mnogoznaiko

След победата над арабите от крал Карл Мартел при Поатие и хан Тервел при Константинопол в стария континент си давали сметка, че са спасили Европа от голямо нашествие. Триумфа на Тервел го прави много известен в Западна Европа, тръгва мълвата като "спасител на Европа", както и имаме данни за канонизирането на името му в св. Тривелий Теоктист или Требелиус.

Тук може да се поспори доста за това дали съвременниците му го обявяват за спасител на Европа, но това не е предмет на тази тема. Идеята за поръстването и евентуалното му канонизиране е разпространена в края ня XV в. от италианския историограф Марко Сабелико, той пише: "Както се говорило, първият български крал кръстител е Требелиус."

Имаме подобни сведения и от бенедиктински менологий от XVI в., където обаче историята се смесва между тази на Тервел и Борис. 

Още за св. Требелиус се споменава в "Царството на славяните" от Мавро Орбини, както и във френските йезуити от XVII-XVIII в., А при нас светеца се соменава от Христофор Жефарович, Спиридон Габровски и Паисий Хилендарски.

Икони на св. Тривелий могат да се видят в църкви в Самоков, Панагюрище, с. Дрен и Старо село, както и в Преображенския манастир, Зографския манастир и др.

Икона от Преображенския мнастир на св. Тривелий

Името на свети Тривелий Теоктист - цар Български е записано в „Списък на българските православни светци”. Там се казва, че светецът се почита от Българската православна църква на 4 януари и 3 септември по църковния календар.

Жените от маргиналната група падонг в Мианмар носят на вратовете си пиринчени обръчи. За тях това е белег на красота и племенна гордост. От най-ранна възраст украсяват шиите им с нови и нови халки от мед или бамбук. Освен на шията те ги поставят и по краката и ръцете. Халките избутват надолу ключиците и ребрата и ги деформират по такъв начин, че ръменете се смъкват дръстично, а вратът изглежда дълъг.

Тези жени ги наричат "жени жирави" заради удължените врътове, но най-лошото е че живеят в живи зоопаркове, където туристите отиват да ги видят и да се снимат с тях. Младите поколения негодуват срещу тази традиция, която ги прави живи експонати. 

Насилието по тези места кара по-възрастните да се продържат към традициите и да не напискат селата в провинция Мае Хонг Сон, където туристите си купуват билети, за да ги видят.

Това ли е единственият им шанс за препитание?

Всички знаем, че млечните зъби създават проблеми на много хора и съответно те си ги вадят. Те поникват приблизително между 17 и 25 годишна възраст и за това се казват "мъдри", защото тогава помъдряваме. В Румъния ги наричат "умни зъби", в Турция "20 годишни зъби", в Япония "непознати на родителя зъби", а в Корея "любовни зъби". 

Изваждането на мъдреците има голям риск от различни нежелани ефекти като инфокции и нервни увреждания. 

Нашите предци не са имали този проблем, техните челюсти са били широки, за да могат да смелят жилавата храна, която са консумирали. Третите кътници са можели да компенсират загубата на други зъби.

Еволюционно ние достигаме до момент, в който не ни трябват тези зъби и реално си ги отстраняваме хироргически. До момента, в който няма д ани поникват...интересно колко много подобни неща ние не забелязваме в промените на нашето тяло...

Много станаха публикациите в интернет и мненията за това как не трябва да бъде археологическия обект в центъра на София. Ще ми се да видя други места в Европа, а и не само в Европа как е реставриран подобен археологически обект.

Намерих малко за Помпей, но там мащаба е доста по-различен.

Викаш - така и така навсякъде чалга и кючех се чува, защо не и в БАН 

От създаването на тоалетната чиния ние хората сме започнали да ходим до тоалетна по грешен начин без дори да го осъзнаваме.

Ето няколко илюстрации, които показват кое правим грешно и защо и коя е правилната стойка.

