Р. Теодосиев

Правел е всичко за да се докаже...не го е било грижа за народа...просто е искал да се покаже като добър "владетел"....

Автор: Елена Дойчинова “Аз, Васил Лъвский в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар…” пише в недовършния си поетичен опит за Автобиография един рус, снажен и синеок българин с взор, вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите на времето..... Васил Левски - най-светлата фигура на българското национално революционно движение. На 19 февруари се навършват 133 години от обесването му. По-легендарна личност от него в националната ни история няма, а не са много и тези, които могат да му бъдат равни в световната история. България е осеяна с негови паметници, бюстове, портрети, покрити с цветя по всяко време на годината. Великолепната творба – барелеф на известния съвременен български скулптор Ставри Калинов ни посреща от плаката в приемната и на Българското консулство в Торонто. Модерната бъгарска историография, неговите историци-биграфи, между които : Иван Унджиев, Николай Жечев, Николай Генчев, английската учителка и писталка Мерсия Макдермот в книгата си “Апостолът на свободата” и др., са отбелязали по достойнство мястото му в българската история: идеолог и организатор на националната ни революция, демократ, основател на Вътрешната революционна организация /ВРО/ и на Българския революционен централен комитет /БРЦК/. Написаха за уникалността на Левски - със създадената от него единствената по това време в Европа вътрешна революционна организация и с прозорливостта му на съвършен политик, чрез които той изпревари други революционери на 20 век: Гарибалди или Мацини. Но това, което е ненаписано за Левски и за което ще си спомним на 19 –ти, е може би най-великото: Обичта. Непреходна, истинска, безусловна. На всички българи. За него говорим сякаш за човек от нашето семейство. ” Едвам проговорили, едвам казали ‘Мама” децата на България научават за Левски, пише историкът Николай Генчев. “Левски е светиня!!! Тoй е подобие на християнските апостоли”, четем и днес по интернет форумите. От песните за Левски най-популярна е “Обесването на Левски”, по стихове на Христо Ботев, между другото, една от първите, записани на грамофонна плоча в България през 1906 г. Да си спомним на 19-ти- не бесилото, смъртта и гроба, а това, с което Левски е част от нас днес - неделим от българския дух и от България: “Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, “Днешний век е век на свободата и равноправието на сичките народности”, “Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.” И за дяволитите пламъчета, в очите на онзи дрипав шоп, който води кон, натоварен с въглища и пред очите на заптиетата, които го търсят и ужасения поглед на приятеля си Ковачев в разказа на Иван Вазов “Апостолът в премеждие”, небрежно му подвиква: “Не сакаш ли да ми купиш кюмуро бе, оно евтино ти го давам. Нечем скапо. Не сакаш? Твоя воля, господине...” - неуловим, вездесъщ, сюблимен! Ще си спомним за Апостола на 19-ти с горест и гордост. Времето е в нас и ние сме във времето, ни каза той. И това време чрез обичта ни му отреди безсмъртие..... Биография: Васил Иванов Кунчев (6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873) Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий 6/19 юли 1837 Роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми. Има две сестри - Ана (Яна) и Марийка, и двама братя - Христо и Петър. Едно дете умира рано. учение Васил учи в Карловско взаимно училище и след това - в класното училище в Стара Загора. 1851 г Баща му, след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина. 1858 г. Става монах и приема името Игнатий 1861 г. Игнатий става дякон. 1862 г. Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения. 1864 г. - 1866 г. Учител във Войнягово, Карловско. ноември 1866 г. Пътува до Яш за среща с Раковски 1866 г. - 1867 г. Учител в Еникьой, Добруджа 1867 г. Става знаменосец на четата на Панаьот Хитов 1867 г. - 1868 г. Участвува във Втората легия на Раковски в Белград 1868 г. Пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г. 11 дек. 1868 г. - февруари 1869 г. март-април 1869 г Връща се в Румъния и стои два месеца там 1 май 1869 г. Тръгва за втората си обиколка из България. Започва да изгражда мрежата в Българско. 26 август 1869 г Връща се в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на центъра в България, но не намира подкрепа. В края на годината Участвува в образуването на БРЦК, заедно с Каравелов. 26 май 1870 г. Напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско 29 април 1872 г.(до 4 май) Участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ края на юни 1872 г. Напуска Букурещ и продължава да действа като Апостол 22 септ. 1872 г Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията 1873 г. Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му. 6/19 февр. 1873 г. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена. Остава безсмъртието!

