В земята Мунтения живял войвода, християнин в гръцката вяра , име-нуван на влашки език Дракула , а на нашия – Дявол. Житиейският му път бил толкова ужасяващ, колкото и името му.
Веднъж при него дошли пратеници на турския цар . Докато влизали и му се покланяли по своя си обичай, като не си свалили шапките, той ги попитал: „Защо правите това, след като идвате при велик господар и така накърнявате честта му?”. Те му отвърнали: „Такъв е обичаят ни, господарю, по нашата земя така е прието”. Той им рекъл: „И аз желая да затвърдя вашия обичай, който така твърдо спазвате” . Заповядал да заковат шапките на главите им с малки железни гвоздеи и да ги пуснат. Тогава им казал: „Идете си и предайте на вашия господар, че ако той е свикнал да търпи вашето безчестие, то да не препраща своя обичай на други господари, които не желаят да го спазват, а нека го задържи за себе си”.
Царят се разгневил на това и тръгнал с войската си срещу него, и прис-тигнал при него с много сили. А той, като събрал, колкото войска имал, ударил турците през нощта и избил много от тях. И, понеже не могъл да се противо-постави с малко хора на многобройната войска, се оттеглил.
Тези, които се върнали с него от тази битка, той сам посрещал: които от тях били ранени отпред, им отдал голяма чест и ги почел като герои, а тези, които били с рани отзад, заповядал да ги набият на кол, като им казвал: „Ти не си мъж, а жена”. И тогава, когато се отправял срещу турците, говорел на цялата своя войска по този начин: „Този, който дори само си помисли за смърт, да не идва с мен, а да остане тук”. Царят, след като чул за това, се върнал обратно толкова засрамен, че, изгубвайки безчислено много войска, не посмял да тръгне срещу него.
Царят изпратил при него пратеник, на когото да плати данък. Дракула заповядал да почетат гостенина и, като му показал цялото свое владение, му рекъл: „Аз не искам да плащам само данък на султана, а с цялата своя войска и с цялата своя хазна да му служа – както ми заповяда, така да му служа. И ти ще известиш царя, щото като се отправя към него, да заповяда никакво зло да не ми се причини на мен и на моите хора, а аз скоро след теб ще се отправя към царя, да отида при него и сам да му принеса данъка”. Царят, след като чул от своя пратеник, че Дракула иска да дойде при него на служба, го дарил с много почести. Бил много радостен, тъй като в това време воювал на изток. Скоро разпоредил по всички градове и земи, когато Дракула пристигнел, заради него никой да не вършел никакво зло и дори почести да му поднасяли. Дракула дошъл, след като събрал цялото свое воинство, и като се представил по този начин на царя, бил възнаграден с големи почести. Той преминал през земите му за 5 дни, но внезапно се върнал и започнал да напада градове и села, и множеството (хора) в тях пленил и посякъл, част от турците побивал на колове, а друга съсичал на две и изгарял, дори и пеленачета. Нищо не останало, всич-ката земя опустошил, прочистил я, а които били християни в своята земя довел и заселил. И след като взел голяма плячка, се възвърнал, отпратил почетния пристав (на царя), като им рекъл: „Идете си и разкажете на вашия господар, каквото видяхте: с каквото можах, с това му служих. И ако му е била угодна моята служба, аз искам още така да му служа, доколкото е моята сила”. Царят нищо не могъл да му причини, но от срам бил победен.
И понеже (Дракула) ненавиждал злото по своите земи, всеки, който извършвал каквото и да е зло – кражба или разбойничество, или каква да е лъжа, или неправда, той по никакъв начин не оставал жив. Дори велик болярин или свещеник, или монах, или простосмъртен, който дори и голямо богатство да притежавал, не е могъл да изкупи смъртта си, затова (войводата) бил толкова страшен. Имало извор и ручей под един мост и за този ручей и извор пътували много пътници от различни страни, и след като пристигали много хора, пиели вода от изворния ручей, защото била студена и сладка. Той поставил на празно място при ручея голяма и дивна златна чаша и който искал да пие вода, с тази чаша да пие, на това място да я оставя, и е възможно през цялото това време да е имало, защото никой не е смеел да вземе тази чаша.
