Най-общо, основа на религиозните ми убеждения е учението за прераждането на човешките души (реинкарнация) и кармата. Ще ми е трудно да отговоря с две-три думи, затова ще дам линк към една тема в друг форум, където съм изложил подробно това, в което вярвам:
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=11499.msg129174#msg129174
На тези колеги, които ще реагират с иронични усмивки на прочетеното, ще припомня, че храмове на Изида по нашите земи е имало много преди някой да е чувал за Христос.
И за да не бъда голословен, като доказателство привеждам статията на Георги Митрев "Египетските култове в Древна Македония през елинистическата и римската епоха":
http://www.uni-plovdiv.bg/logos/GetResource?id=79
Също така, ще дам линк към една тема, където съм систематизирал няколко статии за египетската религия в Древна Тракия:
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=24634.0
Като отговор на втората част на твоя въпрос ще посоча, че причините да се ориентирам по такъв начин са религиозни, а не културни. Какво имам предвид:
- не успях да съвместя учението за прераждането на душите и кармата с християнството
- не приемам еврейския племенен бог Йехова/Яхве/Саваот/Адонай за творец на Вселената и не смятам, че той е нещо повече от останалите богове в митологиите на Древния Изток - Енлил, Мардук, Шамаш, Ашур, Адад, Тешуб, Мелкарт и т.н.
- не признавам евреите за богоизбран народ, за мен те никога не са били, не са и няма да бъдат такива; те самите са се самообявили за богоизбрани, т.е. те са самозванци
- не смятам за правилно хора да се почитат като богове и на хора да се отдават божествени почести, както в християнството се отдават такива почести на светците.
Правя уточнението, че уважавам и почитам българските светци - братята Кирил и Методий, Климент Охридски, патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, но ги почитам като исторически личности, които са част от българската история, а не като богове.