Gloster

Тя е била нещо като символ на жените в мюсюлманска Африка. Ето оригинално нейно стихотворение,преведено. A WARNING, II Wa’azu A.D. I856/A.H. 1273 LANGUAGE OF ORIGINAL: HAUSA SOURCE OF TEXT: WAZIRI JUNAIDU 1 I give thanks to God the Merciful Who created me; the Generous King. 2 He is One, to Him belongs everything, He has no beginning because He began everything. 3 He hears, just as He sees: He knows all mysteries, He is omniscient and patient. 4 But He does not hear with ears, Nor does He see with eyes. 5 Trust in Him and His existence. There is no King except God the Bountiful, 6 And trust in Muhammad His Messenger, Then you will be an upright Muslim. 7 Do not innovate. Keep strictly to the Sunna For the Sunna will suffice you till you reach Heaven. 8 Repent, for repentance purifies the worshiper So he can escape from sin which leads to Hellfire. 9 Safeguard the proprieties of ritual ablution, And on the Bridge over the Fire, you will feel no pain. 10 If you are ill, procedures can vary, For God gives his servants concessions. 11 What God wants most Is work that is willingly done. 12 From God we should all seek Forgiveness and His trust. 13 The Everlasting never dies Forever and ever and ever He exists. 14 Listen to my warnings, brethren, And heed them: admonition is good for you. 15 Let us repent because repentance Is the gateway to God the Merciful. 16 Give the alms you must and those you wish, and pray For the sake of the Prophet, our Leader. 17 Say your prayer beads in the mornings And in the evenings and say extra prayers in the night. 18 To love the Qur’an is to love God: For the Prophet’s sake, read it constantly. 19 This is the Path of the Almighty. He who follows will never turn. 20 Women, a warning. Leave not your homes without good reason You may go out to get food or to seek education. 21 In Islam, it is a religious duty to seek knowledge Women may leave their homes freely for this. 22 Repent and behave like respectable married women You must obey your husbands’ lawful demands. 23 You must dress modestly and be God-fearing. Do not imperil yourselves and risk Hellfire. 24 Any woman who refuses, receives no benefit, The merciful Lord will give her the reward of the damned. 25 I have written this poem of admonition For you to put to good use in the community. 26 I end with thanks to God. I invoke His peace On the Prophet and his companions. 27 The year of the Hijra is 1273.

Ето още по-пълен анализ на творбите й. http://siiasi.org/wp-content/uploads/2011/09/The-Essential-Nana-Asmau.pdf

Ето тук има преведени две стихотворения на Nana Asma’u с литературен анализ. http://chnm.gmu.edu/wwh/p/214.html

Това се отнася пък за втория султан-Мохамед Бело. While ruling, he continued with significant educational pursuits, mainly history and poetry. His Infaku'l Maisuri (The Wages of the Fortunate) is often considered a definitive history of the Fulani Wars and his father's empire.[10] He wrote hundreds of texts on history, Islamic studies, and poetry during his lifetime.[3]

КГ вече говориш ей така. Дал съм ти данни.Със сигурност не са лъжа. Не е затворена в Африка-това си е естествено за региона. Има много държави през вековете там.

Е ето тази е писала поезия- http://en.wikipedia...._Asma’u Ето информация за нея и поезията си. Доста забележителна жена. Well educated in the classics of the Arab and Classical world, and well versed in four languages (Arabic, the Fula language, Hausa and Tamacheq Tuareg), Nana Asma’u had a public reputation as a leading scholar in the most influential Muslim state in West Africa, which gave her the opportunity to correspond broadly.[1] She witnessed many of the wars of the Fulani War and wrote about her experiences in a prose narrative Wakar Gewaye "The Journey". As the Sokoto Caliphate began as a cultural and religious revolutionary movement, the writings of its leaders held a special place by which later generations, both rulers and ruled, could measure their society. She became a counselor to her brother when he took the Caliphate, and is recorded writing instructions to governors and debating with the scholars of foreign princes. Amongst her over 60 surviving works written over 40 years, Nana Asma’u left behind a large body of poetry in Arabic, the Fula language and Hausa, all written in the Arabic script. Many of these are historical narratives, but they also include elegies, laments, and admonitions. Her poems of guidance became tools for teaching the founding principles of the Caliphate. Asma'u also collaborated closely with Muhammed Bello, the second Caliph. Her works include and expand upon the dan Fodio's strong emphasis on women leaders and women's rights within the community ideals of the Sunnah and Islamic law.[2]

