Voland

Тази беше за разработчици, за крайните потребители е достъпна от вчера. Моя е грешката, че не съм го уточнил.

Ето:

Кана

Освен че са лидери сред всички антилопи в Света, антилопите Кана са и най-големите кухороги бозайници в Африка, изпреварвайки дори могъщия Кафърски бивол(Syncerus caffer).

Внушителните им размери достигат 180 см на височина, 350см на дължина и 1 тон на тежина. И двата пола притежават масивни рога, като при женските са по-дълги и тънки и достигат дължина 68 см. Парадоксално е, че Гигантската Кана всъщност е по дребна(до 900 кг), но пък рогата и са значително по дълги- до 120см. Гладката им жълтокафява козина е покрита с няколко бели ивици, а под врата им се спуска своеобразен кожен гердан.

За разлика от своите близки родственици , Каната обитава главно откритите пасища и саваните на Източна и Южна Африка. Живее на големи стада, които могат да достигнат 400 животни и често мигрира по време на сухия сезон. Нямат териториално поведение, но в стадото има стриктна патриархална йерархия. Въпреки сериозните си габарити са изключително бързи и пъргави животни , като са способни да достигнат скорост над 60 км/ч и да преодолеят височина от 1.5 м.

Засега никой от двата вида не е застрашен, но подвида Западна гигантска Кана (Tragelaphus derbianus derbianus) e Критично Застрашен се смята че са останали около 200 животни.

Заради качественото месо и високата масленост на млякото(четири пъти над кравето) , се правят немалко опити за опитомяването им. Няколко ферми в Африка и емблематичният резерват „Аскания Нова“ в Украйна са постигнали някой добри резултати в тази област.

Името в българският език е дошло от руското Канна, което има африкански произход .

Английското име Еланд идва от холандската дума за Лос. Първите холандски заселници в Южна Африка, кръстили животното Антилопа Еланд, на името на най-голямото тревопасно животно, което познавали. Любопитно е, че славянската дума Елен има сроден произход.

Гигантска Кана (Taurotragus derbianus)

Обикновена Кана (Taurotragus oryx)

От днес вече е налична пробната версия за потребители на Windows 8. Първите ми вечатления са положителни и мога да кажа, че е по-бърза от седмицата(core i7 920@4000, 3X2GB, RAID 0+1). Добре е да се внимава при създаването на Dual Boot с Windows 7.

Дървесно кенгуру. Мисля че е на Гудфелоу - Dendrolagus goodfellowi, въпреки че възрастните са с две златисти ивици на гърба. Може и да е малко

(Не)обикновените Животни, Чавдар Черников

Това луксозно и увлекателно написано четиво е едно от малкото хубави неща, които са се случвали на българският книжен пазар в последните години.

Препоръчвам книгата на всички, които обичат чудния свят на животните!

През 2002 папа Йоан Павел II се готви да започне процедурата по канонизиране за светец на Еудженио Пачели известен на света като "папа Пий XII", заемал Светия престол от 1939 до 1958 г. Хода на историята е спрян от протестите на неправителствени организации, които напомнят за противоречивите дела на Светия Отец по време на Втората Световна Война описани в излязлата през 1999 книга "Хитлеристкият Папа" на английския журналист Джон Корнуел.

През 2009 папа Бенедикт XVI обяви папа Пий XII за "Venerable" с което започна процедурата по канонизиране на същия за светец, но също така апелираше да се изчака разсекретяването на архивите, които ще хвърлят повече светлина за ролята на Ватикана по време на най-унищожителния военен конфликт в историята.

Интересно дали ще излезе нещо по този въпрос?

Темата ме провокира да представя и моите любими животни:

Link

off

Мисля, че Тойнби определено липсва на форума

Бонго

Антиполата Бонго е един от най-екзотичните африкански бозайници. Наситената ѝ червеникавокафява козина украсена с 10-15 бели ивици и тежките лировидни рога, оформят уникалната визия на красивата горска обитателка. Мъжките значително потъмняват с възрастта и могат да станат почти черни.

Бонго е между най-едрите витороги антилопи,като достига 130 см. на височина, 250 см на дължина и тежи до 400 кг. Рогата се срещат и при двата пола, а при мъжките могат да достигнат 100 см. Интересно е, че когато бягат през горската растителност животното отвръща глава назад и рогата му прилягат върху гърба, като така не се заплитат в гъстите лиани. За да „полират“ рогата си, ги овалват в кал и ги трият в дърветата.

