Emil z Lonneberg

Ама тетрадките не искат ни вода, ни леп. Пък едно тамагочи, дето се троши всяка година, за 10 - 20 години ще ти се натрупа планина от тамагочита. Ако не ги изхвърляш, ще заемат обем колкото тетрадките, с разликата, че ще са неизползваеми. Ако ги изхвърляш, ще ги извозят до Китай или Африка и там дечица ще ги "рециклират"... Омръзна ми да правя боклук. Чувствам се като някой глис. Искам стоки, които да имат експлоатационен живот над 20 години.

Добре, изброил си случайно или нарочно - точно 6 неща. Какво може да се направи с 1 милион по всяка точка? Аз не мога да разсъждавам, защото съм много встрани и не съм на фокус, но като помисля, че цялата държавна субсидия на БАН е около 60 милиона лева за около 100 института (тука вече може и да блъфирам), то 1 милион за един аспект на историческата наука ми се струва повече от добре. Или поне - добро начало. едит - проверих, институтите на БАН са някъде между 50 и 100, но то бройката не е важна, понеже повечето са фифи-мифи.

Народът е пропищял и иска таблети / смартфони. Ето, диабетиците не искат вече прости глюкомери, ами си купуват глюко-приставки за айфоните, с които да си гледат директно на айфона нивото на кръвната захар. Тези устройства не са по-евтини, но си гледаш на айфона. И сега с новия айфон, дето всички си купиха, се оказало, че му сменили жака и глюко-приставките не могат да се ползват на новите телефони, та ще трябва да се купуват сега и нови глюко-приставки. Или с други думи - продават ти нещо, което вече имаш (всеки диабетик на инсулин си има глюкомер), но не само веднъж - продават ти го по два пъти - или с други думи - събираш си колекция от глюкомери. Просто защото трябва да си фешън. Диабетик, ама фешън. Или както казват словаците - фешаци ("гъзари").

Дисниленд. Историкът да каже за 6 милиона лева какво би могло да се направи за историческата наука / образование. Но вероятно много неща. На Плиска или Преслав бяха налепили итонг, който дори не бяха боядисали, а се белееше грозно от далече. Да те е срам да закараш някого там.

Това да не е улицата от твоето детство? Случайно да има един вулкан до нея, който някъде около 70 година преди н.е. да е изригнал? eдит - обърках датировката, сега погледнах 79 AD

Въпросът с резолюцията е малко като въпроса "За кой Крали Марко говорим? За българския или за македонския?" Една матрица от 24 мегапиксела цветна - ще дава определено изображение с определено качество. Но е много важно какъв обектив ще закачим на тази матрица. И после, ако вземем една черно-бяла матрица, то дали този същия обектив може да напълни сензора с детайл. За някои обективи нямам съмнение, че могат да изкарат детайл в изобилие. Обаче - и кому е нужен този детайл? Да се кьорчим на компютъра да гледаме фрагменти от снимката на 100% ? Ала-бала. А и самия детайл при дигиталното е малко софтуерен. При базово ИСО - добре, ще приема, че изображението е главно реален детайл. Но вдигнем ли исото и видим ли как снимките стават "гладки" - това вече е софтуер. И се чудя кое е по-добре - добре структуриран шум или изгладена до неузнаваемост снимка? Като казваме, че един бял пиксел се формира от 4 цветни пиксела, това означава ли, че изображение от 3000 х 4000 пиксела всъщност е 3 мегапиксела, които софтуерно сме раздули до 12 мегапиксела? Щото така ще излезе, че имаме към 75% илюзия? Аз бях гледал този черно-бял фотоапарат и установих, че при ИСО 10 000 детайлът е сравним с резултат от филм при ИСО 800. Но то при дигиталното е въпрос на надуване на сигнала. Колкото повече алгоритмите разрешават раздуване, толкова при по-ниска осветеност може да се снима. Филмът има нужда от фотони, там имаме химическа реакция и няма как да стане без светлина. ... Нямам представа кои са днес фирмите, които произвеждат ССД за фотографски цели. Преди Хаселблад имаха някакви гърбове с ССД, не зная дали се обърнаха към CMOS. Фуджи разработиха някаква нова матрица преди време, точно техен фотоапарат си бях харесал - Фуджифилм Х100 черно - но се оказа, че е като видео игра с обектив в предната част и се отказах.

