mnogoznaiko

Старозагорският кмет Живко Тодоров получи 20-хилядна подписка с искане за канонизацията на избитите през 1877 година хиляди жители на града.

Подписите бяха връчена от Румен Ралчев и общинския съветник Маноил Манев, представители на ръководството на Ордена на тамплиерите, който провежда благотворителни акции на територията на града вече пета година.

Работим за белите петна в историята на България, които ни дават повод за гордост и възпитание на поколението.
За година и половина сме открили 190 българи-светци, заяви Ралчев. Той увери, че те се включват в протеста и застават зад позицията на общината за запазване на Музея на религиите като културен паметник.

От общината припомнят, че на свое заседание през март 2012 г. Общински съвет Стара Загора гласува с пълно единодушие Декларация в подкрепа на предложението за канонизация, внесено от общинските съветници Гергана Микова и Пламен Йорданов.

Повече - http://news.ibox.bg/news/id_1405189618

Здравейте, от известно време се интересувам от Шахмат и бих искал да ме посъветвате за литература, която мога да си купя или най-добре, ако има такава в интернет, която да изтегля и прочета.

Наскоро всичко около мен заговори за "Емоционална интелигентност" и реших тук да обърна внимание на това и да започна дискусия на тази тема.

Смятате ли, че това трябва да се изучава в училище и в каква степен е полезно за комуникацията с хората...

Малко за Емоционалната интелигентност:

Под емоционална интелигентност (ЕИ), често измервана с Коефициента на емоционална интелигентност (КИЕ), се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора. Това е относително нова област на изследване в психологията. Определението на ЕИ търпи непрекъснати промени.

http://www.manager.bg/news/pochina-edinstveniyat-general-pobedil-frantsuzite-i-amerikantsite

Гълъбите в София и в големите градове на страната пренасят смъртоносна пневмония, която е опасна за хората и се открива трудно.

Безконтролното им размножаване в градската среда доведе до увеличаване на случаите на заболяването в последните години. Това казва пред в. "Монитор" проф. Камен Плочев, началник на клиниката по инфекциозни и екзотични болести към Военномедицинска академия. Самото заболяване се причинява от хламидии, пренасяни от пернатите, поясни лекарят.

Във ВМА постоянно има пациенти с коварната пневмония. Без заболели от нея не остават и в Инфекциозна болница – София.

Проблемът се изостря от обстоятелството, чепневмониите от гълъбите са специфични, откриват се изключително трудно, коментира проф. Камен Плочев. Малко са джипитата, както и лаборантите, които се сещат да ги направят, уточнява той.

По тази причина заболяването най-често се открива твърде късно, когато вече е напреднало, тъй като началната му фаза протича без никакви симптоми.

Целия текст: http://www.manager.bg/news/gradskite-galabi-raznasyat-smartonosna-pnevmoniya

Само десетима мюсюлмани имат Нобелови награди, докато евреите-нобелисти са 120. С тази своя сметка известният учен Ричард Докинс отправи в мрежата поредното предизвикателство към исляма, а и към религиите изобщо.

http://www.dnevnik.bg/na_put/2013/08/08/2118506_deniat_v_koito_vodata_na_niagara_spria_da_pada/

Човекът, който е финансирал създаването на първото "синтетично кюфте" за хамбургер, се оказа Сергей Брин, съоснователят на гиганта "Гугъл". Той разкри, че е подкрепил проекта на Университета в Маастрихт за отглеждане в лабораторни условия на достатъчно мускулна тъкан от стволови клетки, че от нея да може да се изработи питка за сандвич.

"В момента това е единствено доказване на концепция - да създадем първият произведен в лабораторни условия телешки хамбургер. Сега смятам, че можем наистина да преминем към етапа на големите скокове напред", заяви Брин във видео обръщение преди демонстрацията.

Месната питка, създадена в продължение на три месеца от екип на проф. Марк Пост, бе показана, изпържена и изядена пред любопитните журналисти. В демонстрацията участваха живеещият в Чикаго известен автор на кулинарни коментари Джош Шонвалд и австрийският изследовател на тенденциите в хранителния сектор Хани Рюцлер.

Прадедите ни преди 2 хилядолетия са били кръвни роднини с унгарците, румънците и гърците, сочи генно изследване на кръвта, проведено в Европа и Северна Африка. То групира европейските народи, като се базира на десет Y-хромозомни гена (маркери), които са характерни само за мъжете и не присъстват в кръвта на жените.

