41. Потору на Гилберт (Potorous gilbertii) CR  - най-редкият бозайник на Австралия и един от най-редките торбести бозайници въобще, Поторуто на Гилберт дълго време е бил смятан за изчезнал вид . Преоткрит е случайно през 1994 в Two Peoples Bay Nature Reserve и веднага става обект на голям научен интерес. Опитите с отглеждане в плен не носят голям успех, но с помощта на новосформираната Gilbert's Potoroo Action Group и Австралийското правителство вида бавно започна да се възстановява. През 2014 по повод честването на 20 годишнината от преоткриването му беше обявено, че популацията е достигнала 100 индивида. Интродуцираните не Зеления континент Лисици и Диви кучета, както и опустошителните горски пожари напоследък  са основната заплаха за Поторуто на Гилберт. В ход е план за интродуциране на вида на остров Балд, където липсват хищници и не е имало пожари от 100 години. С огромна доза късмет може да се види в Two Peoples Bay Nature Reserve.

40. Източна дългоклюна ехидна (Zaglossus bartoni) VU  - безброй страници са изписани как застрашените видовете, които принадлежът към уникални генетични и еволюционни линии трябва да имат предимиство при разпределянето на ресурсите за природозаща. Ако приложим този критерий , малко животни се класират по-нагоре  от Дългоклюната ехидна. Съчетаваща белези на влечуго, като снасянето на яйца и клоака с козина и млечни жлези на същински бозайник, Дългоклюната ехидна е едно от най-уникалните творения на Майката природа. Трите вида Дългоклюни ехидни, Късоклюната ехидна и Птицечовката са единствените яйцеснасящи бозайници (Monotremata) и повече от 200 милиона  години еволюция ги дели от  плацентните бозайници.  Дългоклюната ехидна няма естествени врагове на Нова Гвинея и почти е лишена от защитни средства . За нещастие местните племена я смятат за ненадминат деликатес и липсата на едри животни на острова е предопределила тежката и участ. През 2006 международен екип от учени получи разрешение за експедиция на недостъпните планини Фоджа в Индонезийската част на острова. Мястото беше сравнено с Райска градина и откритията напомниха за Изгубения свят на Жул Верн . Броят на новооткритите видове включва птица от семейство Медоядови (Meliphagidae), 20 вида жаби, 4 пеперуди, няколко вида палми и растения и дори огромен вид плъх. За първи път бе заснето, смятаното за изчезнало Златногърбо дървесно кенгуру и  се оказа, че  Източната дългоклюна ехидна е често срещана в региона. Статуса на другите два вида - Западна дългоклюна ехидна и Дългоклюна ехидна на Атънбъроу (описана на базата на един екземпляр) е Критично застрашен и оцеляването на рода е неразривно свързан със съхранението на едно от последните Райски кътчета на Земята в планината Фоджа.

Днешна новина от зоопарка в Двур Кралове , който е едни от участниците в проекта и единственият зоопарк в Света, където се е раждал Северен бял носорог.

Още четири ембриона са готови и чакат да бъдат имплантирани .  Може би историческото събитие не е толкова далеч ?

https://safaripark.cz/en/conservation/northern-white-rhinos/biorescue-creates-four-new-embryos-and-braces-itself-for-next-steps-of-the-northern-white-rhino-rescue-mission?fbclid=IwAR0dpJ_WHgzJ0LtAIXfH5yMvhgf1wkbUMbeH36kmCifsnqjY0n6b9jXruqk

39. Черен доркопсис (Dorcopsis atrata) CR  -  Гуденав е малък остров в Соломоново море разположен до източния бряг на Нова Гвинея и е известен, като един от най-стръмните острови в Света. Още със стъпването си на брега, човек се изправя срещу стръмна скала достигаща 2500 метра при връх Винеу. Докато група биолози не изкачва върха през 50те, никой не подозира, че това е единствения дом на чудноват бозайник от семейство Кенгурови.  Черният доркопсис е жива реликва от времената, когато Австралия е била покрита с дъждовни гори и е била част от континента Сахул. Интересна е черната му гола опашка с бял връх, която се страе да не докосва земята, вероятно заради пиявиците. Успял e да оцелее, въпреки преследването от коренното население и факта, че обитава ареал с големина 100 кв. км . Пристигането на западната цивилизация, обаче, може да сложи точка на съществуването му. Известен, като един от последните открити представители на семейство Кенгурови през 20ти век, дано не придобие славата на първия изчезнал през 21ви . В зоопарковете в Прага и Пилзен може да се наблюдава Кафяв доркопсис.