Ето този е първия европеец посетил Сокото- http://en.wikipedia.org/wiki/Hugh_Clapperton Ще се опитам да намеря всички подчинени емирства на Сокото. http://en.wikipedia....Adamawa_Emirate http://en.wikipedia....i/Agaie_Emirate http://en.wikipedia....i/Lapai_Emirate http://en.wikipedia....i/Muri,_Nigeria http://en.wikipedia.org/wiki/Katsina http://en.wikipedia....i/Daura_Emirate http://en.wikipedia....ki/Kano_Emirate http://en.wikipedia..../Gwandu_Emirate http://en.wikipedia....Emir_of_Argungu Тези намерих засега.Всички са в днешна Нигерия.

Добре сега кажи в какво конкретно се съмняваш. Дал съм доста информация-кое не е вярно?

Ето допълнителна информация. http://en.wikipedia....okoto_Caliphate http://www.britannic...3/Fulani-empire Тук правят мод на една известна игра-има информация за фуланите и снимки. http://forum.paradox...okoto-Caliphate

КГ ти откъде мислиш,че съм чувал за тази империя? Не съм ходил в Нигерия. Учебници не чета много,но в "История на войните по дати" за първи път я срещнах. Даже тогава тайно се надявах,че това е силата,която най-после ще бие европейците-уви останах си само с надеждата. Сега проверих и в "Енциклопедия История на Света",която е научнопопулярна и доста обща-и там я има,макар и с едно изречение. Пише в "края на 18 век в вътрешна западна Африка се появили добре организираните държави Сокото и Тукулор". А вероятно съм я срещал и на други места,но не помня. Ето една по-добра карта,за да се види колко е голяма била всъщност Сокото. Гледайте само Сокото-другите с зелено са други държави.

Ще трябва доста да търся. Ама КГ откъде ти хрумна,че светът не е знаел за нея. Европейците са знаели,че съществува доста добре.И в Алжир и Мароко са живеели милиони хора,но това не значи,че те са важни в международната политика или някой се е интересувал в Европа от тях,освен как да ги колонизира. А пък и те са много близо до Европа-Фуланската империя е далеч,зад пустинята. Представи си,че си викторианец-ако се интересуваш от други цивилизации,то ще е Китай и Япония или дори маите и инките. Но не и някакви си мюсюлмани,при това труднодостъпни. Сега поради тогавашния европоцентризъм,може и да не се е писало много по вестниците и т.н. Не забравяй,че тогава Европа за жалост е консервативна все още....не е като сега отворена. ПП-ето ти ги фуланите. http://en.wikipedia.org/wiki/Fula_people

Накратко за тези,които не са чели всичко. Фуланската империя или халифатът Сокото е една огромна държава,състояща се от 30 емирства и над 10 милиона души. В нея се основавали нови градове,сгради,пазари,крепостни стени,училища. Произвеждало се памук,индиго,кола,ядки,зърнени култури,ориз,тютюн и лук. В нея се пишели исторически хроники,поезия и т.н. Това си е същински развет,защото е главно вътрешен,а не чрез европейско влияние. Никъде другаде в Африка през 19 век,местна държава не се е радвала на такъв разцвет.

Има около 10 милиона души,един куп градове и други неща. Хайде прочети всичко,което съм превел.

Обединява един огромен регион. В 19 век това е най-голямата местна държава в Африка,по-голяма от Етиопия. Също така е последната могъща империя в предколониална Африка.

Не е вярно това. През 19 век-това е една агресивна мюсюлманска държава.В нея няма нищо светско,за разлика от Османската империя или дори Персия. Просто пътешествието до нея е много трудно,регионът е далеч от океан или море и затова няма интерес. Освен това не е можел всеки сигурно европеец да си влиза,когато поиска-там действа шериат,обществото е консервативно. Никой не пресилва днес тежеста на тази държава.Напротив тя продължава да бъде игнорирана. Чак днес се осъзнава мащабността и важната й роля,но твърде бавно. А европейците са се интересували само как да я завладеят. Тя не е нито подходящо място за търговия(те имат едва ли не целия свят,няма да отидат в тези региони),нито е съюзник на европейците,нито нищо. Тя е просто техен противник. ПП-не я сравнявай с варварите.Прочети колко градове и училища са основани.

