Voland

Към този не къс списък могат да бъдат прибавени поне още десетина личности, за които се смята, че са носили титлата Генералисимус, но сведенията за това са по-скоро легендарни.

Засега последният генералисимус е Ким Чен Ир обявен посмъртно на 15.02.2012 г.

XX век

Махмуд Шевкет Паша (1856-1913) – 1913, Турция

Жозеф Жак Сезар Жофр (1852-1931) – 1911, Франция

Назим Паша (1852-1913) – 1913, Турция

Султан Мехмет V (1844-1918) – 1914, Турция

Юан Шъкай(1859-1916) – 1914, Китай

Сун Ятсен (1866-1925) – 1922, Китай

Фердинанд Фош (1851-1929) – 1918, Франция

Ху Ханмин (1879-1936) – 1925, Китай

Чан Кайши(1887-1975) – 1926, Китай

Чжан Цзолин (1876-1928) – 1927, Китай

Рафаел Леонидас Трухильо (1891-1961) – 1933, Доминиканска република

Франсиско Франко (1892-1975) – 1936, Испания

Максим Вейган (1867-1965) – 19.05 – 22.06.1940, Франция

Йосиф Висарионович Сталин (1879-1953) – 1945,СССР

Ким Ир Сен (1912-1994) – 1992, Северна Корея

XIX век

Маркиз Мануел Годой (1767-1851) – 1804, Испания

Херцог Карл Австрийски (1771-1847)- 1806, Австрия

Мигел Идалго и Костиля (1753-1811) – 1810, Мексико

Игнасио Аленде (1769-1811) - 1811, Мексико

Франсиско де Миранда (1750-1816) – 1812, Венецуела

Хосе́ Мари́я Те́кло Море́лос и Паво́н (1765-1815) – 1813, Мексико

Крал Карл XIV Йоан (1763-1844)- 1813, Швеция

Карл Филип фон Шварценберг (1771-1820) – 1813, 1814, Австрия

Херцог Артър Уелсли Уелингтън (1769-1852) – 1814 г. Холандия

Уилям Кар Бересфорд (1768-1854) - 1815, Португалия

Агустин де Итурбиде (1783-1824) – 1821, Мексико

Дон Франциско Еспоз и Мина (1781-1836) – 1822, Испания

Хосе де Сан Мартин (1778 - 1850) – 1822, Перу

Карл-Филип фон Вреде (1767-1838) – 1822,Бавария

Луи Антоан д`Артоа, херцог на Ангулем (1775-1844) – 1823, Франция

Ричард Чърч (1784-1873) – 1830, Гърция

Жан Франсоа Алар (1785-1839) – 1830, Пенджаб(Индия)

Антонио Лопес де Санта Ана (1795-1875) – 1846, Мексико

Принц Алфред фон Виндишгрец (1787-1862) – 1849, Австрия

Имам Шамил (1797-1871) – 1854, Османска империя(Кавказ)

Исмаил Паша(1805-1861) – 1855, Османска империя

Омер Паша(1806-1871) – 1871, Османска империя

Абдул Керим Паша (1807,Чирпан -1885) – 1876, Османска империя

Мохамед Али Паша (1827-1878) – 1877, Османска империя

Сюлейман паша (1840-1892) – 1877, Османска империя

Деодоро да Фонсека (1827-1892)- 1890, Бразилия

Максимо Гомес Баес (1836-1905) - 1895, Куба

Едуард Фердинанд Жамон (1831-1918) – 1897, Франция

XVIII век

Джон Чърчил, Херцог Марлборо (1650 – 1722) – 1714, Англия

Чарлз, Мордаунт, граф Питерборо (1658-1755) – 1705, Испания

Крал Фредерик I фон Хесен-Касел (1676-1751)-1715, Швеция

Александър Данилович Меншиков (1673-1729) – 1727, Русия

Клод Луи Ектор дьо Вилар (1653-1734) – 1733, Франция

Антон-Улрих Брауншвайг-Люнебургски (1714-1774) – 1740, Русия

Луи Франсуа Арман дю Плесси (1696-1788) – 1756, Франция

Леополд Йозеф фон Даун (1705-1766) – 1758, Австрия

Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон (1717-1790) – 1789, Австрия

Жуан Карлос , херцог на Браганца (1719-1806) – 1790, Португалия

Никола Люкнер (1722-1794) – 1792, Франция

Паскал Паоли (1725 - 1807) – 1793, Корсика

Жак Кателино (1759-1793) – 1793, Вандея ( Франция)

Морис Д'Елбе (1725-1794) – 1793, Вандея ( Франция)

Жаклен Ла Рош (1772-1794) – 1794, Вандея ( Франция)

Алексаандър Василиевич Суворов (1730-1800) – 1799, Русия

Ursus thibetanus

Твой ред е Иванов

XVI - XVII век.

