Атила Дуло

Разбирам. Ако идеята е да бъдат привлечени гагаузите към българската кауза - ПОДКРЕПЯМ. Може пък наистина да има нещо прабългарско в техния произход. Вече започвам да го вярвам.

Може и да няма обаче. Старо и средно българско/деспотството/ има ли? Може би историците и археолозите във форума ще подскажат?

Това че никой извън България не се впечатлява от Ж. Войников и П. Добрев не е проблем. Проблем е, че двамата няма с какво да впечатлят нормалните хора и в България.

Онзи ден направих опит да чета книгата на П. Добрев "История, разпъната на кръст", втора част, С. 1998 г.

Е, не се чете, брате! Не успях да изкарам повече от 10 страници. Няма такива глупости! Особено дразнещо е постоянното позоваване на някакъв "памирски език"?! Ами, такова животно нема!

Да не говорим за тоталната липса на бележки под линия, свързани с речници или лингвистични изследвания.

Но явно си имат последователи в темата и форума . И обикновено нямат бележки и над линия .

Ето още за суфикс ~чи - из уроците по карачаево-балкарски

"Аффикс образования существительных –ЧЫ, как и большинство других аффиксов,

имеет четыре формы –ЧЫ/-ЧИ, -ЧУ/-ЧЮ, присоединяющихся к основам в соответствии с

законом сингармонизма. Данный аффикс является одним из наиболее продуктивных и

образует имена со следующими значениями:

1. наименование лица по роду деятельности: иш (работа) – иш-ЧИ (рабочий), къой (овца)

– къой-ЧУ (овцевод);

2. наименование лица по характерному для него признаку, часто отрицательному:

ётюрюк (ложь) – ётюрюк-ЧЮ (обманщик), тил (язык) – тил-ЧИ (ябеда);

3. наименование лица по месту деятельности: тюкен (магазин) – тюкен-ЧИ (продавец),

тирмен (мельница) – тирмен-ЧИ (мельник);

4. наименование лица, проявляющего склонность к чему-либо, или отличающегося

характерными чертами, имеющими постоянный характер: джыр (песня) – джыр-ЧЫ

(певец), накъырда (шутка) – накъырда-ЧЫ (шутник);

5. наименование лица, временно находящегося в определенном положении: даў

(претензия) – даў-ЧУ (истец);

6. выражает местожительство: москва-ЧЫ (москвич), Нарсана (Кисловодск) – нарсана-

ЧЫ (кисловодчанин). "

ТОПЛО ! С "кипчашките" ще си вече в целта. Ако беше ме чела внимателно, щеше по-малко иш-лер да си отвориш. За едно и отговорихме на Историк, "тюркцизъм" ли е -ЧИ/я/и...без да сме му толмакчи/и и ибрикчи/и.

Например в чечено-руски речник е посочено,че

аз - означава звук,глас

в ингушкия речник е посочено направо,че означава местоимението аз

"аз - местоим. *я (мной, эргатив.пад.от "я") из аз аьннад цунга это я ему сказал"

Както писах вече, за никого не е тайна, че съвременните славянски езици са от индо-европейското езиково семейство и с останалите такива/в т.ч. чеченския/ произлизат от общ праезик. Но какво доказва това за прабългарския??? И за да си спестим още спам, да добавим от сега "индийските", "персийските", "арменския", "грузинския", "албанския", "келтските", "романските" и т.н. Относно ЧИ по-добре обаче се ровете в друго семейство . Станахме ли ясновати? или сме зарзаватчии още .

Ето я авестийската Къща(Хъща)

hushiti - "good abode"

И как да разберем, че е прабългарско "хъща"? През казашката "хата" или "хутор" ли ? А kış, kışlık, kışında, kışla, да Ви говорят нещо?