100-годишният капитан Васил Вълчанов е жива легенда. През 1960 г. с кораба си "Бреза" успява да пробие френската блокада на Средиземно море и доставя 240 тона тротил, противосамолетни оръдия, картечници и друго оръжие и муниции на бойците от Алжирския фронт за освобождение. След обявяването на независимостта през 1962 г. алжирците го обявяват за герой. И още не са го забравили. Онзи ден в резиденцията на алжирския посланик в София му бе връчен втори медал от президента на републиката Абделазиз Бутефлика по случай 60-годишнината на алжирската революция и неговия вековен юбилей. Целият живот на капитан Вълчанов е изпълнен с невероятни обрати и силни преживявания. През юни 1941 г. по време на Втората световна война италианският танкер, на който служи е торпилиран от британска подводница. Оцелява само той, след като пет часа плува със счупен крак и почти ослепял. 9 септември 1944 г. го заварва като помощник директор на пристанище Кавала, където е създал организацията Беломорски корабен риболов. Не му остава нищо друго освен да предаде всичко на гърците и да си тръгне. През 1947 г. отново е на вода. И отново оцелява на косъм. Като капитан на 180-тонния кораб "Пирин" е заловен от гърците и обвинен в саботаж. Чака го смъртна присъда. От затвора чрез нелегални куриери успява да изпрати писмо до българските власти. По онова време България и Гърция все още нямат подписан мирен договор след войната, затова освобождаването му е уредено чрез югославски дипломатически демарш. Част от историите си Васил Вълчанов разказва в книгата си "Секретни доставки на оръжие". Всички имена на хора, кораби, населени места, дати, факти и събития са достоверни. Измислено е само едно име - това на полковника от тайните служби, възложил му операцията с оръжието за Алжир. Макар оттогава да е минал повече от половин век и освен него всички важни действащи лица вече да са мъртви, 100-годишният капитан смята, че не трябва да разкрива името, защото е обещал да го пази в тайна завинаги.

Наскоро Доц. Георги Милошев обяви, че Е-тата в храните увреждат ДНК на човека.

http://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/doc-d-r-georgi-miloshev-za-opasnite-hranitelni-dobavki-i-ocvetiteli.html

И веднага след това БАН се разграничи от неговото твърдение и го отлъчиха от института...

И по този повод започнаха доста да се пише в социалните медии и хората се зачудиха какво точно се случва и кои лъже?!?

Ето една хубава статия в 24 часа: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4899244

Ще дам само един цитат от нея:

Всеки според инстинкта си за самосъхранение сам да реши кой крив, кой прав. Както и всеки сам избира кои шарени отрови да поднесе за обяд или вечеря. Може и да ви се струва, че това е прекалено втренчване в качеството на храната. Но поне докато не забранят въпросните отровни Е-та (а то едва ли ще бъде допуснато от гигантите в хранителната индустрия), не се хвърляйте толкова самоотвержено към най-лъскавите и най-шарените храни. Със сигурност плащате за отрови, от които после ще страдате. Ако не вярвате, погледнете към кантара на американците.

Защо се говори много, а малко се действа, а тук просто ние трябва да вземем решението за себе си.

Когато излезе преди няколко седмици идеята за данък "вредни храни" всички скочиха и казаха, че те могат сами да избират какво да ядат и "знаят", кои са вредните храни, не им трябва някой, които да им казва, а сега излиза, че точно това ни трябва...

Летището е струвало 1 милиард евро за да бъде построено през 2008 година, а го подадоха за 10 000 - да бяха казали, щяхме и 20 000 да дадем :D :D

http://www.bbc.com/news/world-europe-33578949?ocid=socialflow_facebook

http://www.infograf.bg/article/1435207060497

България поддържа по-висок стандарт на живот от 115 от 190-те страни по света, за които Световната банка има сравними данни за 2013 година

В навечерието на 70-тата годишнина на Голямото бягство, Гай Уолтърс, автор на книга за известното бягство от немски военнопленнически лагер, развенчава някои от погрешните схващания за случилото се.

Една късна мартенска нощ през 1944 г., 76 съюзнически пилоти бягат от лагер за военнопленници в Пошла чрез тунел. Целта им е не само да се върнат във Великобритания и да се включат отново във войната, но и да причинят колкото се може повече вреда на германската военна машина.

Само след няколко дни, всички освен 3-ма затворници са хванати и върнати. Залавянето им се дължи на лоши документи, лошо време и още по-лош късмет. Бягството толкова разгневява Хитлер, че той нарежда 50 от затворниците да бъдат убити.

Бягството от военнопленническия лагер бива популяризирано с филма „Голямото бягство“ от 1963 (базиран на спомените на Пол Брикхил, военнопленник), бягството представя и героизма на съюзниците и злото на нацистите.

Но колко от това което знаем е истина?

Мит 1: Съюзническите пилоти са били длъжни да избягат от военнопленническия лагер.

