаква да потече през 2025 г., почти две десетилетия след като бяха открити резерви в един от регионите с най-голямо биоразнообразие в света. Находището Кингфишър, управлявано от държавната китайска компания China National Offshore Oil Corporation (CNOOC), се очаква да произвежда 40 000 барела петрол на ден в своя пик. https://t.me/drmjournal

#ЕС: ЕС проучва правни възможности за определяне на Революционната гвардия на #Иран като терористична организация. Това бележи рязка промяна в политиката, която може да сложи край на всякакви надежди за възстановяване на международно споразумение, целящо да попречи на Техеран да развие капацитет за производство на ядрено оръжие. Ходът, който има подкрепата на Франция и Германия, идва в отговор на доставката на Техеран на въоръжени дронове за Русия, заедно с насилственото потушаване на протестите в Иран. Париж и Берлин изразиха подкрепата си за мярката на среща на външните министри миналата седмица, по данни на Financial Times. Правната служба на ЕС ще изготви становище за 27-те държави от блока относно законността на мярката в рамките на следващите три седмици.

Земното ядро е спряло да се върти по-бързо от останалата част от планетата и е възможно дори да обръща посоката си, а това ще окаже въздействие на живота на планетата. Изводите са на двама изследователи от Пекинския университет, чиято работа се публикува в Nature Geoscience (пълният текст е достъпен тук). Работата на И Ян и Сяодун Сун се отнася до промените в състоящата се почти изцяло от желязо и никел гореща сфера в сърцето на Земята в последните десетилетия. Тъкмо Сяодун е човекът, открил преди четвърт век, че вътрешното ядро се върти по-бързо от земната кора, отчасти заради ефектите на приливите и Луната върху кората. Според учените, ако преди 70 години ядрото се е въртяло със скорост 1600 км/ч в посоката, в която Земята се върти около оста си, днес се наблюдават признаци, че то постепенно започва да се завърта в обратната посока. Може да предстои голяма промяна, а е възможно и тя да се осъществява точно в момента. Последиците ѝ не биха били апокалиптични, но биха повлияли на Земята по няколко направления, тъй като, по думите на Сяодун, вътрешното ядро е като "планета в друга планета". Цикли от около 70 години Анализ на близо 200 земетресения на Сандвичевите острови в Атлантическия океан (близо до Южния полюс) в последните десетилетия показва и начина, по който вълните от тях се регистрират от станции на Аляска, на Северния полюс, който зависи от разликата в скоростта на ядрото и земната кора. Наблюденията и изграденият на тяхна база модел сочат, че спирането е било през 2009 г., а след това се е стигнало и до малко забавяне спрямо земната кора. Към момента, погледнато от повърхността, то би трябвало да се върти "на запад" спрямо земната кора, макар от космоса посоката да изглежда идентична с тази на земната кора. Ако моделът отговаря на действителността, то преди около половин век е имало подобно забавяне. Изследователите предполагат, че при ядрото съществува цикъл на колебание, който продължава около 70 години. Идеята, че въртенето може да се забавя или забързва, не е нова; непознати са правилата, по които стават тези промени. Последици Работата на И и Сяодун засяга вътрешното ядро на Земята, което се намира на 5000 км дълбочина, под мантията (с дебелина 2285 км) и външното ядро (2270 км). Това твърдо ядро, с диаметър 1200 км, се върти насред втечнения океан от разтопено желязо на външното, което на свой ред създава магнитното поле на Земята - защитата от космическа радиация, а следователно - и пазител на живота на повърхността. Промяна във вътрешното ядро - за която учените подозират, че може да е свързана взаимодействието между магнитнопо поле и мантията на Земята - би оказала въздействие и на външното. Моделът предполага начало на по-бързото спрямо земната кора въртене към средата на 70-те години на миналия век; спиране на това самостоятелно въртене към 2009-а или в интервала оттогава до 2011 г.; към момента то може би започва да се върти "на запад", за да се ускори и след това пак да се забави и да "спре" отново през 40-те години на този век. Всичко това, според "Ел Паис", може да се отрази поне на няколко фактора, макар и не (за момента) силно осезаемо за човека: денят да стане по-къс, макар и само с части от секундата; да се промени морското равнище, както и характеристиките на приливите и отливите; да се изменят гравитационното и магнитно поле на Земята; планетата да се деформира (заради първото поле); заради промяната на двете полета и в моретата да се наблюдават нови изменения на климата. Първата очаквана промяна се вписва в наблюденията от различни изследвания в последните години, според които дните в последните години намаляват с части от секундата, без никой да знае защо. Вписва се и в разбирането на мнозина изследователи, че в периоди от 60-70 години има естествени изменения на температурите (редом с антропогенния фактор) и морското равнище. Някои изследователи обаче имат резерви: например защото - дори работата да изглежда научно издържана и убедителна - броят изследвани земетресения е малък, нужни са и по-качествени, изискващи огромна изчислителна мощ, симулации. Източник: https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/23/4441630_iadroto_na_zemiata_e_sprialo_da_se_vurti_i_tova/