Что такое Куща? Значение и толкование слова kuschta, определение термина:

Куща - -щица ж. сень, скиния, шатер, наметь, палатка, ставка, шалаш, балаган, курень, навес, беселка; хижина, временная лачуга в лесу, на безлюдьи. Кущи мн. или кучки южн. зап. жидовский вешний праздник в память странствия с Моисеем; все выбираются из домов в шалаши, кущи. Кушица, вм. кущица арх. землянка, временно жилая пещера или крытая яма. Кущный, к куще относящ. Кущник м. -ница ж. житель кущи. В арх.-мез. в тайболе (дремучих лесах) ставят хижины поселяемым там кущникам, старикам, для приема проезжих по безлюдным дорогам. Кущевать, жить в куще (близко к татарск. кочевать). Кущеванье ср. житье в куще.В Северна Азия / Сибир/ пък си имат Каштак/kashtak-шалаш, балаган в лесу, где тайком сидят хлебное вино и савраску.

Да подхващам сега и "уникалното" пес - род. п. пса, укр. пес, блр. пес, др.-русск., ст.-слав. пьсъ (Остром., Супр.), болг. пъс, пес (Младенов 419), сербохорв. пас, пса, словен. рs, psa, чеш., слвц. реs, польск. рiеs, рsа, в.-луж. роs, н.-луж. рjаs. Интерес представляет выражение: густопсовая собака, т. е. "с длинной шерстью", псовая собака "лохматая с." (см. Ильинский, AfslPh 34, 11 и сл.), возм., в противоположность *хъrtъ (см. хорт). Фонетически наиболее безукоризненно сравнение с др.-инд. picagas "рыжеватый, коричневый" (так же как имя собаки), picas м. "лань" и со слав. *pьstrъ (см. пестрый), авест. раesа- "прокаженный" (первонач. "пятнистый"), греч. "пестрый", д.-в.-н. feh – тоже, лит. раisаs "грязное пятно"; см. В. Шульце, Sitzber. Preuss. Аkаd., 1910, стр. 802 и сл.; Kl. Schr. 125; Гуйер, Uvod 75; LF 40, 302; Уленбек, Engl. Stud. 31, 251; Петерссон, ВSl 33; AfslPh 36, 140 и сл.; Шпехт 121 и сл. Другие сближают с лат. ресus, -oris ср. р. "скот", ресu, -us, ресus, -udis (ж.) – тоже, греч. ср. р. "шкура", др.-инд. pacu ср.р., раcus м. "скот", авест. раsu- – то же, гот. faihu "деньги", д.-в.-н. fihu "скот", считая при этом исходным либо знач. "мохнатый" (Ильинский, РФВ 69, 13; 73, 286; AfslPh 34, 11 и сл.), либо – "страж скота": лат. ресus servans, авест. pasushaurva- "собака-овчарка" (Остхоф, Раrеrgа I, 214, 256 и сл., 265 и сл.; Прельвиц 253; Брюкнер 411; ср. Бартоломэ 881). Мейе (Et. 238) тоже считает первонач. знач. "страж" для слав. слова, но при этом он предполагает родство с лат. sресiо "смотрю", др.-инд. рacуаti "смотрит", авест. sраsуеiti "выслеживает". Совершенно отлично сближение слова *рьsъ в недавнее время с чеш. vypiskati "вытекать струйкой, бить ключом; освистать к.-л.", pisteti "течь", слвц. рisаt "мочиться" (Махек, "Studiе 111 и сл.; ZfslPh 13, 405; Голуб 196 и сл.; К. Г. Майер, IF 50, 172) и с франц. pisser, ит. рisсiаrе, рум. pisa "мочиться". Против этой этимологии выдвигается возражение, потому что в древнем слове подобной фонетической формы следовало бы ожидать слав. *рьх- (Мейе, ВSL 31, 53) и потому что вообще названия собак с таким исходным знач. не известны (Коржинек, LF 58, 427 и сл.). Сам Коржинек (там же) производит рьsъ из подзывапия рs, рs!, которое он усматривает в чеш. psikati, польск. psi, psi, ст.-франц. bisse, порт. buz, исп. buzquе (см. также ZfslPh 13, 416), что невероятно. Ср. песец. II II "палка, которой мнут глину", онежск. (Подв.). Во всяком случае, из пест, возм., из *пьстъ.

Стига за днес "прабългарски"...Ади лека, аз да се прибирам на къшлата си , нищо, че е лято...