Херцог Д'Анжу (1551 - 1589) – 1569, Франция

Принц Дон Хуан Австрийски (1547-1578) – 1571, Испания

Херцог Анри дьо Гиз (1550 -1588) – 1588, Франция

Херцог Албрехт фон Валенщайн (1583-1634) – 1625, Свещена Римска империя

Кардинал Ришельо (1585-1642) - 1629, Франция

Граф фон Тили (1559 - 1632) – 1630, Свещена Римска империя

Император Фердинанд III Хабсбург (1608-1657)- 1634, Свещена Римска империя

Херцог Виктор Амедей I (1587-1637) – 1635, Савойя

Томас Савойски (1595–1656), княз на Каринян – 1643, Совойя

Принц Луи II дьо Конде (1624-1686) – 1643, Франция

Крал Карл Х Густав (1622-1660) - 1648, Швеция

Раймондо Монтекуколи (1609-1680) – 1672, Австрия

Франческо Морозини (1618 - 1694) – 1668, Венеция

Крал Джеймс II Стюард (1633 – 1701) – Англия, 1672

Херцог Филип I Орлеански (1640 - 1701) – брат на Луи XIV – 1672, Франция

Херцог Фридрих фон Шомберг (1615 -1690) –Бранденбург 1687, Англия 1689

Карл V, Херцог на Лотарингия (1643 - 1693) – 1678, Австрия

Максимилиан II Емануил (1662 - 1726) – 1688, Австрия

Алексей Семенович Шеин (1662-1700) – 1696, Русия

Евгений Савойски (1663-1736)- 1697, Австрия

Луи Бургундски (1682-1712) – 1702, Франция

Херцог Виктор –Амедей II – (1666 - 1732) – 1690, Савоя

Нито едно от висшите военни звания не предизвиква толкова преклонение и не е обвито с такъв ореол, както титлата Генералисимус. Дългата почти 1500 г. история на най-висшия армейски чин, минава през имената на велики пълководци, кралски особи и самозвани диктатори.

Етимологията на думата идва от превъзходната форма на „generalis“ – общ, главен, т.е. най-главен.

Точната бройка на всички генералисимуси е много трудно да се установи, защото тълкуването на званието в световната историография е доста широко. Може да означава както военно звание, така и длъжност на главнокомандващия на армията или група армии, като някой автори са го ползвали погрешно или в преносен смисъл. Все пак няколко сериозни руски изследвания, както и немалко информация в различни енциклопедии и справочници, дават представа за около стоте личностите титулувани с този ранг. Според Енциклопедия Британика титлата е известна още в древността и е дадена на Александър Македонски като водач на Коринтска лига.

Появила се официално във Франция в средата на XVI век и по-късно е заимствана от Свещената Римска империя, Русия, КНДР, Турция, Мексико, Китай и др.

През 1569 първият кавалер на званието става херцог Д'Анжу (1551 -1589), брат на краля и фиктивен главнокомандващ на войската, по-късно коронясан, като крал Хенри III.

В Русия първият генералисимус e воеводата Алексей Семеонович Шеин (1662-1700).Близкият съратник на Петър I е удостоен с тази чест през 1696 г. за успешния си поход в Азов през същата година. Титлата е въведена във военния устав през 1716 г . Един от най-великите руски пълководеци Александър Суворов (1730-1800) получава званието една година преди смъртта си през 1799.

На 26.06.1945 лакеите от Президиума на Върховния Съвет на СССР установяват званието Генералисимус на Съветския Съюз, което другаря Йосиф Сталин си присвоява на другия ден.

В Османската Империя званието е известно като Сердар-екрем и е давано на немалко главнокомандващи .

