mnogoznaiko

Противопехотните мини остават една от най-продължителните и смъртоносни следи на военните конфликти дълго след тяхното приключване. Според данни на НАТО, в света има приблизително 110 милиона активни противопехотни мини, разпръснати в над 60 държави. Тези "тихи убийци" продължават да взимат жертви сред цивилното население десетилетия след полагането им. Само през 2023 г. мониторингови групи документират поне 1 983 смъртни случая в резултат на детонация на мини. Трагичен пример от последната седмица е инцидентът в Нигерия, при който осем души загубиха живота си след взрив на противопехотна мина. Противопехотните мини са проектирани специално за нанасяне на травми на хора, а не за повреждане на превозни средства или оборудване. Те обикновено са малки, лесно замаскируеми и относително евтини за производство, което ги прави предпочитано оръжие в много конфликти. Основните видове противопехотни мини включват: Фугасни мини, които се активират чрез директен натиск върху тях Осколочни мини, които при детонация изстрелват метални фрагменти в определен радиус Скачащи мини, които първо изскачат на около метър височина, преди да експлодират, за да увеличат радиуса на поражение Мини с насочено действие, проектирани да изстрелват осколки в определена посока Съвременните мини често са изработени от пластмаса или други неметални материали, което ги прави трудни за откриване с конвенционални метални детектори. Последствията от мините надхвърлят далеч непосредствените жертви. Те могат да: Блокират достъпа до земеделски земи, водоизточници и основна инфраструктура Възпрепятстват завръщането на бежанци и вътрешно разселени лица Подкопават следвоенното възстановяване и икономическото развитие Натоварват здравните системи с продължителни грижи за пострадалите Процесът на разминиране е изключително опасен, бавен и скъп. По приблизителни оценки, откриването и премахването на една мина струва между 300 и 1000 долара, а времето, необходимо за разминиране на всички засегнати райони в световен мащаб, се измерва в десетилетия. През 1997 г. беше приета Отавската конвенция (официално: Конвенция за забрана на употребата, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване), която забранява използването, производството, съхранението и трансфера на противопехотни мини. Напоследък обаче се наблюдава тревожна тенденция – някои страни, граничещи с Русия, започнаха да се оттеглят от конвенцията. Полша, Финландия и балтийските държави наскоро напуснаха споразумението, позовавайки се на опасения от териториалния експанзионизъм на Москва. Тези държави смятат, че противопехотните мини са необходими за отбраната им при евентуална руска агресия. Технологичният напредък предлага надежда за по-ефективно и безопасно разминиране. Сред иновативните подходи са: Дронове, оборудвани със специализирани сензори за откриване на мини Обучени животни, като плъхове и кучета, които могат да открият взривни вещества с минимален риск от детонация Роботизирани системи за разминиране, които могат да работят в особено опасни райони Изкуствен интелект и машинно обучение за анализ на данни от сензори и идентифициране на потенциални мини Георадарни технологии, които могат да открият неметални мини, невидими за конвенционалните метални детектори Глобалните усилия за разминиране изискват значително финансиране. През последните години ежегодно се отпускат около 700 милиона долара за разминиране по света, като водещи донори са САЩ, Европейският съюз, Япония, Германия и Норвегия. Въпреки това експертите смятат, че това финансиране е недостатъчно за решаване на проблема в обозримо бъдеще. Особено засегнати от недостиг на средства са страни като Афганистан, Камбоджа, Ангола и Босна и Херцеговина, където миниране зони все още представляват сериозна заплаха за цивилното население. Зад статистиките стоят реални човешки съдби. Повечето жертви на мини са цивилни, голям процент от които деца, които често не разпознават опасността. Много от оцелелите след инциденти с мини трябва да се справят с доживотни физически увреждания, психологически травми и икономически трудности. Организации като "Handicap International" и "Survivors Corps" работят не само за разминиране, но и за осигуряване на подкрепа на пострадалите. Те предоставят протези, физиотерапия, психологическа помощ и икономическа подкрепа за реинтеграция в обществото. Проблемът с противопехотните мини е сложен и изисква мултидисциплинарен подход - от технологични иновации и международно финансиране до политическа воля и локални инициативи. Само чрез продължаващи координирани усилия светът може да се надява на бъдеще, в което тези "тихи убийци" няма да продължават да взимат жертви десетилетия след края на конфликтите, които са ги породили.

Това не знам как си го измисли Но за изминалата 2024 година Харвард е имал 53.2 милр. долара дарения, а университета печели милиарди от патенти и таски. Президента на Харвард сигурно получава и по-висока заплата от президента на САЩ