Западният Бонго (Tragelaphus eurycerus eurycerus) се среща в Централоафриканските джунгли на надморска височина около 4000 м, като една малка популация от т.н. Източният Бонго (Tragelaphus eurycerus isaaci) живее в планинска Кения. Има изследвания, които предлагат, че Бонго всъщност е монотипен вид, но това все още не е официално потвърдено.

Записан е като Почти застрашен вид (Near Threatened ) в IUCN, а Източният подвид е Критично Застрашен(Critically Endangered) – между 70- и 100 животни са останали на свобода.

Голямо Куду

Ако между уникалната фауна, на юг от Сахара има антилопа , която е най-достойна да носи титлата Кралица на Африка то със сигурност е Голямото Куду. Най-високата сред всички африкански антилопи, с изключение на Каната, притежава величествена осанка и царска корона от чифт огромни рога с три широки извивки.Единствено рекордьорът в животинският свят Азиатският воден бивол има по-дълъг рог(над 2 м.), но като средна дължина Голямото Куду има леко предимство. Рекордът е 182 см.

Среща се в гористи местности и в лесостепите , а понякога и в по-открити савани на Източна и Южна Африка.

На височина достига 160 см, на дължина 240 см и тежи до 315 кг. Козината е от жълтокавокафява до тъмно сива с няколко напречни бели ивици.Врата на мъжкото Голямото Куду е опасано с красива грива, а между очите има бяла V-образен белег. Големите му уши са изключително чувствителни и на най-малкият шум, което прави това животно почти неуловимо. Когато е застрашен е способен да прескача препятствия над 3м.

По-принцип не са териториални животни, но през предбрачния период мъжките могат да участват в тежки сблъсъци. Понякога в тези двубои има случаи, когато самците заклещват спираловидните си рога и това може да доведе смъртта им.

Засега не са застрашени, но популацията им намалява .Рогата са между най-ценените ловни трофеи, а освен това се използват за направата на еврейският музикален инструмент Шофар.

Северно голямо Куду (Strepsiceros chora)

Западно голямо Куду (Strepsiceros cottoni)

Южноафриканско голямо Куду (Strepsiceros strepsiceros)

Замбезийско голямо Куду (Strepsiceros zambesiensis)

Малко Куду

Обитават гористите местности на Източна Африка, като има сигнал, че един екземпляр е забелязан в района на Южен Йемен през 1967, но вероятно става дума за изкуствено интрудуцирано животно за лов.

На височина достигат до 110 см, на дължина до 170 см и тежат до 90 кг. Дължина на рога до 90 см. Едни от най-бързите антилопи, преодоляващи препятствия високи 2.5 м с лекота. Козината им е покрита с 11-14 напречни бели ивици, като за разлика от Голямото Куду нямат „брада“, откъдето идва и латинското imberbis (голобрад).

Засега не са застрашени, но са силно зависими от съхраняването на ареала, който обитават. Заради ценният трофей са обект на лов и бракониерство и популацията им постоянно намалява, като Северното малко Куду е значително по-рядко от южния си събрат.

Южно малко Куду (Ammelaphus australis)

Северно малко Куду (Ammelaphus imberbis)

Планинска Ниала, Гедемса

Името Планинска Ниала все повече се замества от местното Гедемса тъй като близостта и с Ниалата не е по-голяма отколкото с всяка друга виторога антилопа.

Среща се единствено в планината Бале, Етиопия на надморска височина около 3000 м. На височина достига 140 см., на дължина 260 см. и тежи до 230 кг. Рекордната дължина на рога е 118 см. Гедемсата не е териториално животно и през зимата слиза в по-ниски райони. Има малко естествени врагове(Леопард), но лова заради красивия трофей и загубата на ареала са свили популацията и критично. Днес са останали между 2000 и 4000 екземпляра и е записана като Застрашена (Endangered) в IUCN.

Ниала

Ниалата се среща изключително в Южна Африка -Малави, Намибия, ЮАР, Зимбабве.

Има най-силно изразен полов диморфизъм от всички витороги антилопи . Тежестта на мъжкият може да достигне до 170 % от тази на женската. Цветът му е тъмно кафяв с вертикални бели ивици по тялото и с красива грива простираща се под врата и корема. Женската е червеникаво-кафява и ѝ липсва грива. По време на размножителния период самците демонстрират агресивност като накъсват растителността с рога, но много рядко се стига до сблъсъци. Най-често двете животни застават успоредно едно до друго, почти неподвижно и козината на гърба и опашката им настръхва. Така увеличават габаритите си с до 40% и определят победителя по мирен път.

На дължина достига до 200 см, на височина 120 см. и тежи до 140 кг. Рогата завършват с жълтеникав връх и достигат до 80 см.

