Р. Теодосиев

Мач между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа на 28 октомври в Кардиф няма да има. Причината е контузията на българския боксьор, а новината за отмяната на двубоя беше обявена официално от промоутъра Еди Хърн. Той разкри, че вместо срещу Кобрата, Джошуа ще се изправи срещу Карлос Такам. "Кубрат Пулев има контузия в рамото и е аут. IBF слага техния №3 Карлос Такам като задължителен съперник. Сделката е готова и той ще се бие с Антъни Джошуа на 28 октомври", написа Хърн в Twitter. По-рано снощи стана ясно, че Пулев е получил контузия по време на подготовката си в Берлин. От неговия щаб са пазили в тайна информацията за травмата, но след преглед с ехограф е било потвърдено, че българинът няма да може да се възстанови за битката с Джошуа. Кобрата има разкъсване на гръдния мускул към мишницата на дясната ръка и най-вероятно ще трябва да се оперира. Очакванията са той да се възстановява поне месец. За мача на "Принсипалити Стейдиъм" в столицата на Уелс бяха продадени над 70 000 билета и много българи щяха да подкрепят Пулев, но за съжаление късметът обърна гръб на родната звезда. Това е първият случай в кариерата на Кобрата при професионалистите, в който мач пропада заради негова контузия. Такам е на 36 години е роден в Камерун, но притежава френски паспорт. Като аматьор той е шампион на Африка от 2003 година в тежка категория. На професионалния ринг има 35 победи и 3 загуби. "Вчера следобед получих обаждане от промоутъра на Пулев - Кале Зауерланд. Той ме информира за травмата на своя боксьор и вероятността мача да не се състои. По-късно докторът е потвърдил, че българинът няма да може да излезе срещу Джошуа. По правилата на IBF, в такива случаи мястото на контузения боксьор се заема от следващия в ранглистата, а това е Такам. Още когато обявихме договорката за мач с Пулев, се разбрах с представителите на Такам да започне да тренира и да е готов, ако се наложи. Преди малко се чух с хората от неговия щаб и всички много се зарадваха", коментира Еди Хърн. View image on Twitter Той добави, че ситуацията не е приятна за Джошуа, защото цялата му подготовка е била съобразена със стила на Пулев, а сега ще трябва да се бие с напълно различен противник. Джошуа притежава световните титли титлите на IBF, WBA и IBO от април тази година, когато победи Владимир Кличко. Шампион във версията на WBO е новозеландецът Джоузеф Паркър. https://www.sportal.bg/news.php?news=689471

Източник: http://www.predavatel.com/bg/news2017/2017_09_09_1 Слушай: http://www.predavatel.com/bg/play/novinitesega_live