В съвременната глобална икономика, държавният дълг се превърна в централна тема на икономическите дебати, особено на фона на настоящата тенденция към затягане на паричната политика. След продължителен период на исторически ниски лихвени проценти и мащабни фискални стимули, предприети за преодоляване на финансовата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19, много държави се намират в ситуация на значително дългово бреме. Едновременното повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки по света с цел овладяване на инфлацията създава комплексна и потенциално рискова среда за управлението на тези нарастващи дългове. Натрупването на държавен дълг не е нововъзникнало явление в историята на икономиката, но настоящите мащаби на този проблем са безпрецедентни за значителна част от развитите и развиващите се икономики. Според данни на Международния валутен фонд, глобалният държавен дълг достигна връхната си точка през 2020 г., когато пандемията от COVID-19 наложи извънредни публични разходи при едновременен срив на икономическата активност. Въпреки наблюдаваното частично стабилизиране през последвалите години, общото ниво на държавна задлъжнялост остава драстично над предпандемичните стойности. Конкретните параметри на проблема могат да бъдат илюстрирани чрез няколко показателни примера: Съединените щати са достигнали исторически връх в абсолютната стойност на държавния си дълг, който през 2024 г. надхвърля 34 трилиона долара. Това представлява над 120% от брутния вътрешен продукт на страната, като прогнозите сочат продължаващо нарастване на това съотношение през следващите десетилетия. Япония отдавна заема водеща позиция в глобален план по показателя съотношение на държавен дълг към БВП, което понастоящем надвишава 250%. Въпреки това, дългогодишната политика на ниски лихвени проценти е позволявала на страната да поддържа относително поносима тежест на обслужване на този колосален дълг. В Еврозоната се наблюдава съществена вариация в нивата на държавна задлъжнялост, като средното съотношение дълг/БВП остава значително, а страни като Гърция и Италия поддържат стойности над 100% от БВП. Хетерогенността в икономическото развитие и фискалната дисциплина между отделните страни-членки допълнително усложнява общата картина. Развиващите се икономики също са изправени пред нарастващо дългово бреме, като особен рисков фактор представлява високият процент на дълг, деноминиран в чуждестранна валута. Това обстоятелство ги прави особено уязвими на валутни флуктуации и промени в глобалните лихвени равнища. Преходът към по-рестриктивна парична политика, белязан от повишаването на основните лихвени проценти от страна на централните банки, има многоаспектно въздействие върху управлението на държавния дълг: Увеличени разходи за обслужване на дълга Когато централните банки повишават основните лихвени проценти, правителствата са принудени да предлагат по-висока доходност по новоемитираните държавни ценни книжа, както и при рефинансирането на съществуващ дълг с настъпващ падеж. Това води до прогресивно увеличаване на бюджетните разходи за лихви по дълга, което неизбежно стеснява фискалното пространство за финансиране на други приоритетни области като образование, здравеопазване, отбрана и инфраструктура. Според прогнозни изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, лихвените плащания като дял от БВП ще отбележат значителен ръст в повечето развити икономики през следващото десетилетие. Повишен риск от дългови кризи За държавите, които вече се характеризират с високи нива на задлъжнялост и структурни икономически слабости, повишението на лихвените проценти може да катализира дългова спирала, водеща до невъзможност за обслужване на текущите задължения. Подобен сценарий на дългова криза типично води до тежки макроикономически сътресения, включващи валутни кризи, дълбока рецесия, рязко покачване на безработицата и социални сътресения. Историческият опит изобилства от примери за такива кризи, които обикновено налагат прибягване до външна финансова помощ, съпроводена от строги програми за фискална консолидация. Ограничена фискална гъвкавост Нарастващите разходи за обслужване на дълга съществено ограничават способността на правителствата да реагират адекватно на бъдещи икономически шокове или да инвестират в дългосрочни проекти, стимулиращи производителността и потенциалния растеж. Това може да доведе до порочен кръг, при който компрометираният икономически растеж допълнително затруднява управлението и постепенното редуциране на дълговото бреме. Негативно въздействие върху икономическия растеж Високите нива на държавен дълг могат да подкопаят дългосрочните перспективи за икономически растеж посредством т.нар. ефект на "изтласкване" (crowding out). Мащабното финансиране на държавния дълг от капиталовите пазари ограничава достъпа на частния сектор до кредитен ресурс и повишава цената на заемния капитал, което потиска частните инвестиции, намалява иновационната активност и в крайна сметка – забавя производителността. Освен това, перманентно високото ниво на държавен дълг създава атмосфера на несигурност относно бъдещата данъчна политика и макроикономическа стабилност, което също има възпиращ ефект върху инвестиционните решения на бизнеса и потребителското поведение на домакинствата. Въпреки безспорните рискове, свързани с високите нива на държавен дълг в условията на повишаващи се лихвени проценти, съществуват различни гледни точки относно степента на опасност, която те представляват. Определени икономисти застъпват тезата, че докато номиналният темп на икономически растеж надвишава ефективния лихвен процент по държавния дълг, дълговата тежест остава устойчива в дългосрочен план. Други специалисти подчертават значението на качествените характеристики на дълга – матуритетна структура, валутна композиция, структура на кредиторите – както и на доверието на финансовите пазари в институционалния капацитет и политическата воля за провеждане на благоразумна фискална политика. Независимо от тези нюанси в оценката, преобладаващият консенсус сред икономическите анализатори е, че високият държавен дълг изисква целенасочени и последователни мерки за неговото ограничаване и постепенно редуциране. Сред потенциалните стратегии за адресиране на проблема могат да бъдат откроени: Фискална консолидация Правителствата трябва да разработят и последователно да прилагат средносрочни фискални рамки, насочени към постепенно намаляване на бюджетните дефицити и стабилизиране на съотношението дълг/БВП. Това може да включва комбинация от мерки за повишаване на бюджетните приходи (чрез разширяване на данъчната основа, подобряване на събираемостта и оптимизиране на данъчната структура) и рационализиране на публичните разходи (чрез повишаване на тяхната ефективност, преодоляване на нерационални разходни политики и преоценка на публичните инвестиционни приоритети). Структурни реформи за стимулиране на растежа Устойчивият икономически растеж представлява най-ефективния механизъм за намаляване на относителната тежест на дълга спрямо икономическия потенциал. Реформи, насочени към подобряване на бизнес средата, стимулиране на иновациите, повишаване на квалификацията на работната сила и подобряване на функционирането на пазара на труда, могат да повишат потенциалния темп на икономически растеж и да създадат по-благоприятни условия за постепенно намаляване на съотношението дълг/БВП. Проактивно управление на дълга Правителствата и техните агенции за управление на дълга могат да предприемат мерки за оптимизиране на дълговата структура с цел минимизиране на рисковете. Това включва удължаване на средния матуритет на дълга (за намаляване на риска от рефинансиране), диверсификация на източниците на финансиране (за редуциране на зависимостта от определени категории инвеститори или пазарни сегменти) и използване на хеджиращи инструменти за управление на валутния и лихвения риск. Международно сътрудничество при управлението на дългови кризи В случаите на сериозни дългови проблеми, особено при икономики с ограничен достъп до пазарно финансиране, международните финансови институции като МВФ и Световната банка могат да играят съществена роля чрез предоставяне на финансова подкрепа, техническа помощ и координиране на преструктурирането на дълга с участието на частни кредитори. Високите нива на държавен дълг, в комбинация със затягащата се глобална парична политика, представляват едно от най-значимите предизвикателства пред публичните финанси в съвременния свят. Повишените разходи за обслужване на дълга, намалената фискална гъвкавост и потенциалната опасност от дългови кризи налагат задълбочен анализ и комплексен подход от страна на отговорните за икономическата политика институции. Успешното управление на държавния дълг в тази усложнена глобална среда изисква умело съчетаване на благоразумна фискална политика, структурни реформи за повишаване на потенциалния растеж и проактивно управление на дълговите параметри. В противен случай, трайно високите нива на задлъжнялост рискуват да се превърнат в непреодолима пречка пред устойчивото икономическо развитие, намалявайки просперитета и благосъстоянието на сегашните и бъдещите поколения в глобален мащаб. Адекватното адресиране на проблема с държавния дълг е не просто икономически императив, но и въпрос на междугенерационна справедливост, тъй като структурни дефицити и натрупан дълг днес неизбежно се превръщат в данъчна тежест за бъдещите поколения. В този смисъл, отговорното управление на публичните финанси представлява едновременно икономическа необходимост и морално задължение на всяко правителство към гражданите и бъдещето на своята държава.