Веднъж разпоредил из цялата своя земя всеки, който е стар, или немо-щен, или непригоден, или просяк да отиде при него. Стекли се безчислено множество странници и просяци, които чакали от него голяма милостиня. Заповядал да ги съберат в един голям храм, построен за това, и повелил да им се даде достатъчно храна и пиене. Те се нагостили и поразвеселили. Той сам отишъл при тях и им казал: „От какво още се нуждаете?” Всички те отговорили: „Господарю, Бог и Твое Величество знаят как да се угоди Богу”. Той им рекъл: „Искате ли да ви направя радостни в този свят и да бъдете нужни някому?”. Те, като очаквали от него нещо велико, всички отговорили: “Искаме, господарю”. Тогава той заповядал да се заключи храма и да се запали огън, и всички (вътре) изгорели. И казал на своите боляри: „Знайте защо направих това: първо – (тези) да не смущават хората и никой в моята земя да не бъде просяк, а всички да са богати; второ – освободих ги, за да не страда никой от нас на този свят от нищета или от недъг”.
Веднъж при него пристигнали двама латински монаси от угорската земя за милостиня. Той, като заповядал да ги настанят отделно, извикал при себе си единия от тях и му показал безсчисленото множество от хора, побити на кол и на колела около двора, и го попитал: „Добро ли е това, което сторих, и най-важното – добро ли е за тези на коловете?”. Той отговорил: „Господарю, като наказваш безмилостно, зло извършваш, подобава на владетеля да бъде милос-тив. А тези на коловете превръщаш дори в мъченици”. Повикал и другия и го попитал същото. Той отвърнал: „Ти, господарю, си от Бога пратен, щом наказ-ваш правещите злини, а творящите добро помилваш. Ако са извършили зло, то според своите дела ще отговарят”.
Той извикал първия и му рекъл: „Защо ти от манастира и от твоята килия си тръгнал към великия владетел, като не разбираш нищо? А сега, както сам каза по същество, ще страдаш. Аз искам теб в мъченик да превърна, та и ти заедно с тях мъченик да бъдеш”. Заповядал при прохода да го побият на кол, а повелил на другия да дадат 50 дуката злато, като (му) казал: „Ти си мъдър мъж”. Разпоредил, както подобава – с колà да го отведат чак до угорската земя.
Веднъж някакъв иностранен търговец от угорската земя пристигнал в неговия град. Според неговата заповед оставил своя впряг и товар на улицата в града пред хана, а той самият пренощувал в него. Дошъл някой и откраднал от впряга 160 дуката злато. Търговецът отишъл при Дракула, разкрил му за изгу-беното злато. Дракула му отговорил: „Върни се, през тази нощ ще се намери златото”. Заповядал из целия град да търсят крадеца, като казал: „Ако не се открие крадецът, то целия град ще погубя”. Разпоредил негово злато да сложат във впряга през нощта и един златен дукат в повече. Търговецът станал, намерил златото, преброил го веднъж, дваж, намерил един златен дукат излишен и като отишъл при Дракула, казал: „Господарю, намерих златото, но има един златен дукат, който не е мой, излишен е”. Тогава довели крадеца със златото. Казал на търговеца: „Върви си в мир, защото, ако не беше казал за златото, бях готов и теб с този крадец на кол да побия”.
Той също повелявал, ако някоя жена стори прелюбодейство да й се изре-жат срамните части, да й се одере кожата, и да й се завържат краката, като кожата й се върже на стълб, да виси насред града и пазара. Също и девиците, които не опазят девствеността си, както и вдовиците – като на едните да се отрежат зърната на гърдите, а на другите да се одере кожата от срамните части, и да се прокара разгорещен железен ръжен през слабините им, докато не излезе през устата. И по този начин да стоят на стълба привързани за краката, докато плътта и костите им се разпаднат или птиците не ги изкълват.
Веднъж, когато си яздел по пътя, (Дракула) видял някакъв сиромах в протрита и износена дреха и го попитал: „Имаш ли жена?”, а той отвърнал: „Имам, господарю”. Той му заповядал: „Заведи ме в твоя дом да я видя”. И съзрял неговата жена, наистина млада и здрава, и рекъл на мъжа й: „Не си ли сял лен?”, а той отговорил: „Бога ми, имам много лен”. И му показал многото лен. Тогава (Дракула) рекъл на жената: „Защо ти проявяваш леност към мъжа си? Той трябва да сее и оре, и да те храни, а ти си длъжна да направиш за своя мъж светла и хубава дреха, а пък ти дрехата не искаш да му преправиш, а всъщност си здрава. Ти си виновна, а не твоят мъж: само ако не бе сял лен, то твоят мъж би бил виновен”. И заповядал да й отсекат ръце, а трупа й да набият на кол.