Как Илон Мъск планира да изпрати 1 милион души до Марс Спиращи дъха видеа показват как SpaceX ще изпрати хора на Марс http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-Ilon-Mask-planira-da-izprati-1-milion-dushi-do-Mars-video_58781.html На конференция в Мексико вчера (27 септември), основателят и главен изпълнителен директор на SpaceX разкри междупланетната транспортната система (Interplanetary Transport System - ITS) на компанията, която ще комбинира най-мощната ракета, построена някога с космически кораб, предназначен за превозване на най-малко 100 души до Червената планета на полет, пише space.com. Ако всичко върви по план, ITS за многократна употреба ще помогне на човечеството да създаде постоянна, самоподдържаща се колония на Червената планета в рамките на следващите 50 до 100 години, каза Мъск на Международния астронавтика конгрес в Гуадалахара. "Искаме да направим Марс да изглежда възможен - да изглежда така, сякаш това е нещо, което можем да направим в нашия живот и че може да отидем там," каза той. Транспортната система до Марс Междупланетната ракета носител (ITS бустер) ще бъде висока 77,5 метра и ще включва 42 двигатели Raptor, докато Falcon 9 се захранва от девет двигателя Merlin. Когато се комбинира с пилотиран космически кораб, ITS ще стане цели 122 м висока. Това ще бъде най-голянмата система за космически полети, строена някога, по-висока дори от легендарния Saturn V, ракетата на НАСА, която изпрати хора на Луната. Двигателят Raptor, който SpaceX наскоро тества за първи път, е приблизително със същия размер като Merlin, но три пъти по-мощен, заяви Мъск. Той е толкова мощна машина, че може да изведе 300 тона до ниска околоземна орбита (low-Earth orbit - LEO) - повече от два пъти повече, отколкото Сатурн V може да се вдигне. При това е за многократна употреба, ако не бе такава, може да стартира около 550 тона до LEO, каза Мъск. Космическият кораб, който е на върха бустера, ще бъде 49,5 м висок и 17 м широк и ще има девет собствени двигатели Raptor. Те ще се включат, когато космическият кораб е на околоземна орбита, а след това се върнат да направят меко кацане на стартовата си площадка, която може да бъде Launch Pad 39А в космическия център Кенеди на НАСА във Флорида. Космическият кораб ще се вдигне с малко гориво на борда, за да постигне максимален полезен товар - хора, товар или комбинация от двете. Един ITS бустер със цистерна ще стартира също и ще се срещне на орбита с космическия кораб, за да запълни резервоара му. Когато Земята и Марс се сближат - времето, благоприятно за междупланетни мисии, което се случва веднъж на всеки 26 месеца - космическият кораб, ITS ще запали двигателите в околоземна орбита и ще потегли към Червената планета. Космическият кораб ще може да транспортира най-малко 100 и може би и 200 души, заяви Мъск. Там вероятно ще има кина, лекционни зали и ресторант, даващи на пионерите на Червената планета много по-различни преживявания, отколкото тези на астронавтите от Аполо на НАСА, които бяха натъпкани в малка капсула на път към Луната. Мощните двигатели Raptor ще позволят на кораба да направи пътуването за най-малко 80 дни първоначално, в зависимост от това къде точно са Земята и Марс в момента, заяви Мъск. Това е доста бързо пътуване - с помощта на наличните към момента технологии са нужни шест до девет месеца, за да се стигне до Червената планета. Когато започне да се изпълнява плана, 1000 и дори повече кораби ще пътуват до Марс на всеки 26 месеца. "Колониалната флота на Марс ще бъде многобройна", отбеляза Мъск. Флотата ще кацне на Марс с помощта на "свръхзвукови спирачни реактивни двигатели", които ще забавят кораба достатъчно, за да кацне меко, вместо да разчита на парашути. SpaceX обяви, че планира да тества тази техника за кацане по време на предстоящата мисия "Red Dragon" на компанията, която има за цел да постави началото на полетите на SpaceX е към Марс през май 2018. Това не е еднопосочно пътуване SpaceX планира също да изгради на Марс фабрика, захранвана от слънчева енергия, която ще използва въглеродния диоксид от въздуха и водния лед от повърхността на планетата, за да генерира метан и кислород - горивото, използвано от двигателя Raptor. (Мъск не обсъжда други аспекти на колонизацията на Марс. SpaceX се концентрира върху транспортната архитектура, обосновавайки се, че колонистите сами ще изградят по-голямата част на града, в която живеят) Космическите кораби ще бъдат зареждани на Марс и ще стартират обратно на Земята от там, което означава, че бъдещите колонисти не трябва да остават на Червената планета завинаги, ако не искат. Стартирането от Марс не изисква голяма ракета, защото планетата е много по-малка от Земята и следователно има по-слабо гравитационно притегляне. "Ние се нуждаем от космически кораб за връщане обратно", заяви Мъск. "Вие решавате дали да се качите на борда или не". Всеки ITS космически кораб вероятно ще може да лети поне десетина пъти, а всеки бустер - дори повече, отбеляза Мъск. Повторната употреба е ключов компонент в плана на SpaceX, а също ще бъде главният фактор в снижаването на цената на едно пътуване до Марс - ако сега струва около 10 милиарда долара на човек с помощта на съвременните технологии, ще бъде снижено до разумно ниво, заяви Мъск. "Архитектурата позволява цената на билета да е по-малко от 200 000 долара", каза Мъск. "Ние смятаме, че разходите за пътуване към Марс в крайна сметка може да падне под 100 000 долара." "Целта е да се превърнем от космическа цивилизация в междупланетен вид", заяви предприемачът милиардер, като добави, че това ще спаси човешката раса от изчезване. ВИДЕО КЪМ НОВИНАТА http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-Ilon-Mask-planira-da-izprati-1-milion-dushi-do-Mars-video_58781.html

Interplanetary Transport System Снимка: SpaceX Колонизация на Марс, изграждане на база на Луната и пътешествие до всяка точка на Земята за по-малко от един час и то на цената на самолетен билет. Това невероятно обещание направи изпълнителният директор на SpaceX Илън Мъск днес по време на Международния конгрес по астронавтика в Аделаида, съобщи space.com. Новата ракета, наречена BFR (Big F***ing Rocket), е по-малка от тези, които той обяви през 2016 г. Тя ще носи 150 тона и от 80 до 200 души. Мъск заяви, че същата ракета ще извърши първото си пътуване до Червената планета през 2022 г., носейки само товари, последвано от пилотирана мисия през 2024 г. Мъск препоръчва да се използва бъдещата мегаракета за извеждане на огромен космически кораб в орбита около Земята. След това корабът може да каца на специални плаващи площадки, които ще бъдат разположени в близост до най-големите градове в света. И новата ракета, и космическият кораб в момента са само проекти, но амбициозният предприемач се надява да започне строителството на ракетата през следващите 6-10 месеца. Видеопрезентацията, представена на публиката показва как пътниците стигат по вода до плаващата стартова площадка, на която която ги чака същата ракета, която може да изпрати първите хора до Марс през 2024. Но вместо да отидат на друга планета, те летят от Ню Йорк до Шанхай, например. И целия път от повече от 11 000 км ще преодолеят само за 39 минути. Миналата година Мъск описа около 12-метрова ракета в диаметър ITS с 42 двигателя Raptor. Тя ще стартира на космически кораб до околоземна орбита, а след това ще каца обратно на Земята за още един полет. Космическият кораб, междувременно, ще бъде зареден с гориво в орбита от танкер, който също ще бъде пуснат от ракета ITS. Ракетата ITS за многократна употреба ще помогне на човечеството да създаде постоянна, самоподдържаща се колония на Червената планета в рамките на следващите 50 до 100 години, заяви тогава Мъск на конгреса в Гуадалахара, Мексико. Новият план запазва същата концепция, но с някои важни промени. Например, ракетата е малко по-малка - около 9 метра в диаметър и има "само" 31 двигателя Raptor. За сравнение, първата степен на ракетата Falcon 9, която в момента е в експлоатация от SpaceX, има 9 двигателя Merlin. Но най-важната промяна е свързана с достъпността на системата, заяви Мъск в петък. Проблемът е с финансирането. "Минахме през различни идеи - направихме Kickstarter, но не успяваме. Но сега мисля, че намерихме начин да го направим..." Отговорът, обяснява той, се намира в съкращаването малко на системата и да се използва за всичко, което прави SpaceX, от стартиране на сателити, снабдителни полети до Международната космическа станция до пилотирани мисии до Марс. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ilan-Mask-predstavi-megaraketa-koiato-da-patuva-navsiakade-po-sveta-d_94938.html