Тръмп спря $2 млрд. за "Харвард", отказал да закрие програмите си за разнообразие и равенство Белият дом обяви война на университетите, които повече от година бяха във фокуса на студентското движение срещу войната на Израел в Газа https://clubz.bg/160690

Правна революция в защита на природата В свят, където правните системи традиционно са изградени около човешки интереси, Нова Зеландия проправя път към революционен подход в екологичното право. Представете си гора, която "притежава себе си" или река, която може да заведе дело срещу замърсител. Това не е сценарий от научнофантастичен роман, а реалност в тази островна държава. Нова Зеландия е признала два значими природни обекта за юридически личности, давайки им правен статут, сравним с този на корпорация или организация: Национален парк Те Уревера получи този исторически статут още през 2014 г. чрез "Te Urewera Act 2014". Обширната горска територия на Северния остров вече не е държавна собственост – тя "притежава себе си". Законът изрично постановява, че Те Уревера "е юридическо лице и има всички права, правомощия, задължения и отговорности на юридическо лице". Управлението се осъществява от специален борд, който действа от името на гората. Река Уангануи последва този модел през 2017 г. след дългогодишна правна битка, водена от маорското племе Уангануи Иви. Чрез "Te Awa Tupua (Whanganui River Claims Settlement) Act 2017", реката беше призната за "неделимо и живо цяло", включващо всички физически и духовни елементи. Двама "пазители" – един от маорите и един от правителството – представляват интересите на реката. Този статут предоставя на природните обекти конкретни правни възможности: Представителство в съда: При увреждане или заплаха, законните представители на реката или гората могат да заведат дело от тяхно име. Право на съществуване: Правната рамка признава вътрешната стойност на тези екосистеми, независимо от ползата им за хората. Защита на интересите: Благосъстоянието на тези природни обекти трябва да бъде взето предвид при вземането на решения, които ги засягат. Тази иновативна правна концепция не е просто екологична инициатива – тя има дълбоки културни корени: За маорите, коренното население на Нова Зеландия, природните обекти никога не са били просто "ресурси". Реките, планините и горите имат духовно значение, разглеждат се като предци и живи същности. Признаването на юридическа личност на тези обекти представлява мост между традиционния маорски светоглед и съвременната правна система. Този подход също така предлага по-ефективен механизъм за опазване на екосистемите. Вместо да разчита само на регулации и глоби, правната система сега дава на самата природа възможност да защитава интересите си. Примерът на Нова Зеландия вдъхновява други страни да преосмислят отношенията си с природния свят. Подобни правни иновации вече се появяват в Еквадор, Боливия, Индия и други държави. Планината Таранаки (Taranaki Maunga) получи подобен правен статут през февруари 2025 г., което затвърждава позицията на Нова Зеландия като лидер в това ново правно поле. Въпреки прогресивния характер на тези правни промени, все още съществуват предизвикателства: Как се балансират правата на природата с икономическите и социалните нужди? Колко ефективни са тези правни рамки в практиката? Могат ли подобни подходи да бъдат адаптирани за други правни системи по света? Нова Зеландия разширява границите на екологичното право, предлагайки нов модел за отношенията между хората и природата. Този модел може да се окаже важен инструмент в борбата с климатичните промени и загубата на биоразнообразие в глобален мащаб. Национален парк Те Уревера Снимка: I, Brucieb, CC BY 2.5

Замисляли ли сте се някога защо имаме два бъбрека, два дроба и две очи, но само едно сърце, един черен дроб и една панкреатична жлеза? Отговорът се крие в симетрията на човешкото тяло и начина, по който се развива ембрионът. Човешкото тяло се развива симетрично - с лява и дясна страна, които огледално отразяват една друга. Тази билатерална симетрия определя и появата на чифтните органи. Чифтните органи се формират основно поради симетричната структура на ембриона. Такива са бъбреците, белите дробове, очите, ушите и крайниците. Симетрията предоставя и еволюционно предимство - ако един орган от чифта е увреден, другият може да компенсира и осигури оцеляването. От друга страна, непарните органи обикновено са свързани с храносмилателната система. Когато ембрионът е все още само кълбовидно струпване от клетки, храносмилателният тракт се образува като вдлъбване на повърхността му. Червата се развиват асиметрично, тъй като са много по-дълги от тялото и трябва да се поместят компактно вътре в него. Органите, които се развиват като израстъци на храносмилателния тракт (черен дроб, панкреас), в крайна сметка се оказват единични. Интересен случай е сърцето - то започва развитието си като два зачатъка, но по-късно те се сливат в един орган. Това се случва, защото всички части на сърцето трябва да работят в пълна синхронизация, за разлика например от бъбреците, които могат да функционират относително независимо един от друг. Така природата е създала перфектен баланс между симетрия и асиметрия в нашето тяло, осигурявайки оптимална функционалност на всички органи.

Мексиканските здравни власти съобщиха, че във вторник в страната е починало тригодишно момиченце от птичи грип H5N1. Това е първият официално потвърден смъртен случай от този вирус в Мексико, което засилва загрижеността на здравните власти в региона. Здравните служители по целия свят следят внимателно разпространението на този вирус, който вече е причинил смъртта на милиони птици в различни държави. Особено обезпокоително е, че през последните години H5N1 показва способност да преминава от птици към бозайници, което поражда опасения относно потенциала му за по-широко разпространение сред хората. В Съединените щати ситуацията също предизвиква тревога. Вирусът H5N1 вече е засегнал животновъдни стопанства в 17 щата, като до момента са регистрирани 70 потвърдени случая на заразяване при хора, включително един смъртен случай. Очаква се промените в здравните политики и сектора, предвидени от администрацията на президента Тръмп, да имат значителни последици за борбата с подобни заболявания. По-конкретно, намаляването на средствата за хуманитарни организации като USAID вече е довело до затруднения в предоставянето на здравни услуги в някои региони. Въпреки нарастващия брой случаи, Световната здравна организация (СЗО) продължава да оценява риска за общественото здраве от H5N1 като нисък. Експертите от организацията наблюдават внимателно ситуацията и са готови да актуализират оценката си при промяна на обстоятелствата. Здравните власти препоръчват спазване на стриктни мерки за биосигурност в животновъдните стопанства и внимателно следене на симптоми при хора, имащи контакт с птици или други животни, показващи признаци на заболяване.

