Voland

Третата по големина държава в Света, Китай, обхваща почти цяла континентална Източна Азия. Изобилието на растителни видове и разнообразието на релефа са дали благотворна почва за развитието на изключителни животински видове. Във високопланинската провинция Тибет се намира уникалното Тибетско плато,наречено „Покрива на Света“. То е дом на много редки и ендемични обитатели, като Китайската планинска котка (Felis silvestris bieti), Тибетската "синя" мечка ((Ursus arctos pruinosus), Антилопата Чиру (Pantholops hodgsoni), Газелата на Прежевалски (Procapra przewalskii) и др. Тук живее и една от емблемите на Дива Азия – Тибетският Як (Bos mutus).

Внушителните мъжки достигат до 200 см. височина, 330 см на дължина и могат да надвишат 1000 кг. на тежина. Окраската му е тъмно-кафява или черна и притежава гъста и дълга козина, която достига почти до земята и го предпазва от ниските температури и опасната слънчева радиация. Женските са с около 30 % по малки, а Домашният Як е над два пъти по-дребен. Белите дробове и сърцето му са уголемени, което позволява по-добро снабдяване на кръвта с кислород и помага за живота на надморска височина над 5000 м. Животните страдат и често боледуват, ако попаднат в по-ниски и топли местности. Биковете притежават забележителни рога, достигащи дължина 1 метър и са много раздразнителни и опасни през размножителния период. Латинското му наименование mutus – ням, не е много уместно, защото мъжките често надават оглушителен рев в търсене на партньор.

Домашният як (Bos grunniens) е опитомен преди няколко хиляди години и е жизненоважен източник на мляко, месо, вълна и товарна сила за хората, живеещи в труднодостъпните планински райони.Аклиматизиран е в доста страни по Света, включително и в България. В ловното стопанството Витиня, близо до София се отглеждат около 60 Яка.

Записан е като Уязвим (Vulnerable) в IUCN. Заради непроходимите райони които обитава Дивият як е много трудно да се определи точно числеността му, но се предполага че живеят около 15 000 екземпляра. Както при всички останали големи диви бикове в Азия и тук лова и хибридизацията с домашни животни са едни от най-сериозните заплахи за вида. Строежа на пътища и железници минаващи през естественото му обитание също влияе пагубно върху популацията на Дивите Якове.

Има сведения, че биволи по българските земи се отглеждат още от 7 век, като пика в биволарството се достига в началото на XX век.-470 000 глави. С механизацията на селското стопанство през 50-те, тяхният брой рязко намалява и през 1970г вече са останали само 70 000 животни. Вече не са нужни като впрегатна сила, а и тогава се смята че са трудно приспособими към механичният метод на доене. Най- тежкия удар биволарството получава по време на прехода, когато са изклани хиляди животни, върнати на стопаните си и са унищожени десетки ферми,научно-технически лаборатории и ценен биологически материал от елитни биволи. Днес тази ценна промишленост бавно се възстановява, като се отглеждат около 8000 бивола. В целия свят се наблюдава сериозно покачване в търсенето на биволски продукти, а в Индия 55 % от добиваното прясно мляко е биволско.

На малкия Филипински остров Миндоро живеят последните представители на най-редкия див бивол - Тамарау (Bubalus mindorensis).

По външност напомня Азиатския воден бивол, но е значително по-дребен и с V-образни рога .В миналото дори е смятан за подвид на Филипинския домашен бивол – Карабао, но днес е ясно, че е отделен вид.

Височината му не надвишава 1 м., на дължина достига около 2 метра и тежи между 200 и 300 кг. Има малък полов диморфизъм, като мъжкия е се отличава с по-масивна шия. На цвят е тъмно сив до черен с бели „вежди“ над очите. Рогата са добре развити (до 51 см) с масивна основа и своеобразно триъгълно сечение до върха. Заради заплахата от ловци е активен предимно нощем, а през деня се крие в блатисти райони и гори на надморска височина над 2000 м. Живее поединично и яростно защитава територията си от натрапници. Когато е притиснат може да нападне дори човека.