http://6nine.net/2017/10/16/с-какво-храни-държавата-децата-ни/#more-3798 Държавата се грижи за изхранването на децата ни! Тя иска да консумират здравословна храна! Една от големите законови промени бе въведена през 2009 година, когато бе забранено продаването на територията на училищата газирани напитки, храни и напити с добавена захар или сол, пържени храни, енергийни напитки и други. Забраняват се дори някои продукти с консерванти, което е абсурдно… Парадоксът е, че тези правила важат за всеки друг, но не и за държавата, която изхранва децата ни с „безплатни закуски“. Държавата осигурява „безплатни“ закуски за деца от 1 до 4 клас по програма „Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка“. Стойността на закуската на едно дете варира между 50-95 стотинки, но видимо от снимките на възмутените родители, въпросните закуски не отговарят на закона и концепцията за здравословно хранене при деца. Основният проблем на въпросните закуски, които видимо от снимката се раздават през учебната седмица е, че те са тестени … Тестено изделие е хубаво да се дава не повече от един път седмично. Българската баница е идеален вариант за закуска (но само веднъж седмично), но направена с истинско масло, брашно и сирене, за да е качествено. Тестените изделия са източник на изключително много въглехидрати (основно нишесте от брашното), което е предпоставка за трупане на наднормено тегло, а от там развитие на различни хронични заболявания. Ако ще се предлага тестено изделие, то трябва да е от пълнозърнесто брашно. При него нишестето не е толкова лесно достъпно за амилолитичните ензими, които го разграждат, а съответно се метаболизира по-бавно, отделя се по-малко количество монозахариди за единица време, а така рискът от натрупване на наднормено тегло се редуцира. Очевадно е, че въпросните изделия не съдържат и полезни фибри – въглехидратни полимери, които не се метаболизират. Има данни, че съдържанието им в храната понижава риска от развитието на редица хронични заболявания. Източник на фибри са плодове и зеленчуци, които в тези закуски са представени само и единствено от 3 тънки резенчета краставица, които вероятно са с обща маса 10 грама. 10 грама от 20о-грамова закуска. В менюто липсва и източници на пре и пробиотици. Това са така наречените функционални храни. Идеален източник на пробиотици е резен сирене. Редица проучвания показват, че твърдата матрица на сиренето е идеален преносител на животоспособни пробиотични клетки на млечно-киселите бактерии (най-често Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus). Източник на пребиотици могат да бъдат отново някои плодове или зеленчуци, които липсват в седмичното меню, както виждаме. Децата естествено имат нужда от хубав източник на протеини, който определено не е под формата на това подобие на колбас. Евтините шунка, кренвиршите и колбасите, които са използвани в тези закуски, най-често представляват смлени животински субпродукти, които се сгъстяват и „слепват“ с различни въглехидратни източници. Много, често в тези продукти има скрито количество нишесте. Показаните закуски подсказват и нещо изключително притеснително. Политиката към децата с различни хранителни разстройства е дискриминативна. Няма безглутенов еквивалент на закуска за децата, които страдат от цьолиакия, а тяхното количество може да достигне до 1% от всички. Не мога да определя закуските като опасни – такива, които директно биха навредили върху здравето на децата. Те обаче имат изключително лоши хранителни качества, бедни са на нутриенти и представляват източник на бързо усвоими калории, което е предпоставка за натрупване на наднормено тегло. Това вече е наличен косвен (индиректен) риск за здравето. Закуската на децата трябва да включва млечен продукт, а най-добре да е ферментационен – истинско сирене, кашкавал или кисело мляко, но не обезмаслено и без добавени допълнителни въглехидрати за овкусяване (като плодовите). Към киселото мляко може да се прибави плод. Плодовете и зеленчуците трябва да са задължителна част от менюта заради лесно усвоимите витами, минерали и най-вече фибри. Протеините трябва да идват от истинско месо, а не полуфабрикат с добавени въглехидрати. Трябва да ни е ясно, че с бюджет от 50 до 95 стотинки няма как децата да се радват на качествена храна, но това не трябва да бъде извинение. Социално отговорно е държавата или да полага нужните усилия за идното поколение, или просто да не прави нищо, защото това е просто измиване на ръце. http://6nine.net/2017/10/16/с-какво-храни-държавата-децата-ни/#more-3798 Източникът на снимките е фейсбук групата “Food Revolution Bulgaria“.