За първи път от 1940-те години насам чистите енергийни източници са осигурили над 40% от глобалното електричество през миналата година, според нов доклад. Photo by Andreas Gücklhorn on Unsplash Изследване на енергийния мозъчен тръст Ember показва, че този важен етап е постигнат благодарение на бума в соларния капацитет, който се е удвоил през последните три години. Докладът установява, че соларните паркове са били най-бързо растящият източник на енергия в света през последните 20 последователни години. "Соларната енергия се превърна в двигател на глобалния енергиен преход. В комбинация с батерийно съхранение, слънчевата енергия е на път да се превърне в непреодолима сила. Като най-бързо растящият и най-голям източник на нова електроенергия, тя е от критично значение за посрещане на непрекъснато нарастващото търсене на електричество в света", казва Фил Макдоналд, управляващ директор на Ember. Въпреки впечатляващия растеж, соларната енергия остава относително малка част от глобалната енергийна система. Тя е съставлявала почти 7% от световното електричество миналата година, докато вятърната енергия е формирала малко над 8% от глобалната енергийна система. Тези бързо развиващи се технологии все още са засенчени от водноелектрическата енергия, която е останала относително стабилна през последните години и е съставлявала 14% от световното електричество през 2024 г. Водноелектрическата енергия е една от най-старите възобновяеми енергийни технологии в съвременния свят и е формирала голяма част от глобалното електричество през 40-те години на миналия век, когато енергийната система е била около 50 пъти по-малка, отколкото е днес. Продължаващият растеж на соларната енергия означава, че чистата енергия - включително ядрената и биоенергията - е на път да се разраства по-бързо от общото търсене на електричество в света. Това би трябвало да означава, че изкопаемите горива започват да бъдат изтласквани от глобалната енергийна система. Ember преди това беше прогнозирал, че 2023 г. ще бъде годината, в която емисиите от електричеството ще достигнат връх след плато в първата половина на годината. Въпреки това, поредица от горещи вълни по целия свят предизвика рязко увеличение на търсенето на електричество за захранване на климатици и хладилни системи, което доведе до увеличение на електричеството от изкопаеми горива с 1.4% през тази година. Докладът, който обхваща 93% от глобалния пазар на електроенергия в 88 държави, установи, че увеличеното търсене е повишило емисиите от глобалния енергиен сектор с 1.6% до рекордно високо ниво миналата година. Макдоналд посочва, че горещите вълни е малко вероятно да предизвикат подобно увеличение на търсенето в годината напред, но се очаква нарастващото използване на електричество за захранване на изкуствен интелект, центрове за данни, електрически превозни средства и термопомпи да играе по-голяма роля в световния глад за електричество. Заедно тези технологии са довели до увеличение с 0.7% на глобалното търсене на електричество през 2024 г., двойно повече от приноса им отпреди пет години, показва докладът. "Светът наблюдава как технологии като изкуствен интелект и електрически превозни средства ще стимулират търсенето на електричество", казва Макдоналд. "Ясно е, че бързо развиващите се слънчева и вятърна енергия са напълно готови да отговорят на това търсене, и тези, които очакват производството на изкопаеми горива да продължи да расте, ще бъдат разочаровани."

Ново изследване показва, че жените са влияели върху културата и науката много преди техният принос да бъде признат. Когато мислим за средновековни ръкописи, пред очите ни обикновено изниква образът на монах с перо в ръка. Ново изследване от Норвегия обаче променя тази представа. Учени от Университета в Берген са установили, че жените-писари са създали не по-малко от 1,1% от всички ръкописи от това време — това са над 110 000 книги, от които около 8000 са запазени до наши дни. Публикуваното в "Humanities and Social Sciences Communications" проучване е първото, което е изчислило количествено приноса на жените в тази област. Изследователите са проучили 23 774 колофона — това са бележки в края на ръкописите, където писарите са оставяли своите имена или мисли. Колофонът може да се сравни с подписа на художник върху картина. От тези колофони 254 са били написани от жени. От 110 000 ръкописа, създадени от жени, около 8000 са достигнали до XXI век. Сред примерите е монахиня на име Биргита Сигфурсдотир от манастира Мункелив в Берген, която е записала: "Аз, дъщерята на Биргита Сигфурс, монахиня, написах този псалтир с инициали, макар и не толкова добре, колкото би трябвало. Молете се за мен, грешната." Макар 1,1% да изглежда като малко число, то представлява десетки хиляди книги за период от 800 до 1626 година. Преписването на текст с перо е било сложен и трудоемък процес, отнемащ месеци работа. Изследването показва увеличаване на броя на жените-писари след XIV век. Това е свързано с нарастването на търсенето на книги на местни езици, а не на латински. Изглежда, че жените са намерили своята роля в тази ниша. Изображение: Å. Ommundsen et al., Humanities and Social Sciences Communications (2025) В хомилиарий (сборник с проповеди) от XII век, жена на име Гуда е оставила автопортрет и е написала: "Гуда, още един писар и художник на тази книга." "Нашето изследване предоставя статистическа подкрепа за често пренебрегвания принос на жените-писари с течение на времето. Съществували са все още неидентифицирани женски общности, занимаващи се с изработката на книги, или жените-писари са били повече, отколкото сме смятали," казва ръководителят на проекта Аслауг Оммундсен. Изследователите отбелязват, че това е преосмисляне на историята, в която жените не просто са стояли в сянка — те са писали и украсявали книги. Много от тях са крили своя пол, оставяйки имената си в полетата или изобщо без подпис, тъй като жените не са били допускани до науката през Средновековието. Това показва как жените са влияели върху културата много преди техният принос да бъде признат. Учените планират да съставят карта, показваща къде и кога са работили жените-писари, и да разберат какви текстове са копирали. Възможно е да бъдат открити цели общности, за които досега не сме знаели.

Археологически екип откри 2000-годишно погребение близо до древния град на маите Дос-Омбрес в Белиз, което разкрива неочаквани данни за традициите на това древно общество. В гробницата, заедно с останките на починалия, са намерени зъби на двама други индивиди. Според учените, тези зъби вероятно са принадлежали на предци на погребания. Изследователите предполагат, че древните маи са имали практика да запазват и носят със себе си зъби от своите предци при преселване. Тази традиция вероятно е символизирала запазването на връзката между семейството и по-древния род. Откритието предоставя нова информация за погребалните обичаи и миграционните практики на цивилизацията на маите.

В зоологическата градина във Филаделфия е регистрирано рядко и вдъхновяващо събитие – застрашена галапагоска костенурка на име Момий е станала майка за първи път на 97-годишна възраст. Костенурката, която е най-старият обитател на зоопарка, живее там от април 1932 г. – вече над девет десетилетия. Галапагоските гигантски костенурки са сред най-дълголетните животни на планетата, с продължителност на живота от над 150 години, но първо размножаване на такава преклонна възраст е изключително необичайно явление. Бащата на новородените е костенурка на име Абрацо, на приблизително 96 години, който е преместен в зоопарка през декември 2020 г. На 27 февруари 2025 г. се е излюпило първото от четирите малки, всички женски, от общо 16 яйца, които Момий е снесла през ноември 2024 г. Това събитие има голямо значение за опазването на вида, тъй като западните галапагоски костенурки от Санта Круз са критично застрашен вид, ендемичен за остров Санта Круз в Галапагоския архипелаг на Еквадор. През последните вековете тяхната популация е намаляла драстично поради човешки дейности, включително лов, унищожаване на местообитания и въвеждане на инвазивни видове. Галапагоските костенурки играят ключова роля в островната екосистема, помагайки за разпространението на семена и създаването на пътеки през гъстата растителност. Те са емблематични за Галапагоските острови и вдъхновиха Чарлз Дарвин за неговата теория за еволюцията по време на историческото му посещение през 1835 г. През последните десетилетия са предприети значителни мерки за опазването им чрез програми за размножаване и реинтродукция в дивата природа. Това събитие дава надежда, че с подходящи мерки за опазване, видът има шанс за възстановяване. Това е първият случай на излюпване на западни галапагоски костенурки от Санта Круз в зоологическата градина във Филаделфия за повече от 150 години, което прави събитието историческо за институцията. Copyright AP Photo/Chris Gardner