Един от най-продължителните митове за Голямото бягство, е че затворниците са имали дълг да избягат. Краткия отговор на това е, че е нямало никаква такава концепция.

Когато са свалени, от пилотите наистина се е очаквало да избягат арест, но един път попаднали в ръцете на врага не е имало някакво формално очакване те да се опитват да избягат. Вместо това, както казва един бивш военнопленник: „Имаше нещо като линия на поведение в която ни беше дълг да играем роля в опитите за бягство.“ С други думи дълга за бягство е било нещо като модел според който пилотите да се държат-вместо очакването да са смели, няма и нищо в кралските устави, което да задължава мъжете да бягат.

Всъщност, учудващо две трети от пленници са имали малък или никакъв интерес да бягат, и са се отнасяли към бягствата с предпазливост – отношение което противоречи с показваното на съюзнически пленници във филмите, отчаяни да избягат. Много от тях са се радвали, че не е трябвало да се бият повече и, че са свършили своята част във войната. Други са смятали, че им липсват уменията нужни за да избягат – знание за езика, или просто физическа сила.

Дори е имало напрежение между тези които са искали да останат и тези които са искали да избягат. В един от лагерите враждата нарастнала до толкова, че един от пленниците хвърлил консерва през оградата за да уведоме немците, че се изгражда тунел.

Мит 2: Голямото бягство е осъществено при добри метеорологични условия.

Във филма Голямото бягство действието се развива под лъчите на пролетното слънце, за да може да се покаже цветовата стойност на филма. Но в реалността бягството е осъществено при лоши метеорологични условия, температурите гравитирали около нулата и дебел пласт сняг покривал земята. Според един от военнопленниците е била една от най-студените зими претърпявани за последните 30 години в тази част на Полша, тези условия са усложнили бягството повече от всичко друго.

Много от затворниците са носели неподходящи дрехи, панталони от тънък плат, които се давали само при бой в пустинни условия и ботуши които бързо подгизвали докато избягалите бродели из горите и потоците. Голяма част от избягалите са били близо до измръзване и били принудени да спят в плевни, което само увеличило шанса да бъдат хванати.

Мит 3: Избягалите отворили нов фронт във вътрешността на Германия

Една от целите на Голямото бягство е да подпомогне съюзническата кампания като лишава немците от ресурси и човешка сила- ресурси които, ако не са насочени към хващане на затворниците ще бъдат насочени към фронтовите линии. За съжаление такива планове са обречени на провал. Когато немците търсили за избягалите те използвали само наличните им хора вътре в Райха. Определено не са викали хора обратно от бойното поле за да се включат в търсенето.

Бягството в действителност подпомогнало немските военни усилия за спечелване на войната, тъй като при широкомащабния лов много други затворници са попаднали в мрежата на немците. Факт е, че като резултат от Голямото бягство, нацистите са затегнали контрола си върху вътрешната сигурност на Райха, и по този начин са направили положението за другите съюзнически военнопленници опитващи се да избягат по-лошо.

Мит 4: Голямото бягство е било уникално по рода си

Не е било. По време на войната е имало доста масови бягства организирани от съюзниески военнопленници. Имало е поне 11 "велики бягства" осъществени от британски военнопленници преди март 1944 г.

Пример за това е мартенското бягство от лагера в Сзубин, Полша през 1943, в което 43 пилоти от антантата са си прокопали път към свободата. Всеки един от мъжете е заловен повторно освен един, който за съжаление се удавил.

Немците са осмивали масовите бягства, считайки ги за безплодни актове на ненужна смелост – увеличената охрана следствие от бягствата е направила бъдещите такива по-малко вероятни. В някои лагери немците дори съветвали пленниците да бягат по двойки или тройки за да увеличат шанса си да оцелеят.

Мит 5: Имало е преследване с мотоциклети

От всички сцени в Голямото бягство, има една запомняща се в която Върджил Хилтс, игран от Стийв Макуин, се опитва да прескочи оградата на границата с мотоциклет, докато бива преследван от въоръжени до зъби войници. Определено е вълнуваща, но няма реална основа върху която да се базира.

Нито един от мъжете избягал от лагера Сталаг Луфт 3 не е използвал мотоциклет. Сцената с мотора е толкова далече от истината, че бивши военнопленници са освирквали гледайки филма.

Националността на Хилт също осветлява още един мит – американците са имали пръст в бягството. Въпреки, че щатски пилоти са наблюдавали за патрулиращи немци по време на конструкцията на тунела, коменданта ги е преместил в разлино отделение няколко месеца преди бягството.

