Emil z Lonneberg

Buenos dias a todos! Como se traduce en bulgaro "fuga" que se me escapa? (en el contexto de la biofisica, se trata de una corriente parasitaria, inespecifica, pero no puedo traducir la palabra en bulgaro)

Аз най бих се радвал да имаше клавиатура с ролка хартия, която да служи за екран. В същото време ти запаметява написаното. Не искам екран да ми свети, много са гадни. Досега нищо толкова смислено не съм написал директно гледайки в екрана. Ходих да ги видя тия айпади и признавам, че първо харесах малкия айпад, обаче се оказа, че не мога да пиша с всички пръсти, нещо е дребен, а и като цяло се пише доста по-бързо на клавиатура. Само аз ли имам оплаквания от екрана на лаптопа си или просто съм се излъгал с калпава техника? Утре се качвам на влака и ще видя какво ще сътворя - дали ще се справя с писането в бележник или ще пиша на лаптоп. Един вика, че си включвал клавиатура блутуФ към телефона и си пишел на него. Ама и той облъчва, че се кьорчиш прекалено и накрая очите отново на понички. Eто един сайт - хубавото е, че страницата мога да си я наглася черна (не облъчва колкото бялата). Обаче пак терсене. А наистина на една механична пишеща машина се пише прекалено бавно. А и от това цялото чукане може да те заболи глава и да стана клиент на Римския Фармацефт. http://writer.bighugelabs.com/ То преди около 30 години имало електронни преносими пишещи машини на батерии, които били с клавиатура и с вграден принтер, който печата на хартия - като пишеща машина - но заради паметта е можело и просто да си печата като принтер. Е, признавам, че не знаех, че имало и на батерии... вие помните ли ги 80-е години? Най-много да имате някоя механична пишеща машина и то - заведена в Милицията, че да се знае откъде излиза определен агитационен материал, ако се появи...

Ето и една механична пишеща машина - и за изненада - НОВА! Има луди хора още по тая земя, май!? http://www.hammacher.com/Product/82670?cm_cat=ProductSEM&cm_pla=AdWordsDYNREM&source=PRODSEM

Е, служебен айпад, първо да ми купят бяла манта, после ще чакам за айпад... ако сложат и едни чехлички към мантата, цена няма да имат... ама надали.

Имам желание да седна и да напиша нещо, обаче имам проблем. Много се разсейвам. Тоя лаптоп е голяма благинка, но това фейсбук, форуми, скайп, гугъл - дебнат на поразия и си губя мислите. Хванах един бележник и една писалка да пиша, обаче се оказа, че пиша прекалено бавно и си губя мисълта!? На компютър съм добре, на пишеща машина съм добре, но от толкова гледане в монитора ми се опичат очите. Пишещата машина я махам от класацията, че там дори и да съм набрал някакъв текст, то все едно нищо не съм сторил, щото трябва тепърва да го набирам отново. А и чукането е страшно. Има едни електронни пишещи машини с памет, те да си компютри реално, макар и морално остарели. Че даже има и варианти с дискети, ама те са много скъпи. Айпад не искам, защото той не е замислен като устройство, което да изкара повече от 2 години експлоатация, а аз искам да си купя нещо, което да има по-дълъг експлоатационен живот, нещо като инструмент, който да ползвам. Така преди години, когато си купувах фотоапарата, господинът от магазина ми каза - И не забравяй да дойдеш на профилактика след 20 години! - При което аз се засмях, а той каза, че не се шегува. Е, вече минаха 5 години от това време и фотоапаратът ми наистина визуално нито е мръднал, нито показва някакви признаци за нужда от прифилактика. Както и да е, търся нещо за писане. Гледах едни портативни клавиатури с малко памет и екранче като на калкулатор, с батерийки за уокмен, дето с едни батерийки издържат по 1 година непрестанно писане, с връзка към гугъл докс и разни други благинки - и може би това е нещо нелошо? Но ако имате идеи - готов съм да ги изслушам всичките.

Предлагам сделка - аз решавам първата задача, обяснявам ти как съм я решил и ти, прочитайки как се решава задачата, решаваш втората задача. След това решавам третата, а ти решаваш четвъртата. С уравненията - по същия начин. Защото идеята на изпита не е да се избере неграмотен или некадърен кандидат. Идеята е успешният кандидат да знае посочените неща. И за теб най-добре е да научиш това, което се иска. Няма да боли.

