Lanos
Потребител-
Брой отговори
80 -
Регистрация
-
Последен вход
Всичко за Lanos
Lanos's Achievements
Newbie (1/14)
95
Репутация
-
Всъщност, Михов е прав. Да, политическата власт е разпокъсана, но Александър и диадохите налагат елинската култура (полисната култура ако щете) в един огромен ареал, като на места тя се синкретизира чудесно и с локалните особености и съвсем спокойно може да се говори за глобализация. Всички удобства на римските градове (бани, театри, библиотеки и т.н.) може и да са впечатлявали варварите, но в гръцкия изток са ежедневие много преди римляните да се появят. Гръцкият е лингва франка, градовете са мултиетнически, съществуват надрегионални търговски връзки и най-важното обща културна традиция. Дори римското право щедро взаимства от опита на елинистическите държави. Заслугата на Рим до голяма степен се състой в това да внесе тази култура и на запад.
-
Южняк прав си, но не се изразих достатъчно ясно, мисля, че все пак Глишев ме е разбрал. Варварските държави сами по себе си не са преграда. Такава е тяхната динамичност с която се появяват и изчезват, непредсказуемата им и агресивна политика и т.н. След средата на 9в. когато политическата картина се избистря и се очертават сферите на влияние търговията се активизира. имхо, варяжкият път първоначално си е именно трасе за набези, което в последствие се прераства и в търговски маршрут. Има много интересни описания на тези пътешествия и ролята на българското крайбрежие.
-
Влошеното състояние на надрегионалната търговия след 5в. лично според мене се дължи на нестабилното политическо състояние на империята и всички временни варварски образувания (т.е. на Средиземноморския свят). Множеството варварски държави играят ролята повече на буфер или преграда отколкото на посредници в търговията. Но дори и тогава съществуват няколко надрегионални търговски пътища - главно за търговия с роби за арабските пазари. Добре документирани са потокът на роби от Франкското кралство към Испания и Венеция (от там по море към бл. изток) и от Източна европа (т. нар. сакалиба) и "пътят на варягите към гърците". Важна за франките е и търговията им с оръжие със скандинавието. Относно църквата, тя изиграва повече положителна роля - комуникациите м/у западна европа и ИРИ се подобряват значително след покръстването на Унгария през 10в. Именно след това стават възможни и к. походи. Географската експанзия не се отнася само за океанските държави. Тя е експанзия на държавите разположени по периферията на средновековния свят. На западния край са Испания и Португалия (по-късно и Англия), които нямат друг път освен по вода. На другия край (изтока) е Русия която тръгва към Сибир и Аляска. Така че, макар и косвено, цивилизацията на ИРИ също има своята географска експанзия.
-
Знам, че е по-лесно разбираемо, но ако така опростено се представят нещата е манипулация. Никои не може да ти каже "този инструмент е славянски" или "този лемеж е германски". Двата типа лемежи - ръкавест и дръжчест се развиват със столетия. И двата са предримски. Дръжчестият е местен Балкански още от Елинистическата епоха и се използва до ср.6в. Ръкавестият е с корени в западна и централна европа. Двата типа са разделени териториално. Това което става на Балканите е, че след ср. на 6 в. на практика не се откриват инструменти за зърнопроизводство. Следващите такива са от 8в. насетне и принадлежат на този централноевроп. тип. Т.е. по някакви причини местната традиция е загубена... По-ясно от това не мога да го кажа.
