mnogoznaiko

Май 2, 2015

Тайнствената фигура на шамана съществува в човешката култура от хиляди години на почти всички континенти и все пак природата на шаманските способности остава необяснена. Въпреки че шаманизмът е широко отхвърлян от научната общност, остава факт, че той играе важна роля както в лекуването, така и в гадателството и продължава да я изпълнява и до днес в някои отдалечени части на света като джунглите на Амазонка и населени от племена райони на Монголия.

Въпреки че думата „шаман“ произлиза от тунгуския език на сибирска Русия, практикуването на шаманизма се разпростира из целия свят. Някои практики могат да бъдат определени като тюркски, монголски, тунгускоманджурски, корейски, японски, угрофински, индиански, келтски и африкански. Всички те са създадени на основата на едни и същи основни принципи.

Възприеман днес като знахар, шаманът се радва на важна позиция в древното общество като лечител и съветник и в много отношения е вид примитивен психотерапевт. Хората се съветват с шамана, за да бъдат излекувани от физическите си, душевните или емоционалните болки или за да открият тайните на бъдещето или миналото. Шаманът успява да изпълни тези функции, като изиграва ролята на душевен мост между този и другия свят.

Централно място в принципите на шаманизма заема идеята за „полета на душата“. Всеки лечител, чиято практика се върти около полета на душата, е определян като шаман. Тези хора вярват, че част от човешката душа може с лекота да напусне тялото, например в състояние на транс. За да помогнат на другите, шаманите първо трябва да се заемат с освобождаването на собствената си душа чрез процес, описван като „състояние на екстаз“.

Това състояние на променено съзнание може да бъде предизвикано по редица начини, които често се прилагат в комбинация, като например монотонно пеене, барабанене или медитация. Шаманът има обширни познания за природата, особено за ботаниката, и също така използва растения или гъби, за да провокира състояние на халюцинация. Тези субстанции често са изключително отровни, затова шаманът е подложен на риск от кома, колапс или смърт.

След като изпадне в състоянието на транс, шаманът може да общува с невидимия свят на духовете. Вярвайки, че знанието се съдържа в самата природа, той се съветва със скалите, дърветата и почвата и говори с могъщите духове на животните, за да стигне до полезната мъдрост.

Това вярване в силата на животните е неразделна част от шаманската практика. Според концепцията, която е близо до идеята за ангела пазител, силните животни са духовни пазители, които закрилят душите на всички хора. Шаманът вярва, че всеки човек има свое духовно животно, чиито черти се проявяват в личните качества. Например мечият дух дава на човека меча мъдрост, която може да се долови в поведението му.

След като се консултира със земята или животните духове, шаманът вече може да помогне на хората с определен проблем или да ги излекува. Ако човек поиска съвет за трудно решение, шаманът може да се посъветва с неговите лични животни духове. Ако има зараза или болест по земята, шаманът бива помолен да влезе в контакт със земята, за да открие причината и да намери лек. В случай на болести като депресия или кома шаманът отдава тези състояния на факта, че част от душата на човека се е изгубила. Задачата на шамана е да влезе в духовния свят и да напъти душата.

Концепцията за „полета на душата“, която е толкова фундаментална за шаманизма, е често срещана. Например схващането, че е погрешно да събудиш сомнамбул, идва от езическото вярване, че душата се е отделила от тялото и ако сомнамбулът бъде събуден преждевременно, душата няма да може да намери правилния собственик, за да се върне. Интересно е, че разкази за полусмъртни или „извън тялото“ преживявания често са описвани от гледна точка на отделянето на душата от тялото. Хора, имали такива преживявания, често разказват за усещане, че са били отделени от тялото си и впоследствие отново са се слели с него.