От нашата страна са изследвани 130 мъже, на които е взета кръв. В нея е проследена т. нар. Y-хромозома, която жените нямат, обясни проф. д-р Иво Кременски, ръководител на Националната генетична лаборатория към Майчин дом – София.
Кръвните проби са обособили славянските народи в групата „Източна Европа“. В нея са руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, хървати и изненадващо латвийци и литовци, но без естонците! Нас ни няма сред тази група народи, но това не значи, че впоследствие не сме натрупали славянски примес, уточнява проф. Кременски.
Към групата народи от Южна Европа, в която сме и ние, българите, са включени още италианците, сицилианците и съседите ни турци, гърци, румънци, както и българските турци.
„Кръвната ни близост с тях е логична, защото сме съседи, но интересна е връзката ни с унгарците. Тя е резултат на общия ни произход от Средна Азия“, коментира професорът. Днешните унгарци са доказани потомци на легендарните хуни. С тях от районите на Алтай и Тяншан към Европа през I–II век сл.Хр. се придвижват и българските племена. През V век, предвождани от Атила, те завладяват почти цяла Европа.
От династичния род Дуло произхождат хан Аспарух и основателят на унгарската държава Арпад. Тези исторически данни са открити от унгарските езиковеди алтаисти проф. Петер Липтак и проф. Ласло Лигети.
За съжаление генното изследване на кръвта е само в Европа и не обхваща зоните на Кавказ и Средна Азия. Иначе от там биха изскочили прелюбопитни данни за движението на древните българи. Генетиката на ХХI в. не се вълнува от домораслите ни копнежи да се изкарваме ту славяни, ту арийци. Маркерите на Y-хромозомата потвърждават днес знанията за произхода ни, описани в родовата хроника „Джагфар тарихъ“ , писана през ХVII в. във Волжка България.
В нея е отбелязано, че българите се преселват в Азия от Балканите и Кипър, както сочи днес генното изследване на Y-хромозомата. После именно тези българи са част от хуните, които първи потеглят обратно към Европа и дават начало на Великото преселение на народите.

Целия материал: http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa

Лекари рискували като инжектират HIV на 6 годишно момиче болно от рак. Кой би повярвал, че този смъртоносен вирус може да даде живот...

http://youtu.be/h6SzI2ZfPd4

По скоро искам да запозная участниците във форума с този експеримент, а и да се започне някаква дискусия по темата...лично нямам идея от физика и искам да науча нещо повече...

Попаднах на нещо много интересно "Котка на Шрьодингер"

Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Е. Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от суб-атомни към макроскопични системи.

Тук попаднах на интересен материал за оптичните илюзии - http://nauka.bg/a/%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Искам да споделя на още нещо, което попаднах в http://obekti.bg/

Илюзията на шахматната дъска

Това е илюзията на Аделсон. Виждате шахматна дъска с блокчета в тъмно и светло сиво. Вероятно ще се съгласите, че сивото на блокче А е много по-тъмно от това на блокче B, нали? И двете блокчета обаче са оцветени в абсолютно еднакъв нюанс на сивото. Да, точно така. Може да не ви се вярва, но е истина. Цветът е идентичен, очите ни лъжат.

Как работи? Известната и изумителна илюзия е създадена от Едуард Аделсон – професор по мозъчни и когнитивни науки в МИТ. Той обяснява, че причината за тази илюзия се дължи на няколко неща. 1.) Мозъкът вижда цветовете във връзка с останалите около тях. 2.) Мозъкът по естествен път се нагажда към сенките, за да възприема естествения цвят на обектите.

Драконовата илюзия

Драконът на Гарднър или драконът Джери Андрюс (на името на създателя), който винаги гледа към вас е една от най-известните оптични илюзии.
Как работи? Тайната на тази илюзия всъщност е много проста – ние предполагаме, че драконовата глава е конвексна. С други думи – мислим, че нейните черти са издути така, че да образуват 3D глава. Това се дължи на факта, че нашите глави също са конвексни, както и почти всичко останало по света. Нашият мозък работи усилено, за да направи и драконовата глава такава и дори пренебрегва малките елементи, подсказващи тъкмо обратното – например сенките.