-
Вилите и латифундиите, които са гръбнакът на римското земеделие са изоставени окончателно след хунските нашествия в средата на 5 в. като същевременно с тях изчезват и големите обществени складове (хореумите). За критичното състояние на местното земеделие свидетелства първо разпада на annona militaris и по-късния опит на Юстиниан за укрепване на граничните провинции чрез учреждаването на Quaestura Exercitus. Има изследвания (включително и български) и създадени типологии на късно античните земеделски инструменти. Няколко от наблюденията за Балканите са доста интересни: - в голяма част стопанския инвентар (сърпове и т.н.) до 6-7 в. има ясна типологична връзка с образци от късно елинистиката епоха. Т.е. от 2 в. пр. Хр. до 6-7 в. има отчетлива местна традиция в стопанството. - през 6-7 в. преобладаващата част от този инвентар са ръчни инструменти (мотики, лопати...), което кара някои изследователи (като Ф. Курта например) да считат земеделието за предимно "градинно" - на малка площ и без използването на впрегатен добитък. Като се има предвид, че повечето селища от този период са разположени в планински и полупланински терен изглежда логично. Според него (и не само) живота на селищата до голяма степен е зависел от държавните доставки, като с тях са свързва широкото разпространение на няколко типа късноантични амфори предназначени главно за транспортиране на зърно (LRA 1 и LRA 2), а земеделието е било дребно и със спомагателни функции. В последния период на Ятрус например дивечът е заемал значително по-голяма място в менюто на жителите му в сравнение с предходните години. Загубата на Египет, краят на държавните доставки и краят на живота в ранновизантийските селища в северните Балканите изглеждат свързани. -след края на 7 в. местната земеделска традиция е заменена с нова, което си личи по появата на нови типове сечива (мисля, че се визираха най-вече сърповете и лемежите), които са с централноевропейски произход. За разлика от селищата от 5-7 в. новите вече са в равнинните терени. Полупланинските и хълмистите укрепления ще бъдат заселени отново едва през второто ВПН през 12 в. Т.е. колелото се завърта отново.
-
Има я тази практика да се измислят археологически обекти, особено по големи инфраструктурни проекти като магистрали, ЖП линии, газопроводи и т.н. Само ръководителят на разкопките може да си докара към 4-5 хил. лв. на месец, а колкото по-дълго продължи, толкова по-добре. Другият номер, използван най-вече в частните строежи, е да се приема подкуп за да се "потвърди", че терен е чист. Какъв е вашият случай не знам. Може наистина да има нещо. Възможно е и хората от музея да искат да си спечелят допълнителни доходи. Един екип включва минимум ръководител, заместник и няколко работника. Ще копаят един месец, ще си вземат хонорарите и накрая ще открият 2-3 "ритуални ями" и до там... Е ако има начин ще гледат да удължат проекта :D Относно финансирането, музеят естествено има интерес да ви извива ръцете и да иска пари от вас. Най-добре се консултирайте с адвокат. Доста често се разиграва следния сценарий - собственикът отказва да финансира, а музеят няма пари сам да проучи обекта следователно археолозите не подписват и се получава патова ситуация. Не е изключено и наистина да има обект
-
За кой Исторически музей става въпрос? Ако не е тайна разбира се
-
Не бе, само агресивна пропаганда и мачбол срещу сърбите. Мокрите сънища на всеки тинейджър с бръсната глава. Има положителни и отрицателни страни през този период. И какво от това питам аз....
-
Ново Възраждане чрез заклеймяване на миналото и анексия на Македония. Гениално! Тая тема е абсолютно безсмислена!
-
1. За лустрация както ти казаха е късно вече. Пък и не виждам каква е връзката с демографията ? 2. Македония е болен въпрос само в болни глави. Заради такова мислене почти се съсипа Третата българска държава. Имаме за решаване къде къде по-важни въпроси отколкото да се месим в делата на суверенна държава. Не чест и доблест, а прагматичност и трезва преценка ни трябват.
-
Сам знаеш какво правят македонците като вземат български паспорт.
-
Дори това да стане, шансът тези бежанци да останат в България е минимален.
-
Оставам с впечатление, че повечето българи искат "държавата" да се грижи за здравето ни, финансите ни, образованието ни, работа да ни намери, да отгледа децата и старите ни родители. Според мен имаме голям проблем...