Когато общуването с духовния свят приключи и шаманът се събуди от подобното си на транс състояние, той споделя преживяването с племето чрез песни, танци или разказване на истории. Ако преди това е ял халюциногенни гъби, понякога шаманът може да реши да включи и други хора в преживяването си по доста необичаен начин. Тъй като активната съставка на тези силно действащи гъби не може да бъде разградена от човешкото тяло, тя преминава в урината му. Шаманът разрежда урината и дава на други членове на племето. По този начин всеки може да преживее част от „екстаза“, почувстван от шамана.

Някои смятат, че ролята на шамана може да бъде сравнена с тази на лечител с молитви, защото пациентите толкова силно вярват в мистичната способност на шамана да ги излекува, че в действителност те сами подобряват състоянието си. С други думи, настъпва вид автохипноза. Има обаче мнения, че може би е време да преоценим силата на нашето наследствено знание предвид невероятния успех на шаманите през изминалите хилядолетия. Разбира се, те твърдят, че е основана на нещо по-солидно от обикновено психосоматично вярване. Някои смятат, че шаманът може да има вид психична връзка със земята, която е непозната на съвременния свят. Шаманските практики са широко разпространени сред обществата, изхранващи се с лов и събиране на диворастящи растения, сред хората, които живеят близо до природата, и сред хората, чийто живот е в зависимост от смяната на сезоните.

С разширяването на земеделието човек вече може да контролира определени елементи от природата, като например реколтата, и след като това се случва, вече съществува по-малко страх и суеверие по отношение на могъществото на природата. Възможно е, прекъсвайки връзката си с природата, да сме изгубили жизненоважни запаси от знания, които са били добре познати на шаманите по целия свят.

Какъвто и да е източникът на необикновените дарби на шамана, истина е, че много хора днес силно вярват в духовните си способности, както и в силата на духовете от природния свят.

Ако можем да хвърлим поглед към миналото, вместо да се концентрираме върху бъдещето, има вероятност да открием, че в края на краищата нашите предци изобщо не са били толкова примитивни.

Май 2, 2015

През 1985 г. в Япония е направено откритие, което и до днес озадачава научните среди. Японският гмуркач екскурзовод Киха- чиро Аратаке се отдалечава от района, в който се гмурка обикновено, до остров Йонагуни (Yonaguni), близо до Окинава. На около 30 м под повърхността той открива странна форма, която при по-внимателен оглед изглежда като построена от човек пирамида.

Оттогава откритието на Йонагуни е източник на разпалени дискусии. Специалистите не могат да постигнат съгласие по въпроса дали то представлява изработена от човека структура или просто е необикновено природно образувание. Ако бъде доказано, че е дело на човека, това безспорно ще преобърне начина, по който възприемаме историята на нашия биологичен вид.

Учените са единодушни, че заради покачващото се ниво на океана този район от бреговата ивица е останал под водата преди поне 10 000 години. След края на последната ледникова епоха се наблюдава огромно по размерите си глобално топене, което изключително много променя света и с течение на времето нивото на океана се вдига с около 30 м. Това означава, че всички цивилизации, съществували тогава на това място, са били унищожени, погълнати от издигащите се води, и всички следи са останали скрити до днес.

Нещо повече, знае се, че в продължение на хиляди години човешките цивилизации процъфтяват по бреговете, защото океанът не само е отличен източник на храна, но и защото улеснява важни дейности като търговията и транспорта. Затова Йонагуни е идеално място за появата на селище. Но такива цивилизации са предхождали всички познати култури с хиляди години, тъй като се счита, че най-старият известен град е Шумер в Месопотамия, който датира от около 5000 години. Удвояването на приетия времеви отрязък на човешкото развитие означава огромен скок. Това обаче не е невъзможно, особено ако има реални факти, които да го подкрепят. Йонагуни може да се окаже именно такова доказателство.

Учените са още по-изумени от откритите прилики между конструкцията на Йонагуни и архитектурата, открита по бреговете на Перу.

И все пак даже най-старата от тези перуански структури, изградена от мочите, е на най-много 2000 години и това отваря необясним отрязък от много хилядолетия.

