mnogoznaiko

Документален/Образователен филм за влечугите в Североизточна България. В този филм ще се сблъскате с тайнствения живот на гущерите, змиите и костенурките населяващи района на Североизточна България. Ще се запознаете с видовото им разнообразие, начина им на живот и още много други интересни аспекти от тяхната биология и поведение. Ще разберете, че колкото и разнообразни и шарени да са тези интересни животни, всъщност много малка част от тях са опасни за живота на хората.

През последните 14 години четири елемента, са добавени в Периодичната система на Менделеев: Тенесин (Ts) - открит през 2010 г. в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Московий (Mc) - синтезиран през 2015 г. в сътрудничество между Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния, САЩ. Оганесон (Og) - синтезиран през 2017 г. в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Лоунсий (Lv) - синтезиран през 2020 г. в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Важно е да се отбележи, че тези елементи са изкуствено създадени в лаборатория и не се срещат в природата. Те са изключително нестабилни и съществуват само за части от секундата. Добавянето на тези елементи е резултат от интензивни научни изследвания, които разширяват нашето разбиране за атомната структура и свойствата на материята.

MenteeBot на израелската компания Mentee Robotics се отличава с интегриран AI от самото начало на проектирането си. За разлика от други хуманоидни роботи, при които AI се внедрява допълнително, MenteeBot е създаден с фокус AI да се учи в движение. Този подход му позволява да изпълнява широк спектър от задачи с висока прецизност и гъвкавост. MenteeBot е способен да се адаптира към различни условия и да учи нови задачи. Предвижда се използването му като домашен помощник и в складов бизнес.

Докато някои фактори усложняват набирането на войници, други пък подтикват държавите към по-голяма милитаризация. Например, близостта до текущ конфликт е по-вероятно да мотивира гражданите да се включат във военни действия. Можем да вземем за пример Латвия, Литва и Естония. Тъй като са по-близо до Русия, отколкото Германия, гражданите им са много по-готови да се защитават, ако се наложи. Жителите на някои от най-богатите страни в света като Дания, Финландия, Норвегия и Швеция би следвало да нямат желание да се бият за своята страна. Но близостта до Русия играе роля и тук. В тези държави две трети от гражданите заявяват, че биха отишли на война, ако се наложи. Изненадващо, политическите предпочитания нямат голямо значение за това дали човек е готов да защитава страната си във война. Учените установяват, че политическите предпочитания на хората нямат това влияние, което бихме предполагали, хората с крайно десните политически виждания не е по-склонна да умре за своята страна от колкото центристите или социалдемократите. Страхът продължава да бъде един от най-ефективните мотиватори. Когато виждаме войни и конфликти около нас и усещаме заплаха, реална или измислена, от други държави, винаги ще има хора, готови да се присъединят към армията и да се бият. Пример за това е Израел. От друга страна, младите хора обикновено не искат да се присъединяват към армията по напълно различни причини. Първата е икономическа. В света има много други начини за самореализация. Ако през миналия век военната служба е била почти единствената престижна и добре платена професия за мъжете, сега те разполагат с по-достъпно образование и огромен избор от професии. Освен това, колкото по-богати стават държавите, толкова по-малко мъже са склонни да се жертват за държавата и нацията. Тук роля играе факторът на ценностите. Западните демокрации са се превърнали в така наречените пост-хероични общества. Там най-високата ценност е човешкият живот и неговото запазване, както и личното благополучие. Тези ценности трудно се съчетават с готовността да се воюва за страната и да се умре геройски в нейна защита. Все пак има изключения. В някои богати страни, като например Франция, решителността на младите хора да воюват остава доста висока. Напротив, желанието да се сражават е много по-ниско в държави, които вече са преживели ужасите на войната, особено поражението. Това важи за Германия, Италия и Япония. Мъжете там изобщо нямат желание да се записват в армията. Недоверие към въоръжените сили има и в държави, където дълго време са управлявали военни диктатури, например в Испания и Португалия. Източник: https://www.economist.com/international/2024/04/17/would-you-really-die-for-your-country Източник на изображението: https://jble-eustismwr.com/acs/mobilization-deployment/

Грешките в преписването на Рецептурника за еволюция https://nauka.offnews.bg/.../greshkite-v-prepisvaneto-na... Преди седемстотин милиона години за първи път се появява забележително същество. Макар и да не е било много за гледане според днешните стандарти, животното е имало предна и задна част, горна и долна. По онова време това е новаторска адаптация, която определя основния план на тялото, който в крайна сметка наследяват повечето сложни животни, включително и хората. Невзрачното животно е живяло в древните морета на Земята, като вероятно е пълзяло по морското дъно. Това е последният общ прародител на двуутробните животни - огромна супергрупа животни, включваща гръбначни (риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници) и безгръбначни (насекоми, членестоноги, мекотели, червеи, бодлокожи и много други). До днес повече от 7000 групи гени могат да бъдат проследени до последния общ прародител на двуутробните, според проучване на 20 различни вида двуутробни, включително хора, а също и акули, маймуни, стоножки и октоподи. Констатациите са направени от изследователи от Центъра за геномно регулиране (CRG) в Барселона и са публикувани днес в списание Nature Ecology & Evolution.

Основно от интернет, но и панаирите на книгата са винаги подходящо място за купуване на много книги

Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. на остров Милос в Бяло море, сред руините на древен град със същото име. Изложена е в музея Лувър в Париж, столицата на Франция. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински: Венера). Французите вярвали, че ръцете на Венера са се откъснали в резултат на битка за статуята между френски и турски моряци на остров Милос (по това време Гърция е била част от Османската империя). Този инцидент може да се е случил малко след откриването на статуята. Но тази история не е потвърдена от никакви документи. Тази версия е изказана за първи път от лейтенант на френски кораб през 1874 г. Въпреки това, по време на "борбата за Венера" на Милос, той и екипажа му са били на друго място. Днес повечето учени смятат, че статуята вече не е имала ръце, когато е открита. Какво е имала Венера в ръцете си и в каква позиция са били те, все още не е ясно. Има няколко хипотези за това какво е правила Венера в оригинал. Може би е държала пред себе си огледало или вретено, венци или щит, ябълка или гълъб, дете или рамото на любим воин. А на ръцете й вероятно е имало метални бижута. Между другото, някои смятат, че това изобщо не е Венера, а богинята на морето Амфитрита, която е била почитана в Милос. Или Артемида, която евентуално е държала лък или амфора в ръцете си. Има и хипотеза, че скулптурата не изобразява богиня, а обикновена жена. Има много предположения за това коя всъщност е Венера Милоска и какво е имало в ръцете й. Коя версия смятате за най-правдоподобна?

