Voland

Белгия

Паири Дайза

Основана 1994

Размер 72 хектара

Видове:

Бозайници 105
Птици 235
Влечуги 102

Риби 200

Посетители годишно: 1 800 000

Две са новите суперзвезди сред зоопарковете в Европа и едната от тях се намира в Белгия на час път от Брюксел. Открита като парк за птици през 1994, Паири Дайза за кратко се превръща във водеща атракция в Бенелюкс, като утроява броя на посетителите си в периода 2010 - 2015.  Pairi Daiza идва от древно персийски и означава Затворена земя. От там идва и английското Paradise, означаващо Рай. Изградили я върху развалините на Цистерциянското Абатство на Камброн,създателите на Паири Дайза не жалят средства и завършват по един нов проект всяка година.  Целта им е Паири Дайза е да свърже човека с природата, като за целта са създадени реплики на древни храмове и цветни градини от много краища на света. Почти всички емблематични видове са представени тук и живеят в истински Райски кътчета. Тук е единственото място в Европа където може да видите критично застрашения Спиксов ара (Cyanopsitta spixii) и e едно от малкото убежища на Тасманийски Дявол, Коала ,Вомбат, Мечи кускус (Ailurops ursinus), Комодски варан и Райски птици . Паири Дайза се гордее с успехите си в размножаването на Панди, Африкански и Индийски слонове и Китоглава чапла (Balaeniceps rex). Атракциите тук изискват повече от един ден и включват много заграждения през които може да минете и да се докоснете до  Лемури, Кенгура и Паякообразни маймуни. Бъдещите проекти включват Северна зона с Бели мечки и ново разширение. Каквото и да кажа за  Паири Дайза ще е малко, защото в момента в който пиша тези редове информацията е out of date.

http://www.pairidaiza.eu/en

https://www.pairidaiza.eu/uploads/images/5b97890090fae.pdf

Белгия

Зоопарка на Антверпен

Основана 1843

Размер 12 хектара

Видове:

Бозайници 69
Птици 130
Влечуги 59

Риби  254

Посетители годишно: 1 000 000

В сянката на Централна гара Антверпен се намира един от най-емблематичните зоопаркове на Белгия. По време на колониалната епоха тук е можело да се видят най-интересните животински видове от Екваториална Африка. Малко след откриването му, първото Окапи пристига тук през 1919, като и до ден днешен Антверпен държи родословната книга за този вид. Най-забележителната сграда е Египетския храм, който помещава Жирафите и Слоновете, като Аквариума, Къщата за птиците и красивите градини също заслужават внимание.Магнит за зооманяците, обаче е единствената Източноконгоанска низинна горила  (Gorilla beringei graueri) в плен. План за разширение и реновиране на стойност 40 млн. евро е в ход и цели да върне старата слава на зоопарка през следващото десетилетие. 

https://www.zooantwerpen.be/en/

https://www.zooantwerpen.be/nl/plattegrond-vd-zoo/

Живеем във времена на изключително интензивни екологични промени. Замърсяване на океаните и реките, изсичане и заличаване на хиляди кв.км джунгли, превръщане на дъждовни гори в промишлени плантации и масово избиване на диви животни.Прираста на човешкото население; експлоатирането с невиждани мащаби на природните ресурси; пренасянето на зарази;появата на нови болести, неизменно водят до загубата на биоразнообразието и изчезването на  безпрецедентен брой животински видове. 

Могат ли зоопарковете по света да се изправят срещу това предизвикателство ? Идеята среща както скептицизъм, така и поддръжници. Истина е, че ролята на зоопарковете и стоящите зад тях научни общества вече са допринесли за спасяването на немалко диви видове. Големите европейски зоологически градини, като Цюрих и Лайпциг дори финансират международни проекти за защита на дивата природа.В същото време Европейската Асоциация на Зоопарковете EAZA има много сериозни изисквания към своите членове, за условията в които живеят техните обитатели. Стоманените заграждения отдавна са заменени от естествени препятствия и за животните се полагат сериозни грижи. ЕАZA играе и съществена роля в обмена на животни между зоопарковете, както и за успешното размножаване и обогатяване на генофонда на много редки видове. 

Може да се каже, че най-добрите зоологическите градини на Стария континент,  се превръщат от претъпкани менажерии с безброй екзотични видове, в Ноев Ковчег осигуряващ, възможно най-добър комфорт за обитателите си.

Тук ще се опитам да ви представя най-забележителните 30 от тях. Ще бъдат подредени по азбучен ред, като за всяка ще има кратко описание и линкове към официалния сайт и картата. 

Информацията се базира  на лични посещения, класации като тези на Антони Шеридан и Тео Линдерс, мнения във zoo и travel форуми, снимки, зоо уебсайтове, като zootierliste и  zooinstitutes,специлизирана литература, както и страниците на въпросните зоологически градини. Разбира се нямам претенции за  изчерпателност и ще се радвам, ако темата породи дискусии. 

Австрия

1.Виена, Зоологическа градина Шьонбрун

Белгия
2. Зоопарк Антверпен

3.Паири Дайза

Германия

4.Берлинска зоологическа градина

5.Тиерпарк Берлин

6.Зоопарк Дуисбург

7.Зоопарк Кьолн

8.Зоопарк Лайпциг

9.Зоопарк Франкфурт

10.Тиерпарк Хагенбак Хамбург

11.Зоопарк Хелабрун Мюнхен

Дания

12.Зоопарк Копенхаген

Испания

13.Зоопарк Барселона

14.Биопарк Валенсия

15.Лоро Парке

Обединено Кралство Великобритания

16.Зоопарк Лондон /Зоопарк Уайпснейд

17.Хоулетс Уайлд Анимал Парк /Порт Лимпне Уайлд Анимал Парк
 

18.Зоопарк Честър

О. Джърси

19.Дъръл Тръст за Защита на Дивите Животни

Полша

20.Зоопарк Вроцлав

Франция

21.Зоопарк Де Бювал

22.Зоопарк Дуе Ла Фонтен

23.Менажерия към Ботаническата Градина Париж / Зоологическа градина Венсан

Холандия

24. Зоопарк Натура Артис Магистра Амстердам

25.Зоопарк Роял Бургерс Арнем

Чехия

26.Сафари Парк Двур Кралове

27.Зоопарк Острава

28.Зоопарк Прага

Щвейцария

29.Зоопарк Базел

30.Зоопарк Цюрих

Австрия

Виена, Зоологическа градина Шьонбрун

Основана 1752

Размер 17 хектара

Видове:

Бозайници 95
Птици 93
Влечуги 62

Риби 199

Посетители годишно: 2 500 000
 

Случайно или не, започваме с най-стария зоопарк в света. Зоологическа градина във Виена е разположена в комплекса Шьонбрун, част от световното културно наследство на UNESCO. Комбинацията от класически сгради от 18 век, пищни градини и удобни къщи за животните, които са истински произведения на изкуството, неизменно извеждат Виена до челните места във всички класации през последните години. Колекцията от видове също е забележителна. Коалите, Голямата Панда и Белите мечки, са едни от най-големите атракции тук . ORANG.erie( къщата на Орангутаните), Polardom, Тиролската ферма и новата къща на Жирафите също си струва да се споменат.А тропическата част, където може да се разхождате свободно сред голям брой екзотични птици, предлага незабравимо изживяване. Въпреки заслужения имидж, зоопаркът във Виена не спира да се развива и има планове за сериозно разширение през следващите 10 години, което неизменно ще го поставя сред най-добрите в Европа и занапред. 

https://www.zoovienna.at/

Карта:

https://www.zoovienna.at/media/uploads/dokumente/lageplanfolder_web_032015_d.pdf

Точно ! Извинете за бавната реакция :)

Ха ха, на линия съм от полярния кръг ! Не знаех , че има двуроги Нарвали.

Щом сме на морска вълна, ето и от мен.

Изглежда като череп на  Нарвал, чиято маѝка е познавала Африкански слон :)

Всъщност тук съм постнал най-важните книжни издания с които разполагам. Free download издания на тази тема има безброй, но този форум не е коректното място за тях

Дългогодишия опит на Американските зоолгически градини събран в една книга. Горещо я препоръчвам на Софийската зоолгическа градина. Монументален източик.

http://www.amazon.com/Zookeeping-An-Introduction-Science-Technology/dp/0226925315

Качулат елен (Elaphodus cephalophus)

Мунтжак на Рийвс (Muntiacus reevesi)

Борнейски жълт мунтжак (Muntiacus atherodes)

Гигантски мунтжак (Muntiacus vuquangensis)

Мунтжак на Феа (Muntiacus feae)

Гонгшански мунтжак (Muntiacus gongshanensis)

Черен мунтжак (Muntiacus crinifrons)

Южен червен мунтжак (Muntiacus muntjak )

G&G

Muntiacus aureus (from northwest and central India)
Muntiacus malabaricus (from Sri Lanka and south India)
Muntiacus muntjak (from Malay Peninsula and Indonesia)
Muntiacus nigripes (from Hainan, Vietnam and Yunnan)

Северен червен мунтжак (Muntiacus vaginalis )

Суматрански планински мунтжак (Muntiacus montanus) 

Анамски мунтжак (Muntiacus truongsonensis)

Листен елен  (Muntiacus putaoensis)

https://www.researchgate.net/publication/255786265_Discovery_of_the_leaf_deer_Muntiacus_putaoensis_in_Arunachal_Pradesh_An_addition_to_the_large_mammals_of_India

Мунтжак на Рузвелт (Muntiacus rooseveltorum)

http://www.thanhniennews.com/youth-science/deer-supposedly-extinct-85-years-ago-discovered-in-vietnam-24399.html

Пухоатенски мунтжак (Muntiacus puhoatensis)

https://www.iucnredlist.org/species/136293/4270542

Информацията за последните няколко вида е много оскъдна,и съществуването им като отделни таксони все още не е потвърдено и е вероятно някой от тях да са синоними.

Пристигна най-дългоочаквания том тази година:

Handbook of the Mammals of the World - Volume 3 Primates

http://www.lynxeds.com/hmw/handbook-mammals-world-volume-3

Въпреки критиките към илюстрациите, които споделям, книгата е на обичайното за Lynx високо ниво, а снимките надминават и най-смелите очаквания.

Впечатляващо е че HMW3 е първата енциклопедия, която илюстрира както всички видове така и всички подвидове известни примати та дори и някой все още неописани форми.

Благодаря

Mammals of Thailand 1977, Boonsong Lekagul and Jeffrey McNeely

Първото издание, лимитирана серия от 1000 екземляра, всяка подписана и номерирана.

Моето копие е № 219 с автографи от двамата автори.

Giraffe. Biology, behaviour and conservation

http://www.nhbs.com/giraffe_biology_behaviour_and_conservation_tefno_191514.html

Най-съвременната монография за жирафите от най-отдадената им изследователка Ане Инис Даг.

Книга, която се случва веднъж на 25 години.

Goshawk, споделям скептицизма ти по въпроса, най-вече заради неясно дефинираната граница в определянето на нов вид.

Все пак в конкретния случай учените се аргументират с различният хабитат, който L. tigrinus и L. guttulus обитават, като хибридизацията също играе роля, но не между двата вида Онсцила - северната популация показва сериозна хибридизация със Колоколо (Leopardus colocolo), а южната със Котката на Джофри (Leopardus geoffroyi).

Темата е безкрайна. За Колоколо например от доста време се говори, че са три отделни вида - Пантаналска котка (Leopardus braccatus), Пампаска котка (Leopardus pajeros) и Колоколо (Leopardus colocolo).

Що се отнася до "непреодолимата преграда" този подход може да има доста свободни интерпретации. В началото на миналия век например ексцентричният куратор на Берлинския музей Matschie и помощника му Zukowsky работили по теоретичен модел, според който във всяка африканска долина лежаща до голяма река има вид или подвид от всеки род копитен бозайник. Те описали над 120 нови вида и подвида, а най-интерсното,че някой дори познали!

Филогенетичната концепция за определяне на вида, която все повече се налага и на която се дължат сериозното увеличаване на броя на видовете, търпи доста критики, но все пак обръща внимание на много отделни и редки популации, които иначе остават в сянка. Това стряска природозащитниците, защото вида е приоритетен, а ресурсите са недостатъчни, но в крайна сметка може да тласне правителствата (извън нашето) към по сериозни мерки ако се окаже че трябва да бъде съхранен ендемит. Разбира се опасноста това да е просто хибрид е немалка.

Според нови ДНК анализи проведени от бразилски учени, южният подвидът на дребната дива котка Онцила (Leopardus tigrinus guttulus) е всъщност отделен вид.

Още през 1999 от Johnston et. al бяха открити сериозни различия между северната популация в Коста Рика и южния подвид живеещ главно в Бразилия и Северна Аржентина,а скорошните изследвания

окончателно установиха новият вид котка - Leopardus guttulus.

Някой учени смятат че има основания и четирите подвида Онцила или Тигрова котка да бъдат разделени като отделни видове.

Източник

Grzimek's Encyclopedia Mammals vol.5 Artiodactyla - Класика!

Континенты на которых мы живем. Азия

Голям брой бозайници открити в Перуанските анди!

Зоолозите описват хиляди нови животински видове всяка година, но броят на бозайниците обикновено е само незначителна част.

Въпреки че все още не са описани, предполага се че учените са открили най-малко 8 вида млекопитаещи:

маймуна, морско свинче, олинго, торбест бозайник, земеровка и 4 вида гризачи, като съществува възможност да са попаднали и на нов вид Сива лисица.

Източник

Кафява мазама (Mazama gouazoubira)

G&G

Mazama cita (northern Venezuela)
Mazama gouazoubira (southern Brazil to Uruguay)
Mazama murelia (southeast Colombia and Ecuador)
Mazama permira (Isla San Jose, Panama)
Mazama sanctaemartae (northern Colombia)
Mazama superciliaris (central and eastern Brazil)
Mazama tschudii (Peru)
Mazama rondoni (no locality given)

Юкатанска кафява мазама (Mazama pandora)

Амазонска кафява мазама (Mazama nemorivaga )

Червена мазама (Mazama americana)

G&G

Mazama americana (Guyana to northeast Brazil)
Mazama gualea (coastal Ecuador)
Mazama jucunda (southeast Brazil)
Mazama trinitatis (Trinidad)
Mazama whitelyi (southern Peru)
Mazama zamora (southern Colombia to northeast Peru)
Mazama zetta (Colombia)

Централноамериканска червена мазама (Mazama temama)

Малка червена мазама (Mazama bororo)

Бразилска мазама джудже (Mazama nana)

Червена мазама джудже (Mazama rufina)

Меридска мазама (Mazama bricenii)

Перуанска мазама джудже (Mazama chunyi)

Белоопашат елен (Odocoileus virginianus)

Черноопашат елен (Odocoileus hemionus)

Блатен елен (Blastocerus dichotomus)

Пампасен елен (Ozotoceros bezoarticus)

Тарука, Северен андски елен  (Hippocamelus antisensis)

Южен андски елен, Хеймал (Hippocamelus bisulcus)

Северен пуду (Pudu mephistophiles)

Южен пуду (Pudu puda)

Китайски воден елен (Hydropotes inermis)

Западна сърна (Capreolus capreolus)

Сибирска сърна (Capreolus pygargus)

Лос (Alces alces)

G&G

Alces alces (Eurasian elk)
Alces americanus (American and east Siberian moose)

Eлен на отец Давид (Elaphurus davidianus)

Лиророг елен (Rucervus eldii)

G&G

Panolia eldii (Manipur Eld's deer)
Panolia siamensis (eastern Eld's deer)
Panolia thamin (thamin)

Барасинга (Rucervus duvaucelii )

G&G

Rucervus branderi (hard-ground barasingha)
Rucervus duvaucelii (western swamp deer)
Rucervis ranjitsinhi (eastern swamp deer)

Елен на Шомбург (Rucervus schomburgki) - Изчезнал, 1938 г.

Петнист елен, Сика (Cervus nippon)

G&G

Cervus aplodontus (from northern Japan)
Cervus hortulorum (from N. China and E. Russia)
Cervus nippon (from southern Japan)
Cervus pseudaxis (from Vietnam and southern China)
Cervus pulchellus (from Tsushima Island, Japan)
Cervus sichuanicus (from Sichuan, China)
Cervus taiouanus (from Taiwan)

Средноазиатски благороден елен, Хангул (Cervus hanglu)

G&G

Cervus bactrianus (Bactrian stag)
Cervus hanglu (Kashmir stag)
Cervus yarkandensis (Yarkand stag)

Западен благороден елен (Cervus elaphus)

G&G

Cervus corsicanus (Barbary red deer)
Cervus elaphus (West European red deer)
Cervus pannoniensis (East European red deer)
Cervus maral (Turkish red deer)

Вапити (Cervus canadensis)

Твърде вероятно е Вапити да бъде разделен на два вида в бъдеще

G&G

Китайски вапити

Cervus wallichii (Tibetan shou)
Cervus xanthopygus (Manchurian wapiti)
Cervus macneilli (Sichuan shou)
Cervus alashanicus (Alashan stag)

Вапити

Cervus canadensis (American wapiti + Asian wapiti spp sibiricus )

Белобърнест елен (Cervus albirostris)

Замбар (Rusa unicolor)

G&G

Cervus equinus (Southeast Asian sambar)
Cervus unicolor (Indian sambar)

Явански елен (Rusa timorensis)

Елен на принц Алфред (Rusa alfredi)

Филипински кафяв елен (Rusa marianna)

G&G

Cervus barandanus (Mindoro deer)
Cervus mariannus (Philippine deer)
Cervus nigellus (Mindanao mountain deer)

Читал (Axis axis)

Свиневиден елен (Axis porcinus)

G&G

Axis annamiticus (Indo-China hog deer)
Axis porcinus (Indian hog deer)

Бавеанския елен (Axis kuhlii)

Каламиански елен (Axis calamianensis)

Семейство Елени включва, както едни от най-добре познатите копитни бозайници така и някой малко известни екзотични животни. Разпространени са на всички континенти без Австралия и Антарктида.В Африка са представени от една малка популация на Берберски благороден елен (Cervus elaphus barbarus) в Атласките планини. Обитават главно гористите местности, но отделни видове са специализирани за живот в блатисти региони, пампасите и тундрата.

Систематиката на Cervidae все още не е твърдо установена.Броя на видовете варира между 50 и 60,като само преди 2-3 десетилетия беше около 30.Нови ДНК изследвания показват, че има достатъчно основания много подвидове да бъдат отделни видове, а бяха описани и нови представители като M. puhoatensis, M. putaoensis, M. truongsonensis и Малката червена мазама (Mazama bororo) .В края на 2011, базирайки се на Филогенетичната видова концепция за определяне на вида Groves и Grubb предложиха смелата цифра 95!

В последните години плод на сериозни спорове е колко от подвидовете на Благородния елен трябва да бъдат разграничени като отделни видове, като броя варира от 1 до 19. Подобна е ситуацията с елена Мазама (Mazama), който живее в гъстите тропически гори на Централна и Южна Америка. Тези плашливи нощни животни са трудни за изучаване, а отликите между отделните видове често са неразличими на пръв поглед.В новата Ungulate Taxonomy(2011) са разпознати цели 23 вида.

Женските елени са значително по-дребни от мъжките, като само при Китайския воден елен (Hydropotes inermis) и Мунтжака на Феа(Muntiacus feae) женските са малко по-едри.Най-малкият представител на Cervidae е Северният Пуду(Pudu mephistophiles),5.5 kg, а най големия е внушителния Лос(Alces alces),770 kg, който е притежател и на най-тежките рога(35kg).

Рогата са и най-уникалния белег на семейство Елени. Мъжките, освен Китайския воден елен, притежават рога, като само при Северния елен (Rangifer tarandus), такива има и при женските индивиди. Те се различават драстично от рогата на Кухорогите (Bovidae), които имат структура подобна на нокът и порастват еднократно. На много езици за Еленските рога и за Рогата на Кухорогите има отделни думи(пр. Antlers и Horns).

Рогата израстват и падат всяка година, като растежа е пряко свързан с нивата на тестостерон.Всеки рог започва израстването си от издатина на черепа наречена стъбълце. Докато расте, той представлява жива костна структура с множество кръвоносни съдове, която е покрита фино и много чувствително „кадифе“. Рогата на някой видове нарастват с 2 см. на денонощие, което ги прави най-бързо растящия орган в животинския свят.Когато рога достигне пълния си размер, кадифето пада, притока на кръв се прекъсва и той се втвърдява . След края на брачния период нивата на тестостерон намаляват и се задействат специални клетки (остеокласти), които резорбират костта, свързваща черепа с рогата и те падат. Смята се, че съвсем младите кадифени рога, наречени панти съдържат много лечебни вещества, помагащи за различни болести.

Интересно е, че при женския Северен елен появата на рогата се дължи на друг хормон (естрадиол) и вероятно е причинен от нуждата за защита на малките при тежките зимни условия и оскъдната храна. Северните елени се славят и със забележителните си сезонни миграции. Някой стада изминават над 5000 км., повече от всяко друго сухоземно животно.

В миналото повечето Еленови са били много широко разпространени по земното кълбо, но намесата на човека е довела до драстични загуби на ареала и популацията на много видове.

Ареалите на Южния андския елен(Hippocamelus bisulcus) и на Пампасния елен(Ozotoceros bezoarticus) например са намалели с 99 % за последните 200 години. Прословутия Елен на отец Давид(Elaphurus davidianus) е изчезнал в природата преди векове и запазен единствено благодарение на Китайските Императори. Жестокото преследване и загубата на хабитат са причините за изчезването преди 80 години на красивия Елен на Шомбург(Rucervus schomburgki). До 1950 г. Персийския лопатар(Dama mesopotamica) е смятан за изчезнал, но откриването на малка популация в Иран все още дава надежди за вида. В момента 7 вида Еленови са записани като Застрашени в IUCN, а Бавеанския елен(Axis kuhlii), като Критично застрашен.

България може да се похвали със стабилни популации на Западен благороден елен (рекордно големи екземпляри – до 350 кг.), Западна сърна(Capreolus capreolus) и на интродуцирания Същински лопатар(Dama dama).