Спорове възникват и по отношение на външния вид на построението в Йонагуни. Подводните снимки на мястото показват съществуването на наклони, тераси и стъпала. Докато американските геолози поддържат, че те не са нищо повече от естествени формирования, японските учени твърдят, че могат да бъдат открити следи от оръдия, което предполага човешка намеса.

Но един човек, изглежда, приема и двата аргумента, изказвайки мнението, че структурата е както естествена, така и направена от човека. Доктор Робърт М. Шох, геолог, който често се гмурка до мястото, предполага, че по-голямата част действително е естествено образувание, но впоследствие е открита и модифицирана от хората - процес, познат като „тераформиране“. Откриването на малко стълбище е основното доказателство за такива промени.

Намирането на структури под водата винаги предизвиква интерес и вълнение и често се появяват хора, които обявяват, че е открита изгубената Атлантида. Но като се има предвид местоположението на Йонагуни, вероятността това да е Атлантида е малка. По-скоро изглежда, че има близки прилики с изчезналите континенти Му и Лемурия, тъй като и за двата се счита, че са съществували в района на Азия и са се простирали съответно в Тихия и в Индийския океан.

Въпреки че относително новата наука тектоника напълно отхвърля идеята, че някога е имало „изгубени континенти“, мнозина считат, че те наистина са съществували. Смята се, че Лемурия и Му са унищожени от грандиозни природни бедствия, които са погълнали континентите. Не е изключено древните митове за края на цели цивилизации да са променени и доукрасени с течение на времето, за да се включи в тях и унищожението на континенти. В този смисъл е напълно възможно краят на културата Йонагуни да е митологизиран или преувеличен в история като тази за Лемурия.

Прокарвайки паралелите между Йонагуни и митичните континенти, специалистите се надяват да постигнат напредък по отношение на теорията, че в Тихия океан има велика изгубена култура. Мистериозните каменни глави на Великденския остров и устните традиции на Полинезийските острови предлагат любопитен поглед към това. Очевидните прилики между Йонагуни и каменните структури на Хаваите и Тонга предлагат културен мост между праисторическа Япония и брега на Южна Америка.

Тази теория се опитва да обясни и приликите между различни световни култури, много от които вярват в астрономията и възприемат пирамидата като предпочитана форма на строителство. Някои теоретици, като например Греъм Ханкок, считат, че това е доказателство за древна морска култура, която е разпростряла мъдростта си из целия свят. Сигурно е обаче, че ще са нужни още доказателства, преди скептичният свят на археологията да приеме подобно смело тълкувание на ранната човешка история.

Може би ако мястото около пирамидата бъде подложено на още изследвания, в края на краищата тези доказателства ще бъдат открити. Ако ли не, възможно е доказателствата да бъдат намерени при други образувания, открити на морското дъно, близо до японските острови Керама и Чатан и в Тайванския пролив. Сега, когато технологията е в състояние да разкрие все повече и повече неща за глобалните промени, настъпили след края на ледниковата епоха, съществува голяма вероятност да бъдат направени нови подобни открития в плитките крайбрежни шелфове по света.

Това ни предлага вълнуваща перспектива от възможни отговори за произхода на човешката цивилизация, но както винаги всяко откритие има вероятност да повдигне още въпроси. Например защо пирамидата е била толкова почитана в коренно различни култури в различни епохи от човешката история? Отговорът на този въпрос, изглежда, ще остане една от най-големите загадки на древния свят.

Април 24, 2015

Мегалитните гробници на Нюгрейндж в Ирландия са на повече от 5000 години и следователно предхождат египетските пирамиди и дори пристигането на келтите в Ирландия. Както често се случва с подобни древни паметници, до днес не е останало почти нищо, което да ни даде представа за голямата цел, криеща се зад построяването им, и този чудесен некропол от каменната ера е източник на много дискусии и интерес по целия свят.