Когато искате да изкрещите по време на особено лош ден, но след това успявате да се въздържите и никой не разбира за вашите емоции. Това е благодарете на човешкия мозък и начина, по който той регулира емоциите. Това може да бъде от съществено значение за ориентирането в ежедневния живот. Докато възприемаме събитията около нас, способността да бъдем гъвкави и да преформулираме ситуацията влияе не само на нашето чувство, но и на поведението ни и вземането на решения. Фактът е, че някои от проблемите, свързани с психичното здраве, се дължат на неспособността на индивидите да бъдат гъвкави, например когато постоянни негативни мисли затрудняват възприемането на ситуация по различен начин. За да се справят с такива проблеми, ново изследване, проведено от Дартмът, е сред първите от своя вид, които разделят активността, свързана с генерирането на емоции, от регулирането на емоции в човешкия мозък. Резултатите са публикувани в Nature Neuroscience. “Като бивш биомедицински инженер, беше вълнуващо да идентифицирам някои мозъчни региони, които са изключително свързани с регулирането на емоции”, казва главният автор Ке Бо, постдокторант в Лабораторията по когнитивна и афективна невронаука (CANlab) в Дартмът. “Нашите резултати предоставят нова представа за това как работи регулирането на емоции, като идентифицират цели, които могат да имат клинични приложения.” Например системите, които изследователите идентифицираха, могат да бъдат добри цели за стимулиране на мозъка, за да подобрят регулирането на емоции. Използвайки компютърни методи, изследователите проучиха два независими набора данни от fMRI (фЯМР) изследвания, получени по-рано от съавтора Питър Джианарос от Университета на Питсбърг. Мозъчната активност на участниците беше записвана в чрез fMRI, докато участниците гледат изображения, които вероятно ще предизвикат негативна реакция, като например кървава сцена или страшни животни. След това участниците бяха помолени да преоценят емоцията, като генерират нови мисли за изображението, за да го направят по-малко отвратително, преди да видят негативното изображение. Този процес на преоценка и рефрейминг на ситуацията е важен за регулирането на емоции. Изследователите са успели да идентифицирт мозъчни региони, които са специфично свързани с регулирането на емоции. Тези области могат да бъдат потенциални цели за стимулиране на мозъка с цел подобряване на регулирането на емоции. Например, ако можем да усилим активността на тези региони, можем да помогнем на хората да се справят по-ефективно със своите емоции. Това изследване предоставя нови познания за функционирането на мозъка и може да има важни приложения в областта на психичното здраве и терапията. Функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) Journal Reference: Ke Bo, Thomas E. Kraynak, Mijin Kwon, Michael Sun, Peter J. Gianaros, Tor D. Wager. A systems identification approach using Bayes factors to deconstruct the brain bases of emotion regulation. Nature Neuroscience, 2024; DOI: 10.1038/s41593-024-01605-7 Източници: https://www.sciencedaily.com/releases/2024/04/240403170916.htm https://home.dartmouth.edu/news/2024/04/dartmouth-researchers-map-how-brain-regulates-emotions

Скален къс от ранните дни на Луната Science News, 30 март 1974 г. Програмата “Аполо” след последния си опит най-сетне постигна успех. Основната цел на учените, които изследваха пробите, донесени от лунната повърхност, беше да открият скала, която е почти на същата възраст като самата Луна - реликва, съществуваща повече от 4,5 милиарда години. След пет посещения на Луната, последното отчаяно усилие - Аполо 17 - най-сетне се увенча с успех. https://www.sciencenews.org/archive/rock-moons-early-days 2024 Лунните скали от ерата на “Аполо” продължават да разкриват тайни за младостта на Луната. Например, скорошен анализ предполага, че магнитното поле на Луната (ако е съществувало) е просъществувало през първите 500 милиона години от съществуването на спътника . Друга проба от лунни скали, събрана през 2020 г. от китайската мисия “Чанге-5”, предоставя нови подробности от по-късни периоди. Тези скали предполагат, че Луната е била вулканично активна по-дълго, отколкото се е смятало преди, като лавата е текла до преди около 2 милиарда години . Мисията на Китай “Чанге-6”, планирана да стартира през май, може да достави първите скали от обратната страна на Луната. Този материал би могъл да обясни защо близката и далечната страна изглеждат геоложки различни. In this composite image, Apollo 17 astronaut Harrison Schmitt stands next to a lunar boulder. A sample collected from such a boulder proved to be nearly as old as the moon itself. GENE CERNAN/NASA

От ФБ: https://www.facebook.com/dimblov/posts/pfbid036 Дефицитът на качествени текстове може да забави развитието на AI отрасъла още през следващите две години. Сега дори ясни лидери на пазара като OpenAI и Anthropic са изправени пред криза. GPT-5 планира да се обучава по транскрипции на публични речи и подкастове в YouTube - начин да се получат поне малко качествени данни. На пръв поглед изглежда, че проблемът е лесен за решаване: всичко, което трябва да направите, е да наемете качествени писатели и да ги накарате да създават съдържание специално за обучение на ИИ. Например да сключите договор с онлайн издание или цифрова библиотека. На практика обаче това не е толкова просто. Пабло Вилялобос, учен от изследователския институт Epoch, казва, че за обучението например на GPT-5 ще са необходими 60-100 трилиона токена. Токенът не е точно равен на дума, а по-често е нейна съставна част, но дори и според най-скромните очаквания ще са необходими 240-400 милиарда страници А4 и около 1 милиард книги. Британската библиотека е най-голямото книгохранилище в света с фонд от 170 милиона книги. За да се отговори на апетита на усъвършенствания ИИ, са необходими 5-8 Британски библиотеки, а материалите в тях трябва да са уникални. Според Вилабос, ако обучите GPT-5 на подходящи текстове в интернет, няма да му стигнат 10-20 трилиона токена. Все още е възможно да се обучава ИИ върху лична кореспонденция, но широката общественост не иска да предоставя данните си на разработчиците. Илон Мъск и Зукърбърг обучават моделите си върху съдържание, създадено от потребителите на техните социални мрежи, но то не винаги е последователно и качествено. Докато Пабло Вилабос прогнозира, че през 2026 г. заплахата от недостиг на данни ще бъде вече 90%, стартъпът DatologyAI се опитва да реши проблема с различен подход. В него БНМ се обучава по метода на "училищната програма" - представя се информация в определен ред, от проста към сложна, така че ИИ сам да намери връзки в нея и да направи изводи. Според Ари Морксос, основател на стартъпа, това подобрява ефективността на модела, като намалява наполовина обема на постъпващите данни. Това обаче все още не е потвърдено в други проучвания. Както Google, така и OpenAI обмислят създаването на пазар за данни за обучение на невронни мрежи. На него ще се определя колко полезна е определена информация за даден модел и каква цена е справедлива. Може би ще се появи цяла нова сфера на икономиката, в която ще работят производители на съдържание за обучение на ИИ. Засега работата по този пазар не е стигнала по-далеч от етап планиране. OpenAI и Anthropic също започнаха да експериментират с "висококачествени синтетични данни". Това е най-добрият текст, създаден от самите невронни мрежи. Тук разработчиците трябва да бъдат изключително внимателни - някои тестове показаха, че невронните мрежи губят производителност и се влошават от такива учебни материали.

