mnogoznaiko

Тук говорим за общото понятие за работа с компютър. Има много позиции, които имат изисквания за много елементарни умения. В администрацията не е нужно да можеш да правиш каквото и да е освен да цъкаш на много ясни заучени бутончета. Това си е истински проблем. Но аз имам доста колеги от университета, които завършиха хуманитарни науки, а в момента са програмисти или други специалисти в IT сферата. Да де, но си представи колко PhD-та има в Европа и колко в Индия и Китай, които едва ли откриват толкова много нови неща, които ние тук да не сме чули или разнрали. Всичко е едно писане и мазане на наука, която практически не вижда бял свят. Важното е хартия да се произвежда... В България има 50 университета, колко от тях дават това, което ти смяташ за "значителна част"? Реформа трябва, но като знам как в България се правят реформи ме е страх да си помисля какво може да направят нашите "десижън мейкъри".

Цяло семейство е изядено при жестоко нападение на канибали в испанска пещера по време на неолита Археолози са открили в Испания ужасяващи доказателства за жесток епизод между земеделски общности от късния неолит, завършил с клане и изяждане на най-малко единадесет души, включително деца. Откритието в пещерата Ел Мирадор в Сиера де Атапуерка, публикувано в Scientific Reports, предлага рядък и откровен поглед към междугруповите конфликти преди повече от 5700 години. Изследователите разказват, че жертвите са били одрани, обезкостени, разчленени, със счупени кости за костен мозък, сготвени в изглежда бърз, целенасочен акт на канибализъм, а не ритуален или заради екстремен глад поради недостиг на храна. Доказателства за систематично клане Екипът, ръководен от д-р Палмира Саладие (Palmira Saladié) от IPHES-CERCA и Университета Ровира и Вирджили, анализира 650 човешки останки от два пещерни сектора. Много от тях носят ясни следи от обработка, включително следи от одиране и разчленяване, фрактури за достъп до костен мозък и мозъка в главата, полирани повърхности от варене и следи от зъби, съответстващи на човешките. Най-малко 11 души: 3 деца, 2 юноши, 4 възрастни, плюс 2 възрастни с неизвестна възраст; Следи от готвене по над 500 кости; Следи от човешки зъби по 157 екземпляра; Порезни следи по черепи, ребра, кости на крайници, ръце и крака; Радиовъглеродните дати са между 5709 и 5573 години. Анализът на изотопите на стронций показа, че всички жертви са били местни от региона Атапуерка, което предполага, че това не е било нападение срещу пришълци. Бързото отлагане на останките, заедно с липсата на ритуални артефакти, сочи за кратък, интензивен епизод на насилие и канибализъм. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/tcialo-semejstvo-e-iziadeno-pri-zhestoko-napadenie-na-kanibali-v-ispan-202174.html

Докато пишех статията се замислих, че в България по обяд е пълно с хора, които обядват сами. Но тук конкретно се разглежда много различен въпрос. Все по-често хората излизат да ядат на вън сами целенасочено. Искат да бъдат сами и искат да бъдат в ресторант на маса за 1. Това е нещо ново, което до момента не се е наблюдавало в социологията. Новината е новина, защото става толкова масово в Америка, че ресторантите (не тези за бързо хранене) започват да мислят и да се съобразяват с новите тенденции.

Мисля, че е рано за подобен въпрос, при положение, че в момента ИИ е собственост на конкретни корпорации, а и за да свърши нещо, то трябва да му зададеш доста параметри над които да работи.

Очевидно освен лично мнение нямаш какво да кажеш, но много държиш да омаловажиш документите, които се споделят. Хайде да не посягаме към лични мнения там, където няма нужда.

Запазват ли традиционните търсачки своето значение въпреки AI революцията? Съвременният маркетингов пейзаж преживява трансформация, но новите данни разкриват неочаквана реалност: класическото онлайн търсене демонстрира забележителна устойчивост срещу дигиталните иновации. Въпреки появата на AI-базирани алтернативи, потребителите продължават да разчитат на традиционните търсачки като първичен механизъм за навигация в интернет пространството. Последните изследвания на We Are Social в техния "Global Statshot" доклад разкриват интригуващ дуализъм. От една страна се наблюдава количествено намаление на трафика от търсене, но от друга - качественото въздействие на търсачките като канал за brand discovery остава непоколебимо. Ключовата статистика показва, че 33% от глобалните интернет потребители все още разглеждат търсачките като основния инструмент за откриване на нови марки и услуги. Този процент представлява нарастване с 2,5 процентни пункта за двугодишен период, което се превежда в над 100 милиона нови потребители, които активно използват търсене за brand exploration. Гигантът Google демонстрира стратегическа еволюция в своята бизнес философия, като целенасочено ограничава обема от трафик, който пренасочва към външни уебсайтове. Тази промяна в алгоритъма и представянето на резултатите създава фундаментални предизвикателства пред издателската индустрия. Google регистрира спад от 19,8 милиарда седмични посещения преди три години до 19 милиарда в края на юни 2025 година. Този 4% спад в трафика за 36-месечен период представлява стотици милиони по-малко препратки към външни сайтове месечно. Издателската индустрия изпитва структурни затруднения поради тези промени в търсенето. Традиционният модел на монетизация чрез рекламни приходи, генерирани от органичен трафик, се подлага на сериозно изпитание. Много издатели се сблъскват с дилемата да поддържат операционалната си устойчивост в условията на намаляващи посещения. Докладът предупреждава, че не всички медийни организации ще успеят да се адаптират достатъчно бързо към новата реалност, което може да доведе до консолидация в сектора. Въпреки експанзията на AI-базирани платформи като ChatGPT, които обслужват половин милиард активни потребители месечно, традиционното търсене запазва своята позиция. Данните показват, че 80,6% от онлайн потребителите са използвали търсачка през последния месец в началото на 2025 година - най-ниският показател в историята на GWI проучванията, но все още доминиращ процент. Анализът на потребителското поведение разкрива устойчивост в определени ключови области: Над 50% от глобалните онлайн потребители определят търсачките като първичен инструмент при проучване на потенциални покупки. 44% от интернет потребителите са посетили поне един марков уебсайт през последния месец, демонстрирайки активно взаимодействие между търсене и директно brand engagement. Търсачките функционират като цифров компас за ориентация в обширната онлайн среда. Експертният консенсус предлага балансиран подход към адаптацията: Преждевременното изоставяне на SEO стратегиите би било стратегическа грешка, предвид запазената релевантност на търсенето. Интегриране на AI-базирани платформи като допълнителен, а не заместващ канал в маркетинговия микс. Създаване на съдържание, което отговаря на еволюиращите алгоритми и потребителски очаквания. Дигиталната революция продължава да трансформира начина, по който потребителите взаимодействат с информацията, но традиционното търсене демонстрира адаптивност и устойчивост. Вместо пълна замяна, наблюдаваме еволюция към хибриден модел, където различни технологии коегзистират и служат на различни потребителски нужди.

Новата култура на персоналното кулинарно преживяване предефинира ресторантьорската индустрия Съвременният потребител преоткрива удоволствието от хранене насаме със себе си, което трансформира фундаментално начина, по който ресторантите проектират своите услуги. Тази промяна отразява по-широка културна еволюция към ценене на личното пространство и индивидуалната автономност. Данните разкриват поразителна тенденция: според изследването на American Time Use, младите хора между 15 и 29 години увеличават времето си в усамотение с близо 45% за периода 2010-2023 година. Тази статистика илюстрира фундаментална промяна в социалните навици на цяло поколение. Платформите за ресторантски резервации документират паралелен ръст. Resy фиксира 6% увеличение на индивидуалните резервации в Ню Йорк и впечатляващи 14% в Маями. OpenTable отчита 29% ръст на самостоятелното хранене в САЩ за двугодишен период, докато подобни тенденции се наблюдават в Германия и Великобритания. Литературата и медиите играят ключова роля в преосмисляне на стереотипите. Романът "Маса за един" на Ема Ганън от 2025 година представя самостоятелното хранене като форма на самоуважение и удоволствие, а не като символ на социална изолация. Кулинарните журналисти като Кали Хичкок активно развенчават митовете около "жалостивия" образ на хранещия се сам. Според доклада на TouchBistro за 2025 година, 49% от милениалите и 46% от поколението Z в САЩ практикуват самостоятелно хранене минимум веднъж седмично, превръщайки това в рутинна практика за значителен сегмент от популацията. Предприемчивостта на потребителите катализира нови бизнес модели. Роуз Хо (@theintrovertedater) създава уникална платформа в Instagram, където оценява над 100 заведения според тяхната приспособеност за интровертни посетители. Нейната скала от 1 до 5 оценява ресторантите според критерии като ниво на шум, разположение на масите и общата атмосфера. Японската ресторантьорска философия предлага вдъхновение с концепции като веригата Ichiran, която специализира в индивидуални сепарета за консумация на рамен. Този модел демонстрира как архитектурното решение може да трансформира кулинарното преживяване. Успешните заведения внедряват целенасочени стратегии: Пространствено планиране: Компактни маси, визуални прегради и специализирани зони за тихо хранене създават комфортна среда за индивидуалните посетители. Ценова адаптация: The Progress в Сан Франциско предлага половин порции на половин цена за самостоятелно хранещите се клиенти. Avant Garden в Ню Йорк разработва специализирано меню "Маса за един" от четири ястия за $65. Персонал и атмосфера: Обученият персонал балансира между гостоприемство и дискретност, докато тихата музика и разредено разположение намаляват социалната тревожност. Некои заведения експериментират с минималистични концепции. Mamunako Kohi във Филипините елиминира лицето в лице взаимодействие чрез стенен отвор за сервиране на кафе. Според директора Антон Диас, това решение задоволява както интровертния бариста, така и клиенти, които ценят качественото кафе без социални задължения. Самостоятелното хранене еволюира от социален табу към признат начин за саморазвитие и релаксация. За изтощените професионалисти и студенти то представлява метод за презареждане на социалните батерии в забързания съвременен живот. Ресторантьорската индустрия има възможност да капитализира този растящ сегмент чрез създаване на приветливи пространства за интровертни клиенти. Дългосрочно, самостоятелното хранене може да се позиционира като премиум услуга, отключвайки нови възможности за луксозни кулинарни преживявания в индивидуален формат.

Откриха най-масивната черна дупка досега - с маса, колкото цяла галактика В галактика на милиарди светлинни години от Земята се крие на може би най-масивната черна дупка във Вселената, еквивалентна на цялата маса на малка галактика в един-единствен обект. Кредит Wikimedia Commons Учени са идентифицирали ултрамасивна черна дупка на милиарди светлинни години разстояние.. Гигантска черна дупка, скрита в галактика на 5 милиарда светлинни години разстояние от нас, е най-масивната, която е била директно измерена, повече от 10 000 пъти по-масивна от свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път и около 36 милиарда пъти по-голяма от масата на нашето слънце. "Това е най-масивната черна дупка във Вселената", заявява Томас Колет (Thomas Collett) от Университета в Портсмут, Великобритания. "Това е масата на малка галактика в една сингулярност." Ултрамасивната черна дупка се намира на около 5 милиарда светлинни години от нас в Космическата подкова, една от най-масивните известни галактики. Космическата подкова е и най-голямата известна галактическа гравитационна леща - галактика, която може да увеличава светлината зад себе си поради огромното си гравитационно привличане. Докато предишни изследвания предполагаха, че в центъра на тази галактика може да се намира изключително масивна черна дупка, изследователите се затрудняваха да определят размера ѝ. Космическата гравитационна леща "Подкова". Новооткритата ултрамасивна черна дупка се намира в центъра на оранжевата галактика. Далеч зад нея се намира синя галактика, която се изкривява в пръстен с форма на подкова от изкривявания в пространство-времето, създадени от огромната маса на оранжевата галактика на преден план. Кредит: NASA/ESA За да определят по-точно масата на черната дупка, Колет и екипът му измерват колко бързо се въртят звездите около нея, тъй като скоростта им зависи от масата на черната дупка. За да поставят ограничения върху потенциалната маса, изследователите измерват и колко светлина се пречупва от гравитацията на черната дупка – ефект, наречен гравитационна леща. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/kosmos/otkriha-naj-masivnata-cherna-dupka-dosega-s-masa-kolkoto-tciala-gal-202170.html