Тъй като Голямото бягство е американски филм не е изненадващо, че героя е обикновено американско момче, но в реалността не е имало никакъв Върджил Хилтс.

http://www.historyextra.com/feature/five-myths-ww2-great-escape

Теорията, че коренното население на Северна Америка е произлязло от античните евреи, египтяни или гърци, е била спорна от векове. Джеймс Адайр, колонист от 18 век търгувал със индианците 40 години, пише, че езиците им, обичаите и социалните структури са близки до тези на евреите.

Той пише в книгата си „история на американските индианци“: „Много е трудно да се отърсим от своите, камо ли да отърсим другите от предразсъдъци и необективни мнения, и аз очаквам да бъда цензуриран от някои които не подкрепят моите нетрадиционни виждания заради това, че се меся в конфликт който тлее от откриването на Америка.”

В по-съвременното време, сходни наблюдения е направил доктор Доналд Пантър- Йейтс, сблъсквал се е с отрицателно отношение, и по-точно това което той определя като “писма на омразата” от местни професори.

Най-разпространената теория за произхода на индианците, е че произлезли от монголите. През 2013 г. изследване публикувано в журнала ‚Nature‘ потвърждава, че някакво европейско потекло е възможно да има. ДНК-то от труп намерен в Сибир на възраст 24 хиляди години е анализирано. Направения анализ не показва прилика с азиатски популации, само с европейски, и все пак показва връзка с коренното население на С. Америка. Но преобладаващата част от учените са далеч от това да приемат теорията, че индианците са произлезли от антични близко източни или гръцки хора. Теория подкрепяна от хора като Йейтс.

Йейтс има чероки корени, изкарал докторат по класически науки и е откривател на център за генни изследвания. Тези три факта му предоставят уникална гледна точка върху историята на индианците, и как ДНК анализа може да подкрепи теоретичната връзка на индианците с античните култури.

Генетични прилики

За индианците се смята, че могат да принадлежат към пет генетични групи, познати като хаплотипове, всяка група е означена с буква от азбуката: A, B, C, D

Йейтс показва в своята дисертация озаглавена „ДНК наследството на Чероки“ това което той нарича заблудата зад много генетични анализи: „Генетиците казват“ групите А, B, C, D, X са индиански, следователно всички индианци произтичат от тези групи. Заблудата зад такова мислене е очевидна, може да бъде перифразирана и по следния начин: „Всички хора са двукраки; следователно тъй като скелета който изровихме е двукрак, то той принадлежи на човек” Да, но може да принадлежи и на кенгуру, допълва Йейтс.“

Всяко отклонение от обикновените хаплотипове обикновено е приписвано на смесване на расите след европейската колонизация, не на гени които са били в генетичния „резервоар” на индианците.

След направен анализ на Чероки ДНК, Йейтс заключва „Не може да има такова смесване на гените в „резервоара” на чероките след 1492.“

“Така, че откъде идват нашите не-европейски, не-индиански елементи?“ пита той. „Нивата на хаплогрупа Т в чероките са 26.9% което е близко до египетското 25%. ”

Йейтс се фокусира върху хаплотип X заради „относителното му отсъствие в Монголия и Сибир, и наскоро доказания център на разпръскване в Ливан и Израел.“

През 2009, Лиран Шлуш от израелския институт по технология, публикува статия в списанието PLOS ONE твърдейки, че X хаплотипа се е разпръснал в света от хълмовете на Галилея в северен Израел и Ливан. Йейтс пише: „Единственото друго място на земята където ѝ е намерен освен при индианските племена, е при хълмовете на Галилея.”

Културни и Лингвистични Прилики

Въпреки, че много от културата на Чероки е изгубена, Йейтс отбелязва в книгата си „Чероки кланове“, че разкритото от легенди досега загатва, че предци са дошли отвъд морето и чийто език е бил подобен на античния гръцки. Някои лингвистични паралели също са били забелязани между индианските езици и египетския и еврейския.

Бялото полубожество на чероките, Мауи може да има корени в либийски военоначалник пратен от фараона Птолемей 3 преди 230г. пр.хр , Йейтс обяснява. „Мауи“ звучи близко до египетските думи за „водач“ или „навигатор“ . Чероките са вярвали, че Мауи е донесъл всички блага на цивилизацията, той е дал на чероките титлата на главен вожд, Аматойхи или Мойтой, казва Йейтс, тези думи се превеждат, като „моряк“ или „адмирал.“

Той разказва легенда от чироки клана на вихрушката в, която бащата на Мауи е назован с името Таноа. Йейтс предполага, че думата може да се отнася за грък. „Таноа е бил бащата на всички светлокоси деца и идва от земя наречена Атия,“ допълва той.