Засега не е застрашена.

Ситатунга

Ситатунгата е един от най-своеобразните видове антилопи на Черния континент. Другото и име „Блатна антилопа“ говори повече за нейното странно поведение. Тя обитава главно блатистите региони на Централна Африка, като никога не се отдалечава от източниците на вода. Уникалните и удължени копита и пластичните пръстови стави са отлично адаптирани за живота в тръстиковите мочурища и не ѝ позволяват да потъва във воднистата почва. Ситатунга е отличен плувец и когато е застрашена се потапя почти напълно под вода, като оставя само ноздрите си над повърхността.

Водонепромокаема ѝ козина е червеникавокафява с няколко бледи бели ивици. С течение на възрастта потъмнява и придобива шоколадов цвят.На височина достига 120 см, на дължина 170 см и тежи до 120 кг. Рогата имат 1-1.5 извивки и достигат 90 см.

Записан е като Почти застрашен вид (Near Threatened ) в IUCN, като за новият вид Никозийска Ситатунга има много малко информация и вероятно е на ръба на изчезването.

Западна Ситатунга (Tragelaphus gratus)

Нилска Ситатунга (Tragelaphus larkenii)

Замбезийска Ситатунга (Tragelaphus selousi)

Ситатунга на Спик (Tragelaphus spekii)

Нкозийска Ситатунга (Tragelaphus sylvestris)

Бушбок

Най-разпространената от всички витороги антилопи се среща из горите на почти цяла Африка на юг от Сахара. Окраската им варира от светла, почти без ивици за южноафриканските видове,до черна за източноафриканските видове обитаващи планинските райони. Най-красивите представители са видовете от Западна Африка т.н.“Harnessed“ антилопи . Те притежават много интересна комбинация между бели ивици и светли точки по хълбоците.

Бушбок са най-дребните Tragelaphini. На височина достигат 100см, на дължина 150см и тежат до 80 кг. Рогата са почти прави, само с една извивка и достигат 55 см.

Мъжките не са териториални, но водят доста ожесточени битки през размножителният период, които могат да бъдат съпътствани с фатални пробождания. Много пъргава антилопа и може да прескача двуметрови препятствия, също така е отличен плувец.

Не е застрашен, но за някой от новите видовете, като Източноафриканския Бушбок има съвсем малко данни, а за най-редкият представител се смята Чобе Бушбок .

Западен Бушбок (Tragelaphus scriptus)

Централноафрикански Бушбок (Tragelaphus phaleratus)

Нилски Бушбок (Tragelaphus bor)

Бушбок на Менелик(Tragelaphus meneliki)

Тански Бушбок (Tragelaphus decula)

Източноафрикански Бушбок (Tragelaphus fasciatus)

Чобе Бушбок (Tragelaphus ornatus)

Южноафрикански Бушбок (Tragelaphus sylvaticus)

От гъстия африкански буш през крайречните тръстикови горички, чифт спираловидни рога грациозно се носят из буйната растителност . Техният притежател предпазливо се промъква до близкото езеро. След кратко колебание, гордо пристъпва и разкрива една от най-прелестните гледки в дивя свят: мъжка Виторога антилопа в разцвета на силите си.Режисьор на този хилядолетен сценарий, може да бъде само природата, а герой една от красивите горски антилопи от триба Tragelaphini – коронованите кралици на Черния континент.

Дълго време познатите на науката видове бяха само 9 - Голямо Куду, Малко Куду, Ситатунга, Ниала, Планинска Ниала, Бонго, Бушбок, Кана и Гигантска Кана.В публикуваната през 2010 „Таксомония на Копитните животни“ обаче Гроувс и Гръб, базирайки се на Филогенетичната Видова Концепция разпознаха доста подвидове като пълноценни видове и бройката достигна цели 24 вида .Изследвания на мДНК показаха, че 2-та вида Малко Куду(род Ammelaphus) и Ниалата(род Nyala) са разделени от останалите преди 9 млн. години, а 4-те вида Голямо Куду (род Strepsiceros) и 2-та вида Кана(род Taurotragus) преди 6 млн. год. Това наложи поставянето на последните в отделни родове, разграничени от същинските Tragelaphus( Пранинската Ниала, Бонго, 5 вида Ситатунга и 8 вида Бушбок).

Tragelaphini се отличават се с значителен полов диморфизъм, като само при „гигантските“ форми Бонго и Кана има рога и при женските.

Escape from Sobibor / Бягство от Собибор (1987)

Не е останал в историята като Great Escape или Papillon, но Рутгер Хауер в най-силните му години е достатъчен повод да се гледа.