38. Черно-петнист кускус (Spilocuscus rufoniger) CR  - един от най-пъстро украсените торбести бозайници е платил висока цена за красивата си козина, използвана за направата на шапки и украшения. Женските обикновенно са плътно  оцветени в преливащо оранжево и черно, докото върху кремавата козина на мъжките се редуват оранжеви и черни петна. Защитаващите територията си мъжки постоянно са нащрек за натрапници и от далеч ги разпознават по уникалните шарки. Ловците на Нова Гвинея, пленяват един екземпляр и щом го поставят на върха на някое дърво той издава местонахождението и на други себеподобни. Най-големият Кускус на острова, често е активен през деня и не е трудно да бъде открит от бракониерите. Обезлесяванетo на дъждовните горите в Северна Нова Гвинея и превръщането им в палмови плантации, са нанесли допълнителни тежки щети върху популацията му. Предполага се, че е намаляла с 80 % от началото на века и вероятно е изчезнал в много от предишните си местонахождения. Все още  се среща в няколко защитени района на Индонезийската и Папуанската части на Нова Гвинея, но взимането на сериозни природозащитни мерки е от критична важност. Късоопашат кускус може да се види в зоопарка в Ренен, Холандия.

Без регистрация, ако потърсиш заглавието в гугъл и добавиш сурогатна, виж какъв текст излиза. Статията от долу  е препечатана на другия ден.

https://www.iflscience.com/plants-and-animals/embryos-from-worlds-last-two-northern-white-rhinos-ready-for-implantation-into-surrogates/

Преди 4 часа, Warlord said:

Оригиналната статия беше мисля от мартенския или февруарския брой на New Scientist.

https://nauka.bg/nadejdata-da-spasim-nosorozite-izchezvane-oshte-jiva-2/

В тази статия но BBC от миналата година се казва, че ембрионите имат нужда от утроба, но тези на Фату и Наджин не са подходящи и ще търсят сурогатна майка. Mоже ли линк към оригиналната статия ?

https://www.bbc.com/news/world-africa-52228181

Aвстралия и Океания

37. Тенкиле (Dendrolagus scottae) CR  - oт хилядолетия коренното население на о.Нова Гвинея ловува Дървесни кенгура с лъкове и стрели, като основен източник на храна. Докато не идват мисионери да изкоренят "злото". Те достигат планината Торичели през 50те и донасят пушки и ножове. Един от 12те вида  Дървестни кенгура живеещи на острова е сред символите на този регион. Никой не е пощаден, но последствията за Тенкиле са сред най-тежките и популацията му e свита до стотина животни дo края на столетието! Тенкиле е сравнително едър представител на рода, с тъмна до черна козина и много тежък характерен аромат. Женската ражда само по едно малко годишно, което прави възстановяването му много трудно. Дървесните кенгура са заели ниша освободена от маймуните на Нова Гвинея и са единствените Макроподи (Macropodidae), които живеят по дърветата. Различните видове са специализирали в отделни малки региони, което ги прави особено уязвими на антропологично влияние. Два вида се срещат и в континентална Австралия. Отдадената дейност на Tenkile conservation alliance, основана от Jim Thomas, които работят усилено с местното население и властите е спасителната сламка за Тенкиле. Според последни данни числеността му се е увеличила до 300 индивида. Дървестно кенгуру на Матши и Дървестно кенгуру на Голдфелоу могат да се видят в зоопарковете в Европа и САЩ.