Медицинската наука постигна исторически пробив в борбата срещу диабет тип 1. Хората с това заболяване могат скоро да забравят дългогодишната зависимост от ежедневните инсулинови инжекции благодарение на иновативен терапевтичен подход. За разлика от традиционните методи за лечение, които се фокусират върху симптомите, новата терапия Zimislecel атакува самия корен на проблема. Тя представлява първото лечение в медицинската история, което се бори с основната причина за диабет тип 1. Разработката на този терапевтичен метод отне повече от две десетилетия интензивни изследвания. Медицинската общност го определя като едно от най-революционните постижения в съвременната ендокринология. Zimislecel работи чрез възстановяване на естествената способност на организма да произвежда инсулин. При диабет тип 1 имунната система грешно атакува и унищожава бета-клетките в панкреаса, които са отговорни за инсулиновата секреция. Новата терапия използва специално култивирани стволови клетки. След трансплантация те заемат мястото на разрушените клетки и възобновяват нормалното инсулиново производство. Организмът отново придобива способността самостоятелно да регулира кръвната захар. По същество пациентите получават функционален "нов панкреас" на клетъчно ниво. Това им позволява да живеят без постоянните инжекции и строгия режим. Проучването, публикувано в престижното издание The New England Journal of Medicine, демонстрира забележителни резултати. От дванадесетте пациенти, които са получили пълна доза, десет се се освободили напълно от нуждата да си инжектират инсулин. Един от участниците в изследването остава независим от инсулинови инжекции повече от 24 месеца. Останалите показват драстично намаление на инсулиновите нужди и значително подобрен гликемичен контрол. Терапията се прилага чрез интравенозна инжекция в порталната вена. Клетките се вкореняват в организма и възстановяват секрецията на C-пептид - ключовия маркер за инсулиново производство. Новото лечение не е лишено от сериозни предизвикателства. То изисква продължително потискане на имунната система, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантираните клетки. По време на клиничното проучване са възникнали два фатални случая. Един пациент е починал от криптококов менингит, а друг - от усложнения, свързани с тежко невродегенеративно заболяване. Макар тези случаи да не са пряко свързани с Zimislecel, те повдигат въпроси за безопасността на имуносупресивната терапия. Zimislecel представлява сложна медицинска процедура, а не обикновено лекарство за перорален прием. Въпреки това той предлага траен ефект и решава проблема в основата му. Терапията все още не е достъпна за широката общественост, като в момента протичат финалните етапи на тестване и процеса на регулаторно одобрение. Медицинската общност вече я признава за революционен пробив, особено за пациенти с лошо контролирано заболяване. Zimislecel няма веднага да замести съществуващите терапии. Той обаче може да стане ключът към бъдеще без инсулинова зависимост за милиони хора по света. До този момент Диабет тип 1 се считаше за неизлечимо заболяване. Пациентите можеха само да компенсират състоянието си чрез ежедневни инжекции и строг мониторинг. Постоянният страх от хипогликемия, усложненията и ограниченията в ежедневието могат скоро да останат в миналото. Медицината придобива възможност да се намеси в самия патогенетичен механизъм и да върне на хората нормалния начин на живот. Тази терапевтична иновация е резултат от десетилетия научни изследвания, подкрепени с убедителни клинични данни. Тя представлява истинска надежда за хората, живеещи с диабет тип 1. Въпреки че пътят към масовото приложение все още не е завършен, за първи път медицината разполага с инструмент за потенциално излекуване. Това е фундаментална промяна от дългогодишния подход на доживотен контрол към възможност за окончателно решение на проблема.

