Р. Теодосиев

Автор: Мая Джамбазова https://nauka.bg/razvitieto-na-blgarskata-animatsiya-80-te-i-apogeyat-na-blgarskoto-animatsionno-kino/ Анимацията води началото си от опитите на френския изобретател Емил Рейно, наречени “светеща пантомима”. Тези първи проби да се създаде движещо се изображение още преди появата на кинематографа, представляват първите стъпки в света на пъстрото и очарователно анимационно изкуство. Жорж Мелиес е следващият, който допринася за развитието на киното и в частност на анимацията, като открива технимата stop motion или раздвижване на реално съществуващи обекти и заснемане на тяхното движение кадър по кадър. За създатели на анимацията обаче, се считат Емил Кол и Джеймс Стюарт Блактън. Кол създава първия филм, направен с техниката на традиционната анимация. Той е озаглавен “Fantasmagorie” и разказва за човече, направено от пръчици, което се среща с различни обекти по своя път. Филмът на французина Кол е от 1908 г. Американецът Блактън пък се счита за първия аниматор и създател на първия анимационен филм, който макар и в техника, която по-късно не се възприема за класическа, като тази на Кол, оставя трайна следа в света на анимацията. В България опитите за анимационно кино най-вероятно водят началото си от дейността на карикатуриста Райко Алексиев. И макар някои изследователи, като Надежда Маринчевска, да задават като хипотеза 1915 г. за рождената за българското анимационно кино, то първите планови рисувани филми, изработени по държавна поръчка, у нас започват да се създават от 1948 г. нататък. Маринчевска е доста предпазлива в обявяването на 1915 г. Тогава е създаден и първият български игрален филм “Българан е галант”, изцяло финансиран, режисиран и заснет от Васил Гендов. За карикатурен филм на Райко Алексиев, изработен през 1915 г., съобщава вестник “Народни права” от 12.12.1915 г. Но други данни за въпросната лента няма. Не е запазено копие от нея, а дори не е известно дали и колко пъти тя е прожектирана в страната. Следващата податка за използване на анимацията в родното кино е от 1929 г. Тогава е заснет филмът “Нашето море” на Кирил Петров. В него има откъс, който е създаден с техниките на анимацията. Кадрите показват как цифри и букви се раздвижват върху знак на черноморския флот. Това е едно, макар и спорно доказателство, че в България има опити да се създава подобно изкуство и преди 1945 г. По-отчетливо е използването на анимация в рекламен роден филм за мострения панаир в Горна Оряховица, сниман 5 години по-рано, през 1924 г. В няколко кадъра от филма има използвана изрезкова анимация, която рекламира дейността на фабрика “Квадрат” в Рига, производител на шушони и галоши. Но и за този откъс има спорове, тъй като не е ясно дали е дело на български автори или на латвийски специалисти в областта. От края на 30-те е опитът на Васил Бакърджиев да направи пълнометражен анимационен филм за Крали Марко, базиран на епоса за народния герой. От това начинание остават запазени само няколко рисунки и филмът не е реализиран. Също през 30-те години друг български художник Димитър Тодоров-Жарава, се опитва да създаде нещо вече изобретено. Жарава решава да направи прожекционен апарат за книжни ленти, без да знае, че на Запад Плато (1932 г.) и Хорнер (1934 г.) вече са създали такива. Опитите на Жарава са неуспешни, но той не спира да се занимава с анимация и се стреми да създаде български анимационни филми или трик-филми, както са известни те у нас преди 1945 г. Цялата статия: https://nauka.bg/razvitieto-na-blgarskata-animatsiya-80-te-i-apogeyat-na-blgarskoto-animatsionno-kino/

Интересни факти за огнените мравки (род Solenopsis).

Бръмбар от семейство Phengodidae - ларвите и женските насекоми от това семейство разполагат с биолуминисцентни органи и светят в тъмното.