Реално драконовата глава е вдлъбната – т.е. всички нейни характеристики са избутани навътре. Все едно да гледате маска от вътрешната й страна. Това означава, че ще ви се струва така, сякаш главата се движи в синхрон с очите ви. Всъщност, драконовата глава се движи два пъти по-бързо от очите, но това е трудно доловимо. Тази илюзия е известна и като илюзията на хлътналото лице.

Илюзията с прозореца

Това видео е може би най-добрата демонстрация на т.нар. „трапец на Амес“. Илюзията е дело на Аделберт Амес младши – художник, психолог и очен лекар. Той създава множество различни илюзии, в които обектите са подредени по такъв начин, че съзнанието ни не може да прецени колко големи са или в коя посока се движат.

Нещата стоят по сходен начин с прозореца на Амес. Мозъкът ни предполага, че той е правоъгълен. Всъщност обаче е трапец. Горната и долната му част изглеждат паралелни, но всъщност се накланят една към друга. Това означава, че една част от прозореца е по-висока от другата. Когато го завъртим, фактите вече започват да идват наяве.

Трикът с картите, които си променят цвета

Един отличен пример за това какво може да се постигне, когато ви накарат да се съсредоточите върху конкретно нещо. Илюзията е по-скоро ментална, тъй като си играе по-скоро с начина, по който организираме и преценяваме нещата, отколкото с това как виждаме света.

Илюзията със замъка

Цялата илюзия се базира на т.нар. „послеобрази“. В това видео ще бъдете подканени да погледнете в изображението за дълъг период от време, след което бързо да отместите погледа си към празно пространство, например бяла стена. Това незабавно ще задейства комплексна промяна във фоторецепторите на очите ви, което пък от своя страна ще ви позволи да видите „негативът“ или обърнатата версия на оригиналната снимка.
Ето какво се случва в очите ви. Те разполагат с два вида фоторецептори – едните функционират най-добре в по-слаба светлина, докато другите – в по-ярка. Когато фиксирате очите си в конкретна точка и не мигате, ще пренатоварите рецепторите, функциониращи в по-ярки среди. Обикновено очите могат да поправят това, което се движат съвсем мъничко – вие дори не го усещате. Ако изображението е твърде голямо обаче, това става невъзможно.

Ако престимулирате този тип фоторецептори достатъчно дълго, те просто ще престанат да работят. Когато преместите очите си на празно пространство, уморените фоторецептори ще продължат да изпращат много слаб сигнал, докато тези около тях, които не са активирани, изпращат нормални и силни сигнали. Ако питате мозъка ви, това е равнозначно да гледаш „обратният“ цвят.

Илюзията със замъка отвежда всичко това с една идея по-напред. Оригиналното изображение представлява инверсия на цветна снимка на замъка. Вашият мозък е принуден да я наложи върху сивата версия на нормалната снимка на замъка.

Вие все още разполагате с пространствената информация на изображението пред вас. Вашият мозък трябва просто да интерпретира цветовете. Ето защо сивата снимка изглежда така, сякаш е правилно оцветена, стига да гледате в централната точка.

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=w6ccBwnc5KU

от: http://obekti.bg/chovek/7680-%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D1%81-%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82

АМЕРИКАНСКАТА НАУКА ПРИЗНА: НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ В ЕВРОПА Е ПРОЦЪФТЯЛА НА ТЕРИТОРИЯТА


http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2237#

НА БЪЛГАРИЯ и част от Балканите от 6200 г. до 4500 г пр.н.е.
Едно изследване на професор Дейвид Антони.

Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата “Изгубеният свят на Стара Европа”, писа “The
New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много
по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в
долното течение на Дунава и Предбалкана е живял

народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. В
последните дни на 2009 г. много американски специализирани издания, а и
ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията
„Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на света. Отбелязват
още, че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото
халколитно съкровище.

Също така и комплексът в Дуранкулак, който
е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат
най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Обитателите
на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито
традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна
общност и по-късните древногръцки цивилизации, най-старата от които
около 2700–1120 пр. Хр. е Микенската цивилизация. Дъглас Бейли от
Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата "Изгубеният
свят на Стара Европа“ следното: "Способността да създават, използват и
разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като
такива. Тази способност обединява нас съвременните хора с хората от
неолита и художниците от палеолита".