ГМО: Истини и Митове I. Въведение: Генетично Модифицираните Организми в Центъра на Дебата Генетично модифицираните организми (ГМО) представляват растения, животни или микроорганизми, чийто генетичен материал (ДНК) е променен по начин, който не може да се случи естествено чрез размножаване или естествена рекомбинация.1 Тази технология, известна като генетично инженерство, позволява прецизно въвеждане на специфични черти, които могат да подобрят агрономическите характеристики, хранителната стойност или устойчивостта на културите.2 Въпреки че терминът "ГМО" е често срещан, той често е подвеждащ, тъй като генетичната модификация е част от земеделската практика от хилядолетия.3 Хората са прекроявали екосистемите в продължение на хилядолетия, както пряко чрез лов и конкуренция с други животни, така и косвено чрез обезлесяване и промени в земеползването за селскостопански цели.4 Съвременните методи обаче позволяват много по-прецизни и целенасочени промени в сравнение с традиционното селективно развъждане. Настоящата статия цели да разгледа обективно и основано на доказателства дебата около ГМО, като разграничи научно доказаните факти от широко разпространените митове. Ще бъдат анализирани въздействията върху здравето, околната среда, икономиката и обществото, както и регулаторните рамки и алтернативните подходи в земеделието. Чрез задълбочен преглед на позициите на водещи научни институции и регулаторни органи, както и разглеждане на социално-икономическите аспекти, докладът се стреми да предостави балансиран поглед върху тази сложна и често поляризираща тема. II. Научен Консенсус и Обществено Възприятие: Разминаващи се Гледки Въпросът за безопасността на генетично модифицираните храни е в центъра на обществения дебат от десетилетия. Въпреки това, позициите на водещи научни и здравни организации по света показват значително съгласие по този въпрос. Позиции на водещи научни и здравни организации относно безопасността на ГМО Съществува научен консенсус, че наличните понастоящем храни, получени от ГМ култури, не представляват по-голям риск за човешкото здраве от конвенционалните храни.5 Важно е обаче да се отбележи, че всяка ГМ храна трябва да бъде тествана индивидуално преди въвеждане на пазара.5 Световната здравна организация (СЗО): Отбелязва, че няма доказателства, че използваните в момента антибиотични маркерни гени в ГМ растения представляват риск за здравето на хората или домашните животни.6 Националните академии на науките, инженерството и медицината (САЩ): Доклад от 2016 г. не открива убедителни доказателства за неблагоприятни последици за здравето, пряко приписвани на консумацията на храни, получени от ГМ култури.7, 8 Изследванията върху животни и химическият състав на ГМ храни, които понастоящем са на пазара, не показват разлики, които биха предполагали по-висок риск за човешкото здраве и безопасност в сравнение с техните не-ГМ аналози.7, 9 Епидемиологичните данни не показват връзки между каквито и да е заболявания или хронични състояния и консумацията на ГМ храни.7 Европейският орган за безопасност на храните (EFSA): Оценява безопасността на ГМО преди тяхното разрешаване за употреба като храни, фуражи или за отглеждане в ЕС, включително ГМ растения, микроорганизми и животни.10 EFSA предоставя независими научни съвети по оценка на безопасността на храни и фуражи, оценка на риска за околната среда и молекулярна характеристика.11 Американската медицинска асоциация (AMA): Доклад на научния съвет на AMA посочва, че не са открити дългосрочни здравни ефекти от използването на трансгенни култури и ГМ храни, и че тези храни са "съществено еквивалентни" на техните конвенционални аналози.12 AMA не подкрепя задължителното етикетиране на ГМ храни въз основа на научна обосновка.12 Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA): Счита, че наличието или отсъствието на ГМО съставки само по себе си не е индикатор за безопасност, качество или хранително съдържание на храната, и не смята задължителното етикетиране за необходимо.13 Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO): Заема балансиран подход, признавайки потенциала на генното инженерство за увеличаване на производството и продуктивността в селското стопанство, но призовава за подходяща оценка на всеки продукт.14 FAO признава, че биотехнологиите могат да помогнат за посрещане на нуждите на нарастващото население.14 Анализ на разликата между научното съгласие и обществените опасения Въпреки ясния научен консенсус, голяма част от обществеността е значително по-малко склонна от учените да възприема ГМ храните като безопасни.5 Проучванията показват широко разпространена загриженост сред потребителите, че консумацията на ГМ храни е вредна и че биотехнологиите са рискови, като се изисква повече информация и контрол върху поемането на такива рискове.5 Например, 88% от учените от Американската асоциация за напредък на науката (AAAS) смятат ГМ храните за безопасни, в сравнение с едва 37% от широката общественост.5 Тази значителна разлика между научното разбиране и общественото доверие представлява ключово предизвикателство. Налице е ясен и значителен разрив между научния консенсус за безопасността на ГМО, подкрепен от множество водещи организации като СЗО, АМА, Националните академии на науките и EFSA, и общественото възприятие, което е много по-скептично.5, 7, 9, 12 Този дисонанс не е просто въпрос на информираност, а по-скоро дълбоко вкоренен проблем с доверието. Част от причината за това може да е съществуването на "алтернативни" научни гледни точки, които оспорват консенсуса 15, 16, както и твърдения за индустриална пристрастност в изследванията.9, 16 Някои независими изследователи оспорват твърденията за консенсус относно безопасността на ГМО, посочвайки оскъдност и противоречивост на научните доказателства.15 Те твърдят, че липсата на консенсус е очевидна и от международните споразумения като Протокола от Картахена за биобезопасност, които изискват оценка за всеки отделен случай.15 Това предполага, че комуникацията на научните открития към широката публика е недостатъчна или неефективна, или че обществените опасения произтичат от по-широки социални, етични и икономически съображения, а не само от научните данни. Този дисонанс подкопава обществената подкрепа за научния прогрес в областта на биотехнологиите и може да доведе до по-строги регулации, които не са базирани на научни доказателства, потенциално ограничавайки достъпа до технологии, които биха могли да предложат ползи за продоволствената сигурност.17, 18 Различните регулаторни подходи между САЩ и ЕС 17, 18 са пряко свързани с прилагането на превантивния принцип в Европа.19, 20 Докато САЩ се фокусират върху научната оценка на риска на базата на характеристиките на продукта, ЕС възприема по-предпазлив подход, при който липсата на пълна научна документация за безопасност може да доведе до отказ от въвеждане на ГМО, дори при липса на доказана вреда.19, 20 Тази фундаментална разлика във философията води до значителни търговски бариери 17 и оказва влияние върху глобалното възприемане и развитие на ГМО технологиите. Тя също така отразява по-дълбоки културни различия в отношението към храната и науката.18 Таблица 1: Позиции на Ключови Организации относно Безопасността на ГМО Организация Основна позиция относно безопасността на ГМО Ключови нюанси или препоръки Източник Световна здравна организация (СЗО) Наличните ГМ храни не представляват по-голям риск от конвенционалните. Всяка ГМ храна се тества индивидуално. Няма доказателства за риск от антибиотични маркерни гени. 5, 6 Национални академии на науките, инженерството и медицината (САЩ) Няма убедителни доказателства за неблагоприятни здравни ефекти. Не са открити връзки с рак, затлъстяване, диабет, алергии и др. 7, 9 Европейски орган за безопасност на храните (EFSA) Оценява безопасността на ГМО преди разрешаване за употреба в ЕС. Предоставя независими научни съвети по безопасност на храни/фуражи и оценка на околната среда. 10, 11 Американска медицинска асоциация (AMA) Няма дългосрочни здравни ефекти, ГМ храни са "съществено еквивалентни". Не подкрепя задължително етикетиране. Признава потенциални ползи и насърчава изследвания. 12 Американска ветеринарномедицинска асоциация (AVMA) Наличието/отсъствието на ГМО не е индикатор за безопасност/качество. Не подкрепя задължително етикетиране. 13 Организация по прехрана и земеделие на ООН (FAO) Балансиран подход, признава потенциала за увеличаване на производството. Призовава за подходяща оценка на всеки продукт и прилагане на превантивния принцип. 14, 19 Таблицата визуално обобщава позициите на множество авторитетни международни и национални научни и здравни организации, като веднага показва на читателя наличието на общо съгласие по въпроса за безопасността. Освен общата позиция, таблицата включва и специфични нюанси или препоръки от всяка организация, което предотвратява опростяване на сложната научна позиция и показва, че "консенсусът" не е сляпо одобрение, а резултат от внимателна оценка. Читателите лесно могат да сравнят позициите на различните организации, което е особено полезно предвид обществения дебат, където често се цитират избирателно изказвания. Представянето на тези авторитетни източници на едно място, с ясни препратки, повишава достоверността на статията и помага за изграждане на доверие у читателя, че информацията е основана на солидни научни доказателства. III. Истините за ГМО: Ползи и Приложения Генетично модифицираните организми са разработени с конкретни цели, които често водят до значителни ползи в селското стопанство, както за производителите, така и за околната среда и потребителите. Подобрени агрономически характеристики Генетично модифицираните култури предлагат подобрени добиви, повишена хранителна стойност, по-дълъг срок на годност и устойчивост на суша, замръзване или насекоми вредители.2 Устойчивост на насекоми: Примерите включват царевични сортове, съдържащи ген за бактериален пестицид (Bt), който убива ларвни вредители.2 Тази вградена защита позволява на фермерите да прилагат по-малко спрей пестициди, което намалява излагането на химикали както за работниците, така и за околната среда.21 Толерантност към хербициди: Соя с вмъкнат ген, който я прави устойчива на хербициди като Roundup, позволява на фермерите да контролират плевелите без да увреждат културите.2 Използването на тези хербицидно-толерантни култури намалява нуждата от оран на почвата, което спомага за поддържане на почвеното здраве, намалява ерозията и оттичането на торове, както и разхода на гориво и труд.3, 21 Устойчивост на растителни вируси: Пример за това е ГМ папая "Rainbow", разработена да бъде устойчива на вируса на пръстеновидните петна, който застрашава хавайската индустрия за папая и поминъка на местните фермери.21 Приложения в развиващи се страни: ГМ патладжан, устойчив на насекоми, се въвежда постепенно сред фермерите в Бангладеш от 2014 г. насам, което води до по-високи доходи за тях и по-малко излагане на пестициди.21 USAID също така работи с партньорски страни в Африка и други региони по няколко основни култури, като устойчива на вируси маниока, устойчив на насекоми кравешки грах и устойчив на болести картоф.21 Повишена хранителна стойност и намаляване на хранителните отпадъци Разработват се "хранително подобрени" ГМ култури, включително сортове пшеница без глутен, зеленчуци с по-високо съдържание на витамин Е, който помага в борбата със сърдечни заболявания, и "златен ориз", генетично модифициран да съдържа витамин А и желязо за предотвратяване на често срещани хранителни дефицити.2 ГМ ябълки, които не покафеняват при нарязване, вече са налични за продажба и могат да помогнат за намаляване на хранителните отпадъци, което е важен принос към устойчивостта на хранителната система.21 Иконоически и екологични ползи за фермерите Като цяло, ГМ културите са довели до благоприятни икономически резултати за производителите, които са ги приели, въпреки че резултатите варират в зависимост от изобилието на вредители, земеделските практики и селскостопанската инфраструктура.7 Изследванията показват, че ГМО са намалили общото използване на химически пестициди (както хербициди, така и инсектициди) с 37%.3 Фермерите, които отглеждат ГМ култури като соя и царевица, извършват по-малко оран, което намалява загубата на повърхностен почвен слой, ерозията и свързаното с това оттичане на торове.3 ГМ културите са увеличили добивите с 22% и печалбите на фермерите с 68%.3 Те също така са намалили емисиите на CO2 с 27 милиарда кг, еквивалентно на премахването на 12 милиона автомобила от пътя, главно чрез позволяване на практики без оран.3 Проучвания показват, че ГМ културите водят до увеличени добиви и по-високи нетни приходи за фермерите.22 Първоначално ГМО бяха възприемани предимно като средство за увеличаване на добивите и устойчивост на вредители/хербициди.2, 21 Въпреки това, данните показват, че те имат и значителни екологични ползи, като намаляване на употребата на пестициди 3, 21, намаляване на емисиите на CO2 чрез практики без оран 3 и потенциално намаляване на хранителните отпадъци.21 Това премества фокуса от чисто продуктивен към по-широк аспект на устойчивост. Тази многостранна полза предполага, че ГМО могат да бъдат част от по-широка стратегия за устойчиво земеделие, а не само инструмент за интенсификация. Дискусията за ГМО трябва да надхвърли простото "повече храна" и да включи "по-устойчиво производство на храна". Ролята на ГМО в контекста на глобалната продоволствена сигурност До 2050 г. световното население ще достигне 9.1 милиарда души, което е с 34% повече от днес, като почти цялото увеличение ще бъде в развиващите се страни.23 За да се изхрани това по-голямо, по-урбанизирано и по-богато население, производството на храни трябва да се увеличи със 70%.23, 24 Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) признава, че генетичното инженерство има потенциал да помогне за увеличаване на производството и продуктивността в селското стопанство, горското стопанство и рибарството, което може да доведе до по-високи добиви в страни, които днес не могат да произвеждат достатъчно храна.14 Въпреки че ГМ културите като цяло са довели до благоприятни икономически резултати за фермерите 3, 7, 22, докладът на Националните академии на науките подчертава, че трайните и широкообхватни ползи за малките фермери зависят от институционална подкрепа, като достъп до кредит, достъпни ресурси и услуги.7 Това е в контраст с опасенията, че ГМО могат да концентрират контрола в ръцете на големи корпорации и да навредят на малките фермери.1 Това показва, че технологията сама по себе си не е достатъчна; социално-икономическият контекст и политиките за подкрепа са критични за това дали ползите от ГМО достигат до всички слоеве на земеделското население, особено в развиващите се страни. IV. Митовете и Опасенията около ГМО: Анализ на Доказателствата Въпреки научния консенсус за безопасността на ГМО, съществуват редица широко разпространени митове и опасения, които подхранват обществения скептицизъм. Важно е да се разгледат тези твърдения в светлината на наличните научни доказателства. Мит 1: ГМО са опасни за човешкото здраве Някои твърдят, че ГМ храни могат да бъдат токсични или алергенни, и че липсват дългосрочни тестове.16 Споменават се случаи на предполагаеми заболявания, свързани с ГМ храни, като например соя с протеин от бразилски орех, която е била алергенна.25, 26 Въпреки тези твърдения, няма документирани случаи на неблагоприятни ефекти върху човешката популация от ГМ храни.5 Националните академии на науките не са намерили връзка между консумацията на ГМ храни и повишен риск от рак, затлъстяване, диабет, бъбречни заболявания, цьолиакия, аутизъм или хранителни алергии.9 Тестовете за алергенност са стандартна част от процеса на разработване на ГМО, като се гарантира, че новите протеини не са алергени.26 Продукти, които са показали потенциал за алергични реакции (като споменатата соя с бразилски орех), не са пуснати на пазара.25, 26 Повишаването на честотата на хранителните алергии предхожда комерсиализацията на ГМ храни и се наблюдава и в страни с ограничен достъп до ГМ култури, което показва липса на причинно-следствена връзка.25 Твърденията, че ГМ Bt инсектицидни култури вредят само на насекомите, но са безвредни за животни и хора, са оспорени, като се посочва, че Bt токсинът може да не се разгражда безвредно в храносмилателния тракт и може да има опасности за хората и животните.16 Въпреки това, AMA отбелязва, че вредните ефекти на Bt-съдържащи растения върху нецелеви организми, открити в лабораторни условия, не са наблюдавани на полето.12 Мит 2: ГМО водят до "суперплевели" и увеличават употребата на химикали Опасенията, че ГМО водят до появата на "суперплевели" и увеличават зависимостта от химикали, са широко разпространени. "Суперплевели" е подвеждащ термин; те са плевели, които са еволюирали, за да избегнат конкретна стратегия за управление на плевелите.27 Учените твърдят, че плевелите в крайна сметка развиват резистентност към всякакви химикали, включително тези, използвани от органични фермери, чрез многократно излагане.27 Няма доказателства, че ГМО уникално причиняват развитието на по-устойчиви плевели; други не-ГМО култури имат по-сериозни проблеми с плевелите.27 Основната причина за резистентността на плевелите е прекомерното разчитане на стратегии за управление на плевелите с един механизъм на действие и липсата на интегрирани практики за управление на вредителите.27, 28 Интересно е, че броят на новите случаи на резистентност към хербициди всъщност е намалял след широкото приемане на ГМ култури.27 Първите резистентни на глифозат плевели са открити в Австралия през 1996 г., където не са отглеждани ГМ култури.27 Влиянието върху общото използване на пестициди е нюансирано. Както бе споменато, ГМО са намалили общото използване на химически пестициди с 37%.3 Въпреки това, някои ГМ култури, толерантни към специфични хербициди, са довели до увеличена употреба на тези хербициди, като глифозат. Учените продължават да проучват дали тази тенденция представлява рискове за здравето на селскостопанските работници и потребителите, но досега няма доказателства за връзка между глифозат и рак при потребителите.9 Въпреки че ГМО, устойчиви на хербициди, са създадени с цел намаляване на нуждата от оран и общото използване на пестициди 3, 21, тяхното широко разпространение е довело до прекомерна зависимост от един хербицид (глифозат). Тази прекомерна зависимост, а не самите ГМО, е основният двигател за еволюцията на резистентни плевели.27, 28 Това е пример за това как технологията, макар и с потенциални ползи, може да доведе до нежелани последици, ако не се прилага в рамките на интегрирани практики за управление на вредителите. Проблемът не е в самата ГМ технология, а в начина, по който се прилага в мащабното земеделие. Това подчертава необходимостта от холистични агрономически стратегии, които да включват ротация на културите, разнообразни методи за контрол на плевелите и отговорно използване на всички налични инструменти, включително ГМО, за да се предотврати развитието на резистентност и да се поддържа екологичното равновесие. Мит 3: Кръстосано замърсяване и неговите последици ГМ замърсяването е нежелано разпространение на ГМО или генетичен материал от ГМО към не-ГМ растения, животни и храни, което може да стане чрез разпространение на полени, изпускане на семена и смесване на храни и фуражи.29 Това "живо замърсяване" може да се самовъзпроизвежда и да има отрицателни екологични, социални и икономически последици.29 Фермерите, които отглеждат не-ГМО култури, се притесняват от замърсяване от съседни ГМО полета чрез кръстосано опрашване или смесване по време на съхранение.1, 30 Това може да доведе до отхвърляне на реколтата им и загуба на достъп до пазари, които изискват не-ГМО продукти.1, 30 Замърсяването застрашава целостта на органичните храни, тъй като органичните стандарти забраняват използването на ГМ растения.31 Мит 4: Корпоративен контрол и ограничаване на правата на фермерите Едно от най-сериозните опасения, свързани с ГМО, е потенциалният корпоративен контрол върху продоволствената система. ГМ семената са патентовани продукти, собственост на компаниите, които ги произвеждат.1 Това означава, че фермерите нямат право да запазват и презасаждат семена от ГМ култури, което е традиционна практика от векове.1, 3, 22 Договорите често съдържат клауза "без запазени семена", която изисква ежегодна покупка на нови ГМ семена.22 Малък брой големи компании за семена и химикали (BASF, Bayer, Dow, DuPont и Syngenta) контролират значителна част от глобалния пазар на агрохимикали, търговски семена и частни изследвания и разработки в областта на семената и пестицидите.1 Тази концентрация на власт може да бъде опустошителна за фермерите, тъй като повишава разходите за земеделие (ГМ семената струват 3-6 пъти повече от конвенционалните) и ограничава избора им на семена.1 Има опасения, че това води до "корпоративна наука", където независимите изследвания са ограничени от патентното право и достъпа до ГМ семена.1 Патентоването на ГМ семена и свързаните с тях договори за "без запазени семена" 1, 22 представляват фундаментална промяна в традиционните земеделски практики. Те лишават фермерите от вековното право да запазват и обменяват семена, което ги прави зависими от ежегодни покупки от малък брой доминиращи корпорации.1 Тази концентрация на пазарна власт не само повишава разходите за фермерите, но и ограничава тяхната автономия и избор на семена.1 Това повдига сериозни въпроси за продоволствения суверенитет, устойчивостта на селскостопанските системи и разпределението на властта в глобалната хранителна верига. Потенциалът за "живо замърсяване" 29 допълнително усложнява ситуацията за не-ГМО и органични фермери, създавайки търговски бариери и заплашвайки тяхната икономическа жизнеспособност.1, 30 V. Регулаторни Рамки и Глобални Различия Регулаторният пейзаж за ГМО е силно фрагментиран в световен мащаб, което води до значителни различия в приемането и търговията с тези продукти. Сравнителен анализ на регулаторните подходи в различни региони (напр. САЩ и ЕС) САЩ: Имат по-либерална регулаторна рамка за ГМО, като много продукти са тествани и комерсиално произведени и пуснати на пазара.17 Три различни агенции (FDA, EPA, USDA) са отговорни за различни аспекти на ГМ културите.17, 32 Етикетирането се изисква само при значителна промяна в характеристиките на продукта или здравен риск, като алергенност.17 Европейски съюз (ЕС): Възприел е значително по-различен регулаторен подход, като малко продукти са одобрени и съществува де факто мораториум върху производството, вноса и вътрешната продажба на повечето ГМ култури.17 ЕС прилага превантивния принцип, което означава, че ако има възможност за вреда, дори без пълно научно съгласие, действието не трябва да се предприема.20 Допустимите нива за неволно присъствие на ГМО са изключително ниски (0.9% за одобрени, 0.5% за неодобрени).17 Исторически и културни фактори: Различията произтичат от фундаментални различия в потребителските нагласи и очаквания.17 В САЩ възприятието за храната е по-утилитарно и свързано с науката и прехраната, докато в Европа има по-голяма естетическа оценка на храната и скептицизъм към науката, повлиян от исторически събития, като например разрушенията от военни и фашистки технологии.18 Ролята на националните и международни регулаторни органи EFSA (ЕС): Оценява безопасността на ГМО за храна, фуражи и отглеждане, като заявленията се подават през националните компетентни органи.10, 11 FAO (ООН): Заема балансиран подход, признавайки ползите, но призовавайки за подходяща оценка и прилагане на превантивния принцип, особено по отношение на рисковете за здравето и околната среда.14, 19 СЗО (ООН): Преглежда безопасността на ГМ храни от растителен произход.6 Национални академии на науките (САЩ): Подчертават, че регулацията трябва да се фокусира върху новите характеристики и опасности, а не само върху метода на производство.7 Влияние на регулациите върху търговията и приемането на ГМО Различията в регулаторните подходи значително променят търговските потоци. Например, износът на ГМ рапица от Канада за ЕС е спрял след 1998 г., а вносът на ГМ царевица от САЩ в ЕС почти е преустановен.17 Това води до търговски спорове, като случая, заведен от Аржентина, Канада и САЩ срещу ЕС, където СТО установява, че действията на ЕС не са били основани на съответстващи на СТО оценки на риска.14 Значителните различия в регулаторните рамки за ГМО между региони като САЩ и ЕС 17, 18 създават търговски бариери и пречат на глобалното разпространение на ГМ култури, дори когато те предлагат решения за продоволствената сигурност.14, 23, 24 Тази фрагментация не се дължи само на научни различия, а и на дълбоко вкоренени културни, социални и икономически фактори.18 Това означава, че въпреки потенциала на ГМО да допринесат за изхранването на нарастващото население, политическите и регулаторни пречки могат да ограничат тяхното въздействие. Несъответствието в регулациите може да доведе до неефективност в глобалната хранителна система и да попречи на адекватния отговор на бъдещите предизвикателства пред продоволствената сигурност. VI. Бъдещето на Селското Стопанство: ГМО в по-широк Контекст Изправени пред предизвикателствата на нарастващото световно население и изменението на климата, селското стопанство търси разнообразни решения. ГМО са само един от инструментите в този комплекс от подходи. Алтернативни и Допълващи Подходи Биологично земеделие: принципи, ползи и ограничения: Принципи: Основава се на екологично базиран контрол на вредителите и биологични торове, произлизащи от животински и растителни отпадъци, както и азотфиксиращи покривни култури.31 Забранява синтетични пестициди, торове, йонизиращо лъчение и ГМ растения.31 Приоритет е изграждането и поддържането на богата, жива почва чрез добавяне на органична материя.31 Ползи: Използва по-малко пестициди, намалява ерозията на почвата, намалява извличането на нитрати в подпочвените води и рециклира животински отпадъци.31, 33 Насърчава биоразнообразието и здравето на почвата.33 Ограничения: Обикновено води до по-високи цени на храните за потребителите и по-ниски добиви (около 25% по-ниски) в сравнение с конвенционалното земеделие.31 Прецизно земеделие: ефективност, устойчивост и технологични иновации: Принципи: Използва технологии като GPS-управлявани машини, сензорни мрежи и дронове за наблюдение на условията на полето с висока детайлност.34, 35 Позволява прилагане на променливи норми на торове и пестициди, което оптимизира използването на ресурси.34 Ползи: Максимизира ефективността, намалява отпадъците от вода, торове и пестициди, увеличава добивите и подобрява устойчивостта.34, 35 Може да намали разходите за гориво, труд и поддръжка.34 Допринася за по-добро качество на водата чрез намаляване на оттичането на хранителни вещества.34 Устойчивост: Намалява екологичното въздействие чрез оптимизирано използване на ресурси и минимизиране на отпадъците.34, 35 Агроекология: холистичен подход към продоволствената сигурност и екосистемните услуги: Принципи: Интегриран подход, който прилага екологични и социални концепции за проектиране и управление на хранителни и селскостопански системи, оптимизиращи взаимодействията между растения, животни, хора и околна среда.36 Включва съвместно създаване на знания, социални ценности, справедливост, рециклиране, намаляване на външните входове и подобряване на здравето на почвата.37 Ползи за продоволствената сигурност: Доказано е, че агроекологичните системи осигуряват резултати за продоволствената сигурност (наличност, достъп, използване, стабилност), които са също толкова добри или по-добри от конвенционалните алтернативи.36 Това се постига чрез диверсификация на културите, системи, базирани на бобови растения, агролесовъдство и смесени системи за отглеждане на култури и добитък.36 Екосистемни услуги: Агроекологията осигурява множество услуги, като контрол на вредителите, опрашване, здраве на почвата, контрол на ерозията и адаптация към изменението на климата.36, 37 Изправени пред нарастващото световно население и предизвикателствата на климатичните промени 23, 24, селското стопанство не може да разчита само на един подход. Данните показват, че ГМО, органичното земеделие, прецизното земеделие и агроекологията предлагат различни, но потенциално допълващи се пътища към продоволствената сигурност и устойчивост.3, 31, 35, 36 Например, докато ГМО могат да увеличат добивите и да намалят употребата на пестициди, органичното земеделие се фокусира върху здравето на почвата и биоразнообразието, а прецизното земеделие оптимизира използването на ресурси. Агроекологията предлага холистичен подход, който интегрира екологични и социални аспекти. Ефективното справяне с бъдещите предизвикателства ще изисква интегриран подход, който използва най-добрите практики от всяка област, адаптирани към местните условия и нужди. Това означава, че дебатът не трябва да бъде "ГМО срещу органично", а как всички тези инструменти могат да бъдат използвани синергично за постигане на общата цел за устойчиво и сигурно снабдяване с храна. Нови Технологии: Генно Редактиране (CRISPR) и Бъдещи Перспективи Разлики между традиционни ГМО и генно редактирани култури: Традиционни ГМО: Включват вмъкване на чужда ДНК от друг организъм в генома на целевия организъм.38 Генно редактиране (CRISPR): Позволява прецизни промени в собствената ДНК на вида, без да се вмъква чужда ДНК.32, 38 Това е като "високотехнологична форма на селективно развъждане", ускоряваща процеси, които биха се случили естествено чрез традиционно развъждане.38 Регулаторен статус и потенциал за бъдещи приложения: САЩ: Генно редактираните растения се регулират от координирана рамка между USDA, FDA и EPA.32 USDA вече е разширила изключенията за растения с модификации, постижими чрез конвенционално развъждане.32 FDA прилага подход, основан на риска, фокусирайки се върху характеристиките на храната, независимо от метода на разработване.32 ЕС: През 2018 г. Европейският съд постанови, че генно редактираните култури попадат под Директивата за ГМО от 2001 г., което означава строга регулация, дори ако не се въвеждат "чужди" гени.20 Въпреки това, през юли 2023 г. Европейската комисия издаде нови препоръки за преразглеждане на регулациите, като ефективно отделя генното редактиране от ограниченията за ГМО, ако модификациите са сравними с тези от конвенционалното развъждане.20 Потенциал: Генното редактиране предлага възможности за подобряване на размера, продуктивността, устойчивостта на болести и суша, както и хранителната стойност на културите и добитъка.38 То е възприемано като по-приемливо на световния пазар от традиционните ГМО, тъй като "етикетът ГМО може да отблъсне някои страни".38 Технологиите за генно редактиране, като CRISPR, се позиционират като значително различни от традиционните ГМО, главно поради факта, че не включват въвеждане на чужда ДНК.32, 38 Тази разлика е ключова за приемането им на пазара, особено в региони като ЕС, където традиционните ГМО срещат силна съпротива.20, 38 Въпреки че някои учени оспорват тази "разлика" от гледна точка на крайния продукт 38, регулаторните промени в ЕС 20 показват нарастващо признание за този подход. Генното редактиране може да представлява бъдещето на биотехнологиите в селското стопанство, предлагайки по-голяма прецизност и потенциално по-широко обществено и регулаторно приемане. Това може да доведе до нова вълна от иновации, които да се справят с предизвикателства като изменението на климата и хранителните дефицити, като същевременно преодолеят част от съществуващите бариери пред традиционните ГМО. Таблица 2: Сравнение на Традиционни ГМО и Генно Редактирани Култури (CRISPR) Критерий Традиционни ГМО Генно Редактирани Култури (CRISPR) Източник Метод на модификация Вмъкване на чужда ДНК от друг организъм. Прецизни промени в собствената ДНК на вида. 32, 38 Вмъкване на чужда ДНК Да, основна характеристика. Не, работи само в рамките на собствената ДНК. 38 Прецизност По-малко прецизно, може да доведе до "непредвидени промени".16 Висока прецизност, насочени промени в специфични места на генома. 38, 39 Време за разработка По-дълъг процес. Ускорява процеси, които биха се случили естествено чрез традиционно развъждане. 38 Регулаторен статус в САЩ Регулирани от USDA, FDA, EPA. Регулирани от USDA, FDA, EPA; разширени изключения за модификации, постижими конвенционално. 32 Регулаторен статус в ЕС Строго регулирани, де факто мораториум, попадат под Директива 2001/18/EC. Първоначално под Директива 2001/18/EC; нови препоръки за отделяне от ГМО, ако са сравними с конвенционалното развъждане. 20 Обществено възприятие/приемане Значителен скептицизъм и съпротива. Възприемани като по-приемливи, "етикетът ГМО може да отблъсне някои страни". 5, 38 Тази таблица изяснява терминологията, предоставяйки ясно и кратко разграничение между традиционните ГМО и генното редактиране, което е от съществено значение за информирания разговор. Тя акцентира върху основните различия, като липсата на чужда ДНК при генното редактиране и по-високата прецизност, които са критични за разбирането на новите регулаторни подходи и общественото приемане. Сравнението на регулаторния статус в САЩ и ЕС илюстрира как различните подходи към тези технологии влияят на тяхното развитие и комерсиализация в различни региони. Чрез изясняване на генното редактиране, таблицата подготвя читателя за бъдещи тенденции в селското стопанство и показва как науката се развива, за да отговори на предизвикателствата по нови начини. VII. Заключение: Балансиран Поглед към ГМО Генетично модифицираните организми са комплексна технология, която е в основата на интензивен глобален дебат. Анализът на наличните данни разкрива, че ГМО имат доказани ползи за селското стопанство, включително повишени добиви, намалена употреба на пестициди и подобрени хранителни характеристики.2, 3 Научният консенсус, подкрепен от водещи международни и национални организации като СЗО, Националните академии на науките, EFSA и AMA, потвърждава безопасността на наличните ГМ храни за консумация, като не се откриват по-големи рискове в сравнение с конвенционалните храни.5, 6, 7, 9, 12 Въпреки това, съществуват значителни обществени опасения и някои оспорвания на този консенсус.5, 15 Предизвикателствата включват опасения относно корпоративния контрол върху семената и земеделието, ограничаването на правата на фермерите чрез патенти и договори 1, 22, потенциалното кръстосано замърсяване на не-ГМО култури 29, 30, както и сложните регулаторни различия между страните, особено между САЩ и ЕС, които създават търговски бариери и отразяват по-дълбоки културни различия.17, 18 Проблемът с резистентността на плевелите, макар и често приписван на ГМО, всъщност е резултат от прекомерна зависимост от един хербицид, а не от самата технология.27, 28 Бъдещето на продоволствената сигурност изисква интегриран подход, който включва не само ГМО, но и алтернативни и допълващи практики като органично и прецизно земеделие, както и агроекология.31, 35, 36 Всяка от тези системи предлага уникални предимства и може да допринесе за устойчивостта и продуктивността на селското стопанство. Генното редактиране, особено технологии като CRISPR, представлява новаторска област, която може да предложи решения, преодоляващи част от предишните бариери пред традиционните ГМО, тъй като не включва въвеждане на чужда ДНК и е по-прецизно.32, 38 Това може да доведе до по-широко обществено и регулаторно приемане. Необходими са продължаващи, независими изследвания и прозрачни регулаторни процеси, за да се гарантира безопасността и да се изгради обществено доверие. Информираният избор на потребителите и подкрепата за устойчиви земеделски практики са от ключово значение за оформянето на бъдещето на нашата хранителна система. Таблица 3: Ползи и Опасения от ГМО Категория Основни Ползи Основни Опасения/Митове Източник Здраве Научен консенсус за безопасност; няма по-голям риск от конвенционалните храни. Обществен скептицизъм; твърдения за токсичност/алергенност (опровергани от научни данни). 5, 7, 9, 25 Околна среда Намалена употреба на пестициди (37%); намалени емисии на CO2 чрез безoранни практики; намалена ерозия. Потенциал за "суперплевели" (от неправилна употреба); кръстосано замърсяване на не-ГМО култури. 3, 21, 27, 29 Икономика Повишени добиви (22%); увеличени печалби за фермерите (68%); по-достъпни храни. Корпоративен контрол и монополи; високи цени на семената; загуба на права на фермерите върху семената. 1, 3, 21, 22 Социални аспекти Потенциал за хранително подобрение (напр. "златен ориз"); намаляване на хранителните отпадъци. Обществен дисонанс с научния консенсус; търговски бариери поради различни регулации; зависимост на малките фермери. 1, 2, 5, 17, 21 Индекс на източниците: https://beyond-gm.org/wp-content/uploads/2019/05/GMOs-and-Corporate-Control_Web.pdf https://biosecurity.fas.org/education/dualuse-agriculture/2.-agricultural-biotechnology/genetically-engineered-crops.html https://www.fda.gov/food/agricultural-biotechnology/how-gmo-crops-impact-our-world https://ourworldindata.org/biodiversity https://en.wikipedia.org/wiki/Genetically_modified_food_controversies https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/66575/WHO_SDE_PHE_FOS_00.6.pdf?sequence=1%26isAllowed=y#:~:text=The Consultation noted that the,to humans or domestic animals. https://www.nationalacademies.org/news/2016/05/genetically-engineered-crops-experiences-and-prospects-new-report https://www.cspi.org/new/201605171.html https://www.nationalacademies.org/based-on-science/foods-made-with-gmos-do-not-pose-special-health-risks https://www.efsa.europa.eu/en/applications/gmo https://www.efsa.europa.eu/en/science/scientific-committee-and-panels/gmo https://www.isaaa.org/kc/publications/htm/articles/position/ama.htm https://www.avma.org/resources-tools/avma-policies/safety-genetically-modified-organisms-gmo-and-genetically-engineered-ge-food https://www.fao.org/4/x9600e/x9600e06.htm https://www.researchgate.net/publication/271832528_No_scientific_consensus_on_GMO_safety https://www.cga.ct.gov/kid/related/20130228_Toxic Chemicals and Children's Health Public Forum, Fairfield University/20130228/Tara Cook-Littman, Fairfield CT (Attachment) (3).pdf https://agbioforum.org/wp-content/uploads/2021/02/AgBioForum_6_3_95.pdf https://www.iatp.org/sites/default/files/Differing_US_and_European_Perspectives_on_GMOs.htm https://crispr-gene-editing-regs-tracker.geneticliteracyproject.org/european-union-crops-food/ https://crispr-gene-editing-regs-tracker.geneticliteracyproject.org/european-union-crops-food/ https://www.fda.gov/food/agricultural-biotechnology/how-gmo-crops-impact-our-world https://pennstatelaw.psu.edu/_file/aglaw/Impacts_of_Genetically_Modified.pdf https://www.fao.org/fileadmin/templates/wsfs/docs/expert_paper/How_to_Feed_the_World_in_2050.pdf https://www.fao.org/fileadmin/templates/wsfs/docs/Issues_papers/HLEF2050_Global_Agriculture.pdf https://www.reginfo.gov/public/do/DownloadDocument?objectID=96578801 https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11250554/ https://geneticliteracyproject.org/gmo-faq/do-gmos-cause-superweeds/ https://wssa.net/wp-content/uploads/WSSA-Fact-Sheet-on-Superweeds_16-Sep-2014.pdf https://cban.ca/gmos/issues/contamination/ https://www.greenamerica.org/gmos-case-precaution/other-gmo-issues https://www.britannica.com/topic/organic-farming https://www.congress.gov/crs-product/IF12618 https://www.nifa.usda.gov/topics/organic-agriculture https://www.ars.usda.gov/oc/utm/benefits-and-evolution-of-precision-agriculture/ https://pvcase.com/blog/how-precision-agriculture-can-benefit-both-businesses-and-communities https://www.desiralift.org/wp-content/uploads/2024/02/DeSIRA-LIFT-Knowledge-brief4-Agroecology.pdf https://agroecologyfund.org/what-is-agroecology/ https://www.foodsafetynews.com/2025/02/gene-editing-is-not-the-same-as-gmo/

