Akademik_Ems

Хейтъри ли? Откога комплексарите взеха да се наричат хейтъри? Това са едни много, много тъжни и неуспели хора. Хора, които се опитват да се самоизтъкнат, принизявайки другите. Жалка картинка... Според опита ми само пълното игнориране ги лекува, както каза психоложката във филмчето. Вниманието за тях е "хранителна среда", интернет пространството им е единственото място за изява. Жалкото е, че съвременният човек все повече "живее" в Интернет. И от това се възпитават всевъзможни диваци. Подрастващите са особено уязвими, и попадайки в реална среда се опитват да бъдат виртуалните личности. И за съжаление за последствията няма бутон "back"...

Е, кажете сега, в крайна сметка нали няма да изчезне света на 11 ноември? Щот на 12 имам рожден ден, пък да знам да не купувам бонбони...

Нали уж е демократична? Над Северна сигурно и пиле не може да прехвръкне. Щом ученето в Южна Корея се преследва, какво ли е в Северна? Хем се чудя защо така ги спират да се образоват тия хора, със силови мерки - световният опит е доказал, че на един човек му дай "хляб и зрелища" и го гледай как блажено се изтяга в тинята на невежеството!

"Тялото ми е приковано в инвалидната количка, но въпреки това умът ми е свободен." Стивън Хокинг Драги философи, изключително приятно ми беше да чета изказванията ви. Провокирахте ме да "освободя" ума си за кратко, да проникна отвъд конкретното, точното. Какво е живот? Някои тук казват, че животът е само органичен, други - че трябва да е организъм, имащ метаболизъм (извинете, че не цитирам точно). Може би дефинирате "живот" в биологичния смисъл на думата... Пределно конкретно, да, науката изследва конкретното, но, съгласете се, доста ограничено (това е добре, значи сме открили нещо ново, нещо което не отговаря на дефиницията). Под "живот" във философския смисъл на думата се разбират страшно много неща. Тук сте наясно за какво говоря. Но тези две разбирания за думата "живот" според мен не изчерпват смисъла й.Ами ако има и друг вид живот, който не разпознаваме като такъв? Друга по - прозаична тема, която ми хрумна е: "Живи ли са вирусите?"(респ. фагите) Имат нуклеинова киселина. Но не могат сами да се възпроизвеждат. Жива ли е една верижка генетична информация с протеинова капсула? Притежават наследственост и изменчивост. Я! И животните еволюират! Вирусите нямат метаболизъм, не ядат, не пият, не нарастват, не синтезират белтъци. Изобщо, нямат жизнени процеси. Можем да определим, че вирусите са живи само по един техен признак - еволюират, а че са неживи - по цели 4 (самоорганизация, саморегулация, самовъзпроизвеждане, самообновяване, леле!). Ако приемем, че тези 5 неща са характеристиките на живите организми, дали е нужно да бъдат изпълнени всички тези условия, или е достатъчно само 1? Казвате, че кристалите се самовъзпроизвеждат (не съм запозната по тази тема, приемам го на доверие), а аз казвам, че вирусите еволюират. Живи ли са?

Понеже е леко скучно просто да си четем за някакви видове животни и растения, предлагам да поиграем на викторина. И тъй като с един въпрос е лесно, а и темата ще се размие малко, нека да са по 3 въпроса. Естествено който отговори вярно, задава следващите въпроси. Въпросите са от областта на биологичните науки. Разчитам да отговаряте според знанията си. 1.Какво е "сифонопс"?(Зоология) 2.При кои животни се наблюдава т.нар. "звънчевиден мускул" и за какво служи?(Зоология) 3.Къде в човещкото тяло е Варолиевият мост? (Анатомия)