Атиа може да се отнася за Атика, исторически регион заобикалящ гръцката столица, Атина. Атия било място пълно с „високи алабастрени храмове,“ „един от които бил много просторен и построен за да се срещат боговете и хората.“ На това място са се осъществявали спортни състезания, игри, пирове в чест на боговете, срещи на велики вождове, от това място идва и войната накарала хората да се разселят отвъд Пасифика.

“Едва ли някой може да съчини по-прилягаща приказка за гръцката култура,“ пише Йейтс. „хавайската дума която резюмира този изгубен свят е кариой, почивка, отпускане,” буквално същата дума в гръцки означаваща забавления.” Йейтс отбелязва и безброй други лингвистични прилики.

“Според старейшините на обществото Кетоа, чироки преди са говорили не индиански език, подобен на Хопи, но се отказали от него и приели Мохиканския за да продължат съвместния си живот с Иракоите. Старият език изглежда е имал много елементи от гръцкия, езика на Птолемейски Египет и древните юдеи,“ казват от обществото.

Отбелязват също така лингвистичните прилики между индианските езици и иврита.

Както и в иврита, индианските съществителни имена нямат нито падежи, нито склонения. Друга прилика е липсата на сравнителни или суперлативни степени. „Няма нито един език, освен иврита и индианския говор, който да няма много предлози. Индианците, точно както евреите нямат никакви. Свързват определени символи към думи за да наваксат дефицита,“ споделят още членове на обществото.

Перспектива от миналото

Адайр от 18 век, предлага перспектива върху културата, която Йейтс не може да предостави. Адайр общува усилено с индианци преди стотици години, когато традициите им все още са били в разцвет. Разбира се степента, в която може да ги е разбрал погрешно като чужденец трябва да се вземе под внимание.

“От най-точните ми наблюдения, които успях да направя през времето в което търгувах с индианците, заключих, че те дължат произхода си на израелтяните, когато те са били морска сила или скоро след робството им,“ пише Адайр.

Те имат близка племенна организация, казва той. Начина, по който определят времето е близък , както и обичая им да имат светая светих и висши жреци.

Адайр дава пример за сходни обичаи: „Кореспондиращ обичай на пречистването на жена след пътуване, при индианците е следния- индианските жени се отделят от съпрузите си и останалата част от обществото за дълъг период от време.”

Той обяснява липсата на обрязване сред индианците така: „Израелтяните са бродили из пустошта и не искали да подновят болезнения ритуал на обрязването, направили го чак когато Йешуа ги накарал; поради вече назованите трудности и премеждия, които примитивните американци трябва да са срещнали при пристигането им в огромния пущинак, е много вероятно да са забранили обрязването, така продължавайки принципа на праотците им.”

Изглежда, че хората чероки са имали смесени чувства относно работата на Йейтс. Докато уебсайта на Чероки (Central Band of Cherokee website) е представил резюмирана версия на изследването на Йейтс, то някои коментари са скептични относно теориите му.

Йейтс заявява, че: Някои от племето са практикували юдаизъм, въпреки, че Обединената Китоа (чироки организация) отрича това.

Мечките са между най-застрашените азиатски животни

Днес също така се празнува и денят на Европа

Този ден е доста интересен, забелязах доста хора във фейса, които се дистанцираха от руското отбелязване, даже по радиото чух, че цяла вечер пазили паметника на руската армия в София, да не би някой да го оскверни, а в интернет бил "осквернен онлайн"...

Много интересно ми стана, кой са тези ветерани и кой как ги определя като такива...и ето че се появи една хубава статия по този въпрос: http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/05/09/2529338_shte_se_iznenadate_kogo_smiatat_v_rusiia_za_veteran_ot/

Изобщо не е задължително ветеранът да е бил военен - статутът е за едва ли не всички, които някак са помагали за победата или са пострадали от бойни действия. Има 4 категории:

- участници във ВОВ
- труженици от тила (който поне 6 месеца официално е работил за отбраната, но не се зачита работата в окупираните територии)
- блокадници (попаднали в блокадата на Ленинград)
- помощници на отбраната (строители на военни обекти и укрепления)

Същото важи за доброволци, партизани, членове на нелегални отряди, полеви медици, военни кореспонденти, служители на определени ведомства и предприятия. В същата категория са и хора, които като деца са получили някаква инвалидност в резултат на бойни действия. Едно от най-новите допълнения включва в категорията и хората, привличани за разминиране, събиране на боеприпаси и военна техника.

Интересно определение

Много техника много нещо!

Много ме впечатлява авиацията...и показват как се зареждат във въздуха

Парада завърши!

Честит празник на всички! ))

Тази година се навършват 70 години от День Победы и по този случай нещата около подготовката и самият парад са грандиозни. На Червения площад в Москва се очаква да се проведе най-мащабният за цялата история военен парад. Ще вземат участие 194 единици бронирана техника, 150 авиационна техника, 14 хиляди военнослужещи (от който 1500 гостуващи военнослужещи от бившите съветски държави). Миналата година парадът бе доста по-скромен със само 11 хиляди души, 151 единици техника и 69 самолета и вартолета.

Бе взето решение прабабата на РСЗО от типа на „Град“, „Смерч“ и „Ураган“ да бъде свалена от постамента до предприятието НПО „СПЛАВ“, където тя се намираше 20 години, и да бъде възстановена. След реставрацията бойната машина ще потегли на собствен ход и ще участва в Парада на Победата на 9-ти май 2015 г. в Тула.

Пусковата установка на тулската „Катюша“ е монтирана върху шасито на ЗИС-5-В, камион среден тонаж с двигател отпред и задно предаване, който се доказа по пътищата на Великата Отечествена война. Машината преминавала през всякакви терени, била с лесна поддръжка в бойни условия, проста и надеждна. Това било постигнато благодарение на кардиналното опростяване на конструкцията на автомобила вече във военно време.

Ще възкръсне от пепелта

За производството на купето на автомобила започнали да използват дърво и шперплат, а крилете огъвали от прокат (до войната използвали щампа). Спирачките на предните колела били демонтирани (сега, за да бъде спряна машината, трябва да се използва и ръчната спирачка). Оставили един ляв фар. Броят на падащите бортове били намалени до един.

В Астана, столицата на Казахстан, „Катюшите“ също ще участват в парада, посветен на 70-та годишнина от Победата във Великата Отечествена война. Те ще бъдат показани в историческата част на парада. За да може още веднъж да бъде демонстрирано това уникално оръжие, до голяма степен променило хода на войната, тази техника се сваля от постаментите, превръщайки паметниците в напълно боеспособни единици. Заместник главнокомандващият по възпитателната и идеологическата работа на сухопътните войски на Казахстан полковник Жумабек Хасенова каза, че „техниката от времето на войната се намираше при нас в резерва, беше по базите като паметник. За да може техниката да се движи, тя се реставрира и модернизира в заводите на „Казахстан инженеринг“.

Пет новости в областта на бронетехника, които ще покажат на Парада на победата

Предвижда се на Парада на Победата на 9 май да бъдат показани най-новите образци руска военна техника, някои от които преди това не са били показвани пред широката публика. „Руски дневник“ избра пет от тези новости на руското оръжие, които в близко бъдеще ще бъдат приети на въоръжение.

Т-14

Танкът Т-14 е разработен на основата на платформата „Армата“. Той ще бъде приет на въоръжение като новия основен танк на руските съхопътни войски. Основната харектеристика на Т-14 е неговият необитаем купол, а тримата члена на екипажа се намират в специална бронирана капсула под купола. Новата машина е въоръжена със 125 мм оръдие 2A82A, зареждането става автоматично, има сдвоена 7,62 мм картечница ПКТМ и 12,7 мм картечница „Корд“.

Техниката на базата на платформата „Армата“ е конструирана на модулен принцип, т.е. ремонтът може да се извърши като просто се маха повреденият агрегат и се заменя с нов. Това ще опрости значително извършването на ремонт на бойното поле. Освен това всички нови бронирани машини ще могат да бъдат доставяни на бойното поле по въздуха или с влакове. А за сметка на най-новото бордово оборудване бронираните машини ще могат да се интегрират в информационното пространство на автоматизираната система за управление на войските и оръжието, което ще им даде възможност да водят и мрежово-центрични войни.