Тамарау е най-едрото сухоземно животно на Филипините и въпреки, че се е превърнал в символ на архипелага, съхранението му е под въпрос. Почти няма естествени врагове, но загубата на ареал и нелегалния лов от Мангияните , заради кръвта са занижили числеността му до минимум. През 1982 г. започна програма за възпроизвеждането му в Националния парк Иглит-Бако с 21 животни поставени в плен. За съжаление проекта се оказа неуспешен и съвсем малко животни се родиха,а днес са останали само два екземпляра, които живеят в т.н. "Тамарау Генофонд".

Записан като Критично Застрашен (Critically Endangered) в IUCN .Смята се, че има не повече от 200

Тамарау, а най-големите скептици посочват бройката 20!

Освен на гигантите сред дивите бикове, Азия е дом и на най – дребния див бивол на земята.Крайно редкия Аноа.

На науката са познати два вида : Равнинен Аноа (Bubalus depressicornis) и Планински Аноа (Bubalus quarlesi), но има данни, които говорят в полза на обединяването им в един таксон.

И двете форми живеят на островите Сулавеси и Бутон в Индонезия и обитават малкото оцелели непристъпни джунгли. Подобно на най-близкия си роднина, Азиатския воден бивол, не се отдалечават от водните източници и обичат калните бани. Дори са наблюдавани са да пият морска вода, вероятно за да си набавят необходимите за организма соли. Рядко надхвърлят 90 см.на височина, 180 см на дължина и тежат до 300 кг, като Планинския Аноа е по – дребният от двата вида. На цвят варират от кафеникаво-жълти до чисто черни.

Мъжките са много агресивни и притежават малки, но остри рога, които могат да бъдат опасно оръжие в тежките териториални двубои.

Най-големият хищник на остров Сулавеси е сравнително дребната Малайската цивета (Viverra tangalunga), което на практика оставя Аноа без естествени врагове. Заради човешката намеса обаче, те са силно

намалели през последните 30 години и не наброяват повече 5000 екземпляра.

И двата вида са записани като Застрашени (Endangered) в IUCN, като основните проблеми са ловът и загубата на хабитат. Факта, че от 1985 до 1997г. горите на Сулавеси са намалели с шокиращите 80%, недвусмислено говори за мащаба на заплахата, която тегне над целия живот на острова.

Равнинен Аноа (Bubalus depressicornis)

Планински Аноа (Bubalus quarlesi)

Колхидски?

Населявал почти цяла Южна Азия в миналото , днес Азиатския воден бивол (Bubalus arnee) се среща само в няколко изолирани части на континента, като основната част от популацията (над 90%) се намира в Индия.

Мъжкият бивол достига внушителните 300 см дължина, 190 см височина и тежи над 1 тон,а огромните му рога имат размах над 4 метра, повече от всеки друг див бик на планетата.Женските са по-дребни, но също притежават големи и опасни рога.Цветът му е тъмно сив до черен.Живее изключително покрай речните корита и се храни главно с водолюбиви растения. Ативен е и през деня и през ноща,като много обича калните бани в горещата част на деня.

Азиатски воден бивол е много агресивно животно и единствено Тигъра се осмелява да го напада.Има регистрирани случаи с нападения над хора с фатален край.

Женските и малките стават жертва на крокодили, черни мечки и др.

Според най-новите научни данни се разделя на четири подвида:

B.a.arnee - Източна Индия и Непал – бяла окраска под коляното

B.a.fulvus - Северна Индия и Мианма – най-едрият подвид

B.a.migona - Шри Ланка – мъжките и женските са много близки по големина

B.a.theerapati – Тайланд и Камбоджа – описан през 1996

Парадоксално е, че докато Дивият бивол се бори за своето оцеляване, домашният му събрат е достигнал до десетки страни по света и наброява стотици милиони. Дори у нас се отглежда породата Мура. Оказва се обаче, че широкото разпространението на питомните породи е и най-опасната заплаха за вида. Случаите на подивели домашни биволи, които се смесват с дивите си роднини нарастват застрашително. Подивели стада са интродуцирани в Австралия, Аржентина и Боливия. Изразени са дори мнения, че вече не са останали чистокръвни представители.