Нали липсата на тюркски думи се изтъква,чрез старобългарските писмени източници/макар да са строго канонични и едва ли отразяват достатъчно живия език/. Пък то там липсват и "сакралните" КАКА, КЪЩА, КУЧЕ, да не продължавам, че работата става КАЗАН за БОКЛУК . Тангра, Перуне, колко мъка има на този свят... Иначе и малките школарчета знаят, че славянските/в т ч. българския/ са индоевропейски езици и произлизат/имат общи корени/ от един праезик. Така, че нека да не откриваме 'коло"-то на "колата", а да се замислим дали все пак не е имало и място за "тюркските" думички в прабългарския, наред с "таджикските".

Далеч по основателно е да се търси куманска вързка в това деспотство.Но трябва дебело да се подчертае че феодалните образувания с които се наводнява Балканския полуостръв през 14 век /може би над 40/ са формирани на всичко друго само не и на етническа основа.

Но като цяло се налага мнението за тюркска връзка в това деспотство. Доста често паралелно се говори и за предците на гагаузите.

Аз повече си мисля за наслагване/в т.ч.и на карабулгари/, а не за съхраняване.

Действай, търси, намирай! Твоя воля, ама не говори ЩЕ това, ЩЕ онова, ами го прави! Ако намериш 1000 български думи в науатъл значи ок, ще ги добавим към останалите и ще променим теориите. Ама ако само така си приказваш колкото да покажеш колко си добар и колкото да принизиш думите на останалите...

Споко макебулгар, я виж какво хубаво си ХОРтуваме. Мене пък ми е интересно, защо извън България сериозната наука не се впечатлява от докторите Ж. Войников и П.Добрев/и последователите им/ и даже малко ни вземат на подбив в кулоарите?

AVESTA words

Old Iranian Online

Ancient Sanskrit Online

Old Church Slavonic Online

Отворих произволно Авестийските думи и освен Азем/Аз/ другите думи не ги намирам. Да не би къща да е:kashem ? Ако го разровя/а нямам време/ ще намерим доста съответствия с доста евразийски езици, което едва ли доказва етРуско-сармато-скито-славянските / новия панславизъм / теории. На пръв поглед виждам даже повече съответствия с турския: kim/кой и т.н. . Всичко това само доказва, че "чисти" раси няма, и че славяни или тюрки е по-скоро лингво-културно определение. За видеото-но коммент , за речниците-благодаря.

"-чии" не е турцизъм в никакъв случай.

Възможно е "-джия" и "-джии" да са турцизми. Възможно е и да произлизат от "-чии".

- шаръчии => бояджии

Не мисля, че наставката "-чии" има нещо общо с глагола чиня (правя, върша, извършвам).

Балъкчи/и трябва да е доосмански пласт. Чи, джи и даже чу и чю/kürkçü/, са си едно и също. Чи и досега се ползва в тюркски езици за партийна принадлежност: PKK-çi.

Ти пък залиташ в другата крайност.Повечето от тези думи ги има в другите славянски езици.

Точно крайностите и ваденето от контекста е проблема ни...Не може само дедукция, без индукция накрая .

श्वशुरः śvaśurḥ A father-in-law

Очаквам линкове към Речниците...

Дим без огън няма само на думи! Няма как прабългарите да са били тюрки при положение че и имената и езикът им са били ирански. Старобългарския език го водим славянски, но това е въпрос на гледна точка и езикова група. При едно друго стечение на историческите събития и научните нагласи днес можеше да съществува скитска езикова група, която вероятно щеше да е клон на източноиранските езици и в която щяха да влизат повечето днешни славянски езици. Гагаузите или турците по варненско са го създали тоя мит по същия начин по който днешните чуваши се пишат първи булгари без никакви основания! Просто комплекса за малоценност на малките народи ги кара да се вкопчат в някой по-древен народ с по-висока култура който е живял на същата територия. Това го правят чувашите, гагаузите, македонците и дори много от българите които приравняват древните българи с местното автохтонно тракийско население.