Неведнъж обядвал под труповете на мъртви хора, вече набучени на колове. Около трапезата му имало много, защото той сред тях ядял и се наслаж-давал. Слугата му, който му поднасял ястията, не могъл да търпи миризмата им и си запушвал носа и извръщал в страни главата си. Той го попитал: „Защо правиш така?”, а той пък му отговорил: „Господарю, не мога да търпя тази смрад”. Дракула заповядал и него също да побият на кол, като казал: „Там високо ще живееш, за да не може смрадта при теб да дойде”.
Някога пристигнал при него пратеник от угорския крал Матеяш, човек не по-малко болярин, по рождение поляк. Повелил му да седне с него на обяд сред такива трупове. Пред тях лежал кол голям, дебел и висок, целият позлатен, Дракула попитал пратеника: „Защо направих такъв кол? Отгатни!”. Пратени-кът, понеже се изплашил, рекъл: „Господарю, струва ми се това, че някакъв велик човек пред теб е съгрешил и искаш почтена смърт да му приготвиш повече от на другите”. Дракула отговорил: „Право казваш, ти си велик човек, кралски пратеник, за тебе приготвих този кол”. Той отвърнал: „Господарю, направи, както желаеш, щом достойна смърт ще ме застигне. Понеже си праведен съдник, не ти си виновен за моята смърт, а самият аз”. Дракула се разсмял и рекъл: „Ако не бе ми отговорил тъй, наистина ти щеше да бъдеш на този кол”. И го почел с почести, като му дал дарове и като го пуснал, казал: „Ти наистина като пратеник ще ходиш от един велик господар до друг велик господар, затова се научи как с велики господари да разговаряш, друг път да не говориш дързости, а най-първо трябва да се научиш как с великите господари да беседваш”.
Дракула имал такъв обичай: при него откъдето и да идваше пратеник – от царя или от краля – изтънчен и не умеещ против интригите да каже нещо, то го побиваше на кол, като казваше: „Не съм аз виновен за твоята смърт – или твоят господар, или самият ти. Нищо лошо за мен не си казал. Твоят господар, ако узнае за теб, че малоумен и необразован си пратен при мен, великия госпо-дар, той ще те убие. Ако сам си се осмелил да не се научиш, то ти се самоубий”. Така пратеникът си приготвяше висок кол и целия позлатен, и на него го поби-ха, а неговият господар казваше да се отпише от книгите, за да не ходи при велик господар малоумен и необразован мъж като пратеник.
За него майстори направили желязна бъчва. Той я напълнил със злато и я хвърлил в реката. Заповядал тези майстори да бъдат посечени и, за да не узнае никой за стореното от него, нарочил го за дело на дявола.
Веднъж угорският крал Матеаш започнал война с него. Той тръгнал сре-щу него, пресрещнал го и след като двамата се сблъскали, хванал Дракула жив, предаден от своите заговор заговор. И като отвели Дракула при краля, (той) заповядал да го хвърлят в тъмница. И престоял във Вишеград на река Дунав, над Будина, 12 лета. А над мунтенската земя се възкачил друг войвода.
Кралят, след като този войвода умрял, го пуснал от тъмницата, защото ако още искал да бъде войвода на мунтенската земя, както и преди, трябвало да приеме латинската вяра, ако пък ли не, щял да умре в тъмницата.
Дракула, въпреки очакваното, обичал сладостта на тленния живот (пове-че), отколкото на вечния и безкрайния; отхвърлил православието, като отстъ-пил от истината, и приел тъмнината. Уви, не могъл да понесе теглото на тъмни-те времена и като се приготвил за безкрайно мъчение, оставил нашата право-славна вяра и приел латинската прелест. Кралят не просто му дал войводството на мунтенската земя, но и сестра си за жена, като от нея му се родили двама сина. Поживял малко над 10 лета и се споминал в такава ерес.
Казвали за него, че докато стоял в тъмницата, не оставил своите зли обичаи, а ловял мишки и ги давал на пазара да ги купят, след като ги измъчвал – като едни побивал на кол, на други отсичал главата, а някои, като им оскуб-вал козината, ги пускал. Научил се да бъде прикован в тъмницата и така да се храни.