Записан като Застрашен (Endangered) в IUCN. По малко от 4000 екземпляра.

Следващото животно е свързано една от най-интересните и едновременно с това една от най-тъжните истории на миналия век.

През 1937 френският зоолог проф. Урбен посещава своя приятел д-р Совел в дома му . Какво е учудването му, когато на стената забелязва чифт красиви лировидни рога. Той веднага разбира, че са от непознат на науката див бик.След година д-р Совел успява да залови младо мъжко теленце в Камбоджа и го изпраща в Париж на приятеля си. В негова чест проф. Урбен го нарича Бик на Совел, но животното става известно с местното си кхмерско име "Купрей" означаващо Див бик.

От този ден нататък немалък брой учени опитват да открият легендарния Див бик, но съдбата се усмихва само на малцина. За последен път Купрея е наблюдаван в края на 60-те години на миналия век.

Жестокият кхмерски режим на тиранина Пол Пот и тежките военни конфликти в цял Индокитай преустановяват всякакви проучвания на местообитанието му чак до началото на 90-те години.

От тогава до днес са проведени няколко сериозни експедиции в търсенето му, но изводите от тях са изключително мрачни. Най – вероятно, символа на Камбоджа е изчезнал от лицето на земята.

Купрея (Bos sauveli) e сравнително едър представител на семейство Bovidae. Притежава високо(190 см) и стройно тяло, което достига на дължина до 230 см и тежи до 900 кг. Мъжкия е тъмно кафяв до черен и притежава своеобразен кожен гердан, подобен на Зебуто, който достига почти до земята. Женските са по дребни със сива окраска. Рогата на Купрея са широки и заострени нагоре и напред, и имат уникалното свойство да се белят при върховете. Кравите имат значително по къси и лировидни рога.

През 2006 Галибие излезе със хипотезата, че Купреят не е отделен вид, а хибрид между Бантенг и Зебу.

Година по късно, група учени доказаха, чрез ДНК анализи, че животното е уникален вид и има сериозно основание да се смята, че е бил опитомен в древността.

Записан е като Критично Застрашен(Critically Endangered) в IUCN, но е добавено уточнението Вероятно Изчезнал(Possibly Extinct )!

Екземпляра на д-р Совел живял в Парижката зоологическа градина от 1938 до 1940.

Не знам защо но това животно си заслужава спасението.

Безспорно, едни от най-уникалните животни! Дано, хората да осъзнаят, какво могат да изгубят преди да е твърде късно.

В гъстите тропически гори на Югоизточна Азия се среща бика на джунглата - Бантенг (Bos javanicus). Въпреки че е сравнително по-дребен от Гаура той притежава по-изящна фигура и красива оранжево-кафеникава окраска, която потъмнява при възрастните мъжки. На височина достига до 165 см, на дължина до 220 см и тежи около 800 кг.

Живее на малки стада, в отдалечени гористи райони и бамбукови гори. Заради масовото му преследване в миналото Бантенга е много предпазлив и е активен главно нощем. Основните му врагове в природата са

Тигъра, Леопарда и Азиатското диво куче.

Въпреки че е дивият Бантенг е много рядък , неговата опитомена форма наречена Балийско говедо е широко разпространена(1,5 млн.) в Южна Азия и е важен източник на месо и впрегатна сила. На полуостров Кобург, Северна Австралия живеят над 1000 подивели Балийски говеда.

Познати са три подвида:

Явански бантенг (B. j. javanicus)- остров Ява – всички мъжки са тъмнокафяви до черни

Борнейски бантенг (B. j. lowi) – о. Борнео – най-дребния подвид

Бирмански бантенг (B. j. birmanicus) – Мианма, Камбоджа, Лаос, Тайланд - около 20% от мъжките са тъмнокафяви до черни

Днес не наброява повече от 5000 животни и е записан е като Застрашен (Endangered) в IUCN. Основната заплаха е загубата на генофонда, заради смесването с домашните породи.

Бантенга, също беше успешно клониран през 2003 и едното малко живее в San Diego Wild Animal Park.

