Emil z Lonneberg

Според мен на комунизмЪ му липсва не просто конкурентноспособността, а изобщо желанието да се направи добър и качествен продукт. Защото това все още не означава, че е конкурентноспособен. Не може да боядисваш мотокари, да разливаш боя като ненормале и да викаш - аааа, Съветите ще ги вземат и без това. Аз не мога да допусна да правя такова нещо и на сън. Сядаме, мислим, проектираме стойностни стоки, произвеждаме качествено. Толкова. И хогава да дойде СИВ с плановата икономика и подпомагането. Иначе...е простотия-грозотия.

Иййй, няа тайни за тебе!!! Това ще е. То може и друго а е, ама и така звучи добре. Днес хванах, че научните конференции са идеален повод за посещение от страни, за които има визов режим. Регистрирате се и отивате по ваши задачи. Така например от Нигерия има толкова записани за участие, колкото от Германия, пък нещо не виждам наоколо черни събратя!? И те хитреят, ейййй!!! И те искат топличко през имата :-)

Луда работа са тези технологии...сега чух словосъчетанието smart tattoo което не ми е ясно за какво става дума. Сензор на глюкоза. Но какъв? ... А този, дето иска да продава обици, които да мерят кръвна захар, има голям проблем - няма консуматив...коя е тая фирма, дето ще си зареже бизнеса с консумативи, ще прецака другарчетата и ше продава нещо, което няма нужда от нищо, освен от калибриране от време на време!?

Електромагнитен. Закача се ухото като обица. Евни шведи показват софтуер, който е двустранен - за докторите и за пациентите - но поставя задачи за пациентите - примерно да направят еди колко си крачки и други, просто за да разберат, че това,което са в момента е резултат от тяхно грешно действие или пък бездействие... Има електроди, разни миниатюрни инсулинови помпи, изкуствени панкреаси, какво ли не. Глюкомер за айфон, който е супер малък и супер готин - издържан в стила на айфон. Системи за непрекъснат глюкозен контрол - микроелектрод от платина, който се вкарва в интерстициума и от външната страна на тялото се прикрепва за микрокапсула, която е сензорът. Електродът може да остане до седмица, след това трябва да се махне и пациентът да се бодне на ново място. А този микросензор предава информацията на смартфон, който е програмиран и алармира при падане или покачване на кръвната захар. Част от глюкомерите смятат дозата на инсулина. Попълваш си въпросник - машинката те пита хиляди работи - и накрая лъсват цифричките. А Ерик Ренар работи по изкуствения панкреас - клинично - с пациент със супер нестабилен диабет, коцто прекарал цяла седмица на воля без да си мери нищо - сензор отчита, телефонът смята, помпа вкарва инсулин. А този сензор, който е като часовник и се закача на китката мери импеданса на кожата. Установили са, че съпротивлението зависи от концентрацията на глюкоза. Проводимостта на кожата я мерят при две честоти - ниска и висока. Проводимостта при ниската честота е пропорционална на специфичния обем на на извънклетъчната течност, а високочестотната - на външно и вътреклетъчната течна фаза - написали са liquid, което се чудя как да го преведа. Значи с тези две честоти те виждат какво е положението вътре и вън и са открили взаимовръзка с концентрацията на кръвната захар.

Айде, направили са неинвазивно измерване на кръвната захар. Гривна на ръката, като часовник. Не боли.

Саморъководещи се самообучаващи се сензорни системи - адаптирани към личните нужди на пациентите. Лично за мен електрохимичните сензори за глюкоза са глупава работа, първобитна, но биосензорните системи, които генерират сигнал, който дава цялостна картина за нуждата от инсулин, са все още много далече от реалността...малко фантастика за момента.