Най-случайното двуцифрено число е 37. Когато се анкетират групи от хора, за да изберат „случайно число между 1 и 100“, най-често избираното число е 37.

Нищо общо! Капитализма развива и допринася за развитието на света, докато комунистите убиват и грабят от тези, които сами са си построили и създали.

Колкото повече те чета толкова повече разбирам, че ти да ни покажеш истината, а не да търсиш или обсъждаш нещо Виж в групата, която @deaf споделя, там има много хубави примери какво се случва в България и как нещата се развиват тук. Ако не се развиваха заплатите нямаше да растат и нямаше да можем да си позволим да пътуваме, да купуваме имоти в чужбина. Дори вече сме извън списъците с евтина работна ръка - защото вече не сме. Искаме високи заплати и ги получаваме. Дори и да сме в дъното на ЕС, то това е из между най-развитите държави в Света

Перфектното число или съвършеното число е може би най-старият нерешим математически проблем. Още от древността математиците са пленени от неговата симетрия и мистерия. Перфектно число е естествено число, равно на сумата от своите по-малки делители. С други думи, делителите на числото, без да се включва самото число, се събират, за да се получи самото число. Пример: Числото 6 е перфектно число. Делителите му са 1, 2 и 3, а 1 + 2 + 3 = 6. Числото 28 е перфектно число. Делителите му са 1, 2, 4, 7 и 14, а 1 + 2 + 4 + 7 + 14 = 28. Свойства на перфектните числа: Най-малкото перфектно число е 6. Перфектните числа са редки. До 2023 г. са открити само 51 перфектни числа. Перфектните числа са четни. Перфектните числа са свързани с други интересни математически концепции, като например прости числа и мерсенови числа. Нерешени проблеми: Съществуват ли безкрайно много перфектни числа? Има ли формула, с която да се генерират всички перфектни числа? Перфектните числа са не само интригуващ математически проблем, но и имат приложения в различни области. Те се използват в криптографията, компютърните науки и дори в музиката. Перфектните числа са очарователен и мистериозен кът от математиката. Те ни напомнят, че в света на числата все още има много тайни, които чакат да бъдат разкрити. Първите десет съвършени числа 6 28 496 8128 33 550 336 8 589 869 056 137 438 691 328 2 305 843 008 139 952 128 2 658 455 991 569 831 744 654 692 615 953 842 176 191 561 942 608 236 107 294 793 378 084 303 638 130 997 321 548 169 216 (последователност A000396 в OEIS) В това видео се обясня много подробно проблема с перфектното число: Повече: https://bg.wikipedia.org/wiki/Съвършено_число https://en.wikipedia.org/wiki/Perfect_number

Съдържание от Капитал: България и Румъния вече са в Шенген по въздух и море . Какво следва? Промените ще засегнат основно движението на гражданите и няма да се отрази на превоза на стоки Преди 24 години, когато визите за Шенген паднаха за първи път за българи, надали някой е смятал, че ще трябва цяло едно поколение, за да влезе страната в общото пространство без граници. Обединение на управляващи и опозиция тогава, както и активиране на целия възможен дипломатически ресурс за възползване от проблемите в евросъюза в наша полза бе събитие, което после бе повторено само веднъж - при влизането в ЕС, преди резето да хлопне. Летищата са готови за Шенген Ето какво е написал "Капитал" през ноември 2000 г., когато визите падат за България, но не за Румъния. "Решението, което Съветът на министрите взе за разделянето на пакета България - Румъния, показа, че геополитическите оправдания или аргументи носят малко полза. Напредъкът към ЕС може да бъде извършен само на базата на сериозна вътрешна политика. Румъния пострада не само поради сериозните проблеми с нейните малцинства, но и поради липсата на съгласие какви реформи трябва да бъдат направени в страната." България губи 1.2 млрд. лева годишно от забавянето на сухопътния Шенген По ирония на съдбата днес, четвърт век по-късно, докато влизаме само с единият крак в Шенген, румънците определено ни изпревариха в подготовката и дипломацията си по пътя. След преговори, продължили почти колкото членството в ЕС, поне три мисии за устояване на готовността само в последната година и няколко напрегнати съвета на върха, в който Австрия и Нидерландия си разменяха местата кой да блокира, в края на декември 2023 г. страните членки най-накрая постигнаха единодушие. Беше гласувано двете държави да станат част от шенгенското пространство по въздух и море, а сухопътните граници да бъдат отворени на по-късна дата с единодушно решение на страните членки, "като се вземат предвид съответните технически и оперативни договорености на тези граници и актуалното състояние на взаимното сътрудничество". Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него Това, разбира се, е малка победа. Пълното влизане е това, което ще освободи пътническия и товарния трафик, ще нормализира границите, ще отвори нови възможности. Над 1.3 млн българи годишно пътуват по въздух до Шенген, но само в Гърция влизат почти 2 милиона по суша, а почти всички товари също минават през сухопътните граници. България губи 1.2 млрд. лева годишно от оставането си извън Шенгенската зона според доклад на икономическото министерство и това се отразява на българските производители, търговци и съответно икономика. Конкретни срокове за присъединяване по суша все още няма и това е проблем за който и кабинет да дойде. Към статията: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2024/03/29/4606681_bulgariia_i_rumuniia_veche_sa_v_shengen_po_vuzduh_i/

