Gloster

Едва ли. Преведени са част от стихотворенията,но безплатно не мога да ги намеря. Иначе те са известни не само в Нигерия тези творби-поне на този султан и на онази жена. Иначе не знам дали има нигерийско автохтонство,но това не е такова. Все едно някой от нашите автохтонци да измисли тракийски език и да напише няколко стихотворения. Еми не са го направили,пък и това са реални личности от преди 200-150 години. Не са възможни някакви фалшификации-то е все едно ние да си измисляме стихотворенията на Ботев днес.

И още една държава в Африка.Тук вече съмнения няма. Свободната оранжева държава. http://en.wikipedia.org/wiki/Orange_Free_State Тя е бяла,създадена в процеса на колонизацията на Африка,но по-късно сама е изпила горчивата чаша на колониализма,върху себе си.

Има поезия,защото съм ти дал достатъчно даказателства. Сега не може да очакваш да знам,кой и кога ги е преписвал. Само от първия султан съм ти дал заглавията на115 негови творби,като иначе има 450-явно другите са изгубени. Освен това някой от тези произведения се считат за много важни за исляма и дори западни учени са се занимавали. Мисля че това е достатъчно предвит това,че не знам нигерийски. Ако пък вярваш в някаква "нигерийска конспирация" то каквито данни да дам,пак може да кажеш,че са фалшиви,така че няма смисъл.

Всъщност тук както и в Нри имаме нещо като цивилизация в зародиш. Това само по-себе си е много по-значително от Сокото,Алжир и Мароко. Зараждането на една цивилизация(дори напълно да не е цивилизация това) е нещо много по-забележително от разпространението й. Какво е Сокото-поредната мюсюлманска държава. Какво обаче са Нри и Аро-самостоятелни култури,развили се по-малко,но сами. Без външно влияние и т.н. Особенно Аро. Имаме доста сложна администрация. Едно от селата е главно. В него е главния оракул. Освен него имаме отделно висши жреци,имаме отделно и крал,имаме и пълководци. Всички тези постове са на различни хора.

Не е така. Много оригинали са изгубени. А и да не са,със сигурност няма снимки в интернет на оригинала. В Нигерия интернета,не е на високо ниво-щом не мога да им намеря стихотворенията безплатно. Ми пазят се някъде и в Нигерия оригиналите. Иначе тези стихове са се преписвали на ръка.

Реално са племена със селища. Но цялото не е просто едно племе,а конфедерация от племена. Най-малко е протодържава.Същото е и с Нри-не е държава,но не е и просто племе. ПП-убеди ли се че е имало доста поезия в Сокото?

Упадък и край на Аро. През 90те години на 19 век, британската кралска нигерска компания (Royal Niger Company),започва конфликт с Аро поради икономическата им доминация и предполагаеми жертвоприношения на хора. Аро виждайко икономическата и религиозна опасност,решили да се бранят. Първо ударили британските съюзници в самите земи на Игбо. След това се провели преговори между Аро и британците,но те се провалили. Британците планирали да завземат Аро през 1899. Те обаче се подготвили за експедиция чак през 1901. Аро първо нападнали отново британския съюзник Обегу.Пълководеца Окоро Тоти успял да завладее град Обегу,с загуба от 400 души. След това започнала откритата война. http://en.wikipedia....i/Anglo-Aro_War Главното оправдание на британците било отмяната на робството,след като се видяло,че няма човешки жертвоприношения. Британската експедиция включвала 87 офицери,1550 войници и 2100 носачи на обоза. Аро нямали никакви модерни оръжия,но събрали над 7500 души. Въпреки съпротивата британците достигнаха столицата Арочукву и там след ожесточена четиридневна битка я превзели на 28 декември 1901. Битките продължиха до пролетта на 1902,когато британците победиха войските на Аро и в последната важна битка-тази при Бенде. Експедицията завършила три седмици след това. Някой от лидерите на Аро,като пълководеца Окоро Тоти били съдени и обесени. Конфедерацията Аро била унищожена и кралят-езе Кану Окоро бил арестуван. Въпреки това съпротивата на аро продължила. В регионите Афикпо(1902-1903) и Езза(1905) и други региони. Британците срещнали съпротива и от Нри,Екумеку и др. народи. Главното светилище на Аро днес е туристическа атракция.