Азиатският материк предлага невъобразимо разнообразие от флора и фауна. Високопланинските и пасища, обширните степи и непроходимите тропически гори са дом и на едни от най – впечатляващите диви бикове на планетата. За съжаление, човешката намеса е допринесла за драстичното им намаляване през последното столетие и днес могат да бъдат срещнати само в ограничен брой ареали.

Седем от девет вида са силно застрашени, като един от тях може би никога няма да видим повече.

Най-големият див бик на земята и третото по големина животно в Азия е величествения Гаур (Bos gaurus ). Срещата с него е оставяла много природо-изследователи без дъх. Достига височина до 220 см. , дължина на тялото 330 см без опашката и тежест надхвърляща 1,2 тона. Изключително мускулестите му тяло и гърбица, острите рога (до 115 см), тъмно кафявата му окраска и тежкия му кожен гердан, придават на мъжкия много царствен вид. Женската е сравнително по-дребна и с по-светла козина, но също разполага със сериозни рога.

Гаура е сравнително кротко животно, но раздразнените мъжки могат да бъдат много опасни. Има немалко сведения за ловци,намерили гибелта си, нападнати в засада от ранен бик.

По време на размножителния период, самците рядко влизат в схватка,като е достатъчно само да премерят мощните си профили за да определят победителя.Ако обаче се стигне до двубой, битките могат да бъдат с фатален край. Предбрачния зов, който мъжките надават се чува на разстояние над 1,5 км.

Обитава гористи местности на 1500-2000 м. надморска височина, задължително в близост до вода. Храни се с доста разнообразна растителност – над 120 вида треви, храсти и бамбук.

Заради неподражаемата си физика, има малко естествени врагове. Малките и по-дребните женски са нападани от Азиатски диви кучета,леопарди и крокодили, а единственото животно, което се изправя срещу мъжките екземпляри е Бенгалският тигър. Въпреки това, сведенията за Тигри прободени фатално от Гаур не са малко. Понеже е невъзможно да достигне могъщото животното от към врата, Тигъра опитва да нападне отдолу и да разкъса по уязвимите коремни части на бика, но с това и риска за хищника сериозно нараства.

Съществуват два подвида:

B.g.gaurus - Индия, Непал и Бутан

B.g.laosensis - по-едрър от двата, известен като Селаданг – Мианма, Лаос, Виетнам, Тайланд, Камбоджия, вероятно Китай.

Полуодомашената форма наречена Гаял (Bos frontalis) в миналото е смятан за отделен вид бик.

Въпреки тоталната забрана за лов от средата на миналия век, числеността му е силно на намаляла. Предполагаемия брой екземпляри е около 20000,от които голяма част живеят в Индия, а едва 5% се падат на критично застрашения Южноазиятския подвид. Записан като Vulnarable (Уязвим) в IUCN.

През 2001 г. Гаура стана първият застрашен вид успешно клониран със сурогатна майка (крава). Въпреки че малкото оцеля само два дни, причината за смъртта му не се дължеше на процеса на клониране.

Красиво и много рядко животно. Преследвано заради уникалния трофей.

Според новото издание на Червената Книга, вече е изчезнал по нашите земи.

Според мен това специално е снимано в Джибути.

Право в целта!!!

Снимката е от Роланд Сейтре

Казвай отговора и поемай щафетата

Аз пак не разбрах, какво е серендипити според най-добрия пример - откритието на Колумб!?

пък Колумб... ми той май си е търсил нови земи. Мисля че този пример е неподходящ в случая.

Колумб е търсил нов път към Индия, а е открил Америка. Със сигурност откритието му е било по-ценно от това, което всъщност е търсил.

Хубаво е, че имаме поредица "Панди". А що се отнася до името, мисля че бележката ти е от сериозно значение, защото доста от представата за животните(особено на децата) са формирани от марките.

Казвам това във връзка със цялостната некомпетентност на изданията за дивата природа, които излизат през последните 20 години у нас.

Handbook of the Mammals of the World - Volume 2 - Hoofed Mammals - малко инфо за книгата тук

Съжелявам, че се забавих с новите неща, но вече мога да дам повече информация за новата класификация на семейство Bovidae .