През 1989 г. Европейската космическа агенция стартира първата космическа мисия, която има за задача да определи позициите и движението на звездите в Млечния път. Може да се каже, че мисията бе посветена на астрометрията - науката за картографиране на небето. Сателитът е кръстен "Хипаркос", на името на древногръцкия астроном Хипарх, който съставя най-старият известен звезден каталога във втори век преди новата ера. Хипаркос работи в продължение на повече от три години, каталогът на базата на негови данни е издаден през 1997 г. и оказа голямо влияние върху астрономическите изследвания. Каталогът наброява 117 955 звезди, позициите са отчетени с безпрецедентна точност, заедно с оценка на разстоянието им от нас и движението им през Галактиката. От тях почти 60 000 са включени в стартиралия тази седмица интерактивен уебсайт ESA Star Mapper, където може да видите триизмерната позиция (видимата и абсолютната), яркостта и движението на 60 000 звезди, включително имена на най-ярките звезди и съзвездията. Звездите се визуализират в зависимост от тяхната яркост, може да се покажат и цветовете им. Потребителите могат да получат представа къде са били разположени звездите в миналото или ще бъдат в бъдеще - на базата на техните движения, измерени от "Хипаркос". Представена е и "Диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел", графика, която астрономите използват, за да изучават еволюцията на звездите. Следващият голям пробив в тази област ще дойде с наследника на "Хипаркос", мисията Gaia на ЕКА, която стартира през 2013 година. Gaia ще направи преброяване на повече от един милиард звезди - около 1% от съдържанието на нашата Галактика - с такава превъзходна точност и детайлност, че ще направи отново революция в астрономията. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizhte-dvizhenieto-na-60000-zvezdi-v-nashata-galaktika_57497.html

Американски учени установиха, че вирусът Зика може да убива раковите клетки в мозък на мишка, без да засяга здравите, съобщи Medical Daily. Проучването е публикувано в The Journal of Experimental Medicine. Треската Зика се причинява от едноименен вирус, самата тя преминава сравнително леко, но е опасна по време на бременност, тъй като предизвиква деформации при новородените. Глиобластомът е агресивен злокачествен мозъчен тумор и до момента няма лечение за това заболяване. Оказа се, че една болест може да се превърне в оръжие в борбата срещу друга. Учените провеждат експеримент върху мишки с мозъчни тумори, като ги разделят на две групи - в туморната тъкан на първата инжектират частици с вируса Зика, а на другата като контрола - солена вода. Две седмици по-късно у мишките от първата група откриват значително намаляване на обема на туморите в сравнение с втората група и в дългосрочен план оцеляването им също се оказва по-високо. Авторите на работата предполагат, че този метод може да се използва за лечение на хора. При лъче- и химиотерапия повечето от туморните клетки умират, но раковите стволови клетки обикновено преживяват. Вирусът на Зика, напротив, атакува стволовите клетки, като оставя останалата част от тъканта незасегната. Това означава, че комбинирането на стандартните процедури с вирусна терапия може да позволи да се унищожи тумора изцяло. Учените отбелязват, че е важно да се въведе вируса не в кръвта - тогава имунната система ще му се противопостави и няма да му даде достъп до раковите клетки - а директно в туморната тъкан. Възрастен човек в този случай не се разболява от треската Зика - вирусът засяга само прогениторните клетки - стволовите клетки, които са "програмирани" да се трансформират в определен тип клетки (такива има в мозъка на плода и новороденото, но на практика отсъстват в мозъка на възрастните) , За да потвърдят безопасността на метода, учените направиха допълнително проучване, използващо човешка мозъчна тъкан и показаха, че вирусът не поразява клетки, различни от раковите.Освен това, те могат да въведат в ДНК на вируса две мутации, отслабвайки способността му да се противопоставя на имунния отговор, като мутациите не повлияват на способността на вируса да убива раковите клетки, при които обикновено правило антивирусната активност е отслабена. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Virusat-Zika-mozhe-da-se-izpolzva-za-lechenie-na-tumori-na-mozaka-vid_93018.html

За много от най-големите проблеми в света е необходимо да се обръщаме към учените , но защо да вярваме в това, което казват? Наоми Орескес анализира вярата и описва три често срещани нагласи спрямо научните изследвания, предлагайки ни своите собствени виждания за причините, поради които трябва да вярваме на науката.