Министрите на външните работи на Европейския съюз одобриха нов транш от военна помощ за Украйна на стойност 500 милиона евро, според източници на Ройтерс. ----- Правителството на #Норвегия инициира закрита дискусия относно възможността за прехвърляне на танкове Leopard 2 в #Украйна. Норвегия разполага тези танкове както на активна служба, така и на склад, а през последните години норвежката армия обмисля възможността за преминаване към южнокорейски танкове. https://t.me/drmjournal

"Капитал" стартира втория сезон на подкаста "Неуморимите". Първият гост на Милена Иванова е деканът на Европейския институт по управление на бизнеса INSEAD Илиян Михов, с който тя говори за състоянието на икономиката, прогнози, влизането на България в еврозоната и още. Абонирайте се за подкаста "Неуморимите" за още вдъхновяващи и любопитни истории. ===== За Милена Иванова, създател на НЕУМОРИМИТЕ: Бивш инвестиционен банкер от Лондон, живяла и работила в 7 държави, с домашен адрес в един или друг момент, за по-дълго или по-кратко в САЩ, Полша, Франция, Австрия, Великобритания, Казахстан и Русия, както и в България. Работи със 7 езика. Предприемач и клиничен ароматерапевт. Към днешна дата има доста по-широки интереси: от управление на инвестиции, през работа за бордове до управлението на малък стартъп в света на ароматерапията и подкрепа на семейния бизнес. Никога не се е считала за емигрант, а по-скоро за професионален номад, в години, в които този термин още не беше на мода. Завършила MBA в INSEAD Франция през 2003 година, през 2018 получава квалификация отново там и като сертифициран независим директор. Председател на борда на съветниците на Нетерра в България.

Хайде стига глупости.

В новия епизод на видео подкаста на “Капитал” "Първа точка" гостува политологът Първан Симеонов