Първо няколко думи за проекта Handbook of Mammals of the World . Изданието определено е връх в света на Естествената история и няма аналог в досегашната литература изучаваща Мамалиологията. Единствените и съперници Grzimek's Animal Life Encyclopedia и Walker's Mammals of the World изглеждат поостарели,като информация и антични, като оформление.

Що се отнася до втория том Копитни Бозайници (vol 2 Hoofed Mammals), мога да кажа, че има сериозно подобрение спрямо том първи.По тази причина, малко съжалявам, че проекта стартира с Хищни Бозайници. Разбира се може да се открият някой недостатъци, като липсата на препретки към библиографията в самия текст, но на цялостния фон изглеждат нищожни.

http://www.lynxeds.com/hmw/handbook-mammals-world-volume-2

Включени са 17 семейства:

Семейство Orycteropodidae (Тръбозъби)

Семейство Procaviidae (Дамани)

Семейство Elephantidae (Слонове)

Семейство Manidae (Люспеници)

Семейство Equidae (Коне)

Семейство Rhinocerotidae (Носорози)

Семейство Tapiridae (Тапири)

Семейство Camelidae (Камили)

Семейство Suidae (Свине)

Семейство Tayassuidae (Пекарита)

Семейство Hippopotamidae (Хипопотами)

Семейство Tragulidae (Канчили)

Семейство Moschidae (Кабарги)

Семейство Cervidae (Елени)

Семейство Bovidae (Кухороги)

Семейство Antilocapridae (Вилороги Антилопи)

Семейство Giraffidae (Жирафи)

Новата таксономия, базирана на книгата на Colin Groves и Peter Grubb - Ungulate Taxonomy е възприета за Семейставата Свине и Кухороги. Останалите автори все още не са приели идеите на Groves основани на Филогенетичната концепция за вида. Интересно е, че в Ungulate Taxonomy семейство Жирафи например вече е разделено на 9 вида - Окапи + 8 вида същински жирафи.

Мисля че причината идеята ви да не се осъществи в цялостния и вид се дължи главно на консервативността на българските учени (характерна и в наши дни).

През същата 1988 излиза книгата "Бозайници" - единственото българско издание (до днес!), което описва повечето семейства от разреда. В нея проф. Г.Марков сериозно преписва от Жизнь животных. Том 6. Млекопитающие, или звери от далечната 1971, в което Голамата Панда е все още в семейство Енотови.

В края на 70-те и средата на 80-те излизат няколко сериозни изследвания(на Серумни белтъци и т.н.), които потвърждават мястото на Голямата Панда в семейството на мечките. По този въпрос ви препоръчвам "GIANT PANDAS Biology and Conservation", 2004.

От 1969 Американското Дружество на Мамалиолозите ежегодно кани едни от най-изтъкнатите учени и публикува по 10-15 статии за различни видове Бозайници. През 1979г. излиза статия за Голямата Панда в която Р.С. Хофман също я приема за мечка.

През 1989 в Москва се отпечатва второто издание на Жизнь животных. - Том 7. Млекопитающие под редакцията на великия Соколов. И тук се потвърждава, че Пандата е мечка. (Може би ако издаването на марките беше се забавило с една година, нямаше да отхвърлят идеята)

Най-авторитетните издания в света на Мамалиологията, Walker's Mammals of the World 5ed., 1991 и Mammal Species of the World, 2nd edition, 1993 също са единодушни по въпроса.

Притежавам скромна колекция от марки с животни, като наскоро ми попадна уникален филателен каталог на испански с марки от всички държави по света с логото на WWF. Ние сме представени достойно с четири серии:

1983 - Гризачи и Прилепи

1984 - Къдроглав Пеликан

1989 - Прилепи

1994 - Хамстер

Интересно ми е имаме ли и други подобни издания?

Между другото имам чудесна Голяма Панда от една серия на Екваториална Гвинея - Азия

Всъщност Equus quagga е латинското наименование на Равнинната зебра, която е съществуващ вид. Изчезналта Квага (Equus quagga quagga) са смята за подвид на Равнинната зебра .

Тарпана (Equus ferus ferus) също е изчезнал вид.

Зебрата на Бърчел (Equus quagga burchellii) също е подвид на Равнинна зебра (Equus quagga) смятяна за изчезнал подвид, но в последствие преоткрита.