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2237#

Видео от изложбата, на която се казва за България

Ето и книга по този въпрос:

http://press.princeton.edu/titles/9052.html

а това "С треперещи ръце Петров извадил от плика снимка, на която бил запечатан самият той, прегърнат от абсолютно непознат мъж!"

Дали има наистина такава снимка, която е дошла от Австралия?

Съветският писател Евгений Петров – същият онзи, който заедно с Иля Илф написа знаменитите „12 стола” и „Златният телец”, имал доста интересно хоби. Той събирал пощенски пликове – но не какви да е, а от собствените си писма. Трудна работа, ще кажете, но Петров измислил прекрасен метод – пишел писмо до чужбина и си измислял целия адрес – и града, и улицата, и номера на къщата, и фамилията на адресата. Естествено, след месец-два писмото се връщало обратно, разкрасено с печати „Адресът неверен”.

И изведнъж, през пролетта на 1939 г., Петров решил да си изпрати плик с щемпели от Нова Зеландия. Измислил си града Хайдбървил, на който на улица „Райтбийч” в къща №7 живеел мистериозният Мерил Юджийн Уизли. Увличайки се от играта, писателят сложил в плика и писмо: „Скъпи мой Мерил! Изпращам ти искрени съболезнования за смъртта на чичо ти Пит. Дръж се, приятелю! И ми прости, че толкова дълго не ти отговарях. Как е Ингрид? Целуни дъщеря си, тя сигурно вече съвсем е пораснала. Чакам отговора ти, твой Евгений.”

Минал месец, два три – а писмото не се връщало. Петров вече забравил за него, когато в края на лятото изведнъж получил... отговор от Нова Зеландия. Когато прочел обратния адрес, Петров получил истински шок – на плика пишело „Мерил Юджийн Уизли, ул. „Райтбийч” №7, Хайдбървил, Нова Зеландия”. На място бил и печатът на пощата, потвърждаващ реалността на подателя. Най-странно от всичко обаче се оказало съдържанието на плика.

Текстът на полученото писмо бил следният: „Скъпи Евгений! Благодаря ти за съболезнованията! Чичо Пит загина съвсем нелепо и тази трагедия извади от релси цялото семейство за половин година. Затова и толкова дълго не ти писах, но двамата с Ингрид не сме те забравили, нито онези три дни, които прекара с нас. Глория наистина порасна с половин глава, но още не иска да се разделя с руското мече, което ти й донесе. Твой Мерил.”

И дори това не било всичко! С треперещи ръце Петров извадил от плика снимка, на която бил запечатан самият той, прегърнат от абсолютно непознат мъж! Когато видял датата на снимката, писателят се хванал за сърцето – точно на този ден, 9 октомври миналата година, той бил откаран в болница с най-тежка форма на белодробно възпаление. Няколко дни лекарите буквално го спасявали от оня свят.

Цялото тук: http://www.manager.bg/node/67133

С традиционни конни състезания Университетската ботаническа градина „Екопарк“ – Варна, ще отбележи празника Тодоровден.

Състезанията ще се проведат на 23 март 2013 година от 11:00 часа в Екопарка в. к.к. „Св. Св. Константин и Елена“.

С традиционните надбягвания се поставя началото на сезон 2013 за ботанически посещения, екологичен и културен туризъм в Университетската ботаническа градина „Екопарк“.

Тодоровден – Конски Великден - „Съботата след Сирни Заговезни. Празнува се главно за здраве на конете. Това определя и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакина раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна.

От обредните хлябове се слага и и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът 'отчита донесеното'. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслитена конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Гостува се на именниците.”

Япония е най-неуютната за майките развита държава. Това смятат международни наблюдатели.

Японките предпочитат да имат университетско образование, вместо мъж, коментира британската медия. Тази напреднала и високо еволюирала нация, създала третата най-силна икономика в света, има сериозен проблем с раждаемостта.

Броят на японките със сериозна работа на пълен работен ден нараства със стабилно темпо в последните 10 години. Поради няколко причини обаче жените в Япония, избрали да имат дете, трудно си намират добра работа. За представителките на нежния пол често е непосилно да се върнат на пазара на труда след майчинство. Дори да имат стаж и престижна диплома.