Отчетете и фактора "компютърни игри с насилие". Ако си спомняте репортажите около инцидента в Осло, Брейвиг е играл такива игри, за да се "подготви". Младежите са пристрастени към гледане на телевизия и виртуални занимания. По телевизията показват убийства, наркотици, пиянства, по комедийните канали само тъпи шеги, достъпни за масовата публика. Интернет пространството буквално е залято от простотии и неподходящи реклами. В "Студентски град" също стават убийства и побоища. Там е като Лас Вегас - квартира, дискотека, квартира, дискотека... И защото е много "яко" да подражаваш на американския модел и да ступаш някого за забавление, стават и "инциденти". Нещо, което ми се струва правдоподобно, е комплексът за малоценност. Малко или много, всеки живеещ в голям град страда от него. И един ден човк е провокиран от някакъв фактор и тръгва да си избива комплексите...на когото не му стиска си взема наркотици. Попада в насилническа среда и след време убива, но е по - вероятно мотивът да е "за още наркотици". Все пак убива. Да си "популярен" (известен сред връстниците) е идеал. Да си "лошото момче/момиче" е идеал. Да убиваш е идеал. Какво повече?

10. Хората в моето училище имат възможността да участват - индивидуално или чрез сдружения - в процеса на вземане решения за развитието на училището и неговите правила. (Глави 3, 11; Протокол №1) Подскажете как се разбива монопола на ръководството... Какво ще рече участване в "... процеса на вземане решения за развитието на училището и неговите правила". Отива ученикът Х при учителя У и заявява: не одобрявам вашето решение относно ПВР, предлагам... И учителят У ще се съгласи!!! Според мен дори и предложението да е наистина по-добро, У ще си помисли:я, този сополанко тук ми казва какво да правя - що за нахалство! Хората са честолюбиви същества - не обичат да им изобличаваш грешките.

adXok, това има смисъл. Но какви са доказателствата, че са строени толкова отдавна? Къде е 23 000 г. пр. н. е., къде е 1492 г., когато дошли колонизаторите - конкистадори... Изпорзвах "метеОРОиД", в смисъл на отломки в Космоса. Доколкото знам, метеОРОиД, паднал на Земята, се нарича метеориТ. И метеороидът, паднал в Тунгуска, се нарича метеорит. Може би трябваше да добавя след "Тунгуски" един "метеорит", за да няма двусмислици. Къде греша?

По дяволите, на тези от НАСА им плащат по 10 бона на месец, за да си бъркат в носа и да си съчиняват налудничави историйки. По цялата планета изследователите открили повече от 100 кратера, оставени от мошни взривове в древни времена. Как пък разбраха, че са умишлени взривове! Явно приличните метеороиди в Космоса се свършили преди 25 000 години и от тогава само Тунгуският ни е ощастливил. В резултат на ядрените експлозии, водата от Световния океан е започнала движение и се е получил нещо като гигантски водовъртеж. Бре, бре, цунамито стана клише. През миналия век в градовете на маите са били открити древни календари, в които денонощието е 36 часа. "Час" е относително понятие. В нашето съвремие 1 час е 60 минути, 1 минута е 60 секунди (а определението за секунда е твърде сложно, но все пак има формулирано такова). От средновековните български монашески текстове непряко научаваме, че денят се състои от 12 "часа", просто така са си го разделяли хората, не че през Средновековието Земята се въртяла два пъти по-бързо от сега. Та тези учени твърдят много несериозни неща. Току - що с калкулатора си за левче пресметнах приблизително, че маите са смятали за 1 "час" около 39,26666, прибл. 40, съвр. минути. А въпросните "учени" май нямат акъл и за 50 стотинки. Ядрените взривове и циклопи срещу монголоиди няма да коментирам, но за цвят пускам още един цитат: За първи път в света хората построили под земята бомбоубежище и се спасили от унищожителния огън. Ииихааа , това трябва да са го направили за секунди след взрива - колко му е едно бомбоубежище на 50-ина метра под земята, оборудвано с противогази и оловни врати. Може и нет да са прекарали!