Cloud computation database - ендокринолог телеметрично преглежда данните от пациентите - които ползват глюкомери с връзка към смартфон - има такива за андроид, айфон. Полчава се личен картон - с данни за килограми, кръвно налягане - има и уреди за кръвно налягане, които са за айфон. В сайта има информация и за самите пациенти, не е само предназначен за ендокринолозите. Гледат как се справят. Ендокринологът им има телефонния номер и при нужда им звъни. Защо е всичко това? За региони по света с недостиг на ендокринолози, недостиг на болници, също и за пациенти, които не са много комуникативни и не желаят да ходят по болници много. Щото около 70% от хората не ходя по болници, дори и със сериозно заболяване като диабет, а отиват чак като стане страшно. А на мен ми звучи, че така може да се направи и докторски аутсорсинг. Нищо не пречи да се плаща на доктор Индия да леди данните и да алармира на американския колега само за при нужда. Щото нйдали всичите пациенти имат нужда от медицински грижи ежеминутно.

Тинейджърите трудно преживяват факта, че имат диабет - щото трябва да викват, че не всичко е възможно. И едни учени направили една игра, която се казва Макомба, при която всеки играч има аватар, който има диабет. Играта е лична и аватарът е с характерисхиките на детето. И играта е реалния живот. Ходене на училище, спорт, в мола, каквото се сетите. И има социална мрежа между ирачите, за по-добра социална интерация и разбиране, че не са сами във вселената. Играят и се учат да живеят с диабета. Това за мен не е еднозначно. Програмата също е свързана с юесби глюкомер и когато детето си измери глюкозата, данните се предават в терапевичния център,където се води медицинския му картон.

Роб чо хцеш. Лен не роб ми старости.

Пълно с рускини на тая конференция !? 2000 души .... И има български участия, утре съм на издирване на някакви госпожи... да ги видя кои са. Един кореец дойде да ме пита нещо, бърборихме. Работи в Самсунг. Ъх!?

Вив ла Фраааансссс!!!!

Аз на среща в София трудно мога да дойда, защото живея в провинцията, за съжаление. За Париж писах, щото така преди години на шега се срещнах с маса интересни хора във Виена. Човек не знае знае ли се...

Не зная дали има смисъл пак да пиша в тази тема, но ако си отворен за промяна, погледни на сайта на Европейеката комисия. www.ec.europa.eu/euraxess Може да ти е от полза.

Моята заявка е към онези от форума, които може да са в околията на Париж. Не се знае дали няма някой съфорумец, който преподава в Сорбоната... : )))

Моето предложение за 3 Март на Айфеловата кула е в сила. След малко се мятам на дирижабъла.

В БАН е загубено време - пропилян живот. Ако работиш над пет години в БАН става така, че ставаш толкова некадърен, че за друго е ставаш и се принуждаваш да работиш там до края на живота си.... за 300 лв заплата...

Една статийка за циркадните ритми. Ако някой знае нещо повече, бих се радвал да проведем един кратък дискурс, щото съм много боЗ. Green-2008-The Meter of Metabolism.pdf

жоре, ако за някоя статия ти искат абонамент, бутай ми линковете насам, може и да успея да ги изтегля, знае ли човек?

Недей приказва така, има смисъл. Оня ден си забърках един разтвор с вода, филтрирана през брита, за да видя дали ще падне същата утайка като с чешмяна вода. Разликата беше очевАдна. Иначе аз бира не пия.

Знаем, че тялото ни не реагира добре на жажда, когато се задава постепенно. С други думи - ако е лято, ни се пие вода, но през останалите сезони обезводняването е много плавно и ние не реагираме така остро. Затова - препоръчвам - гледайте да пиете вода. Пък като пиете вода, тя регулира апетита. Не става да изпиеш половин литър вода и после да изядеш едно пиле, нали? На мен минералната вода не ми е вкусна. И откакто си взех една кана Брита, се оказа, че сам ходя да си пълня паничката... и пия по над литър на ден. А преди - само със зоооор!!!