Хайде сега, защо тръгваме към крайностите от едната към другата. Всичко има по тоя свят, все се измисля топлата вода и все сме мръсни Всеки търси нещо различно и го намира там където търси

Професор д-р Лиана Апостолова от Медицинския Университет в Индиана ще ръководи най-новите проучвания върху ранно диагностициране на болестта на Алцхаймер в САЩ, научи БНТ. Тя е получила грант от 7,6 милиона долара от Националния институт по здравеопазване, което е един от най-големите грандове в света. С помощта на този грант проф. Апостолова ще започне изграждането на нова изследователска програма с обща стойност над 45 млн. долара, фокусирана върху Алцхаймер пациенти, които развиват началните симптоми на болестта преди 65-годишна възраст. На 19 октомври проф. Апостолова ще бъде гост на международна научна конференция във Варна със световно известни специалисти по Алцхаймер, която се провежда за първи път в България. Новата изследователска програма, която ще бъде ръководена от проф. д-р Апостолова, е с обща стойност над 45 млн. долара за период от 5 години. Това я поставя на едно от челните места в световен мащаб. За сравнение през 2016 г. средностатистическият грант от същия тип е средно 381 000 долара за една година или 1,9 милиона за 5 години, уточни Лиана Апостолова за news.bnt.bg. Програмата ще е фокусирана върху пациенти с Алцхаймер, които развиват началните симптоми на болестта преди 65-годишна възраст. Този рядък вариант на Алцхаймер се среща при едва 5% от болните. Научната програма е наречена “Longitudinal Early-onset AD Study (LEADS)”. Тя ще създаде мрежа от клинични центрове в Съединените щати, която ще набере голяма група пациенти с този ранен вариант на болестта и ще събере клинични и психологични данни, много различни биомаркери и ДНК за генетични проучвания. Другите главни LEADS изследователи са д-р Гил Рабинович от Калифорнийския Университет в Сан Франциско, д-р Брад Дикерсън от Харвард и д-р Мария Карильо от Асоциацията за Алцхаймер. Проектът ще включи изследователски и клинични центрове от 16 от най-престижните университети в САЩ. На 19 и 20 октомври проф. д-р Апостолова ще бъде гост на международна научна конференция във Варна, която се провежда за първи път в България. На симпозиума ще гостуват световно известни специалисти по Алцхаймер и ще бъдат представени най-новите постижения в борбата с коварната болест. Конференцията има за цел да се насърчи обмена на информация и идеи между водещи експерти от САЩ и България, както да обедини учени, участващи в проучването в областта на Алцхаймер от източноевропейските и балканските страни. Коя е проф. д-р Лиана Апостолова? Проф. д-р Лиана Апостолова е родена в София в семейство с дълбоки традиции в българската и световна наука. Родителите ѝ са професори по органична химия и по биохимия. Нейният дядо, проф. д-р Стефан Попов завежда Катедрата по Физиология на Плевенския Медицински Университет, а прадядо ѝ проф. д-р Тошко Петров, е един от основателите на Медицинската Академия в България. Неговият бюст е издигнат в двора на Академията в София, заедно с бюстовете на другите ѝ основатели. Проф. д-р Апостолова завършва Първа Немска Гимназия в София и софийската Медицинска Академия с пълно отличие и награда Златен Хипократ. Кара резидентура по неврология в Университета на Айова и специализира в областта на Алцхаймер и други деменции в Калифорнийския Университет в Лос Анжелес. Има второ висше образование - Masters of Sience in Clinical Research. Има над 100 публикации, написала е 12 глави в учебници, носител е на редица престижни награди и отличия. Очаквайте проф. Лиана Апостолова - гост в предаването на БНТ1 "Плюс това"! http://news.bnt.bg/bg/a/blgarka-rkovodi-nay-novite-prouchvaniya-za-ranno-diagnostitsirane-na-altskhaymer