Разположени близо до бреговете на река Бойн, на изток от Слейн, гробниците Нюгрейндж са познати като Бру На Бойн, както са наричани на местния праезик. Според езическите вярвания Нюгрейндж е било селището на Енгус - бога на любовта. Мястото е свързвано и с тайнственото племе на богинята Дану, позната също като Туата де Данан. Според местните вярвания тези обичащи природата езичници са оставили част от духа си в пейзажа наоколо и се смята, че легендарният келтски герой Кухулин е заченат в Нюгрейндж.

Говори се, че в гробницата Нюгрейндж са погребвани кралете на Тара. Прахът на тези водачи се намира в големи съдове във всяка една от трите ниши на погребалната зала. Макар тази зала да е описвана с формата на кръст, като се има предвид фактът, че гробницата предхожда раждането на Христос с около 3200 години, по-вероятно е това разположение да е отражение на формата на детелината, която е широко разпространена в древното ирландско изкуство.

Строителите на гробниците са демонстрирали необикновена всеотдайност към построеното. Първо, те са използвали материали, които не се откриват лесно - кварцът сигурно е добит и пренесен от планините Уиклоу, намиращи се на значително разстояние от Нюгрейндж. На второ място, строителите са се заели с огромен проект - изчислено е, че за построяването на монумента е била нужна работната сила на 300 мъже в продължение на 20 години.

Също както в други древни култури животът на общността в Нюгрейндж е бил внимателно направляван от естествените ритми и цикли на Земята, като лятното и зимното слънцестоене са имали основно значение. По време на зимното слънцестоене в Нюгрейндж сутрешните слънчеви лъчи проникват през един отвор над входа, минават през къс и прав участък и достигат до погребалната зала, осветявайки сложните резби, които изобразяват Слънцето и Луната.

Интересно е, че подобен ефект може да бъде открит и в Стоунхендж, в пирамидите на майте и ацтеките и в Хеопсовата пирамида в Египет, където по време на слънцестоенето в гробницата прониква сноп светлина. Не е ясно обаче дали проникването на лъчите не е направено с цел душата на краля или фараона да се издигне в небето.

Дали тези култури споделят обща духовна идентичност, или човешката природа инстинктивно намира смисъл в движението на звездите и в циклите на планетата? Тези древни земеделски общества са имали знания и прозрения, които са изпреварвали времето им. Не е възможно да не се възхищаваме на уменията, които са позволили на тогавашните хора да направят точните изчисления, необходими за подреждането на коридорите на гробницата в съответствие със светлината на слънцето и звездите.

Април 24, 2015

От хиляди години в Баалбек, Ливан, се издигат храмове, устоявайки на управлението на различни цивилизации и на поклонничеството на много сменящи се богове. Те са били променяни, но благодарение на невероятната им красота и величие никога не са разрушени. Всъщност това, което провокира такъв интерес и почуда, е самият размер на храмовете.

Археолозите от целия свят са озадачени как такива впечатляващи конструкции може да са били построени преди толкова много време.

Първоначално Баалбек е финикийско селище, което в резултат на завоевателни набези последователно попада в гръцки, римски, византийски и след това в арабски ръце. Гърците завладяват града през 331 г. пр. Хр. и го преименуват в Хелиополис (град на слънцето). Разположен на кръстопътя на основните търговски пътища, градът процъфтява и се превръща в голямо религиозно средище.

Обикновено такива многовековни конструкции, издържали на напора на времето, са построени от камък с очевидното намерение да се славят с дълготрайност и Баалбек не прави изключение. Всъщност този градеж е осъществен с най-големите дялани камъни в света. Някои от тях са толкова големи и са добити от толкова далеч, че експертите са озадачени не само как са пренесени, но и как е построен храмът.

Причината за изключителната големина на камъните се крие във финикийската традиция, която налага платформата да се състои от не повече от три слоя камъни. Когато за построяването на този храм е предложена обширна площадка, древните архитекти си дават сметка, че им предстои работа в нечуван дотогава мащаб.

Всяващият страх обхват на задачата изобщо не ги възпира и те се заемат с дялането на това, което всъщност представлява колосални тухли, изсечени от солидни скали. Няколко от тези камъни се намират на западната страна на платформата, в част, наречена „Трилитон“, кръстена на трите най-големи каменни блока. Камъните са дълги около 20 м, високи - 4,5 м и широки - 3,6 м, като всеки един от тях тежи около 800 тона. За сравнение тези камъни са четири-пет пъти по-големи от камъните в Стоунхендж и приблизително триста пъти по-тежки от използваните за построяването на египетските пирамиди.

Удивителното е, че най-големият от камъните е даже още по-тежък - повече от 1000 тона. С теглото и размерите си този „камък на бременната жена“ би могъл да подложи на изпитание дори най-големите кранове, съществуващи днес. Но той остава на мястото си, тъй като строителните работи спират, преди да бъде използван.

Освен факта, че огромните каменни блокове са транспортирани на повече от километър от каменоломната и след това са издигнати на повече от 7 м височина до окончателното си местоположение, те са съпътствани и от още една загадка. Демонстрираното майсторство при изграждането на конструкцията е изключително - камъните са подредени толкова прецизно, без изобщо да е използван хоросан, че между тях е невъзможно да бъде подпъхнат и най-тънкият предмет.

Мащабът на Баалбек до такава степен разпалва въображението на хората, че всяка от последователно установилите се култури на това мястото свързва „Трилитон“ с някой популярен мит - за исполини, за библейски фигури или дори за извънземни същества.

Каквото и да е обяснението за построяването на този огромен монумент, вероятно Баалбек и за в бъдеще ще продължава да привлича безброй посетители. Те както хилядите преди тях ще се учудват на красотата на този забележителен древен монумент, който внушава доста предположения за възможностите на човешките способности.

Април 23, 2015

Дълбоко в сърцето на Южна Африка е жива традицията за лекуване и гадаене, която е неразривна част от африканската култура и продължава да бъде уважавана както преди хиляди години. Необикновените умения на сангомите или шаманите са почитана алтернатива на съвременната медицина, а предсказанията им са удивително точни. Изчислено е, че днес има около 200 000 такива гадатели, които помагат на 84% от южно-африканското население.

Ролята на сангомите е разнообразна и те могат да бъдат разделени на две основни категории, въпреки че в никакъв случай не са строго разграничени. Основният вид сангоми са наследствени гадатели, които общуват с предците, като обикновено изпадат в транс, за да предскажат бъдещето. Вторият тип сангоми са знахари или лечители, които използват традиционни методи, за да лекуват болните, и не са спохождани от предците. Но тези граници в много случаи са размити, тъй като наследствените гадатели често са и знахари и се съветват с предците за напътствия при лекуването.

Начинаещите започват обучението си, като издържат на „посветителскта болест“. Това дава знак, че предците или духовете на починалите са ги посветили в занаята им. Връзката между начинаещия и предците се засилва през възстановителния период от болестта и човекът приема нова идентичност и роля в живота.

Наследствената връзка е изключително важна за леченията и тълкуванията, които ще направят сангомите, тъй като според вярванията предците са пратеници на по-висшата сила - „Върховното същество“ - и играят роля на връзка между божеството и човека. Сангомите от своя страна стават „говорители“ на оракулите и изпълняват техните инструкции по почти същия начин, както сибилите от римски времена предават пророчествата на Аполон.

Предаването на предсказанията има основна социална и политическа функция, защото пророчествата осигуряват поле за дискусии по въпроси, които иначе са табу или политически опасни. Предсказанията обхващат най-различни въпроси - от състоянието на реколтата и времето до лични и здравословни проблеми. Сангомите твърдят, че болестите се дължат на една от три основни причини - предците, магьосничество или „замърсяване“ (например менструация или аборт). След като източникът на болестта бъде установен, процесът на лечение може да започне.