Ха ха,случайно имаш и реч ...

Ето и победителите:

За "Най-добро изпълнение на актриса в главна роля":

Мерил Стрийп - The Iron Lady

За "Най-добро изпълнение на актьор в главна роля":

Жан Дюжарден - The Artist

За "Най-добро изпълнение на актриса в поддържаща роля":

Октавия Спенсър - The Help

За "Най-добро изпълнение на актьор в поддържаща роля":

Кристофър Плъмър - Beginners

За "Най-добра режисура":

Майкъл Хазанавичус - The Artist

За "Най-добър оригинален сценарий":

Уди Алън - Midnight in Paris

За "Най-добър адаптиран сценарий":

Алекзандър Пейн, Нат Факсън, Джим Раш - The Descendants

"Операторско майсторство"

Робърт Ричардсън: Hugo

За "Най-добър чуждестранен филм":

А Separation – Иран

За "Най-добър анимационен филм":

Rango

За "Най-добър филм на 2011 година":

The Artist

Големите победители на тазгодишните награди са: Hugo с цели 5 Оскара и The Artist с 4 от най-престижните статуетки. Не бива да забравяме и постижението на Мерил Стрийп, която с 3-тия си оскар се доближи само на един от рекордьорката за всички времена Катрин Хепбърн.

Искам да поздравя нашата победителката AciDBurn, която позна 7 от наградените. Моите прогнози се сбъднаха само в 6 от случаите.

Припомням, че тази нощ ще можем да гледаме церемонията на живо по bTV Cinema. Прякото предаване запачва от 00:00 часа на 26 срещу 27 февруари ище продължи до 06:30 сутринта. Водещ за девети път ще бъде Били Кристъл.

Поздравления за автора, темата е интересна!

"Райхсмаршал" се оказва чин равен на генералисимус, т.е. Гьоринг също е генералисимус?

Благодаря, Михов

Може да се каже, че е еквивалентна на Генералисимус, защото превъзхожда по-ранк Фелдмаршалите на всички родове войски в Нацистка Германия: Генералфелдмаршал(Авиация и Сухопътни) и Гросадмирал(Морски), както и Райхсфюрера на СС. Интересно е, че титлата съществува от XII век в Свещената Римска империя, но никаде не е била толкова високо поставена . Все пак никаде в литературата не открих да е посочена или преведена, като Генералисимус, затова не съм си позволил да я включа в горния списък.

Link

Смята се, че Японските „Сей тай Шогуни”(Велик пълководец покорител на варварите)и Иранските "Сипай-Салари" също са с ранг на Генералисимуси, но поради горната причина също не са включени в списъка.

Трите проекта пагони за Генералисимус на Съветския Съюз. Брежнев и Хрушчов също са били предлагани на званието, като Брежнев дори показва желание да го получи.Тези проекти така и не се осъществяват, а титлата съществува до 1993.

Пагона на Севернокорейския Генералисимус Ким Ир Сен

Проекта за пагон на 6-звезден "Генерал на Армиите". С тази титла САЩ можеше да има чин равен на Генералисимус, след като 5-звездния "Генерал на Армията" е създаден през IIСВ за да отговаря но Британските Фелдмаршали.

Нацистка Германия също има подобен чин:"Райхсмаршал", даден единствено на Херман Гьоринг.

Спекулира се, че Мусолини също е бил Генералисимус.Всъщност той присвоява титлата "Пръв Маршал на Империята" която носи и Крал Виктор Емануил III , което е предизвикателство срещу кралските среди, които не могат да приемат че във воената йерархия има човек равен на краля. Титлата е премахната след ВСВ

Интересно е, че Френските маршали, равни по ранг с Британските Фелдмаршали, са единствените, които имат пагон със седем звезди.

Аха, разбрах, само Сталин е имал лакеи, на другите сам Господ им дал званието

Би било по-коректно, ако конкретизираш точно кого имаш предвид, за да не остава впечатлението, че важи за всички.

Както казах и в началото, званието на другаря Сталин е подготвено от лакеите му след парада на победата на 24.06.1945 г. В книгата "Сталин" Едвард Радзински, казва че хората около Вожда трескаво са се надпреварвали с какво чест да го удостоят. След като е вече Маршал и Върховен Главнокомандващ на СССР, единственото което остава е Генералисимус. Още повече, че Сталин определено се е възхищавал на най-достойният руснак носил званието, Суворов, а несъмнено е смятъл себе си за не по-малко велик. Предлагат му няколко нови униформи, но той разгневен ги отхвърля и до края на живота си носи маршалската форма.