За съжаление една котка пролет не прави ... Какво може да се промени в българската наука без промяна на финансирането и без промяна на структурата и привличане на нови хора чрез конкурси? А кой ще ги оценява тези конкурси? Извънземните ли? Ако си представим, че утре обявят конкурси за научни сътрудници, какви заплати трябва да обявят, за да кандидатстват тези млади учени, които не живеят в България, но биха желали да допринесат за българската наука (надявам се, че все пак такива хора съществуват)? И дали разликата в заплащането не би се отразила на отношенията им с колегите? Защото ако искаме да вдигнем и техните заплати (на колегите им), ще трябва да ... се явят на конкурс и да го спечелят. Колко от учените, които днес работят в БАН, могат да кажат, че ако утре има конкурс за тяхното място, ще го изкарат? Ако комисията е независима и наистина си свърши работата? Естествено, много зависи какви условия ще предложат на кандидатите. Ако съобщят, че отпускат финансиране за изцяло нови екипи, с пари за поддържане на лаборатория плюс оборудване на определена стойност, може и някой чак от Щатите да се дотътри, хихи. Но това трябва държавата да го стори. Не някой друг. И ще кажете - ей, и ти комунистче си май, чакаш на държавата? Не, защото това е от национален интерес. Иначе ако чакаме на бизнеса да финансира нещо, то той и сега финансира, но главно учените в Западна Европа. Дали не може да се направят няколко нови интитута - примерно 10 института от различни направления с по 50 човека персонал на постоянен договор. И да работят като в Западна Европа - на проектно финансиране - докторанти, специализанти - допълнително до 50 човека допълнително (ако намерят финансиране, но то ако подберете подходящите хора, финансиране ще се намери). Хора със статии и с опит, за да могат да изкарат пари с тия статии и с умението си да пишат. С парите да вземат докторанти и специалисти. И да продължат да работят. За първите 5 години ще им трябва рамо от държавата, да изкарат първите си резултати на родна почва (щото това не е съвсем лесно) и после - държавата маха патериците.

Подозирам, че употребата ще е доста ограничена. Човек вдишва, заради увеличаващата се концентрация на въглероден диоксид в кръвната плазма. Ще инжектират такава суспензия с частици, но оксигенацията дали ще потисне дихателния център в продълговатия мозък? Рефлексът "дишане" ще продължи ли да функционира? На нас толкова повече ни се вдишва, колкото по-висока е концентрацията на въглерод диоксид. Кофтито, е, че тоя център може да се увреди от високи нива на въглероден диоксид и да спре да функционира нормално. За 30 мин ще имаме някакво количество кислород, но така както го гледам, е за организъм в покой и с добре работещо сърце. Медицинско приложение - за онези пациенти, при които оксигенацията в мозъка е трудно да бъде поддържана на добро ниво или като допълнителен метод. Но какво ще стане за тези 30 минути, се чудя? И каква е равносметката? Не съм кардиолог и тия работи не ги разбирам като любимия ми диабет. Иначе едно време съм изследвал мозък, но то бяха функционални протеини. И тези функционални мембранни протеини всъщност са волт-зависимите йонни канали, които са отговорни за възбудимостта и проводимостта на невроните. А отделно синаптичната пластичност пък има отношение към запаметяването и научаването. Изследвания на неврони от амонов рог при хипоксия показват, че възбудимостта е намалена. Възбудимост - това е натрий, калций и калий - йонните потоци на тези три елемента през мембранните канали съставляват акционния потенциал. Първо е натрия, после калция и накрая е калия (той реполяризира мембраната). То това си е функционален тест - липсва ли натриевия ток, или намалена ли му е неколкократно амплитудата, значи клетката е "дифектна". Натриевият канал е най-чувствителния на хипоксия. Това вероятно е свързано с неговото фосфорилиране - фосфорилирането е нужно на каналите, за да могат да изпълняват функциите си. С други думи - необходима е енергия в огромни количества, за да могат тези канали да изпълняват функциите си. То и затова невроните не могат да работят в анаеробни условия, няма за тях гликолиза. Само Кребс. Тук идват в помощ на невроните глиалните клетки, които им сдъвкват храната и им я предават за окисление. При една хипоксия заминава цялата биохимия - това митохондрии, дихателна верига, АТФ, йонни канали, мембранен потенциал, разпределение на йоните от двете страни на мембраната, селективна пропускливост на мембраната, възбудимост, проводимост и тн. Сори ако пиша общи приказки, нямам поглед върху биохимия на хипоксията при неврони.

То е ясно, че си набавяме цинк с храната. Но той няма пряко отношение към автокринната регулация на бета-клетките. Има една нова теория, че всъщност диабетът се дължи на първоначален проблем в бета-клетките, тоест "инсулинът запалва огъня", а алфа-клетките се включват и глюкагонът "поддържа горенето". Затова и много учени сега започват да изследват целия остров на Лангерханс, не просто клетъчни линии или пречистени клетъчни култури. За съжаление изолирането на алфа-клетки е много тегава работа. Да речем - почти невъзможна. Причини - неизвестни.

Поправете ме, ако греша, но тези проекти, които са одобрени, те не са научни.

Много сме изостанали, много. И още повече ще изоставаме. Вадят разни учени от формалиновите стъкленици и ги правят министри на образованието...

Романо, Вчера съм се подвел за цинка. Цинкът, който се добавя в дългодействащите препарати - рожба на физико-химични трактовки - за да се осигури депо действие на препарата. Този цинк няма отношение към автокринната регулация на бета-клетките. И затова цинк има в инсулините, които имат дълго действие. ...

От Ванкувър до Владивосток - да, това трябва да бъде Обединена Европа. Жан Виденов прекрасно го каза.

Не само, Соколе. Но и доста така се надуха и се почувстваха специални, че отлепиха краката от земята. В университета половината преподаватели бяха така - не ходеха, а се носеха из въздуха. Сега, като се връщам назад, бих могъл да кажа, че те не покриваха изискванията за асистенти в Европа, камо ли за нещо повече. Аз затова всяка вечер като лягам, свалям новата червена панделка и я слагам до старата, първата ми червена панделка, за да не забравям откъде тръгнах като малко котенце.

Е, ти си легнал на клавиатурата, ясен си ми. Аз щото писах в темата за 1 милион евро, че ако ми ги дадат си купувам пишеща машина и отивам в Куба да топя лапи в солената вода. Та като гледам темата, да бързам, докато не е станало твърде късно...

Ой, Соколе, що ти думаш? Плъх от мишка да не различат, а учители да станат? Айййй. Аз ги различавам без проблем. Плъховете са по-жилави.

Аз отивам да се огледам за пишеща машина. Механична или електронна, я кажете?

Аз почвам да се чудя какво ли съм учил в училище, че тука вече втори ден само се изненадвам на невежеството си. Просто исках да споделя, че в ранната фаза на диабет тип 1 се наблюдава хиперсекреция на глюкагон от алфа клетките, който мобилизира гликогена на черния дроб и го превръща в глюкоза. Значи самите алфа клетки водят до висока кръвна захар. Те с времето стават "глухи" за ниските нива на глюкоза. И с това водят до хаос в регулирането на кръвната захар. От една страна бета-клетките ги атакува имунната система, от друга страна самите алфа-клетки играят некоректно. Сега прочетох защо толкова много изоставала науката в изследването на алфа-клетките. Защото методите на изолация и идентифициране са в полза на бета-клетките.

Малко ще се допълня, щото така, както го написах, нищо не казах. 1. За експеримента е използвана Мултиелектродна техника. Записът е от 60 микроелектрода. Клетките са живи и здрави, а записът е от външната страна на мембраната. И остават живи и здрави след края на експеримента. 2. Защо подскачам за физиологичната концентрация на ГЛП-1? При трансплантации на панкреас (острови на Лангерханс) е необходимо да се тества функционалния статус на донорните острови (идват от трупни донори). И това трябва да стане БЪРЗО! Днес се използва секреционен тест с последваща ЕЛИЗА, но целия тест отнема цял ден работа. А в това време островчетата страдат (щото са вън от човешкото тяло). И един екип от хора работят по създаването на устройство за скрининг на островчета преди трансплантация. В реално време и онлайн. Тоест - при приключването на един експеримент от 15 мин човек получава разпечатка с резултатите от анализа - и островите стават или не стават за трансплантация. Туй то. А може и колегите на Римлянина да си харесат устройството да си тестват антидиабетични лекарства. Бързо и лесно. 3. Най-трудното нещо в цялата тази система е да се усили сигнала така, че да може да се разпознаят акционните потенциали. За което имаха грижата един екип от микроелектроинженери. Защото сигналът е някъде в рамките на микроволти и е почти съизмерим с нивата на шума. Ето с това са ми част от заниманията. Другите са да боцкам с пипета клетките и да измервам промяната в размера при секреция на инсулин. И третото ми занимание е да ходя с фотоапарат в ръка.