Българската общност в Албания официално е призната като малцинство. На 13 октомври 2017 г. Парламентът в Тирана гласува закона за защита на националните малцинства, в който се включват и нашите исторически сънародници. Б. а.: На 13 октомври 2017 г. Албанският парламент прие закона за защита на малцинствата, в който е включена и българската общност в страната. Българите в Албания не са официално признати като малцинство. Албанската държава ги причислява към така наречените славяноезични общности. Три са областите, в които се говори архаичен български език – Го̀ра (Североизточна Албания и Косово), Голо Бърдо (Източна Албания и западна част на Р. Македония) и Мала Преспа, днес само в селата Бобощица и Върник (Югоизточна Албания). По паспорт тези хора са албанци, българи или македонци, по религия – основно мюсюлмани и християни на юг. Децата научават албански език, когато станат първи клас, а до тогава говорят „по нашенски“, „булгарче“ и„като нас“. Водещо при определяне на националното им самосъзнание е местообитанието по локален принцип – те не са албанци, не са българи, не са македонци, те са горани и голобърдци. Ако се запътите към Голо Бърдо, високо по труднодостъпните села, по песните ще ги познаете. След първа и втора част на етномузиколожкото проучване на българите от Голо Бърдо, в третата част доц. д-р Веселка Тончева се фокусира изцяло върху песенния фолклор на региона. Изследователката от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН нотира над 100 песни – мъжки и женски, обредни и извънобредни и оплаквания в контекста на погребалната и поменна обредност. При представянето на книгата се разплака, когато засвири дайрето. Така ли плачеше и в Голо Бърдо? „Не. Там съм концентрирана върху записите. Стремя се да документирам колкото се може повече тяхното минало, знание и фолклор. В Голо Бърдо се чувствам добре, защото това са хората, които аз изследвам, които трудно печеля, но пък ми стават приятели. Вълнуват ме и аз се боря за тази общност, специално за Голо Бърдо, защото нито Гора, нито Мала Преспа са толкова запазени в исторически план като българска идентичност, български език, традиции и памет. Плача, когато се прибера в България. Става ми мило и ми се иска ние, българите, да имаме повече контакт с тях. В книгата общността е документирана. Песните на голобърдци са нотирани и след време някой може да ги запее. Разбира се, аз не мога да постигна масово знание, защото това, с което се занимавам, е специфично, но не е лошо да имаме връзка с тези хора. Децата им идват да учат в България. Има квота за албанци от български произход, но знаем ли ги, интегрираме ли ги, говорим ли си с тях… Доколкото имам контакт, аз общувам с тези деца, но не е достатъчно.“ В песента може ли да се идентифицира някаква болка, мъка, жалеене към България? „В песенното творчество е трудно, защото текстовете на песните са много консервативни. Те не се променят така лесно. В една от песните се пее: „Да ида на тугина (чужбина), на София“, защото София е била една от дестинациите на гурбетчиите от общността, както са ходили до Измир. Мъка и отношение към България по-скоро може да се открие в наративите. В словесния фолклор се употребява: „Жива ми, майка България“. Примерно ние ще се закълнем: „Вярвай ми, жива ми майка“, а голобърдци ще кажат: „Жи ми, майка Бугария“. Майката тук не е онази, която те е родила, а се отъждествява с отечеството. Това е устойчиво словосъчетание, което означава, че е функционирало и стои някъде там в паметта. Записвала съм го преди години от хора на преклонна възраст. Сега от по-младите няма кой да ми го каже. В песните обаче се пее за Църното море и Дунава. Т.е. песента е толкова по-стара, че тя обхваща едни пространства, които стигат до нашите ареали и граници.“ Мендо Курти от с. Оржаново. Мендо Курти казва, че пее по негов текст, но крадена мелодия. Истина ли е това? „Да. Има мелодии, които са по-късни. Те не са от онези старите, архаични селски мелодии, които не може да промениш. В твоето село е една мелодията, в моето – друга. И това е константно. Никой няма да вземе чужда мелодия. Тук става въпрос за един по-късен пласт, селско-градски, който е от началото на 20-и век. Това са така наречените македонски мелодии (не като национално определение), върху които може да сложиш различен текст. Примерът с „Чия е тази песен“ показва точно това, че една и съща мелодия може да мигрира, но тя да се приспособи към различни текстове. Тази тенденция е характерна за втората половина на 19-и век и в началото на 20-и съвсем изкристализира. Т.е. напълно е възможно Мендо Курти да вземе мелодия и да си я натамани, както казва той.“ За какво пеят голобърдците? „За всичко, което пеем и ние в народните песни – за любов, клетви, мъка, майчина и сестрина обич и т.н. Втората част на книгата е посветена на вариантите на голобърдските песни в Македония и България. Издирила съм всякакви издания от 1890 г. насам и съм показала родствата помежду им. Песента не е от Космоса. Тя ходи, тя се развива, тя е вариантна, тя обраства. На едно място ще тръгне в една посока, на друго – в друга. Напълно възможно е песните, които там се изпълняват, да ги има и у нас. Найфия Канджа, която пее „Девойче бело и цървено“, запява и „Цъфнало, цъфнало, цвеке шарено“. Според мен всички в България знаем тази песен. Ние сме били едно. Ние тук, Пиринският край се прелива към Македония, а Македония се прелива към Голо Бърдо. И отвъд Голо Бърдо всичко друго е албанско. Там свършва нашето.“ Найфия Канджа от с. Требища. Как те възприемат местните в Голо Бърдо? „В началото не знаех местния говор, не можех добре да ги изимитирам, когато ги питам. На следващата година вече се бях научила. Това е диалект. Хората имат нужда да им говориш така, че да те разбират и да знаят, че когато ти говорят, ти ги разбираш. В началото тръгнах с българските пещерняци и докато те проучваха пещерите в Албания, аз ходех от къща на къща. Вечер ми казваха: „Ей, твоята работа е по-лека. Ходиш по бабички, гощават те, някоя ракийка, някой мухабет, а ние се връщаме уморени и кални.“ Моята работа не е по-лесна, защото аз трябва да спечеля доверието на тази баба, за да ми разкаже за своя празник и делник и да успея да документирам традицията на цяла една общност. За всичко това трябва време, особено срещите с тези, които са живели в тежкия тоталитарен режим на Енвер Ходжа. В началото те бяха мнителни и подозрителни. Сега знаят, че аз съм Веселка от България и ме чакат, радват ми се и знаят, че няма да манипулирам казаното от тях. Вече девета година съм сред тях.“ Как ще изглежда Голо Бърдо без тези хора? „Ще дойдат други хора. Напоследък голобърдци се връщат, защото няма работа по градове заради кризата. Опитват се да възстановят къщите си или да работят земята си. Това е оптимистичната теория. Песимистичната е, че всички, които са заминали нанякъде, ще се бъдат асимилирани, децата им няма да говорят този диалект и това място ще умре. Искам да вярвам, че тази област няма някой ден да изчезне. Като учен се опитвам непрекъснато да провокирам интереса към Голо Бърдо. Имаме идея да изпратим няколко книги там. Който може, ще прочете песните. Пет от тях да разучат, но да знаят да пеят своите песни. Това е някакъв вид ревитализиране и ще работя в тази насока заедно с всички останали, които се борят за българското съзнание на тази общност.“ Доц. д-р Веселка Тончева „пее“ съдбата на Голо Бърдо. Обществата оцеляват заради писмеността си. Дори общността да се стопи в глобализирания свят, ще се знае, че там някога българската песен е разлюлявала клоните на дърветата. Трудът на фолклористката, днес определено енциклопедичен, след десетилетия ще бъде индикатор за национално самосъзнание. В книгите й е документирано не само малцинството, което живее по селата на Голо Бърдо, но и историческото развитие на българите като народ. Кадрите са от филма „Разбърканите нишки. Филм за Голо Бърдо“ (2012 г.) с режисьор Екатерина Минкова, оператор Камен Колев, по сценарий на Веселка Тончева. Източник: http://binar.bg/41120/golo-brdo-tam-kdeto-svrshva-nasheto/