2.Конфедерацията. Градовете намиращи се на брега на делтата на Нигер нараствали и ставали важни центрове в износа на палмово масло и роби. Такива градове били-Опобо,Бонни,Небме,Калабар(Opobo, Bonny, Nembe, Calabar,) и други търгуващи градове контролирани от народите Лиав,Ефик и Игбо(Ijaw, Efik, and Igbo) Аро представлявала силна търговска мрежа,включваща колонии и стотици локални общества.Тя се състояла от много кралства,всяко от които било град-държава. Най-могъщото било столицата разбира се-Арочукву. Други мощни кралства били Ажали,Арондизуогу и Игбене. Също така се основавали нови градове на имена на важни личности в конфедерацията. Например пълководците Изуогу Мгбокпо и Ихеме повели войските на Аро и завладяли държавата Икпа Ора,като основали град Арондизуогу. Други пълководци като Окоро Идозука също от град Арондизуогу още повече увеличили територията на Аро,чрез войни в началото на 19 век. Мощта на Аро обаче не била толкова военна,колкото политическа и религиозна. Нещата се променят с появата на европейците в края на 19 век.

Докато дискутираме за Сокото,понеже имам време ще пусна информация за още едно държавно формирование пак в днешна Нигерия,но не мюсюлманско-много подобно на Нри. Това е Конфедерацията Аро. http://en.wikipedia....Aro_Confederacy Конфедерацията Аро (1690-1902) e политически съюз много подобен на Нри. Той е основан също от подгрупа на народа Игбо(както и Нри)-субгрупата Аро (.Aro people) с център град Арочукву(Arochukwu),а Чукву се наричаше върховния бог на Нри. Тя се е намирала в югоизточна Нигерия. Влиянието на Аро през 18 и 19 век се разпростряло в Източна Нигерия и части от делтата на Нигер и южна Игала. Дори се предполага,че тяхното влияние се разпостира чак до днешните Камерун и Екваториална Гвинея. Конфедерацията Аро е икономически,политически и дори оракулски център. В град Арочукву се намира могъщия оракул,висшите жреци,кралят на Аро(също като в Нри,краля носи титлата Езе) и централен съвет. 1.Възход на Аро. В средата на 18 век има масова миграция на няколко богати Аро семейства до хонтерланда на Игбо и съседните региони,в резултат на покачването на търсенето на роби и палмово масло. Тази миграция,с влиянието на тяхния могъщ оракул,чрез жреците и тяхната военна сила,подкрепена и от съюз с някой сесъдни групи Игбо,а също и съюзът с източните войствени държави( Ohafia, Abam, Abiriba, Afikpo, Ekoi и други),бързо създават конфедерацията Аро,като регионална икономическа сила.

Да не говорим,че е повече от проблемно това с оригиналите. Например оригиналите на стихотворенията на Въпцаров са трудни за намиране,особенно от чужденци. Даже и тези на Ботев и Вазов ги няма в интернет. От което какво заключение да направим-че никога не са съществували тези хора и не са писали,а всичко е българска манипулация,защото българите сме истински царе на измамите. И ако са необходими още доказателства ето какво пише не днес,а през 1913 един европеец- “In the Hausa country, all chiefs of any position whatever have Arabic writers for conducting their correspondence. ... Zaria at the present day is an exception. The ruler, Aliu dan Sidi, has a personal preference for writing in the Hausa language, using Arabic characters, of course. Hausa so written is locally called Ajami, an Arabic word meaning simply 'foreign.’” — Frederick William Hugh Migeod, 1913