Офика Sorbus aucuparia Често садят това кокетно дръвче в градинките. Принадлежи към семейство Розоцветни, достига до 8 – 10 метра. Листата са текоперести, на 10-15 дяла, назъбени по краищата. Съцветията се състоят от повече от 200 снежнобели хермафродитни цветчета, опрашвани от насекоми. Плодът е оранжевочервено топче с от 2 до 8 семена; това нещо ботаниците наричат „лъжлив плод”. То е храна за много птици, а хората приготвят от него разни конфитюри, сладка и т. н. „Сладка” силно казано, тъй като продът е доста горчив. Интересен факт, който открих в английската Уикипедия е, че има ендемичен за България подвид офика. Цитирам: „Sorbus aucuparia subsp. fenenkiana T.Georgiev & Stoj. Bulgaria (endemic)” Форзиция Forsythia Рано напролет, още преди дърветата да са се разлистили, край пътища и градинки грейват яркожълтите цветове на форзицията. Със сигурност сте виждали това растение, у нас е много популярно. Форзицията е храст от семейство Маслинови, цъфти преди да се е разлистила с яркожълти цветове, чиито 4 венчелистчета са съединени в основата. Тамарикс Tamarix Семейство Tamaricaceae обединява ниски пустинни дървета или храсти, вечнозелени или листопадни. Листата са люспоподобни, у нас цъфти през май преди да се е разлистило с розови цветчета, събрани в гъсти копиевидни съцветия. Изключително издръжливо на засушаване и замърсяване растение, поради което е доста популярно. Тъжник Spiraea 'Arguta' Листопаден храст от сем. Розоцветни. Цъфти през май с кичести съцветия от бели цветове. Лигуструм Ligustrum ovalifolium Може би най-често използваното растение за жив плет. Нараства бързо и не изисква специфични грижи. Рядко можете да видите белите му цветове по градинките, тъй като се подрязва често.

Бате Бойко им е звъннал един телефон да отложат пристигането за 2012, тъкмо през юни ще е открил магистрала "Тракия" и няма начин да му падне рейтинга. Па най - добре да зарежат тия техните соц. чинии и от Люлин да дойдат - метро като слънце! Апропо, вижте какво видях днес на витрината на една книжарница:

Днес ще ви представя поредната доза гъбки като една "гъбена чорба" - тези видове не са от един и същи род. Обикновена челядинка Marasmius oreades ЯДЛИВА ГЪБА Расте по открити тревисти пространства - поляни например. Дребна гъбка - шапчицата достига до 5 см в диаметър. Пънчето е без пръстен, пластинките са бели или бледокафяви. Шапчицата е звънчевидна, на цвят кафеникава или бяла. Тази гъбка често расте в т. нар. "самодивски кръгове". Може да бъде объркана с Clitocybe dealbata, съдържаща мускарин. Clitocybe dealbata е отровна гъба и е възможно да настъпи смърт поради сърдечна или белодробна недостатъчност! Шапчицата й е вдлъбната, за разлика от тази на челядинката. Казват, че челядинката има сладък вкус, поради съдържащ се в нея дизахарид - трехалоза (микоза). Той е нужен на гъбата, за да се възстанови след продължително засушаване и да изхвърли спорите си. Clitocybe dealbata Сходна на челядинката отровна гъба. ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!! Сърнела Macrolepiota procera ЯДЛИВА ГЪБА Диаметърът на гуглата може да достигне 40 см. Пънчето е с пръстен, тънко, но влакнесто и не се използва за ядене. Върху гуглата има кафяви люспици, но това не е сигурен отличителен белег. Възможно е гъбата да бъде сбъркана с мухоморки. Обикновена масловка Suillus luteus ЯДЛИВА ГЪБА Лесно се разпознава по кафявата шапка и пръстена на пънчето, който отначало е бял, а с времето развива лилави оттенъци. Гуглата е с диаметър между 5 и 12 см. Месото на гъбата е бяло и не променя цвета си при разрязване. Масловката расте в борови гори. Този и други видове от род Suillus могат да предизвикат алергични реакции при някои хора. Обвивката на масловката може да предизвика повръщане. Смята се, че няма отровен двойник. Suillus granulatus расте по същите хабитати като S. luteus. Също е ядлива. Отличава се с жълтеникава месеста част и липса на пръстен на пънчето. Горчива миризливка Omphalotus olearius Отровен двойник на пачия крак. ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!! От тази гъба е изолирано отровното химично съединение илуидин. Вътрешността на гъбата е оранжева, за разлика от тази на пачия крак. Стъблото е гладко, без пластини. Расте винаги върху мъртва дървесина. Интересно свойство на тази гъба е биолуминесценцията - на тъмно се вижда как пластинките светят. Това се получава вследствие на химическата реакция между ензима луцифераза и съединението луциферин, водеща до излъчването на светлинни емисии. Сходен е с процеса на светене на светулките. А това е гъбата пачи крак: Пачи крак Cantharellus cibarius ЯДЛИВА ГЪБА Има доста екзотичен вид - жълта или оранжева на цвят, със своеобразна форма. Расте по хумусни и песъчливи почви, но и по разлагаща се дървесина. Бере се в края на лятото и началото на есента. Тази гъба е богата на вит. С, калий и вит. Д. Има отлични вкусови качества, но и отровен двойник.