Да оставим настрана, че още не сме уточнили кое му е "възрожденското" на мита и ако така лесно смесвате епохи, теории и етноси, спора става много ментален... и не искам да Ви вярвам и за другите Ви твърдения. Огъня са го запалили в края на 19 век международните/в т.ч. и българските/ научни среди с "тюркската" теория за българите и какво са виновни селяните, че запушил и при тях.... Иначе доста големи "народи" се изкарват,кой наследник на Рим, кой на друга империя, но това вече не е наука...

Точно възрожденски мит е! От времената в които Аспарух и тюркската теория стават популярни. Тоя мит са създали турците и гагаузите които са ходели по училищата и са чели тюркската теория. Самата тя обаче е мит.

От турското или гагаузкото възраждане е? Защото българското е преди всичко панславянско и отпреди тюркската теория...И като "ески булгалар" по-скоро се търси оправдание пред себе си и околните за разминаването/така се смята и до днес сред хората, които вярват на митове, че турчин=мюсюлманин/език-вяра. И мита трябва да се е появил наистина края на 19, началото на 20 век. Но и дим без огън няма...

Еми така е, победените винаги напускат битката

Като нямаш аргументи не спориш. А ако искаш да спориш просто за спорта веднага ще покажем иранските и санскритски речници в които са показани думите Аз (кюрдски, авестийски), Дете (санскрит, авестийски), Чедо (санскрит, авестийски), Куче (кюрдски, пущу), Пес (персийски), Свекър (санскрит), Къща (пущу, авестийски), Жена (авестийски, санскрит, персийски, пущу)...

Та покажете ги вече...

Мислех, че се подразбира за кои и от кога некрополи говорим, но ще уточня: некрополите от Дунавска България и от 7-9 век.

Ако ще отиваме към философията, доста е условно, дали сега пиша в този форум . Нека археолозите кажат, доколко може да се вярва на некрополите, но ми се струва, че който ги зачерква с лека ръка, трябва да има доста силни аргументи. Напомням, че става дума за хиляди погребения, а не за едно/срам ме е да го напомням, но иначе ще се появят още постове в стил "Гибралтарският сервиз" на Б.Димитров.../ .

По-интересни са Украйна и Русия. Като наблюдаваме как се е развивала във времето картата на разпространение на даден комплект думи, можем да съдим за етническия прилив и отлив на българите..

Ясно е че названията 'сърби' и 'албанци' не са местни, а са донесени от ордата на Аспарух /или Кубер/ и произхождат от засвидетелствани племена по скитските земи и кавказка Албания.

Не са, защото там има и пра, и старобългарско влияние, освен ако не се приеме, че сегашните езици са Московско и Киевско койне. Второто е ясно само, че не са донесени от Аспарух и Кубер, особенно за сърбите, които тогава са къде Полша.

Какъв е проблема да има прабългарски думи в сърбохърватският език?

Я виж Шудиково, Врап и Ерсеке къде се намират и какво е открито там.

И аз така мисля(взе ми го от устата ). По скоро трябва да се гледа полския, и то преди да се "омърси" от "татари и казаци".

През средновековието селищата често сменят местоположението си и имената си, но относно топонимите според мен имаме по-голяма устойчивост и доосмански пласт с тюркски корени.

Случайно ли е съвпадението в почти еднаквото разпространение на прабългарски некрополи, "Добруджанското" деспотство и на гагаузите /18-19 век/ ? Това е един въпрос, който не е еднозначен, но може да бъде все-таки разнищен, докато не е късно . Ще помоля, независимо от личните пристрастия, да съхраним един по-лек тон на дискусията и едновременно по-малко менталност и политика.

Южняк,

интересен пример с норманите в Англия. Да видим лингвистите как ще го обяснят.

А нещата тук още повече се усложняват от обстоятелството, че славяните стават значително повече от българите една към средата на 9 век в резултат на завоевателната политика на българската държава от началото на 9-ти век насетне (Крум и наследници). Ако българите са говорили на някакъв алтайски, как така за половин -един век (до към средата на 10 век, хайде да е до края ) този автентичен български съвсем изчезва като разговорен език?