Фалитът на Гърция през 2010 г. е един от най-драматичните примери за държавен финансов колапс в съвременната история. Кризата разтърси Европа и предостави супер важни уроци за управлението на публичните финанси и световната икономика. Гръцката дългова криза не се случи изведнъж. Тя беше резултат от десетилетия на неустойчиви финансови практики, които в крайна сметка достигнаха повратна точка. След присъединяването към еврозоната през 2001 г., Гърция се възползва от по-ниските лихвени проценти и започна да заема значителни суми, финансирайки щедри социални програми, държавни субсидии и инфраструктурни проекти. Същевременно, данъчната система страдаше от сериозни недостатъци, включително масово укриване на данъци и неефективно събиране на приходи. Правителствата последователно представяха оптимистични бюджети, които не отразяваха реалността, а някои администрации дори умишлено манипулираха финансовите данни, за да скрият истинския размер на дефицита. Тези практики, в комбинация с раздутия публичен сектор и ниската производителност, доведоха до натрупване на огромен публичен дълг, достигайки над 170% от БВП - стойност, която направи обслужването на задълженията практически невъзможно, особено когато глобалната финансова криза от 2008 г. разкри тези дългогодишни структурни проблеми и доведе до срив на доверието на международните инвеститори. В годините преди кризата, икономическите показатели разкриваха тревожна тенденция: През 2007 г. Гърция все още отчиташе относително здравословен реален растеж от 3.3% През 2008 г. растежът се забави драстично до около 1.0% поради началото на глобалната финансова криза 2009 г. бележи официалното навлизане в рецесия с реален спад на БВП от 4.3% През съдбоносната 2010 г. БВП продължи да се свива с още по-тревожните 5.5%, което предизвика кризата Гръцката криза разкри няколко фундаментални слабости, които допринесоха за финансовия колапс: Недостатъчен икономически растеж беше един от ключовите фактори. Структурно слабата икономика на Гърция имаше ограничена способност да генерира приходи, необходими за изплащане на нарастващия дълг. Когато глобалната криза удари, тези структурни недостатъци станаха фатални. Липсата на монетарна гъвкавост допълнително усложни ситуацията. Като член на еврозоната, Гърция се оказа в клопка - не можеше нито да печата собствена валута за покриване на задължения, нито да девалвира, за да подобри конкурентоспособността си на международните пазари. Корупцията и административната неефективност изиграха съществена роля в задълбочаването на кризата. Широкоразпространеното укриване на данъци и неефективните държавни институции допълнително подкопаха способността на страната да събира приходи и да управлява публичните си финанси. Зависимостта от външно финансиране се оказа ахилесовата пета на гръцката икономика. Когато доверието на международните инвеститори в платежоспособността на страната се изпари, Гърция загуби достъп до финансовите пазари и беше принудена да търси спасение от международни кредитори. След години на болезнени мерки за икономии, политическа нестабилност и дълбока рецесия, Гърция успя частично да стабилизира икономиката си. Въпреки това, кризата остави трайни белези върху гръцкото общество и европейската финансова система. Гръцкият пример предоставя ценни уроци, приложими не само за държавните финанси, но и за личното финансово планиране. Устойчивостта на една икономика – независимо дали става дума за държава или домакинство – зависи от балансираното управление на дълга, поддържането на постоянен растеж и прилагането на разумни финансови практики. За инвеститорите, кризата подчертава важността да се разчита на добре управлявани активи и да се подхожда предпазливо към задлъжнялостта. В крайна сметка, гръцката криза ни напомня, че икономическата стабилност не може да се приема за даденост и изисква постоянно внимание към фундаменталните принципи на доброто финансово управление. България, която се подготвя за присъединяване към еврозоната, трябва внимателно да анализира гръцкия сценарий и да извлече ценни поуки. Страната ни е изправена пред предизвикателството да избегне капаните, в които попадна южната ни съседка. От първостепенно значение е да се поддържа строга фискална дисциплина и да не се допуска натрупване на прекомерен публичен дълг. Българските институции трябва да положат усилия за подобряване на събираемостта на данъците, борба с корупцията и сивата икономика, както и за повишаване на ефективността на публичната администрация. Особено важно е страната да стимулира икономическия растеж чрез структурни реформи и инвестиции в производителни сектори, а не само чрез увеличаване на публичните разходи.

Морските игуани са истинско природно чудо - единственият вид водни игуани в света, които обитават само Галапагоските острови. Тези удивителни същества са се адаптирали идеално към своята екологична ниша. Хранейки се с водорасли, те са развили впечатляващи плувни умения, позволяващи им да се гмуркат до 10 метра дълбочина. Въпреки това, студените води крият опасност за тях - не могат да останат във водата повече от 10 минути, тъй като телесната им температура спада драстично, което може да доведе до парализа на мускулите им. За да преодолеят това предизвикателство, морските игуани са развили интересно поведение - преди и след всяко плуване, те прекарват дълго време на слънце, загрявайки телата си, за да могат да функционират нормално. Снимки: wikimedia.org