Добър и изчерпателен отговор! Ти си!

През управлението на кой султан България пада под Османско иго?

Въпроса ми е без отговор, но не искам да отварям цяла тема за това, та защо Михаил не е бил цар, а Петър който е втория син на Самуил.

Да да аз съвсем я оплесках....този за когото говориш е живял роден около 1124 и умира на 12-13 април 1204 след битката в Одрин. Един от ръководителите на четвъртия крастоносен поход. Подписва споразумение с маршала на Шампан за превозването на крастоносците до Египед някъде 1201 г. Моя грешка...аз се ошашавих вече... :blink: Александър е чичо му нали? Когато Симеон през 913г. има намерение да превземе Константинопол Николай Мистик регент на Константин VІІ, се опитва да разобеди царя и да поднови мирния договор който е отказал Александър. (мисля, че така беше...)

Да с брат си Михаил в знак на протест против византизацията в българския двор носели български дрехи не византииски. Давай ти си.

Извинявай, че така без да съм подготвен те нападнах.... Той е бил Дож на Венеция от 1343 до 1354. По негово време между Венеция и България се установяват тесни дипломатически и търговски връзки. Автор и на една "Хроника", в която проследява събитията от I до края на XIII в., като отделя място и на средновековната българска история. Ади малко по "български" въпроси да задаваме, че така се бъркаме... Ей сега се сетих за един коварен Кой е известен с прозвището Боян Магьосник и защо?

Тя описва в тези 15 книги България в онова време и процеса на Василий, а и тя има една стара българска връзка.... А в твоя въпрос какво общо има с българската история, но айде да отговорим Енрико Дандоло умира след битката при Одрин (12-13 април 1204).

Да. Кой друг ако не византиеца може да отговори на този въпрос Ти си.

Ами не. Да задам ли друг въпрос, че тоз е доста гаден...

Да продължим с историята. Коя е дъщерята на Алексий І Комнин? В прослава на бъщаси пише съчененията “Алексиада” в 15 книги и където описва и съдебния процес на Василий.

Василий е водача на богомилите по-онова време. Заловен по заповед на инператор Алексий I Комнин.

Исляма се дели на няколко отделни проповядвания. Тези който вярват, че след като се зривят ще отидат в рая и ще живеят блаженно цяла вечност са шиитите.

Колко време продължава изпита?

Да, аз също мился, че това е умишлено. Но да се стига чак за убииства...тез малко прекалиха. Има хиляди книги карикатури и какво ли още не против Иисус Христос, но никой не тръгва да се разправя по този начин. Сега като пуснаха "Шифара на Леонадрдо" на Даун Браун всики се дигнаха на крака да го плюят дори да го съдят, а сигорно ако беше написал нещо против Мохамед сега щеше да е мъртав. Не съм против религията им, но мисля, че всеха всичко това твърде навътре...

Според мен това е "бизнес" в който се въртят доста пари. От азиатските страни патуват постоянно кораби с роби към Америка където се разпределят главно за проституция... А Вие как мислите дали ние не продължаваме да бъдем роби на управляващите? Първо Русия, а сега САЩ...Не сме ли ние една колония...

Византийски пълководец, син на солунския стратег Григорий Таронит.

Не е само тя доста обширни се всички теми, но да тази първата е доста обширна....ако питаш мене трябва да се знае всичко и да нямаш проблеми с никоя тема...