Велико!

То не останаха евтини фотоапарати с CCD. Всичко е вече CMOS. Сисиди-то много ток лапа, а въпросът с тоците не е решен все още.

Нищо против дигиталната фотография. Даже бях решил наскоро да си купя един дигитален фотоапарат. Но като отидох в магазина и го хванах, се отказах, понеже изработката на дигиталния отстъпва много пред изработката на филмовото ми тяло. Резултатите, които получавам с филмовото тяло ме удовлетворяват. Мога да изработя снимка с размер 30х40 см в домашни условия без никакво затруднение. Мога и по-големи размери теоретично, но там възниква въпросът кому е нужно. Ако искам да сторя същото с дигитален метод, трябва да си купя скъп принтер и да използвам скъпи компютри и трудни алгоритми на работа. Или да работя с някое фотоателие. Някой би казал, че фотографията вече се гледа на монитор. Никой не печата. Е, стойностната фотография се печата и се слага в рамка да виси по стените. Другото е за домашно ползване. Филмовият ми фотоапарат е на 5 години, а е като чисто нов. Ако си бях купил дигитален преди години, днес сигурно щях да съм сменил поне още 2 тела. Нямам толкова пари, а е важно и резултатите да са стабилни. Не желая да си сменям стила на работа през 2 години. Или не дай си боже крайният резултат да е в зависимост от възможностите на техниката. При филмовата фотография хората не са в състояние да различат снимка от фотоапарат за 10 евро от такава, правена с фотоапарат за 2000 евро. Или поне има условия, при които разликите са минимални. Преди време гледах снимките на един приятел. Който от 10 години снима с дигитален фотоапарат. Е, първите снимки бяха ужасни. Той ми вика, че било от фотоапарата. После станаха по-добри, после по-добри и така с всеки фотоапарат снимките ставата технически по-приятни за окото. Но снимките имаха доста различно излъчване. А аз желая един ден като отворя албума и да не видя разлика между първите и последните. Искам сходна фотографска естетика, сходно излъчване. Освен това черно-бяло изображение от дигитален носител е много тегава работа. Много малко са фотографите, които снимат дигитално и могат да докарат хубаво черно-бяло. А аз се вълнувам от черно-бялата фотография предимно. Самите матрици и алгоритми са оптимизирани за цветно. Има един фотоапарат, който е с черно-бяла матрица, но струва толкова, че за тези пари не смятам, че е разумно да се купува фотоапарат.

Guantanamera es una de mis canciones preferidas... muchas gracias!!! Ayer me di a conocer con una chica colombiana muy linda y nos hemos quedado con ella y una bulgara muy guapa discutiendo el tema de Cuba, de Colombia, de Francia, de Espana y al fin - de Bulgaria. Ella nos comento que las mujeres espanolas le hacen mala impresion. La entiendo. (Ella vive en Espana). Me recuerdo de una companera espanola que me comentaba de la crisis en Espana, del paro y la miseria y venia en una Mercedez Elegance a la universidad. Y su jefe venia en bicycleta... jaja. Que crisis? No hay suficiente para el egoismo de todos, pero hay suficiente para las necesidades de todos...

