Voland

Нямам много неща за птиците:

Collins Birds of the World: The Most Complete Guide to Every Bird Family in the World - Albatrosses to Wrens, Les Beletsky

DK Handbook: Birds of the World

И една изключителна книга, разказваща за чудатостите в животинския свят

Guinness Book of Remarkable Animals: A Unique Encyclopaedia of Wildlife Wonders

Ето едно интересно изследване по въпроса:

ДНК на Българите

Навремето имах "Птиците на балканския полуостров — полеви определител", Симеон Симеонов и Таню Мичев, но недобросъвестни туристи ми го откраднаха.

Богат език! Не знам колко би влязла в ежедневна употреба, но ето, че и това има дума в английския.

Определено. Да не говорим, че всички Commonwealth - нации, постоянно прибавят нови думи и значения.

За Гжимек се сещам за още две книги, които имам:

"И отново коне"

"Четириноги авсралийци"

Чудесно, може би изчерпахме творчеството му издавано на български, голяма заслуга за което има Николай Йовчев. Мисля,че именно той довежда проф. Гжимек в България. Ето нещо от него:

По следите на изчезналите животни

Случайно попадам на следния цитат от интервю на Меглена Кунева :

„Виждам много строители сред хората, с които говоря. Готови да вдигнат билото високо. За мен това е най-ценният капитал. Човекът с мисъл, с мечта. Впрочем ето ви един стих на Пенчо Славейков: “Пустиня е сърцето без идеал.” Скоро ще се честват 100 г. от рождението му, той е единственият българин, номиниран за Нобелова награда, и само смъртта му е попречила да стане неин носител. Той е бил с говорен дефект, с бастун, но е могъл да живее и да работи за този идеал“.

Понеже имам дразнещата природа да се придържам към точните факти, нещо ме яде. Абе, нямахме ли и други номинации за Нобелова награда, чакай да видя.

За щастие, Кралската шведска академия на науките и норвежкия Нобелов комитет разсекретяват информацията по въпроса след като изтекат 50-те години давност. А на сайта www.nobelprize.org има чудесна база-данни , в която можеш да откриеш всички номинации до 1950 г за литература, за мир и за медицина.Всъщност, да бъдеш номиниран за Нобелова награда, не е чак толкова Епохално постижение. За литературното отличие например номиниращи могат да бъдат членове на академии, професори по литература, представители на изтъкнати писателски общества и др. от почти всяка точка на планетата. За наградата за мир дават предложения депутати, членове на международни институти, професори по история, право, философия, политология, както и всички настоящи и бивши членове на академията. Реално погледнато - хиляди хора по света.

А, да, справката:

Българи номинирани за Нобелова награда за Литература до 1950г.

1912 г. проф. Алфред Янсен (Шведска академия на науките) номинира Пенчо Славейков

1917 г. проф. Иван Шишманов ( Софийски университет) – Иван Вазов

1928 и 1929 г. проф. Михаил Арнаудов (БАН) – учителя Иван Грозев

1943, 1944, 1945 г. проф. Стефан Младенов ( Софийски университет) – Елисавета Багряна

В нет пространството попаднах на инфо за номинации на Йордан Радичков,Емилиан Станев,Любомир Левчев , Блага Димитрова и за Йордан Йовков представен от турски професор. Оказа се, че турският поет Назъм Хикмет, просто споменава в интервю, че Йовков заслужава отличието.

И сега нещо неочаквано за мен:

Българи номинирани за Нобелова награда за Мир до 1950г.

1910 г. Председателя на народното събрание Христо Славейков номинира Андрей Ляпчев

А ето и нещо неочаквано за всички българи:

Българи издигнали кандидатури за Нобелова награда за Мир до 1950г.

1933 г. проф. по право Георги Генов номинира немския проф. по международно право Карл Струп

1934 и 1936 г. проф. Георги Генов - Принц Карл Шведски председател на Шведския Червен Кръст.

1937 г. проф. Георги Генов и проф. Стефан Киров - италианския проф. по право Франческо Косентини.

Зад всички тези личности, разбира се лежат много интересни истории.