Хи-хи наистина впечатляващо: Това е Giant Coconut Crab (Гигантски кокосов рак). Излизате си от спретнатата къщурка на тихоокеанско островче и с досада си казвате:"Оф, пак тряа да махам раците от дърветата!".Този рак е може би най-голямото членестоного в света, среща се в Индийския и част от Тихия океан (Океания). Възрастните раци не могат да плуват и се давят след едночасов престой във вода. Затова обикалят по сушата, където намират храна - плодове, вътрешност на повалени дървета, мърша (английската Уикипедия смята, че тези раци изяли останките на някаква изчезнала жена летец - Amelia Earhart). Кокосовите раци живеят поединично в подземни дупки и скални пукнатини, тъй като при горещо време дишат трудно, а вечер, или когато вали дъжд, излизат да търсят прехрана. Поради големите си размери тези приятелчета могат да бъдат изядени само от други от техния вид и от човека. Но преди да сте сготвили кокосовия рак от задния двор на въображаемата ви къщурка, отчетете факта, че консумирайки определени храни, раците стават отровни.

Ха, това е явански люспеник: Има вероятност да го срещнете в Югоизточна Азия - Индонезия, п-в Индокитай... Необичаен е не само външният вид на този бозайник, но и начина му на хранене - мравките и термитите, които поглъща, пристигат цели в стомаха му, чиято задна част е покрита с рогови зъби!

Ей, жестоко! Невероятна колекция! Останаха ми очите на "Жизнь животных" и на енциклопедиите на Гжимек! Но моята "настолна Библия" не само за бозайниците, но и за всички гръбначни, е един малък учебник - "Зоология на гръбначните животни", с автор Даниело Пешев. Моето издание е на издателство "Булвест 2000", от 2002 г. Намирам го за доста добро (и най-вече компактно). И за съжаление в момента не се сещам за книга единствено за бозайниците, повечето са ми за гръбначните животни. Имам някъде едно добро заглавие - "Бозайниците в България" или нещо от сорта, но не мога да го намеря...

Ще се включа и аз с малко идиотско предположение, но само това ми идва на ума...балони?

Гъбата "печурка" се бере най-често у нас. А всъщност на територията на България се срещат повече видове от рода Agaricus, опитни гъбари казват, че са срещали цели 35 вида (може и да са видели подвидове, ама ги наричат видове), сега проверих как смята Уикипедия - 12 вида, а се оказва, че най-често брани са 7 вида. От тези 7 вида на човек, малко интересуващ се от гъби, му трябват 3-4 вида: Горска печурка Agaricus silvaticus ЯДЛИВА ГЪБА Ливадна печурка Agaricus arvensis ЯДЛИВА ГЪБА Царска печурка Agaricus augustus ЯДЛИВА ГЪБА Култивирана печурка Agaricus bisporus (това са гъбките от магазина) ЯДЛИВА ГЪБА Как да познаем, че гъбата е печурка? Ако сте опрели до форум за наука, за да се научите да берете гъби, по-добре прекратете четенето на темата. Всичко, което се казва тук е само и единствено с информативна цел! Много гъбари погрешно считат, че печурката няма отровен двойник, дори в някои справочници и определители е посочено така. Но младите печурки са сходни с бяла и зелена мухоморка, а те са смъртноотровни гъби! Пластините под гуглата са розовочервеникави, с времето потъмняват до тъмнокафяво. Но това не е сигурен белег за разпознаване, тъй като при младите ливадни печурки пластините са бели (като на мухоморките). Ако се върнете малко по-нагоре и обърнете внимание на мухоморките, ще забележите, че пънчето им излиза от т. нар. "вулва" (на мен ми прилича на чашка). При печурката не е така. Забележете, че пръстенче на пънчето имат както печурките, така и мухоморките!