Състоянието на транс, в което изпада гадателят, обикновено е централната част от процеса на предаване на пророчеството. Това състояние се постига чрез най-разнообразни ритуални методи, включително ритмично барабанене, пляскане с ръце и танцуване, вдишване на изпарения от лековити билки като например емфие, горене на тамян. Облеклото на сангомите също е много важно. Те често носят натруфени украшения за глава от щраусови пера и привързват към телата си дрънкулки и мъниста.

След като изпаднат в транс, сангомите обикновено започват да треперят и дишането им се учестява, докато предците влизат в телата им. В резултат от ритмичните ритуали настъпва хиперстимулация на тялото, а неравномерното дишане предизвиква хипервентилация. Смята се, че тези две състояния „отварят“ тялото и духа, за да бъде осигурен достъп за предците. След това мъжете използват „кокали“ (черупки, монети, зарове и пръчки) като част от гадателския ритуал, които биват хвърляни върху кожа от африканска антилопа. После сангомите тълкуват местоположението и подреждането на разхвърляните предмети, които им осигуряват нужната информация, за да бъде предадено пророчеството или излекуван пациентът.

Април 19, 2015

Висторията, както и в редица разкази от класическата митология, ролята на оракула изпъква ярко. От всички прочути оракули може би най-известният и уважаван е този, който е открит в Делфи, Гърция.

Делфийският оракул се намира в светилището на Аполон - гръцкия бог на изкуствата и пророчествата. Разположен високо на склона на планината Парнас, той заема видно място - израз на почитта, с която се ползва в гръцката култура.

Според легендата Аполон завзема Парнас като дете, убивайки огромния змей Питон в битката между боговете на небето и на земята. След това Аполон се преобразява в делфин (на гръцки: Δελφοί , откъдето светилището получава името си) и се спуска в океана, за да хване няколко моряци, които да назначи за свои първи жреци.

Аполон прави пророчествата си в Делфи чрез различни пророчици, наричани още жрици. Жриците, които без изключение са зрели и девствени жени, се наричат питии - на името на убития от младия Аполон Питон.

Когато се правят пророчества, Пития изпада в транс и възпроизвежда загадъчни и неразбираеми предсказания. След това думите й биват тълкувани от жреците и предавани на чакащите поклонници.

При пристигането си в Делфи тези поклонници молители се регистрират и плащат такса, за да си уговорят среща. После от тях се изисква да се пречистят в Касталския извор, където все още съществува корито за къпане. След това тръгват по Свещения път към храма. Там се прави жертвоприношение с овца или коза и жреците преглеждат вътрешностите на животното за предзнаменование. Когато най-после стигнат до жрицата, поклонниците влизат един по един и задават въпросите си, за да направи тя предсказанието.

Останките от древния храм на Аполон в Делфи

Делфийският оракул е посещаван в продължение на почти 2000 години и през този период са направени безброй предсказания по най-различни питания - от военни и държавнически въпроси до проблеми, свързани с личния живот, раждания и смърт. Молителите са от почти всички прослойки на обществото - факт, който показва с какво внимание се ползва пророкуването в ежедневния живот на хората през онези времена. Силата и влиянието на оракула могат да бъдат забелязани и в изкуството и литературата от този период. Той не само че присъства в „Енеида“ на Вергилий и в Омировата „Одисея“, но в историята за цар Едип на Софокъл оракулът предсказва на царя и царицата на Тива, че синът им Едип ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Когато драматичните събития се разиграват, пророчеството се изпълнява и поражда въпроси за съдбата и морала, актуални и до днес.