Коалиция-СВ

Самоходната артилерийска установка, която ще замени известната САУ МСТА-С, също е на базата на платформата „Армата“. „Коалиция“ също има необитаем боен отсек, където е мониран пневматичен механизъм за зареждане, гарантиращ висок темп на стрелбата. Новата САУ може да води бърз огън и да поразява наземни цели на разстояние до 70 км. Новата технология за презареждане дава възможност за бърза подготовка за стрелба, а артилерийската установка може да сменя мястото си всяка минута.

Основното въоръжение е разположено в купола, където е инсталирана сдвоената артилерийска установка и се намира механизмът за зареждане заедно с боекомплекта. Двигателят е разположен в задната част на установката.

Курганец-25

„Курганец-25“ е универсална, средна верижна платформа, на базата на която се предвижда да се създаде бойна машина на пехотата, бойна машина за десантните части, верижен бронетранспортьор и противотанкова самоходна установка.

„Курганец-25“ е първата руска БМП, в която екипажът е отделен от модула на въоръжението и боеприпасите.

„Курганец - 25“ е снабден с необитаем боен модул „Епоха“, който се създава и за новите бронетранспортьори „Бумеранг“. Този модул се управлява дистанционно от командира и мерача и не заема място вътре в самата бойна машина. В комплекта на въоръжението на модула влизат 30 мм автоматично оръдие 2А42, сдвоена с него 7,62 мм картечница и противотанков ракетен комплекс „Корнет-ЕМ“ (4 ракети в две пускови установки от двете страни на купола).

Бумеранг

„Бумеранг“ е средна унифицирана платформа, на базата на която ще бъде разработена цяла серия бойни и вспомагателни машини. Колесната платформа „Бумеранг“ трябва да стане основа за създаването на бойни машини (БМП, БТР, колесни танкове, а така също и на техника със специално предназначение). „Бумеранг“ е изпълнен по формулата 8х8, разполага с дистанционно управляем модул на въоръжението и керамична бронезащита. В лекия и среден модел той може да преодолява и водни прегради.

Източник: rbth.com и http://www.ntv.ru/

Едва ли има човек, който в даден момент от живота си да не си е мечтал да има свръхестествени способности.

Наистина е изумително, че такива дарби действително съществуват извън света на художествената измислица и ги има дори и днес.

В историята на човечеството някои воини са си спечелили страховита репутация бла­годарение на невероятната им сила и неуяз­вимост. Без съмнение те са се наслаждавали на този си имидж и са се възползвали от психологическото си предимство на бойното поле. В много случаи обаче репутацията им се е основавала на наистина необикновени способности.

Берсерките са едни от най-страховитите бойци, водили някога война в Европа - поня­тието „берсерк“ идва именно от неописуема­та им свирепост. Берсерките произхождат от Скандинавия и са елитната бойна сила на викингите, прочута с недосегаемостта си спря­мо оръжията. За да демонстрират неуязви­мостта си, те се впускат в битките без доспехи или ризници и се бият като диви зверове.

Няма съмнение, че до голяма степен ста­тусът, на който се радват берсерките, се дължи на несравнимата им ярост в битките. Воини, които пренебрегват раните си, без значение колко сериозни са те, и продължа­ват да се бият, със сигурност са страховит противник. Но напълно е възможно тези бойци в действителност да не са усещали раните си, изпитвайки такава жажда за кръв, че са можели да пренебрегнат наранявани­ята си, докато битката свърши и излязат от състоянието си на гняв.

От друга страна, е възможно неуязвимост­та на берсерките в битките да е била пости­гана с магии или ритуали преди схватката с врага. По този начин те може да са изпадали в състояние, подобно на транс, при което не усещат болка или поне отлагат усещанията за известно време. Но по какъвто и начин да са постигали необичайните си способности, със сигурност е бил много ефективен, както свидетелстват разказите на победените им врагове.

Берсерките не са единствените воини, прочули се с недосегаемостта и неуязви­мостта си към оръжията. Дервишите рифаи са почитани както от приятелите, така и от враговете си и свидетелство за репутацията им е обезсмъртяващото название „виещи дервиши“, което описва свирепостта и агре­сивността им.