36. Орангутан Тапанули (Pongo tapanuliensis) CR  - всички човекоподобни маймуни са със статус Застрашен и Критично застрашен, но най-тревожна е ситуацията с Орангутаните. Прекарвайки основната част от живота си на дърветата, те са изцяло зависими от здравословното състояние на дъждовните гори в Борнео и Суматра. Тъй като живеят поединично, отнема повече от 7 години на малките, докато усвоят уменията за оцеляване от майка си. Те се предават от поколения и са специфични за различните региони. Много често бракониерите убиват майката, за да пленят малкото и както ценен генефонд, така и вековно познание бива изгубено завинаги. През далечната 1939 г.  учените откриват малка изолирана популация в района на Батанг Тору на остров Суматра, която считат за форма на Суматранския орангутан. Чак през 2017 ще стане ясно че така нареченият Орангутан Тапанули е всъшност отделен вид и е генетично по-близък до Борнейския Орангутан, отколкото до Суматранския. Това може да се обясни с факта, че двата острова са били свързани със сухоземна ивица в миналото. Определено най-рядката човекоподобна маймуна, Орангутанът Тапанули се нуждае от широка международна подкрепа за да оцелее. По-малко от 800 животни обитават район с големина от едва 1000 кв. км и мащабни строителни проекти като Batang Toru hydropower project могат да имат гибелни последствия.  

Мъжки екземпляри от трите вида Орангутани. От ляво на дясно: Борнейски, Суматрански и Тапанули. Интересен факт е, че Орангутана Тапанули е много по-близък генетично  до живеещият на отделен остров Борнейски орангутан, но по морфологични белези напомня повече на Суматрански орангутан.

Орангутан Тапанули

Няколко от по-важните ми книги посветени на семейство Котки:

The Velvet Claw: A Natural History of the Carnivores by David MacDonald - както книгата, така и филма са истинска класика от 90те

The Biology and Conservation of Wild Felids by David MacDonald

The Natural History of the Wild Cats by Andrew Kitchener

Wild Cats of the World by Luke Hunter

Wild Cats of the World by  Mel Sunquist ,  Fiona Sunquist

The Wild Cats Book by  Mel Sunquist ,  Fiona Sunquist

Wild Cats of the World by Art Wolfe and Barbara Sleeper

Wild Cats: Status Survey and Conservation Action Plan

Felids and Hyenas of the World : Wildcats, Panthers, Lynx, Pumas, Ocelots, Caracals, and Relatives  by Dr. José R. Castelló (Author), Kitchener (Foreword), Alexander Sliwa (Foreword) 

Felines of the World: Discoveries in Taxonomic Classification and History 1st Edition, Kindle Edition by Giovanni G. Bellani

Преди 14 часа, Евристей said:

 

Изключваш ли Атласките слонове (Северни африкански слонове pharaohensis ) живеещи около планините Атлас да са способни за такова препятствие ? 

Все пак тогава климатът около Атлас е бил по близо до алпийския отколкото днес ? 

И как да интерпретираме и сведенията за ..обучените/опитомени/  слонове от Птолемей II  които ти си посочил ? 

А те са по дребни от индийските на Антиох Селевкид ! 

 

Не ми е известно по - изчерпателното изследване на род Luxodonta от главата в последното издание на Walker’s Mammals of the World. Monotremes, Marsupials, Afrotherians, Xenarthrans, and Sundatherians 2018. в което R.M. Nowak опитва да обобщи повечето налично познание до момента. По-обширно дори и от Handbook of the Mammals of the World, Hoofed Mammals . Той цитира автори от края на 70те, които клонят към заключението, че слоновете pharaohensis  на Ханибал са по-скоро подвид на Африканския горски слон, отколкото на Саванния. В допълнение слоновете близко до Червено море, които Птоломей е използвал и е известно, че са били по-дребни от Азиатските, вероятно също са Африкански горски слонове. Интересен анализ в книгата опитва да обясни причината за отделното разпространение на вида в разстояние от 1500 км. 

Изследване от 2014, обаче ,The elephants of Gash-Barka, Eritrea: nuclear and mitochondrial genetic patterns, на една изолирана популация в Гаш-Барка, Еритрея, която е вероятен наследник на Птоломеевите слонове, показва, че слоновете там са Саванни, а не Горски:

https://www.researchgate.net/publication/258959109_The_Elephants_of_Gash-Barka_Eritrea_Nuclear_and_Mitochondrial_Genetic_Patterns

 В задълбоченото си изследване Elephant Natural History: A Genomic Perspective Roca at. al 2015 обобщават, че докото не бъдат открити надеждни ДНК проби от pharaohensis , всичко са просто спекулации. 