Нетни нива на биопродуктивност за фотосинтетични процеси в различни зони на Земята / © Yulong Zhang et al. Нови научни данни разкриват интригуваща картина за това как се развива фотосинтезата на нашата планета. Учените са анализирали спътникови снимки от периода 2003-2021 година. Техните открития показват изненадващи тенденции в глобалната фотосинтеза. Докато растенията на сушата явно ускоряват своите процеси, океанската флора остава по-сложна. Сушата заема само 23,7% от общата площ, но произвежда 55,8 милиарда тона въглерод годишно. За сравнение, океаните с техните 76,3% от площта генерират 51,9 милиарда тона. Основната причина за тази разлика се крие в достъпността на въглероден диоксид. Студената вода съдържа повече CO₂, но ниските температури ограничават способността на водораслите да го използват ефективно. Това създава природен парадокс в океанските екосистеми. През изследвания период биопродуктивността на сушата нараства на внушителните 31,9% от цялата растителна площ. Спад се наблюдава само на 3,3% от територията. Това означава положителни промени на площ, равна на две Канади. Най-големите подобрения се случват в студените бореални (тайгата) и алпийските зони. Там нето-продуктивността стартира от скромните 403,6 грама въглерод на квадратен метър годишно, но показа впечатляващ растеж. Морските води разказват различна история. Само 5% от океаните демонстрират статистически значим растеж. Обратно, 18,5% показва спад в биопродуктивността. Това засяга огромни 64,9 милиона квадратни километра морска площ. Спадът се концентрира основно в тропическите и субтропическите води на Тихия океан. Причините остават неясни, но могат да включват намалената разтворимост на CO₂ в по-топлата вода. Научната общност продължава да дебатира дългосрочните ефекти. Някои изследователи предполагат, че антропогенните емисии и глобалното затопляне могат да обърнат тенденцията. Други виждат устойчив растеж на фотосинтезата. Интересно е, че тропическите води остават най-продуктивните с 157,5 грама въглерод на квадратен метър годишно. Северните води произвеждат само 46,8 грама - почти четири пъти по-малко. Колебанията в океана могат да се дължат на явленията Ел Ниньо и Ла Нинья. Тези природни цикли рязко променят биопродуктивността в тропическите води. При 18-годишен период на наблюдение тяхното влияние може да изкриви общите тенденции. На сушата подобните ефекти са по-слаби. Затова данните от сушата показват по-ясна картина на ускоряваща се фотосинтеза. За целия период глобалната нето-продуктивност нарасна с 0,11 милиарда тона въглерод годишно. Въпреки неопределеностите в океанските измервания, тенденцията изглежда положителна. Разпределение на биопродуктивността чрез фотосинтеза на Земята за периода 2003-2021 г. на различни географски ширини. Ясно се вижда, че екваторът е най-продуктивната част на планетата / © Yulong Zhang et al.

Въпреки, че пием основно билков чай то също добавяме в България захар към чая. Аз лично разбрах, че чай може да се пие без захар, когато като студент отидох в една хижа и там ми показаха, че може и без захар

"Путин иска повече от завземането на територии" В момента Русия има предимство в Украйна, но е много далеч дори от минималните си цели. А същинската цел остава Украйна да бъде под руски контрол, казва германски експерт по повод обявената среща на Тръмп и Путин. https://www.dw.com/bg/putin-iska-povece-ot-zavzemaneto-na-teritorii/a-73569497 Как войната в Украйна се превръща във войната на Тръмп Войната в Украйна е определящият конфликт в президентството на Тръмп, а изходът от него ще предопредели и сигурността в Европа. Дава ли си той сметка за значимостта на случващото се в Украйна? https://www.dw.com/bg/kak-vojnata-v-ukrajna-se-prevrsa-vv-vojnata-na-trmp/a-73533207

Знаете ли, че пчелите могат да бъдат обучени да откриват експлозиви и наркотици? Те имат изключително развито обоняние и учени са успели да ги тренират да реагират на определени миризми, като ги възнаграждават със захарен сироп. Въпреки че са ефективни, логистиката по транспортирането и управлението на рояци пчели за такива цели ги прави доста непрактични в реалния свят.

Тройната звездна система Апоп (7-514245) в кадър от космическия телескоп "Джеймс Уеб" Името на звездата произлиза от същество в египетската митология – огромна змия, олицетворяваща злото и хаоса, вечният враг на слънчевия бог Ра. Противоборството между Ра и Апоп, според астрономите, представлява „подходяща алюзия" за появата на тази двойна система и създавания от нея звезден вятър: „звезда, обсадена от драконови пръстени".