Април 19, 2015

Езекил

Свещената Библия изобилства от вълнуващи разкази за човешки постъпки. Сред тях особено ярко изпъкват историите за героизъм, войни и предателство. Но преди всичко между страниците й могат да бъдат открити пророческите думи на Бог. Повечето етични и религиозни послания на многото книги на Библията са представени чрез пророци от Стария завет като Езекил и Йеремия.

Библията съдържа няколко основни пророчески книги и във всяка една от тях има поредица от „Пророчества срещу чуждите народи“. Тези стилизирани и поетични части съдържат божии предсказания за съдбата на онези народи, които извършват престъпления срещу човечеството или прегрешения спрямо Бог. Едно от най-известните от тези осъждания може да бъде открито в книгата на Езекил и то е особено забележително предвид факта, че е датирано, и по този начин може да бъде свързано с историческите обстоятелства около произнасянето и изпълнението му.

Пророчеството срещу островния град Тир, съдържащо се в Езекил 26, е от 586 г. пр. Хр. и е резултат от бурните събития в Израил към края на VII и началото на VI в. пр. Хр. По това време Вавилон, под внушителното покровителство на Навуходоносор, е в процес на консолидация и разширяване на империята в Източното Средиземноморие и има за цел да установи контрол над Египет.

От друга страна, Израил отслабва и става уязвим след несполучливите опити за реформа на Йосия през 621 г. пр. Хр. Това води до поредица от неорганизирани и безбожни водачи, които подкопават предаността на народа към Бога и го правят глух за потресаващите предупреждения на пророци като Езекил и Йеремия.

Израил е мостът между Вавилон на изток и Египет на запад и затова нахлуването е неизбежно. То се случва през 606 г. пр. Хр., когато Израил става васална държава на Вавилон. В резултат на това в страната се надигат недоволство и националистически настроения, които накрая излизат на повърхността под формата на мащабно въстание срещу вавилонските сили. Но то бързо е потушено и много от израилските водачи, включително Езекил, са изгонени през 598 г. пр. Хр. Няколко години по-късно, точно преди разрушението на Йерусалим от вави- лонците, Езекил прави своето прочуто пророчество срещу Тир.

Разположен много близо до брега на днешен Ливан, град Тир е значимо финикийско пристанище, което свързва морските пътища на цялото Средиземно море с керваните от Арабия, Вавилон, Персия и Индия. Езекил предсказва, че въпреки силната му отбранителна позиция Тир, както и разположените на континента негови „дъщерни“ селища ще бъдат напълно унищожени. Той пророкува: „Защото така казва Господ БОГ: Ето, Аз довеждам против Тир вавилонския цар Навуходоносор от север, царя на царете, с коне, с колесници и с конници, с голямо множество народ... Той ще убие с меч дъщерните ти градове на полето.“

Езекил пророкува след изгонването му от вавилонцитею

И наистина тези предсказания се сбъдват отчасти. Историческите записки, включително тези на еврейския историк Йосиф Флавий, разказват, че Навуходоносор разрушава континенталните части на града и поставя острова под обсада в продължение на тринадесет години. Въпреки че тя се оказва неуспешна, Тир действително става васален град на Вавилон в резултат на преговорно споразумение.

Поражението на Йерусалим и разклащането на властта в Тир е разглеждано като божествено отмъщение на Езекил и Иеремия. В техните очи държавата Израил се разколебава във вярата си и престава да служи на Бог и затова заслужава наказание от ръцете на Навуходоносор. В замяна, изглежда, че вавилонците са наградени за наказателните си действия, като постигат амбициите си да нахлуят в Египет.

Макар много от детайлите от пророчеството на Езекил да не са се случили точно както са предсказани, неговото послание остава пределно ясно, като фактическите подробности имат сравнително малко значение. Фактът, че Тир в крайна сметка е унищожен много години по-късно, през 332 г. пр. Хр. от Александър Велики, придава на пророчеството срещу Тир продължителен резонанс и е още едно доказателство за изумителната сила на пророкуването Езекил