Много ми хареса този цитат, а дали наистина това няма да се случи и дори по-скоро?

Произведоха керамични съдове по древна технология над 2000 години. Кулминацията на римския фестивал на занаятите Тера Антиква Балканика (Terra Antiqua Balcanica - Ден на древните занаяти), който се проведе на Античен керамичен център край Павликени/AncientCeramicCentre near Pavlikeni тази събота, беше зареждането на пещите за изпичане на керамични съдове. Te са направени по образец на римските си предшественици от II - III век, които са открити по време на археологическите проучвания на керамичния център. Гостите на празника на древните занаяти Terra Antiqua Balcanica имаха възможност да преживеят един ден, изцяло посветен на римските традиции – да изработят сами керамичен съд, да стрелят с лък, да си отсекат римска монета, да похапнат ястия приготвени по римски рецепти, да наблюдават демонстрация на римска екипировка, римски процес, римска мода, освобождаване на легионер в почетна оставка и търговия с роби, представени от Сдружение за антични възстановки „Мос Майорум Улпие Сердице“ – София и Група за исторически възстановки „Дукс Антика“ – Свищов. Археологът на Историческия музей – Павликени Калин ЧакъровЧакъров разведе посетителите из обекта и ги запозна с историята на римската вила, която е един от най-значимите производствени центрове за керамика в провинциите в Долна Мизия и Тракия през II-III век. На територията на керамичния център са открити и проучени над 50 пещи за керамика и голяма част от тях са изложени за посещение от туристите. През 70-те и 80-те години на миналия век археологът, който прави първите проучвания на обекта, Богдан Султов, е изградил музей, археологическа база и част за експериментална археология. Уникалният градеж на археологическата база от римски тухли и керемиди и базалт от близкия вулкан Чатал тепе предизвика удивлението на гостите на фестивала. В хладната зала на музея туристите имаха възможност да разглеждат находките, намерени по време на археологическите проучвания в района. Керамикът Анна Спасова оживи построената от Богдан Султов керамична работилница, в която през 80-те години са се правили керамични пленери, като направи в нея керамично ателие за посетителите на Terra Antiqua Balcanica. В късните следобедни часове посетителите на фестивала наблюдаваха за първи път зареждането и запалването на пещите за изпичане на керамика, направени по образец и технология, датираща от над 2000 години. Керамикът Анна Спасова постави за изпичане направени от нея съдове и следваше римските традиции за запалване на пещите и постепенно увеличаване на температурата им. Тя поддържаше огъня цяла вечер, тъй като изпичането на керамичните съдове е дълъг процес. На обяд на следващия ден най-любознателните посетители видяха резултата от експеримента - красиви керамични съдове. Домакините на римския фестивал на занаятите Terra Antiqua Balcanica -Исторически Музей Павликени и Община Павликени възнамеряват да превърнат фестивала в традиционен летен празник, който да събира любителите на историята в Античния керамичен център. Източник:

Жанр: Драма, Фантастика Издателство: Бард Автор: Карл Сейгън Оригинално заглавие: Contact, 1985. Преводач: Валери Русинов Корица: Мека Година: юни 2017 г. Страници: 416 Рейтинг: 4.2 / 5 Ако трябваше да избираме по един на милиард, който да получи безсмъртие, то Карл Сейгън трябваше да бъде един от тези. Разбира се, в своя хуманизъм той никога нямаше да приеме такъв дар и щеше да остане смъртен като всеки един от нас. Сейгън е един от хората – пробудници, за мен той изигра точно такава роля преди вече доста години със “Свят, населен с демони”, която ме откъсна от притегателната сила на шарлатаниите и ме насочи по пътя на скептицизма и рационализма – доста по-самотен, но пък толкова по-смислен. Сетне потънах в “Сенките на забравените прадеди”, пътувах далеч с “Бледа синя точица” и назад с “Дракони в райската градина”, скоро ще прочета и “Комета”. Но така и не бях чел “Контакт” (за филма и не питайте, рядко и по случайност нещо съм гледал), затова се зарадвах много на преизданието на “Бард”. Тогава защо все още не сме получили сигнал? Възможно ли е Дейв да е прав? Да няма никъде никакви извънземни цивилизации? Всички тези милиарди светове да линеят, безжизнени и ялови? И единствено в нашия затънтен край на невъобразимо голямата вселена да виреят разумни същества? Колкото и сърцато да се опитваше, Ели не можеше да приеме на сериозно подобна възможност. Тя чудесно прилягаше на човешките страхове и претенции, на недоказаните доктрини за живот след смъртта, на такива псевдонауки като астрологията. Те бяха съвременните превъплъщения на геоцентричния солипсизъм, заблудата, пленила нашите предци, възгледът, че ние сме центърът на Вселената. Аргументът на Дръмлин беше мислим само на тези основания. Ужасно ни се иска да вярваме в тази своя уникалност. Накратко за съдържанието, достатъчно познат е сюжетът, но все пак – романът проследява живота на Елеанор Ароуей от детството ѝ, когато се проявяват научните ѝ наклонности, съчетани с умерена социопатичност, през въвличането ѝ в проект за търсене на извънземен разум… до момента на откриването му. Момичето е пораснало и с твърда ръка е защитило своя проект от всички опити да бъде прекратен или компрометиран. Сега от звездите идва сигнал, който носи значение на няколко нива – и разгадаването му преобръща света в буквалния смисъл на думата. Както никога досега, планетата се обединява, за да запише и разгадае посланието – Сейгън методично показва колко е труден научният процес, колко задънени пътища подмамват ума, какво обединение на разуми е нужно, за да бъде постигнат дори нищожен напредък. И как невежеството и агресията дебнат, за да го разкъсат в миг. Посланието носи чертежи на чудновата машина с неясно предназначение – и нейното построяване и задействане е вече същинската сърцевина на книгата. И там всеки лъсва такъв, какъвто е. А Вселената… тя разкрива малко от тайните си, за да стане още по-загадъчна. Темата за първия контакт е вечна във фантастиката – ще спомена само “Битие” на Дейвид Брин, “Слепоглед” на Питър Уотс и “Братовчедите от вчера” на Нанси Крес. Но в “Контакт”Сейгън посяга към нея по начин, присъщ само нему – с дълбока човещина и опит да намери начин да помири хората не само на глобално политическо ниво, но и отвътре, където се водят не по-малко страшни сражения. Това, което не ми допадна, е, че той търси помирение и на идейно ниво, където допуска религиозната заблуда да получи равнопоставеност с науката. Напълно разбирам, че американската публика лапва това както гладна жаба тлъста муха – недвусмислено това е помогнало на книгата и филмът по нея да получат култов статус, но Сейгън е живял във времена, когато погледът към звездите имаше осезаемо повече стойност от брътвежите на проповедниците – и мога да приема, че не ги е считал за реална заплаха. Но в нашите времена, в които суеверието и невежеството отново са могъщи съюзници, такива отстъпления и подадени за мир ръце само позволяват на компрометирани и безсъдържателни измислици да се закрепят в масовото съзнание и да виреят на воля като пиявици от хорската безкритичност. Определено краят на книгата ме остави неудовлетворен. Не от липсата на отговори, те не са и нужни, когато изследваш зараждането и същността на Вселената. Не ми допадна лекотата, с която Сейгън навлезе в полумистични откровения и признания за нашата безпомощност пред тайните за произхода на живота. Но той така е преценил, че ще вдъхнови повече хора – защото “Контакт” е писана във време, когато Студената война още е била в сила, макар че краят ѝ е вече предопределен. И светът е имал нужда от идеята за наднационало обединение не по религиозни, политически, идейни или расови причини: а по чисто човешки. Това послание, което още по-силно звучи от “Бледа синя точица”, но вплетено в роман, е възможно да стигне до повече хора. И все пак “Контакт”впечатлява с героиня, която не е обичайна за литературата. Тя е рационална, тя е смела, тя е символ на силата на западното мислене, което промени света и се протегна към звездите, вече и Марс не изглежда така далеч. Да, тя има своите вътрешни битки и болки, които се нуждаят от лек. Но заедно с това носи това неутолимо любопитство, което може да спаси тая планета – или да я затрие, разбира се, ако се комбинира с някоя човеконенавистна идеология, без значение религиозна или политическа. http://knigolandia.info/book-review/contact/

Първата е много голяма работа, като я прочета ще хвана следващите и ще ги видя и тях, а автора е написал и още една антиутопия, която после смятам да разгледам Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието е реалност, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца официално почти няма, всички са млади, красиви и здрави. Законът е безмилостен - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Това буди очаквана съпротива – мнозина се опитват да измамят системата и да отгледат децата си скришом. Но в бъдещето тайни няма – всички те попадат на мушката на военизираните Безсмъртни:скрити зад маски щурмоваци, които силом инжектират серума, причиняващ ускорена старост и смърт. Ян е Безсмъртен. Убеден е, че той и другарите му са последната преграда пред хаоса, който безотговорните хора, отдаващи се на животинските си инстинкти, внасят в подредения и суров, но справедлив свят. Отгледан е в интернат, преживял е ада в него. Сега има за задача да залови опасен терорист. Ако успее, ще се доближи до върховете на кулите, където живеят богатите и щастливите… но го очаква огромна изненада. От Безсмъртен Ян ще трябва да стане отново човек. От автора на „Метро 2033” и „Метро 2034” идва мащабна антиутопия с нов поглед към класически дилеми от гръцките митове, "1984" на Джордж Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли.

Аз започнах първата от поредицата и съм страшно впечатлен от завладяващата история

Започнах я тези дни и като гледам скоро ще я прочета. Изключително интересна и завладяваща книга

отец Иван (Йонко) Ковашки (1888-1972) Много рядко се срещат български воини, наградени с всички четири степени на кръста "За Храброст". Иван Ковашки е един от тях. ------------------- неизвестно къде, около 1941 г. Той постъпва във войската на 1 декември 1908 г. След първоначалната си подготовка е награден с часовник с лика на Царя и произведен в младши подофицер, като е назначен за взводен подофицер на 4-ти взвод в 5-та рота на 34-ти Троянски пехотен полк. След септември 1910 г. остава на свръхсрочна служба. По време на Балканската война взводът под негово командване спасява от поголовна сеч от османската войска едно гръцко градче и трите села около него; жителите на тези гръцки селища са поискали българите спасители да бъдат наградени от гръцкия крал, но нашето командване отказало. През Междусъюзническата война усилен взвод (около 70 души) под командването на фелдфебел Ковашки заема една височина по пътя Вършец - прохода Петрохан и спира голяма румънска кавалерийска част, като пленява офицер и осем кавалеристи и отказва вражеската част да навлезе в Софийското поле и оттам в София (13 юли 1913 г.). Преди това спасява от плен знамето на 34-ти пехотен Троянски полк. Преди примирието командва рота и води тежки боеве с гръцките части, насочили се към Пловдив. За множеството си заслуги получава четири кръста за храброст. Участва и в цялата фаза на Първата световна война с 34-ти пехотен Троянски полк, като неизменно е знаменосец на полка. След войната става свещеник в родния си край. Информацията и оригиналната фотография ни бяха предоставени от Петко Радионов, който е правнук на този герой.

Уникален музей, преди година и половина бях там и останах впечатлен колко върховни изобретения е имало преди толкова много години!

Ако темата е за криза в руския космически отрасъл защо започвате да обсъждате тези, при които криза няма и да ги обвинявате в нещо, в което не са виновни И ако продължавате да се отклонявате от темата ще трия мнения

Кой ще идва и можем да се съберем на едно много чудно място?!? Керамичните пещи ще се поддържат цял ден и цяла нощ, така че ако имате време се пригответе за една хубава и приятна вечер