То Китай трябва целия да стане в магистрали, ще трябва да им пратим Асфалт Паша... или пък Индия - те и сега децата растат на главите на родителите си, щото няма място... представям си кво ще е ако имат коли - ми няма да има къде да ги паркират, най-малкото!!! Сори, че продължавам с офтопика, а и съм го писал и преди - в България преди комунизма безработицата е била над 50%, защото жените в трудоспособна възраст не са работили : ) Сега ще кажете, че съм спекулант, обаче и днес има общества, в които жените работят в дома (както каза колежка японка). Аз като я питах какво работи баща й - тя ми вика - той разработи бубл джет системата на Канон. И аз викам - супер! А майка ти? И тя се намръщи и каза - Аааа! (като в карате) - Тя работеше в дома! Което аз не разбрах и се наложи тя да ми обяснява, че работела домакинска работа. При което аз пък с всичкия си акъл (тя има черен колан!) изфилософствах, че .."значи не е работила"... хаха. Ми ето пример. Япония - нация техническа. Жените не работят (не работят казано с наши думи). Обаче ако в Европа се окаже, че работните места стигат само за мъжете, вие знаете ли какво ще стане, а? ... Ако ви е интересно, ще доразкажа. Аз я питах какво правят жените. Тя разказа. Жените учат. Започват работа. Защо? За да си намерят мъж. Обикновено се женят за колега. Но оженят ли се, колегите спират да гледат на нея с добри очи, ако продължи да работи, защото заема работното място на някой мъж, който трябва или да си намери жена (хихи) или да храни семейството си. След като отгледа децата си, жената отново се включва в трудовия пазар. И понеже аз се чудех какво може да работи специалист, който не е работил последните 20 години по специалността си, то системата има работа за тях - има работа за жените, които са си отгледали децата. ... Питах я също за работата - нали много работели. Всъщност системата е много тромава. Всичко е много йерархично. Може да стоиш и да чакаш за подпис 3 или 6 часа. И като се върне шефа, подпише. И чак тогава ти отпуши работата и започнеш да работиш. С което няма как да приключиш преди 10 вечерта, щото през останалото време просто си стоял на компа в очакване да дойде. И също така не е прието да си тръгваш преди шефа. А той стои до късно. Но самата японка каза, че в Европа системата е много по-гъвкава. Винаги има кой да подпише някой документ. И се работи по-добре. По-добра организация. Попитах я дали няма много разводи след пенсиониране, щото те двойките са се виждали преди само събота и неделя... и тя каза : ЕСТЕСТВЕНО!!! хаха. Та така за Япония. ... И аз се издъних много с тая японка... поканих я на чай, пък... по едно време взех, че я попитах нещо за китай - как не излетях през прозореца на чайната!?

На запад жените са станали толкова самостоятелни и силни, че са си направо мъже. Командват си мъжете като стой та гледай, а мъжете нещо са станали меки мари!? :-) Напористи кариеристки - за чието благоволение трябва да се борят мъжете. А самите жени се отнасят леко с пренебрежение и насмешка към мъжете си. Няма ги нормалните отношения на обич и разбирателство. Връзките са едни бизнес отношения. Мъжът е просто бащата на децата. Напълно нормално в европа е следното - ако единият не работи, то това не го освобождава от задължението да си покрива разходите - пазаруват двамата и си делят сметката от магазина наполовина. Откъде пари? Да се оправя! Много двойки изобщо не го повдигат този въпрос. Така че на запад раждаемостта е ниска, защото няма кой да ги роди тия деца, дето се раждат по другите места на света. Жаждата за пари, желанието за себеизтъкване, тщестлавие, кариеризъм... точката с любимия човек е на заден план. А деца - като станат на 1000 години. Една колежка индийка вика, че Индия вече почвало да става като в Европа. Хората искали повече благоденствие, нямали толкова много деца, животът и там ще се промени. А иначе хората са едно благо за консуматорското общество - вски един от нас пъха пари в джобовете на корпорациите, които ни заливат с боклуците си.

Две стари фотки ...

Пушекът ми е достатъчно в живота около мен, че да трябва специално да си купувам материали за собствено производство. :-)

Хубаво е някои работи с образователна цел да ги има на български, за да могат хората да говорят, използвайки правилната терминология. :-)