Намерих статийки споменаващи , че Д-р Лиляна Вълчева, проф. Иванка Лечева и Геновева Тишева са предложени за наградата през 2005 г. и за турски студент пожелал да номинира Ахмед Доган, но статута му го препънал. Имайки в предвид номинациите на Сталин, Хитлер и Мусолини, обаче, не останах смутен от последното.

След като отговорих мислено на най, най, най - политичката у нас (драснах и едно остро редче под статията в 24 часа, де), съжалих за две неща. Първо ,че не намерих достоверни данни, които показват до какъв етап от надпреварата са стигнали нашите кандидати. Има две предварителни пресявки . И второ, свършвам вече. Как ,след като е толкова елементарно значими личности да бъдат номинирани, имаме толкова малко кандидатури...

- Нямаш право да се кандидатираш сам!

Серендипити (Serendipity) е една от най-трудно преводимите думи от английски език. Създателят и Хорас Уолпол (Замъкът Отранто),я нарича на името на персийската приказка "Тримата принца от Серендип". В историята, героите, умело боравейки с дедукцията, откриват случайни неща , които им помагат по късно. Това оформя и дефиницията на думата - да намериш нещо, което не търсиш и после да се окаже че това нещо е по-ценно от това, което си търсил.

Един от най-добрите примери за серендипити е откритието на Колумб.

Ето и някой неща, точно от тези времена

Сред жирафи и слонове, Е. Шулц

Зелените хълмове на Африка, Ърнест Хемингуей

Саваните на Кения, Джон Хантър

Зовът на Пипа, Джой Адамсън

Лъвицата Елза, Джой Адамсън

Романите му се въртят около мотиви от "Махалото...". "Островът..." също беше пълен с неща а ла Тайната, която разкрива Мистерията, водеща към Секрета "Баудолино" просто си беше реверанс към Ековия, но и Белбов Пиемонт, както и към Тайната, Мистерията и пр. "Тайнственият пламък..." си беше завръщането на Белбо (и Еко) на тавана у дома, при старите комикси. В Пиемонт. Сега ще видим как стоят нещата и в новата книга. Но за мене "Махалото..." беше страхотна гавра с паранауките и конспирологиите. Хапче против данбрауновщина.

Апропо, попаднах на страхотния роман "Седмоцърквие" на Милош Урбан и го препоръчвам. Не само Еко пише за пражкото гробище

В едно интервю казва ..не е важно толкова, да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях... Явно е бил дете, което по-скоро само е търсило и си е създавало мирогледа за света(а може би всички сме такива) . Малкото селянче Баудолино и Пиемонтеца Роберто от Острова, които поемат на магически пътешествия; тромпета на Якопо и красивата Чечилиа и Проглеждането в ..Кралица Лоана.. със сигурност, са алегория към лични преживявания

Така и не разбрах, защо въобще слагат копи-пейста Браун, до Умберто Еко.Всъщност знам. Някой,new Usa-PR, който е чел първите 5 глави на "Махалото.... си вика - Еййй, гледай и тука са преписали "Светата Кръв и Свещения Граал", същата работа. Ама как звучи: "Еко за обикновените хора" - Купувай! А " Махалато.. си прави гаргара точно с това! Красота

Аз лично съм, от хората, които толкова се наслаждават на ерудицията и сарказма на автора, че бих чел и детските му тетрадки

Благодаря, че ми обърна внимание на "Седмоцърквие", нов е за мен.

В есето "The Force of Falsity" от сборника "Serendipities: Language and Lunacy" 1998 , също засяга темата за мощта на Фалшификатите ("Протоколите на Сионските мъдреци") и техния широк отзвук в историята.

Като поклонник на "Махалото... не мога да не споделя твоята гледна точка

Точно по тази линия, чакам с нетърпение новата му книга.Явно тя се върти в главата на Еко от доста отдавна и неин зародиш открих именно във "Махалото...