Единственият оцелял кон - Конят на Прежевалски все по-често се среща с наименованието (Equus przewalskii) вместо (Equus ferus przewalskii)

Мустангите са подивели домашни коне пренесени от европейците в Северна Америка.

Ето и последната класификация:

Африканско диво магаре (Equus africanus)

Тибетско диво магаре, Кианг (Equus kiang)

Азиатско диво магаре, Онагер, Кулан (Equus hemionus)

Планинска зебра (Equus zebra)

Равнинна зебра (Equus quagga)

Зебра на Греви (Equus grevyi)

Кон на Прежевалски (Equus przewalskii)

Според най-съвременните генетични изследвания два подвида могат да бъдат класифицирани като отделни видове:

Индийско диво магаре (Equus khur)

Зебра на Хартман (Equus hartmannae)

Ето и от мен:

Без да съм много на ти с птиците, ще се пробвам : Carduelis tristis

...Прочее, това ми напомня един спор на друг форум, където хора зоолози ми доказаха, че старата номенклатура Канис фамилиарис (нямам време за латиница) вече от 10-ина год. е отхвърлена и дом. куче вече се определя като подвид на Канис лупус...

Извинявай, би ли дал линк към дебата? Благодаря, предварително.

А клониране?

Защо не започнат да ги клонират?

Изобщо какви са възможностите за запазване на даден вид с клониране?

(май трябва да се пусне и една тема за клонирането на хора).

А личното ми мнение за по-големите видове животни които са ендимите (мисля така се казва) на Индонезийските острови, е че ще изчезнат безъзвратно, защото са разпространени на много малки територии обикновено един остров, а там населението расте много бързо. Индонезийското правителство има програми за разселване на население от Ява към другите острови, така че смятам, че ареалите на дивите животни бая се свиват там. И особено тежко е за по-едрите видове , които се нуждаят и от по-голяма площ.

А защо Чванския носорог е разпространен във Виетнам?

Разбира се загубата на ареал е огромен бич, особено за мегафауната на Азия. В Африка мухата Цеце е спасила някой ареали на дивите животни, но това е друга тема. При женските явански носорози например понякога отсъства рог и са убивани по-рядко, но войните и пренаселването на Индокитай е свило популацията им неимоверно.

Бъдещето пред клонирането тепърва предстои, но предполагам също е тема на по-широка дискусия.

Гаура, който беше клониран в Щатите, от сурогатна майка крава почина веднага,все пак стана ясно, че причината не бе самото клониране като процес.

Явански носорог е условно наименование и може би най-популярното, затова го използвам. По точното е Малък еднорог носорог в контраст с Големия еднорог носорог т.е. Индийския с който са в един род Rhinoceros (Еднорози носорози). Иначе има три подвида:

Индонезийски малък еднорог носорог (Rhinoceros sondaicus sondaicus) - о. Ява и о. Суматра от който са останали 40 животни в Ujung Kulon но о. Ява

Виетнамски малък еднорог носорог (Rhinoceros sondaicus annamiticus) - Виетнам, Камбоджа, Лаос - вероятно изчезнал

Индийски малък еднорог носорог (Rhinoceros sondaicus inermis)- в Индия и Бирма, изчезнал в началото на миналия век

Колко индивида минимум са нужни, за да оцелее един вид носорози и да се избегнат поне "тежките" форми на кръвосмешение?

В публикувания през 2008 доклад "Wildlife in a changing World" Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) даде някой по ясни параметри по този въпрос.

По долу ще изброя трите основни категории на които се разделят застрашените от изчезване видове и техните най-важни параметри.

Уязвим(Vulnerable) - През последните 10 години популацията е намаляла с между 30 и 50%, по малко от 10 000 индивида, вероятност за изчезване на вида - 10% в следващите 100 години

Застрашен(Endangered) - През последните 10 години популацията е намаляла с между 50 и 70%, по малко от 2500 индивида, вероятност за изчезване на вида - 20% в следващите 20 години, 100 години мах.

Критично Застрашен(Critically Endangered)- През последните 10 години популацията е намаляла с между 70 и 90%, по малко от 250 индивида, вероятност за изчезване на вида - 50% в следващите 10 години, 100 години мах.