Освен това в Япония е проблем и последвалата грижа за детето. Дори майката да желае да се върне на работа и работното място да я приеме без проблем, местата в детските градини са трудни за осигуряване. 20 000 малки деца в Токио в момента чакат ред за записване в заведение с целодневна детска грижа. Държавните детски градини са добре уредени, но са твърде малки. А частните са скъпи. Таксата им достига до 2000 долара на дете месечно.

http://www.manager.bg/news/stranata-kadeto-rabotish-ili-si-mayka

Британският вестник “Телеграф” направи класация на най-известните книги, които са били забранявани по света. Ще се изненадате от заглавията сред тях. Поводът за селекцията е опитът на бившия президент на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан да спре книгата “Красавицата и звяра”, посветена на него от бившата му любовница Марсела Якуб. Миналата седмица френски съд отхвърли молбата на Строс-Кан и разреши продажбата на произведението. Заради обидните названия на главния герой – “полумъж, полупрасе”, “кралят на прасетата” и изобразеното прасе на корицата, му беше присъдено обезщетение от 50 хил. евро.

Ето останалите книги от Топ 20:

“Ловецът на шпиони” от Питър Райт

Бившият агент на британското контраразузнаване МИ5 принуди правителството да забрани книгата му в Англия през 1987 г. Тя обаче се продава навсякъде другаде, включително в Шотландия и Австралия, които са част от Обединеното кралство. Вече са купени 2 млн. броя.

“Диви лебеди” от Чжун Чанг

Семейният мемоар на три поколения китайски жени за първи път отвори очите на много западни жени за случващото се в управляваната от комунистическата партия на диктатора Мао азиатска държава. Книгата е продадена в 13 млн. тираж и е може би най-продаваната документална творба. В Китай е забранена от излизането й през 1991 г.

“Любовникът на лейди Чатърли” от Д. Х. Лоурънс

Историята за сексуалната авантюра на омъжена жена (с парализиран съпруг, ранен във войната) и техния пазач на дивеча е забранена в Обединеното кралство от 1928 до 1960 г. Забраната пада, след като издателство “Penguin” завежда дело в съда. След процеса, в който прокурорът пита издателя: “Бихте ли искали жена Ви и домашният Ви персонал да прочетат тази книга?”, само в първия ден след публикацията са продадени 200 хил. броя.

“На Западния фронт нищо ново” от Ерих Мария Ремарк

Нацисткото правителство забранява романа през 1933 г. заради бруталността при описанието на Първата световна война.

“Доктор Живаго” от Борис Пастернак

Епосът на Пастернак за Русия след болшевишката революция е забранен в Съветския съюз от написването му до 1988 г. заради критицизма му. Романът му носи Нобеловата награда за литература през 1958 г., но под натиска на властите писателят отказва да я получи.

“Вълшебникът от Оз” от Л. Франк Баум

Невинната детска приказка излиза през 1900 г. 30 години по-късно е забранена в повечето американски библиотеки и училища. През 1950 г. следва нова забрана. Причината е главната героиня Дороти, която демонстрира независимост, сваля един диктатор, властващ с измама, а помощниците й са още по-странни.

“1984” на Джордж Оруел

Антиутопията, публикувана през 1949 г., е забранена от Американската асоциация на библиотеките заради тоталното си черногледо пророчество на тоталитарното управление и цензурата. По ирония на съдбата книгата е забранена и в Съветския съюз, чиято критика е имплицитно заложена в нея.

“Одисей” на Джеймс Джойс

Като едно от най-важните произведения на модернистичната литература, романът на Джойс среща отпор в САЩ. Американски съд го забранява през 1921 г. и решението е в сила до 1933 г. Подобна е и съдбата му във Великобритания – там забраната е до 1930 г. Романът всъщност е публикуван първо в Париж.

“Дневникът на Ане Франк”

Тетрадките на германското момиче, което загива в концентрационен лагер, са продадени в над 30 млн. тираж от публикуването им през 1952 г. досега. Дневникът обаче е забранен и в момента в Ливан, тъй като описва позитивно евреите. Там са забранени още “Списъкът на Шиндлер” и “Изборът на Софи”.

“Сатанински строфи” от Салман Рушди

Заради тази книга, разказваща за живота на пророка Мохамед, иранският аятолах Хомейни прокле писателя и го осъди на смърт. Романът предизвика масови демонстрации в арабския свят и подпалване на книжарници. Ужасът стигна върха си, след като преводачът на Рушди на японски беше убит, италианският – наръган с нож, а норвежкият му издател – прострелян.

“Сциентологията, Холивуд и затворът на вярата” от Лорънс Райт

Носителят на “Пулицър” Райт, който показа сциентоложката секта отвътре, получи отказ от британския си издател да бъде публикуван. В “Transworld” получили “правен съвет”, че е по-добре да не се замесват с тази книга.

“Операция “Тъмно сърце” на Антъни Шафър

Първият тираж от 10 хил. броя на мемоарите на офицера от американската армия полк. Антъни Шафър през 2010 г. беше иззет и изгорен от Пентагона. Книгата разказва за 5-месечната мисия на автора в Афганистан., като разкрива тайни операции на ЦРУ.

“Шифърът на Леонардо” от Дан Браун

Феноменалният бестселър, разкриващ семейния живот на Исус Христос и Мария Магдалена и раждането на тяхното дете, е забранен в Ливан от 2004 г. През 2008 г. и католическата църква се противопостави на романа и на филма по него.

“Лолита” от Владимир Набоков

Разкрепостената история за мъж на средна възраст и 12-годишно момиче излиза през 1955 г. и веднага е забранена във Великобритания. През 1959 г. все пак романът е издаден и предизвиква скандал. Репутацията на издателя и политик Найджъл Никълсън е съсипана.

“Моята борба” от Адолф Хитлер

Хитлеровата брошура – едновременно автобиография и манифест, е забранена в Германия през 1945 г. През 2010 г. беше съобщено, че съкратена и обяснена версия ще бъде издадена през 2015 г. Книгата е забранена на много места по света. В Полша например не е издавана до 1992 г., а разпространяването й в Аржентина е незаконно.

“Хари Потър” от Джоан Роулинг

Продадената в тираж 450 млн. поредица беше забранена в Америка като “шедьовър на сатанизма”. Горена е в много щати, а училищните библиотеки са принуждавани да я унищожават.

“Кладенецът на самотата” от Радклиф Хол

За първи път е публикувана през 1928 г., разказва за любовта между две жени, което вероятно е опит на авторката да изясни собствената си сексуалност. Въпреки че няма любовни сцени, овен целувка, книгата е забранена като аморална. Издадена е отново през 1949 г. и е продадена в милионен тираж.

“Мракът” от Джон Макгахърн

Това е вторият роман на писателя, излиза през 1965 г. Описва проблемите в Ирландия и веднага е забранен от местните власти. Авторът губи работата си като учител и му е забранено да публикува в следващите 5 години. Известни творци като Самюъл Бекет го защитават и забраната за “Мракът” пада през 1972 г. Писателят издава още 4 романа, като за единия – “Сред жени”, е номиниран за “Букър”.

“Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол

За повечето читатели това е чудна приказна история, обичана от поколения след издаването й през 1865 г. За губернатора на Китай през 1931 г. обаче е опасна и той я забранява, защото има герои говорещи животни. За него е катастрофално хора и животни да бъдат поставяни на едно ниво.

Източник: http://lira.bg/?p=41692

Празнуването в България на 3 март - денят на освобождението

(НАУКА - кн. 2/2012, том XXII, Издание на Съюза на учените в България)