Списък само на творбите на Фодио. 'Abd al-Qādir b. Mustafā (ten questions put into verse by 'Uthmān b. Fūdī in one of his non-Arabic poems.) (I.82/290) Adāb al-'ādāt (K.n.) Adāb al-ākhira (K.n.) 'Adad al-dā 'i ilā al-din (I, 82/275 & 257) Akhlāq al-mustafā (K. n.) Al-abyāt 'alā 'Abdu al-Qādir al-Jilāni (I.82/258) 8 Al-ādāb (K,n.); (n.a.) Al-ajwibat al-muharrara 'an al-as'ilat fī wathiqat Shismas (CAD/140) (I.82140/M2, & 82/465) 9 'Alāmāt almuttabi 'in li sunna rasul Allah min al-rijāl wa-al-nisā (I.82/280) Al-amr bi-al-ma al-mu'minin wa-al-munkar (I.82/255 & 273) Al-amr bi-muwalat al-mu'minin wa-al-nahy, 'an muwalat al kāfirin (K.82/51) (CAD/7) & (CAD/9) Al-'aql al-awwal (K. n.) Al-dali li-Shaikh 'Uthmān (W.) Al-farq baina 'ilm usul al-din wa-baina'ilm al-kalām (L.) & (K. 82/79) 10 Al-farq baina wilayat ahl al-kufr fī wilayatihim wa-baina wilayat ahl al-islam fī wilayatihim (I. 82/397) 11 Al fasl al-awwal (K. n.) Al-hamziya (K.n.) Al-jami'(K.n.) Al-jihād (K. n.) Al-khabar al-hadi ila umūr al-imam al-mahdi (R. B. C. A. D.) 12 Al-masa'd al-muhimma (I.M.) (CAD/2) (K.82/86) (B.N. Arabe 5678) 13 Al-niya (K.n.) Al-qasida al-daliya fii madh al-nabi (K. 82/104) Al-qawl al-mukhtasar fī amr al-imam al-mahdi al-muntazar (N.A.K.) Al-qawa' id al-zarruqiya (K. N.) Al-salasil al-dhahabiya li al-sadat al-sufiya (K. 82/114) Al-salasil al-qadiriya (K. 82/110) Al-tasawwuf (K.n.) Amr al-saa wa-ashratuha (I. 82/255 & 287) 14 Anwa' mal Allah allati yajuz li al-umara' qanduha (?) wa-sadfuha (J.H.S.N.) 15 'Aqidat al-'awamm (B.N.H.S.N.) Asanid al-daif al-mutashaffi' bi al-mushaffa' Abmad Sharif (K.82/137) Asanid al-faqir (K.n.) Bayan al-adl (K. n.) Bayan al-bida' al-shaytaniya allati ahdathaha al-nas fī abwab al-milla al-Muhammadiya (K.82/52) (B.N. Arabe 5601) Bayan ruju , al-shaikh al Sanusi 'an al-tashdid wa-an al-taqlid (K. n.) Bayan wujub al-hijra 'ala al-'ibad (K. 82/53) (CAD /3) Daliyat al-mudith (A.I.) 16 Da'wat al-'ibad ila kitab Allah (K.n.) Hidayat al-tullab (K. 82/128) Hukm juhhal bilād hausa (K. 82/138) Hisn al-afham min juyush al-awhan (K.82/54) (B.N. Arabe 5319) Ifham al-munkirin 'alayya fī ma a'mur al-nas bihi wa-fi-ma anhahun 'anhu fī din Allah (S.B.N.) 17 Ihya ' al-sunna wa-ikhmad al-bid'a (K.82/55) (B.N. Arabe 5487 & 5489) (CAD/10) (L.) Irshad ahl al-tafrit wa-al-ifrat ila sawa al-sirat fi-fann 'ilm usul al-din (K. 82/115) Irshad al-'ibad ila hadrat al-ma'bud (K. n.) Irshad al-'ibad ila masa'il al-jihād (K. n.) Irshad al-ikhwān ila akhram khuruj al-niswan (I.82/388) Irshad al-umma (K.n.) Ittiba'al-sunna wa-tark al-bid'a (K.82/56) Kaff al-talibin 'an takfir 'awamm al-mu'minin (K. n) 18 Kashf al-ghumma (K. n.) Kashf al-yasira (J. A. H.) Kashf ma alayhi al-amal (K. 82/100) (CAD/13) Khamsa kalimat nuqila min famm shaikhina 'Uthmān b. Fūdī (I.82/256) 19 Kifayat al-muhtadin (K.n.) (CAD/24) (I.82/255 & 267) Kijayat al-muslimin (I.82/399) Kitāb al-mahdhurat min 'alamat khuruj al-mahdi (R.B.C.A.D.) Kitāb amr al-sa'a wa-ashratiha (B.N.H.S.N.) 20 Manhaj al-'abidin li khass min asrar kalam al-Harith al-Muhasibi (I.82/259 & 344) 21 Mawadi' awham al-talaba fī kutub 'ilm al-kalam li'ulama' al-milla (K. 82/119) 22 Mimma yanbaghi an ya fazahu kullu man qawiya al-jihād fī sabil Allah—ashara umur (I.82/177). Mi' raj al-'awamm (K. n.) (I. 82/257) Mi' raj al-'ulum ila sama' 'ilm al-kalam (I.82/254) Mir'at al-tullab fī mustanad al-abwab li din Allah (L) (K.82/75) 23 Misbab al-muhtadin (K.82/129) Misbah li ahl hadha al-zaman min ahl bilād al-sūdān (J.H.S.N.) Muddat al-dunya (R.B.C.A.D. Vol. 2 No. 1, Jan. 1966 p. 9 n. 1) Najm al-ikhwān (K.82/57) (L.) Nasa'ih al-umma al-Muhammadiya (K.82/94) Nasihat ahl al-zaman (K.82/80) (N.A.) (L.) (I.82/392) Nur al-albab (L) (K.82/58) (B.N. Arabe 5610) (I.82/385) Qat'al-khisam alladhi yaqaa baina talabat 'ilm al-kalam (K.82/118) Qawa'id al-salat (K. 82/90) Sauq al-siddiqin ila hadrat al-quds (K. 82/59) 24 Sauq al-umma ila ittiba al-sunna (K.82/60 & 61) Shams al-ikhwān yastadi'una bihi fī usul al-adyan (K.n.) & (B.N. Arabe 5500) Shifa' al-ghalil fī kulli ma ashkala min kalam shaikhina Jibril (K.n.) 25 Shifa' al-nufus (K.n.) (1.82/256) Siraj al-ikhwān fī ahamm wa yuhtaj ilayhi fī hadha al-zaman (K.82/62) (B.N. Arabe 5528) (I.82/169) Tabashir al-ikhwān bi akhbar al-khulafa' fī al-sūdān (I.82/169) 26 Tabashir al-umma al-ahmadiya bi bayan ba'd al-manaqib al-qadiriya (K. n.) (N.A.) Tahdhib al-ikhwān (K.n.) Tahdhib al-insan (K.n.) Tahdhir al-ikhwān min iddi'a al-mahdiyja al-mau'uda akhir al-zaman (K.82/116) (N.A.) Tahqiq al-'isma li jami' tabaqat hadhihi al-umma min al-ijtima' 'ala al-dalala ila waqt qiyam al-sa'a bi-nass sarih min al-sunna (CXD/20) 27 Ta'lim al-ikhwān bi-al-umūr allati kafarna biha muluk al-sūdān alladhina kanu min ahl hadhihi al-buldan wa-hum muluk hausa (I.82/254 & 257) Talkhis asrar kalam abi Hamid al-Ghazali (I.82/98) Tamyiz ahl al-sunna ansar al-Rahman baina nifaq al-din wa-fasaq ala din wa-ashras shay 'in min mata al-dunya (I. 82/257 & 281) Tamyiz al-muslimin min al-kāfirin (K.82/113) (CAD/8) (CAD/8A) Tanbīh al-ghafilin wa-tanzim al-akhbar wa-badi' al-ahtar (K.82/87) (K.82/88) (L.) Tanbīh al-ikhwān 'ala jawaz ittikhadh al-majlis li ajl ta'lim al-niswan ilm furud al-a'yan inm din Allah al-Rahman (B.N.H.S.N. p. 7) Tanbīh al-ikhwān 'ala ahwal ard al-sūdān (I. 82/212) 28 Tanbīh al-umma 'ala qurb hujum ashrat al-sa'a (CAD/27) (n.a.) Targhib al-'ubbad 'fi hifz ulum din Allah (K.n.) Tariq al-janna (K. 82/78) (N.A.) (L.) Tarwih al-umma bi-bayan taisir al-milla (CAD/2N) Tarwiyat al-umma (K.n.) Tatayyub qulub al-umma al-ahmadiya bi-dhikr ba'd al qasa'id al-qadiriya (B. N. H. S. N.) Taufiq al-muslimin 'ala hukm madhahib al-mujtahidin (I.82/389) Tauqif al-muslimin (K.n.) Tibyan (K.n.) Tuhfat al-habib (K.82/117) 'Ulum al-mu'amala (K. n.) (I.82/158; 257 & 272) 'Umdat al-bayan fi- al-'ulum allati wajabat 'ala al-a'yan (CAD/11) 29 'Umdat al-muta'abbidin wa-al-muhtarifin (K. 82/126) (CAD/12) 'Umdat al-'ubbad fī ma yudan Allah bihi min jihat al-salat wa-al-saum wa-tilawat al-Qur'an. (K.82/63) (I.82/352) (CAD/5; 18 & 26), (B.N. Arabe 5669) (N.A.) 'Umdat al-'ulama' (K.82/77) (I.82/277) (L.) (N.A.) Usul al-'adl li-wulat al-umūr wa-ahl al-fadl (CAD/6 & 17) (I.82/93) 30 Usul al-din (K.82/126) (CAD/25) (I.82/92; 191 & 249) Usul al-wilaya wa-shurutuha (K.82/107) Wathiqat al-ikhwān li tabyin dalilat wujub ittiba' al-kitab wa-al-sunna wa al-ijma' wa-dalil al-ijtinab (sic) al-bid'a li man yudayin (sic) bi-din al-Islā, wa al-dalil 'ala wujub ittiba' al-kitab (CAD/19) 31 Wathiqat al-jawab 'ali su'al dalil man' Khuruj al-nisa' (B. N. H. S. N.) Wathiqat min Ibn Fūdī amir al-muminin 'Uthmān ila jami ahl al-sūdān wa-ila man sha' Allah min a-ikhwān fī al-buldan (I.82/399) (CAD/14) Wird… 'Uthmān b. Fūdī (K.82/124) (CAD/16).

Хайде КГ.Ако с това не си доволен,няма с какво да си. Къде се съхраняват творбите на Осман дан Фодио-първия султан на Сокото. There have been different scholarly attempts to list the works known to have been written by 'Uthmān b. 1701. The first of such attempts is the list of twenty-eight works recorded by the author's son and successor, Muhammad Bello, in his Infāq at-Maisur 1. At the end of the list, he says that there are other books by the author which “exceed a hundred in number”. Until recently when the Arabic writings of the scholars of Western and Central Sudan started to grow in importance, particularly in the field of historiography, there were only three other lists of the author's works by Whitting 2, Vajda 3, and 'Abdullah Ilorin 4. With the emergence of the University of lbadan, Nigeria 5 these attempts assumed greater dimension. W.E.N. Kensdale of the University Library travelled in 1954 through the Northern Region of Nigeria and collected Arabic Manuscripts for the University. He, consequently, produced A Catalogue of the Arabic Manuscrots preserved in the University Library, lbadan, Nigeria, in 1955 and also contributed three aritlces to the Journal of the Royal Asiatic Society 6 in which he gave a list of more works than those contained in his Catalogue. He confined the first article to the works of 'Uthmān b. Fūdī, giving a list of eighty-five titles which he had compiled from the four previous lists already mentioned, in addition to the discoveries of his own field work. Since Kensdale's attempt, there have been many other lists of known works originating from the Western and Central Sudan, by a number of other scholars. These include H.F-C. Smith and D.M. Last, both of the Ahmadu Bello University, Nigeria; J.O Hunwick and K. Mahmud, both of' the University of lbadan, Nigeria; and A.D.H. Bivar and M. Hiskett, both of the School of Oriental & African Studies, University of London 7. All the lists so far have been concerned, in various degrees, with a number of authors at the same time. Consequently, there have been some inevitable repetitions from one list to another, and also some valuable additions. With the output of' more recent research more titles than were recorded by Kensdale have been discovered. Unlike the general outlook of the authors on the whole of the Western and Central Sudan taken by the previous scholars, my attempt here is to present an up-to-date list of all the known works by 'Uthmān b. Fūdī based on the relevant ones among the previous attempts already noted above, and indicating as far as possible where each work can be found. As the historiography of the Western and Central Sudan continues to grow in importance, it is becoming increasingly necessary to study separately the renowned individuals who had contributed to the history of these places. Such a study would normally be aided by a knowledge of the thoughts and aspirations of the individual concerned, through his writings. The present attempt, therefore, aims to present in a connected whole all the writings of the author of the Ihya'al-Sunna wa-Ikhmad al-Bid'a, 'Uthmān b. Fūdī, the Muslim Reformer of his age in West Africa.

Още първия султан на Сокото и основател на империята е написал 480 стихотворения на три езика. http://en.wikipedia.org/wiki/Usman_dan_Fodio#Training Usman dan Fodio wrote about 480 poems in Arabic, Fulfulde and Hausa.[8] Изобщо не може да се съмняваме,че в Сокото се е писало поезия.

Ето един коментар на нигерийка в форум.Подчертаното е от мен. "As-salaam alaykum Jazakallahu for a job well done.Am truly glad that someone found it necessary to write something from my Home country.It seems to me that Islam is mostly looked at from the Asian Continent than from Africa.We equally have Scholars&Religious Leaders in my Country as a part of West Africa than most people know,and Islam is thriving well there.Usman Dan Fodio was a very important personality.You can't talk about Islam in Nigeria without mentioning his name.May Allah forgive him&rest his soul.Last year during ramadan,we lost the Sultan of Sokoto&it was a heavy loss for all Muslims.Sokoto is the Cradle of Islam in Nigeria and the Seat of Islamic Council.The North have the largest population of Muslims up till date than any other part of the country.For them,it's 'natural' to be Muslims.Even their mode of dressing have been Islamized."

Има още стихотворения от нея,само че са трудни за намиране. Издирването на оригинала и къде е той е повече от трудно. Трябва доста да се търси.

За територията не може да има съмнение. Защото тогава е нямало постоянни граници,а територията се определя от градовете,които са владяни. Всички от градовете,които съм споменал в темата и се виждат на картите са наистина били част от Фуланската империя. Можеш да провериш ръчно ако искаш,за всеки отделно и ще видиш,че е така. Иначе не разбирам,защо да е съмнителна територията. Не е чак толкова голяма-всъщност е по-малка от Алжир и дори май е по-малка от Мароко(доста и бях надценил голямината,но сега с втората карта всичко става ясно). Също така 10 милиона за втората половина на 19 век не е чак толкова много. В Алжир и Мароко нима са били по-малко? Не разбирам защо Алжир и Мароко трябва да са нещо повече от тази държава(като население,творчество и територия),освен ако не прибавим расизма,тъй като повечето и жители са негри.Но расизма не е никакъв аргумент. Но иначе няма разлика-всички те са мюсюлмански държави,доста сходни. Само че едните са на Средиземно море и океана,а другата не е.

Първо текста горе(на английски с малкия шрифт) го дадох,за да се види как е паднала Фуланската империя. И на мен ми беше странно,как тази регионална сила е била завладяна само за една година от британците. Ами вижда се как. Сокото не е била централизирана държава и британците са се възползвали,като част от емирите са преминали на тяхна страна. В замяна британците са им оставили част от властта-отменили са робовладелството,но шериата остава като закон. Дори доминацията на народите фулани и хауса си остава над другите народности и след като британците колонизират тези земи- "A dual system of law functioned--the sharia (Islamic law) court continued to deal with matters affecting the personal status of Muslims, including land disputes, divorce, debt, and slave emancipation. As a consequence of indirect rule, Hausa-Fulani domination was confirmed--and in some instances imposed--on diverse ethnic groups, some of them non-Muslim, in the so-called middle belt." Просто султанът не е могъл да събере достатъчно голяма армия и пред столицата си е бил победен от модерната британска армия. После е избягал,събрал е нова армия,но пак е бил победен от британците и убит в битката. Ако обаче емирите не бяха минали на страната на британците,съпротивата щеше да бъде много по-голяма и колонизирането на Сокото много по-трудно. Но се е получила както с османското нашествие на балканите. Едни стават васали на османците,докато други се опитват да се бият с тях.

Кое в мащаба те съмнява. Границите,населението,творбите?

Frederick Lugard, who assumed the position of high commissioner of the Protectorate of Northern Nigeria in 1900, often has been regarded as the model British colonial administrator. Trained as an army officer, he had served in India, Egypt, and East Africa, where he expelled Arab slave traders from Nyasaland and established the British presence in Uganda. Joining the Royal Niger Company in 1894, Lugard was sent to Borgu to counter inroads made by the French, and in 1897 he was made responsible for raising the Royal West African Frontier Force (RWAFF) from local levies to serve under British officers. During his six-year tenure as high commissioner, Lugard was occupied with transforming the commercial sphere of influence inherited from the Royal Niger Company into a viable territorial unit under effective British political control. His objective was to conquer the entire region and to obtain recognition of the British protectorate by its indigenous rulers, especially the Fulani emirs of the Sokoto Caliphate. Lugard's campaign systematically subdued local resistance, using armed force when diplomatic measures failed. Borno capitulated without a fight, but in 1903 Lugard's RWAFF mounted assaults on Kano and Sokoto. From Lugard's point of view, clear-cut military victories were necessary because their surrenders weakened resistance elsewhere. Lugard's success in northern Nigeria has been attributed to his policy of indirect rule, which called for governing the protectorate through the rulers who had been defeated. If the emirs accepted British authority, abandoned the slave trade, and cooperated with British officials in modernizing their administrations, the colonial power was willing to confirm them in office. The emirs retained their caliphate titles but were responsible to British district officers, who had final authority. The British high commissiones could depose emirs and other officials if necessary. Lugard reduced sharply the number of titled fief holders in the emirates, weakening the rulers' patronage. Under indirect rule, caliphate officials were transformed into salaried district heads and became, in effect, agents of the British authorities, responsible for peacekeeping and tax collection. The old chain of command merely was capped with a new overlord, the British high commissiones. The protectorate required only a limited number of colonial officers scattered throughout the territory as overseers. Depending on local conditions, they exercised discretion in advising the emirs and local officials, but all orders from the high commissiones were transmitted through the emir. Although the high commissiones possessed unlimited executive and legislative powers in the protectorate, most of the activities of government were undertaken by the emirs and their local administrations, subject to British approval. A dual system of law functioned--the sharia (Islamic law) court continued to deal with matters affecting the personal status of Muslims, including land disputes, divorce, debt, and slave emancipation. As a consequence of indirect rule, Hausa-Fulani domination was confirmed--and in some instances imposed--on diverse ethnic groups, some of them non-Muslim, in the so-called middle belt. ***** In the north Frederick Lugard, the first High Commissioner of Northern Nigeria, was instrumental in subjugating the Fulani emirs. Some were deposed, some defeated in battle, and others collaborated. By 1903 the conquest of the emirates was complete. The mud-walled city of Kano was captured in February, and after a vigorous skirmish at Kotorkwashi, the sultan's capital, Sokoto, fell the next month. All the territories were now under British control, and the search for an identity began, first as Northern and Southern Nigeria, then with eventual amalgamation. ***** Zaria offered no opposition to peaceful occupation, but the murder of Captain Malony, Resident at Keffi, precipitated hostilities with Kano. The fall of this great city and that of Sokoto in March, 1903, was followed by the submission of the minor Emirates, and convinced those which had already submitted that their belief that the British would be exterminated by these powerful Emirs was vain. When this had been accomplished, and the forces of disorder had been broken, the British Administration was faced with the insistent urgency of creating a new organisation and of developing a native policy without delay. The system evolved will be described in a later paragraph. The necessity of securing means wherewith to carry on the Administration was no less insistent than the reorganisation of the Native Administration. There was no revenue to be got from spirits, which were wholly prohibited, while the cost of the large force necessary for the control of the country absorbed the greater part of the wholly inadequate grant from the Imperial Government.