ПАТРИОТИЗЪМ НАНОВО Радослав Бимбалов https://radoslavbimbalov.blogspot.com/2023/01/blog-post_21.html Мислим си, че знаем “Аз съм българче”. Да ни бутнат насън можем да кажем първия куплет, евентуално част от втория и може би нещо от третия. В най-лошия случай - това за “планини зелени” ни е заседнало между зъбите - идва услужливо веднага като кажем “обичам наште”. Патриотизмът ни е един небрежен рефлекс, повърхностен ритъм на думи, чийто смисъл отдавна сме спряли да търсим. Правим точно обратното - обезсмисляме идентичността си все повече. Мутренска патриотарщина размята българщината в парцалив флаг. Чалгаризирано родолюбие спиртосва наследството ни. А имаме нужда от патриотизъм. Вътрешна потребност имаме да отстояваме себе си, съответно бъднините си. Именно затова смятам, че трябва да преосмислим патриотизма си, да го пренапишем и пренаучим. И какъв по-удачен модел, върху който да стъпим, от думите на Вазов. Не ви предлагам нещо кардинално, просто да вникнем в думите му. Нищо повече. Дори ще започнем от втория куплет, който мислим за първи: “Аз съм българче. Обичам наште планини зелени” Да, именно обичта към зеленината на планините ни е нещото, на което трябва да привикваме тепърва, че да учим и другите. Да браним въздуха, който дишаме - да не го превръщаме в отрова - например като хвърляме в огъня на печката каквото намерим, щото после го дишат децата ни, българчетата. Водата да пазим, да не мятаме боклука си зад рамо. Да не трепем земята си с пестициди, да не погубваме животните с безхаберие или кръвожадност. Да не сечем горите безразборно, без значение дали заради собствена немотия или нечия богаташка лакомия. Да не заличаваме дарената ни природа заради нашата порочна порода - за да са зелени тия вазови планини. “българин да се наричам първа радост е за мене.” Превратно разбираме това “българин да се наричам”. Изобщо не е нужно да се удряме по косматите гърди и да викаме “булгар-булгар” или да драскаме египетските пирамиди с ония три букви на кирилица. Трябва да се отърсим от комплексарския напън за шумна проява, с която да се изтъкнем като българи. Да колим прасе, например, не е някакъв етнографски ритуал, а трудно и мърляво занятие в подготвка на зимнината - затова го правим в двора си, а не на мегдана, нали? “Българин” не е крясък, нито рецитация, а тихо признание. Понеже ти сам си този, който трябва да го чуе. “Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея,” Това май ни е най-голямата рана. Все живеем с притеснената идея, че някой ни е освободил или някой друг тепърва трябва да идва да ни освобождава. Все сме завладяни, все сме оковани. Ужасяващата формулировка за роб означава безправно същество, плът за продан. Не, драги българи, ние никога не сме били роби - нито преди, нито сега - и е крайно време да го осъзнаем. Владели са ни, мачкали са ни, правили са опити да ни асимилират, но никога, ама никога не сме били роби. Затова трябва да спрем да се чувстваме такива. Робът не е като някое насила завързано диво животно, което се дърпа да се отскубне от веригите или клетката, за да избяга. За разлика от животното, дори и отвързан, робът се чувства роб. Трябва да спрем да учим децата си, че сме били роби и някой господар е решил да ни махне оковите, заради което да му целуваме ръката докле сме живи. “Българче свободно” ще е това дете, което спира да вижда идоли, на които трябва да се кланя - без значение дали са паметници с автомати или портрети на спасители - от миналото, че и днешни. “Свободен край” е този, в който хората не превръщат някого в господар. Свободата, драги българи, не е дар - като метната кърпа на сватба. Свободата е усещане, отвътре ни идва. Имаме го, още с напускането на утробата. И е престъпно да се оставяме да ни бъде отнемано от противни идеолози и порочни владетели. “всичко българско и родно любя, тача и милея.” Изкълчихме този вазов апел отдавна. Чалгата се намести завинаги в слуха ни, цели поколения растат с идеята, че слушат български ритми. А те, в най-добрия случай, не са родни, а съседски - сръбски, гръцки, турски. Автентичните обичаи превърнахме в преяждане и подаръци, а наместо тях си измислихме нови. Ледените хора на почерпени мъжкари, например, са съвременна приумица. Няма нищо лошо в нея, но тя не може и не бива да замества нуждата ни от българщина. Всъщност тая пуста българщина трябва ли да е нещо толкова кресливо и потно? Трябва ли да друсаме хоро пред Народния Театър, за да покажем, че милеем за традициите си? И най-вече - никой, ама никой не е посегнал да ни вземе “българското”, че да го браним на шише ракия. Тоя бабаитлък, дето сега го виждам да се надига и да се опитва да ми крещи, че българщината била заплашена от изчезване, е същият, който друса кълки на чуждите ритми. Не е ли по-добре да се кротне тоя впиянчен патриот, да седне до децата си и да им прочете някоя стара българска книга? Душата българска не е с дъх на ракия. Тя е като повея в Родопите - носи гласа ти където си поиска, затова внимавай какво и как го казваш. Ако любиш, тачиш и милееш. “Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.” Тук е разковничето, братя, чувстващи се българи. Вазов неслучайно ни е завещал това послание - да мислим за дните, в които сме, а не за дните, в които са били дедите ни. Носталгията към славното минало е като наркотик за патриота - хвърля го в еуфория, но за кратко. Приземяването обратно, в настоящето, е болезнено и го превръща в духовен инвалид - неумеещ да се бори, да отстоява правото си на славно настояще. Време е истинският патриот да осъзнае, че неговото “славно време” не е девети век, а днес, сега. Време е патриотът да се изправи пред собствените си слабости - вътре в татуираните му гърди - и да си зададе важния въпрос - КАКВО направих вчера, за да живея в славно време? КАКВО ще направя утре, за да живее в славно време детето ми? “Дните велики” за всеки от нас са дните, които са ни дадени свише. Грешно е да ги пропиляваме в нега към някакво минало, което няма вече работа тук. Работа тук имаме ние, патриоти. https://radoslavbimbalov.blogspot.com/2023/01/blog-post_21.html