73

име на файла: странният кабинет на доктор Дий

....Заминах заедно с Дий за Златния град. Вървяхме из тесни и вонящи улички, недалеч от еврейското гробище, и Дий ми каза да внимавам:

— Ако вестта за несъстоялата се среща се е разпространила, другите групи навярно вече действуват всяка за себе си. Страх ме е от юдеите, йерусалимците, имат много агенти тук, в Прага…

97

име на файла: завръщането на Сен-Жермен

...Трябва да преодолея изконното недоверие на последния от тях, Сионския мъдрец, който твърди, че е Ахасвер, Скитникът евреин, безсмъртен като мен. Не ми вярва, макар че ми се усмихва мазно в брадата си, още напоена с кръвта на крехките християнски дечица, които е свикнал да умъртвява в Пражкото гробище. Той ме знае като Рачковски, трябва да го надхитря. Давам му да разбере, че скринът съдържа не само картата, но и необработени диаманти. Зная притегателната сила, която необработените диаманти притежават за това племе на богоубийци. Той се запътва към своята участ, помамен от алчността, и към своя жесток и отмъстителен бог отправя проклятието си, умирайки, прободен като Хирам, и да го кълне дори му е трудно, защото не успява да изрече името му...

Наскоро изпратих запитване до издателство "БАРД" , относно датата на излизане на "Пражкото гробище" от Умберто Еко.

Отговора беше приятно изненадващ - късната есен на 2011.

Книгата вече е бестселър в Италия,Испания, Аржентина и в други испаноговорещи страни,а английското издание излиза на 8 ноември.

Естеството на романа предизвика сериозни полемики по темата за антисемитизма, повдигайки отново въпроса за "Протоколите на Сионските мъдреци". Истинските фенове на Еко ,сигурен съм,приемат критиките към автора с тънка усмивка.

Имам само третата.

Моята любима е "Няма място за диви животни"

Там разказва за редки видове, живеещи в екваториалните джунгли на Конго; залавянето на първото Окапи донесено в Германия и единственото място за опитомяване на Африкански слонове - Гангала на Бодио

Книгите и филмите на великия проф. Бернхард Гжимек накараха хората по целия свят да погледнат с други очи на живата природа - като съкровище, което на всяка цена трябва да съхраним.

Спечелилия Оскар през 1959 г. филм, "Серенгети не трябва да загине", показа колко значимо световно наследство е едноименния резерват.

Ето и моята колекция с книгите му на български:

Серенгети не трябва да загине

Няма място за диви животни

Сред животните на Африка

От мечката гризли до очиларката.Един природозащитник разказва за четирите континента

Те принадлежат на всички

Нови приключения с диви животни

Ей, жестоко! Невероятна колекция! Останаха ми очите на "Жизнь животных" и на енциклопедиите на Гжимек!

Но моята "настолна Библия" не само за бозайниците, но и за всички гръбначни, е един малък учебник - "Зоология на гръбначните животни", с автор Даниело Пешев. Моето издание е на издателство "Булвест 2000", от 2002 г. Намирам го за доста добро (и най-вече компактно).

И за съжаление в момента не се сещам за книга единствено за бозайниците, повечето са ми за гръбначните животни. Имам някъде едно добро заглавие - "Бозайниците в България" или нещо от сорта, но не мога да го намеря...

Радвам се че са ти харесали, Akademik_Ems

Благодаря за споменатите заглавия! Всички книги свързани със зоологията имат ценно място тук.

Завидна сбирка, поздравления!

Тези енциклопедии на проф.Бернхард Гжимек ли са?

Благодаря

Да, това са томовете за бозайниците от енциклопедията на проф. Гжимек, Grzimek's Animal Life Encyclopedia 17 vol.

Има три издания на английски - 1972, 1990(само Бозайници 5 тома) и 2005

Между другото, това ме подсеща да пусна и неговите книги, които имам на български.

Поклон пред паметта му!

Пускам тази тема, защото ми се струва задължително да дам информация за източниците, които ползвам, пишейки в секция „Бозайници (мамалиология) “.

Ще започна да ви представям моята лична библиотека на тема „Бозайници“ и художествена литература свързана с зоологията.