Цветана Величкова,
Научен архив на БАН

Празникът на Освобождението на България - 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното (10.11. - 16.IV.1879 г.) и Първото Велико народно събрание (17.IV. - 26. VI. 1879 г.) отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.
Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско господство.
В изпълнената със събития 1885 г. (Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война) Празникът на Освобождението на България се чества с голяма тържественост, преглед на войските и юнкерите в украсената столица и увеселителна вечеринка в салона на читалище „Славянска беседа".
След Съединението на България, през 1886 г., когато отношенията с Русия се влошават, княз Александър Батенберг абдикира и русофилското течение в българския политически живот е отстранено от власт, Празникът на Освобождението минава „без най-малко вълнение, при обикновена тишина". Разривът с Русия и твърдата воля на правителството на Стефан Стамболов за постигане на държавна самостоятелност силно рефлектират върху празнуването на 3 март в България. След 1896 г., когато Фердинанд получава потвърждение на монархическите си права от Петербург и Цариград, празникът възвръща своята тържественост не само в окичената със знамена и цветя столица, но и в страната.
Въпреки частичното му реабилитиране, Празникът повече от 10 години се намира в един вид немилост пред българските управници. Тази немилост датира от времето, когато след скъсването на отношенията с Русия у нас започва преследване на всичко, което би могло да възкреси спомена за подвига на руските войници. 3 март -денят, който напомня за великото благодеяние, направено от Русия на българския народ чрез освобождението му от турско господство, трябваше да се заличи от паметта на българските граждани. Отначало напълно престава да се празнува, а по-късно, макар да се възстановява пак, неговото честване става с най-голяма скромност, без парад на българската войска, шествия и водосвети. В края на XIX век всички по-важни ежедневници в България отбелязват, че е време пренебрежението на празника да престане.
Това наистина става през 1900 г., когато на празника и молебена в София присъстват руски дипломати, провежда се шествие на живеещите в столицата жители на Македония, все още неосвободена, които преминават по софийските улици със знамена и черни ленти. Шествието завършва с речи пред паметника на Васил Левски. В Пловдив след черковната служба, в присъствие на голямо мнозинство пред хотел „Петербург" реч държи д-р Никола Генадиев, представител на Македонското дружество. Полицията охранява тържеството, за да не се превърне то в политическа акция.
По случай Деня на Освобождението по решение на поборнишко-опълченската организация се създава комитет „Цар Освободител" (1898) под председателството на Стоян Заимов с 500 клона в цялата страна. Този комитет събира доброволни дарения за построяване на паметник. В обявения конкурс за паметника участват 20 архитекти и скулптури. Журито, под председателството на княз Фердинанд, одобрява проекта на флорентинския скулптор Арналдо Цоки. През 1901 г. е положен основният камък, а освещаването на паметника на Александър II става на 30 август 1907 г.