Действително, в статията говорим за изследване, което не се базира на традиционни лингвистични методи, а на геномни доказателства. Това е ключовата иновация в подхода на авторите. Традиционната историческа лингвистика има ограничения при реконструиране на езикови връзки отвъд 8-10 хиляди години (максимум), тъй като лингвистичните промени постепенно заличават доказателствата за общи корени. Изследването, представено в статията, избягва тези ограничения, като вместо това анализира геномни данни за разделянето на човешките популации. Логиката е, че ако всяка известна човешка група притежава език и ако всички езици имат общ произход (както авторите предполагат), тогава езиковата способност трябва да е съществувала преди първото географско разделяне на хората. Геномните данни датират това разделяне преди около 135 000 години. Така че правилно отбелязвате, че няма директни лингвистични доказателства за такъв древен общ корен – те просто не биха могли да оцелеят през толкова дълъг период. Вместо това, учените използват генетични данни като косвено доказателство за наличието на езикова способност. Систематичната лингвистика като наука възниква едва през 18-19 век, а сравнително-историческият метод, позволяващ реконструкцията на древни езици, се развива през 19 век. Модерната лингвистика, с нейните различни подходи към анализа на езика, е предимно продукт на 20-ти век. Що се отнася до археологическите артефакти, в статията се споменава ключова информация: "Преди около 100 000 години доказателствата показват широко разпространение на символични дейности – от смислени маркировки върху предмети до използването на огън за производство на охра, декоративен червен цвят." Тези артефакти са важни, защото символичното мислене е тясно свързано с езиковата способност. Според представеното изследване, археологическите находки от този период (около 100 000 години назад) съвпадат с времето, когато езикът вероятно се е превърнал от лична когнитивна система в широко използвана комуникационна система. Тези артефакти включват декоративни предмети, рисунки, гробове с погребални дарове и други находки, показващи символично мислене – способност, която е уникална за хората и тясно свързана с езика. Важно е да се отбележи, че авторите правят разлика между наличието на езикова способност (преди 135 000 години) и широката социална употреба на сложен език (около 100 000 години назад), като втората се подкрепя от археологически доказателства за символично мислене.

Дълго време учените се фокусираха върху външния слой на мозъка – церебралния кортекс – когато изследваха съзнателното възприятие. Новите изследвания обаче разкриват изненадваща роля на дълбоките мозъчни структури в осъзнаването на собствените ни мисли. Доскоро изучаването на тези дълбоки структури беше почти невъзможно, тъй като те са достъпни само чрез инвазивна хирургия. В революционно проучване неврофизиолози получиха рядката възможност да наблюдават тези механизми директно. Пациенти, подложени на лечение за тежки главоболия чрез имплантиране на тънки електроди дълбоко в мозъка, се съгласиха да участват в научния експеримент, който позволи измерване на мозъчните сигнали, свързани със съзнателното възприятие. Изследването идентифицира таламуса – дълбока мозъчна структура, функционираща като важен разпределителен център – като ключов "филтър" за нашите мисли. Таламусът изглежда действа като портал, определящ кои мисли достигат до съзнанието ни и кои остават в подсъзнанието. Този процес на филтриране вероятно е критичен за предотвратяване на претоварването на съзнанието с излишна информация. Откритието предоставя нова перспектива към стария философски въпрос за произхода на съзнанието. Вместо да бъде локализирано изцяло в кортекса, както традиционно се смяташе, съзнателното възприятие изглежда възниква от сложно взаимодействие между повърхностните и дълбоките мозъчни структури. Това изследване има потенциално важни импликации за разбирането и лечението на състояния, при които съзнанието е нарушено – от сънища и хипноза до кома и различни психични разстройства. Нещо повече, то поставя под въпрос традиционното разбиране за границата между съзнателно и несъзнателно, предполагайки по-скоро континуум, отколкото строго разграничение. Разбирането как мозъкът филтрира мисли, преди да ги допусне до съзнанието, може да даде ключ към някои от най-дълбоките тайни на човешкия ум – как възниква вътрешният ни опит и защо осъзнаваме едни психични процеси, докато други остават скрити от вниманието ни. Цялата статия: https://www.nature.com/articles/d41586-025-01021-2

Статията е авторска разработка, която синтезира различни гледни точки, изследвания и философски позиции от множество научни източници. В нея не изразявам лично мнение, а по-скоро представям сбор от съвременни научни разбирания и теории относно ума. Целта ми беше да създам цялостен обзор на темата, включвайки различни перспективи – от неврологични и психологически до философски и еволюционни. Затова в текста присъстват както дуалистични концепции за ума, така и материалистични, без да заемам категорична позиция в полза на която и да е от тях. Ако имате конкретни критики или забележки, бих се радвал да ги обсъдим, но ако пишеш, за да пишеш - то нека си спестим троленето.