Тук вали от две седмици. Облачно едно такова. Температура 15 градуса. Просто ми идва да завия, гледайки към статива, камерата обскура, филмите, Минокса, и всички останали филмови бойци, които лежат по лавиците и стенат. И сред стоновете на страдалците аз реших да напиша едно ревю за най-новия член на моето филмово семейство, а именно Fujifilm instax mini 25. Технически погледнато това е едно изключително смешно фотоапаратче. Обаче аз почти една година снимах с едно подобно смешно фотоапаратче и точно поради тази причина реших да запазя смеха си за по-късен момент. И не сбърках : ) Фотоапаратчето работи с мини моменталния интегрален филм на Фуджифилм. Снимките са с размер на дебитна карта. В една касета се помещават 10 снимчици. Батериите са отделно от филма и са предвидени за 30 касети. Хубавото в случая е, че са фотоалкални батерии /които са с голям ресурс и компактен размер/, за разлика от обикновените АА батерии, с които работи FUJIFILM Instax Mini 7S – в него влизат 4 АА батерии, което го прави доста по-тежък и доста по-обемист. Касетките се продават в единични или двойни опаковки, които за моя изненада са на почти една и съща цена от 16 евро. Погледнах европейския Амазон и там касетките са на цена около 19 евро. А във фотото до нас /на 5 мин пеша/ единичните касетки са на цена 15 евро, но пък получавам усмивка от продавачката. За съжаление тази усмивка не ми върши работа и отидох във фотото на центъра, където ми продадоха две касетки за 16 евро. Див и щастлив. Фотоапаратът има две зони на фокусиране – близък план 0.5 м – 2.5 м и далечен план 2.5 м – безкрайност. Има маро леща, която дава възможност да се снима от 35 см до 50 см. В ръководството за ползване на фотоапаратчето пише, че ако си мислим да снимаме от половин метър, то просто да използваме лещата. Ако използвате макро лещата не е желателно да използвате визьора, а да просто да насочите обектива с вяра в утрешния ден, понеже паралаксът е толкова голям, че визьорът за близки разстояния е неизползваем. Но пък за разстояния от 1 метър нагоре е идеален. Светъл, с централна точка /не ми е ясно какво показва тази централна точка?/. Сладурско фотоапаратче. Освен двузоново фокусиране имаме на разположение и няколко режима на снимане: * Автоматичен – при недостатъчно осветление се включва светкавицата, а при дстатъчно не се включва. Самата светкавица е достатъчна за обекти до 2.5 м. * Запълваща светкавица – светкавицата сработва винаги. Този режим е идеален за снимане на обекти на по-светъл фон – и да ви призная, това е режимът за снимане в облачно време. Макар че… има ли смисъл да се хабим да снимаме при кофти светлина? Все пак този филм е трепач за снимане в слънчево време със сенки! Тоест – може по изгрев, може по залез, есенно, пролетно време, когато слънцето е ниско, или пък просто сутрин или следобед, но не и за лятното обедно слънце. Все пак е с чувствителност 800 АСА! Което моменталически означава, че нямате шанс да направите снимки на морето по обед! Както и нямате шанс при насрещна светлина или кофти странична. Смилете се над двулещовото 60-милиметрово обективче, което не вярвам да има някаква особена просветка. * коригиране на експозицията с + 2/3 или с – 2/3. Не искам да звуча грубо, но бих се радвал да имаше възможност за трикратно коригиране – тоест освен 2/3 да имам + или – 4/3, както и + или – 2. Снимането на филм, който се проявява на момента, означава също, че трябва да имаме предвид и околната температура. Фуджифилм са посочили за работна температура диапазонът между 5 и 40 градуса по Целзий, макар че бих могъл да кажа, че при 15 градуса снимките, които направих при естествена светлина останаха леко недоекспонирани. Дали това е от температурата или от настройките на фотоапарата, не мога да кажа все още. Подозирам, че при хубаво осветление този проблем ще отпадне. Все още не ми е ясно нито как е настроен светломера на този фотоапарат, нито какви са му алгоритмите. Затъмних при следващите снимки, но ефектът беше слабоизразен. Също така забелязах, че клетката за светломера взима светлина от долната част на кадъра, което моменталически означава, че ако там е по-тъмно /както беше и случая/, то снимката ще бъде преекспонирана. Затова обърнах фотоапаратчето на обратно и имаше ефект. Проучването ще продължи при хубава светлина, че в тази боза не ми се хаби филм. И тогава ще покажа снимки, защото към момента имам само няколко снимки за спомен. Това е хубава машинка. Аз ще я използвам при снимане на портрети – като средство за моментална визуализация, също така и като средство за пропаганда : ) Ако смятате да правите сериозна фотография, може би е по-добре да си набавите по-големия брат, работещ с по-големи филми. Накратко: “Бихте ли препоръчали на приятел?” Отговор: “Препоръчвам!”.

Има стари американски, да. Има и руски. Американските върват доста по-скъпо. Наскоро един ми вика, че искал да кара курс за мотор. Ама вика - книжка да имам, иначе мотор - йок. Един Минск 125 кубика на трийсет години е 2000 долара... Ние в България сме щастливи хора... За кубинските магарии няма какво да говорим....ясни са ми...