Прикачените снимки не ми излизат и затова ги качвам втори път. Червена мухоморка Булка гъба Пантерка Бяла мухоморка

Аааа, гъбките що така сте ги забравили? "Гъбка" асоциирам с онези красиви екземпляри - червени с бели точки, по детските книжки. Добрата Червена шапчица носи цяла кошница червени мухоморки на баба си! Каква идилия! ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!! Amanita muscaria или червена мухоморка е гъбка, с която по-добре да си нямате работа. Но за ваше успокоение, Северноамериканската микологична асоциация твърди, че през изминалите 100 години не е регистрирала смъртен случай от ядене на тази гъба. Все пак статусът й е 1% смъртност - смешно малко, ама само да не попадате в него. И така, както подсказва името й, тази гъбка съдържа токсинът мускарин, който според нови проучвания няма голямо отношение за халюциногенния й ефект. И като споменахме халюциногенен ефект, не бързайте да се радвате - ако беше нещо свестно нямаше да расте под път и над път. Основните токсини в червената мухоморка са мусцимол и ибутенова киселина, и те всъщност водят до този ефект. ЯДЛИВА ГЪБА Това е булка гъба: Amanita caesarea е гъба с добри вкусови качества. Шапката й е оранжевочервена, гладка;пластините са бледо- или наситеножълти. Тази гъба се бърка с червената мухоморка. Като ги погледнете на снимка е ясно - мухоморките имат бели пластини на шапчицата, булката - не. Но на практика невинаги е така. Силен дъжд може да измие пластинките върху шапката и да сметнете мухоморката за булка. Но булката има жълти пънче и пластинки (става въпрос за тези под шапката, май ги наричат още ламели), а мухоморката - бели. Друг представител на род Amanita е Amanita pantherina, или пантерка: ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!! Съдържа същите токсини като червената мухоморка, но в по-големи количества. Виждате на снимката белите люспици върху шапката, която на цвят варира от кафеникава до сива; пластинките отдолу са бели. Бяла мухоморка Латинско наименование няма да добавям, тъй като е спорно кой точно вид означава бяла мухоморка на български. Това според мен е формалност, по важното е ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!! Бялата мухоморка може да се сбърка с млада печурка, а тъй като брането на печурка е много разпространено, бялата мухоморка взима много жертви. Токсините, които съдържа са два основни вида: фалотоксини (не се всмукват добре през червата) и аматоксини (увреждат черния дроб). За тяхното действие може да се говори много, по-важното е, че отровеният развива тежка чернодробна недостатъчност, понякога и бъбречна, и може да загуби живота си. Дори ако оцелее, пострадалият остава с последствия за цял живот.Приетото количество гъби не е от значение, достатъчно е отровната гъба да се докосне до другите в ястието, за да се натровят всички яли от него.