Разбира се тези цифри дават само ориентировъчна рамка и са зависими от голям брой странични фактори.

Големия проблем при носорозите е, тяхното сравнително бавно размножаване. Въпреки, че някой видове могат да се разгонват постоянно, бременността трае 16 месеца,а майката се грижи за малкото си цели две години. Въпреки дългия живот на носорозите(до 50 г),те дават поколение средно на 3-4 години веднъж.

За съжаление при Яванския носорог, всички яйца са сложени в една кошница.Така риска скача неимоверно. Една обикновена епидемия би заличила вида от лицето на земята. Има идея за разделяне на популацията в два отделни ареала, но горчивия опит със Суматранския носорог възпира учените.

Що се отнася до генофонда, повечето специалисти са единодушни, че голяма част от него е безвъзвратно изгубен.

Все пак историята познава големи "завръщания" в дивата природа, стига да има воля от наша страна. Зубъра и Бизона са едни от най-ярките примери за това.

По горе дадох пример с Южния бял носорог, който е възстановен от 100-на животни. Смята се, че конкретно сегашната популация е потомствена на не повече от 20 индивида!

Надежда винаги има

Само да добавя, че и 4-те Северни бели носорога в Кения имат родствена връзка и има предложения да бъдат смесени с Южни бели носорози за да се запази поне част от генофонда им. Засега, обаче това не е направено и все още се разчита на тези животни да запазят расата си.

Някога властвали над цяла Евразия, Африка и Северна Америка, днес Носорозите е почти невъзможно да бъдат срещнати на свобода. Всички популации са съсредоточени в защитени територии и зоологически градини.

Семейство Rhinocerotidae включва 5 вида, 4 рода и общо 9 подвида. 3 представителя са Критично застрашени и 1 е Уязвим.1 подвид е Изчезнал в природата ,а още 3 подвида най-вероятно са Изчезнали безвъзвратно.

Дългия път на развитие започнал от най-ранния им предшественик Hyrachyus(50млн.г.) , преминал през най- големия съществувал сухоземен бозайник Индрикотерия(Paraceratherium )-23млн.г. и оцелелия до почти историческо време Вълнист носорог (Coelodonta antiquitatis) е допринесъл за оформянето на едни от най-успешните еволюционно представители на мегафауната. Но, колко тежки са тези думи днес?

Двата африкански носорога се срещат в саванните и полупустинни местности на юг от Сахара, а трите им азиатски събратя в тропичните Индо-Малайски гори. Хранят се с много разнообразна растителност, като поглъщат дори силно токсичните Euphorbiaceae , избягвани от други тревопасни животни.

Невидими за окото на обикновения наблюдател остават, бивните на долната челюст на азиатските видове, подобни на тези на слона. Те са около 5-9 сантиметрови и нанасят тежки рани на противника при брачните двубои. Интересно е, че носорозите успяват да се възстановят от много сериозни наранявания, които биха давели до смърт при други бозайници.

Безспорно най-голямото проклятие за носорога е неговия рог(до 130 см ). В азиатската народна медицина се смята , че изградения от кератин носов израстък е, едва ли не панацея и лекува всякакви болести. В последните години във Виетнам се носи легендата, че е средство против рак. Славата му на силен афродизиак също е добре известна. Въпреки че днес тези твърдения са доказано неистинни, цената на черния пазар за килограм от контрабандната стока достига 30 000 долара .

Свирепото преследване от бракониерите и огромната загуба на хабитат, силно са занижили броя на носорозите през последните 400 години.

Четвъртия по големина бозайник на сушата (след трите вида Слонове), Белият носорог (Ceratotherium simum), 2,7 тона, е единствената по-ярка светлина в тунела.Но и тук историята не е особено цветна. През 2010 на базата на ДНК анализи, учените установиха, че разделената от почти 1 000 000 год. северна популация е отделен вид. От нея обаче са останали едва 5-6 животни. Така Северния бял носорог (Ceratotherium simum cottoni) е на път да се сдобие с печалната съдба да изчезне преди още да бъде описан като вид от науката. Все пак в Кения се прави опит с 4 носорога да се възпроизведат , а в чешкия зоопарк “Двур Кралове” през 2000 г. се роди малко, наречено “бебето на хилядолетието”.