Тези думи загатват и за извора на способ­ностите им, които според надеждни източни­ци са в резултат на религиозни ритуали, при които воините се довеждат до състояние на религиозен делириум или екстатичен транс, познато като „хала“. Във френетична възхва­ла на способността си да отричат болката, дервишите изпълняват широко разпростране­ната традиция да се самонараняват. Те могат да държат нажежено до бяло желязо или да слагат горещи въглени в устата си, които излъчват светлина, докато дишат. Говори се, че дори се пробождат със специални остри­ета. След тази екстатична лудост започва лечебен ритуал, при който шейхът духа върху раните на всеки мъж и изрича молитви. След ден дори най-опасните са излекувани.

Дервишите влизат в битките като изклю­чително уверени бойци, със силна вяра в собствената си неуязвимост. Това е особено предимство в сюблимния момент на битка­та, тъй като бойците не обръщат внимание на раните си и по този начин си спечелват репутация на изключително храбри мъже.

Но бойното поле не е единствената арена, където подобни свръхестествени способности биват демонстрирани. Понякога те могат да бъдат приложени по много по-мирен начин. Духовни фигури като тибетските монаси и индийските йоги могат да контролират тела­та си по начин, който не се поддава на никак­во обяснение. Зяпачите са пленени от нео­бикновеното им умение да останат живи при най-сурови условия или от демонстрацията на удивителни физически способности.

Някои от монасите в тибетските Хималаи могат да издържат на изключителен студ. Чрез система, позната като „тумо“ (вътрешен огън), те се подлагат на интензивно обучение под формата на няколкочасова медитация на ден, като внимателно се съсредоточават върху топлия пламък в телата си. Когато бъде сче­тено, че са овладели напълно умението, мона­сите се подлагат на ужасен тест, който може да се окаже фатален, ако не са достатъчно подготвени. Въпреки че той не включва нищо повече от мълчалива медитация, истинското предизвикателство е мястото на провеждане­то му. Монасите медитират навън на зверски студ в планините, носейки само тънка туника, потопена в леденостудена вода. Проверката изисква монахът да изсуши туниката напълно само с топлината на тялото си.

Едва когато монахът постигне това на пръв поглед невъзможно нещо три пъти в един сеанс, се счита, че той е издържал теста. Той продължава да носи единствено тънката си туника, демонстрирайки, че няма нужда от по- топло облекло. Фактът, че човешки същества могат да изпълнят подобна задача, е наисти­на невероятен, но все пак практиката изисква нещо повече от акумулиране на топлина.

Цялата система сама по себе си предста­влява философска нагласа. Монасите вярват, че чрез освобождаване на топлината от телата си изгарят духовни токсини като злоба и неве­жество и освежават духа си. Те поддържат тезата, че здравият дух води до здраво тяло, и в много отношения са доказали, че имат право. Въпреки по-дълбокия смисъл, който се крие зад упражнението, остава факт, че тези свещени мъже напълно променят границите на възможното за човешките същества.

Много от най-необичайните свидетелства за необикновени способности идват от йоги­те в Индия. През 50-те години на XX век изследователи от фондацията „Менинджър“ в Канзас, САЩ, попадат на йога, който може да предизвиква волева сърдечна фибрилация с 306 удара в минута. Подобни честоти рядко са записвани при хора дори в момент на върховно напрежение с високи стойности на адреналин. Същият йога има такъв неве­роятен контрол над невидимите функции на тялото си, че може също така радикално да промени температурата си. При една изуми­телна демонстрация той успява да затопли до максимум дланта си, докато опакото на ръката му посинява от студ. Фактически той предизвиква температурна разлика на ръка­та си от 12°С.

Друг още по-известен пример за умения­та на йогите се съдържа в публикувана през 1974 г. снимка, на която йога е очевидно жив, но главата му е заровена в пясък. Спо­ред очевидци той напълно спрял да диша и намалил пулса си до два удара в минута. В това състояние можел да оцелее със зарове­на глава дни наред.

Този стриктен контрол над рефлекторни­те реакции е считан за невъзможен до сре­дата на XX век, когато науката най-накрая дава обяснение. Йогите могат да постигнат всички тези неща единствено чрез силата на медитацията, която им дава възможност да забавят метаболизма си, да контролират телесната температура, сърдечния пулс и дори електрическата активност на мозъка си. Има сведения, че определени йоги могат и да се издигат над земята.

Подобни драматични прояви на контрол показват тайнствената сила на човешкия мозък, която е достижима за онези, които са посветили живота си на постигането на висше състояние на медитация. Тази свръхчовешка способност дава на останалите представа за смайващия потенциал, който се спотайва в най-отдалечените кътчета на човешкото съзнание и който засега е недос­тъпен за по-голяма част от човечеството.