Вредно, вредно, ама навик. Май не е толкова проблем високата цена на зеленчуците и плодовете, а пустият му навик. А и този пристрастяващ вкус на сочен и ароматен хамбургер направо ме отказва от смачкан сандвич с черен хляб и маруля. Нали и у нас искат да въведат здравословно хранене в детските градини за сметка на увеличаване на таксата... Имаше някакъв репортаж по БТВ за здравословното хранене по детските градини и Антон Хекимян беше в ресторанта на Сидония (спечелилата кулинарното шоу по БТВ), където тя и още двама готвачи приготвяха образцов обяд за деца - с пуширана сьомга и варени на пара зеленчуци и какви ли не "префърцунени" неща. Направо се залях от смях . Аз съм против т. нар. "мазни банички", които се превърнаха в символ на нездравословното хранене, но и смятам такова плато с какви ли не сьомги, топинги и не знам си какво още за неприемливи. Не само по отношение на средствата, но и на възпитанието. Това хранене според мен няма да възпита децата да спазват хранителен режим и да избягват чипсове и газирани напитки, а ще ги направи капризни и злояди. В детската градина ще ядат пуширана сьомга, а вкъщи като има филия със сол-пипер? Не знам как готвят сега в детските градини, но при нас беше много разнообразно и вкусно, смея да кажа и здравословно. Нима се изчерпаха полезните храни? Грис, препечени филии, краставици и домати, супи, пилешко... Между другото, трябва да бъде така и в училище. Детските градини, добре, ще им наложат да готвят здравословно и децата ще ядат, но ученикът трябва сам да направи своя избор с какво да се храни, а понякога дори и избор липсва. Що се отнася до съвременния човек, той като че ли е принуден да хапва повече "фаст фууд". В обедната почивка е извън представите на българина да боде краставици от купичка с кисел пълнозърнест хляб. Но все пак някои хора съумяват поне да избягват непълноценните храни. И това е така, ако човек е придобил хранителен навик.

В предишния пост съм се заплеснала нещо и в първото изречение вместо "мушичка" съм написала "мравчица" (вероятно четейки за подземно живеещата мравка по-горе), четЕщият ("четящ" не е правилната форма на причастието) да го има предвид . Но нека споменем и хатерията - древен гущер, оцелял до наши дни - истински "жив фосил". Процъфтявали преди 200 млн. години, но Sphenodon punctatus и Sphenodon guntheri са единствените два вида от подклас Хоботоглави (Sphenodontia), които се срещат и днес. Ендемити са за Нова Зеландия и са дълги към 85-100 см. И при двата вида се наблюдава полов диморфизъм, като мъжките са по-големи от женските. Окраската им е маслиненозелена, сивкава или дори керемиденочервена, напетнена на белезникави петънца. Дотук със скучната информация - ето ви някои наистина интересни факти за тях: 1) Имат си 3 очи. Третото е покрито с кожа и е фоточувствително. Учените предполагат, че с него хатерията контролира колко дълго да се излага на слънце. При новоизлюпените третото око може да се види, тъй като кожата им е по-тънка и пропуска светлина. 2) Зъбите им са уникални - два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. 3) Рибите са им "завещали" доста примитивни двойновдлъбнати, приличащи на пясъчен часовник прешлени.Такива прешлени се наричат амфицьолни. 4)Хатерията има по два темпорални отвора от всяка страна на черепа. 5)Нарастват изключително бавно и имат голяма продължителност на живота - до 100 години. Ето снимка на хатерия от Интернет. Сладурана е, нали ?

Stalk-eyed fly е страхотна тропическа мравчица. Stalk на английски значи стъбло; името й произхожда от стъбловидната структура, която се получава когато мъжката мушичка изтласква очите си. С това име се назовават няколкостотин вида, принадлежащи към сем. Diopsidae. Обитават Югоизточна Азия, Южна Африка, два вида са открити в Северна Америка, а европейски вис наскоро е описан в Унгария. След като се появи от какавидата си, мъжкият поглъща мехурчета с въздух с уста и ги изтласква през каналчета в устната си кухина докато те достигнат до очите. Тъй като той е все още с мек хитинов скелет, мехурчето въздух избутва настрани очите му и се образува тази "стъбловидна" структура, която ги поддържа. Необичайното разположение на очите вероятно им осигурява по-добро зрение, но едно е сигурно - женските предпочитат самци с по-дълги "стъбълца" , тъй като за тях това е сигнал за плодовитост и по-голяма вероятност за мъжко поколение (женските са преобладаващият пол при тях).

Знаете ли, че... Кожата на делфините е мека, вълнообразна и пръхлива. "Сменят" я на всеки 2 часа, като по този начин намаляват водното съпротивление . За да издават звуци, с които общуват помежду си, делфините използват отвора, през който дишат, защото нямат гласни струни като човека. Докато спят, само едната половина от мозъка им е в безсъзнание, едното им око е отворено и те плават на повърхността. Женската обикновено ражда едно малко. Раждането става с помощта на 2-3 женски "акушерки". Веднага щом се роди малкото, майка му го избутва на повърхността, за да си поеме въздух. Веднага след това делфинчето вече може да плува заедно с майка си. Делфините разговарят помежду си. Всяка група делфини има свой собствен език. Делфините мразят да ги пипат. Голямото струпване на туристи може да ги доведе до самоубийство.

Сега да видим как стоят нещата с иглолистните: Бял бор Pinus sylvestris Игличките са около 7 см, по две в снопче. Разположени са в брахибласт-скъсена клонка, характерна за иглолистните. Шишарките са по-дребни в сравнение с тези на черния бор. Най-лесно може да различите белия от черния бор по кората-погледнете нагоре по дървото и ако тя е червеникавокафява, значи борът пред вас със сигурност е бял. Кората лесно се лющи. Черен бор Pinus nigra Листата му, както при белия бор, са винаги по две заедно, но по-дълги от 7 см. Зрелите женски шишарки са яйцевидни като тези на белия бор, но имат плоска основа и по-големи размери. Кората на дървото е сива, напукана. Разпространен е на по-малка надморска височина в сравнение с белия бор-до 1200 метра. Обикновена ела Abies alba Листата са плоски, с две бели ивици по долната им страна. Зрелите женски шишарки са цилиндрични и изправени нагоре. Те се разпадат на съставните си семенни люспи още на дървото, за разлика от шишарките на всички други иглолистни. У нас е широко разпространена. Смърч Picea abies Единственият вид от род Смърч, срещащ се в България. Листата са четириръбести, прикрепени поединично за клонките. Клоните са увиснали, за разлика от тези на елата, които са хоризонтални. Расте обикновено по северните склонове на планините, тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. Бяла мура Pinus peuce Представител от род Бор. Единственият иглолистен вид у нас с листа, събрани по пет в снопче. Зрелите женски шишарки са цилиндрични и не са сбити. Балкански ендемит. Обикновен тис Taxus baccata Листата му са плоски, меки, тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу. Семената му са обвити от червена месеста обвивка, наречена арилус. Цалото растение е отровно с изключение на арилуса, който служи за храна на някои птици, като по този начин семената му се разпространяват. Хвойна (смрика) Juniperus communis Представител на семейство Кипарисови. Храст с къси игловидни и много бодливи листа. При узряване на семената в женските шишарки семенните люспи стават месести, яркообагрени, срастват помежду си и образуват топчеста "шишарка", обагрена в синьо (при червената хвойна-в червено).

Наистина е така. В прогимназията попаднах в клас като от американски филм - "загубеняци", "зубъри", "емо", "метъли" "кифли" и не знам си какви още . Голям екшън беше. На вас може да ви е смешно, но на мен изобщо. Много ми е неприятно, че доста талантливи деца се запиляха по техникумите, тъй като доминирането над тях и психологическият натиск промениха начина им на мислене, ценностната им система. Постоянният стремеж към подражание ги направи пионки, които нямат собствено мнение. Възпитаните деца са тези, които понасят най-много удари. И повечето се пречупиха. Те са третирани като загубеняци, постоянно им се подиграват и ги обиждат и прочие. Малцина се измъкнахме... Изниква въпросът кой трябва да контролира нормалното поведение на децата. Учителят? В такава ситуация например той е безсилен. Казва например "не прави така", което, сами разбирате, от едното ухо влиза, от другото излиза. Въпреки това учителят играе ключова роля, когато се нагърби с моралната задача и да е възпитател. Психологът? Може би това е отговорът. Но само при условие, че си върши работата много съвестно, в което се съмнявам. Само една среща с проблемните деца не върши работа. Трябва да се събира целият клас, проблемът да се обсъжда и да се намира решение. Часовете на класа често са подценявани, а именно в тях класът може да се сплоти и да се възприеме като едно цяло. Не е нужно непременно всички да се харесват, а да свикнат да работят в екип, да решават задружно проблемите си и да са приятелски настроени един към друг.