Благодарение най-вече на усилията на Република Южна Африка популацията на Южния бял носорог (Ceratotherium simum simum) се възстановява бързо в Националните паркове. В контраст с оцелелите едва стотина животни в края на 19 век, днес в Африка живеят около 17 000 Южни бели носорога.

От 1970 до 1992 г. числеността на Черните носорози (Diceros bicornis) е намаляла с главозамайващите 96% и едва спешните мерки взети в края на 90-те успяха да съхранят вида. В наши дни предполагаемия им брой е около 4000, като Западния черен носорог ( Diceros bicornis longipes) не бе спасен.

Не по различна е участта на Индийският носорог (Rhinoceros unicornis). В началото на 19 век този вид е бил на ръба на пълното унищожение и единствено строго охраняваните резервати на Индийските Махараджи са останали убежище за него. Днес над 70 % от живеещите в Индия и Непал около 3000 носорога са съсредоточени в Националния парк „Казиранга“.

Урока, който научиха природозащитниците по целия свят през 80-те, беше крайно горчив.

Създаде се „The Sumatran Rhino Trust“ който имаше за цел да организира така наречената ex-situ (грубо казано – в плен) защита за Суматранския носорог (Dicerorhinus sumatrensis). С цената на милиони долари бяха уловени 40 носорога и разпределени по двойки в големите зоопаркове по света. Смъртността, обаче беше шокираща, като почти всички животни загинаха. Големия американски натуралист Алан Рабиновиц написа : „Да помогнеш на един вид да изчезне“ Единствено в зоопарка на Синсинати през 2001,2004 и 2007 се родиха здрави Суматрански носорогчета. .В момента съвсем малки популации се срещат в няколко резервата в Индонезия и Малайзия, като общия им брой не надхвърля 200 индивида.

Жертва на Френско-Индокитайската и на Виетнамската войни, Яванският носорог (Rhinoceros sondaicus) има печалната слава на най-редкия бозайник в света. В началото на 2010 бяха положени големи усилия да се открият оцелели Явански носорози в горите около националния парк „Cat Tien“ във Виетнам. Използваха се дори обучени кучета търсачи, но откритията не бяха обнадеждаващи. През май същата година, тягостна новина заля света на зоологията: Трупа,на вероятно последния Виетнамски явански носорог (Rhinoceros sondaicus annamiticus) бе открит прострелян и с изтръгнат рог.

Така единствената надежда за тези животни остана резервата „Ujung Kulon“ на о. Ява, където живеят последните 40-тина екземпляра.Камери със сензори за движение успяха да заснемат два женски и два малки Явански носорога в „Ujung Kulon“ . Близостта на вулкана Кракатау, опасността от епидемии и много ниския рейт на възпроизвеждане,за съжаление правят срещата им със следващите поколения все по илюзорна.

Въпреки добрите резултати в работата с двата африкански вида , бъдещето на носорозите като цяло, подобно на Тигъра и Пандата, остава крайно зависимо от непрестанни усилия, солидно финансиране и не на последно място сериозна политическа воля. Предполага се, че ако се преустановят мерките по опазването на най-многобройния Южен бял носорог, за 5 години броят му ще намалее с 30%.

Северен бял носорог (Ceratotherium simum cottoni)

Южен бял носорог (Ceratotherium simum simum)

Черен носорог (Diceros bicornis)

Индийски носорог (Rhinoceros unicornis)

Явански носорог (Rhinoceros sondaicus)

Суматрански носорог (Dicerorhinus sumatrensis)

Благодаря, Last Roman, надявам се да представя още по-интересни неща следващата седмица.

Джералд Даръл е наистина перфектно допълнение към темата.

В момента основания от него Durrell Wildlife Conservation Trust продължава да следва завета му за съхранение на изчезващите видове. В зоопарка на остров Джърси успешно се размножават някой изключително редки животни.

ето и нещо от мен:

Три билета до Ъдвенчър

На лов за живи животни