Краен срок: 30 септември 2017 г. Българското дружество за защита на птиците обяви конкурс за снимка „По следите на орела“. Намерете и фотографирайте орлите в средата, която ни заобикаля – орнамент върху сграда, рисунка, фирмена емблема, статуя или друг наличен фрагмент от градската среда. Може да снимате с техника по ваш избор. Важно условие е да не създавате сами изображението, което снимате, а да откриете и заснемете вече готов елемент в градската среда. След като направите снимката, качете я във фейсбук с хаштаг #posleditenaorlela и #orlite. Всеки участник има право да участва с до 5 снимки. Право да участват и получават награди в играта имат всички граждани, в това число деца в предучилищна и училищна възраст, след като получат съгласие на родител или попечител, в т.ч. за използването на средства за електронна комуникация за участие в играта. Фотоконкурсът е част от кампанията „За да има орли“, посветена на орлите в България. http://orlite.bg/bg/news/tragnete-po-sledite-na-orela-tova-lyato.html

Краен срок: 28 септември 2017 г. Министерството на външните работи чрез Мексиканската агенция за международно сътрудничество за развитие (AMEXCID) предлага стипендиантска програма за международни студенти от 2018 г. Чуждестранни граждани, които са заинтересовани да учат за специалност, магистърска степен или докторска степен, да извършват следдипломна или следдипломна научноизследователска дейност или да участват в програма за академична мобилност за студенти или завършили висше образование, са добре дошли да участват в програмата за стипендии. Стипендиите се предлагат на повече от 180 държави чрез редица двустранни конвенции, многостранни програми и специални споразумения. Повече от 70 мексикански институции участват и предлагат академични програми. https://www.gob.mx/amexcid/acciones-y-programas/becas-para-extranjeros-29785

Краен срок: 21 септември 2017 г. Програмата има за цел развитие на интердисциплинарни умения за приложение на конвенционални и дистанционни методи при извършване на регионално-геоложки изследвания, геоморфоложки анализи и управление на защитени територии; изграждане на бази данни и пространствени анализи, свързани с геоложкия риск, почвено картиране, документиране на защитени територии и др.; компютърно моделиране, 3D-модели и анализи на пространствена информация. Продължителността на обучението е 3 семестъра, държавна поръчка, за завършили базова специалност (бакалавърска степен) Геология и геоинформатика и 4 и 5 семестъра за завършили ОКС „бакалавър" в специалности, различни от базовата. Срок за кандидатстване по държавна поръчка 4 – 21 септември 2017 г. - в Приемна „Кандидат-студенти" на МГУ; за кандидат-магистри, завършили бакалавърска степен в специалности, различни от базовата – 1 септември. За информация: тел. 02 8060 207 http://mgu.bg/new/priem/main.php?menu=10&submenu=37

От 28 август започва записването за Магистърска програма „Астрономия и популяризация на астрономията“ за неспециалисти! Магистърската програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“ е интердисциплинарна и предвижда както овладяването на общи знания в областта на физиката, математиката, астрофизиката и астрономията, така и умения за тяхното ефективно разпространение и представяне пред различни аудитории. Разбирането на основните идеи за строежа на света около нас, за раждането на Вселената и еволюцията й на големи мащаби, както за и еволюцията на планетите в Слънчевата система, предоставят уникален поглед за света, в който живеем, и обуславя широка приложимост на усвоените знания. Учебният план е либерален и съдържа множество избираеми и малък брой задължителни дисциплини. По тези причини завършилите програмата могат да се реализират в народни обсерватории, планетариуми, музеи, центрове и организации за популяризиране на науката и лектори пред неспециализирана публика, като: астрономи, специалисти по обработка на данни, научно-технически персонал, популяризатори на науката и лектори пред неспециализирана публика. Магистърската програма е платена, с продължителност 4 семестъра. Не се полага приемен изпит. Приемат се кандидати, завършили бакалавърска или магистърска степен (от всички специалности) със среден успех не по-нисък от „добър“, като класирането им става по документи. Обучението е задочно и започва през зимния семестър. Ако студентът при предишното си обучение е положил изпити по някои от изучаваните дисциплини в равен или в по-голям обем, оценките могат да бъдат зачетени по преценка на ръководителя на магистърската програма, след съгласуване с преподавателя по съответната дисциплина. През първите два семестъра на магистратурата са заложени задължителни курсове, съдържащи необходимите за всеки астроном базисни знания по математика, физика, метеорология и оптика, а също и основите на теоретичната и практическата астрономия. През втория семестър са предвидени курсът "Комуникация на астрономията" и изцяло практическият "Астрономически наблюдения". През втората година на обучението в набор от изборни курсове се разглеждат историческото развитие на астрономията, съвременните ни представи за близката и далечната Вселена и практически аспекти на наблюдателната астрономия и на популярното представяне на актуални астрономически теми и открития пред разнородна аудитория. Магистърската програма завършва със защита на дипломна работа, която трябва да съдържа популярно представяне на актуален астрономически проблем. Част от оценката се формира според умението за представяне на темата пред разнородна аудитория. Документите за прием в магистърската програма за 2017/2018 сe приемат от 28 август до 8 септември в А421, Физически факултет. Цена за един семестър - 450 лв. За повече информация: http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/education22.html