Много бих се радвал, ако на това място всеки, който има интерес, публикува своята лична библиографска колекция по зоология. Научни статии, уеб страници, електронни книги и енциклопедии, също биха били много полезни.

Надявам се по този начин да открием много нови извори на познанието.

Walker's Mammals of the World 6th ed. 2 vol., Ronald M. Nowak - единственото засега, академично издание, което представя всички родове бозайници

The Kingdon Field Guide to African Mammals, Jonathan Kingdon

The Encyclopedia of Mammals, David W. Macdonald

DK Handbook: Mammals, Juliet Clutton-Brock

Grzimek's Animal Life Encyclopedia - Vol. 13 Mammals IV 1972

Neotropical Rainforest Mammals, Louise H. Emmons and FranCois Feer

Life of Mammals, David Attenborough

Animals of Africa, Thomas B. Allen and Dr. Jane Goodall

Smithsonian's Mammal,Jonathan Elphick, Steve Parker, David Burnie and Christopher Norris

Бозайници, Георги Марков

Животинският свят на Земята, Улрих Зедлаг

Великани на животинския свят, Димо Божков

Млекопитающие. Полная иллюстрированная энциклопедия в 2 т.,David W. Macdonald

Жизнь животных. Том 7. Млекопитающие, В.Е.Соколов

Жизнь животных.т.6 - Млекопитающие, Л.А.Зенкевич

Фауна мира. Млекопитающие, В.Е.Соколов

Grzimek's Animal Life Encyclopedia - Vol. 12, 13, 14, 15 Mammals  2005

Ето че стигнахме до последната тема посветена на разред Хищници - семейство Хиени (Hyaenidae) .

Разбира се, остават морските представители от надсемейство Pinnipedia - Phocidae (тюлени), Odobenidae(моржове) и Otariidae (морски лъвове), но ми се иска първо да бъде публикувана последната класификация и тогава да ги представим тук.

Съвсем скоро очаквам "Handbook of the Mammals of the World vol. II – Hoofed mammals" и ще се постарая да ви представя изцяло новата таксономия на семейство Bovidae (Кухороги), базирана на Филогенетичната концепция за вида(Phylogenetic Species Concept).Тук съм написал малко повече по въпроса.

Хиените (Hyaenidae) са забележителни представители на разред Хищници. Включват 2 подсемейства, 4 рода с 4 вида и са разпространени из цяла Африка(без Сахара), Близкия Изток до Индия. Главно обитатели на саваната, могат да бъдат срещнати в пустинни и полу-пустинни региони, както и в някой гористи местности.

Появили се първо в Европа преди около 23 млн. г. успяват да заселят Африка, Азия и дори Северна Америка . Най-големия представител Pachycrocuta brevirostris, достигащ над 100 кг е изчезнал преди около 500 000 години.

Днешните видове са сравнително по-дребни: Земният вълк (Proteles cristatus) , 8-12 кг.;Ивичеста хиена (Hyaena hyaena) ,26-41 кг.;Кафява хиена (Parahyaena brunnea), 28-48 кг.; най-едрата Петниста хиена (Crocuta crocuta) може да достигне до 86 кг.

Широко разпространената репутация на Хиените като мършояди, всъщност е твърде преувеличена. Те ловуват от 65% до 95% от храната си, а изключително здравите им челюсти, способни да трошат дори кости на слон, им помагат да се възползват максимално от жертвата.

Особен интерес за науката, още от времето на Аристотел представлява удивителната Петниста хиена (Crocuta crocuta). За разлика от другите видове хиени, женските са с около 10% по-едри от мъжките екземпляри . Строго организираните кланове се ръководят от доминираща женска, а всички останали женски са по-високо в йерархията от най- висшестоящия мъжки. Уникални за света на бозайниците са и гениталиите на Петнистата хиена. Женската няма външна вагина,а ролята и е поета от удължен клитор(наподобяващ пенис),който еректира по време на съешаване.Това изключва възможността за принуда и доминация от страна на мъжкия. Първото раждане е много болезнено и разкъсванията зарастват със седмици.

Петнистите хиени са наричани Каин и Авел на животинския свят. За разлика от другите представители на разред Хищници, малките им се раждат много добре развити и между тях понякога се наблюдава така наречения Сиблицит. По-силните хиенчета убиват по-слабите си братя или сестри веднага след раждането, за да получат достъп до повече мляко(най-богатото на белтъчини измежду всички сухоземни бозайници ).

Въпреки че не са застрашени засега, популацията на Хиените сериозно намалява, като най-големия им враг е тяхна лоша слава.

Земен вълк (Proteles cristata)

Петниста хиена (Crocuta crocuta)

Ивичеста хиена (Hyaena hyaena)

Кафява хиена (Parahyaena brunnea)

Семейство Скунксови (Mephitidae)

„Les enfants du diable” или деца на дявола! С тази фраза католическият мисионер Габриел Сагард-Теодат ги описва в своята „История на Канада“ през 1636 г. Необичайно уголемените за разред Хищници жлези в основата на опашката на скункса, от които той изстрелва течност с непоносима миризма срещу потенциалните неприятели, са причина за неговата лоша слава. При Зурлестия скункс на Молина (Conepatus chinga) например този секрет има силен серен мирис (C4H7SH).

Дълго време Скунксовите (Mephitidae) бяха считани за част от семейство Порови (Mustelidae). Последните ДНК анализи показват повече близост до Procyonidae (Енотови) и дори до морските хищници Phocidae (тюлени), Odobenidae(моржове) и Otariidae (морски лъвове).

Семейството включва 2 подсемейства, 4 рода, 12 съвременни вида и 60 подвида. 1 вид е Уязвим, няма изчезнали от 1600 г. насам. Срещат се в почти цяла Америка от Патагония до Канада и в някой части на Югоизточна Азия (Миризливите язовци Mydaus). Обитават почти всички възможни хабитати в района си на разпространение, с изключение на суровите пустини и местата с много студен климат.

Mephitidae са сравнително дребни бозайници. Най малкият представител е 300 грамовия, миниатюрен Петнист скункс джудже (Spilogale pygmaea), а най-едрият Северноамериканският зурлест скункс (Conepatus leuconotus), 4 кг. Менюто им включва безгръбначни, дребни влечуги, плодове , като не се отказват и от мърша.

Въпреки „миризливата“ си популярност, всъщност скунксовете са много чисти животни и щом им се отстранят жлезите стават дружелюбни домашни любимци.

Явански миризлив язовец (Mydaus javanensis)

Палавански миризлив язовец (Mydaus marchei)

Северноамерикански зурлест скункс (Conepatus leuconotus)

Зурлест скункс на Молина (Conepatus chinga)

Ивичест зурлест скункс (Conepatus semistriatus)

Зурлест скункс на Хумболт (Conepatus humboldtii)

Качулат скункс (Mephitis macroura)

Ивичест скункс (Mephitis mephitis)

Петнист скункс джудже (Spilogale pygmaea)

Източен петнист скункс(Spilogale putorius)

Западен петнист скункс(Spilogale gracilis)

Южен петнист скункс(Spilogale angustifrons)

Пропуснах да направя едно важно уточнение.

В миналото австралийското куче Динго(Canis lupus dingo), беше смятано за отделен вид от семейство Canidae. Днес ,като подивяла форма на опитомения от човека Сив Вълк (Canis Lupus) е определяно за негов подвид. Подобна съдба имат и малко известните Пеещи кучета от Нова Гвинея.

Динго(Canis lupus dingo)

Новогвинейско пеещо куче

Малка панда (Ailurus fulgens)