Тайните на ума: Пътешествие през мисли, чувства и съзнание Умът е може би най-интригуващата загадка, с която човечеството някога се е сблъсквало. Това е онова, което мисли, чувства, възприема, въобразява, помни и желае. Той обхваща целостта на менталните феномени – от съзнателните процеси, чрез които осъзнаваме външните и вътрешните обстоятелства, до несъзнателните процеси, които могат да ни влияят без намерение или осъзнаване. Макар умът да играе централна роля в почти всички аспекти на човешкия живот, неговата точна природа остава обект на спорове. Терминът „ум" понякога се използва в тесен смисъл, отнасящ се само до когнитивните функции, свързани с възприятието, разсъждението, осъзнаването и паметта. В по-широк смисъл обаче той включва и процеси като чувства, мотивация и поведение. Умът често се асоциира със сродни понятия като психика, съзнание, душа, дух, когниция, интелект и мозък, но всяко от тези понятия има свои нюанси. За разлика от душата, която в някои религии се разглежда като безсмъртна същност с божествен произход, умът се отнася предимно до менталните процеси, независимо дали имат физическа основа или не. Мозъкът, от друга страна, е физическият орган, отговорен за повечето или всички ментални функции. Умът обхваща множество феномени, които могат да бъдат групирани в няколко основни категории: Възприятие Възприятието е процесът на интерпретиране и организиране на сетивна информация, за да се запознаем с околната среда. Тази информация се получава чрез сетивните органи, възприемчиви към различни видове физически стимули, което съответства на различни форми на възприятие като зрение, слух, допир, обоняние и вкус. Получената сетивна информация служи като сурови данни, които се филтрират и обработват, за да съставят активно опита за света и обектите в него. Памет Паметта е механизмът за съхраняване и извличане на информация. Тя може да бъде епизодична (спомени за конкретни минали събития), семантична (общи знания за света) или процедурна (памет за това как да се правят нещата). Друго важно разграничение е между краткосрочната памет, която съхранява информация за кратки периоди, и дългосрочната памет, която може да съхранява информация за продължителни периоди, потенциално до края на живота. Мислене Мисленето включва обработка на информация и манипулация на концепции и идеи. То е целенасочено и често се случва в отговор на преживявания, като има за цел да им придаде смисъл. Логическото разсъждение е форма на мислене, която започва от набор от предпоставки и цели да стигне до заключение, подкрепено от тези предпоставки. Например, когато установяваме, че „Сократ е смъртен" от предпоставките „Сократ е човек" и „всички хора са смъртни", ние използваме логическо разсъждение. Решаването на проблеми и вземането на решения са тясно свързани процеси, които включват преценка на възможни действия и избор на най-подходящото. Въображение Въображението е творчески процес на вътрешно генериране на ментални образи, идеи и преживявания. За разлика от възприятието, то не зависи пряко от стимулирането на сетивните органи. Подобно на сънищата, тези ментални конструкции често произлизат от предишни преживявания, но могат да включват нови комбинации и елементи. Въображението играе ключова роля в изкуството и литературата и може да се използва за измисляне на нови решения на реални проблеми. Мотивация и емоции Мотивацията е вътрешно състояние, което подтиква индивидите да инициират, продължат или прекратят целенасочено поведение. Тя е отговорна за формирането на намерения за извършване на действия и засяга какви цели преследва някой. Мотивацията се влияе от емоциите, които са временни преживявания на положителни или отрицателни чувства като радост или гняв. Важно разграничение в разбирането на ума е между съзнателни и несъзнателни ментални процеси. Съзнанието е осъзнаването на външни и вътрешни обстоятелства и обхваща широка гама от състояния, като възприятие, мислене, фантазиране и сънуване. Несъзнателните ментални процеси функционират без осъзнаване от индивида, но все пак могат да влияят върху менталните феномени на ниво мисъл, чувство и действие. В психоанализата несъзнателното играе централна роля като част от ума, която съдържа мисли, спомени и желания, недостъпни за съзнателна интроспекция. Според Зигмунд Фройд психологическият механизъм на потискането държи обезпокоителни феномени, като неприемливи сексуални и агресивни импулси, извън съзнанието, за да защити индивида. Психоаналитичната теория изучава симптомите, причинени от този процес, и терапевтичните методи за тяхното избягване, като прави потиснатите мисли достъпни за съзнателно осъзнаване. Един от най-дълбоките философски въпроси е свързан с връзката между ума и тялото. Как нематериалният ум взаимодейства с материалния мозък? Как мислите могат да причинят физически действия, и как физическите промени в мозъка влияят върху мислите? Според дуализъма, умовете или душите съществуват като независими същности в допълнение към материалните неща. Това означава, че поне по принцип, умовете могат да съществуват без тела. Противоположната гледна точка е материализмът, който твърди, че всичко е физическо, включително и умът. Неврологичните изследвания показват силна връзка между мозъчните процеси и умствените явления. Човешкият мозък, състоящ се от около 86 милиарда неврона, е разделен на региони, свързани с различни функции. Например, префронталната кора е отговорна за изпълнителни функции като планиране и вземане на решения, докато хипокампусът играе ключова роля във формирането и извличането на дългосрочни спомени. Близката връзка между мозъка и ума се вижда от ефекта, който физическите промени на мозъка имат върху ума. Например, употребата на психоактивни вещества временно влияе върху мозъчната химия с разнообразни ефекти върху ума, от повишено внимание до промени в настроението и халюцинации. Дългосрочните промени в мозъка под формата на невродегенеративни заболявания могат да доведат до трайни изменения в менталните функции. Умът има дълга еволюционна история, започваща с развитието на нервната система и мозъка. Минимални форми на обработка на информация се откриват още в най-ранните форми на живот преди 4 до 3,5 милиарда години, като способността на бактериите да усещат околната среда и да реагират на нея. Нервните клетки се появяват с развитието на многоклетъчните организми преди повече от 600 милиона години като начин за обработка и предаване на информация. С течение на еволюцията мозъците на гръбначните животни имат тенденция да нарастват, а специализацията на различни мозъчни области се увеличава. Важна стъпка в еволюцията на бозайниците преди около 200 милиона години е развитието на неокортекса, който отговаря за много функции на мозъка от по-висок порядък. Размерът на мозъка спрямо тялото продължава да се увеличава с развитието на приматите и по-късно с появата на първите хоминини. Анатомично съвременните хора се появяват преди около 300 000 до 200 000 години. Различни теории за еволюционните процеси, отговорни за човешкия интелект, включват хипотезата за социалната интелигентност и хипотезата за екологичната интелигентност. Освен развитието на ума като цяло в хода на историята, индивидуалните човешки умове също се развиват през своя живот. Ранното детство се характеризира с бързо развитие, докато децата се учат доброволно да контролират телата си и взаимодействат с околната среда на основно ниво. Според Жан Пиаже, когнитивното развитие на децата преминава през четири етапа: сензомоторен, предоперационен, конкретен операционен и формален операционен. Днес е общопризнато, че животните имат някаква форма на ум, но е спорно за кои животни това се отнася и как техният ум се различава от човешкия. Различни концепции за ума водят до различни отговори на този проблем. Когато се разбира в много широк смисъл като способност за обработка на информация, умът присъства във всички форми на живот, включително насекоми и клетки. Що се отнася до изкуствения ум, някои от трудностите при оценката на животинските умове се отразяват и в тази тема. Тя включва въпроса дали компютърните системи, внедряващи изкуствен интелект, трябва да се считат за форма на ум. Тази идея е съвместима с някои теории за природата на ума, като функционализъм и неговото твърдение, че менталните понятия описват функционални роли. Тестът на Тюринг, предложен от Алан Тюринг, е традиционно влиятелна процедура за тестване на изкуствен интелект: човек обменя съобщения с две страни, една от които е човек, а другата компютър. Компютърът преминава теста, ако не е възможно надеждно да се определи коя страна е човек и коя е компютър. Психичното здраве е състояние на ума, характеризиращо се с вътрешно равновесие и благополучие, при което менталните способности функционират както трябва. Психичните разстройства, от друга страна, са абнормални модели на мисъл, емоция или поведение, които отклоняват не само от това как работи една ментална способност средно, но и от това как трябва да работи. Примери за психични разстройства включват тревожни разстройства (като социална фобия и обсесивно-компулсивно разстройство), разстройства на настроението (като биполярно разстройство), личностни разстройства и психотични разстройства (като шизофрения). Биопсихосоциалният модел идентифицира три типа причини за психични разстройства: биологични, когнитивни и екологични фактори. Съществуват различни подходи за лечение на психични разстройства, като най-подходящото лечение обикновено зависи от вида на разстройството, неговата причина и цялостното състояние на индивида. Различни области изследват ума, включително психология, неврология, философия и когнитивна наука. Те се различават една от друга по аспектите на ума, които изследват, и по методите, които използват. Психологията използва експериментални подходи, корелационни методи, анкети и казуси, за да изследва ума. Невронауката използва техники за изображение на мозъка като функционален магнитен резонанс (fMRI), позитронна емисионна томография (PET) и електроенцефалография (EEG), за да изследва физиологичната основа на ума. Философията на ума изследва природата на менталните феномени и тяхната връзка с физическия свят, използвайки методи като концептуален анализ, мисловни експерименти и феноменологично описание на опита. Когнитивната наука обединява изследвания от различни области, концептуализирайки умовете като процесори на информация. Умът остава една от най-големите загадки, с която се сблъскваме. Въпреки напредъка в невронауката, психологията и философията, все още има много неизвестни аспекти на това как функционира умът, как се развива и как точно е свързан с физическия мозък. Разбирането на ума е не само научно предизвикателство, но и дълбоко лично пътуване. Всеки от нас преживява света чрез своя собствен ум, формиран от уникална комбинация от гени, среда, култура и опит. Изследването на богатството и сложността на този вътрешен свят продължава да бъде едно от най-вълнуващите интелектуални приключения в човешката история.