Краен срок: 10 октомври 2017 г., 23:59 CET. Тази дейност в рамките на Creative Europe има за цел да насърчи интердисциплинарния подход в магистърските и университетските курсове, като насърчи междусекторните учебни планове, съчетаващи технологията с изкуствата. Дейността ще бъде осъществена чрез проектиране и внедряване на иновативни модули, които ще бъдат включени в съществуващите магистратури по изкуства, култура, наука, инженерство, технологии и други. Общият бюджет, определен за съфинансиране, е 1,5 милиона евро. Максималният размер на съфинансиране е 80% от допустимите разходи. Кандидатите могат да предложат по-нисък процент на съфинансиране. В зависимост от качеството на предложенията, Комисията може да финансира до четири предложения с максимален бюджет от 500 000 евро за всяко предложение. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/call-proposals-modules-master-degrees-arts-and-science

Конкурсът е по национална история и обект на изследване могат да бъдат семейни и родови истории от времето на комунистическия режим, но в контекста на българската история Организатор: Фондация „Ценности” Официално стартира Десетият национален исторически конкурс за ученици на възраст от VІІІ до ХІІ клас на тема: „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”, организиран от фондация „Ценности” под патронажа на министъра на образованието и науката. Конкурсът е по национална история и обект на изследване могат да бъдат семейни и родови истории от времето на комунистическия режим, но в контекста на българската история Условия за участие: Допускат се ученици от всички видове училища, на възраст от 14 до 19 години. Могат да бъдат представени индивидуални и групови разработки. Конкурсната работа може да бъде: – писмена: с обем между 10 и 50 страници; – визуална: филм (с продължителност не по-малко от 20 минути); – електронна: интернет-страница, блог и др. Оценката на журито е окончателна и не подлежи на промяна. Наградите на победителите ще бъдат връчени през декември 2017 година Награди Една първа 700 лв. Две втори по 400 лв. Три трети по 300 лв. Четири награди за научно ръководство по 150 лв. Всички отличени от журито участници ще получат ГРАМОТИ за участие в конкурса. На победителите в конкурса се предоставя възможност за участие в международни младежки семинари в мрежата на EUSTORY. За да участвате, изпратете разработката си (на хартиен или електронен носител) заедно с попълнен формуляр на адрес: София 1000, п.к. 1302. Краен срок за кандидатстване: 2 октомври 2017 г. Допълнителна информация може да получите на тел. 02 988 12 04, values_nik@abv.bg или www.values.bg/ http://youthub.bg/2017/08/istoricheski-konkurs-za-uchenitsi-semejni-rodovi-istorii-ot-vremeto-na-komunisticheskiya-rezhim/

Това са пълни безумия и не знам как седи въпроса спрямо наказателния кодекс, но това си е чисто престъпление и трябва да се сезират органите на реда.

Един познат снима затъмнението на място:

До колкото разбирам подобни случаи на серийни убици са по-често срещани в големите държави като САЩ и Русия, при нас има няколко документирани случая, но не това, което виждаме в САЩ и Русия, а на мен ми е интересно ако нещо се знае за другите големи държави като Индия, Китай, Япония и др. Ето и най-известния случай в Българя: https://bg.wikipedia.org/wiki/Жоро_Павето