Когато кралят го извел от тъмницата и го довел в Буда, дал му дом в Пеща, отсреща на Буда, и докато още кралят не го приемал, случило се на някакъв злодей да влезе в неговия дом и да се скрие. Тези, които го гонели, дошли и започнали да претърсват, и го намерели. Тогава Дракула станал, взел своя меч и скочил от одъра, и след като отсякъл главата на един от войниците, който държал злодея, пуснал го. Другият (преследвач) избягал и отишъл при висшестоящия, и му разказал за случилото се. Началникът, заедно с всички управляващи града люде, отишъл при краля и се оплакал от Дракула. Кралят пратил за него да го попитат: „Поради каква причина направи такова зло?”. Той пък отвърнал: „Никакво зло не съм направил, а той сам себе си уби. Щом като намери за разбойнически дома на великия господар, така ще загине. Ако беше дошъл при мен, а аз бях намерил в своя дом този злодей, или щях да го предам, или щях да се застъпя за него пред смъртта”. Кралят разбрал и започнал да се смее, и му се дивял от сърце.
Краят му бил такъв: понеже живееше в мунтенската земя, придошли турци на неговата земя да плячкосват. Той ги ударил и турците побягнали. Войската на Дракула започнала безмилостно да ги съсича и гони. Дракула радостно се изкачил на хълма, за да види как посичат турците, и се откъснал от войската. Най-приближеният му, преоблечен като турчин, го пронизал с едно копие. Той, след като видял, че ще бъде убит от своите, започнал да убива своите убийци със собствения си меч, но бил прободен от много копия и така бил умъртвен.
Кралят отвел сестра си с двамата й сина в угорската земя, в Буда. Единият живееше при кралския син, а другият беше при варадинския епископ и умря при нас, а третият син, най-старият, Михаил също дойде в Буда, (като) от турс-кия цар се обърна към краля. Без да се е женил, Дракула го придобил от една девойка. Стефан, молдовският крал, постави на мунтенската земя неговия син за войвода, наречен Влад. В младостта си бил монах, след това свещенник и игумен в манастир, а след това се размонашил и станал войвода, и се оженил, като взел войводска жена. За жената на същия този, за когото след смъртта на Дракула победата била кратка и бил убит от Стефан Волински (Волоски), за нея се оженил. Сега войвода на мунтенската земя е Влад, който преди бил калугер и игумен.
(Това) написах най-напред в лето 6994 , на 30 февруарий, а в лето 6998 , на 28 януарий, направих други преписи аз, грешният Ефросим.
----
1Преводът е направен по руския манускрипт от 1490 г., като в скоби са дадени думи и имена за пояснение.
2Мунтения била войводство във Влахия, намиращо се между Карпатите и река Дунав. Днес е историко-географска област в Югоизточна Румъния.
3Има се в предвид източното православие, ортодоксалната източна църква.
4Прозвището “Дракул” било дадено на бащата на Влад Цепеш, Влад ІІ, защото бил член на Ордена на дракона и воинските му инициали в облеклото включвали дракон (“дракул” на влашки). Думата оттогава била превеждана и като “дявол”.
5През ранния период на Османската империя, до обсадата при Виена (септември-ок-томври 1529 г.), източноправославните народи (ромеи, българи, сърби, руси) наричали турския султан “цар”. Това е поради факта, че Мехмед ІІ Завоевателя бил първият от султаните, който се титулувал Kayser-i-Rûm, т.е. цезар на Римската империя, която вече имала нов, мюсюлмански облик. Така владетелят в Константинопол отново бил схващан като император, като за гърците бил василевс, за българите и русите – цар (от там идва и Цариград), за персите – шахиншах, за арабите – емир, за турците – падишах (султан). Титлата “цар” е използвана в това и в редица други произведения от епохата.
6С епитета “велик”, използван през ХV в., по-скоро се разграничава владетел на една страна, отколкото неговата върховна власт над друга.
7Игра на думи: буквалното значение – “така, както можете да стоите постоянно, като приковани към земята”, другото значение е “така, както сте непоклатими във вашата вяра”.
8 Под угорска земя се разбира днешна Унгария.
9Съответната година е 1486, получена чрез изваждането на 5508 г. от 6998 г.
10 Годината е 1490. В нея Ефросин е направил още два преписа.
----
© Превод МАРИЯНА ЙОТОВА, 2008 г.
© Редактор д-р ВЕСЕЛИНА ВАЧКОВА, 2008 г.