През 1902 г. Комитетът започва да събира средства за мавзолей в Плевен, хранилище на тленните останки на загиналите войници във войната за освобождението на България. Първи дарения правят Ив. Евстратиев Гешов, Д. Попов, Ил. и Хр. Пулиеви, офицери, окръжни съвети, общини, Народното събрание, Министерският съвет и т.н. През 1903 г. по случай 25 години от Освобождението кметът на столицата Петър Чернев изпраща благодарствена телеграма от името на столичани до княз Фердинанд и граф Игнатиев и организира „всенародно тържество". „Вечно признателна България" слави руския император Александър II като Освободител и Всеросийския император Николай II като Покровител. През същата година в Плевен къщата, в която е живял Александър II, става музей „Александър II", в гр. Бяла се организира къща-музей „Александър III", в с. Пордим - къща-музей „Николай Николаевич" и в с. Горна Студена - „Музей на Освободителната война".
В. „Мир" (орган на Народната партия) от 20 февруари (4 март) 1903 г. споменава за почти незабележимия молебен в църквата „Св. Неделя" и заключава: „Една студенина се вкарва в признателната душа на българина". Причините се крият в политическата обстановка и общественото разочарование, породени от неизпълнените обещания на цанковистите.
През 1903 г. министърът на просвещението проф. Ив. Шишманов нарежда във всички училища в навечерието на празника (2 март) да се изнасят беседи за значението на тази дата за българите. В следващите години - 1904 и 1905, на благодарствените молебени присъстват управляващият руското дипломатическо агентство Лермонтов, сръбският дипломатически представител Новакович, австро-унгарският представител Форгач и др.
По случай 30 години от началото на войната, на 30 август 1907 г. в София пристигат синът на император Александър II - Великият княз Владимир Александрович (участник във войната), ген. Каулбарс, генералите Столетов, Паренсов и други военни. На 1 септември 1907 г. княз Владимир Александрович полага основния камък на руската черква в София.
В началото на знаменателната за България 1908 година (обявяването на независимостта на държавата), по повод 30 години от подписването на Санстефанския договор, празникът придобива масов и народен характер. Организирано е шествие, в което участват деца и ученици от основните училища, 15 студенти и професори от Софийския университет, членове на Книжовното дружество (днес БАН), поборници в униформи с пушки и знамена, офицери, представители на клубовете „Юнак", духовници, членове на еснафските сдружения, македонските дружества, женското образователно дружество, славянското благотворително дружество, дружеството на българските публицисти, инженерно- архитектурното, юридическото и други културни дружества, търговското, земеделското и ловджийското дружество, индустриалния съюз, представители на общините, граждани от всички съсловия, колоездачи, туристи, хорът и военната музика, граждани, носещи 78 броя венци и т.н. Шествието е посрещнато от руския дипломатически агент Сементовски-Курило и други дипломати пред Руското консулство на ул. „Московска".
Работническата партия и нейният печатен орган „Работнически вестник" от 21 февруари (5 март) 1908 г. критикуват тържествата по случай Освобождението, защото считат, че те „се използват за насаждане на монархически и националистически дух, за да държат в подчинение и не съзнание работническата класа".
На 3 март 1910 г. се обявява опълченски празник в Русе, Сливен, Враца и други градове, извършват се молебени в Киев, Петербург, Букурещ.
По време на Балканските войни (1912-1913) Освобождението на България се празнува твърде скромно. През 1914 и 1915 г. гражданите на свободния Дедеагач и Гюмюрджина отбелязват тържествено празника. През 1917 г., една година преди края на Първата световна война, 3 март е наречен в пресата „рожденият ден на България".
По случай 45 години от Освобождението на България (1923) в София пристигат руски ветерани, провежда се VI конгрес на поборниците и опълченците, както и конгрес на Съюза на руските ветерани в България под почетното председателство на ген. В. Лазаров.
На 3 март 1927 и 1928 г. по улиците на София, около театрите и църквите ученически комисии, снабдени с открити листове и квитанции, събират помощи за българските и руските ветерани от войната. Този „възпитателно-патриотичен труд" на децата е поставен под покровителството на полицията и бдителността на гражданите. По случай празника през 1928 г. Търговската камара дарява 100 хил. златни лева, а по-късно Софийската община отпуска 12 хил. лв. помощи (1934) на ветерани от войната. През 1929 г. в тържествата се включва и Свободният университет в София с тържествено събрание, на което слово произнася известният юрист проф. Г. П. Генов.
В предвоенните години празникът се чества тържествено в храма „Св. Александър Невски" (1930) с българо-руска съборна служба; прави се помен по случай 50 год. от смъртта на руския император Александър II (1931); студентите вземат живо участие в манифестациите (1935); военният министър ген. Хр. Луков е инициатор на тържествен парад и преглед на войската (1936- 1938); в честването участват и бежанци от Босилеградско, Трънско и Царибродско (1938).
По време на Втората световна война останалите живи опълченци от връх Шипка и руските ветерани не забравят празника 3 март и поднасят венци пред паметника на Цар Освободител в София, срещат се с ученици в училищата и разказват спомени. Правят се предавания по българското радио по повод Освобождението, а през 1942 г. в Македония и новоосвободените земи 3 март се празнува за пръв път. На първите си страници вестниците публикуват фотографии, една от които показва как министър-председателят Б. Филов поздравява българските бранници (1942). През 1944 г., когато войната все още не е завършила, благодарствени молебени се отслужват в цялата страна. На молебена в църквата „Св. Александър Невски" присъстват регентът Богдан Филов, председателят на Народното събрание Добри Божилов, членове на Министерския съвет, кметът на София Ив. Иванов, ректорът на Софийския университет, студенти и граждани.
Периодичният печат, публикациите и архивните документи по темата за честването на празника на Освобождението 3 март от 1879 г. до днес, на фона на останалите политически и обществени събития, дават пълна представа за проявите на националната ни памет за Руско-турската война и значението, което българите й отдават. Те говорят за една традиция, поддържана десетилетия наред, която през изминалите години се е проявявала различно в зависимост от политическата конюнктура, отношенията ни с Русия или международната обстановка (революции, войни, бедствия и т.н.). Но този „велик всенароден празник на Освобождението" (в. „Дневник" от 19 февруари (3 март) 1908 г.) винаги се е празнувал като израз на всенародната признателност за извоюваната свобода.
Денят на Освобождението на България от османско владичество като официален празник е отбелязан еднократно през 1978 г. по повод 100- годишнината от края на Руско-турската война. Десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник на България.

"В бирата няма много витамини...за това трябва да се пие по-много!"

А тая работа с заведенията за бързо хранене...животните ядат ли без да са гладни?