Сравних я с Османската империя само по-големина. А Фуланите са си известен народ,сега на Запад не са чак толкова,ама не са виновни както казах те. Това си е пълно безобразие-едни народи да се изучават с огромни подробности,други да се подминават набързо. Ама наистина,как може да не сте чували за Фуланската империя? Така е като се занимавате само с Европа,забравихте другия свят. Аз за първи път като четох за нея,като дете още-ми направи силно впечатление."Страшната фуланска империя" .... http://en.wikipedia....iki/Fula_people Интересно е че фуланите са просто номади и пастири,а създават своя държва и се цивилизоват напрактика сами-започват да живеят в градове и т.н. Това е само и благодарение на исляма-ние често забравяме,че покрай деструктивните-той има и много положителни и конструктивни черти. Какво разбираш под международни изяви? Това е могъща регионална сила.Европейците я завладяват. Войската е от подчиненото мюсюлманско население.Чрез войните се набира плячка и роби,така че е имало стимул. За администрацията съм писъл,сега ако искаш да имаш представа-чети. Войни и е водила много и съм писал за по-големите. Сега няма да изброявам всички вътрешни междуособици. България и при Симеон не е била толкова голяма,както Фуланската империя. ПП-а чувал ли си за тукулорите?

Упадък и край на Сокото. В края на 19век европейското внимание се фокусира и към този регион. Французите и британците изпращали иследователски мисии,за да проучат възможностите за колонизация. Френския иследовател Parfait-Louis Monteil посети Сокото през 1891 и отбеляза,че султана в това време е във война с емира на Аргунгу( Emir of Argungu),като на следващата година бунтовния емир бил победен. Французинът обаче отбелязал,че фуланската мощ е разклатена,поради войната и непопулярния султан. Все пак британците изпреварили французите-разширили владенията с в Южна Нигерия и от 1902,започнали да планират завземането на Сокото. Британския генерал Фредерик Лугард използвал съперничеството между емирите в южната и централната администрация на Сокото,за да предотврати всяка съпротива и се насочил към столицата. Междувременно през октомври 1902 Сокото имало нов султан-12тия поред. Най-богатото емирство и най-богатия град в империята Кано(сега в Нигерия)-бил завладян от британците. Британците бързо наближили град Сокото с ясни намерения да го превземат. Новия султан организирал бърза защита на града и решил да се бие с британците извът градът. Битката била бързо спечелена от британците,имащи модерно оръжие,а загубите на султана били голями. Било 7 юли 1903. След това султанът избягал от Сокото,заедно с привърженици.Сокото станал град с малко население след тези събития. Британците провъзгласили една своя марионетка за султан,като премахнали титлата халиф. Правата и привилегиите на новия султан били много по-малки. В същото време избягалия 12ти султан търсел помощ из остатъка от страната си. Британците и емирите на тяхна страна били шокирани от броя на привържениците му-той набрал бързо хиляди. Британците решили да атакуват тази сила и в битката при Бурми(днес в Нигерия) и султанът бил победен и убит в битката. Територията на Сокото била разделена между британците,французите и германците на берлинската конференция още от 1884-1885. Днес халифатът Сокото още съществува в Нигерия формално или не. Ето го днешния "султан"- http://en.wikipedia.org/wiki/Sa%27adu_Abubakar

Литература в фуланската империя (много накратко,но толкова информация има) Ислямското учение е важен аспект на халифатът. Няколко султана,един емир и дори една жена(дъщеря на основателя на държавата) са оставили исторически хроники,поезия и ислямски учения.Запазени са редица ръкописи,а те са с важна историческа информация. След 1850 се забеляза намаляване на литературните произведения.