Бързо обяснение: християнската църква + латиницата(и латинския) са "помогнали" на норманския френски.

Прабългарските езически некрополи почти идеално, буквално очертават "Добруджанското" деспотство:

и тепърва има място(все няма пари) за още археологически проучвания на Добруджите, а "аксиомата", че няма "жива душа" през 11 век в ДобруджитЕ ми се струва наложена, заради тезата за "претопяването на прабългарите в славянското море". По-скоро мисля, че имаме сливане с узо-кумано-баджанашкото море и "огузяване" на прабългарския. Освен това мисля, че достата "турцизми" в говоримия български не са принос на Османците, още повече, че са от персийски произход, а са се "османизирали". Дори не може да се изключи заемането им в турския през Балканите (хамбар-амбар, йогурт-йо/у/рт). След Освобождението (1878г.) всичко "турско" го "отнася"....в т.ч. и гагаузите.

Това с разрешаването на спора е така , защото за пръв път имаме сведения от пряк свидетел на събитията

С насмешки само се отпъжуват болгарите задгранични от българското... Те не са виновати дека не сборуват арно литературен български и не понимават отношенията връз себя си...Тогаз им е по на сърце да се пишут веке други...а не болгари.

Помислете: това са 200 години друг свят, други нрави. Отзвуци само от Възраждане, църковни и национални борби и т.н. Иначе ставаме: чужд сред свои, свои сред чужди! Извинете, че не е по темата, но не само държавата се отнася лошо с българите в чужбина... Както е тръгнало, темата на внуците ни ще е : "Защо българите не се зоват веке българи". Още веднъж се извинявам.

Ако ще правим лингвистика по Википедия, по-добре изобщо да не правим нищо. Трябва малко професионализъм. Горният пример е неподходящ. Юмуша г-то или мекото "г" в турски едва ли е присъствало в "родния диалект на Мустафа Кемал Ататюрк".

Ако беше обратното, щяхме да казваме "кърджалии и даагълии", а не "кърджалии и ДААЛИИ" (турските разбойници, вилняли по българските поля и планини). Както добре се вижда и в османотурски "Г" в подобна позиция също не се е произнасяло.

Причината за разликата в изписването в гагаузки и турски е банална - приетият принцип на правопис. Няма нужда от сложни обяснения за флексии и аглутинации.

В съвременния турски език и в този конкретен случай се прилага морфологичният принцип. Той е характерен и за съвременния български език, впрочем. В гагаузкия е възприет фонетичният принцип. Затова "г" липсва.

Бесарабския писмен гагаузки ( ISO 639-3 : 2007 gag), не трябва да се бърка с "родния диалект на Мустафа Кемал Ататюрк"?, който по скоро е бил ( ISO 639-3 : 2007 bgx) /майка му е гаджалка/ и още по-малко е бил османотурски. Останалото както пишете си е банално, но пък е доказателство, че Гагаузия не се "анкаризирала" напълно. Мене лично само думата "доГан/джии" малко ме обърква: балкански-гагаузки(bgx) dogan, съвременен турски(trk) doğan ( şahin), бесар. гагаузки(gag) duan...

Да дам и своя принос директно/по букви :)/:

маане– вид четиристишие, употребявано в тюрските/в т. ч. и гагаузките/ тюркю / народни песни/

маджун– лепкава, гъста смес, може да е сладко за ядене, лапа за мазане, и за уплатнение на стъкла/не знам дали има аналог на славянскиhttp://nauka.bg/forum/uploads/smile.png' alt=':)'>/

мазгал– амбразура, бойница

маждрак– копие

малджия– иманяр

манафин– епитет за източните жители на Османската империя, шиит, мъжелюбец

мандало– желязна или дървена кука за притваряне на врата, прозорец и пр.

мандахерцам– кандилкам, клатя

марда/удар. на второто а/– брак; бракуван; лошо качество, некадърен, неопрятен, мързелив човек

мертек– греда

От СИ България. Мога да почна от А и до Я с няколкостотин думи, стига да има интерес? Имам готовност и по стари гагаузо-български имена и фамилии, така, че няма да ми коства време.