Генералисимуси са ставали и висши аристократи, като Луй Бургундски(1682-1712) и Мануел Годой (1767-1851) , без да имат каквито и да било военни заслуги.

Званието се появява и в непризната Република Ичкерия (Чечня), като местният парламент обявява Джухар Дудаев(1944-1996) за Генералисимус посмъртно през 1996. Аслан Масхадов(1951-2005) през 2005 и Шамил Басаев(1965-2006) през 2006 също са наградени със званието посмъртно, но по-това време вече местната власт е загубила контрола над управлението на Чечня.

През 1919 ген. Джон Пършинг(1860-1948) за първи път получава званието Генерал на Армиите на Съединените Щати и 4-звезден златен пагон. В края на Втората Световна Война с планирането на мащабната операция „Downfall“ срещу Япония, конгреса решава да даде титлата 6-звезден генерал( по-висша от Генерал на Армиите на Съединените Щати), на ген. Дъглас Макартър(1880-1964), заради огромното значение на военните действия в региона. След капитулацията на Япония през лятото на 1945 операцията така и не се осъществява и ген. Макартър не получава званието.

В Япония титлата Генералисимус е еквивалентна на Дай-генсуи – Велик Маршал, но е носена само от Императора.

Северна Кореа също установява подобна титла –Дае Вонсу през 1992 в чест на 80 годишнината на Ким Ир Сен(1912-1994), а преди около седмица стана ясно, че Ким Чен Ир(1942-2011) ще бъде удостоен със званието посмъртно.

Генералисимуси има и Китай, като титлата се нарича Дайюан-шуай. Най-известния Дайюан-шуай е Чан Кайши (1887-1975).

По надолу ще изброя имената на генералисимусите по епохи според изследването на руският истрик В. Егоршин. След името е посочена годината и мястото на назначението.

Ursus ursinus??

Много си близо, виж ушите тип "Мики-Маус" . Наричат я още Лунна мечка.

Това животно от семейство Ursidae ли е!?

Да, мечка е. Един от азиатските видове, в рядко срещана цветова окраска.

Интересно как района на Дарфур е останал извън освободените територии, там погромите на ислямската паплач от Хартум над местните номади бяха дори още по-жестоки, изпепеляваха до основи селата им. Може би защото местните номади пичти изцяло забягнаха вече към съседните страни.

Мисля, че в този регион естеството на конфликта е от малко по-друг характер. От 4-те милиона останали в границите на Дарфур, които се борят с режима в Хартум, 99% са мюсюлмани ,а една част са арабски племена. Генезиса на проблема е разделянето на неплодородната и суха земя между номадските племена и племената, които практикуват земеделие.

покрай инспирираните от Запада 'революции' в Сев. Африка, най-вероятно и там в скоро време се очаква прекрояване на картата.

Тя и без това, картата им е като на Вашингтон, начертана с транспортир в Бохемската гора

1829 г.

1909 г.

1922 г.

1943 г.

1960 г.

1980 г.

Тук нещата бяха стигнали до изключителни крайности.Северните последователите на "Пророка", започнаха търговия с роби хванати от южните иноверски племена през 80-те, като цената за човек вървеше по $50, някой неправителствени организации почнаха да ги откупуват, но така само вдигнаха цената!

След близо 60 години граждански войни, народа на Южен Судан най-накрая се отърси от арабските си "поробители" от Севера. След референдумът проведен в Южен Судан в началото на 2011 в който населението гласува с 98% за отцепване от съюза, Африка прерисува своята карта. Столицата на новата държава е Джуба, а официалният език английски.

Судан вече не е лидер по територия на Черния континет. Новият първенец е Алжир(2 381 740 km²) следван от Демократична република Конго (2 345 410 km²) и чак на трето място остава Судан(1 886 068 km2).

2011

2012

Имам оригиналното книжно издание на Encyclopaedia Britannica от 2007 година в 32 тома и смея да отбележа, че досега до това изключително четиво е незаменим. Въпреки, че информацията събрана в него е леснодостъпна на електронни носители, ще бъда крайно банален и ще кажа, че книгата е вечна.

Информация за Енциклопедия Британика преведена на български се появиха още в началото на 90-те, но от неясни и разнопосочни източници. Абагар не успя да довърши красивите енциклопедии "Оксфорд илюстрована енциклопедия" и Time Life "История на света" (наложи ми се да си довърша сериите на английски).