Икономика. След създаването на халифата,се наблюдавал икономически разтеж няколко десетилетия.Има значима търговия през транс-сахарските пътища. Земята се дава от султана или емирите на семействата,които могат да я управляват,наследяват,но не и да я продават. Съществуват сребърни и златни монети. Основните култури са памук,индиго,кола,ядки,зърнени култури,ориз,тютюн и лук. Робовладелството остава част от икономиката,макар че вече не носи толкова приходи с края на транс-атлантическата търговия с роби. Робите се придобиват само чрез набези вече,а не чрез пазарът. Основателят на халифатът позволява робовладелството на не-мюсюлмани и дори се твърди,че то е с цел евентуално да ги включи в мюсюлманското общество. Робовладелството всъщност е важна част от разширяването на земеделските насаждения в империята. Създадени са голями площи от тези насаждения около градовете. Въпреки всичко липсва расова бариера и расизъм-роби могат да станат както бели,така и мюсюлмани в крайна сметка. Има исторически сведения за роби достигнали високи постове в правителството и администрацията на халифатът.

Административна структура на халифата. Той е организиран,чрез голям брой емирства верни на султана. Счита се,че емирите се определят,чрез правото на наследяване,но султана може да го пренебрегне и да назначи,друг а не наследника за емир на някое от тях,ако има необходимите качества според него. Всеки емир плаща на султана данък,в формата на култури или роби. При избора на султан също не се спазва директна линия на наследяване. Всеки нов султан се избира от събор,съставен от емирите,макар че всеки султан трябва да е някакъв наследник на Осман,основателя на халифата. Най-автономното емирство е Гванду,което е подчинено духовно на султана и признава неговото върховенство,но емирът на Гванду на свой ред управлява други емирства и има широка автономия. Първия успешен опит на емирствата да се разбунтуват е през 1816-1817,когато хауската аристокрация вдига въстание срещу още младия халифат. Скоро обаче султанът дава земи на разбунтувалата се аристокрация и всичко завършва мирно. Също така подобни кризи са възниквали между султана и богатите емирства Адамава и Кано. Суфистката общност в региона се оказа от решаващо значение в администрацията на халифата. Братството "Тарика",особенно "Тижанияяах" се разпрострянава,когато Ел Хадж Умар е съветник на Мохамед Бело(втория султан),осигурил група която свързвала емирствата с властта на султана. Историците Бърнхам и Ласт твърдят,че това ислямско общество от учители осигорява "ембрионална бюрокрация",свързваща градовете в целия халифат.

Къде я няма? В няколко истории на света съм я срещал. Е Османската Империя е по-стабилна,по-развита и тн. Към Фуланската империя интереса на повечето модерни историци просто е малък,заради това,че е просто "поредната" ислямска държава в Африка,а те "не са интересни". Сега какво са виновни фуланите,че не се проявява нужния интерес към тях? Нисък е интересът на историците и към Хива и Бухара,Тибет,Уадаи и много подобни интересни държави.Не съм сигурен защо е така,просто ги игнорират. Дори се игнорират често и Мароко,Алжир и други мюсюлмански държавици. Само към най-богатите мюсюлмански държави има интерес на запад-Персия,Османската империя. А не е субект,защото европейците нямат достъп до нея чак до втората половина на 19 век. Тя е във вътрешността на Африка,не граничи с море или океан. Отделно е опасна за колонизаторите и т.н. Освен това е държава,която се ръководи по-шериата,без нищо светско(европейците не обичат много-много такива). В този регион на Африка има няколко подобни империи,който обаче са нестабилни и се разпадат. След това отново някаква сила ги обединява.Фуланската империя е последната голяма империя в този регион и Африка преди колониализма.

Имах предвид национални вярвания-местни религии. КГ чакай сега-ти ако не си я чувал,аз много пъти съм я срещал в историческите книги. Фуланската империя наистина е много прочута,макар и не колкото заслужава.И ме изуми,че в форума няма тема за нея,и в бойна слава също няма. Това е през 19 век втората голяма мюсюлманска държава след Османската Империя.И е основата от един обикновен религиозен учител. Властта е била реална-емирите се назначават от султана на Сокото. Ето карта на халифата през апогея му.

3.Засилване и апогей на халифата. От 1808 до средата на 30те години на 19 век,халифатът Сокото се разширил,като анексирал равнините на запад и ключовите места в "Йорубаланд".Той се превърна в един от най-голямите сили в Африка,разпростяло се от модерната Буркина Фасо до Камерун и включващо много от северна Нигерия. То включвало в своя апогей над 30 различни емирства под политическата си структура. Султанат управлявал от Сокото,като назначавал всеки емир в владенията си. От друга страна емирствата били автономни и полунезависими. Основавали се нови градове с крепостни стени,училища,пазари и други сгради. Също така фуланите се заселвали и се позволявало разтеж на насажденията,което било важно за икономиката на Фуланската империя. През 1837 населението надминало 10 милиона.

2.Фуланската война и основаването на халифата. Един от популярните ислямски учители в региона Осман дан Фодио,урбанизиран фулани,който активно обучавал и проповядвал в град Гобир.Разбира се имал одобрението на Хауското лидерство в града. Един от неговите ученици Юнфа,бивш студент на Фодио,става лидер на Гобир. Като "благодарност" към своя учител той ограничава дейността му и го кара да отиде в изгнание в град Гуду. Голям брой хора напуснали Гобир,за да последват учителя си. Юнфа не могъл да се примири и на 21 февруари 1804 обявил война на Осман дан Фодио и заплашил всеки присъединил се към него. В отговор Осман дан Фодио бил обявен за командир на вярващите от своята общност,която отхвърлила верността си към град Гобир.Осман обявил джихад срещу Юнфа. След няколко схватки се състояла голямата битка при Цунтуа. Тя се състояла през декември 1904,като на страната на Осман се присъединили фуланските номади. Въпреки това Хауса победили в тази първа важна битка. Осман загубил над 2000 души. Осман не бил обаче победен напълно и скоро завладял село Матанкари,което завършило в нова битка между двете сили-тази при Тафкин Кватто. По-малобройните войски на Осман все пак спрели настъплението на Юнфа към град Гуну и много хора след тази битка се присъединили към Осман. Джихадистите скоро завсели град Кебби(независимо хауско кралство).През 1807 войските на Осман завсели и градовете Катсина,Даура и важното кралство Кано. През 1808 те завзели най-после и Гобир,а Юнфа беше убит в битката. Мохамед Бело син на Осман дан Фодио,през 1809 основал град Сокото,който станал столица на халифатът Сокото. Създавала се могъща държава.

Време е за следващата мюсюлманска държава в Африка. Това е могъщия халифат Сокото (1804-1903) известен още като Фуланската империя. Много ми беше чудно,че в форума не сте я обсъждали,защото.... Става дума за една огромна не само държава,а и истинска империя,населявана от над 10 милиона човека и включваща в себе си над 30 полунезависими емирства. Това е последната могъща африканска империя и една от най-голямите в Африка за всички времена. 1.Началото. Халифатът Сокото е основан в регион с богата история. През 17 и 18 век в региона доминира могъщата империя Борну.Все пак бунтовете и възходът на нови сили,намалили силата на Борну,тя загубила контрол над важния оазисен град Билма и с него достъпът до транс-сахарската търговия през 1759.Васалните градове на империята станали автономни и към 1780 се появили различни малки държавици в регионът. В резултат е възходът на независимите Хауски кралства,в които всеки град е отделна държава,ръководена от различна хауска аристокрация. От тях най-важните са кралствата Гобир,Кебби и Замфара,всички в днешна Нигерия. Тези държави водели радовни войни помежду си,нападения за роби отново една срещу друга с цел да плащат на жителите си,чрез войни,заради високите данъци,които им налагали. Регионът между река Нигер и езерото Чад е силно населен с Хауса,Фулани и други етнически групи,които емигрирали до този регион.Много от Хауса се били населени в градовете в регионът. Фуланите пък били пасторално общество-пастири отглеждащи едър богат добитък,кози и овце и населяващи тревните площи между градовете. С увеличаването на търговията те се заселват в градовете,образуващи малцинство там. Повечето от населението прие исляма преди векове,все пак националистическите и пагански вярвания все още в много области се запазвали. В края на 18 век се увеличила ислямската проповед в Хауските държави.Броя на проповедниците се свързал с ислямската Тарика-Tariqa(ислямско религиозенно право,част от суфизма). Но нищо още не предполагало основаването на една от най-могъщите сили в Африка-Фуланската империя.