Това есканеандо ми го даде гугъл. Нямам представа що решиха, че скандирам е като сканирам!? Това като Ай ем джаст аскинг да го преведат - Аз съм краля на задниците... Горките кубинци, заплатите са им ниски, но нямат нито една от нашите грижи, защоэо имат други... И каква цензура... Много ги обичам, заслужават по-добро настояще. Аз следя от близо ситуацията в Куба. Знаете ли, един Москвич на 30 години е пет хиляди долара... А заплатата - петдесет долара.

хихи

Hola, Romano, Voy practicando el espanol, porque vamos a tener una companera nueva de origen cubano (aunque ella no ha vivido nunca en Cuba). Supongo que domina la lengua de sus padres bastante bien. Asi que ... trabajo - si, salsa - no! Les cuento un chiste? Fidel reunio a los habaneros en la plaza de la revolucion y les dijo: Hay que trabajar, debemos trabajar, la revolucion les pide que trabajen. Asi que, trabajo - si, salsa - no! Y los cubanos empezaron a escanear - Trabajo - si, salsa - no! Trabajo - si, salsa - no! - y poco a poco se metieron el el ritmo de la salsa... bailando y escaneando trabajo - si, salsa - no ... Les cuento de mi companera el lunes, cuando la vea.

Ще го напиша на български, защото е важно. Един термин в един език ние няма как да научим как се превежда на друг език учейки филология. За целта се пита специалист от дадената специалност. Защото терминът трябва да обозначава абсолютно точно обекта или процеса, към който се отнася. Ето, аз съм посочил, че става въпрос за термин от електротехниката. Ток, електричество. Не става въпрос за газове в никакъв случай. Думата "изтичане" за един биофизик би звучала като виц. Аз в продължение на няколко години използвах адаптираната от мен фраза "паразитен ток", която за явлението, което описвам, е абсолютно вярна. Fuga е съществително и трябва да остане съществително при превода си. А в случая това е неспецифично преминаване на заредени частици през клетъчната мембрана. Ток на утечка ми звучи странно, но това е прието в езика. Но е ток и то такъв, който нещо не играе по нашата свирка. Тоест точно това, което ни трябва. Много благодаря на момчетата - и в никакъв случай не се заяждам с теб. Искам точни неща. Самият аз съм биофизик и е редно да зная някои основни термини на български.

Аз ако можех да върна лентата, щях да уча по-съвестно. Щото сега имам предмети, които са ми тъмна Индия, а би било много хубаво да зная нещо. Е, то нещата не бяха само резултат от моята незаинтеоесованост, имах чудни преподаватели, които от тридемет години нищо ново не бяха научили...и си мислех, че нямало да ми стрябват определени неща. А то дават ли ти диплома, пише ли го, значи може да ти потрябва. Важното е човек сам да иска да си помогне. Останалото лесно се нарежда.

Приемам поста ти с усмивка.

Gracias a Jorge y a Sirius ya se que fuga es ток на утечка.

И аз пиша по БДС и гледам екрана. Фонетичната е много бавна. Дори на английски се пише по-бавно, отколкото на български. Който е измислил подредбата - голямо браво.

Англия е обект от интерес на хора от цял свят. И от милиардите азиатци, голяма част от които - по-бедни, те видяха проблема в една държавичка с население, колкото един град? Която на всичкото отгоре е наполовина пълна с пенсионери.

Аз сега прочетох отново какво си писал и се оказа, че не съм видял мерната единица на примера ти. Кой уред би дал ток на утечка 30 милиАмпера? Това много ли е или е малко? По принцип? Примерно за мен е много, щото работя с дребосъци и то целия полезен ток ми е 50 пикоАмпера, та утечката гледам да не е над 10 пикоАмпера. Едит - Колега Сириус, и на теб благодаря, разсеях се.

Жоре, много ти благодаря. Щото аз си го превеждах като "неспецифичен ток" или "паразитен ток", заради функционалния му статус.

Има няколко човека в България, които работят в Института по Биофизика към БАН, които със сигурност знаят как е, обаче не ги познавам лично и ако отида и ги попитам за такова нещо, сигурно ще ми се смеят. А да им пиша писмо, за да ги питам специално - вероятно ще ме запомнят до края на жвота си. Трагедия.

Аз се бях отказал да търся как е на български leak в контекста на жичкаджийството, обаче бих оценил, ако се включите и ми помогнете с превода? Благодаря