Семейство Енотови (Procyonidae) са малки и средни хищници, характерни за Западното полукълбо. Обитават всякакъв вид гористи местности, а някой видове се срещат в градските зони. Последните проучвания разделят семейството на 6 рода, 11 вида и най-малко 78 подвида. Един вид е Критично застрашен(Козумелски енот -Procyon pygmaeus), няма изчезнали видове от 1600г. насам, а новооткрития през 2006 г. Андски олинго, все още не е описан от науката. В последните години таксономията на Procyonidae претърпя драматични промени.Малката панда, доскоро част от Procyonidae беше отделена в самостоятелно семейство Ailuridae( в недалечното минало Голямата панда също беше причислявана към Енотовите ). От общо 7 вида еноти(Procyon), четирите населяващи отделни Карибски острови – Бахамски енот (Procyon lotor maynardi),Гваделупски енот (Procyon lotor minor),Трес-Марийски енот(Procyon lotor insularis) и вече изчезналият Барбадоски енот (Procyon lotor gloveralleni) – бяха върнати като подвидове на Същинския енот (Procyon lotor). Така, вместо на ценни ендемични видове, на тях вече се гледа като на привнесени вредители, нанасящи непоправими щети на островната фауна. Единствено по-дребния Козумелски енот(Procyon pygmaeus) запази предишния си статус. Подобна съдба претърпяха и петте вида Олинго, обединени в два пълноценни вида, а разделянето на Западно и Източно Планинско коати, все още не е потвърдено.

Енотовите са всеядни животни, и в менюто им присъства най-малко месо, в сравнение с другите им събратя от разред Хищници. Панамския подвид на Кинкажу (Potus flavus megalotus) например може да претендира за най-плодоядния бозайник, след като до 99% от диетата му е съставена от плодове.По тази причина, не се смятат за вредители и са приемани добре от хората с изключение на Северноамериканския енот (Procyon lotor), който има репутацията на преносител на сериозни болести, като туларемия, лептоспироза и бяс. Последният е преследван и заради ценната козина, като през 1977 на американския пазар са били продадени 3 832 802 кожи.

Олинго на Ален (Bassaricyon alleni)

Северно олинго (Bassaricyon gabbii)

Рингтейл (Bassariscus astutus)

Какаомицли (Bassariscus astutus)

Южноамериканско коати (Nasua nasua)

Белоносо коати (Nasua narica)

Планинско коати (Nasuella olivacea)

Кинкажу (Potos flavus)

Енот ракояд (Procyon cancrivorus)

Северноамерикански енот (Procyon lotor)

Козумелски енот (Procyon pygmaeus)

Семейство Мангусти (Herpestidae) са дребни хищници, широко разпространени из цяла Африка, югоизточна Азия и Близкия изток. Доскоро влизащи в състава на Вивери (Viverridae), бяха отделени в самостоятелно семейство,на базата на нови ДНК анализи. Съществуват две съвременни подсемейства (Herpestinae и Mungotinae), 15 рода, 34 вида и най-малко 84 подвида. Два вида са Уязвими, няма изчезнали от 1600 г. насам. Въпреки че много от представителите са известни със своята многочисленост и социална организация, някой отделни видове, като Либерийската мангуста (Liberiictis kuhni), Селоусовата мангуста(Paracynictis selousi),Мелеровата мангуста (Rhynchogale melleri)и Мангустата на Дибовски (Dologale dybowskii) са изключително редки и са познати на науката едва от няколко екземпляра. Уникалната способност на Мангустите , да убиват отровни змии(особено Сива индийска мангуста -Herpestes edwardsii ) се дължи основно на тяхната ловкост и бързина, както и на добрата резистентност към нервотоксичната змийска отрова. Най-популярните представители, навярно са Сурикатите (Suricata suricatta) известни с организираните си колонии и с любимия детски герой Тимон от класиката на Дисни, Цар Лъв. Размерите им варират от 200-грамовата Мангуста джудже (Helogale parvula) до достигащата 5 кг. Белоопашата мангуста(Ichneumia albicauda). Разнообразната диета включва дребни влечуги, земноводни, птици, насекоми и дори плодове. Връзката на хората с мангустите, датира още от неписани времена. Древните египтяни вярвали, че регулират популацията на крокодилите ядейки яйцата им. Бога с лице на мангуста Атум се смята за инкарнация на Ра в борбата му с змията от подземния свят Апофис. Заради умението си да залавят змии и плъхове са желани домашни любимци.

Блатна мангуста (Atilax paludinosus)

Род: Macrogalidia

Сулавезка цивета  (Macrogalidia musschenbroekii)