Програма за кандидатстудентския конкурсен изпит по История на България Образуване и укрепване на Българската държава (края на VІІ - средата на ІХ в.) Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите" (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в. Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ - първите три десетилетия на Х в.) Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на Българската държава при цар Симеон. Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.) Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ. Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241. Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие. Църква и култура през ХV-ХVІІ в. Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовни средища, изкуство, народна култура. Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в. Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVІ-ХVІІ в. Ранно българско Възраждане. Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на българското Възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански - живот, дело, последователи. Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура. Движение за новобългарска просвета - предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура - предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци. Църковно-национално движение през епохата на Възраждането. Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия. Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на ХІХ в. Кримската война (1853-1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821 - 1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК. Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос. Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877/1878 г. и Освобождението на България. Възстановяване и развитие на Българската държава (1878 - 1885 г.) Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението. Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението. България в края на ХІХ век (1887 - 1899 г.) Управление на Народнолибералната партия - вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов. Българският национален въпрос (1878 - 1903 г.) Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ в. Илинденско-Преображенско въстание. България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.) Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 - 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война - 1913 г. Държавно-политическо развитие на България (1918 - 1923 г.) Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС - реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г. България в годините на Втората световна война (1939 - 1944 г.) Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. "Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г. УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА История на България от древността до наши дни - за 11 клас, авторски колектив: Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. С., Планета 3, 2001. История и цивилизация - за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В.‚ Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001. История и цивилизация - за 11 клас на средните общообразователни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001. Програмата съдържа основни проблеми от историята на българската държава и на българския народ и е съобразена с изучавания в средното училище материал по История на България. Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките им се различават от предварително обявените в програмата, но отчитат заложения в нея обем от проблеми. Основни изисквания и критерии, по които се оценява работата на кандидатстудентите 1. Въпросите по темата е необходимо да се развиват цялостно и изчерпателно, съобразно фактологията, застъпена в учебниците. 2. В изложението кандидатите следва да покажат умения за анализ, обобщения и систематизация на събитията, явленията и процесите, свързани с темата. 3. При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици. 4. При оценяването на писмените работи се взема под внимание и способността на кандидатстудентите да боравят с историческата терминология, както и показаната от тях езикова култура. СУ - Исторически факултет

Да! Ти си наред!

Борис го кани, но той не става архиепископ... Жокер: По-искане на княз Борис І е ръкоположен за глава на Българксата православна църква през лятото на 870 г. от патриарх Игнатий.

Намерих от друг източник Биографията му ИВАЙЛО (Бърдоква, Лахана) (неизв.-1280) Водач на селско антифеодално въстание в България (вж Въстание на Ивайло 1277-1280). Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Византийските хронисти от онова време го наричат с най-презрителни имена. Неговото истинско име познаваме благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от XIII в. Знае се, че е бил селски свинар, но притежавал остър ум, съобразителност и красноречие. Тези качества му помогнали да обедини селяните в един тежък за държавата момент, когато били обременени от тежки феодални данъци и били подложени на разорение от татарските набези през втората половина от XIII в. През есента на 1277 И. застанал начело на надигналите се селяни. За кратко време прогонил татарските нашественици и разбил войските на цар Константин Асен (1257-1277). В началото на 1278 влязъл в Търново, оженил се за вдовицата на убития цар - Мария, и бил провъзгласен за цар. Неговите успехи предизвикали сериозно безпокойство в Цариград и византийският император Михаил VIII Палеолог се намесил с цел да постави на българския престол своето протеже Иван Асен III. Изправен пред опасността от Византия и татарите, които не скривали своите намерения за ново нахлуване в пределите на българската държава, И. трябвало да води борба и против търновското болярство, което не могло да се примири с мисълта, че престолът е зает от един селски свинар. Изправен пред три противника и след поставянето на престола на Георги Тертер I, И. бил принуден да търси спасение при татарския хан. Но и тук не успял да се спаси от дългата ръка на византийската дипломация. Подтикнат от Цариград, татарският хан заповядал скоро след неговото пристигане да бъде убит. Подвигът на И. оставил дълбоки следи в народното съзнание, името му станало легенда. По-късно с него си послужили двама "Лъжеивайловци", които вдигнали българското население в Тракия против настъпващите османски турци.

Правилата са следните: Един задава въпрос след него който отговори изчаква задалия въпроса да отговори и тогава този който е отговорил задава въпрос. И така всеки отговорил правилно задва. Когато вече има въпрос и след него се зададе друг, то той ще бъде изтриван без предопреждение. В тази тема ще се задават въпроси изцяло свързани с българската история. Кой е първия български архиепископ? Ако не можете да отговорите ще дам жокер!

Разправяха ми, че през 1994 г., когато са минавали от Украйна за Румъния е трябвало да минат през Приднестровската република и не им позволили поради липса на виза за тази държава. Щом Русия си иска оръжията значи няма да просъществува много, ама нищо не се знае може да имат добри политици….