https://www.annualreviews.org/doi/pdf/10.1146/annurev-animal-022114-110838 :

"...ANCIENT AFRICAN WAR ELEPHANTS In the ancient world, Asian and African elephants were used in warfare. The Ptolemaic pharaohs of Egypt trained African elephants for their armies, and Hannibal and the Carthaginians may have used African elephants from a now-extirpated Maghreb population. The Greek historian Polybius mentioned in one account that African war elephants were smaller than Indian war elephants. This was likely based on a misconception regarding the size of Indian elephants on the part of Polybius and other ancient writers. But some modern readers have taken the statement by Polybius to mean that ancient war elephants must have been forest elephants. A series of conjectures, assumptions, and interpolations, magnified by repetition and by the attempt to reconcile disparate accounts into a coherent picture, have resulted in a mythological corpus suggesting that forest elephants had historically ranged across the Atlantic coast of the Sahara into the Maghreb and east to the Horn of Africa. Several rather confused taxonomic designations across this geographic expanse have been proposed based on this view. The modern conjectures and beliefs surrounding the purported use of forest elephants in ancient warfare are astounding, given the complete lack of evidence (142). Should samples of the extinct North African elephant become available, ancient DNA studies may be able to lay this issue to rest..."

 Kingdon в  монументалната Mammals of Africa: Volume I например, директно смята таксона pharaohensis за синоним на L. africana, т. е на Африканския саванен слон.  

@makebulgar можеш да намериш много от томовете с руска помощ. Пиши на лично, ако още не си ги открил.

35. Борнейска котка (Catopuma badia) EN - в отсъствието на Тигъра цели 5 котки са заели мястото му на Aлфа хищник на остров Борнео. Зондски димен леопард, Зондска леопардова котка, Плоскоглава котка, Мраморна котка и ендимичната Борнейска котка. Bсички, с изключение на Леопардовата котка са много редки, като Борнейската котка има почти митичен статус. Един от най-редките хишници на Планетата бе сниман едва през 1998, а от откриването и през 1856 от знаменития Алфред Ръсел Уолъс до тогава, имаше известни едва 7 потвърдени сведения за съществуването и. Напомня Азиатска златна котка, но е по-дребна  с по- издължено тяло и опашка и със своеoбразни бели и кафеви ивици по лицето. През 2006 Dr Andrew Hearn , по това време млад студент, среща загадъчното същество за кратко, но не осъзнава какъв изключителен шанс е имал. От тогава посвещава живота си на нейното изучаване. Отнема му цели 12 години неуморно търсене, доката накрая успя да заснеме историческото, първо видео на Борнейска котка в дивата природа. Въпреки развитието на технологиите и голямото количество видео капани поставени из островa, знаците за съществуването на Борнейската котка са изключително оскъдни. Прогнозите за 2200 възрастни индивида и статутa и на Застрашен са, вероятнo, твърде оптимистични. Да откриете Борнейска котка, е почти като до откриете игла в купа сено, с условието че купата сено е с размерите на  Борнео.    

Някой основни издания свързани с Яванския носорог:

Udjung Kulon, The Land of the Last Javan Rhinoceros: With Local and General Data on the Most Important Faunal Species and Their Preservation in Indonesia by A. Hoogerwerf

Rhinoceros: A Monograph, Conceived by Francesco Nardelli

Притежавам само изданието с текста на тази книга, тъй като луксозното издание с илюстрациите на Matthew Hillier достига 1000 долара.

34. Явански носорог или Малък еднорог носорог (Rhinoceros sondaicus) CR - килограм злато се търгува за 56000 долара на Световните борси, докато килограм рог от носорог достига 60000 на пазара в Китай! След последните слухове, че лекува рак, цената на рога от носорог надмина тази на златото. Въпреки, че мъжкият притежава само един малък рог, а при женската липсва, срещу Яванският носорог е извършван истински геноцид през последните 200 години от откриването му. В началото на 18 век, освен в Индонезия, е бил широко разпространен в цял Индокитай, та чак до Северна Индия и Югозападен Китай. В момента цялата популация представлява 70 животни, събрани в строго охранявания резерват Ujung Kulon  на о. Ява.  Последното животно на Континентална Азия бе застреляно във Виетнам през 2010 година. По ирония на съдбата, оцеляването на Яванският носорог може и да се дължи на изчезналия Явански тигър. След ВСВ престъпен синдикат решава да избие последните 30тина носорога в Ujung Kulon, но щом влизат в парка един от водачите бива убит от Тигър. Суеверното местно население спира да помага и браконерите се отказват от плана . Природен катаклизъм, като изригване на близкия вулкан Кракатау или смъртоностна пандемия, би била последната глава от историята на Яванският носорог.  Още от 80те се планира транслоциране на част от животните  във втора "резервна" зона,но все още няма развитие по-въпроса. Числеността му съвсем леко се увеличава, ала способните да се размножават индивиди са  не повече от 20. Royle Safaris организира експедиции до парка, но  цената е доста сериозна.