Надявам се тази поредица да има повече успех, като заинтригува по-голяма публика и да постави нови стандарти пред бъдещите изданията на нашия пазар.

Едно от тълкувания на фразата "Седемте Морета", гласи, че това са всъщност са седемте най-големи водни тела или "Седемте Океана" - Северен ледовит океан, Северен атлантически океан, Южен атлантически океан, Северен тихи океан, Южен тихи океан, Индийски океан и Южен океан.Ако приемем, че разделянето на двата най-големи океана на северна и южна част по Екватора* е лесно възприемано, то до преди десетилетие, Южен Океан, звучеше по-скоро като легендарен , отколкото като реален топоним.

През 2000 г. Международната хидрографска организация направи мащабно проучване за реалното съществуване на южен воден басейн. 28 от 68-те страни членки имащи право на глас, взеха участие в проекта и всички с изключение на Аржентина приеха съществуването на Южния океан. Името беше предпочетено пред „Антарктически океан“ , а границата беше очертана между Антарктида и 60-ия южен паралел. Основните аргументи за обособяването на новият океан бяха разликата на неговите води в сравнение с граничещите океани на север.

Формирането му като уникален екорегион се дължи главно на Антарктическото циркумполярно течение, (единственото течение, простиращо се по всички меридиани) което е негова основната съставна част. То държи топлите води далеч от Антарктика , позволявайки на континента да запази своя огромен леден щит.Големината му е 20.327 милиона км2, което го прави четвъртият по големина океан в Света. Включва море Рос, море Амундсен, море Белингсхаузен, море Уедъл, часто от море Скоша и някой по-малки водни тела. Най-ниската точка е Южно-Сандвичевата падина, 7 235 м, а температурата на водата варира между -2 ° и 10° C.

Въпреки, че доста държави, все още се въздържат да признаят съществуването на Южния океан, той все повече се налага, като географско понятие в научните среди.

За съжаление не открих позицията на на българската страна по въпроса и ще се радвам, ако някой може да разясни. В нета прочетох, че е влязъл в учебниците по география, но не съм сигурен в тази информация. Хубаво да знаем,щото ако децата ни един ден се върнат от училище и кажат, че планетите са 8, а океаните 5 да няма „семеен съвет“

P.S.

България все още не е сред страните членки на Международната хидрографска организация, но кандидатурата ни за членството е одобрена и очакваме официално признаване.

Ето и една от най-красивите маймуни, превърнала се в символ за природозащититниците-приматолози.

Златистият лъвски тамарин (Leontopithecus rosalia)

През 1996 беше записан като Критично Застрашен в IUCN, но след успешното интрудуциране на здрава популация в резервата União Biological Reserve, Бразилия, статута му се подобри и вече е записан като Застрашен. Смята се, че са останали около 1000 животни на свобода и около 400 в плен.

ЮЖНА АМЕРИКА

Памукоглав тамарин (Saguinus Oedipus)

Колумбия

По-малко от 6000

Кафява паякообразна маймуна (Ateles hybridus)

Колумбия, Венецуела

Няма информация

Жълтоопашата вълнеста маймуна (Oreonax flavicauda)

Перу

Няма информация

АЗИЯ

Сиауски дългопет (Tarsius tumpara)

Индонезия

По-малко от 1000 индивида

Явански дебел лори (Nycticebus javanicus)

О. Ява

Няма информация

Свиноопашат лангур (Simias concolor)

О. Ментавай, Индонезия

Около 3000 индивида

Лангур на Делакор (Trachypithecus delacouri)

Виетнам

Не повече от 200 индивида

Златоглав лангур (Trachypithecus poliocephalus poliocephalus)

Виетнам

60-70 индивида

Сивокрак лангур (Pygathrix cinerea)

Виетнам

600-700 индивида

Чипоноса маймуна на Долман (Rhinopithecus avunculus)

Виетнам

По-малко от 200 индивида

Източен черен гривест гибон (Nomascus nasutus)

Виетнам

Около 100 животни – може би най-редкия примат

Западен хулок гибон (Hoolock hoolock)

Бангладеш, Индия, Мианмар

По-малко 5000 индивида

Суматренски орангутан (Pongo abeli)