Вселената вече е в своята шеста и последна епоха Отпреди Големия взрив до наши дни, Вселената преминава през много епохи. Тъмната енергия предвещава финала Кредит NASA/WMAP science team Илюстрация на нашата космическа история, от Големия взрив до настоящето, в контекста на разширяващата се Вселена. Не сме сигурни, въпреки че мнозина твърдят, че Вселената е започнала от сингулярност. Възможно е обаче, точно както черните дупки "завършват" в сингулярност, нашата Вселена и нейното инфлационно състояние, което е довело до горещия Голям взрив, да са възникнали от сингулярност. От космическа инфлация до първична супа от частици до разширяващи се, охлаждащи последици, Вселената преминава през много важни етапи в нашата космическа история. Преди около 6 милиарда години обаче нова форма на енергия започва да доминира в разширяването на Вселената: тъмна енергия, която сега определя нашата космическа съдба. Епохата, в която живеем, в която тъмната енергия доминира в разширяването на Вселената, е последната, която нашата Вселена някога ще преживее. Сега живеем в началото на окончателния край на Вселената. Днес Вселената не е същата, каквато е била вчера. С всеки изминал момент се случват редица фини, но важни промени, дори много от тях са незабележими в измерими човешки времеви мащаби. Вселената се разширява, което означава, че разстоянията между най-големите космически структури се увеличават с времето. Преди секунда Вселената бе малко по-малка, след секунда Вселената ще бъде малко по-голяма. Но тези фини промени се натрупват в големи, космически времеви мащаби и засягат не само разстоянията. С разширяването на Вселената относителното значение на радиацията, материята, неутриното и тъмната енергия се променя. Температурата на Вселената се променя. И това, което ще видите в небето, също ще се промени драматично. Като цяло има шест различни епохи, на които можем да разделим Вселената, и ние вече живеем в последната. Докато материята (както нормалната, така и тъмната) и радиацията стават по-малко плътни, докато Вселената се разширява поради нарастващия си обем, тъмната енергия, както и енергията на полето по време на инфлация, е форма на енергия, присъща на самото пространство. Тъй като в разширяващата се Вселена се създава ново пространство, плътността на тъмната енергия остава постоянна. Кредит: E. Siegel/Beyond the Galaxy Причината за това може да се разбере от графиката по-горе. Всичко, което съществува в нашата Вселена, има определено количество енергия в себе си: материя, радиация, тъмна енергия и т.н. С разширяването на Вселената обемът, който заемат тези форми на енергия, се променя и енергийната плътност на всяка от тях ще се развива по различен начин. По-специално, ако дефинираме наблюдаемия хоризонт чрез променливата a, тогава: енергийната плътност на материята ще се развива като 1/ a 3 , тъй като (за материята) плътността е просто маса спрямо обем и масата може лесно да се преобразува в енергия чрез E = mc 2 енергийната плътност на радиацията ще се развива като 1/ a 4 , тъй като (за радиацията) плътността е броят на частиците, разделен на обема, и енергията на всеки отделен фотон се разтяга, докато Вселената се разширява, добавяйки допълнителен коефициент от 1/ относително към материята тъмната енергия е свойство на самото пространство, така че неговата енергийна плътност остава постоянна (1/ a 0 ), независимо от разширяването или обема на Вселената Визуалната история на разширяващата се Вселена включва горещото, плътно състояние, известно като Големия взрив, и също последващия растеж и формирането на структури. Пълният набор от данни, включително наблюденията на леките елементи и космическия микровълнов фон, оставя само Големия взрив като валидно обяснение за всичко, което виждаме. Докато Вселената се разширява, тя също така се охлажда, което позволява образуването на йони, неутрални атоми и евентуално молекули, газови облаци, звезди и накрая галактики. Кредит: NASA/CXC/M. Weiss Следователно Вселена, която съществува по-дълго, ще се е разширила повече. В бъдеще ще бъде по-студена, а в миналото ще е била по-гореща. Тя е била гравитационно по-равномерна в миналото и е по-неравномерна сега. Била е по-малка в миналото и ще бъде много, много по-голяма в бъдеще. Чрез прилагане на законите на физиката към Вселената и сравняване на възможните решения с наблюденията и измерванията, които са получени, може да се определи както откъде идваме, така и накъде сме се запътили. Можем да екстраполираме нашата история чак до началото на горещия Голям взрив и дори преди това до периода на космическа инфлация. Можем да екстраполираме настоящата ни Вселена и в далечното бъдеще и да предвидим крайната съдба, която очаква всичко, което съществува. Цялата ни космическа история е теоретично добре разбрана, но само защото разбираме теорията за гравитацията, която е в основата й, а и защото знаем сегашната скорост на разширяване на Вселената и енергийния ѝ състав. Светлината винаги ще продължава да се разпространява през тази разширяваща се Вселена и ще продължаваме да получаваме тази светлина произволно далеч в бъдещето, но тя ще бъде ограничена във времето до това, което достига до нас. Ще трябва да изследваме по-слаби яркости и по-дълги дължини на вълните, за да продължим да виждаме видимите в момента обекти, но това са технологични, а не физически ограничения. Кредит: Nicole Rager Fuller/National Science Foundation Когато се начертаят разделителните линии въз основа на това как се държи Вселената, откриваме, че има шест различни епохи. Инфлационна епоха: която предхожда и създава горещия Голям взрив. Епохата на първичната супа: от началото на горещия Голям взрив до окончателните трансформиращи взаимодействия на ядра и частици в ранната Вселена. Плазмената епоха: от края на неразсейващите взаимодействия на ядра и частици, докато Вселената се охлажда достатъчно, за да образува стабилна неутрална материя. Епохата на Тъмните векове: от образуването на неутрална материя до първите звезди и галактики напълно рейонизират междугалактическата среда на Вселената. Звездната епоха: от края на рейонизацията до прекратяването на гравитационното формиране и растежа на широкомащабните структури, когато плътността на тъмната енергия доминира над плътността на материята. Епохата на тъмната енергия: последният етап от нашата Вселена, където разширяването се ускорява и несвързаните обекти се ускоряват безвъзвратно и отдалечават необратимо един от друг. Вече сме навлезли в тази последна ера преди милиарди години. Повечето от важните събития, които ще определят историята на нашата Вселена, вече са се случили. Квантовите флуктуации, които възникват по време на инфлация, се разтягат във Вселената и когато инфлацията приключи, те се превръщат във флуктуации на плътността. Това води с течение на времето до широкомащабната структура във Вселената днес, както и до колебанията в температурата, наблюдавани в CMB. Това е грандиозен пример за това как квантовата природа на реалността влияе на цялата мащабна вселена. Кредит: E. Siegel; ESA/Planck and the DOE/NASA/NSF Interagency Task Force on CMB research Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/fizika/vselenata-veche-e-v-svoiata-shesta-i-posledna-epoha-200247.html

Учени създават здрави малки на мишки от двама бащи, без женска ДНК Очаква се приложението при хората да отнеме много време, може би 10 или повече години, но не е известно дали яйцеклетките са достатъчно безопасни, за да се произведе дете с две мъжки ДНК. Кредит Phys.org Учени създадоха мишки, макар и не тези на снимката, използвайки за първи път яйцеклетки, направена от клетки на животно от мъжки пол. Екип изследователи от университета в Осака, Япония, обяви, че миналата година е разработил миши бебета от две мъжки ДНК. Още тогава бе казано, че това е обещаващо за потенциално приложение при хората. С други думи, двама мъже потенциално биха могли един ден да имат биологични деца заедно. Както се посочва в статията, тази работа дава концепция, която би могла да помогне при безплодие, причинено от нарушения на половите хромозоми или автозомни нарушения, и открива възможността за възпроизводство на двама родители. Това, което я прави още по-интересна, е фактът, че родените по този начин малки не само са оцелели до зряла възраст, но и самите те са успели да станат родители. ПРОЦЕС НА ПРЕПРОГРАМИРАНЕ НА МЪЖКАТА ДНК В съобщението се изяснява, че пътят за създаване на двуяйчни гризачи е започнал с препрограмиране на кожни клетки от мъжки мишки в индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS). Посредством сложен процес половите хромозоми XY в клетките са трансформирани в хромозоми XX. Впоследствие клетките са отгледани в органоид, създаден да имитира средата на мишия яйчник. След това сперматозоиди от мъжки мишки бяха използвани за оплождане. След това за оплождането са използвани сперматозоиди от мъжки мишки и от 630 ембриона, имплантирани в сурогатни майки, успешно са родени седем миши бебета. Водещият изследовател Кацухико Хаяши (Katsuhiko Hayashi) заявява пред The Guardian: Седемте уникални мишки са достигнали зряла възраст и репродуктивна способност. Учените пишат в изследването, че разделителната способност на ДНК-seq анализите в това изследване не е била достатъчна, за да се открият точкови мутации. Това означава, че за бъдещи изследвания и приложение ще е необходима по-строга оценка на ефекта от този метод. Понастоящем екипът се опитва да използва кожни клетки от хора от мъжки пол за генериране на яйцеклетки. КУЛТИВИРАНЕ НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ И СПЕРМАТОЗОИДИ В ЛАБОРАТОРИИ ПО СВЕТА Според публикуваното преди няколко дни проучване новият експеримент дава надежда. Той е извършен при мишки и прилага различен подход за създаване на яйцеклетки за ин витро. Изследователите започват процеса с донорска яйцеклетка, отстраняват ядрото ѝ и след това прехвърлят към ядрото от миша кожна клетка. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/zhivotat/ucheni-sazdavat-zdravi-malki-na-mishki-ot-dvama-bashti-bez-zhenska-dn-200302.html

Ново проучване на свързания с тютюнопушенето вариант "Mr. Big" https://nauka.offnews.bg/chovekat/novo-prouchvane-na-svarzania-s-tiutiunopusheneto-variant-mr-big-200294.html Изследванията показват, че ДНК играе важна роля при оформянето на това, което се случва, когато поемете никотин След първата глътка никотин вашето ДНК ще играе важна роля, заедно със социалните фактори и факторите на околната среда, при оформянето на това, което ще се случи след това. През последните години учените идентифицираха хиляди генетични варианти, за които се смята, че влияят на всичко - от това кога хората за първи път опитват да пушат, как се чувстват с първата си цигара до това колко често се запалват и колко трудно ще е да се откажат. Някои варианти влияят върху това колко бързо метаболизираме никотина, докато други са в основата на това колко сме чувствителни към него. Но малко се знае за това как те взаимодействат помежду си и с други генетични различия. Ново проучване на Университета на Колорадо Боулдър хвърля безпрецедентна светлина върху тези взаимодействия и предоставя нова представа за най-известния вариант, свързан с тютюнопушенето до момента – обикновено наричан "Mr. Big". ПОГЛЕД ОТВЪД ‘MR. BIG’ Израснала в Хондурас, основен източник за трафик на наркотици към Съединените щати, Ромеро Вилела прекарва тийнейджърските си години като като доброволец, за да помага на млади хора, които са се забъркали в банди за контрабанда на наркотици и сами са се пристрастили към наркотиците. Търсейки да разбере какво е карало хората да използват и злоупотребяват с тези вещества на първо място, тя се насочва към Института за поведенческа генетика на Университета на Колорадо Боулдър. Скоро тя решава, че може да има най-голям смисъл, ако изучава никотина, който се използва от 22% от възрастните по света и е свързан с един на всеки пет смъртни случая в Съединените щати. Тя и професорът по интегративна физиология Мариса Ерингер (Marissa Ehringer) се фокусират върху единичния нуклеотиден полиморфизъм (SNP) или генетичен вариант, rs16969968, наречен "Mr. Big", защото това е най-широко възпроизвежданият генетичен вариант, свързан с поведението на тютюнопушене. Mr. Big се намира в ген, наречен CHRNA5F (никотинов ацетилхолинов рецептор 5) и влияе върху това колко добре никотинът се свързва с рецепторите в мозъка. Хората с определена версия на Mr. Big, известна като версията AA, са по-малко чувствителни към никотина и е доказано, че пушат повече. ПЕРСОНАЛИЗИРАН ПОДХОД Както разкрива тяхното проучване, историята не свършва дотук. Когато анализират генетичната информация от около 165 000 настоящи или бивши пушачи от европейски, южноазиатски и фински произход, екипът открива гени и варианти в напълно различен регион на генома, които изглежда взаимодействат с Mr. Big по начин, който влияе върху навиците за пушене. Трябва да се отбележи, че когато хората са имали повишаващата риска версия на Mr. Big, но също така са имали генетичен вариант, наречен rs73586411, те са пушили значително по-малко от очакваното. Необходими са повече изследвания, за да се разбере точно какво правят гените, проследени в изследването. (Интересното е, че един, наречен TMEM230, преди е бил свързван с болестта на Паркинсон. Известно е, че никотинът притъпява някои симптоми на болестта.) Авторите на изследването се надяват да дойде време, когато на хората ще може да бъде даден "полигенен рисков рейтинг", който ще вземе предвид техните генни варианти и взаимодействия, за да предостави персонализирани препоръки за отказване. Например предварителните проучвания вече предполагат, че хората с високорискови генотипове в региона CHRNA5 могат да се възползват повече от лекарства, насочени към никотиновите рецептори. В крайна сметка, ако изследователите успеят да определят какво прави даден вариант, за да притъпи желанието за пушене, те биха могли да разработят лекарства, които имитират това действие. Като по-голяма картина, авторите се надяват, че проучването да предизвика още изследвания, разглеждащи не само отделните гени, но и как генетичните варианти работят заедно. Справка: Romero Villela PN, Evans LM, Palviainen T, et al. Loci on chromosome 20 interact with rs16969968 to influence cigarettes per day in European ancestry individuals. Drug Alcohol Depend. 2024;257:111126. doi: 10.1016/j.drugalcdep.2024.111126 Източник: https://nauka.offnews.bg/chovekat/novo-prouchvane-na-svarzania-s-tiutiunopusheneto-variant-mr-big-200294.html

Новият sci-fi сериал на Netflix „3 Body Problem“ – адаптация по романа „Проблемът с трите тела“ от Cixin Liu. Известните продуценти Дейвид Бениоф и Д. Б. Уайс, познати с работата си по „Игра на тронове“, отново ни представят нещо ново и интересно. Сериалът започва с брутална сцена от Китайската културна революция, която представя мъченията и убийството на професор по физика. Следват преплетени сюжетни линии - от една страна историята на дъщерята на професора, която е изпратена в трудов лагер, а по-късно е привлечена към мистериозен научен проект, и от друга - случващото се в наши дни, когато самоубийствата на известни учени по цял свят поставят началото на разследване, което ще доведе до разкритието на невероятни тайни. Въпреки визуалните ефекти, звездния актьорски състав и мистериозния сюжет, „3 Body Problem“ не успява напълно да се откъсне от абстрактността на оригиналния роман. Според критиците сериалът е впечатляващ и провокиращ на моменти, но заплахата, която представя, е по-скоро метафорична и далечна. Липсват герои, с които зрителите да се свържат емоционално. „3 Body Problem“ не е следващият „Игра на тронове“, но продуцентите отново доказват, че няма невъзможни за екранизиране романи.

Какво е Проблемът с трите тела? В класическата физика, Проблемът с трите тела се отнася до изчисляване на движението на три обекта, взаимодействащи си под влиянието на гравитацията. За разлика от задачата с две тела, където движението може да се определи с висока точност, Проблемът с трите тела е нерешим в общия случай. Причината е, че гравитационното взаимодействие между трите обекта е нелинейно. Това означава, че малки изменения в началните условия (позиции и скорости) могат да доведат до драстично различни траектории в дългосрочен план. Нерешимостта на Проблема с трите тела има следните последици: Непредсказуемост: Не е възможно да се предскаже с абсолютна точност как ще се движат трите обекта в бъдеще. Хаос: Движението може да стане хаотично, с внезапни и непредсказуеми промени. Нестабилност: Орбитите на трите обекта могат да станат нестабилни, водят до сблъсъци или изхвърляне на един от тях. Има ли решение? Въпреки че Проблемът с трите тела е нерешим в общия случай, съществуват различни подходи за намиране на решения за конкретни ситуации. Числени методи: Тези методи използват компютри за изчисляване на траекториите на трите обекта за определен период от време. Аналитични методи: Тези методи използват математически уравнения за описване на движението на трите обекта. Приблизителни методи: Тези методи правят опростявания на проблема, за да го направят по-лесно решим. Приложения: Проблемът с трите тела има множество приложения в астрономията, физиката и инженерството. Астрономия: Използва се за изучаване на движението на планетите, звездите и галактиките. Физика: Използва се за изучаване на атомната структура, молекулярната динамика и хаоса. Инженерство: Използва се за проектиране на космически кораби, спътници и роботи. Решаването на Проблема с трите тела е важен проблем в науката и инженерството. Въпреки че е нерешим в общия случай, съществуват различни подходи за намиране на решения за конкретни ситуации. Тези решения са важни за разбиране на движението на небесните тела, както и за проектиране на космически кораби и други технологии.

Земята е осеяна с планини, от скромния връх Уичекпруф, който се издига на едва 147 метра от морското равнище в щата Виктория, Австралия, до най-високата планина на Земята - връх Еверест, достигащ колосалните 8849 метра. Но как се образуват тези величествени върхове? Планините се раждат по различни начини, като повечето от тях са свързани с тектонските плочи на Земята. Когато тези гигантски скални плочи се сблъскат, краищата им могат да се огънат и нагънат, което притиска скалите нагоре и формира планински вериги. Именно така са се образували Хималаите, домът на Еверест. Понякога, при срещата на тектонски плочи, едната се подпъхва под другата - явление, известно като субдукция. Смята се, че смачканите скали по краищата могат да доведат до образуването на планински вериги като Андите. Разцепването на тектонските плочи също може да доведе до формирането на планини. Според Музея по палеонтология на Калифорнийския университет, блоковете скали от двете страни на образуваната рифова долина могат да формират планински вериги като Сиера Невада в западната част на САЩ. Вулканизмът е друг начин за образуване на планини. Субдукционните зони често са дом на вулкани, водещи до появата на островни дъги като японските острови. Освен това, гигантски стълбове гореща скала, известни като мантийни плюмове (струи), могат да се издигнат от близостта на земното ядро и да разтопят горните скални материали като горелка, образувайки вулканични острови като Галапагос. Ерозията също така оказва влияние върху растежа на планините. Например, "ледниците или реките, които текат по склоновете на планините, ерозират материали със себе си", казва пред Live Science Ли Джун Лиу, геолог от Университета на Илинойс в Urbana-Champaign. Той отбелязва в свое изследване от 2014 г., че това намалява тежестта върху земната кора, което кара меката мантия отдолу да се повдигне нагоре и води до издигането на планинските върхове. Нещо повече, геолозите откриват, че активността дълбоко в Земята може да играе роля в изграждането на планини, споделя пред Live Science Джони Ву, геодинамик от Университета на Аризона в Тусон. Скорошни открития предполагат, че парчета плътна скала могат да се откъснат от дъното на тектонските плочи и да паднат в мантията под тях, което може да накара подлежащата повърхност да се издигне нагоре, казва Лиу. Това отлепване може да помогне да се обясни как високи планини или плата могат да се образуват във вътрешността на континентите, като Скалистите планини и платото Колорадо, казва Лиу. Шон Гален, геоморфолог от Университета на щата Колорадо във Форт Колинс, споделя пред Live Science, че това също може да помогне да се обясни голямата надморска височина на Тибетското плато. Скалите в мантията се движат на цикли от милиони години - явление, известно като динамична топография. Това движение може да издигне земната повърхност нагоре. Въпреки това, все още се спори колко точно динамичната топография може да промени земната повърхност. Докато две тектонски плочи се сблъскат и спускат надолу, те могат да взаимодействат със слоеве на мантията или с теченията на разтопената скала. Тези взаимодействия между плочите и мантията могат да предизвикат верижна реакция, която се усеща на повърхността, причинявайки издигането или потъването на планини. Андите и някои субдукционни зони в Средиземноморието са примери за места, където тези процеси са били използвани за обяснение на историята на образуването на планините. Образуването на планините оказва дълбоко влияние върху Земята, на която живеем. Планините влияят на климата и времето, а ерозията и изветряването на седиментите от планинските вериги оказват значително химическо въздействие върху повърхността, океаните и атмосферата на планетата. Все още не разбираме напълно как се образуват и променят планините с времето.

1. Първият телескоп на Джеймс Уеб: Този телескоп е най-мощният, строен някога, и ни предостави безпрецедентни изображения на Вселената. Откритията му включват най-старите галактики, наблюдавани някога, както и подробни изображения на екзопланети. 2. CRISPR-Cas9 за лечение на рак: Тази нова технология за редактиране на гени показва обещаващи резултати за лечение на различни видове рак. Учените използват CRISPR-Cas9, за да коригират мутации, които водят до рак, или да убият ракови клетки директно. 3. Пробив в квантовите изчисления: Квантовите компютри са много по-бързи от традиционните компютри и могат да решават задачи, които са невъзможни за тях. През 2023 г. бяха направени значителни пробиви в квантовите изчисления, включително създаването на квантов компютър с 53 кубита. 4. Изкуствен интелект за генериране на текст: Тази нова технология може да генерира текст, който е неразличим от човешкия. Може да се използва за различни цели, като например писане на статии, генериране на диалог за чатботове или дори писане на книги. 5. Нови лекарства за COVID-19: Бяха разработени няколко нови лекарства за лечение на COVID-19, които се оказаха ефективни за намаляване на тежестта на заболяването и смъртността. 6. 3D принтиране на органи: 3D принтирането на органи е нова технология, която може да се използва за създаване на органи за трансплантация. През 2023 г. бяха направени значителни пробиви в 3D принтирането на органи, включително създаването на 3D принтирано сърце, което може да бие. 7. Откриване на нови екзопланети: Астрономите откриха множество нови екзопланети, включително някои, които са потенциално обитаеми. 8. Разработване на ваксина срещу HIV: Учените са близо до разработването на ваксина срещу HIV, вирусът, който причинява СПИН. 9. Пробив в борбата с изменението на климата: Бяха разработени нови технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които могат да помогнат за намаляване на емисиите на парникови газове. 10. Изкуствен интелект за откриване на рак: Тази нова технология може да анализира изображения на ракови клетки и да ги класифицира с висока точност. Кои са вашите топ 10 научни открития за изминалата година? Какво може да очакваме през новата 2024?

CRISPR-Cas9 е инструмент за редактиране на гени, който предизвиква истински фурор в света на науката. Той е по-бърз, по-евтин и по-точен от предишните техники за редактиране на ДНК и има широк спектър от потенциални приложения. Какво е CRISPR-Cas9? Това е уникална технология, която позволява на генетици и медицински изследователи да редактират части от генома, като премахват, добавят или променят участъци от ДНК последователността. Понастоящем това е най-простият, най-гъвкавият и прецизен метод за генно манипулиране, което обяснява големия интерес към него. Как работи CRISPR-Cas9? Системата CRISPR-Cas9 се състои от две основни молекули, които внасят промяна (мутация) в ДНК: Ензим, наречен Cas9. Той действа като "молекулярна ножица", която може да разкъса двете нишки на ДНК на конкретно място в генома, така че след това да могат да се добавят или премахват части от ДНК. Парче РНК, наречено gRNA (guide RNA). То се състои от малко парче предварително проектирана РНК последователност (около 20 бази), разположена в по-дълга РНК рамка. Ръбът на рамката се свързва с ДНК, а предварително проектираната последователност "води" Cas9 към правилната част на генома. Това гарантира, че ензимът Cas9 реже на правилното място в генома. gRNA е проектирана да намери и се свърже с конкретна последователност в ДНК. Тя има РНК бази, които са комплементарни на тези на целевата ДНК последователност в генома. Това означава, че теоретично gRNA ще се свърже само с целевата последователност и с никакви други области на генома. Cas9 следва gRNA до същото място в ДНК последователността и прави разрез през двете нишки на ДНК. На този етап клетката разпознава, че ДНК е повредена и се опитва да я поправи. Учените могат да използват механизма на клетката за ремонт на ДНК, за да въведат промени в един или повече гени в генома на изследваната клетка. Откъде идва тази технология? Някои бактерии притежават подобна, вградена система за редактиране на гени като CRISPR-Cas9, която използват за да реагират на нахлуващи патогени като вируси, подобно на имунната система. Използвайки CRISPR, бактериите изрязват части от вирусната ДНК и запазват малко парче от нея, за да им помогне да разпознаят и да се защитят срещу вируса при следващото му нападение. Учените са адаптирали тази система, така че тя да може да се използва в други клетки от животни, включително мишки и хора. Какви други техники има за промяна на гените? През годините учените са научили много за генетиката и функцията на гените, като са изучавали ефектите от промените в ДНК. Ако можете да създадете промяна в ген, било то в клетъчна линия или цял организъм, е възможно да изучите ефекта от тази промяна, за да разберете каква е функцията на този ген. Дълго време генетиците използваха химикали или радиация, за да предизвикат мутации. Но те нямаха начин да контролират къде в генома ще се появи мутацията. От няколко години учените използват "насочване на гени", за да въведат промени на specifici точки в генома, като премахват или добавят цели гени или единични бази. Традиционното насочване на гени е било много ценно за изучаването на гени и генетиката, но отнема много време за създаване на мутация и е доста скъпо. Какви са приложенията и последиците? CRISPR-Cas9 има много потенциал като инструмент за лечение на редица заболявания с генетичен компонент, включително рак, хепатит B или дори висок холестерол. Много от предлаганите приложения включват редактиране на геномите на соматични (нерепродуктивни) клетки, но има много интерес и дискусии за потенциала за редактиране на герминални (репродуктивни) клетки. Тъй като всякакви промени, направени в герминалните клетки, ще бъдат предадени от поколение на поколение, това има важни етични последици. Извършването на редактиране на гени в герминални клетки в момента е незаконно в България и в повечето други страни. За разлика от това, използването на CRISPR-Cas9 и други технологии за редактиране на гени в соматични клетки е безспорно. Всъщност те вече са използвани за лечение на човешки заболявания при малък брой изключителни и/или животозастрашаващи случаи. Какво е бъдещето на CRISPR-Cas9? Вероятно ще минат много години, преди CRISPR-Cas9 да се използва рутинно при хора. Много изследвания все още се фокусират върху неговото приложение при животински модели или изолирани човешки клетки, с цел в крайна сметка да се използва технологията за рутинно лечение на заболявания при хора. Провежда се много работа за елиминиране на "извънредните" ефекти, при които системата CRISPR-Cas9 реже на различен ген от този, който е бил предназначен за редактиране. По-добро насочване на CRISPR-Cas9 В повечето случаи gRNA се състои от специфична последователност от 20 бази. Те са комплементарни на целевата последователност в гена, който ще се редактира. Въпреки това, не всички 20 бази трябва да съвпадат, за да може gRNA да се свърже. Проблемът е, че последователност с, например, 19 от 20-те комплементарни бази може да съществува на съвсем различно място в генома. Това означава, че gRNA може да се свърже там вместо или както и на целевата последователност. Ензимът Cas9 ще реже на грешното място и в крайна сметка ще въведе мутация на грешното място. Въпреки че тази мутация може да няма никакво значение за индивида, тя може да засегне важен ген или друга важна част от генома. Учените са решени да намерят начин да гарантират, че CRISPR-Cas9 се свързва и реже точно. Два начина, по които това може да се постигне, са: Проектиране на по-добри, по-специфични gRNA, използвайки знанията ни за ДНК последователността на генома и "извънредното" поведение на различните версии на комплекса Cas9-gRNA. Използване на ензим Cas9, който ще реже само една нишка от целевата ДНК, а не двойната нишка. Това означава, че два ензима Cas9 и две gRNA трябва да са на едно и също място, за да се направи разреза. Това намалява вероятността от разреза да се направи на грешното място. CRISPR-Cas9 е революционен инструмент с потенциал да трансформира медицината и нашето разбиране за генетиката. Въпреки че има много етични и технически препятствия, които трябва да бъдат преодолени, бъдещето на CRISPR-Cas9 е светло. Този инструмент може да ни помогне да излекуваме някои от най-сериозните заболявания в света и да отвори нови врати в биологията и медицината. Източници: https://medlineplus.gov/genetics/understanding/genomicresearch/genomeediting/ https://www.yourgenome.org/theme/what-is-crispr-cas9/

Попаднах на следната информация в нета: По-правилно е да се пише „макданос“ – думата идва от арабски през турския от най-първото използвано кратко име за магданоза - makedonísion („македонската подправка“, разпространена от Александър Велики из целия Близък изток). Пълното название makedonísion petrosélīnon („македонска скална целина“) на немски става „Petersilie“, на френски - „Persil“, което в крайна сметка ни дава и „Parsley“ на английски. Впрочем, дори и на македонски се пише „магдонос“ - без да се държи сметка за корена.

Културни епохи в Рим. Именуване на римляните І. Именуване на мъжете В най-стари времена са имали едно име – Romulus, Remus. По-късно стават две – Numa Pompilius, Anchus Martius. В републиканската епоха са имали три имена: a) praenomen До Сула са били само 18 имена : A. – Aulus App. – Appius C.(G.) – Gaius Cn.(Gn.) – Gnaeus D. – Decimus K. – Kaeso L. – Lucius M. – Marcus M'. – Manius Mam. – Mamercus N. – Numerius P. – Publius Q. – Quintus Sex. – Sextus Ser. – Servius Sp. – Spurius T. – Titus Ti(b). – Tiberius Имената се изписват съкратено. След Сула се появяват и други имена, но те се изписват изцяло – Faustus, Cossus и др. На деветия ден от раждането момчето се очиства – dies lustricus – и му се дава име. Етимологията на повечето имена не е ясна, тъй като голяма част от имената са с етруски произход. Някои показват кога се е родило детето (Lucius – по изгрев слънце), други – кое по ред е то (Sextus – шестото дете). b) nomen (nomen gentile или gentilicum) Родовото име, показващо към кой род принадлежи и за това е най-важното име. Nomen е прилагателно по І,ІІ склонение и може да се използва и за други цели – Basilica Iulia, Sidus Iulium и др. c) cognomen Лично прозвище, обикновено показващо някакъв недостатък – Naso (с голям нос), Scaevola (левак), Brutus (тъп; не тъп бе, Стефане, глупав), Flaccus (с увиснали уши), Plautus (с плоски ходила) или някаква особеност – Longus, Barbatus. По-късно cognomen започва да означава разклонение на рода и за това се приема допълнителен cognomen, ако и той стане разклонение се добавя трети и т.н. Напр. P. Cornelius P. Cornelius Scipio P. Cornelius Scipio Nasica P. Cornelius Scipio Nasica Corculum Държавата може да даде почетен cognomen, който да се добави към другия или да стане единствен. Q. Fabius Maximus Cunctator P. Cornelius Scipio Africanus През императорската епоха такива почетни cognomines стават на мода : Germanicus, Britanicus. Първоначално само патрициите имат трето име, по-късно, но рядко го получават и плебеи. Простолюдието изобщо няма cognomen, а има прякор. В регистрите на цензорите римляните се вписват : M. Tulius M. f. M. n. M. pr. Cor. (nelia tribu) Cicero M. f. – Marci filius M. n. – Marci nepos M. pr. – Marci pater Последните две се пишат рядко. ІІ.Именуване на жената Жената в Рим няма име. За собствено име й служи родовото име на баща й – Iulia – дъщеря на Цезар; Tulia – дъщеря на Цицерон. Ако са две – първата е Мaior, втората – Мinor. Ако са три или повече се разграничават с редни числителни – Tertia, Quarta, Quinta etc. През императорската епоха знатни дами особено от императорското съсловие и обкръжението им са имали две имена : комбинация от nomen и cognomen на бащата – Aemilia Lepida, или от nomen на бащата и майката. За уточняване на името или за разграничаване от името на бащата се добавят наставките –ina, -illa,-ulla – Agrippina, Livilla etc. ІІІ. Именуване на осиновени деца При осиновяване децата взимат praenomen-а, nomen-а и cognomen-а на осиновителя си. Собственият им nomen става втори cognomen като му се прибавя суфикса -anus. C. Iulius Caesar Octavianus По-късно ако осиновеният е бил много известен с cognomen-а си е можел да го запази като втори cognomen. M. Pomponius Atticus e осиновен от Q. Caecilius и името му става Q. Caecilius Pomponianus Atticus ІV. Именуване на роби Първоначално робите са имали едно име - praenomen-а на господаря си с наставката -por. Напр. Marcipor – робът на Marcus Quintipor – робът на Quintus След като Гърция става на мода, робите започват да се именуват със собствено име в Nom. + praenomen-а и cognomen-а на господаря си в Gen. + servus. Напр. Nicomachus Albi Marci servus V. Именуване на освободени роби Освободеният роб е libertus спрямо господаря си и libertinus спрямо държавата. Първоначално взимат само nomen-а на патрона си, а praenomen – по желание. Напр. L. Livius Andronicus M. Livius Salinator M. Tullius Tiro VІ. Именуване на чужденци Взимат само nomen-а на видна римска фамилия. Напр. Flavius Iosephus