33. Малайски тапир (Tapirus indicus) EN - най-големият вид Тапир и единственият обитаващ Азия(другите три вида живеят в Ю. Америка) е безпогрешно разпознаваем по характерната  черно-бяла окраска. Издаваща го лесно на открито, тя служи като отличен камуфлаж в нощната джунгла. Малко известно е, че съществуват и изцяло черни Малайски тапири, но засега не е установено дали са различна форма или просто меланистични екземпляри. Притежава своебразен хващателен  "хобот", които може да се движи във всички посоки и му служи, както да достига трудно достъпна храна, така и като шнорхел докато плува. Почти няма естествени врагове, понеже дебелата му и твърда кожа,  особено около врата го прави много трудна плячка дори и за Тигъра. Среща се главно в мюсюлмански страни, като Индонезия и Малайзия и оприличаван на прасе, рядко е обект на лов за храна. Загубата на хабитат, обаче, има опустушителен ефект върху популацията на Малайския тапир, която е намаляла наполвина от началото на 90те и се изчислява на не повече от 3000 индивида. Много Тапири стават жертва и на автомобили, защото обитанията им все по често се пресичат от нови пътища.  Добрата новина за вида, а и за цяла Дива Индонезия е, че Норвегия започна да изплаща обещаните 1 000 000 000  долара на на страната по проеката REDD+ (reducing emissions from deforestation and forest degradation), целящ да спаси малкото оцелели дъждовните гори. Все още може да се наблюдава в добрите зоопаркове на Европа, Азия и САЩ.

Идеята за библиотека във форума е страхотна, но е ясно, че повечето ценни неща биха били с авторски права. В допълнение към качените материали, може хората да публикуват списъци с проверени и любими  книги и статии на определена тема. Дори и да не бъдат достъпни тук, могат да ни помогнат да открием интересно заглавие за което не сме чували досега и да си го набавим. 

The Natural History of the Doucs and Snub-Nosed Monkeys, editor Nina G. Jablonski

Издание съствено от най-авторитетните имена по темата, като Lois K. Lippold и обединяващо всичко известно за род Pygathrix и род Rhinopithecus. 

32. Червеноног лангур дук (Pygathrix nemaeus) CR - торса тъмно сив; дланите, съпалата и бедрата черни; гърдите и краката под колената червени; предмишниците, гърлото и опашката в бяло, а лицето оранжево. Този красиво оцветен герой не е част  от анимационен филм, а най-пъстрият Примат на Планетата. Червеноногият лангур дук е изключително ловко животно и живее само по най-високите върхове на 40 метровите дърветата в Индокитайските джунгли. Войните в този регион са нанесли щети, които нямат обхват и измерение. Кратерите оставени от бомби и мини са огромен развъдник на комари и няма място в Света, където толкова интензивно да се е пръскало с отровни агенти. Това е унищожило огромна част от флората и фауната на дъждовните и мангровите гори, които никога няма да се възстановят. Изсичането на високите дървета и горските пожари също са свили драстично предпочитания от Червеноногия лангур хабитат. В допълнение, местните лестно откриват дърветата, на които Лангурите живеят и поставят капани  в основата им. Щом слязат да съберат падналите плодове, животните стават жертва на безмилостните телени примки. Тъжно е, че това прелестно животно  е било толкова интензивно избивано за храна, че днес са оцелели не повече от 1000 индивида и то само в охраняваните резервати. Nakai-Nam Theun National Protected Area в Лаос е последното им  сигурно убежище. Може да бъде видян в два зоопарка в Европа -  Beauval, Франция и Chleby, Чехия, както и в Khao Kheow Open Range Zoo, Тайланд.