Ето в тази книга се твърди,че в 1837 са минали 10 милиона души население. Частично е онлайн. http://books.google....epage&q&f=false

Ето книга на западен историк за Фуланската империя. http://books.google....AAJ&redir_esc=y Май обаче я няма онлайн. Иначе халифатът Сокото не е преставал формално да съществува до днес. Той си съществува в Нигерия още. Интересно е че жителите на Сокото са били 10 милиона,но това не е толкова много. Вероятно в Мароко или Алжир не са били по-малко. Всъщност днес фуланите са около 10 милиона,а като се има предвит,че в Сокото е имало и други народности.

Държавата е добре забелязана от европейците. Не е изпувала от нищото. Сега не се обиждай,но ти не можеш да я приемеш,само защото не си чувал за нея преди ли? Ами това не е аргумент,в всяка история на Африка има информация за нея. Какви данни няма? Държавата е призната от историците,като голяма и силна за Африка. Някой западни историци,също са се занимавали с нея. Сега пак "конспирации". Както с ацтеките,дето не били писали стихотворения. Ами това си е абсурдно,всичко е оригинално.

Има и доста други,но явно се продават в книги и затова не са пуснати в оригинал повечето.Един вид авторски права. И с султана е същото-има книга с писанията му,но не и онлайн. Явно нигерийците искат да си ги купим,те още не са развили пиратството. Историята дали ги е разглеждала доскоро няма значение,защото се е пишела от историци от западната цивилизация. Виж по-горния ми пост. Тези историци до средата на 19 век не са обръщали никакво внимание и на средновековна България-даже руснаците до Кримската война са мислели,че на балканите има само турци,гърци и сърби. А ти откъде знаеш,че не са и обръщали? Да не си чел някоя история на света отпреди 100 години и там да я няма?

Направих прибързано заключение. Реално не е толкова голяма,но остава една от най-голямите империи в Африка през 19 век.

Все пак да отговоря. Творбите ги разглеждаме. Войските вече не са между живите,но е имала армия и то силна. Писали са на арабски в държавата си. Империята е построила градове,училища,джамии,крепостни стени,пазари. Всеки град си е различен,оцелелите творби се пазят,влезли са в отношения с съседните емирства,като са ги завладяли и направили васали.Също така и с европейците,като британците за жалост са завзели тази държава. Това за толерирането си е твое мнение.Няма такова нещо-в интернет има доста по-малко информация за Сокото,отколкото заслужава.Няма никакво толериране и преувеличение,продължава да има игнориране. Защо винаги са съмнителни неевропейските цивилизации? Все те са толерирани,преувеличавани и т.н. А защо в Европа да няма такова преувеличаване. Все пак повечето историци по-света са част от западната цивилизация. Не е ли логично,те да манипулират историята на света,като обръщат повече внимание на своята цивилизация? Така и става-в историите за света се пише много повече за средновековна Европа,отколкото за целия останал свят. Имаме едно манипулиране от страна на запада,може би дори неволно,но не по-малко вредно. Затова за Сокото имаме един ред в историческите книги,а за Германия страници и страници. Историята от миналото се определя от сегашното положение. Имаме подробната история на Англия и Япония през средновековието в историите на света,защото те сега са велики сили. Но нямаме почти нищо за средновековна България или Сокото,ако историята е писана от чужденец. Защото днес нито България,нито Нигерия са някакви сили. И средновековието и изобщо историята им се игнорира на запад.