Не помня дали писах какво стана с експеримента с GLP-1? При клетъчна култура от бета клетки (миши произход) и глюкозка концентрация 8.2 милимола/литър се оказа, че GLP-1 има ефект върху честотата на акционните потенциали (брой на генерираните акционни потенциали в минута), генерирани от бета клетките във физиологична концентрация (50 пикомола/литър). Е, радвам се, че са включили цинка. Някакси си отдъхнах. Кашата с диабет тип 1 е огромна. Там няма скоро да излезем от блатото. За тези, които са по-незапознати с диабет 1, ще кажа,че имунната система унищожава постепенно бета клетките. И тук имунолозите работят в няколко направления - да спрат това унищожаване - и при ранна диагностика пациентът да си остане почти нормален. Примерно - блокиране на комуникациите между имунокомпетентните клетки или пък опаковането на островчетата със специален материал, така че да станат невидими за имунната система и тя да не може да ги унищожава.

Че колко са едни 20 години за един римлянин!?

Фармацефтите да кажат дали не съм в грешка, обаче сега гледам как се предлага инсулина за употреба - и отворих един на посоки, на Санофи: http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/EPAR_-_Product_Information/human/000201/WC500033784.pdf Медицинският препарат съдържа само инсулин. И тук аз се чудя - дали терапията включва само инсулин, при положение, че е цял оркестър от играчи? Кашата е пълна в главата ми. Римлянино, де си? Какви лекарства взимат болните от инсулин тип 1 и тип2? Ето и какво казва Рорсман за цинка: "Zinc is required for the formation of insulin crystals in β-cell secretory granules and co-released with insulin during exocytosis [76]. Zinc has been identified as the principal ligand of the G-protein-coupled receptor GPR39 [77] and the ligandgated ion channel LGICZ1 [78]. In addition, extracellular zinc is known to modulate the function of a variety of plasma membrane ion channels [79]. Activation of KATP channels in α-cells by zinc may be involved in the paracrine regulation of glucagon secretion [80]." Дали се предлага инсулин с цинк?

Бета-клетките като секретирали инсулин, в гранулите освен инсулин имало и АТФ!? И не само АТФ, ами и серотонин? И някакви невропептиди си секретирала клетката, които регулирали чувството на глад / ситост. То ще се окаже, че моята представа за регулацията на глюкозата е мноооого наивна, хаха. Къв невежа съм, уф.

Предложението ти е прекрасно. Жалко, че на учителската професия се гледа като на нещо глупаво, непрестижно. Да имаш дете и да го бутнеш на някой, дето го имаш за "нула" и аутсайдер и после да изискваш тая "нула" да го направи човек!? Нали точно в гората човек среща човека и става човек? (гората е маслинената градина "Академия"). Всеки родител смята, че неговото дете е специално, но не ми е ясно защо не се отнася със "специално" отношение към хората, които се грижат за това "специално" дете?

Ох. Тази тема е даже по-тъжна от онази, в която науката се прави от кашкавалената мафия... Да ви пиша какво смятам за добре, вероятно е пълна утопия. Обаче много добре би се отразило на средното образование да отскачат в него сравнително млади котки, които работят в науката или висшето образование, да преподават определени модули на малките котенца, за да може редовните учители да получат стимул да дръпнат напред - малко мотивация и подкрепа не би им била излишна. Особено ако университетските преподаватели подкрепят учителите. Друго си е да усещаш нечия подкрепа. А и самите ученици ще могат да разберат по-пълно и цялостно "за какво го учим всичко това?". Примерно мен да ме вземат да преподавам 2 седмици на семестър биология на децата, знаете ли колко неща ще им покажа? Ще ги направя жичкаджии : ) Друг да го вземат да им преподава физика, математика, литература. Какво ли би било Иван Вазов да преподава на деца литература, или Емилиян Станев? Вие представяте ли си ефекта върху децата? Или родителите - виждайки, че български съвременни автори преподават литература? ... Ще кажете - абсурд. Ами то е пълно с пенсионери, млади пенсионери, които са много подходящи за тази работа. Системата ги изхвърля, те стават никому ненужни, обаче в средното образование биха били от невероятна помощ. Като гост-преподаватели. Тези пенсионери са професори, директори, ръководители на секции, които изведнъж стават... "персона нон грата" за обществото. Защо да не ползваме техните възможности? Естествено, не на всички. Тези, които имат желание и биха вършили тази работа от сърце. Но държавата би могла да ги включи. ... Значи от една страна - младите учени биха били от полза - за да видят какво чудо са децата и да се научат да говорят и да отстояват тезата си с "подръчни" средства - от друга страна - за възрастните пенсионирани изследователи, които биха могли да бъдат също от полза на учителите. И в подкрепа. Аз едно време си мечтаех да дойде Павел Вежинов да ми води часовете по литература...