31. Видрова цивета (Cynogale bennettii)  EN - приличаща по-скоро на хибрид между видра и мангуста отколкото на цивета,  това загадъчно същество е едно от най-странните представители на разред Хищници.  Ципите между пръстите на краката и затварящите се ноздри и уши, ясно говорят за способноста и да се гмурка надълбоко и за начин на живот свързан с водата. Необичайно широката и муцуна е снабдена с голям брой мустаци, които и помагат да локализира жертвите си в по-мътните водоеми. Освен, че е предимно нощно животно, много малко се знае за поведението и житейския цикъл на Видровата цивета и само няколко индивида са били наблюдавани от учените. Въпреки че е разпространена на сравнително голям ареал от Тайланд и Бирма до Борнео и Суматра и не е приоритет за бракониерите, популацията и се изчислява на не повече от 3000 животни и продължава да намалява. Пресушаването на мочурищата и превръщането им в палмови плантации  и промишленото замърсяването на водните басейни са сред основните заплахи за вида. Може да се види в най-голямата заблатена местност в Тайланд Pa Phru To Daeng, където са изградени над 2 км дървени мостове за посетителите.

.

Това е интересен разказ за опитомяването на Африкански слонове от Птоломей II преди Ханибал

https://www.jstor.org/stable/284331?read-now=1&refreqid=excelsior%3A355f62f9c641b6eb8b6d256940029409&seq=3#page_scan_tab_contents

On 16.04.2021 г. at 13:49, Евристей said:

Махут с островръха шапка и специфично облекло е възседнал явно африкански вид слон - познавателен белег - огромните уши , ...Ханибаловия слон е очевидно индийски с по малките си уши характерни за вида  (Тук ще помоля  @Voland  за мнение ) 

Напълно съм съгласен тази трактовка, но ще споделя и още нещо. Прочетох изследването за откритите кости в Мароко и с интерес ще очаквам развитие.  Винаги съм клонял към заключението, че така наречените Северни африкански слонове pharaohensis са всъщност Африкаски горски слонове или техен подвид. Бронзовата склупура например много ми напомня този вид. Двете монети с Африканските слонове, обаче определено не приличат на Горски слон а на по-големия Саванен слон. Формата на гърба, тялото и ушите при монетата с махута, изобразяват Африкански саванен слон, по мое мнение. Известно е, че по дребните Горки слонове са били опитомявани, но защо Картаген да не е разполагал с опитомени Африкански саванни слонове ? А що се отнася до преминаването на Алпите, интересен факт  е, че само за Африкански саванни слонове е известно да могат да преминават височини от над 4500 м, а именно склоновете на връх Кения.

Преди 2 минути, nik1 said:

https://www.researchgate.net/publication/331981158_Past_distribution_of_Monachus_monachus_in_Bulgaria_-_subfossil_and_historical_records_Carnivora_Phocidae

Благодаря за това изследване на З. Боев @nik1! Не бях попадал на него. 

30. Хайнански гимнур (Neohylomys hainanensis) EN - освен че външно много напомнят плъх и дори ги наричат Лунни плъхове, Гимнурите заемат и много сходни екологични ниши с тези животни. Причина за тази прилика е конвергентната еволюцията,  разбира се, тъй като Гимнурите са всъщност Таралежи без бодли (Erinaceidae) и също като тях са хищници и отлични ловци с много изострено обоняние. Има предложения да бъдат отделени в собствено семейство, но засега са само част от подсемейство Galericinae . Единствен представител на род Neohylomys, Хайнанският гимнур наподобява полевка със заострена муцуна и притежава характерна черна ивица на гърба. Дo съвсем скоро се смяташе, че e ендемичен за едноименния остров Хайнан в Китай, но Руско-виетнамска експедиция го откри на континента в Северен Виетнам и учените се надяват, че е по-често срещан отколкото се предполагаше. Не са предприети специфични природозащитни мерки, но малкото места в които се среща са със статут на природни резервати. Може да се наблюдава в Jianfengling Nature Reserve на о. Хайнан.