С помощта на Gemini направих нов анализ за здравословното състоянието на българина, като го сравних с данните от тази тема от 2008 година и къде сме ние сравнено със средния европеец: Актуално състояние и тенденции при сърдечносъдовите заболявания в България: Сравнителен анализ (2008 г. vs. актуални данни) Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) продължават да бъдат водеща причина за заболеваемост, инвалидност и смъртност както в световен мащаб, така и в България. Оригинална информация от форума от 2008 г. алармира за сериозността на проблема, посочвайки, че 80% от българите над 40 години са изложени на риск от развитие на ССЗ. За съжаление, най-новите данни от Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г. потвърждават устойчивостта на тази тревожна тенденция, като ССЗ остават основна причина за смъртност в страната. Те са отговорни за над 60% от всички смъртни случаи, което възлиза на 61 100 случая и съответства на коефициент на смъртност от 948.5 на 100 000 души население. Тази статистика подчертава трайната и дори задълбочаваща се тежест на ССЗ върху общественото здраве в България. Настоящият доклад цели да актуализира и сравни епидемиологичните данни, разпространението на рисковите фактори и развитието на превантивни стратегии за ССЗ в България между 2008 г. и настоящия момент. Анализът ще се базира на най-новите налични данни, като ще бъдат разгледани промените в тенденциите, предполагаемата ефективност на предприетите мерки и съответствието с актуалните европейски препоръки. Епидемиология на сърдечносъдовите заболявания в България: Динамика и сравнение Обща смъртност от ССЗ: България спрямо Европа През 2008 г. сърдечносъдовите заболявания са причинявали 49% от смъртните случаи в Европа, като са били основна причина за смърт при жените на континента. Актуалните данни разкриват критична разлика в тенденциите за смъртност от ССЗ между България и останалата част от Европейския съюз. В периода между 2011 г. и 2021 г. смъртността от болести на кръвообращението е намаляла с близо 20% в Европейския съюз. Тревожно е, че във всички държави от ЕС, с изключение на България, се наблюдава спад на смъртността от сърдечносъдови болести. Вместо да намалява, в България смъртността от ССЗ изглежда нараства – през 2021 г. те съставляват 54.5% от всички смъртни случаи в страната , а за 2024 г. НСИ отчита, че над 60% от всички смъртни случаи се дължат на болести на органите на кръвообращението. Тази устойчиво висока смъртност, която е в контраст с общоевропейската тенденция на намаление, предполага, че ефективността на превантивните мерки и здравните системи в България изостава значително от европейските стандарти. Подобно разминаване може да се дължи на комбинация от фактори, включително недостатъчно ефективни национални програми, ниска здравна грамотност сред населението, ограничен достъп до качествено лечение или висока разпространеност на неконтролирани рискови фактори. Тази трайна висока смъртност води до значителна икономическа и социална тежест, изразяваща се в загуба на години живот с добро здраве (DALY), както е отбелязано и при анализа на затлъстяването. Проблемът е задълбочен и от факта, че през 2008 г. инфарктът е убивал два пъти повече млади българи, отколкото французи, особено мъже на възраст 35-44 г. Това е силен индикатор за преждевременна смъртност. Актуалните данни за смъртността, надхвърляща 60% от всички случаи, показват, че проблемът е широко разпространен във всички възрастови групи, включително трудоспособното население. Това означава, че ССЗ не са само проблем на възрастните хора, но засягат и активната работна сила, което има сериозни социално-икономически последици и налага необходимостта от по-ранна и по-агресивна първична превенция, насочена към по-младите възрастови групи, както и подобряване на вторичната профилактика и рехабилитация. Заболеваемост и смъртност от инфаркт на миокарда: Тенденции През 2008 г. е отбелязано, че заболеваемостта от инфаркт намалява в сравнение с предходните 12 години, въпреки че инфарктът продължава да убива два пъти повече млади българи (мъже на възраст 35-44 г.), отколкото французи. За първото тримесечие на 2024 г. в България са хоспитализирани общо 2736 пациенти с остър миокарден инфаркт, като смъртността е 8.44% (231 случая). От хоспитализираните, 67.21% (1839) са мъже и 32.9% (897) са жени. Липсата на конкретни, съпоставими данни за общата заболеваемост от инфаркт за цялата година затруднява категоричния извод дали тенденцията на намаляване от 2008 г. се е запазила. През 2008 г. е споменато, че "по-голямата разкриваемост на инфаркта в България през последните 10-ина години, т. е. по-доброто диагностициране и съответно лечение" е повлияло на статистиката. Ако това подобрение в диагностиката е продължило, актуалните данни за хоспитализации може да отразяват както реална заболеваемост, така и по-висока разкриваемост. Въпреки това, високият брой хоспитализации и смъртност от остър миокарден инфаркт показват, че първичната и вторичната превенция остават недостатъчни. Фокусът върху ранна диагностика и бързо лечение е важен, но не решава коренно проблема с високата честота на сърдечни инциденти. Заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт: Тенденции и актуални данни През 2008 г. е съобщено за "катастрофално нарастване" на броя на болните от мозъчен инсулт. Актуалните данни не само потвърждават, но и задълбочават тази тревожна тенденция. Мозъчносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят, като България е на едно от първите места в това отношение. Годишно в България се регистрират около 40 000 случая на мозъчен инсулт. Други данни посочват около 82 398 случая с мозъчносъдови заболявания, от които 35 311 са мозъчен инсулт, като 7175 от тях завършват с летален изход. Смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 на 100 000 души за мъжете и 265.1 на 100 000 души за жените. Доц. Росен Калпачки подчертава, че България е "рекордьор" по заболеваемост и смъртност от инсулт през последните две десетилетия, като "в света няма държава, в която заболеваемостта и смъртността от инсулт да е по-голяма". Допълнително, COVID-19 се посочва като нов рисков фактор за инсулт при млади хора. Твърдението от 2008 г. за "катастрофално нарастване" на мозъчните инсулти не само се потвърждава, но и се е задълбочило до степен, в която България е световен "рекордьор" по заболеваемост и смъртност от инсулт. Това е изключително тревожна констатация, която показва, че проблемът с инсултите не само не е овладян, но се е влошил значително през последните 15 години. Това сочи към сериозни пропуски в първичната превенция на рисковите фактори за инсулт (като хипертония, диабет, тютюнопушене, затлъстяване), както и потенциални слабости във вторичната профилактика и острото лечение. Високата смъртност и инвалидизация от инсулт имат опустошителни последици за индивидите, семействата и националната икономика, изисквайки огромни ресурси за грижи и рехабилитация. Доц. Калпачки посочва "комплексни" причини, включително "немарливост по отношение на начина на живот и превенцията" и потенциална "генетична предразположеност". Добавянето на COVID-19 като рисков фактор при млади хора е нова, актуална променлива, която усложнява картината. Ефективната борба с инсулта изисква многофакторен подход, който включва не само традиционни превантивни мерки, но и отчитане на нови здравни предизвикателства като последиците от пандемии. "Немарливостта" в начина на живот подчертава нуждата от засилени кампании за здравна просвета и промяна на поведенческите навици. Таблица 1: Сравнение на смъртността от ССЗ в България и ЕС Показател 2008 г. (Европа/България) Актуални данни (България) Актуални данни (ЕС) Смъртност от ССЗ (% от всички смъртни случаи) 49% (Европа) 54.5% (2021 г.) , >60% (2024 г.) Намаление с ~20% (2011-2021) Коефициент на смъртност от ССЗ (на 100 000 души) Неуточнено 948.5 (2024 г.) Неуточнено Смъртност от мозъчен инсулт (на 100 000 души) Нараства катастрофално Мъже: 270.1, Жени: 265.1 (актуално) Неуточнено Тази таблица предоставя ясна, структурирана и лесна за възприемане визуална репрезентация на ключовите епидемиологични промени. Тя позволява незабавно идентифициране на тревожната дивергенция между България и ЕС по отношение на смъртността от ССЗ, служейки като силно доказателство, че България не само не подобрява, но и влошава показателите си в сравнение с европейските си партньори, което е централен извод от настоящия анализ. Разпространение на основните рискови фактори за ССЗ Артериална хипертония: Разпространение и актуални данни През 2008 г. артериалната хипертония е идентифицирана като най-често срещаният рисков фактор (52.02% от изследваните), с нарастващ брой на болните. Актуалните данни показват, че хипертониците в България са около 2 милиона души. Хипертонията обхваща над 20% от населението, като в България този процент е дори по-висок. Броят на болните се увеличава с напредването на възрастта, достигайки 87% при хора над 60 години за изолирана систолна хипертония. Реалният брой на страдащите от артериална хипертония вероятно надвишава статистическите данни, тъй като често не се търси специализирана помощ. Хипертонията остава изключително разпространен рисков фактор, като данните от 2008 г. и актуалните показват, че проблемът е мащабен и вероятно дори подценен поради липсата на търсене на специализирана помощ. Неадекватният скрининг и контрол на хипертонията са основни причини за високата заболеваемост и смъртност от ССЗ, особено инсулти. Това налага засилване на мерките за ранно откриване (скрининг), повишаване на здравната грамотност относно важността на контрола на кръвното налягане и подобряване на достъпа до адекватна медицинска грижа и медикаментозно лечение. Проблемът с недиагностицираните случаи, често наричан "тихият убиец", е особено критичен. Захарен диабет: Разпространение и актуални данни През 2008 г. е отбелязано нарастване на броя на болните от диабет. Актуалните данни показват, че в България от диабет страдат около 500 000 души. Тревожно е, че 40% от тези хора не знаят, че имат диабет. Диабет тип 2, който съставлява 90% от случаите, е силно свързан с наднормено тегло и липса на физическа активност. Значителният дял на недиагностицираните случаи (40%) представлява сериозен проблем, тъй като нелекуваният диабет води до тежки сърдечносъдови усложнения. Силната връзка с наднорменото тегло и липсата на физическа активност подчертава важността на поведенческите рискови фактори. Липсата на осведоменост и ранна диагностика на диабета допринася за високата тежест на ССЗ. Необходими са масови скринингови кампании за диабет, особено сред рисковите групи, както и образователни програми за здравословен начин на живот, които да адресират първопричините за диабет тип 2. Затлъстяване и наднормено тегло: Разпространение и икономическа тежест През 2008 г. е посочено нарастване на броя на болните с наднормено тегло, като България е заемала "срединно място" по отношение на затлъстяването в европейско проучване. Актуалните данни показват, че затлъстяването е значим обществен и здравен проблем в България. Според последни данни, 33.2% от населението над 20-годишна възраст е със затлъстяване, като е по-често при мъжете (38.8%) в сравнение с жените (28.3%). За 2019 г. НСИ отчита, че 62.8% от мъжете и 45.0% от жените на възраст 18 и повече години са с наднормено тегло или затлъстяване. Общата икономическа тежест на затлъстяването в България е 6 484 447 995 лева годишно (3.5% от БВП за 2023 г.), като голяма част идва от косвени разходи като отсъствие от работа. Затлъстяването е причина за 1267.93 загубени години живот с добро здраве (DALY) на 100 000 души годишно. Данните показват, че България не само не е подобрила позицията си по отношение на затлъстяването от 2008 г., но проблемът се е задълбочил значително, достигайки над 33% затлъстяване и над 60% наднормено тегло/затлъстяване сред мъжете. Икономическата тежест е колосална, надхвърляйки 3.5% от БВП. Това показва, че затлъстяването е не само рисков фактор за ССЗ, но и самостоятелен, огромен проблем за общественото здраве и икономиката. Ефективната борба със затлъстяването изисква комплексни национални стратегии, включващи образователни кампании за хранене и физическа активност, регулации на хранителната индустрия (напр. ограничаване на сол, захар, мазнини) и стимулиране на здравословен начин на живот. Икономическата тежест оправдава значителни инвестиции в превенция. Тютюнопушене: Тенденции и разпространение сред различни възрастови групи През 2008 г. е отбелязано, че няма съществена промяна в тютюнопушенето, като 40% от анкетираните са пушели. Актуалните данни показват, че равнището на тютюнопушене сред възрастните в България е най-високото в ЕС, като през 2019 г. почти всеки трети от десет възрастни (29%) е пушил ежедневно. Мъжете пушачи са почти два пъти повече (38%) от жените (21%). Особено тревожно е, че през 2022 г. почти една трета (32%) от подрастващите са пушили ежедневно – това е най-високият процент в ЕС. Над 40% от учениците са запалили първата си цигара на 14-15 години, като всеки шести е настоящ пушач, без значима разлика по пол. Въпреки че процентът на пушачите сред възрастните изглежда леко намалял спрямо 2008 г. (от 40% на 29% ежедневно пушещи), България остава с най-високото ниво на тютюнопушене в ЕС. Разпространението сред подрастващите (32% ежедневно пушещи през 2022 г.) е особено тревожно. Тютюнопушенето остава основен и неконтролиран рисков фактор за ССЗ, който подкопава всички усилия за превенция. Необходимо е засилване на мерките за контрол на тютюнопушенето, включително по-строги регулации, по-високи акцизи, ефективни програми за отказване от тютюнопушене (както препоръчва ESC - медикаментозна терапия и подкрепа ), и целенасочени кампании сред младите. Фактът, че 1% от акцизите върху тютюневи изделия отиват за профилактика, но ресурсите са недостатъчни , показва проблем с финансирането и/или ефективността на тези програми. Холестерол: Нива и употреба на статини През 2008 г. е отбелязано намаляване на нивото на холестерол, което се дължи на по-големия процент пациенти, приемащи статини. Въпреки това, България се е нареждала сред водещите страни с най-нисък процент хора, приемащи статини, респективно с най-висок холестерол. Няма директни актуални данни за разпространението на висок холестерол или употребата на статини в България. Въпреки това, 2021 ESC Guidelines on CVD Prevention подчертават, че понижаването на LDL-C с до 50% чрез статини, езетимиб и PCSK9 инхибитори намалява риска от атеросклеротични сърдечносъдови заболявания (ASCVD). Целите за LDL-C са станали по-агресивни, като през 2019 г. ESC понижава целевите стойности за LDL-C от <1.8 mmol/L до <1.4 mmol/L за вторична превенция. Ако през 2008 г. България е била сред страните с най-нисък процент на прием на статини и най-висок холестерол, и няма актуални данни за значително подобрение, е вероятно тази тенденция да се е запазила или дори влошила, особено на фона на по-агресивните европейски цели за LDL-C. Това означава, че неадекватният контрол на холестерола остава значителен проблем. Необходими са целенасочени кампании за скрининг на холестерола, повишаване на осведомеността за рисковете от дислипидемия и подобряване на достъпа и придържането към липидо-понижаваща терапия, съобразена с актуалните европейски насоки. Таблица 2: Сравнение на разпространението на ключови рискови фактори за ССЗ в България Рисков фактор Разпространение 2008 г. Разпространение Актуални данни Артериална хипертония 52.02% от изследваните [User Query] ~2 млн. души; >20% от населението; 87% при над 60 г. Захарен диабет Нарастващ брой [User Query] ~500 000 души, 40% недиагностицирани Затлъстяване/Наднормено тегло „Срединно място“ в европейско проучване; нарастващ брой [User Query] 33.2% затлъстяване (над 20 г.); 62.8% мъже, 45% жени с наднормено тегло/затлъстяване (над 18 г.) Тютюнопушене 40% от анкетираните пушат [User Query] 29% ежедневно пушещи възрастни (2019 г.); 32% ежедневно пушещи подрастващи (2022 г.) Висок холестерол / Нисък прием на статини „Най-нисък процент хора, приемащи статини, респ. най-висок холестерол“ [User Query] Няма директни актуални данни за България; ESC цели са по-строги (LDL-C <1.4 mmol/L) Тази таблица предоставя бърз и цялостен преглед на промените в разпространението на основните рискови фактори. Тя позволява лесно идентифициране на рисковите фактори, които остават високи или дори са се влошили, насочвайки към приоритетни области за интервенция и служейки като основа за формулиране на конкретни препоръки за политики и програми за превенция. Профилактика и поведение на населението спрямо ССЗ Употреба на аспирин за профилактика: Препоръки и данни за спазване През 2008 г. проучване показва, че 64% от анкетираните, които използват аспирин за профилактика, го приемат в погрешна дозировка и с неправилна честота. Само 36% приемат "Аспирин Протект 100 мг", който е подходящ за профилактика и предпазва стомаха. Хората не са правили разлика между видовете аспирин. Актуалните данни потвърждават, че "Аспирин Протект 100 mg" е подходящ за дългосрочно лечение, предотвратява повторен сърдечен инфаркт и инсулт, като предпазва стомашната лигавица чрез ентерично покритие. Аспиринът се използва за лечение или профилактика на стенокардия, сърдечни пристъпи, преходни исхемични атаки и инсулт. В ниски дози (75-100 мг дневно) действа като тромбоцитен антиагрегант. За съжаление, няма актуални данни за спазване на дозировката и честотата на прием на аспирин за профилактика в България. Липсата на актуални данни за спазване на правилната дозировка на аспирин предполага, че проблемът, идентифициран през 2008 г. (64% неправилен прием), вероятно продължава. Това е критично, тъй като неправилната употреба може да намали ефективността на профилактиката и да увеличи риска от странични ефекти. Необходими са по-активни образователни кампании за пациентите относно правилния прием на аспирин за профилактика, както и по-добро информиране за разликите между различните форми на аспирин (напр. "Аспирин Протект"). Медицинските специалисти трябва да наблягат на важността на точната дозировка и продължителността на лечението. Нагласи и поведение на българите относно превенцията (физическа активност, диета) През 2008 г. е установено, че българите не предприемат достатъчно мерки за намаляване на сърдечносъдовия риск: 40% пушат, 15.75% спазват диети и едва 4.86% спортуват. Въпреки това, 60% от анкетираните са смятали, че са изложени на риск и биха направили нещо за себе си. Актуалните данни от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. отчитат, че делът на умиранията, дължащи се на поведенчески рискови фактори, е 51% от всички смъртни случаи в България, спрямо 39% в ЕС. Рисковете, свързани с хранителния режим (ниска консумация на плодове/зеленчуци, висока консумация на захар/сол), имат роля за 33% от всички смъртни случаи през 2017 г., което е най-високият дял в ЕС. Програмата си поставя цели за увеличаване на физическата активност и подобряване на храненето. Въпреки че през 2008 г. 60% от българите са осъзнавали риска и са били готови да действат, актуалните данни за разпространението на рискови фактори (тютюнопушене, затлъстяване, нездравословно хранене) показват, че това осъзнаване не се е превърнало в достатъчно ефективни поведенчески промени. Фактът, че 51% от смъртните случаи в България се дължат на поведенчески рискови фактори (спрямо 39% в ЕС) е силно обезпокоителен и разкрива значителна пропаст между осъзнаване и действие. Необходими са по-комплексни и интервенционни подходи, които да улеснят промяната на поведението, включително създаване на подкрепяща среда (напр. достъп до здравословни храни, спортни съоръжения), стимулиране на физическа активност и персонализирани програми за поведенческа промяна. Необходимо е да се превърне осъзнаването в реални, устойчиви промени в начина на живот. Национални и международни стратегии за превенция на ССЗ Национална програма „Протекция“ (2008 г.): Статус и развитие През 2008 г. Национална програма „Протекция“ стартира с пресконференция, информационен сайт (protekcia.com) и акции за изследване на рискови фактори в 53 аптеки в големи градове. Актуална информация за статуса на "Национална програма Протекция" показва "Case C-734/22. Court of Justice. Status: Closed." , което вероятно се отнася до съдебен казус, а не до активен статус на програмата. Няма актуална информация за продължаваща дейност под името "Национална програма Протекция" в предоставените източници. Въпреки това, през май 2024 г. в София стартира общинска скрининг програма за сърдечносъдовата система, която включва безплатни кардиологични прегледи в 26 общински лечебни заведения. Програмата "Протекция" от 2008 г. изглежда не е продължила в първоначалния си вид или е била заменена от други инициативи. Липсата на актуална информация за нея, освен съдебен казус, е показателна и подчертава предизвикателството пред устойчивостта на публичните здравни инициативи в България. Това налага необходимостта от по-стабилни и дългосрочни стратегии, които да не зависят от краткосрочни проекти. Общинските инициативи, като тази в София, могат да запълнят част от празнината, но не заместват координирана национална програма. Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025: Цели и приоритети, свързани със ССЗ Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. има за цел да намали преждевременната смъртност, заболеваемост и дългосрочни последствия от ХНБ, включително ССЗ. Основните цели включват редуциране на поведенчески, биологични, психосоциални и екологични рискови фактори, както и активизиране на ранната диагностика. Специфични цели за ССЗ до 2025 г. включват: намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето и мозъчносъдова болест с 5%, намаляване честотата на артериална хипертония (във възрастовата група 25-64 г.) с 5%, намаляване на преждевременната смъртност от ССЗ с 10%, намаляване заболеваемостта и смъртността от сърдечна недостатъчност с 10% и 5% съответно. Програмата също така цели намаляване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност. Тази програма си поставя амбициозни цели за намаляване на смъртността и заболеваемостта от ССЗ и свързаните с тях рискови фактори. Въпреки това, данните за високата и нарастваща смъртност от ССЗ и разпространението на рискови фактори (тютюнопушене, затлъстяване) показват, че постигането на тези цели е сериозно предизвикателство. Ефективността на тази програма ще зависи от адекватното финансиране, междусекторното сътрудничество, строгия мониторинг и способността за преодоляване на дълбоко вкоренени поведенчески проблеми и системни слабости в здравната система. Българско дружество по кардиология: Стратегии и цели (Национален план за сърдечносъдово здраве) През 2008 г. проф. Цветанка Кътова, тогавашен председател на Дружеството на кардиолозите в България, коментира ССЗ и профилактиката, като една от основните задачи е била подписването на Европейската харта за Здраво сърце. Актуалните данни показват, че Българското дружество по кардиология (БДК) е активно ангажирано в разработването и приемането на Национален план за сърдечносъдово здраве (НПССЗ), като разширява Националния алианс за сърдечносъдово здраве. Основната цел на НПССЗ е да намали преждевременната и предотвратима смъртност от ССЗ в България с 30% до 2030 г.. Приоритети включват: превенция на ССЗ като водещ фокус, водеща роля на дигиталните технологии, осигуряване на ранна терапия, ранна рехабилитация и въвеждане на оценка на качеството на живот. Настоящ председател на БДК (2024-2026 г.) е Проф. д-р Кирил Карамфилов. БДК е преминало от подписване на европейски харти към активно разработване на цялостен национален план с конкретна, амбициозна цел за намаляване на смъртността с 30% до 2030 г. Това показва повишена ангажираност и стратегически подход. Успехът на НПССЗ ще зависи от институционалната подкрепа, ефективното сътрудничество между всички заинтересовани страни (Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, общини, неправителствени организации, индустрия) и адекватното финансиране. Включването на дигитални технологии и фокус върху качеството на живот е положителен знак за модерен подход. Европейско дружество по кардиология (ESC): Актуални насоки и цели за превенция на ССЗ През 2008 г. стратегията на ESC до 2010 г. е била да намали смъртността от ССЗ с 40%. Главни цели са били: намаляване на холестерола до 5.00 mmol/L, кръвното налягане под 140/90 mm Hg при млади хора и намаляване на пушачите с 1% годишно. Актуалните 2021 ESC Guidelines on CVD Prevention препоръчват: Рискови фактори: Висок холестерол, хипертония, тютюнопушене, захарен диабет и затлъстяване са основни рискови фактори. Психосоциалният стрес и замърсяването на въздуха също са свързани с риска. Холестерол: Подчертава се, че "по-ниско е по-добре" за LDL-C. Целевите стойности за LDL-C са понижени от <1.8 mmol/L до <1.4 mmol/L за вторична превенция (според насоките на ESC/EAS от 2019 г.). Препоръчва се намаляване на LDL-C с ≥50%. Кръвно налягане: Целево систолно артериално налягане (АН) от 120-129 mm Hg за възрастни, приемащи медикаменти. Започване на медикаментозна терапия се препоръчва при АН ≥140/90 mm Hg или 130-139/80-89 mm Hg при висок риск. Препоръчва се широко използване на комбинирана терапия с една таблетка за по-добро придържане към лечението. Тютюнопушене: Спирането на тютюнопушенето бързо намалява риска от ССЗ и е най-ефективната стратегия. Препоръчват се медикаментозно-подпомогнати интервенции (никотинозаместваща терапия, бупропион, варениклин) и последваща подкрепа. Важно е и избягването на пасивното пушене. Начин на живот: Препоръчва се редовна физическа активност (аеробна + съпротивителна) и намаляване на заседналото време. Здравословното хранене също е основен елемент. ESC насоките са станали по-агресивни по отношение на контрола на рисковите фактори (по-ниски цели за LDL-C и АН). Те също така разширяват обхвата на превенцията, включвайки психосоциални фактори и замърсяване на въздуха. Това показва, че международните стандарти за превенция на ССЗ се развиват към по-интензивни и холистични подходи. България трябва да хармонизира своите национални политики и клинични практики с тези актуални европейски насоки, за да подобри резултатите. Това включва не само медикаментозен контрол, но и по-широко адресиране на поведенчески и екологични фактори. Заключение и препоръки Обобщение на основните констатации и промени от 2008 г. Анализът на данните от 2008 г. до настоящия момент разкрива няколко критични констатации относно сърдечносъдовото здраве в България: Тревожна тенденция в смъртността: За разлика от Европейския съюз, където смъртността от ССЗ намалява значително, в България тя остава устойчиво висока и дори нараства, превръщайки страната в световен рекордьор по смъртност от мозъчен инсулт. Това подчертава системни пропуски в превенцията и лечението. Висока разпространеност на рискови фактори: Основните рискови фактори като артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване и тютюнопушене остават широко разпространени. Особено тревожни са нивата на затлъстяване и тютюнопушене сред подрастващите, които вещаят бъдещи здравни проблеми. Липсата на актуални данни за контрола на холестерола и правилния прием на аспирин предполага, че тези аспекти също вероятно са проблемни. Еволюция на националните програми: Националната програма "Протекция" от 2008 г. изглежда е била краткосрочна инициатива, но е заменена от по-широка Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (2021-2025 г.) и амбициозен Национален план за сърдечносъдово здраве, разработван от Българското дружество по кардиология. Това показва наличието на стратегическа рамка и професионална ангажираност. Развитие на европейските насоки: Насоките на Европейското дружество по кардиология (ESC) са станали по-агресивни по отношение на контрола на рисковите фактори и включват по-широк спектър от детерминанти на здравето, което изисква адаптация на националните практики. Идентифициране на устойчиви предизвикателства и области за подобрение Въпреки някои положителни развития, България е изправена пред няколко устойчиви предизвикателства: Пропаст между осъзнаване и действие: Въпреки осъзнаването на риска, значителна част от българите продължават да не предприемат достатъчно мерки за промяна на начина си на живот, което води до висока смъртност, дължаща се на поведенчески рискови фактори. Неадекватен контрол на рискови фактори: Високият процент на недиагностицирани случаи на хипертония и диабет, както и недостатъчното придържане към лечение, са основни предизвикателства, които пряко влияят върху заболеваемостта и смъртността от ССЗ. Системни слабости: Липсата на дългосрочна приемственост на някои национални програми и недостатъчното финансиране на превантивни дейности подкопават усилията за подобряване на общественото здраве. Необходимост от хармонизация: Изоставането от по-агресивните и всеобхватни европейски стандарти за превенция и лечение води до по-лоши здравни резултати в сравнение с останалите страни членки на ЕС. Препоръки за бъдещи действия и политики за подобряване на сърдечносъдовото здраве в България За да се обърне тревожната тенденция и да се подобри сърдечносъдовото здраве в България, са необходими спешни и координирани действия: Засилване на първичната превенция: Мащабни образователни кампании: Необходимо е да се провеждат целенасочени и дългосрочни кампании, фокусирани върху здравословен начин на живот (балансирано хранене, редовна физическа активност), насочени към всички възрастови групи, включително деца и подрастващи, с акцент върху формирането на устойчиви поведенчески промени. Национални скринингови програми: Трябва да се въведат и разширят национални програми за ранно откриване и контрол на хипертония, диабет и дислипидемия, особено сред рискови групи и цялото население над 40 години. Интензивни програми за отказване от тютюнопушене: Тези програми трябва да включват медикаментозна подкрепа и последващи консултации, съобразени с актуалните насоки на ESC. Подобряване на достъпа и придържането към лечение: Осигуряване на достъп до съвременна терапия: Необходимо е да се гарантира достъпът до модерни и ефективни медикаменти за контрол на артериалното налягане и холестерола, включително комбинирани препарати, които подобряват придържането към лечението. Образование на пациентите: Трябва да се засили обучението на пациентите относно правилния прием на медикаменти (напр. аспирин), важността на дългосрочната терапия и самоконтрола. Укрепване на здравната система: Дългосрочни и устойчиви национални стратегии: Разработването и прилагането на такива стратегии с адекватно финансиране и междусекторно сътрудничество е от съществено значение, за да се избегне фрагментирането на усилията в краткосрочни проекти. Инвестиции в рехабилитация: За намаляване на инвалидизацията след сърдечни инциденти и инсулти са необходими значителни инвестиции в програми за ранна и качествена рехабилитация. Мониторинг и оценка: Редовното събиране и публикуване на подробни, актуални епидемиологични данни за заболеваемост, смъртност и рискови фактори е от ключово значение за оценяване на ефективността на интервенциите и адаптиране на политиките. Хармонизация с европейските стандарти: България трябва активно да внедрява най-новите ESC насоки в клиничната практика и националните програми, включително адресиране на нови рискови фактори като психосоциален стрес и замърсяване на въздуха. Използване на дигитални технологии: Внедряването на дигитални решения може да подобри здравната просвета, проследяването на пациенти и достъпа до информация и консултации, допринасяйки за по-ефективно управление на ССЗ.

Защо чай без захар? Чаят се смята за една от най-здравословните напитки в света. Богат на антиоксиданти и полезни съединения, той е верен спътник в борбата срещу различни заболявания и за поддържане на добро здраве. Но дали начинът, по който го консумираме, влияе върху неговите благотворни ефекти? Многобройни научни проучвания потвърждават, че редовната употреба на чай носи значителни ползи за здравето. Съединенията в напитката притежават антиоксидантни, противовъзпалителни и дори противоракови свойства. Тези характеристики го превръщат в мощно средство за профилактика на сериозни заболявания като рак, диабет и сърдечно-съдови болести. Въпросът обаче остава отворен относно това как различните добавки в чая влияят върху неговите защитни свойства. Дали захарта и изкуствените подсладители запазват или компрометират здравословния потенциал на любимата ни напитка? Китайски учени проведоха впечатляващо по мащаб изследване, включващо 195 361 души. Данните бяха събрани от Британската биобанка, която съдържа информация за над половин милион участници на възраст между 37 и 73 години. Проучването проследи здравословното състояние на хората в продължение на средно 13,6 години. Участниците бяха разделени в четири основни групи според навиците си за консумация на чай. Първата група включваше хората, които изобщо не пиеха чай. Останалите три групи обхващаха любителите на несладък чай, тези, които го подслаждаха със захар, и онези, които използваха изкуствени подсладители. Резултатите показаха интересни закономерности в предпочитанията. Около 83% от участниците консумираха чай, предимно черен. Огромното мнозинство от тях – 81,6% – предпочитаха чай без захар. Само 12,2% добавяха захар, а 6,2% използваха изкуствени подсладители. Цялата статия: Защо чай без захар е най-добрият избор за здравето Ви?

Превърнаха ли се университетите в гигантски бизнес модел, който продава илюзии, вместо да подготвя истински учени и специалисти? За първи път в историята безработицата сред младите висшисти в САЩ е по-висока от националната средна за страната. Студенти от Станфорд с MBA седят без работа, докато "университетската премия" при заплатите се свива драстично. През 2015 година средният висшист в Америка печелеше с 69% повече от завършилия средно образование, а днес тази разлика е паднала до 50%. Това не е просто статистика - това е крах на цяла система от обещания за по-висока заплата, ако имаш висше образование. Университетите масово приемат студенти, които са функционално неграмотни, а броят на студентите по журналистика расте, докато индустрията умира пред очите ни. Това не са изключения - това е системна грешка в машината, която продава скъпи хартийки под претекста, че ги превръща в знания. Преди двадесет години компютърните умения бяха тясно свързани с това да имаш висше образование, днес всеки със смартфон може същото. Изкуственият интелект заменя "експертите" по-бързо от физическите работници, а университетите все още живеят в илюзията, че подготвят студентите за света на бъдещето, докато всъщност ги задържат в миналото. Най-парадоксалното е, че правителствата субсидират това безсмислие. През 2022 година във Франция студентите са се увеличили с 36%, а в Ирландия с 45%, докато студентите избират хуманитарни науки в свят, където иновациите се правят в Китай. Плащаме данъци, за да създаваме образовани безработни, които после ще се чудят защо дипломата им не отваря врати, а напротив - държи ги в едно паралелно настояще. В науката парадоксът е още по-болезнен. Колко от днешните "учени" с университетски дипломи наистина допринасят за научния прогрес, а не просто публикуват никому ненужни статии за кариерата си? Революционните открития идват от гаражи като тези на Бил Геитс и Стивън Джобс, докато университетската наука произвежда хиляди PhD, които изследват влиянието на социалните медии върху самочувствието на котките. Истинската иновация се случва в частни лаборатории, докато университетите живеят от грантове и политически игри. Бизнес моделът е прост и ефективен. Първо привличаш клиентите с "Без диплома няма да имаш бъдеще!", после им продаваш мечтата "Ще станеш учен, експерт, специалист!", а реалността е свръхпроизводство на "елити" без реални умения. За практикуващите учени въпросът е прост - колко от университетските ви знания използвате в реалната работа? Не са ли по-ценни шест месеца практика от четири години теория? Кой от колегите ви се научи да мисли в университета, а кой въпреки университета? За младите изследователи дилемата е още по-остра - защо избраха университета вместо да се самообразоват? Струват ли годините студентски заеми за диплома, която работодателите игнорират? Не е ли по-честно да признаем, че идваме за статуса, не за знанията? Работодателите вече разбраха играта. В почти всички сектори изискванията за образование стават по-малко строги. Американската индустрия за професионални услуги работи с повече хора без висше образование, отколкото преди 15 години. Просто казано, работодателите откриваят, че могат да намерят невисшисти, които вършат работа, запазена преди това само за висшисти. Въпросът е защо се субсидира нещо, което очевидно не работи? Трябва да се стимулират студенти към специалности от които има нужда обществото, а не университета. Използваните данни са от тук: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2025/08/02/4814537_ucheni_razvenchavat_mita_che_za_dobro_zdrave_sa/

Полярната зона в Скандинавия е седмици наред с температури над 30 градуса Европейските северни страни преживяват "наистина безпрецедентна" горещина с невиждана от 60 години продължителност. Метеорологична станция в норвежката част отвъд Северния полярен кръг регистрира температури над 30°C в продължение на 13 дни през юли, докато Финландия е имала същия месец три поредни седмици с 30°C. Същите температури са регистрирани и в най-северните европейски части на Русия. Цялата статия: https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/08/03/4815067_poliarnata_zona_v_skandinaviia_e_sedmici_nared_s

То много хубаво, но нали тук става въпрос за бъдещето на цялото човечество - днес трилионче утре няма бъдеще

За мен конкретния проблем последно време над който мисля е: ИИ системите не търсят истината, а възпроизвеждат най-разпространените твърдения в интернет, превръщайки заблудите в норма. Трябва да се създадат и внедрят много ясни правила е истинността на данните и отговорите, които дават ИИ ботовете. Проблемът се корени в двойна слепота. От една страна, хората приемат отговорите на ИИ без критично мислене, възприемайки ги като авторитетни и безспорни. От друга страна, самите ИИ системи не притежават механизми за самосъмнение и верификация на истинността на информацията, която предоставят. ИИ се обучава от данни в интернет, където количеството не винаги означава качество. Популярните заблуди се възпроизвеждат с авторитета на "изкуствен интелект", което създава порочен кръг: заблуда води до ИИ отговор, който генерира още заблуди в интернет, засилвайки първоначалната грешна, невярна или умишлено пробутана дезинформация. Опасността за истината е реална и нарастваща. Централният въпрос, който възниква, е дали създателите и разработчиците на ИИ системи съзнават тази фундаментална опасност, или я пренебрегват заради икономическите ползи и конкурентното предимство. Имат ли технологичните компании морална отговорност да решат този проблем преди масовото внедряване? Възможно ли е технически да се създадат ИИ системи, които приоритизират истинността пред популярността? Какви са дългосрочните последици за обществото, ако този проблем остане нерешен, и кой носи отговорността - разработчиците, регулаторите или потребителите?

Снимка: JJ Harrison, Wikipedia Всеки ден със зазоряване природата се събужда под звуците на птичи песни. Международен екип от изследователи най-накрая разкри истинските причини зад този феномен, проучвайки 69 вида птици в Западните Гхати на Индия. Западните Гхати представляват планински масив с изключително богато биоразнообразие, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Над 500 птичи вида намират дом в тези гори. Учените от Центъра за биоакустика "Лиза Янг" към Корнелския университет, съвместно с колеги от проекта Dhvani, приложиха пасивно акустично наблюдение. Те са разположили микрофони в 43 точки и събрали записи от над 40 000 часа звукови данни. Екипът под ръководството на Виджай Рамеш (Vijay Ramesh) тества четири основни хипотези - акустична ефективност, роля на осветеността, търсене на храна и социални фактори. Изследването, публикувано в Philosophical Transactions of the Royal Society B, показа, че 20 вида птици са пеели значително по-често сутрин. Сред тях са сивоглавата канарчева мухоловка (Culicicapa ceylonensis), видове дронго (Dicrurus) и дългоклюната пеночка (Phylloscopus magnirostris). Само черноглавата бабблер (Rhopocichla atriceps) предпочиташе да пее привечер. Най-важното откритие е, че социалните фактори играят решаваща роля в сутрешното пеене. Високо териториалните видове и всеядните птици, които се хранят в ята, демонстрираха по-честа сутрешна вокализация. Всеядните видове използват звукови сигнали за координация и предупреждение за опасност по време на търсене на храна. Факторите като светлина, температура и акустични свойства не са показали значимо влияние. Това откритие преосмисля традиционните схващания и подчертава важността на поведенческите аспекти в живота на пернатите. Бъдещите изследвания ще помогнат за по-доброто разбиране на птичата вокализация в различни региони на света.

Столетие след създаването си теорията продължава да предизвиква дебати Квантовата механика е една от най-успешните теории в науката и прави възможен съвременният начин на живот. Технологии от компютърни чипове до медицински устройства разчитат на приложението на уравнения, очертани за първи път преди век, които описват поведението на обекти в микро мащаб. Въпреки това изследователите все още се различават значително в разбирането си за физическата реалност, която стои зад математиката, както разкрива мащабно проучване на списание "Nature". На събитие, отбелязващо стогодишнината от квантовата механика миналия месец, уважавани специалисти в квантовата физика спореха учтиво, но твърдо по въпроса. "Няма квантов свят", заяви физикът Антон Цайлингер от Виенския университет, излагайки своето виждане, че квантовите състояния съществуват само в главата му и описват информация, а не реалност. "Не съм съгласен", отговори Ален Аспе, физик от Университета "Париж-Сакле", който сподели Нобеловата награда за 2022 година с Цайлингер за работа върху квантови явления. За да получи представа как по-широката общност тълкува квантовата физика в нейната стогодишна година, "Nature" провежда най-голямото проучване по темата досега. Списанието е изпратило имейли до повече от 15 000 изследователи, чиито скорошни статии включват квантова механика, и покани участниците в стогодишната среща на германския остров Хелиголанд. Отговорите - над 1100, главно от физици - показват колко различно изследователите разбират най-основните характеристики на квантовите експерименти. Както Аспе и Цайлингер, респондентите се различават радикално относно това дали вълновата функция - математическото описание на квантовото състояние на обект - представлява нещо реално (36%) или е просто полезен инструмент (47%), или нещо, което описва субективни убеждения за експериментални резултати (8%). Това предполага значително разделение между изследователи, които имат "реалистични" възгледи, проектиращи уравненията върху реалния свят, и тези с "епистемични" такива, които казват, че квантовата физика се занимава само с информация. Общността също е разделена относно това дали има граница между квантовия и класическия свят. Четиридесет и пет процента от респондентите казват "да", 45% "не" и 10% не са сигурни. Някои са се възпротивиха на формулировката на въпросите, а повече от 100 респонденти са дали свои собствени тълкувания. Nature пита изследователите какво смятат за най-добрата интерпретация на квантовите явления и взаимодействия. Най-голямата част от отговорите, 36%, предпочитат копенхагенската интерпретация - практичен и често преподаван подход. Но проучването също показва, че няколко по-смели и неконвенционални теории привличат сериозно внимание от страна на научната общност. Това показва, че дебатът за природата на квантовата реалност далеч не е приключил. Когато са били попитани за увереността в отговора си, само 24% от респондентите са смятали, че предпочитаната им интерпретация е правилна. Другите са я оценили като просто адекватна или полезен инструмент при някои обстоятелства. Освен това някои учени, които видимо са били от "същия лагер", не са давали еднакви отговори на допълнителни въпроси, което предполага непоследователно или различно разбиране на избраната интерпретация. "Това беше голяма изненада за мен", казва Ренато Ренер, теоретичен физик от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Смисълът е, че много квантови изследователи просто използват квантовата теория, без да се задълбочават в това какво означава - подходът "млъкни и смятай", казва той, използвайки фраза, създадена от американския физик Дейвид Мермин. През изминалото столетие изследователите са предложили много начини за тълкуване на реалността зад математиката на квантовата механика, която изглежда поражда шокиращи парадокси. В квантовата теория поведението на обект се характеризира от неговата вълнова функция - математическо изражение, изчислено с помощта на уравнение, създадено от германския физик Ервин Шрьодингер през 1926 година. Вълновата функция описва квантово състояние и как то се развива като облак от вероятности. Докато остане ненаблюдавана, частицата изглежда се разпространява като вълна, взаимодействайки със себе си и други частици, за да бъде в "суперпозиция" от състояния. Това означава, че тя може да съществува на много места едновременно или да има различни стойности на едно и също свойство в същия момент. Но наблюдението на свойствата на частицата - измерването - шокира това мъгливо съществуване в единично състояние с определени стойности. Това понякога се нарича "колапс" на вълновата функция. Става още по-странно: поставянето на две частици в състояние на съвместна суперпозиция може да доведе до заплитане, което означава, че техните квантови състояния остават преплетени дори когато частиците са далеч една от друга. Германският физик Вернер Хайзенберг, който помогна за създаването на математиката зад квантовата механика през 1925 година, и неговият ментор, датският физик Нилс Бор, се справиха с чуждата дуалност вълна-частица, като приеха, че класическите начини за разбиране на света са ограничени и че хората могат да знаят само това, което им казва наблюдението. За Бор не е било проблем, че обектът понякога се държи като частица, а понякога като вълна. Според него това са просто инструменти за описание, взети от класическата физика, и можем да видим само едното или другото поведение в даден експеримент - никога и двете едновременно. Учените, които правят експериментите, живеят в обикновения (класически) свят и са отделени от странната квантова система, която изучават. През 1952 година американският физик Дейвид Бом възроди идея, първо предложена през 1927 година от френския физик Луи дьо Бройл, че странната двойствена природа на квантовите обекти има смисъл, ако те са точкови частици с пътища, определени от "пилотни" вълни. Боховата механика е имала предимството да обяснява как частиците създават вълнови образци, като същевременно възстановява идеята, че всичко има предопределени стойности. През 1957 година американският физик Хю Еверет измисля по-смела алтернатива, която 15% от респондентите в проучването са предпочели. Интерпретацията на Еверет, по-късно наречена "много светове", казва, че вълновата функция съответства на нещо реално. Тоест частицата наистина е, в някакъв смисъл, на множество места едновременно. Проучването на "Nature" предполага, че теориите, свързани със знанието (епистемичните*), може да са станали по-популярни. Според тях квантовата механика ни казва само какво можем да знаем за света, а не описва действителната физическа реалност. Проучване от 2016 година на 149 физици установява, че само около 7% избират епистемично свързани интерпретации, в сравнение с 17% в новото проучване. Някои от тези теории, които надграждат оригиналната копенхагенска интерпретация, се появяват в началото на 2000-те години, когато приложения като квантовите изчисления и комуникацията започват да оформят експериментите в термини на информация. Привържениците, като Цайлингер, разглеждат вълновата функция като просто инструмент за предсказване на резултатите от измерванията, без съответствие с реалния свят. Епистемичният възглед* е привлекателен, защото е най-предпазливият, казва Ладина Хаусман, теоретичен физик от ЕТХ, която отговори на проучването. "Не изисква от мен да приемам нищо отвъд това как използваме квантовото състояние на практика", казва тя. *Епистемичен възглед - квантовата механика ни казва само какво знаем за света, не какъв е светът действително. Източник: https://www.nature.com/articles/d41586-025-02342-y

Те направиха тази промяна при търсенето, точно защото самите потребители вече се отдръпваха от търсачката и търсеха отговори на въпросите си от ИИ приложенията. И така Google веднага въведе този модел на отговори, за да не изостава от тренда. Рекламите все още се позиционират добре, тези отговори се дават на въпроси тип "какво, как, къде, защо" и т.н. Ще проследим и ще видим. Вече няколко пъти се прогнозира умиране на интернет сайтовете и заместване от какво ли не, но в крайна сметка сайтовете се увеличават и все повече се търсят създатели на съдържание.

Как изкуственият интелект променя начина ни на търсене Интернет преживява безшумна трансформация. Докато повечето потребители не осъзнават промяната, техните навици при търсене се променят драстично. Революцията започна с въвеждането на AI-генерираните отговори в Google, които заменят традиционните сини връзки. Последните данни разкриват тревожна тенденция. Американско проучване показва двукратно намаляване на кликовете към външни сайтове. Четвърт от потребителите дори затварят браузъра си, без да посетят нито един сайт. Промяната удря по основите на интернет бизнес модела. Милиони уебсайтове разчитат на органичен трафик за генериране на приходи от реклами. Сега те се сблъскват с безпрецедентен спад. Сайтовете губят между 20% и 40% от приходите си. Някои сектори отчитат спад на трафика с до 70%. Това не е постепенна промяна - това е рязко прекъсване на установения модел. Експертите предупреждават за "катастрофален" ефект. Много качествени сайтове могат просто да изчезнат, защото няма да могат да покрият разходите си. Google настоява, че данните са погрешни. Компанията твърди, че насочва милиарди кликове ежедневно към сайтове. Според официалната позиция AI функциите създават нови възможности за откриване на съдържание. Реалността обаче говори друго. Независими анализи потвърждават негативните тенденции. Дори собственият AI на Google признава проблема, когато се попита директно. Парадоксът е очевиден - Google печели от труда на други, като предоставя готови отговори. Същевременно лишава създателите на съдържание от заслужената аудитория. AI отговорите носят допълнителни рискове. Технологията все още е склонна към грешки и халюцинации. Потребителите получават информация без възможност да проверят източниците или да формират собствено мнение. Традиционното търсене позволяваше сравняване на различни гледни точки. Новият модел предлага единствен "правилен" отговор, генериран от машина. Това ограничава критичното мислене и информираното вземане на решения. Промяната отразява по-широка тенденция в дигиталното поведение. Потребителите предпочитат скорост пред дълбочина, удобство пред избор. Това е разбираемо, но носи последици. Ако тенденцията продължи, интернет може да загуби основното си качество - разнообразието. Вместо богата екосистема от гледни точки, ще получим централизирана информационна система. Най-голямата опасност не е икономическата криза на уебсайтовете. Проблемът е концентрацията на информационната власт в ръцете на няколко технологични гиганта. Когато един алгоритъм решава какво да знаем, свободата на информацията се ограничава. Това е фундаментална промяна в начина, по който обществото получава знания. Бъдещето на интернета не зависи от технологичния прогрес. То зависи от избора, който правим всеки ден - да кликнем или да приемем готовия отговор. Източници: https://searchengineland.com/google-ai-overviews-hurting-clicks-study-459434 https://www.searchenginejournal.com/pew-research-confirms-google-ai-overviews-is-eroding-web-ecosystem/551825/ https://www.amsive.com/insights/seo/google-ai-overviews-new-research-reveals-how-to-navigate-click-drop-off/ https://www.bbc.com/future/article/20250611-ai-mode-is-google-about-to-change-the-internet-forever https://www.bbc.co.uk/future/article/20250728-you-might-be-ghosting-the-internet-can-it-survive