Аз от две години гледам доста нови руски филми и сериали, най-вече свързани с начина на живот, романтични, драми и комедии и ми прави много положително впечатление какви теми се избират, как се показва живота в Русия и все повече напомня на Американските филми. Доста се и поинтересувам за Русия от скоро ми стана доста интересна и смятам, че нещата не са баш така както ги виждаме ние чрез медиите. А мислиш ли, че повечето българи разбират демокрацията както я разбират в Щвеция или Швейцария?

Той е с тегло 20,5 килограма Фермер от Минесота отгледа най-големия морков в света с тегло 20,5 килограма. С това си постижение Кристофър Куоли ще бъде вписан в Книгата на рекордите на Гинес. Той отгледал зеленчука-гигант в своята ферма в Оцего, пише агенция ЮПИ, цитирана от БТА. Куоли положил специални грижи, за да получи толкова голям морков. От голямо значение била почвата, семето и природата. "Разбира се, беше ми нужен и малко късмет", признава фермерът. Куоли подобрява предишния световен рекорд за морков гигант, който тежеше 19,1 килограма. Сега той ще се концентрира върху оглеждането на гигантска тиква или на домат-рекордьор. Тази година фермерът се сдобил с 3,2-килограмов домат, а това е само около килограм по-малко от световния рекорд. https://nova.bg/news/view/2017/10/11/195337/фермер-отгледа-най-големия-морков-в-света-видео/

Интересното тук, е че бяхме две седмици на обучение по маджарско и ядохме в едно заведение между обществен стол и селска кръчма, където готвеха много мазно и яко селски манджички и супички. След като се прибрахме от там българите (трима приятели) веднага се събрахме да си сготвим нещо селско от нашия край.

Аз в студентските години опитвах да правя и пача и разни карантии, агнешка главичка и др ппдобни, някъде имам снимка на една селска чорбица, която не е за хора със слаби стомаси, ей сега ще я намеря и пусна.

Интересно щом Google-то не намира никъде изображението, значи никъде до сега не е качвана картината и не е показвана.

Благодаря, че се включи! Баща ми беше направил бързоварче с две кафени лъжички, преди няколко години го видях някъде в гаража Аз не съм много по готвенето, но последно време се впускам и мога да кажа, че има няколко народни гозби, които ги правя много хубаво! Това са леща, боб, зеле както прясно така и кисело, а кисело зеле вече няколко години си правя сам и става един път! Очевидно повече зимнини умея да правя, защото освен киселото зело наблягам на туршиите, лютите чушки, апетитката и други подобни

Мисля, че филма и цялата идея за "Бонзо" заслужава отдела тема! Бонъм през 1975 г. Джон Хенри „Бонзо“ Бонъм (на английски: John Henry "Bonzo" Bonham) (31 май 1948 - 25 септември 1980) е британски барабанист и член на рок групата Лед Цепелин. Бонъм все още се счита сред музикалните среди за един от най-добрите рок барабанисти на всички времена. Той е считан за един от най-въздействащите и най-подражаваните барабанисти някога, и е познат с тежкия си стил и техническите си способности. Бонъм загива преждевременно, но подходът му към хард рок- и хеви метъл-барабаните продължава да е мярка, спрямо която всички останали се сравняват. Неговият почерк се усеща на живо и до днес, изпълняван от модерните барабанисти на днешното време. https://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Бонъм Бонъм до ден днешен е считан за един от пионерите сред рок-барабанистите. Много считат Бонъм за един от най-великите барабанисти сред всички стилове.