о.Суматра

По-малко от 6000 индивида

Западен лилаволик лангур (Semnopithecus vetulus nestor)

Шри Ланка

Няма информация

АФРИКА

Галаго рондо (Galagoides rondoensis)

Танзания

Няма информация

Гвенон ролуей (Cercopithecus diana roloway)

Гана, Кот д’Ивоар

Няма информация

Източен червен колобус Procolobus rufomitratus

Край река Тана, Кения

По-малко от 1000 индивида

Нигерски червен колобус (Procolobus epieni)

Делтата на река Нигер, Нигерия

Няма информация

Кипунджи (Rungwecebus kipunji)

Танзания

Около 1000 индивида

Западна речна горила (Gorilla gorilla diehli)

Нигерия, Камерун

Между 200-300 индивида

МАДАГАСКАР

Широконос бамбуков лемур (Prolemur simus)

Мадагаскар

Не повече от 100 екземпляра

Сивоглав Лемур (Eulemur cinereiceps)

Мадагаскар

Около 2000 екземпляра

Синеок черен лемур (Eulemur flavifrons)

Мадагаскар

Между 450 -2000 екземпляра

Северен игрив лемур (Lepilemur septentrionalis)

Мадагаскар

По-малко от 100 животни

Копринен Сифака (Propithecus candidus)

Мадагаскар

Между 100 и 1000 екземпляра

Последните 15-тина години в Приматологията настъпиха промени, които могат да се сравнят само с периода на великите открития през 19 век.В много от страните, които са дом на най-близките ни роднини(91 бр.) се наблюдава засилен интерес към тези емблематични животни и тяхното съхранение. Държавите с най-много видове маймуни – Бразилия(144), Мадагаскар(97), Индонезия и Китай дори стигнаха по-далеч, като обучиха десетки приматолози и създадоха специални професионални центрове, занимаващи се с проучвания и съхранение на приматите. Тези усилия доведоха и до откриването на невероятен брой нови видове – 58 през последните 10 години – като поне още 20, чакат да бъдат описани.

През 2000 година знаменития проф. Колин Гроувс поведе учените към нови полета за изследване с книгата си „Таксономия на Приматите“ (Primate Taxonomy) .Позовавайки се на Филогенетичната Видова Концепция той разпозна много подвидове като пълноценни видове, и бройката на видовете примати нарасна от 234 на над 400, а тази на родовете от 60 на 73. Най-именитите приматолози, като проф. Ръсел Митермайер бързо приеха новата систематика и днес официално са признати 418 вида.

Колкото повече проучванията се задълбочиха обаче, толкова повече стана ясно, че положението със състоянието на приматите не е никак розово. Заплахите към тях не са се променили особено, но са станали особено ожесточени през последното десетилетие. Въпреки че, най-тежкият проблем остава загубата на ареал, се оказва, че лова за храна и медицински цели нанася много по-тежки щети от колкото се смяташе в миналото. Според IUCN 69 вида и подвида са Критично Застрашени, 137 са Застрашени, а 97 са Уязвими, като за доста видове няма достатъчно информация за да бъдат оценени. Тези критични цифри показват че около 50 % от всички примати попадат в една от рисковите категории.

През 2000 Международното общество на приматолозите, реши на всеки две години да обявява 25-те най-застрашени видове и подвидове примати с което да фокусира общественото внимание върху тях.

Ето и списъкът излязал през 2010:

Абе то като гледам никой не позна, че битката е Аустерлиц. И аз си мислех, че са френци срещу египтяни, а то какво било.

Аз си помислих, че от предния ми пост е станало ясно, че египтяните не участват в битката. Е, сигурен съм,че соломоновски ще решите, кой ще е автора на следващата загадка

а чалмалиите би трябвало да са мамелюците.

Точно.Само дето в случая са под френско командване.

Битка при Аустерлиц - 2 декември 1805. Гвардията на Мамелюците под командването на лейтенат Рено, се сражава с руските войски. Доказват свирепата си репутация и пленяват две руски знамена, които хвърлят в краката на Императора. Интересно е, че сръжението е в лозов масив, където руснаците са смятали, че по-лесно ще ударжат настъпващата конна войска.

Предавам щафетата

Близо. Едната воюваща страна е Наполеон.

Заповядайте: