Emil z Lonneberg

И двата учебника са по физиология за студенти по медицина. Това, което съм чул на лекции, е идентично с това, което пише в българския учебник. ... Хубавото на целия този интернет е, че лека по лека се отварят някои врати за нас, малко да видим какво става по света. Така наваксваме от изостаналостта си (в някои сфери, в други сфери наваксване няма).

То е достатъчно да погледнеш картинката, на която са ти нарисували бета-клетка със съответните й мембранни и вътреклетъчни структури и как глюкозата се трансформира в биопотенциал, който довежда до секреция на инсулин - на ниво волт-зависими канали, глюкотранспортери и прочие. Къде в български учебник можете да видите такова нещо!? ... Няма нужда да ви дудна на главите, ясно е, че нашият учебник е много изостанал. По моя лична преценка - на ниво 60-е години на западните учебници (което може да се приеме и като комплимент).

Ако може, бихте ли споделили какво смятате за примера, който дадох с българския и италианския учебник? Просто любопитствам?

Извинете ме за качеството на предложения ПДФ, обаче идеята му не е да ви смая, а просто да илюстрирам по една тема, която избрах "на случаен принцип" какво пише в два учебника. Единият е български, ново издание, вторият - италиански, също тово издание (на еднакви години са). Ако можете да прочетете италианския, ще установите, че информацията, съдържаща се в българския учебник се съдържа в историческия му преглед. И оттам нататък хората тепърва започват да нищят въпросите. Мога да ви снимам целия учебник, обаче положението е същото по всички теми. ... Това важи за биомедицинските науки. За другите науки може да важи, може и да не важи, не зная. 3 страници в българския учебник срещу 16 страници в италианския. Аз наистина си мисля, че техните студенти само да гледат на лекциите, да стоят с отворени очи, пак научават повече от нас.

Аз се бавя, щото се оказа, че в българския учебник темата е от 4 страници, ама в италианския била на повече и тука съм с едно смешно телефонче, та докато стане на пдф, мравките умряха, та сега търся мравка за телефона, след още 5 минути ще съм готов. Точа едно филмче през телефона и това ме бави. Fiziologia-sravnena.pdf

Гандалф, въпросът ти към мен ли е? Ако е към мен и е за разликата между западните специалисти и нашите специалисти, ще отговоря. Разликата идва от системата. Много учат студентите на запад. Дали ги гърчат или те сами си учат, това зависи от системата. Имат модерни методи, асистентите приготвят невероятни упражнения - нещо като допълнителни лекции на невероятно ниво - с последните нововъведения. А професорите си използват директно научни статии и разработки, материали от конференции и т.н. Имат хубави учебници. Модерни. Сега ще отида да щракна с телефона две страници от италиански учебник и да го сравня с български учебник - ще отворя на една и съща страница. И ще ви покажа информацията. За да прецените вие сами. Само ми дайде 5 минути. Само да стоиш и да гледаш, без да си записваш нищо, без да проявяваш интерес, без да четеш допълнително, ти вече си научил повече от нашите студенти. Ми те всичко ти го изпяват!? А ако се и напънеш малко да почетеш... леле!!! Карат ги също да пишат курсови работи - ама това от малки. По различни задания. Това вече съм го писал и ще се повторя по много грозен начин, ще си кажете, че само пея стари песни... Отивам да фотна две страници и ги слагам в темата да видите.

Голямата обща култура не е голям повод за гордост, ако човек не си разбира от работата. Един западен магистър е над нивото на наш доктор. Колко над? Ми педя и половина. Трудно ми е да кажа.

Хубаво е да се занимаваш с нещо, което не те кара да си казваш в петък - ох, петък е!!!

Когато си добър в едно нещо, можеш да се справиш финансово. Пример - съседа шахматист. По логикага с парите бихме казали да не се завимава с шах човек, обаче тоя мой съсед изкара добри пари с шах. Или пък цигуларчето, което от малко беше на цигулката и днес всички го знаят. И двамата днес не живеят в България, но това е друга тема. Мога да дам още съграждани за пример, не са само тези двамата... Въпросът е да си добър, не просто посредствен.

Езиците здраво да се учат, не като мене и колегите ми, дето едва сричаме... щото просто светът се интернационализира. Преди години просто не вярвах, че ще може един ден да отида някъде, ако ще и на разходка...просто не вярвах. Младите днес трябва да четат, това английски, немски, френски, испански, италиански, руски...да са им в главите от малки. :-) Жалко за Шенген. Все едно сме нещо дефектни, но решението е изцяло политическо. Така в европата могат да работят само два вида работници - с дефицитна професия или хора без образование, а последните са много повече от пърите...

* * * * * *

и една снимка с малко жизнерадостен спам: две пръстенчета, снимани върху камина - за настроение на темата.

Аз физически се тренирам като снимам. Ако не съм снимал дълго време и после имам мускулна треска : ) И със сигурност не си бих взел служител, ако търсех, който няма хоби.Щото това ще означава, че той не разбира от нищо друго. Не ми е ясно и колко ще си разбира от работата, ако нищо друго не гледа. Ей тъй, от интерес поне. Може и да бъркам. И естествено, говоря за професия, при която няма как тя самата да ти бъде обект на хоби. Макар че по-горе писах, че сегашната ми работа е хоби. Има много неща, които използвам от хобито си в професията и обратно. В известна степен си приличат много. Интересно нещо са шефовете. Много голяма работа са някои от тях, въртят игрички, борби... и в един момент, в който се пенсионират - умират прави. Щото стават НУЛА. И обикновено в този момент си проличава какво е истинското отношение към тях. Наскоро станах неволен свидетел на подобно нещо. Вероятно за пенсионирания господин би било по-добре да бе умрял. Много хора окапват в първите две години от пенсионирането (от неспособност да се приспособят към новите условия). Затова е важно и да се замислиш какъв искаш да станеш, какъв живот искаш да водиш. Те нещата са свързани.

Авиомоделизмът е технически спорт. Да го броим ли за зел-дал? Историк, боже, чак се чудя как хора над 8-годишна възраст играят на игри. Едно време играх малко в продължение на седмица и нещо ми омръзна. Не е за мене тая работа. Друго си е да набараш кълбо с прежда... мериното колко готино се влачи по плочките... Извинете за офтопика, но в тази голяма китайска компания служителите й в понеделник само клюкарствали в чата. Този мой приятел ми вика - общо взето един некитаец едно нещо ако го върши два дни, китаецът го върши седмица. На всичкото отгоре си имат служителка, която отговаря за чистотата - проверява дали се къпят и им дава предписания - да се къпят веднъж седмично. Ще кажете - преувеличавам. Ми той не ме лъже, вярвам му. Имали колеги, които не се къпели. Един така дошъл от Пекин за три месеца и дошъл деня да си тръгва, моя приятел казал на шофьора - леле, вие още багажа от хотела не сте взели!? а той трябва да лети!!! И шофьорът казал - А, той така дойде? няма багаж. И така не е само един човек. Аз попитах - добре, как три месеца с едни дрехи? - Ами ходи на работа с едни дрехи, в неделя ги пере и стои гол, докато не изсъхнат. Много били като него. Това за китайската работливост е малко разтегливо понятие. Просто са много. ...

Имам приятел, който работи за голяма китайска компания. Той ми разправя, че е смърт да имаш хоби. За китайския работодател да имаш хоби означава да не си напълно отдаден на работата си и да има какво да те разсейва. Затова и китайците, които работят в тази компания нямат хоби. Те работят. В Западната цивилизация, към която и ние се числим, интересите вън от работата са важни. Помагат ни да намираме нестандартни решения като използваме опит вън от работното си място. Различни стратегии....

ихаа!!! Русенци не спят!!! "Статията е хубаво да се предаде на магнитен носител" и "Не се препоръчва да се печата на иглен принтер, понеже те не дават задоволително качество".

В БАН работят днес толкова хора, колкото в неголям западноевропейски град (в който все пак има университет и научно звено). Всъщност - не точно работят, а ходят на работа (или поне им тече трудов стаж). За западната Европа не мога да говоря в подробности.

Работата е там, че училището и после университатът не подготвят изобщо младите хора за работата им. Получават някакви знания и дотам. Аз до трети курс все още живеех с мисълта, че мога да работя във ветеринарния институт и да се занимавамс диагностика. Или пък да работя в БАН. Е, то работих в БАН няколко месеца, направих си равносметка какво научих за няколко месеца и разбрах, че ще ми трябват поне двайсе години да науча нещо...почти време за пенсиониране... :-) И се отказах от тази тази работа. Никога не ни говорят за човешкия фактор - с какви хора евентуално ще се срещаш в професията си. Работейки на село като ветеринар няма да срещнеш Гена Димитрова. Няма театър, разговорите се въртят около това колко зелки си сложил в бидон и колко вино си наточил. Но реална представа може да има човек само като поживее. А понеже аз си нямах представа, си мислех, че мога да живея на село. Ми то само миризмата на животни, лайна и присъствието на мухи ме докарва до нервна криза...после викат, че на село въздухът бил чист...може, ама така мирише, особено като почнат да пърлят прасетата, с ужасните викове на свинете, не е за мен...ама го разбрах по време на следването. Днес е модерно да се говори, че е хубаво да имаш хоби. Да имаш интерес вън от професията. Обаче - аз бих доълнил - творчески, нещо, с което да се проявяваш...примерно хоби спорт - зяпане на мачове с бира в ръка не се брои, но ритането на топка - да. Такива ми ти работи котешки ти разправям. ... А испанския си го тача от малък, имаше период от моя живот, когато ми беше основен език.

Това несъмнено е така, стига човек да може да го стори. Щото има такива хора, които си мислят, а после се оказва, че само мислели. Не стигат до практиката. Ето, аз работя хобито си. Професията си не я упражнявам. И не ттрадам от това, защото небих могъл да я работя. Мъчих се, ама само с мъките си останах...

Аз исках на пет годинки да се науча да чета на испански, защото имахме една преводна книжка от руски за фотогряфията. Години по-късно се озовах с кибритената кутийка в ръка из улиците на Братислава... Според мен човек трябва да слуша сърцето си. Ето, не мога да работя като счетоводител, нищо че взимат големи заплати. На тоя свят не всичко е пари.

Моят принос е само технически - направих филма - и без много зор го докарах до автентична визия от времето на Априлското възстание : ) Но с радост бих прочел за битката!!! Благодаря за повдигнатите въпроси.

Тотални смешници... Домейнът изобщо няма нужда да го гледаме, смехът е много преди това.

Защо Ансел Адамс говори за черно-бяла фотография, Картие-Бресон споменава, че за него фотографията е черно-бяла, Салгадо няма много известни цветни фотографии, докато Стив МакКъри е известен точно с цветните си фотографии? Дали черно-белите фотографи от миналото биха прегърнали цветната идея? Какъв е този цветен свят? Подбор на цветове, осветление... въпросът за правилно експонирани цветове... знаете всички - това означава да не допуснем повече светлина върху даден цвят, така че да не се получи преекспониран (блед) или недоекспониран (тъмен). Цветът се свързва със средата. В случая с МакКъри - с хората. И въпреки, че МакКъри предоставя палмата на първенството на Човека /ЧовекЪт заема главно място в неговата фотография, това е видно/, при него мисълта за "утрешния ден" не е толкова силно застъпен като при Салгадо. Даже се замислих сега какъв ли паралел може да бъде направен между тези двамата. Първото нещо, което ми се е набило в ушите е, че са снимали по купища филми във филмовите времена, а днес работят дигитално. За Бресон мога да кажа, че за погребението на Махатма Ганди, на което се случва да бъде "случаен" свидетел, е имал на разположение пет филма в задния си джоб. Колко филма е изснимал МакКъри? Колко Бресон и колко останалите "дядовци"? Нямам представа колко са снимали дневно, но гледайки Дуано, слушайки Кертес и Бресон, то предполагам, че границата от 5 филма дневно не я е минавал често. Дуано говори за онези години, когато мислел преди да щрака, щото филмите му били много "кът", броял стотинки и кадри. А и с механична Лайка е трудно да изпаднем в опиянението на младия дигиталист-колонизатор, особено ако кадрите не са резултат от единствено директната "щрак-брак" визуализация. Затова смятам, че Бресон е снимал в пъти по-малко от Салгадо или МакКъри, но и доста над средното за любители като мен, които имат на разположение само по някой друг час за снимки през седмицата. Но то и това са технически подробности, неща нито невидими за очите, нито съществени. Тук аз бих припомнил призива на Бресон да не преяждаме. Да не се увличаме в безцелното щракане и в никакъв случай не искам да кажа, че Бресон не е имал случайни или грозни кадри, но е имал изградена философия, има изградена гледна точка. А това е най-важното. Защото, поставяйки своите кадри в контекста на определена философия, той доизгражда своя стил, развива и обогатява философията си, развива стила си. Философията зад фотографията е пътеводната светлина, която дава насока за развитие и служи за опора. А философията е отражение на ценностната система на автора. На въпроса, който вероятно си задавате, защото аз си го задавам, - черно-бяла или цветна фотография? - някой би отговорил - Зависи вие какво търсите. Ако търсите връзката между човек и среда, или сте ориентирани към света в разнообразието от неговите проявления, то вероятно за вас по-вдъхновяваща е цветната фотография. Ако вие сте ориентиран повече към своето вътрешно Аз или наблюдавате своята душа, или желаете да преминете отвъд света на формите, то на вас вероятно повече ще допада черно-бялата фотография. Всичко е въпрос на ценности. На философия. Разсъждавайки за черно-бялата фотография, която ме вълнува, за мен е изключително лесно да направя своя избор - филмова или дигитална фотография? Матрицата е оптимизирана за цветна фотография - снимайки с цифров фотоапарат, аз бих се зачудил как да изглеждат кадрите ми. Какъв алгоритъм да използвам за транспониране на цветовете в съответстващите им естетически полутонове на сивото /защото тези съответствия в никакъв случай не са реални, механични, а се основават на цялостната идея за чиста черно-бяла фотография, развита от Ансел Адамс и Клуб f/64 преди милиони години/. Тук идва един момент, който остава ненапълно оценен. При филмовата фотография ние не просто си купуваме памет-карта за еднократна употреба, която побира 36 пози, но и получаваме готови настройки, готови арт-филтри за черно-бяло или цветен профил за цветна фотография, защото филмът е носител на определена естетика. Десетилетия наред фирмите-производители са разработвали филмите си точно в търсене на най-доброто пресъздаване на цветовете в съответните им сиви или цветни полутонове, пресъздаване, което във всички случаи е далече от реалността - защото не е просто обезцветяване на цветовете посредством десатуриране и механичното им превръщане в сиви полутонове или "истински" цветове при цветните филми. На въпроса - дали аз желая всяка моя фотография да следва един определен протокол /определен, фиксиран и еднакъв/, бих отговорил така: Нали аз събирам различни парченца от реалността, които да създадат една обща картина, една нова реалност, един нов свят? Вие представяте ли си всички тези парченца да са уж различни, а в действителност алгоритъма зад тяхното получаване да е един и същ - клониране, имитиране и прочие - еднаква композиция, еднакви сюжети, обработка и резултати? "Кадърът, който превърнах в стил?" Това е едната страна на нещата - да не се въртим като кучета в кръг в желанието си да се захапем сами за опашката си. А от друга - за мен остава непонятен въпроса как бих получил желаната от мен естетика, ако нямах до себе си филм за изготвяне на алгоритъма? Да си го измисля сам, стоейка на компютъра? Самороден талант? Нещо като "орлов впряг"? Защото чувството за естетика се култивира, то се вгражда в човека. Не може да хванем някого от гората, да му пуснем една дигитална цъкалка и да очакваме да има рафинирано чувство за цветова хармония.

Дай ми малко време, че сега опитам на една аперитивка. Ще бистрим туй, що не се избистря.

Да, файловете са *.DAT, но мога да ти отрежа едно парченце и да ти го конвертирам в *.TXT