@Skubi изгледай този филм, ако не си го гледал и не се впрягай толкова много

Един невероятен филм, показващ как се случват нещата такива, каквито не ги виждаме http://www.dokumentalni.com/archives/3212 По-малко от две седмици преди президентските избори на САЩ избухва скандал, който заплашва да осакати шанса на досегашния президент да бъде преизбран. Преди инцидентът да е постигнал необратими щети, в Белия Дом пристига Конрад Брийн (Робърт Де Ниро), който е известен с умението си да манипулира политиката, пресата и най-вече американския народ. Предугаждайки реакциите на медиите, Брийн умело отвлича вниманието от скандала, като създава по-голяма и по-хубава история – война. С помощта на Стенли Мос (Дъстин Хофман) прочут холивудски продуцент, Брийн събира изключителен кризисен екип, който да режисира световен конфликт, какъвто никога не са виждали по CNN.

Моята идеята беше да покажа интервютата, които Стоун е направил с Путин, защото си заслужават както от професионална гледна точка, така и от историческа и политическа. Вече кои какво мисли е отделна тема, аз смятам, че нито в тази тема нито въобще във форума някой ще си промени мнението за Путин и Русия и за това няма смисъл да се спори за каквото и да е в тази насока, но е интересно да си споделим някакви факти в този ред на мисли.

И от двете страни се вижда много професионализъм! Е как ще позволи на някакъв американец да го командва До колкото разбрах, това е жената на Стоун. Не мися, че си е загубил акъла, сега е много интересно всичко свързано с Русия в Америка и този филм сигурно му е спечелил милиони освен голяма слава и отново прави нещо много грандиозно! Прави интервюта с Путин! Един от моментите, който ме впечатли, когато Стоун пита Путин настойчиво кой от сегашните кандидат президенти би подпрекил.

Ей за това говоря и аз!

На Настя FFDP - I Apologize й е любимата Аз ще те поздравя с още една тяхна песен, но малко по-хард

На 30 октомври 2016 г. Нешънъл Джиографик представи премиерата на документалния филм „Преди потопа“, засягащ болезнената тема за климатичните промени на планетата ни. Филмът е продуциран от холивудската звезда Леонардо Ди Каприо и кинорежисьорът Мартин Скорсезе. За филма „Преди потопа“ режисьорът Фишър Стивънс съвсем заслужено избира Леонардо Ди Каприо за лице на проекта, тъй като неговата ангажираност по въпросите за опазването на околната среда и преди всичко популярността му биха имали най-голяма тежест за предаването на посланието на филма. Актьорът показва катастрофалните промени, които са настъпили в различни точки на планетата в резултат от тежката човешка намеса и търси отговори и подкрепа от световните лидери за справяне с проблемите. http://www.dokumentalni.com/archives/4350

Като гледах твоя клип се сетих за този:

Според бележки на Джеймс Меларт, този Лувийски надпис, копиран от археолога Жорж Перо през 1878 в Бейкьой в Турция. Надписът датира отпреди 3200 години и обсъжда възхода на царство, наречено Мира и как то е започнало нападения в целия Близък изток, унищожавайки на империята на хетите, заедно с други царства. Снимка: James Mellaart Разчетен е надпис върху каменна плоча на 3200 години, който разказва за троянски принц и който е от загадъчните морски народи, обявиха археолози вчера, 7 октомври, съобщи Live Science. Каменният надпис, дълъг 29 метра, описва възхода на мощно царство, наречено Мира, което започна военна кампания, водено от принц на име Муксус от Троя. Надписът е изсечен на древен език, наречен лувийски, който само няколко учени, не повече от 20, според някои оценки, могат да четат днес. Сред тези учени са Еберхард Зангер (Eberhard Zangger), геоархеолог, който е председател на фондация за лувийски изследвания и независимият холандски учен Фред Вадхаузен (Fred Woudhuizen), който сега е разчел копие от надписа. (Интересен момент в биографията на Вадхаузен е, че 90-91 година е ръководил екип по разкопки в тракийското селище от късния бронз край с. Дядово, България.) Те ще публикуват своите констатации в декемврийския брой на списание Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society. Зангер също публикува подробности за новата дешифровка на надписа в книга на немски език, наречена "Die Luwier und der Trojanische Krieg – Eine Forschungsgeschichte," (Orell Füssli, 2017), която излезе вчера, 7 октомври. Ако надписът е автентичен, той ще хвърли светлина върху един период, когато съюз на народи, които съвременните учени понякога наричат "морските хора" или "морските народи", разрушават градове и цивилизации в Близкия изток, твърдят учените. Царството Мира, което се включва в тази военна кампания, очевидно е било част от съюза на тези морски народи и участва в нападенията. Известният релеф в Мединет Хабу показва сцена на морска битка с изображения на кораби морските хора и техните въоръжения. Троянската война? Надписът разказва за това как цар Купантакурунтас (Kupantakuruntas) управлява царство, наречено Мира, разположено на територията на днешна Западна Турция. Мира контролира Троя, според надписа. Той описва троянския принц Муксус, педвождащ военноморска експедиция, с която успява да покори Ашкелон, разположен в съвременен Израел, както и да изгради там крепост. Надписът дава подробности от пътя на цар Купантакурунтас към престола на Мира: Баща му, цар Машуитас (Mashuittas), поема контрола на Троя, след като троянски цар на име Валмус (Walmus) е свален от власт. Скоро след това, цар Машуитас възстановява Валмус на троянския трон в замяна на верността си към Мира, се казва в надписа. Купантакурунтас става цар на Мира след смъртта на баща си. След това поема контрола над Троя, въпреки че не е бил истинският цар на Троя. В надписа Купантакурунтас описва себе си като пазител на Троя, умолявайки бъдещите управници на Троя да "пазят Вилуса [Wilusa - древно име на Троя] (като) великият цар (на) Мира (го прави)." (Превод от Вадхаузен) Копие на копие Самият надпис вече не съществува, унищожен е през 19-ти век, но преписи, включително копие от него, са открити в имението на Джеймс Меларт (James Mellaart), известен археолог, който умира през 2012 г. Меларт е открил няколко древни обекта в живота си, най-известният от които е Чатал Хююк, огромно селище на 9500 години в Турция, които някои учени смятат за най-старият град в света. В оставените инструкции от Меларт пише, че ако надписът не може да бъде напълно разчетен и публикуван преди да умре, други учени следва да направят това възможно най-скоро. Някои учени (сред които не са Зангер и Вадхаузен) изразиха загриженост, че надписът може да е съвременен фалшификат, създаден от Меларт или някой друг. Меларт споменава накратко за съществуването на надписа в поне една статия, публикувана през 1992 г. в рецензираното списание Bulletin of the Anglo-Israel Archaeological Society. Но никога не е описвал надписа в отделна научна публикация. Според бележките на Меларт надписът е копиран през 1878 г. от археолог на име Жорж Перо в близост до село, наречено Бейкьой в Турция. Малко след като Перо преписва надписа, селяните използват камъка като строителен материал за джамия, според бележките на Меларт. След като става известно, че надписът е използван като строителен материал за джамия, турските власти претърсват селото и намират три бронзови таблици с надписи, които сега липсват. Описания на бронзовите таблици никога не са били публикувани и Меларт не знае, какво точно е било написано на тях. Учен на име Бахадир Алкъм (Bahadır Alkım) (който почина през 1981 г.) преоткрива чертежа на надписа, направен от Перо и прави копие, което Меларт, от своя страна, също копира и който швейцарско-холандският екип вече дешифрира. Последният член на екипа Меларт е бил част от екип учени, започнали работа през 1956 г., за да дешифрират и да публикуват копието на надписа от Перо, заедно с вече изчезналите бронзови плочи и няколко други лувийски надписи, пише в бележките си Меларт. Меларт заявява, че екипът му не успява да публикува своята работа - повечето от членовете на екипа са починали. Меларт, който е един от най-младите членове на екипа, почива на възраст 86 г., надживявайки останалата част от екипа си. Швейцарско-холандският екип установи, че в по-късните си години Меларт прекарва дълго време в опит да разбере изображенията на различни лувийски надписи, които са му на разположение. Но Меларт не може да чете лувийски - той е доведен в екипа заради знанията си за археологията на Западна Турция, докато другите членове могат да четат на древния език. Наистина ли съществува надписът? Представители на Live Science говорят с няколко учени несвързани с изследването. Някои от тях изразяват загриженост, че надписът е съвременен фалшификат. Те казват, че докато не бъдат намерени записи на надписа, които не са изостанали от Меларт, не могат да бъдат сигурни, че надписът е съществувал. Зангер и Вадхаузен заявяват, че ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно за Меларт или някой друг да създаде такъв фалшификат. Надписът е много дълъг, а Меларт не може да чете, камо ли да пише на лувийски, коментират в статията си. Те също така отбелязват, че никой не е дешифрирал лувийски до 1950 г., което означава, че Перо не би могъл да го фалшифицира. Зангер и Вадхаузен добавят, че само няколко учени днес могат да четат лувийски, а много по-малко могат да пишат дълги текстове. Те заявиха, че също така не разбират защо Меларт би искал да създаде обширна и сложна фалшификация, но я оставя до голяма степен непубликувана и непопуляризирана. За Меларт никога не е било установено, че е правел фалшификации, отбелязват Зангер и Вадхаузен, но докато не бъдат намерени преписи на надписа освен тези, собственост на Меларт, не може да бъдем напълно сигурни, че е автентичен и не е фалшификат. Морската битка на Рамзес III с морските народи. Морските народи са група средиземноморски народи започнали миграцията си през XIII век пр.н.е. към границите на Древен Египет и държавата на хетите, вероятно от Егейско море (Балканите и Мала Азия). Троянската война се смята за епизод от преселението на морските народи. Самото име "морски народи" има египетски произход - така египтяните назовават през XIV-XII век пр.н.е. досега неизвестни за тях северни народи, които живеят отвъд Средиземно море. Преводът на египетския термин като "морски народи" бе предложен за първи път през 1881 г. от френския египтолог Гастон Масперо. Оставят следи от миграцията си в племена като гараманти, сикули, филистимци, фригийци и етруски. Миграцията на морските народи. http://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Razgadan-e-3200-godishen-kamenen-nadpis-razkazvasht-za-troianski-prin_95511.html

Напълно съм съгласен с вас, идеята да го пусна тук филма се продиктува от последните субтитри в 53-тата минута "Преводът е подкрепен финансово от българи, пожелали да останат анонимни." Имам чувството, че не спира пропагандата против българското членство в ЕС и колко по-добре бихме били, ако сме извън съюза. И най-вече външният натиск, който България и българските политици получават, но както каза Ник, може би за нас ще е по-полезно това, което се случва за нас.