В абсурден обрат на глобалната търговска война, островите Хърд и Макдоналд - отдалечена австралийска територия, населена единствено с пингвини и тюлени - се оказаха сред целите на новите мита, наложени от администрацията на Тръмп. Разположени на 4000 км югозападно от Австралия, тези необитаеми острови не са посещавани от хора почти десетилетие. Достъпът до тях е възможен само след седемдневно пътуване с коръб от Пърт. Въпреки това, те вече са обект на 10% мито, заедно с останалата част от Австралия. "Горките пингвини, не знам какво са направили на Тръмп," коментира австралийският министър на търговията Дон Фарел, добавяйки, че това е "очевидна грешка" и "индикация, че този процес е бил прибързан." Островите са обявени от ЮНЕСКО за световно наследство поради уникалната си екосистема, незасегната от външни растения, животни или човешко влияние. Професор Майк Кофин от Университета на Тасмания, който е посещавал водите около островите седем пъти за научни изследвания, е скептичен относно съществуването на значителен износ от острова към САЩ: "Там няма нищо." Въпреки това, според данни на Световната банка, през 2022 г. САЩ са внесли стоки на стойност 1.4 милиона долара от тази територия, предимно неуточнени "машини и електрически продукти". Разследване на "Гардиън" предполага, че тарифите са базирани на неточни данни, като пратките са били погрешно етикетирани като идващи от тези територии. Penguins are by far the most abundant birds on the island. Photo: Stephen Brown/AAD Източник на снимките: https://www.antarctica.gov.au/antarctic-operations/stations/other-locations/heard-island/

Вашите мозъчни клетки консумират същото количество енергия независимо дали спите или решавате сложни математически задачи. Мозъкът, който представлява само около 2% от телесното тегло, използва приблизително 20% от общата енергия на тялото ви. Това е причината, поради която въпреки че не "чувствате" умствената работа по същия начин както физическото натоварване, мозъкът ви всъщност работи на пълни обороти през цялото време - поддържайки всички автоматични процеси, необходими за живота, дори когато сте в покой или спите.

От антропологична гледна точка не виждам как можем да мислим в посока на религията. Искаме да следваме научните методи, а намесваме Библията.

Това няма нищо общо с темата, ако нямаш какво да кажеш, защо се буташ?

Краткият отговорът е: В някои случаи - да. Понякога свръхчувствителността на имунната система към определени вещества изчезва сама по себе си по неизвестни причини. Това е част от мистерията на алергиите, която медицината все още не е разгадала напълно. Освен това съществува метод, наречен десенсибилизация – постепенно ваксиниране на пациента с нарастващи дози от алергена. Тази терапия често води до намаляване на свръхчувствителността, а в някои случаи дори до пълното ѝ изчезване. Важно е да се отбележи обаче, че тази терапия не помага на всички пациенти и е свързана с риск от анафилактичен шок – сериозна и потенциално животозастрашаваща алергична реакция. Затова трябва да се провежда само под строг медицински контрол. Друго предизвикателство е, че ако пациентът е чувствителен към различни алергени, имунотерапията трябва да се проведе за всеки отделен алерген. Това прави процеса по-дълъг и сложен. За разлика от някои други заболявания, при алергиите не можем да говорим за универсално лечение, а по-скоро за индивидуален подход, съобразен с конкретния пациент и неговите специфични алергии.

Всъщност изследването предполага, че езиковата способност е съществувала преди 135 000 години, а широката социална употреба на езика вероятно е започнала около 100 000 години преди наше време (не 100 000 години по-късно). Археологическите доказателства показват, че именно преди около 100 000 години се появяват ясни признаци на символично мислене (като декорации, рисунки и ритуали), което учените свързват с разгръщането на пълния потенциал на езика. Между възникването на езиковата способност и широкото ѝ използване има период, през който вероятно са съществували по-прости форми на комуникация, които постепенно са еволюирали до пълноценен език. Това не означава, че хората не са общували през този период, а по-скоро че езикът е минал през етапи на развитие преди да стане комплексната система, която познаваме днес.

Австралийската авиокомпания Qantas планира през 2027 година да пусне директна въздушна линия между Сидни и Лондон. Този полет ще продължи цели 22 часа. Маршрутът, който ще прекосява половината земно кълбо, ще бъде с дължина над 16 хиляди километра. Първоначално проектът, наречен Project Sunrise, е трябвало да започне през 2024 година, но Qantas се е сблъскала с проблеми заради пандемията от коронавирус, което е довело до отлагане на старта.

На границата между науката и изкуството съществува магичен свят, където химическите реакции се превръщат в зашеметяващи визуални композиции. Точно в този свят работи един необикновен учен, който използва лабораторията като свое ателие, а химичните елементи като своя палитра. FDownloader.Net_AQP7FW7H7tha_q6AXWZ5-hDc_YFaLLSZC_Xr0SiHAT4UHv87P9k7Iq8Yp-UKbjeLnDhubf_aNFZY1ZmyrPldAtP5_720p_(HD).mp4 Представете си цял вселена, събрана в една-единствена капка вода. Именно това е платното, върху което нашият химик-художник създава своите произведения. Чрез прецизно комбиниране на различни химически елементи и предизвикване на специфични реакции, той създава хипнотизиращи визуални ефекти, които се разгръщат и трансформират пред очите ни. Процесът започва с нещо толкова незабележимо като една водна капка, поставена върху специално стъкло. След това, с микропипета, ученият внимателно добавя миниатюрни количества от различни химични съединения. Всяка добавка е прецизно изчислена – нито прекалено много, нито твърде малко. Когато химикалите се срещнат във водната среда, започва истинската магия. Сякаш по команда, молекулите започват своя елегантен танц – разгръщат се в спирали, създават кристални структури, преливат от един цвят в друг. Някои реакции продължават секунди, други - минути, а трети могат да се развиват с часове, непрекъснато променяйки своята форма, текстура и хроматичен спектър. Това, което прави неговите творби още по-впечатляващи, е фактът, че те са едновременно контролирани и хаотични. Докато ученият може да предвиди общия характер на реакцията, точният начин, по който химикалите ще взаимодействат, никога не е напълно предсказуем. Това добавя елемент на изненада във всяка композиция – всяка творба е уникална и не може да бъде повторена по абсолютно същия начин. Източник на видеото: https://www.facebook.com/reel/548555947752633